Лидерът на БСП Сергей Станишев е на посещение в Добрич. Днес в областния град заседава Изпълнителното бюро на БСП. Бившият премиер даде интервю само за ВарнаУтре. 

-Г-н Станишев, каква оценка давате на правителството след едногодишното му управление?
-Аз бих казал оценка "среден", защото оценката на новото управление, разбира се, от опозицията винаги e по-критична. Но все повече хора започват да си задават въпроси за това какво се случва в България и накъде върви страната, каква е визията на управлението и на тези въпроси няма отговор. Само преди няколко дни парламентът гласува на първо четене актуализирания бюджет. Актуализация на бюджета не е имало от 1996 г. Самият този факт говори за провалена финансово икономическа и социална политика. Още преди 5 месеца министър Дянков и премиерът казаха, че този бюджет е безалтернативен. Сега сме края на юни и вече имаме актуализиран бюджет и самите управляващи направиха алтернатива. В какво се състои тя? Първо - в това, че правителството не може да събере приходите, които е планирало. Няма никакъв разумен отговор защо. Аз отговор имам. Защото когато държавата не плаща на бизнеса, вече близо 10 месеца. Това създава огромна верига от задлъжнялост. Вътрешнофирмената задлъжнялост за една година според данни на Българска стопанска камара е нараснала три пъти. Един лев не е платен на държавата. Това води до фалит на фирмите, безработица. Второ - министър Дянков беше обещал, че в борба с контрабандата ще се съберат 2 милиарда повече приходи. Къде са те? Няма ги. Събират 2 милиарда по-малко, защото докато министър Дянков и Цветанов се бият за влияние в правителството и няма взаимодействие между МВР и Митниците, а има война, контрабандата процъфтява. Според експерти в цигарения бранш, в цигарения пазар тя е около 50 процента. Ако се разходите из Добрич сигурно ще видите контрабандни цигари от цял свят и това е сериозен проблем. Трето - когато правителството всеки ден дава различни сигнали какво ще прави с икономиката. Икономиката се свива, бизнесът се затваря, защото най-лошото е когато нямаш правила, когато те се менят всеки ден. ДДС ще пада на 18 %, после ще се качва на 22, после на 24, после ще остава 20. Къде е предсказуемостта? Най-лошото обаче е, че в актуализирания бюджет се предвижда: първо - да намалеят приходите и второ - да нараснат разходите. Какво означава това и за сметка на какво? Първо се режат ключови социални системи и се прехвърля тежестта от грешките им и некомпетентността на правителството върху по-бедните. Първи жертви станаха възрастните хора, защото обещаното увеличение на вдовишки пенсии, на пенсии за хора над 75 години няма да се случи. По този начин ще спестят 140 милиона лева, както каза самото правителството. И наред с това увеличават разходите. 1 милиард и 200 милиона лева е записано резерв на правителството за  непредвидени разходи, които ще се харчат без никакъв контрол. Това в ситуация, когато например общините се поставят на колене. Какво означава за една община като Добрич, например, която за половин година трябва да си съкрати разходите с 30 процента. Това вече е рязане на живо месо. Това са по-малко услуги за хората, за детски градини, ясли, културни институции, читалища. Това е резултат от управлението обективно погледнато. Аз имам притеснението и го казвам съвсем искрено - хайде тази година ще кърпят дупките в бюджета от близо 5 процента на брутния вътрешен продукт за сметка на какво. Спомняте си какви приказки бяха за оглозганата хазна. Ами ако не беше този резерв. Къде щяхме да бъдем сега? Ако не бяхме спестили и оставили 8,2 млрд. До края на годината правителството е планирало фискалния резерв да падне до 4,5 млрд. Нямам нищо против, но да видим какъв ще бъде резултатът. Хората дали живеят по-добре? Да се изградят големи инфраструктурни обекти - няма такова нещо и по-тежко ли ще бъде догодина при тази политика. Няма да има никаква промяна, защото като се изяде резервът възниква въпросът, а догодина какво? И отговорите са не много радостни. Или увеличават данъците, в това число и ДДС, което е посягане към джоба на всеки, и най-много се посяга към джоба на най-бедните. Защото това означава, че ако един високоплатен човек получава 2000 лева, той не може да изяде 100 хляба, но един пенсионер, основен работник или човек със средни доходи – за него ще бъде тежък удар, когато основните продукти се покачват със съответните проценти. Пари, взети от него, заради неспособността на правителството да задвижи икономиката. Другият път е намаляване на заплати от публичния сектор и пенсиите. Третото е вземане на заем от МВФ. Увеличаване на дълга. Ние им оставихме един от най-ниските дългове в ЕС, 15 процента. За сведение в Гърция е 115 % от БВП. Тази година ще бъде изяждане на наследството от предишното правителство, а догодина цената вече ще плащат хората.

И друго нещо, което трябва да се знае, е, че една държава не може да управлява с една работеща система.  При това правителство всичко е МВР. Имаме впечатлението, че министър-председателят се държи като министър на МВР, а не като министър-председател. Другото е блокирало, не се движи. Чистка в администрацията, политическа. Хората не смеят да вземат решения. Дори и специалистите по еврофондовете, част от които бяха уволнени, част притискани. Знаете ли какъв е най-известният виц в администрацията - "Всеки подпис е път към затвора", и не смеят да вземат решения. И какъв е резултатът от еврофондовете и голямото обещание на ГЕРБ? България, според данни на бюджетната комисия на ЕС на европарламента, от есента на м.г. е паднала от 14-о място по темп на усвояване на 26-о място – по оперативните програми. Това не е моя статистика, а на Европарламента.    

- Да разбирам, че икономическата политика на ГЕРБ не е ефективна, а Вие как тогава виждате антикризисните мерки, с които борят финансовата криза?
- Трябва да се знае, че едно от нещата, които са много важни в управлението, а и в живота ако щете, това е времето. Вземане на време на правилни решения, защото правителството сега ще планира да плати, дали ще плати не знам, около 600 милиона лева задължения на фирми. Съвсем спокойно можеха да го направят миналата есен, защото сега тези пари вече са крайно недостатъчни за бизнеса, който е задлъжнял по веригата. Ако бяха ги платили тогава, сега нямаше да има такъв проблем. Все едно тези пари са записани в бюджетния дефицит за м.г., но Дянков беше си поставил за цел минимален бюджетен дефицит за м.г.  От Евростат го хванаха, че лъже, записаха ги тези пари, защото работата е извършена, построени са обектите и на зачислена основа ги има тези пари, но трябваше тогава да ги плати. Сега ние ще предложим за второ четене конкретни наши алтернативни предложения за бюджета. Първо, ние вече предложихме акцизът, който беше необосновано вдигнат, който икономически стимулира контрабандата, да бъде намален. Това е подкрепа за потребителите, за хората, които пушат цигари и това изсветлява и пречи на контрабандата, а приходите ще бъдат приблизително същите. Второ – за общините, които изнемогват, нямат собствени приходи и държавата им казва да се оправят както знаят. Ние ще предложим част от данъка върху физическите лица - 20 %, да отидат в общините. След като държавата казва режете тук, правете съкращения, но нали трябва да се финансират тези европейския проекти от общините и всичко останало. Откъде?

За първите 4 месеца на тази година имаме срив във външните инвестиции близо 5 пъти в сравнение с първите 4 месеца на 2009 година, която беше кризисна.  Това на какво се дължи според Вас? На това, че не виждат предсказуемост и сигурност. А това е най-лошото – когато в една страна правителството е източник на несигурност.

- Това ли щяха да бъдат част от мерките, които Вие бихте предложили, ако сега сте премиер и какви други виждания имате за излизане от кризата?
- Аз вече казах, че е много важно решенията да бъдат взети навреме. Ако БСП беше в управлението и през 2009 г. щяхме да продължим прилагането на антикризнисния план, който функционираше до юли и даваше своите резултати. Спомнете си например една мярка, която реализирахме – 500 милиона лева за малки и средни предприятия. Това даде своя ефект, защото стотици предприятия, а и много работници запазиха своите места. Тази политика щеше да бъде продължена.

Новото правителството каза: Да това е добра мярка и ще я реализираме, но нищо не е направено, никаква стъпка.  Щяхме да разплатим още през есента задълженията, щеше да се създаде оборот и щяха да се събират и приходи. Не можеш да убиеш кокошката, която ти снася яйца и после да кажеш - хайде бе сега дай яйце. Няма, тя е мъртва, или голяма част от кокошките са убити, изклани от собствената ни държава. Затова сега мерките са много по-трудни. Има нужда и от съкращения, но те трябва да бъдат диференцирани и да се отчитат реалните последици от всяка такава мярка, защото някое от действията, които заявява правителството, са правилни. Увеличаване на финансирането на НЗОК, ние го предлагахме през декември, но сега вече е доста късно, създало е голяма задлъжнялост на болниците, не е платено на лекари и всичко останало. Нещата са като снежна топка. Тя се търкаля, набъбва и мачка. Въпросът е кой носи отговорност за това. Засега никой. Министър Дянков казва: кризата свърши. Това искрено искам да е така, но  не виждам финал на тази криза.

- Какви идеи има БСП за развитието на Добруджа?
- Ще отстояваме интересите на хората в Добруджа срещу глупостите на правителството. Ние се противопоставихме със всички средства на много безумия, защото знаете, че Добруджа е земеделски край. Ами това, което направи правителството с отмяната на действащата практика, че държавата поемаше акциза върху горивата за земеделие? Това спестяваше годишно на земеделските производители 80 милиона лева. Сега тези пари са на техния гръб. Конкретно за Добруджа основният ни приоритет е земеделието. Ние ще спорим за това правителството да си изпълнява задължението. Първо по отношение на субсидиите и второ по програмата за селските райони. Там има огромно забавяне. Проекти, които бяха подадени и готови за разглеждане към края на пролетта на м.г., още не са разгледани. Това е безумие. Като няма пари държавата, да не се движи нищо. Директните субсидии – аз имам притеснение, че тепърва предстоят проблеми за земеделските производители. Те ще се очертаят през септември и нататък. Другият аспект е изключително важен за Добруджа – това е развитието на туризма. Много е важно да се опази тази част от Черноморието на север, за да не заприличат като Слънчев бряг и южното ни Черноморие. Ако се развива туризъм да бъде добре контролиран, да бъде екологичен, да има достатъчно зелени площи и да не бъде презастроено. Трето – инфраструктурата в Добруджа, защото и аз съм се сблъсквал като министър-председател с много инфраструктурни проблеми. Опитахме се част от тях да решаваме и, както знаете, в не малко от общините бяха модернизирани пътищата, но това не е достатъчно. Едно от най-важните неща е да се направи модерен път между Добрич и Варна.    

- Имахте среща с вашите симпатизанти в Добрич, на която те Ви попитаха какво става в лявото пространство преди президентските и местните избори.
- Ако сте забелязали, на самата среща настроението на нашите симпатизанти беше доста по-добро отколкото преди 8-9 месеца. Тогава пропагандната машина на правителството работеше много мощно. За съжаление, медиите много безкритично приемаха всяка лъжа, която се казваше от правителството. Сигурно е разбираемо, защото човек си казва, че щом министър казва нещо, не може да лъже. Ама лъжат бе, лъжат и не ги е срам и не се изчервяват. Днес обаче нашите симпатизанти и гражданите виждат, че оценката за управлението на ГЕРБ е много спорна. Тогава чувахме, че ГЕРБ всичко ще направят, а сега виждаме, че резултатите са много слабички. Никаква пропаганда не може да подмени живота. Когато един човек живее по-бедно сега, по-несигурно в личен план и за своето работно место, няма как да не си задава въпроси защо така става. Кой е виновен? Все предишното правителство ли? Затова настроението сред симпатизантите ни е доста по-добро. Ще продължи тенденцията за намаляване на доверието към правителството. Затова трябва БСП да си стегне редиците, да формулира на местно и национално ниво много по-адекватна политика, ориентирана към нуждите на хората. Много важно е да водим диалог с всички сектори. Да се търсят реалните решения на проблемите на хората. Аз знам, че в момента има страх и в неправителствения сектор, и в здравеопазването и в други области.

Имаше няколко болници, които започнаха да протестират срещу неизплатени заплати, срещу забавяне на парите от НЗОК. Забелязахте ли какво им се случи? На следващия ден проверки, тенденциозни – от НАП, МВР и прочие. Това е репресивна власт и аз разбирам, че хората се притесняват, но не можеш да управляваш със страх вечно. Може да има ефект половин година, година, година и половина, но накрая на хората им писва и започват да си бранят интересите.  

- Има ли напрежението между президента и БСП?
- Не, няма напрежение между БСП и президента. БСП и аз като председател на партията се отнасяме към президента като към държавен глава. Аз не знам дали обърнахте внимание кой защити най-много президента при дебатите по импийчмънта, една безумна инициатива на ГЕРБ. Естествено, БСП, защото нямаше никакви основания. Нито юридически, нито политически. Щеше да създаде тежка политическа криза в страната по време на икономическа криза и да ни изложи тотално пред външните ни партньори. Както съм се отнасял към президента през миналия мандат, когато бях министър-председател, така и сега – с уважение.

- Ще загуби ли България, ако не осъществи енергийните проекти, обявени от Вашето правителство?
- Ще загуби. Ще загуби първо икономически, защото атомната енергетика по общо признание, говоря за Белене, е енергетиката, която произвежда най-евтин ток. По-евтин от тока от ТЕЦ-овете, а да не говорим за възобновяемите източници, които са много екологични, но са много скъпи – 6-7 пъти по-скъпи от АЕЦ. И управляващите казват: този проект е бил много скъп. Първо трябва да се знае, че този проект не се харесва от бюджета. Това е икономически проект на компании – НЕК – като български участник и външен инвеститор. Изгониха РВЕ. РВЕ напусна през октомври, защото министрите казваха всеки ден, че това е лош проект и няма да го подкрепи държавата. Кой ще си влага парите тогава? Искам да попитам следното управляващите, защото те казват, че няма да го правят, тъй като било много скъпо - турците по-глупави ли са? Защото преди няколко месеца подписаха с руснаците проект за изграждане на няколко атомни реактора в Турция. И накрая ще опрем до там, че няма да можем да произвеждаме евтина електроенергия, няма да можем да си изпълним задълженията при намаляване на емисиите на въглероден двуокис и накрая ще внасяме ток от Турция на пазарни цени. Това ще засегне всеки българин. Това ще бъде резултат от действията и бездействията на правителството и нежеланието на ГЕРБ да реализира Белене. Това обслужва външни интереси, пряко турските интереси. Същото може да се каже и за Бургас–Александруполис. Екологията е важна без съмнение, но българското правителството е получило гаранции, че всичко ще бъде направено с високи технологии и че няма да има замърсяване на Бургаския залив. Добре де, правителството като е толкова загрижено за екологията може ли да каже колко милиона тона нефт се разтоварва на Бургарския залив годишно за Нефтохим? Около 8 милиона тона, по руска технология от около 60-те години. Тя по-модерна ли е, а е 1/3 от капацитета на Бургас-Александруполис. По-гарантирана ли е от екологична гледна точка? Ами дайте тогава да затворим Нефтохим, ако правителството е загрижено, да минем на свещи и да внасяме гориво. Да нямаме своя рафинерия, защото тя също е екологично рискова. Няма рафинерия, която да не носи някакви рискове. Трето - Южен поток. По моя информация преди няколко месеца руската страна увеличи капацитета на Южен поток от 30 милиарда куб. метра на близо 60 милиарда куб. метра, които, както разбирате, биха носили огромни приходи от такси за българската държава, защото отстояхме нашето участие да бъде квалитет 50/50. Преди няколко дни ръководителят на Газпром Милер се е срещнал с румънския министър на икономиката и са обсъждали вече преминаването на Южен поток през Румъния. И аз питам - кой печели от това - българският гражданин, българският данъкоплатец, българската държава. Не. Накрая ще останем заобиколени от всички основни енергийни проекти и внасящи ток. България, която винаги е изнасяла ток. И това е много сериозно перо в бюджета. Кой ще поеме отговорността?

- Какви виждате да бъдат отношенията ни с Русия?
- Протоколни.

- Това не е ли голям подарък към Турция, която идва в момент, когато министър-председателят Бойко Борисов казва, че страната ни е направила завой към Съединените щати?
- Вашингтон и САЩ са наши партньори не от вчера. Предишното правителството поддържаше много добри отношения. В България се реализираха огромни инвестиции от САЩ, каквито не са се реализирали през предишните 20 г., но винаги сме отстоявали равноправни отношения и със САЩ, и с Русия, и с всяка европейска страна, защото ние не сме голяма страна. Но една страна, ако уважава себе си и има лидери, които могат да формулират интересите си и да ги отстояват с аргументи, може да се отстои интереса. Аз съм водил много тежки преговори с Русия, но е възможно. Ако партньорът ти разбере, че не правиш нещо, за да му извиваш ръцете, не правиш нещо за реализацията на проекта, а защото това е в интерес на своята държава и мислиш за нея. Ако срещу едно потупване по рамото отстъпваш стратегически интереси, икономически и геополитически за България - това е безумие. Обслужваме интереси на Турция.

