Група F

14.06
Италия - Парагвай 1:1

15.06
Н.Зеландия - Словакия 1:1

20.06
Словакия - Парагвай 0:2
Италия - Н.Зеландия 1:1

24.06
Парагвай - Н.Зеландия 0:0
Словакия - Италия 3:2

                               м  п  р  з  т
1. Парагвай      3  1  2  0  5
2. Словакия      3  1  1  1  4
3. Н.Зеландия    3  0  3  0  3
4. Италия           3  0  2  1  2

Архив Варна | 20-06-2010, 16:24 | varnautre

Група E

14.06
Холандия - Дания 2:0
Япония - Камерун 1:0

19.06
Холандия - Япония 1:0
Камерун - Дания 1:2

24.06
Дания - Япония 1:3
Камерун - Холандия 1:2

                                 м  п  р  з  т
1. Холандия      3  3  0  0  9
2. Япония        3  2  0  1  6
3. Дания           3  1  0  2  3
4. Камерун       3  0  0  3  0

Архив Варна | 20-06-2010, 16:11 | varnautre

Националният отбор на България по волейбол се завръща от Холандия с два букета от по три лалета.

Във втората среща от третия кръг на Световната лиго отново просто разгромихме домакините и взехме втора победа с 3:0 гейма. Успехът ни прави основни фаворити за спечелване на първото място в група "А". Решаващи ще се окажат мачовете с Бразилия във Варна.

Срещата в Аделдорн продължи само 79 минути и след 25:21, 25:20 и 25:22 затворихме мача с чист успех. Матей Казийски отбеляза 15 точки, Владимир Николов - 14, а варненецът Виктор Йосифов - 7.

След седмица приемаме във Варна Корея. След още седем дни ни идват на гости Холандия, а на 8 и 9 юли в ДКС ще играем срещу най-титулования отбор в последните 10 години - Бразилия.

Архив Варна | 20-06-2010, 15:21 | varnautre

Отборът на Пикадили стана победител в бирения турнир "Аматьори срещу професионалисти" във Варна.

Златните медали на шампионите бяха връчени от Гацо Бацов, а купата от кмета Кирил Йорданов. Кристалната чаша с кехлибарена течност от 5 литра се раздели поравно между първенците и феновете на отбора.

Големият празник привлече около 1000 зрители на спортен комплекс "Младост". Освен градоначалника събитието уважи командващият ВМС на България контраадмирал Пламен Манушев.

Преди финалната среща се изигра демонстративен двубой между организаторите и спортните журналисти на Варна. За пореден път медииният отбор се представи добре, но срещу играчи бележели в "А" група и печелили медали от шампионата на страна загубихме с 2:3.

Шампионите от Пикадили се класират за финалната надпревара в Стара Загора. На стадиона под Аязмото под звуците на химна на Шампионската лига един от всички финалисти ще триумфира в надпреварата и ще се изправи срещу шампиона на България Литекс. Отделно отборът победител ще посети мачовете на ловчанлии от предварителните кръгове на най-престижната клубна надпревара.

Архив Варна | 20-06-2010, 15:09 | varnautre

Ретро рали "Източни брегове" обиколи Добруджанското крайбрежие, като на близо 30-те автомобила от Трабант до Мерцедес се дивиха жители и туристи в Каварна, Балчик и Албена.

Крайната спирка на ретро возилата бе Албена, където пред Културно-информационния център се състоя и награждаването на призьорите. Множество любители на старите коли се струпаха, за да се снимат за спомен до коли от 30-те и 40-те години на миналия век. Сред возилата възхита предизвикаха както Порше Карера, така и спортен модел Ягуар, и тъмно син Ролс Ройс с десен волан. В парада можеше да се видят и два-три Ситроена, познати ни от филмите на Луи Дьо Финес, като дори единият от тях бе с дами пилот и навигатор, облечени точно като френски монахини. Познавачи не пропуснаха да се цъкнат за спомен и с най-стария у нас Трабант в движение, собственост на бащата на фолкфурията Преслава. Голяма част от показаните ретро амтомобили на парада са собственост на Николай Колев от Варна.
Голямата награда спечели черен Мерцедес 170 S, със старозагорска регистрация, произведен през 1950 г.

Архив Варна | 20-06-2010, 12:57 | varnautre

Балотаж ще има в добруджанското село Карапелит, където вчера избираха кмет, заяви за ВарнаУтре председателят на Общинската избирателна комисия Георги Иванов.

Новините | 20-06-2010, 09:00 | varnautre

Думата е звучна, често използвана и много характерна. Нещо като лаконично описание на нашия характер, на обстоятелствата, на начина на живот и като цяло на биографиите ни.

Мислех си го, докато слушах Елтън Джон на стадион „Локомотив”. Мисля си го, докато купувам домати на пазара и докато задъхан тарикат ме прережда пред регистратурата на някоя поликлиника, или леко се промъква пред мен на друга изключително значима опашка за продукти, услуги или каквото и да е, което в скромното съзнание на българина не би могло да се случи, ако не избързаш поне с половин минута пред останалите, ако не оставиш зад гърба си поне един балама, ако не прецакаш околните.  Впрочем, прецакването на учтивите при нас минава за нещо като прецакване на живота. Доволно потъркваме ръце, че сме свършили успешно работата и приемаме деня за осмислен. Нелепо е, но това е истината.

Та преди шест дни, докато слушах песните на Елтън Джон в края на един от най-горещите дни на юни, на софийски стадион, комбинирал жега от слънцето и от натрупания народ, отново ми се наложи да се сетя за прецакването. Концертът започна вяло, но продължи с любими хитове и с много настроение, та можеше да остане в спомените на всеки от публиката, като невероятно преживяване, ако не бяха подробностите от пейзажа... От типично нашенския пейзаж. А той за съжаление не включва само изгорялата трева, тъмните и неравни улици по мръкнало и регулировчиците, разставени три светофара напред. Сигурно присъствието им по околните кръстовища би имало дълбок смисъл, ако светофарите не работеха, но историята съвсем не беше такава.

Другите подробности от пейзажа: докато сър Елтън музицираше, пресъхналият от жегата народ се опитваше да се сдобие с нещо разхладително. Възможностите не бяха големи: вода от хладилниците, или бира от двата крана вляво от сцената. Нито един от хладилниците не работеше и малките бутилчици почти гореща минерална течност се оказваха най-скъпото питие в живота на феновете. Продавачите се оплакваха, че организаторите не им разрешили да включат хладилник, а жадните слушатели на концерта се чудеха толкова ли глупаво изглеждат, та им се налага да слушат лъжи и безсмислици. Онези, които решаваха да гасят вътрешните пожари с бира, висяха на половинчасови опашки пред крановете. Не беше трудно да се установи, че крановете са повредени и обслужващите преливат от чаша в чаша кехлибарената течност, преди победоносно да я връчат на поредния изтощен от чакане клиент. Така концертът се превърна в безкрайно висене по опашки за пиене, докато някъде там се чува музика... Вместо да бъде концерт, по време на който докато разпускаш и слушаш любима песен, да си пийваш студена вода или чаша бира. Просто търговецът, който се е докопал до обслужването на стадиона, беше решил да печели. У нас е така: не мислим за утре. Сякаш светът съществува един единствен ден. Денят, в който си се вкопчил в някакъв бизнес. Единствено тогава можеш да излъжеш всички, да продаваш водата на двойна цена, да я продаваш топла като супа, да смъкнеш кожата на всички околни и в края на този един единствен ден да броиш парите от голямата печалба, направена на гърба на изнудените хора... Защото между  топлинен удар и топла вода, всеки разумен човек би предпочел второто. Въпреки отрицателната емоция, с която страшната далавера го е изпълнила.

Ще кажете: „Дребно! Струва ли си изобщо да се занимаваме?”

Определено си струва, защото животът ни е сбор от всички тези дреболии и прецаквания. Защото, ако мислехме по правилата и се съобразявахме с тях, всичко навсякъде щеше да бъде много по-спокойно и това би ни спестявало нерви, време и възможности за далеч по-широки хоризонти и за далеч по-смислени дейности от онези, с които затрупваме дните си.

Продавачите на бира нямаше да проклинат работодателя си, защото им се налага да правят нещата пет пъти по-бавно, заради повредата на някакъв кран и обират отрицателните емоции на чакащите клиенти. Феновете нямаше да мразят държавата, в която дори на един концерт не можеш да се порадваш както си му е редът. Ако стигнем по-далеч: в магазините от много години насам до вчера нямаше да ни пробутват соя вместо кашкавал и тебешир вместо сирене, нямаше да ни удрят в грамажа, да използват заблуждаваща информация, за да ни вкарат в мрежата на плащането и лъжата... и още, и още... Хиляди неща нямаше да бъдат такива, каквито са, а ние нямаше да сме измамените и злобни невротици, които мнително се оглеждат наоколо, защото са свикнали винаги да бъдат прецаквани. И още нещо: свикнали са никой да не се подчинява на правилата, следователно последните да нямат значение, а ако някой се окаже по-стриктен и дисциплиниран от останалите, на финала да излиза прецаканият наивник.

Например, на билета пише, че нямаш право да вкарваш на концерта фотоапарат или камера, следователно: не го правиш. Билетът е договор между теб и организаторите. Да. Аз не го направих. А колко фотоапарата щракаха наоколо! Какво е това? Някой прецакал другия? Може и така да се каже. Това е манталитет за под масата, хоризонти, които не могат да надхвърлят оградата на един стадион и поглед, който никога няма да види същественото, защото то е малко по-далеч, зад тарикатщините и зад така наречената далавера.

Преживяваме всичко това отново и отново: на споменатия концерт, в магазина, в някоя политическа партия, в службата, в институциите, където се налага да прекарваме част от живота си, в магазина, на пазара, в отношенията със съседите... В цялата държава. Караме извън правилата, за да прецакаме нещо и някого, а всъщност непрекъснато усложняваме своя собствен живот. Колко още ни трябва,  за да го проумеем? Колко години? Колко поколения? Колко правителства? Колко шамара от Европа? Колко срива във всяка отделна биография? Не зная. Най-лошото в прецакването е, че рано или късно и най-големите професионалисти в материята сами попадат в клопка. А сигурно е мъчителна история да гледаш на финала цял народ, попаднал в собствената си клопка. Тогава вероятно няма да е прецакване, а ще бъде пълна идиотщина.

Иначе: моето уважение към корена, мястото и към патриотичното чувство, което въпреки всичко,  упорито не ни напуска: мен и другите оптимисти!

Без цензура | 20-06-2010, 07:06 | varnautre

Думата е звучна, често използвана и много характерна. Нещо като лаконично описание на нашия характер, на обстоятелствата, на начина на живот и като цяло на биографиите ни.

Мислех си го, докато слушах Елтън Джон на стадион „Локомотив”. Мисля си го, докато купувам домати на пазара и докато задъхан тарикат ме прережда пред регистратурата на някоя поликлиника, или леко се промъква пред мен на друга изключително значима опашка за продукти, услуги или каквото и да е, което в скромното съзнание на българина не би могло да се случи, ако не избързаш поне с половин минута пред останалите, ако не оставиш зад гърба си поне един балама, ако не прецакаш околните.  Впрочем, прецакването на учтивите при нас минава за нещо като прецакване на живота. Доволно потъркваме ръце, че сме свършили успешно работата и приемаме деня за осмислен. Нелепо е, но това е истината.

Та преди шест дни, докато слушах песните на Елтън Джон в края на един от най-горещите дни на юни, на софийски стадион, комбинирал жега от слънцето и от натрупания народ, отново ми се наложи да се сетя за прецакването. Концертът започна вяло, но продължи с любими хитове и с много настроение, та можеше да остане в спомените на всеки от публиката, като невероятно преживяване, ако не бяха подробностите от пейзажа... От типично нашенския пейзаж. А той за съжаление не включва само изгорялата трева, тъмните и неравни улици по мръкнало и регулировчиците, разставени три светофара напред. Сигурно присъствието им по околните кръстовища би имало дълбок смисъл, ако светофарите не работеха, но историята съвсем не беше такава.

Другите подробности от пейзажа: докато сър Елтън музицираше, пресъхналият от жегата народ се опитваше да се сдобие с нещо разхладително. Възможностите не бяха големи: вода от хладилниците, или бира от двата крана вляво от сцената. Нито един от хладилниците не работеше и малките бутилчици почти гореща минерална течност се оказваха най-скъпото питие в живота на феновете. Продавачите се оплакваха, че организаторите не им разрешили да включат хладилник, а жадните слушатели на концерта се чудеха толкова ли глупаво изглеждат, та им се налага да слушат лъжи и безсмислици. Онези, които решаваха да гасят вътрешните пожари с бира, висяха на половинчасови опашки пред крановете. Не беше трудно да се установи, че крановете са повредени и обслужващите преливат от чаша в чаша кехлибарената течност, преди победоносно да я връчат на поредния изтощен от чакане клиент. Така концертът се превърна в безкрайно висене по опашки за пиене, докато някъде там се чува музика... Вместо да бъде концерт, по време на който докато разпускаш и слушаш любима песен, да си пийваш студена вода или чаша бира. Просто търговецът, който се е докопал до обслужването на стадиона, беше решил да печели. У нас е така: не мислим за утре. Сякаш светът съществува един единствен ден. Денят, в който си се вкопчил в някакъв бизнес. Единствено тогава можеш да излъжеш всички, да продаваш водата на двойна цена, да я продаваш топла като супа, да смъкнеш кожата на всички околни и в края на този един единствен ден да броиш парите от голямата печалба, направена на гърба на изнудените хора... Защото между  топлинен удар и топла вода, всеки разумен човек би предпочел второто. Въпреки отрицателната емоция, с която страшната далавера го е изпълнила.

Ще кажете: „Дребно! Струва ли си изобщо да се занимаваме?”

Определено си струва, защото животът ни е сбор от всички тези дреболии и прецаквания. Защото, ако мислехме по правилата и се съобразявахме с тях, всичко навсякъде щеше да бъде много по-спокойно и това би ни спестявало нерви, време и възможности за далеч по-широки хоризонти и за далеч по-смислени дейности от онези, с които затрупваме дните си.

Продавачите на бира нямаше да проклинат работодателя си, защото им се налага да правят нещата пет пъти по-бавно, заради повредата на някакъв кран и обират отрицателните емоции на чакащите клиенти. Феновете нямаше да мразят държавата, в която дори на един концерт не можеш да се порадваш както си му е редът. Ако стигнем по-далеч: в магазините от много години насам до вчера нямаше да ни пробутват соя вместо кашкавал и тебешир вместо сирене, нямаше да ни удрят в грамажа, да използват заблуждаваща информация, за да ни вкарат в мрежата на плащането и лъжата... и още, и още... Хиляди неща нямаше да бъдат такива, каквито са, а ние нямаше да сме измамените и злобни невротици, които мнително се оглеждат наоколо, защото са свикнали винаги да бъдат прецаквани. И още нещо: свикнали са никой да не се подчинява на правилата, следователно последните да нямат значение, а ако някой се окаже по-стриктен и дисциплиниран от останалите, на финала да излиза прецаканият наивник.

Например, на билета пише, че нямаш право да вкарваш на концерта фотоапарат или камера, следователно: не го правиш. Билетът е договор между теб и организаторите. Да. Аз не го направих. А колко фотоапарата щракаха наоколо! Какво е това? Някой прецакал другия? Може и така да се каже. Това е манталитет за под масата, хоризонти, които не могат да надхвърлят оградата на един стадион и поглед, който никога няма да види същественото, защото то е малко по-далеч, зад тарикатщините и зад така наречената далавера.

Преживяваме всичко това отново и отново: на споменатия концерт, в магазина, в някоя политическа партия, в службата, в институциите, където се налага да прекарваме част от живота си, в магазина, на пазара, в отношенията със съседите... В цялата държава. Караме извън правилата, за да прецакаме нещо и някого, а всъщност непрекъснато усложняваме своя собствен живот. Колко още ни трябва,  за да го проумеем? Колко години? Колко поколения? Колко правителства? Колко шамара от Европа? Колко срива във всяка отделна биография? Не зная. Най-лошото в прецакването е, че рано или късно и най-големите професионалисти в материята сами попадат в клопка. А сигурно е мъчителна история да гледаш на финала цял народ, попаднал в собствената си клопка. Тогава вероятно няма да е прецакване, а ще бъде пълна идиотщина.

Иначе: моето уважение към корена, мястото и към патриотичното чувство, което въпреки всичко,  упорито не ни напуска: мен и другите оптимисти!

Без цензура | 20-06-2010, 07:04 | varnautre

Сър Пол Макартни разбрал, че е станал известен, едва когато не можел да отпочива в любимата си Гърция, съобщават информационните агенции.

Музикантът признава, че обичал да бяга в Европа, когато късните The Beatles станали прекалено известни в родната им Великобритания, но трябвало да спре, когато Бийтълманията станала глобална.

