По онова време къщата се е намирала в покрайнините на града

Краеведът Александър Ламбов разказва за красивата сграда на бул. "Сливница" 46 – един от съхранените архитектурни шедьоври на стара Варна – е известна като Патрицианския дом.

Построена е през 1912 г. като частна къща на богатия варненски адвокат Александър Василев по специално изработен проект на столичния архитект Никола Лазаров. Александър Василев е бил и кмет на Варна в периода 1912-1915 г. – забележително време на войни, бурни възторзи и падение.

По онова време къщата се е намирала в покрайнините на града, но в относителна близост до морето. Архитектурната й композиция е богато детайлизирана класика с виртуозно изпълнена пластична украса и орнаменти. Арковидният корниз завършва с декоративна ваза в оста си, а на фронтона има картуша с годината на строежа. Талантливият архитект е вложил много естетика и в интериора на сградата. В квадратен план е разположен централният вестибюл. На първия етаж са били адвокатският кабинет, салонът, гостната и трапезарията. На втория етаж са се намирали четирите спални, има и две тераси, обърнати към булеварда.

Читалище "Максим Горки" – днес "Варненски будители" и Народната библиотека. Картичката е правена в периода 1950 – 1956 г., когато Варна се е наричала Сталин.

Името "Патрициански дом" къщата получава веднага след построяването си. Тук се е събирал елитът на тогавашното варненско общество, на балове, матинета и вечеринки. И както блестящо е описал този дом варненският архитект Камен Горанов, "архитектурата е била в съзвучие с игривата маршова музика на военните оркестри, пищните женски тоалети и със зараждащия се "сецесион" в живописта и скулптурата".

През 1918 г. Александър Василев преустроява красивата къща във военна болница и сам поема издръжката ѝ.

По-нататъшната съдба на Патрицианския дом забележително се свързва с културния живот на Варна. На 5 януари 1926 г. се основава "Културно-просветно читалищно дружество" с цел поощряване на читалищното, музикалното и театралното дело във Варна. Благородното начинание ангажира и вдъхновява всички тогавашни културни деятели, творци, богати търговци, промишленици и банкери. Сред тях са Карел Шкорпил, Добри Христов и Христина Морфова. С волни дарения и разиграване на общинска лотария е събрана значителна сума и къщата на адвоката Александър Василев е откупена. Тя става център на дружеството и читалищна библиотека. До 1990 г. в нея се помещава и Регионална библиотека "Пенчо Славейков". Там се заражда и идеята за първите музикални тържества във Варна и България, устройвани и подготвяни ежегодно от дружеството чрез неговия музикален комитет. Началото им е на 23 юли 1926 г. и траят 10 дни – до 1 август. Това може да се приеме за рождената дата на международния фестивал "Варненско лято".

Понастоящем в Патрицианската къща се помещава Народно читалище "Варненски будители", което се счита за първоприемник на дружеството.

Още за сградите и живота в Стара Варна можете да прочетете в сайта на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков".