Варненската община построява в Градската градина часовникова кула и зала за театрални представления, концерти, сказки и събрания, наречена зала “Съединение”

В първите години след Освобождението във Варна били построени салони, предназначени за различни културни и обществени прояви: събрания, театрални представления, концерти, а понякога… на сцената се спускало бяло платно и се прожектирали филми.

В две части Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" представя няколко сгради за театрални представления и концерти, а втората част е посветена на киносалоните в стара Варна.

Поради липсата на подходящ театрален салон, местните ентусиасти и гостуващите трупи били принудени да ползват залата на театър “Конкордия”, собственост на Варненската гръцка община. Този театър се е намирал в непосредствена близост до малката църква “Света Богородица”. В санитарно отношение условията в сградата били много лоши, застрашаващи здравето и дори живота на изпълнители и зрители. Списание “Здравие” от 1884 година сигнализира:

“В местний импровизиран (случайно направен) театр Конкордия се дават представления от любители. Естетическите наслаждения в този театр закачат здравието на зрителите и испълнителите. Отсъствието макар на първобитна вентиляция (променявание на въздуха), пушението тютюн почти в залата, миризмата от напитките в отворената съседна стая и проч. са най-главните недостатъци. Обръщаме вниманието и на това, че в театра има само една входна врата и в случай на някое происшествие (пожар и проч.) голямо несчастие е неизбежно. Указанните недостатъци са лесно исправими.”

И действително през 1889 г. при пожар “Конкордия” изгоряла и Варна остава без театрален салон.

Варненската девическа гимназия е строена през 1893-1898 г. по проект на известния по това време български архитект Петко Момчилов. В нейния голям и хубав гимнастически салон са изнасяни много концерти и пиеси, главно от ученически колективи.

През 1889-1890 г. Варненската община построява в Градската градина часовникова кула и зала за театрални представления, концерти, сказки и събрания, наречена зала “Съединение”. Проектът е на общинския архитект Сава Димитриевич. В залата се провеждали и заседанията на общинския съвет, които се обявявали по много атрактивен начин – с биене на барабан. За всички мероприятия се събирали такси: за събрания с благотворителна, научна и икономически цели – 100 лева; за събрания от политически характер – 200 лева; за театрални представления – 600 лева; за вечеринки и сватби – 500 лева. Кметът имал право да отпуска безплатно залата само за събрания, в които гражданството се свиквало по въпроси от широк обществен характер.

В зала “Съединение” изнася представления и новосформираният Варненски общински театър с директор Стоян Бъчваров. Това продължава до откриването на сградата на новия Варненски градски театър през 1932 година.

Военният инженер Тодор Бояджиев проектира сградата на Военния клуб. Строежът е завършен през 1900 година и е открит тържествено с първия голям бал във Варна. В удобния салон на Военния клуб са представяни пиеси, изнасяни са концерти и сказки, най-атрактивни обаче са провежданите там балове.

Сградата на Варненското гимнастическо дружество “Черноморски юнак” е построена през 1900 г. по проект на архитект Манол Йорданов. Почти всички театрални групи, гостували във Варна в началото на XX век, давали своите представления в големия салон на “Черноморски юнак” или така наречения “Юнашки салон”.

Старият Варненски летен театър се е намирал вдясно от входа на Морската градина. Построен е през 1921 година от Варненската община. Бил е във формата на подкова, заскобена от сцената – украсена със скулптурни елементи. Покрити били само сцената и страничните ложи. Там през лятото са се провеждали градски тържества, изнасяли се концерти и театрални представления. От 1926 до 1939 г. Летният театър е домакин на Варненските летни музикални тържества. Бил е сцена и за представленията и постановките на Варненския общински театър и Общинската опера.

Македонският дом е строен от 1925 г. до 1934 г. Изграден е за представления, концерти, събрания, известно време е и кино “Македония”. След 9 септември 1944 г. по проект и ръководство на архитект Камен Горанов сградата е основно преустроена и модернизирана. Става център на художествената самодейност.