- Отговаряте за външната политика на европейските социалисти. Вие как оценявате външната политика на България в рамките на ЕС?
- Да, преди 2 месеца бях избран за ръководител на мрежата на ПЕС за външната политика. В тази мрежа участва и върховният представител на ЕС за външна политика лейди Аштън. В нея участват редица изтъкнати политици и експерти. Преди три дни правихме първото заседание на тази мрежа. Поканихме ги да направим заседание и в България. Но всяко едно място се извоюва. То не се дава даром, то не се дава само, защото някой те е потупал по рамото или си направил чупка в кръста пред някоя велика сила. Интересите на страната се отстояват последователно, аргументирано, търсейки баланси между интересите на големите, но прокарвайки своите. И моето дълбоко разбиране е, че това може да се прави, но трябва да знаеш как.

Без цензура | 21-06-2010, 07:53 | varnautre

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков днес ще разговаря в Брюксел лично с еврокомисаря по икономическите и валутни въпроси Оли Рен за фискалната ситуация у нас.

Българският финансист №1 ще обясни бюджетната политика на страната и причините данните за дефицита да се променят няколко пъти.
Оли Рен заяви, че Еврокомисията е обезпокоена от икономическите данни на България и от планираните промени в бюджета.
Той обяви, че няма достатъчно информация какво е наложило тези промени и планира да изпрати мисия от Европейската статистическа служба (Евростат.) Дефицитът от 1,9 процента, който беше заложен, скочи на 3.9 %.

"Притесненията ни са свързани с два аспекта на бюджетната прогноза", посочи в Страсбург еврокомисарят по икономически и валутни въпроси. Той заяви, че "този важен проблем може да има последици за позицията на България пред пазарите".
Дянков коментира, че очаква с нетърпение мисията и тя няма да открие нищо притеснително. Управляващите увериха, че самата мисия е планирана отдавна.

Според обясненията на министър Дянков, разликата в миналогодишните данни идва от намерените в последствие анекси към договори на стойност 2 млрд. лева, които били завещани от тройната коалиция. Актуализацията на настоящия бюджет пък се налага заради влошената обстановка в еврозоната и заради ситуацията у нас. Актуализацията на бюджета мина на първо четене в парламента на 17 юни.
В началото на юни финансовите министри на ЕС одобриха разширените правомощия на Евростат, а Оли Рен посочи, че България е първата страна, в която предстои проверка.

Архив Варна | 21-06-2010, 07:41 | varnautre

От днес се открива търг за продажбата на товарната гара във Враца, съобщи БНР.

Според първоначално обявената от НАП цена железопътният комплекс е на стойност 2 800 000 лв.

Товарната гара във Враца включва терен с площ 80 000 дка., шест сгради, локомотивно депо, железопътна линия и коловози с обща дължина 5 км. Постройките са били използвани за командване на железопътните стрелки, за гараж, кантар, разтоварване и за администрацията.

Комплексът е собственост на дружеството "Железопътен транспорт". До петък е обявен срокът за оглед на гарата и за подаване на документи за участие в търга. Наддаването ще се проведе другата седмица. НАП продава товарната гара заради дългове на дружеството "Железопътен транспорт" към държавата.
 

Новините | 21-06-2010, 07:04 | varnautre

„Самоков не е единственото място, в което има криминален контингент.

Появата на Юри Галев не е изненада за МВР, той е и публична личност - общински съветник от Атака, собственик на футболен клуб”. Това заяви в студиото на PRO.BG бившият началник на ЦСБОП Тихомир Стойчев по повод покушението срещу самоковския футболен бос Юри Галев.

„Силовите групировки от 90-те години са се разпаднали, но части от тях продължават да играят роля в обществения живот. Подобно на политическите формации, които, независимо колко се свиват, продължават да оказват влияние”, каза Стойчев.

„Причините за покушението срещу Юри Галев могат да бъдат много. Една от тях е погазване на футболни интереси. В нашата страна, а и не само, още преди 10 ноември бяха открили ролята на спорта за политиката. От друга страна конфликтът може да е свързан и с дейността на Галев в един от най-големите български туристически курорти”, коментира Стойчев.

„Възможно е Галев да бъде свързан и с Държавна сигурност. Тиражираше се информацията, че той е близък до Нели Сандалска, а бащата на Сандалска е бивш генерал от ДС, работил с заедно с Любен Гоцев и т.н. Тоест, вместо покушението срещу Галев да се разглежда като едно грозно но банално престъпление, има вероятност то да се използва за политически борби между опозиция и управляващи”, каза още бившият шеф на ЦСБОП.

„Ние отсега трябва да изпреварим това и да помолим който се включва в такъв диалог, да бъде конструктивен - как да изключим криминалния фактор от политическия живот”, заяви Стойчев.

По повод честите акции на МВР напоследък, Стойчев коментира, че прекомерната им показност не е полезна за обществото. По думите му хората желаят на виждат резултати, а не да чуват псевдоними.

„Смятам, че на дневен ред идва моментът, когато трябва да се направи един нов обществен договор, да се направи един нов прочит на конституцията и нейната промяна. Чак пък толкова независимост на властите не бива”, каза още Тихомир Стойчев.

Що се отнася до ранения Галев, състоянието му все още е критично и лекарите не дават гаранция за живота му.

Новините | 21-06-2010, 06:53 | varnautre

Днес точно в 14.28 часа официално настъпва астрономическото лято.

Което значи, че днешният ден е най-дългият в годината. А на шофьорите по варненските улици ще са им необходими много по-здрави нерви, защото движението в града също влезе в летен график.

