В емблематичната сграда от края на 19-ти век днес се намира Градската художествена галерия "Борис Георгиев"

Държавната мъжка гимназия "Фердинанд I" е създадена на 3 ноември 1879 г. Първоначално е настанена в стара турска къща на ул. "Панагюрище", наета от варненската община за 60 турски лири годишно. Дълго време е позната като Старата мъжка гимназия. Започва да функционира като двукласно реално училище заедно с първоначалното училище с 3 отделения. Първи учители са Тодор Шишков, който е и първият директор, Фердинанд Дечев и Димитър Станчев. Има 38 ученици. През 1884-1885 г. вече е реална гимназия с 240 ученици, тогава завършва и първият випуск на гимназията. На 18 септември 1885 г. е осветена новата сграда на училището (днес Градска художествена галерия "Борис Георгиев" на ул. "Любен Каравелов"). Построена е в неоготически стил от уста Генчо Кънев от Трявна въз основа на германски проект. От 1888 г. гимназията носи името "Фердинанд I".
На 30 март 1930 година тържествено се чества 50-годишният юбилей на мъжката гимназия. Отпечатан е и "Юбилеен сборник на Варненската държавна мъжка гимназия "Фердинанд I". В "Неофициален отдел" на сборника са публикувани спомени на ученици, завършили гимназията в този период.

Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" представя спомените на Цани Калянджиев, ректор на Търговската академия – Варна, който споделя своите впечатления от годините, прекарани в гимназията (1880-1885 г.).

(Снимка на старата сграда на Мъжката гимназия)
… Нашата гимназия беше настанена в една голяма за него време турска къща. В горният етаж се намираше нашия клас, от който имаше широк изглед на морския залив, поради което никой пристигащ или заминаващ параход не можеше да избегне от нашия поглед. Дворът беше доста голям и заобикаляше от три страни къщата. Една част от него беше обърната на градина, засадена с бадеми и други дървета и с трендафилови храсти. В градината имаше един голям шадраван, който в него време произвеждаше голямо впечатление на мене. Тоя шадраван с дърветата и розите често вълнуваше моята младежка фантазия, при мисълта, че тук е живял до скоро един от богатите турци със своя харем.

… Нашият клас се състоеше от около 25 ученика, събрани от цяла северна България – предимно от Търновско, Разградско, Шуменско и Варненско, понеже в онова време много центрове нямаха още гимназии. Възрастите на учениците бяха най-разнообразни. Наред с нормално възрастните имаше и такива, които бяха прекъсвали учението поради войната, или понеже преди нея са били на някоя работа. Когато след освобождението се разбра, че учението открива много по-сгодна чиновническа кариера, отколкото занаята, много такива младежи се прибраха повторно в училището и образуваха възрастния елемент в класовете. По тоя начин ние в IV и V клас имахме брадати другари, чийто образ на живеене се рязко отличаваше от ученическия. Имаше обаче варненски елементи с гагаузки разюздан нрав и с разпуснати уста, които много шокираха нас невинните момчета, дошли от вътрешните градове или села. Въпреки тая пъстрота във възрастта и в домашното възпитание в класът се чувствуваше господствуващия дух на интерес, прилежание и работоспособност.

… Животът на тогавашното ученичество, съответно с целия обществен и семеен живот, беше много упростен и с ограничени потребности. Облеклото ни се състоеше повечето от бозавия български шаек, без разлика на сезон, а яките и вратовръзките често липсваха.

… До гдето гимназията се състоеше от 3 класа, в нея имаше един директор и трима учители. Висше образование имаше директора (аптекар) и един учител (чех); другите двама учители бяха със средно образование. Въпреки това преподаването беше добро, макар и да ставаше по книга и по записки. Кабинети и сбирки нямаше никакви, па и да имаше не зная где биха се поместили, при ограниченото количество стаи. Установена програма като че ли нямаше, или ако е имало, то учителите не са се придържали строго о нея.

Прочетете повече тук »