Община Варна е планирала да отпусне средства за паметна плоча на един от най-талантливите архитекти на града

Най-красивите сгради на Варна, образци на барока и сецесиона, са проектирани от арх. Дабко Дабков. Архитектът аристократ, както го наричат съвременниците му, оставя богато наследство - над 350 частни къщи и вили, хотели, банки, обществени и индустриални постройки. Повечето от тях, украсени със скулптури на Кирил Шиваров, днес са със статут на архитектурни паметници.

Сред най-забележителните му проекти са Аквариумът, грандхотелите "Лондон" и "Мусала", Турската баня, Македонският дом, а съвместно с арх. Стефан Венедикт Попов - и внушителното здание на Търговско-индустриалната палата, в което се помещава щабът на Военноморските сили.

Изключително плодотворната кариера на арх. Дабков е прекъсната за 6 години от Балканската и последвалите я войни, разказва в. "Преса". 

Оцелява на фронта, връща се като герой

и продължава да проектира емблематични за морската столица сгради. Развива обществена дейност, занимава се с благотворителност, радва се на уважението на варненци. До промените след 9 септември 1944 г., когато е осъден като враг на народа. Не понася унижението и тормоза, на които е подложено цялото му семейство, и умира месеци след произнасяне на присъдата.

Арх. Дабко Петров Дабков е роден на 21 януари 1875 г. в Трявна. Още в първите години след Освобождението семейството му се заселва във Варна. Той завършва с отличие Мъжката гимназия "Фердинанд I", след което продължава образованието си в Техническия университет в Мюнхен. През 1899 г. се връща в България като дипломиран архитект. Пет години работи в Техническата служба на общината. През 1906 г. се сгодява за Анка Йорданова. Тогава регистрира и собствено проектантско бюро. Негово дело са домът на командващия Сухопътните войски в Осми приморски полк ген. Михаил Иванов на ул. "Братя Шкорпил" 10, двойната сграда на аптекаря Асен Грозев и полк. Димитър Попов на бул. "Мария Луиза" 3-5, къщата на Радка Хаджикунева на същия булевард.

За египетския търговец Абут Халбуни проектира търговска къща на ъгъла на улиците "Цариброд" и "Преслав". Впоследствие тя става хотел "България". От бюрото му излизат богато орнаментираните проекти на хана на Темелко Костов на близката до жп гарата и пристанището ул. "Дунав", дизеловата мелница "Сила" на площад "Славейков", Доходното здание на Саркис Куюмджиян на ул. "Преслав" 6. С две фасади е проектиран и изключително луксозният грандхотел "Лондон", където е монтиран и първият асансьор във Варна.

Когато на 5 октомври 1912 г. България обявява война на Турция, арх. Дабков е мобилизиран заедно с 6000 българи. Разпределен е в Осми приморски полк с чин поручик. Участва във всички войни.

Връща се с ордени за храброст

и за граждански заслуги. Министърът на войната му връчва Зелена лента, а царица Елеонора - сребърна игла с буквата "Е" и своя портретна фотография, подписана лично от нея.

През 1918 г. арх. Дабков се връща към професията си, като я съчетава с обществена активност. Тогава проектира украсената отново със скулптури на Кирил Шиваров сграда на Софийската банка на ул. "Преслав", която по-късно се трансформира в клон на Банка ДСК. Днес постройката е в руини. От години необитаема и занемарена е и проектираната от арх. Дабков Турска баня на ул. "Цар Симеон", съсобственик на която е община Варна. Тя е създадена по модела на първата турска баня в града на Шукрю бей, като е запазен ориенталският й стил.

Архитектът влага готически елементи в сградата на католическата църква "Сен Мишел" на бул. "Княз Борис I", запазва изцяло стила на старата джамия "Хайрие". От 1923 г. твори и в навлизащия тогава стил арт деко. Най-впечатляващият му проект в него е създаденият през 1927 г. хотел "Мусала", който допреди десетина години беше сред емблемите на Варна. Собственикът на парцела Методи Гандев живял 5 години в Ню Йорк и се впечатлил от тамошния Flatiron Building и искал нейно умалено копие. Арх. Дабков проектирал сградата след месец командировка в САЩ. Хотелът имал централно отопление и гореща вода. За сградата на Аквариума в Морската градина архитектът черпил идеи от плановете на японския институт, изпратени му от императорския двор в Токио. Инициативата за създаване на Морската биологична станция била лично на Фердинанд.

Напълно благотворително арх. Дабков проектира

откритите през 1938 г. безплатни ученически трапезарии на бул. "Владислав" 5. В сградата, която побирала 1500 деца, дълги години се помещаваше Държавният куклен театър на Варна, а сега е част от Централната поща на града. Също безвъзмездно се труди архитектът за сградата на приюта "Княгиня Надежда", който му бил възложен през 1908 г. от царица Елеонора. Много усилия коствало на Варненското историко-архитектурно дружество да спаси творението му от унищожение. На мястото на сиропиталището срещу Полиграфията общината преди години смятала да вдигне 11-етажна сграда, която да дава под наем.

След деветосептемврийските промени арх. Дабков получава присъда от 10 години затвор от Народния съд. Национализират голяма част от имуществото му и го лишават от правото да работи като архитект. Унизен и огорчен, 70-годишният арх. Дабков умира във Варна на 8 април 1945 г.

Едва сега ще му правят паметна плоча

Община Варна е планирала да отпусне средства за паметна плоча на един от най-талантливите архитекти на града. Няколко от неговите сгради вече са разрушени - заради лошо поддържане или чиновническо безхаберие.

Възраждането на културната памет на варненци е резултат от усилията на Варненското историко-архитектурно дружество "Наследство". Неговият зам.-председател Християн Облаков е и най-запаленият изследовател на живота и творчеството на арх. Дабков. Едва 20-годишен, му посвещава книга. Беше гид на безплатна обиколка за варненци и за туристи "По стъпките на арх. Дабко Дабков" - част от проекта "Непознатото минало на Стара Варна".