Две са катастрофите, които задръстиха пътя към курорта Златни пясъци през няколко часа. Първият инцидент стана час и половина след полунощ. Две леки коли се удариха в платното от Варна към комплекса. Ранен е единият от шофьорите, но за живота му няма опасност. Поради късния час катастрофата не създаде големи затруднения на останалите окъснели шофьори.

Тази сутрин около 8 часа обаче по същия път, но в платното от Залтни към Варна, се образува огромно задръстване, след като се блъснаха автобус и лека кола. Инцидентът става в района на Траката. Няма пострадали хора, но колоната от автомобили още се предвижва бавно и трудно. Пътна полицията съветва, ако ще пътувате от курорта към Варна, да минете през Аладжата или да отбиете през Виница.

Архив Варна | 21-06-2010, 06:46 | varnautre

„Спасиха от удавяне деца без надзор“ съобщава уводното заглави на „Народно дело“. Двете момченца на 7 и 8 години били извадени от спасители на южния плаж и трета буна при жълт флаг на морето. Докато ги свестявали, нямало и помен от родителите им, разказа шефът на ДКЦ І „Св. Клементина“ д-р Иван Иванов. Децата не били потърсени и докато били в медицинския пункт. Според лекаря това означава, че те са били без придружители, което е грубо нарушение, тъй като деца под 14 години не бива да бъдат оставяни сами на плажа.

„Куче на министър отказва кренвирш, отнасят го месарите“ информира друго заглавие от вестника. Преди дни министърът на земеделието Мирослав Найденов купил кренвирш за своето куче, но то дори не го помирисало. „Преди седмица взех един кренвирш за 2 лева и нещо и кучето и не го искаше. Това, което не може да го яде кучето, аз не искам да с яде от хората и ще направим така, че да не се яде“, категоричен бил министърът.

„Вълна от фалити връхлетя Варна“ информира уводното заглавие на местното издание на ВАЦ „Твоят ден“. Все повече фирми у нас затъват заради кризата. Със 141 процента се е увеличил броят на дружествата, които са влезли в открита процедура по несъстоятелност през 9-те месеца на миналата година. Най-потърпевши са строителството и секторът услуги. Причината за тежкото състояние на дружествата е липсата на оборотни средства. Заради това те не могат да обслужват взетите кредити.

„Червените имали различия с кмета“ става ясно още от друго заглави във вестника. Шефът на групата на общинските съветници от БСП в местни парламент е подчерта пред съпартийците си по време на районна конференция на социалистите, че имало значителни различия по важни теми в позициите на червените и на общинската администрация. На реплика от залата, че това не личало, тъй като кметът Кирил Йорданов и експредседателят на общински съвет Борислав Гуцанов често заставали рамо до рамо, Начков отговорил, че това било само протоколно изискване.
Мнозина червен съветници пък изказвали симпатии към Гуцанов, но тъй като били подложени на икономически и политически натиск от страна на ГЕРБ, те се отмятали от партийните си позиции и гласували с хората на Бойко Борисов.

Нова мода - „Фондове лешояди чистят пазара от лоши ипотеки“ съобщава уводното заглавие на „Черно море“. Продажбите на имоти още се свиват и вече има десетки оферти за изгодна покупка на нови сгради с тежки финансови проблеми във Варна. За инвестиционните фондове, които с насочват към изгодни покупки на такива сгради, сега бил най-подходящият моментът. Този вид фондове с право са наричани „лешояди“, тъй като акумулирали свободни средства с едничката идея да изкупуват на възможно най-ниската цена многобройните нови сгради, които стоят непродадени и собствениците им са безнадеждно задлъжнели към банките кредитори.

И във Варна “Ровят за „бедни” магистратски роднини” твърди уводното заглавие на „Позвънете“. Мащабна проверка за злоупотреби в община Варна, както и във всички общини в областта е започнала след скандала с „бедните” магистратски роднини, сдобили се с апетитни имоти в Приморско като крайно нуждаещи се. В търсенето на подобни случаи в нашата област са били впрегнати Окръжната и Районната прокуратура във Варна. „Проверката е разпоредена от главния прокурор Борис Велчев и е на национално ниво.
Районните прокурори са били анагажирани с проверяването на документацията на общините в областта. Основните неща, за които рови прокуратурата са правото на строеж, заменките, извършените оценки на имоти. „Задачата е да се види дали са спазени процедурите по Зкона за общинската собственост. До момента сме прегледали над 3000 преписки в община Варна. Повечето от тях са свързани с учредените права на строеж, което е и един от основните пунктове на проверката”, обясни прокурор Генчева.

“Вносни дини за 2 ст. подбиват производители” съобщава още“Позвънете“. Мерки в подкрепа на родните производители на дини, умуват в Министерството на земеделието и това на финансите. Целта е да се намери механизъм, с който да се защити стоката на земеделците, подбивана от ниските цени на вносните продукти. „Цената от 2 ст. за килограм вносни дини е нереална. Това определено са опити за измама на данъчната система на България. Плаща се ДДС върху 2 ст., което е нищо”, коментира проблема министърът на земеделието Мирослав Найденов.

Архив Варна | 21-06-2010, 06:17 | varnautre

Група F

14.06
Италия - Парагвай 1:1

15.06
Н.Зеландия - Словакия 1:1

20.06
Словакия - Парагвай 0:2
Италия - Н.Зеландия 1:1

24.06
Парагвай - Н.Зеландия 0:0
Словакия - Италия 3:2

                               м  п  р  з  т
1. Парагвай      3  1  2  0  5
2. Словакия      3  1  1  1  4
3. Н.Зеландия    3  0  3  0  3
4. Италия           3  0  2  1  2

Архив Варна | 20-06-2010, 16:24 | varnautre

Група E

14.06
Холандия - Дания 2:0
Япония - Камерун 1:0

19.06
Холандия - Япония 1:0
Камерун - Дания 1:2

24.06
Дания - Япония 1:3
Камерун - Холандия 1:2

                                 м  п  р  з  т
1. Холандия      3  3  0  0  9
2. Япония        3  2  0  1  6
3. Дания           3  1  0  2  3
4. Камерун       3  0  0  3  0

Архив Варна | 20-06-2010, 16:11 | varnautre

Националният отбор на България по волейбол се завръща от Холандия с два букета от по три лалета.

