Първоначално за прожектирането на "живи картини" на открито се ползвали летните градини на бирариите

В първите години на XX век специална сграда за кинопрожекции в града няма. Причината за това е слабото постъпление на филми у нас, а от друга страна – отношението на зрителите – мнозина смятали това изкуство в неговите първи стъпки за несериозно, “панаирджийско”. Филмите се прожектирали в театралните сгради, служещи и за кинопредставления. Хигиенно-санитарните условия в тези салони не били на ниво.

Въздухът, независимо от вентилаторите, се замърсявал, а нововъведението “освежаване с парфюм” след 1917 година имало по-скоро рекламен характер. Нека прибавим и постоянния шум – резултат от навика на много от зрителите да ядат семки и леблебии, както и шумните коментари и подвиквания – бихме могли да си представим “културната обстановка” при кинопрожекциите. По онова време некачествените ленти се късали, често се повреждала и апаратурата. Не били редки случаите, когато зрителите напускали залата и очаквали дълго време пред входа да бъдат поканени, за да догледат филма.

Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" представя по-известните киносалони във Варна в началото на XX век и тяхната съдба през годините.

Салонът “Прошек” – кино “Роял” – кино “Димитър Благоев” – частно кино “Роял”.

Салонът “Прошек” е построен е през 1906 година. Първоначално е бирария с лятна градина, но после салонът е пригоден и за театрални представления, балове и вечеринки. На една от дългите му страни е имало по-особени “балкони” – приповдигнати с две-три стъпала малки сепарета. През 1919 година сградата е преустроена за кинопрожекции. В началото на 30-те години на мястото на кино “Прошек” се появява новото кино “Роял” с просторно фоайе, приветлив салон с около 650 места, с партер и балкон. Негов собственик става строителният предприемач Яков Прудкин. След национализацията известният салон е преименуван в кино “Димитър Благоев”. След 1989 година за кратко е частно кино “Роял”.

Театър “Лада” – Кинотеатър “Ранков” – кино “Република”

Първоначално сградата на ул. “Шипка” N 4 се стопанисва от Акционерно дружество “Лада” с главни акционери Александър Василев – братя Прошек.

Вестник “Свободен глас”, брой 42 от 1911 година информира читателите: “новопостроеният модерен театър на предприемчивия варненец Коста Ранков е вече готов и ще почне да дава своите кинематографически представления”.

Дълги години това е най-хубавият театрален салон във Варна. Проектът на сградата е на Дабко Дабков, а скулптурните орнаменти са дело на Кирил Шиваров. Централната зала, около 200 кв. м, е с балкон и има три изхода към улицата. Сцената е оформена с орнаменти и скулптурни групи. Към нея има помещения за гримьорни и реквизит. За пръв път тук се появяват неподвижни, свързани с пода столове, специално доставени от Виена. Там се изнасят множество театрални спектакли, концерти, сказки и политически събрания. След Първата световна война залата е приспособена и за кинопрожекции, но продължават да се изнасят и представления. През 30-те години салонът е нает от известният кинодеятел Рафаил Кабатник, стопанисващ по това време летните кина “Палас” и “Роял”, който ремонтира основно сградата и инсталира нови апарати според последните изисквания на кинотехниката.

През 1948 година 37-годишното кино получава името “Република”.

След 1989 година сградата е реституирана, наследниците на фамилия Ранкови за кратко възстановяват едноименното кино, след което се превръща в бинго зала. Подобна е съдбата и на други варненски кина – “Роял”, “Македонски дом” и “Тракия”.

Театър “Свободна България” – “Църковен дом с кинематограф” – кино “Палас” – кино “Глория палас” – кино “Модерен театър”

На 7 декември 1913 година официално е открит новият кинематограф в града “Свободна България”. Тържеството е съпроводено с изпълнение на флотския оркестър. Интересът на публиката е изключително голям. Прожектира се филмът “Жана д`Арк”.

Залата на “Свободна България” няма комфорта на театър “Ранков” , но все пак е истински киносалон с 450 места, балкон и ложи, с кабинка за прожектиране, направена по-късно, и обезпечена евакуация на зрителите чрез два странични коридора.

През 1921 година Църковното настоятелство при катедралния храм “Успение на Света Богородица” закупува салона “Свободна България” и го именува “Църковен дом”. Мотивът на Настоятелството е “да има едно здание-салон, в което да се проготовляват религиозно-просветни прояви за варненци, налагано от днешното време и особено от младежта”.

През 1924 година е обявен търг за нов кинематограф. Печели го Рафаил Кабатник, който след преустройство превръща бившия Църковен дом в модерен киносалон “Палас”. През 1925 година г-н Кабатник открива и лятно кино “Палас” в Морската градина.

За кратък период са проведени още няколко търга за наемател на сградата. През 1929 година търгът е спечелен от търговеца Никола Колчев, който открива новото кино “Глория Палас”. През 1930 година киното отново е с нов собственик – Марин Диков, един от най-големите акционери на Дружеството за доставка на филми и с ново име – “Модерен театър”. А името “Глория Палас” се възстановява през 1932 година от поредния наемател на сградата – търговско акционерно дружество “Български изгрев”.

Държавно ученическо кино – кино “Култура”

През 1921 година варненските комунисти с доброволен труд и с подкрепата на Работническата кооперация “Освобождение” изграждат голям салон за представления и събрания. През 1923 година партийният салон става Ученическо кино. Задачата е: създадените от правителството на Александър Стамболийски училищни кина в страната да бъдат средища на знания в областта на науката, изкуствата и културата сред младите зрители. В тези кина билетите са на по-ниски цени, прожектират се предимно филми с исторически и социални сюжети, артистите не се целуват, понякога се съпровждат с лекции – обяснения и поука.

Киното просъществува до 1 януари 1941 година, когато на негово място се появява кино “Култура”. Закрито е след 1990 година.

Летните кина

Първоначално за прожектирането на “живи картини” на открито се ползвали летните градини на бирариите, най-често в района на Морската градина – любимо място за разходка на местните жители, на летовниците и туристите. Масите в заведенията се премествали и столовете се нареждали в посока към спуснатото платно. На фасадата на заведенията били поставяни дървени табли, украсени с типичните за времето кривини, шпилове и пана за рекламите.

Така е било в салона-градина “Златна котва”, бивше “Хаджи Панако” – на мястото на хотел Одеса; в лятна градина “Грозд” – вляво от входа на Морската градина, срещу Хаджи Панако; в “Червен рак” – Летен Модерен театър, клон на Софийския модерен театър; в бирария “XX век”; в ресторант “Морско око” и др.

По времето на социализма летните кина са доста на брой. Мнозина варненци все още помнят най-голямото лятно кино “Република” – на мястото на сегашния Фестивален комплекс; лятно кино “Ленин”, по-късно преименувано на “Варна” – сега Галерия „Графити“; лятно кино “Тракия”; лятно кино “Култура”; лятно кино “1-ви май” в квартал “Аспарухово”. Курортните комплекси “Свети Константин и Елена” и “Златни пясъци”, както и в курорта “Камчия” също са разполагали със свои летни кина.