"Обичахме да ходим в Гърция на почивка. Спомня си, че аз, тогавашната ми приятелка Джейн Ашър, Ринго и съпругата му Мойрийн, често я посещавахме. По това време бяхме известни, но все още не бяхме мега-известни. Висях с бандата на хотела, а те не знаеха кои са The Beatles. Спомням си, че мислех, чеова е страхотно - независимо колко известен ще стана, винаги ще мога да се връщам в Гърция", разказва сър Пол пред списание Shortlist.

"Тогава, приблизително година след тази ни почивка, някой ми каза "Номер едно си в Гърция", и аз само си мислих, как е изчезнал единствения ми маршрут за бягство от славата", допълва той.

Новините | 19-06-2010, 19:25 | varnautre

Наследницата на шведския престол принцеса Виктория се омъжи за своя бивш личен треньор по фитнес Даниел Вестлинг, предаде Би Би Си.

Сватбата на 32-годишната принцеса и 36-годишния Вестлинг е състоя в катедралата в Стокхолм, в присъствието на над 1200 гости, включително представители на монархиите от цял свят.

Даниел Вестлинг, запознал се със принцесата преди осем години, ще бъде наричан принц Даниел и получава титлата херцог на Вестерготланд, съобщи Фокус.

Новините | 19-06-2010, 18:24 | varnautre

Премиерът Бойко Борисов коментира в Мездра, че и той ще има думата при окончателното решение за цените на тока, парното.

Дали и с колко ще поскъпнат енергоносителите от 1 юли, зависи не от ДКЕВР, а и от премиера, категоричен бе самият Борисов.

"Все още държавният регулатор не е дошъл при мен да ми докаже, че това ще бъде цената и мисля, че когато дойде при мен, може би ще я намаля", каза Борисов, цитиран от БТВ.

Тези думи поуспокоиха социалния министър Тотю Младенов, който навръх рождения си ден предупреди, че ако природният газ, парното и токът поскъпнат драстично от 1 юли, социалното министерство няма да има финансов ресурс, с който да компенсира хората.

Становището на МТСП е, че в условия на икономическа криза, когато не се увеличават данъците, когато няма възможност да се увеличават заплати, пенсии и социални помощи, е да не стига до такова драстично увеличаване на цените на енергоносителите, защото това ще удари както бизнеса, така и хората.

Заедно с Тотю Младенов и с още един министър от кабинета - енергийния Трайчо Трайков, Борисов откри край Мездра поредната малка ВЕЦ на река Искър. Премиерът изрази съжаление, че от държавни дела няма време за обяд.

Новините | 19-06-2010, 18:02 | varnautre

Българин, бивш служител на ООН, присвоил хиляди долари, се твърди във вътрешен доклад на организацията.

Документът, изготвен през декември 2008 г. от вече разпуснатия специален отдел на световната организация за снабдяването, посочва, че българинът Венцислав Стойков и филипинецът Едгар Касълс присвоили хиляди долари и ръководели външни компании от сградата на Икономическата комисия на ООН за Африка.

Стойков манипулирал търгове и правел частни сделки с доставчици на световната организация, които контролирал, а Касълс пък фалшифицирал удостоверения за раждане с цел да бъде осигурена подкрепа от ООН и с посредничеството на служител на консулството на САЩ в Адис Абеба издействал издаването на американски визи.

И двамата вече бивши служители на световната организация отхвърлиха обвиненията срещу тях. Касълс обаче определил Стойков като човек, който трябва да бъде разследван, допълва БТА.

Новините | 19-06-2010, 17:40 | varnautre

Необходима е промяна на статуквото в образователната ни система. Ако тя не бъде реформирана, ще се окажем в застой.

Архив Варна | 19-06-2010, 17:22 | varnautre

Предварителните прогнози от изборите за кмет на Габрово след приключилия изборен ден клонят към балотаж.

За стола на градоначалника се бориха 7 кандидати, но активността беше изключително ниска - около 20 процента. Още не може да се каже обаче представителите на кои две политически сили ще се състезават на балотажа.

Общо 16 са получените сигнали за нередности през целия избирателен ден.

Прокуратурата е разпоредила проверка по жалба за купуване на гласове. Според нея активисти на ГЕРБ са предлагали по 100 лева на членове от 17 секционни избирателни комисии.

Новините | 19-06-2010, 17:15 | varnautre

В добруджанското село Карапелит днес гласуваха за кмет.

Архив Варна | 19-06-2010, 16:58 | varnautre