Във втората среща от третия кръг на Световната лиго отново просто разгромихме домакините и взехме втора победа с 3:0 гейма. Успехът ни прави основни фаворити за спечелване на първото място в група "А". Решаващи ще се окажат мачовете с Бразилия във Варна.

Срещата в Аделдорн продължи само 79 минути и след 25:21, 25:20 и 25:22 затворихме мача с чист успех. Матей Казийски отбеляза 15 точки, Владимир Николов - 14, а варненецът Виктор Йосифов - 7.

След седмица приемаме във Варна Корея. След още седем дни ни идват на гости Холандия, а на 8 и 9 юли в ДКС ще играем срещу най-титулования отбор в последните 10 години - Бразилия.

Архив Варна | 20-06-2010, 15:21 | varnautre

Отборът на Пикадили стана победител в бирения турнир "Аматьори срещу професионалисти" във Варна.

Златните медали на шампионите бяха връчени от Гацо Бацов, а купата от кмета Кирил Йорданов. Кристалната чаша с кехлибарена течност от 5 литра се раздели поравно между първенците и феновете на отбора.

Големият празник привлече около 1000 зрители на спортен комплекс "Младост". Освен градоначалника събитието уважи командващият ВМС на България контраадмирал Пламен Манушев.

Преди финалната среща се изигра демонстративен двубой между организаторите и спортните журналисти на Варна. За пореден път медииният отбор се представи добре, но срещу играчи бележели в "А" група и печелили медали от шампионата на страна загубихме с 2:3.

Шампионите от Пикадили се класират за финалната надпревара в Стара Загора. На стадиона под Аязмото под звуците на химна на Шампионската лига един от всички финалисти ще триумфира в надпреварата и ще се изправи срещу шампиона на България Литекс. Отделно отборът победител ще посети мачовете на ловчанлии от предварителните кръгове на най-престижната клубна надпревара.

Архив Варна | 20-06-2010, 15:09 | varnautre

Ретро рали "Източни брегове" обиколи Добруджанското крайбрежие, като на близо 30-те автомобила от Трабант до Мерцедес се дивиха жители и туристи в Каварна, Балчик и Албена.

Крайната спирка на ретро возилата бе Албена, където пред Културно-информационния център се състоя и награждаването на призьорите. Множество любители на старите коли се струпаха, за да се снимат за спомен до коли от 30-те и 40-те години на миналия век. Сред возилата възхита предизвикаха както Порше Карера, така и спортен модел Ягуар, и тъмно син Ролс Ройс с десен волан. В парада можеше да се видят и два-три Ситроена, познати ни от филмите на Луи Дьо Финес, като дори единият от тях бе с дами пилот и навигатор, облечени точно като френски монахини. Познавачи не пропуснаха да се цъкнат за спомен и с най-стария у нас Трабант в движение, собственост на бащата на фолкфурията Преслава. Голяма част от показаните ретро амтомобили на парада са собственост на Николай Колев от Варна.
Голямата награда спечели черен Мерцедес 170 S, със старозагорска регистрация, произведен през 1950 г.

Архив Варна | 20-06-2010, 12:57 | varnautre

Балотаж ще има в добруджанското село Карапелит, където вчера избираха кмет, заяви за ВарнаУтре председателят на Общинската избирателна комисия Георги Иванов.

Новините | 20-06-2010, 09:00 | varnautre

Думата е звучна, често използвана и много характерна. Нещо като лаконично описание на нашия характер, на обстоятелствата, на начина на живот и като цяло на биографиите ни.

Мислех си го, докато слушах Елтън Джон на стадион „Локомотив”. Мисля си го, докато купувам домати на пазара и докато задъхан тарикат ме прережда пред регистратурата на някоя поликлиника, или леко се промъква пред мен на друга изключително значима опашка за продукти, услуги или каквото и да е, което в скромното съзнание на българина не би могло да се случи, ако не избързаш поне с половин минута пред останалите, ако не оставиш зад гърба си поне един балама, ако не прецакаш околните.  Впрочем, прецакването на учтивите при нас минава за нещо като прецакване на живота. Доволно потъркваме ръце, че сме свършили успешно работата и приемаме деня за осмислен. Нелепо е, но това е истината.

Та преди шест дни, докато слушах песните на Елтън Джон в края на един от най-горещите дни на юни, на софийски стадион, комбинирал жега от слънцето и от натрупания народ, отново ми се наложи да се сетя за прецакването. Концертът започна вяло, но продължи с любими хитове и с много настроение, та можеше да остане в спомените на всеки от публиката, като невероятно преживяване, ако не бяха подробностите от пейзажа... От типично нашенския пейзаж. А той за съжаление не включва само изгорялата трева, тъмните и неравни улици по мръкнало и регулировчиците, разставени три светофара напред. Сигурно присъствието им по околните кръстовища би имало дълбок смисъл, ако светофарите не работеха, но историята съвсем не беше такава.

Другите подробности от пейзажа: докато сър Елтън музицираше, пресъхналият от жегата народ се опитваше да се сдобие с нещо разхладително. Възможностите не бяха големи: вода от хладилниците, или бира от двата крана вляво от сцената. Нито един от хладилниците не работеше и малките бутилчици почти гореща минерална течност се оказваха най-скъпото питие в живота на феновете. Продавачите се оплакваха, че организаторите не им разрешили да включат хладилник, а жадните слушатели на концерта се чудеха толкова ли глупаво изглеждат, та им се налага да слушат лъжи и безсмислици. Онези, които решаваха да гасят вътрешните пожари с бира, висяха на половинчасови опашки пред крановете. Не беше трудно да се установи, че крановете са повредени и обслужващите преливат от чаша в чаша кехлибарената течност, преди победоносно да я връчат на поредния изтощен от чакане клиент. Така концертът се превърна в безкрайно висене по опашки за пиене, докато някъде там се чува музика... Вместо да бъде концерт, по време на който докато разпускаш и слушаш любима песен, да си пийваш студена вода или чаша бира. Просто търговецът, който се е докопал до обслужването на стадиона, беше решил да печели. У нас е така: не мислим за утре. Сякаш светът съществува един единствен ден. Денят, в който си се вкопчил в някакъв бизнес. Единствено тогава можеш да излъжеш всички, да продаваш водата на двойна цена, да я продаваш топла като супа, да смъкнеш кожата на всички околни и в края на този един единствен ден да броиш парите от голямата печалба, направена на гърба на изнудените хора... Защото между  топлинен удар и топла вода, всеки разумен човек би предпочел второто. Въпреки отрицателната емоция, с която страшната далавера го е изпълнила.

Ще кажете: „Дребно! Струва ли си изобщо да се занимаваме?”

Определено си струва, защото животът ни е сбор от всички тези дреболии и прецаквания. Защото, ако мислехме по правилата и се съобразявахме с тях, всичко навсякъде щеше да бъде много по-спокойно и това би ни спестявало нерви, време и възможности за далеч по-широки хоризонти и за далеч по-смислени дейности от онези, с които затрупваме дните си.

Продавачите на бира нямаше да проклинат работодателя си, защото им се налага да правят нещата пет пъти по-бавно, заради повредата на някакъв кран и обират отрицателните емоции на чакащите клиенти. Феновете нямаше да мразят държавата, в която дори на един концерт не можеш да се порадваш както си му е редът. Ако стигнем по-далеч: в магазините от много години насам до вчера нямаше да ни пробутват соя вместо кашкавал и тебешир вместо сирене, нямаше да ни удрят в грамажа, да използват заблуждаваща информация, за да ни вкарат в мрежата на плащането и лъжата... и още, и още... Хиляди неща нямаше да бъдат такива, каквито са, а ние нямаше да сме измамените и злобни невротици, които мнително се оглеждат наоколо, защото са свикнали винаги да бъдат прецаквани. И още нещо: свикнали са никой да не се подчинява на правилата, следователно последните да нямат значение, а ако някой се окаже по-стриктен и дисциплиниран от останалите, на финала да излиза прецаканият наивник.

Например, на билета пише, че нямаш право да вкарваш на концерта фотоапарат или камера, следователно: не го правиш. Билетът е договор между теб и организаторите. Да. Аз не го направих. А колко фотоапарата щракаха наоколо! Какво е това? Някой прецакал другия? Може и така да се каже. Това е манталитет за под масата, хоризонти, които не могат да надхвърлят оградата на един стадион и поглед, който никога няма да види същественото, защото то е малко по-далеч, зад тарикатщините и зад така наречената далавера.

Преживяваме всичко това отново и отново: на споменатия концерт, в магазина, в някоя политическа партия, в службата, в институциите, където се налага да прекарваме част от живота си, в магазина, на пазара, в отношенията със съседите... В цялата държава. Караме извън правилата, за да прецакаме нещо и някого, а всъщност непрекъснато усложняваме своя собствен живот. Колко още ни трябва,  за да го проумеем? Колко години? Колко поколения? Колко правителства? Колко шамара от Европа? Колко срива във всяка отделна биография? Не зная. Най-лошото в прецакването е, че рано или късно и най-големите професионалисти в материята сами попадат в клопка. А сигурно е мъчителна история да гледаш на финала цял народ, попаднал в собствената си клопка. Тогава вероятно няма да е прецакване, а ще бъде пълна идиотщина.

Иначе: моето уважение към корена, мястото и към патриотичното чувство, което въпреки всичко,  упорито не ни напуска: мен и другите оптимисти!

Без цензура | 20-06-2010, 07:06 | varnautre

Думата е звучна, често използвана и много характерна. Нещо като лаконично описание на нашия характер, на обстоятелствата, на начина на живот и като цяло на биографиите ни.

Мислех си го, докато слушах Елтън Джон на стадион „Локомотив”. Мисля си го, докато купувам домати на пазара и докато задъхан тарикат ме прережда пред регистратурата на някоя поликлиника, или леко се промъква пред мен на друга изключително значима опашка за продукти, услуги или каквото и да е, което в скромното съзнание на българина не би могло да се случи, ако не избързаш поне с половин минута пред останалите, ако не оставиш зад гърба си поне един балама, ако не прецакаш околните.  Впрочем, прецакването на учтивите при нас минава за нещо като прецакване на живота. Доволно потъркваме ръце, че сме свършили успешно работата и приемаме деня за осмислен. Нелепо е, но това е истината.

Та преди шест дни, докато слушах песните на Елтън Джон в края на един от най-горещите дни на юни, на софийски стадион, комбинирал жега от слънцето и от натрупания народ, отново ми се наложи да се сетя за прецакването. Концертът започна вяло, но продължи с любими хитове и с много настроение, та можеше да остане в спомените на всеки от публиката, като невероятно преживяване, ако не бяха подробностите от пейзажа... От типично нашенския пейзаж. А той за съжаление не включва само изгорялата трева, тъмните и неравни улици по мръкнало и регулировчиците, разставени три светофара напред. Сигурно присъствието им по околните кръстовища би имало дълбок смисъл, ако светофарите не работеха, но историята съвсем не беше такава.

Другите подробности от пейзажа: докато сър Елтън музицираше, пресъхналият от жегата народ се опитваше да се сдобие с нещо разхладително. Възможностите не бяха големи: вода от хладилниците, или бира от двата крана вляво от сцената. Нито един от хладилниците не работеше и малките бутилчици почти гореща минерална течност се оказваха най-скъпото питие в живота на феновете. Продавачите се оплакваха, че организаторите не им разрешили да включат хладилник, а жадните слушатели на концерта се чудеха толкова ли глупаво изглеждат, та им се налага да слушат лъжи и безсмислици. Онези, които решаваха да гасят вътрешните пожари с бира, висяха на половинчасови опашки пред крановете. Не беше трудно да се установи, че крановете са повредени и обслужващите преливат от чаша в чаша кехлибарената течност, преди победоносно да я връчат на поредния изтощен от чакане клиент. Така концертът се превърна в безкрайно висене по опашки за пиене, докато някъде там се чува музика... Вместо да бъде концерт, по време на който докато разпускаш и слушаш любима песен, да си пийваш студена вода или чаша бира. Просто търговецът, който се е докопал до обслужването на стадиона, беше решил да печели. У нас е така: не мислим за утре. Сякаш светът съществува един единствен ден. Денят, в който си се вкопчил в някакъв бизнес. Единствено тогава можеш да излъжеш всички, да продаваш водата на двойна цена, да я продаваш топла като супа, да смъкнеш кожата на всички околни и в края на този един единствен ден да броиш парите от голямата печалба, направена на гърба на изнудените хора... Защото между  топлинен удар и топла вода, всеки разумен човек би предпочел второто. Въпреки отрицателната емоция, с която страшната далавера го е изпълнила.

Ще кажете: „Дребно! Струва ли си изобщо да се занимаваме?”

Определено си струва, защото животът ни е сбор от всички тези дреболии и прецаквания. Защото, ако мислехме по правилата и се съобразявахме с тях, всичко навсякъде щеше да бъде много по-спокойно и това би ни спестявало нерви, време и възможности за далеч по-широки хоризонти и за далеч по-смислени дейности от онези, с които затрупваме дните си.

Продавачите на бира нямаше да проклинат работодателя си, защото им се налага да правят нещата пет пъти по-бавно, заради повредата на някакъв кран и обират отрицателните емоции на чакащите клиенти. Феновете нямаше да мразят държавата, в която дори на един концерт не можеш да се порадваш както си му е редът. Ако стигнем по-далеч: в магазините от много години насам до вчера нямаше да ни пробутват соя вместо кашкавал и тебешир вместо сирене, нямаше да ни удрят в грамажа, да използват заблуждаваща информация, за да ни вкарат в мрежата на плащането и лъжата... и още, и още... Хиляди неща нямаше да бъдат такива, каквито са, а ние нямаше да сме измамените и злобни невротици, които мнително се оглеждат наоколо, защото са свикнали винаги да бъдат прецаквани. И още нещо: свикнали са никой да не се подчинява на правилата, следователно последните да нямат значение, а ако някой се окаже по-стриктен и дисциплиниран от останалите, на финала да излиза прецаканият наивник.

Например, на билета пише, че нямаш право да вкарваш на концерта фотоапарат или камера, следователно: не го правиш. Билетът е договор между теб и организаторите. Да. Аз не го направих. А колко фотоапарата щракаха наоколо! Какво е това? Някой прецакал другия? Може и така да се каже. Това е манталитет за под масата, хоризонти, които не могат да надхвърлят оградата на един стадион и поглед, който никога няма да види същественото, защото то е малко по-далеч, зад тарикатщините и зад така наречената далавера.

Преживяваме всичко това отново и отново: на споменатия концерт, в магазина, в някоя политическа партия, в службата, в институциите, където се налага да прекарваме част от живота си, в магазина, на пазара, в отношенията със съседите... В цялата държава. Караме извън правилата, за да прецакаме нещо и някого, а всъщност непрекъснато усложняваме своя собствен живот. Колко още ни трябва,  за да го проумеем? Колко години? Колко поколения? Колко правителства? Колко шамара от Европа? Колко срива във всяка отделна биография? Не зная. Най-лошото в прецакването е, че рано или късно и най-големите професионалисти в материята сами попадат в клопка. А сигурно е мъчителна история да гледаш на финала цял народ, попаднал в собствената си клопка. Тогава вероятно няма да е прецакване, а ще бъде пълна идиотщина.

Иначе: моето уважение към корена, мястото и към патриотичното чувство, което въпреки всичко,  упорито не ни напуска: мен и другите оптимисти!

Без цензура | 20-06-2010, 07:04 | varnautre

Сър Пол Макартни разбрал, че е станал известен, едва когато не можел да отпочива в любимата си Гърция, съобщават информационните агенции.

Музикантът признава, че обичал да бяга в Европа, когато късните The Beatles станали прекалено известни в родната им Великобритания, но трябвало да спре, когато Бийтълманията станала глобална.

"Обичахме да ходим в Гърция на почивка. Спомня си, че аз, тогавашната ми приятелка Джейн Ашър, Ринго и съпругата му Мойрийн, често я посещавахме. По това време бяхме известни, но все още не бяхме мега-известни. Висях с бандата на хотела, а те не знаеха кои са The Beatles. Спомням си, че мислех, чеова е страхотно - независимо колко известен ще стана, винаги ще мога да се връщам в Гърция", разказва сър Пол пред списание Shortlist.

"Тогава, приблизително година след тази ни почивка, някой ми каза "Номер едно си в Гърция", и аз само си мислих, как е изчезнал единствения ми маршрут за бягство от славата", допълва той.

Новините | 19-06-2010, 19:25 | varnautre