Хосни Мубарак си отиде. Сега започват въпросите за Египет, за Близкия изток и за света. Ето някои от тях:

Постигнаха ли целта си протестиращите? Да, Мубарак се оттегли. Но хората бяха на улиците не заради идеологически или политически причини, а заради тежката икономическа ситуация в страната. Заради ниските доходи и заради безработицата, особено сред младите хора. Тези неща няма да се променят скоро. На следващия ден, през следващата седмица, догодина, неизбежно ще дойде разочарованието на участниците в революцията от резултатите от революцията. Ще могат ли новите управляващи да се справят с това разочарование?

Могат ли на власт в Египет да дойдат радикални ислямисти? Не е задължително, но рискът е реален. Сега - заради факта, че „Мюсюлмански братя" са единствената организирана сила, а в бъдеще - заради неизбежното разочарование на хората. Второто е по-опасно и може да доведе до активизиране на "Ал Кайда" и на други терористични структури.

Настъпва ли демокрацията в Египет? Не е сигурно. Свалянето на един режим само по себе си не означава, че след него не идва друг. При всички случаи преходът към демокрация ще бъде много сложен. Необходимо е тепърва да се създава политическата структура на демократичното общество, включително влиятелни партии, които да предоставят политически алтернативи и които да имат подкрепа от гражданите. Всъщност, сега всичко зависи от военните, които държат властта. Доколко те ще подпомагат създаването на демократично общество, дали, кога и при какви условия ще предадат властта на цивилно управление?

Какво ще стане в Близкия Изток? Споразумението между Израел и Египет, подписано в резиденцията на американския президент Джими Картър в Кемп Дейвид преди повече от 30 години и което беше в основата на опитите за постигане на мир в Близкия Изток, надали ще бъде продължено. Както в Египет, така и в целия арабски свят ще се засилят антиизраелските настроения. Това може да доведе до нови конфликти. Но при много добра политика може да доведе и до намирането на решения. Сега на ход е висшата дипломация.

Каква ще е ролята на ЕС и САЩ? В Египет САЩ се свързват с Мубарак. Населението в Египет, а и в други арабски страни ще възприеме свалянето на президента като доказателство за неуспеха на американската политика. Оттук нататък САЩ и ЕС трябва да се намесват изключително внимателно. Те трябва да намерят баланса между това да останат фактор в Близкия изток и същевременно да не се възприемат като силови играчи, които натрапват решения. Арабските страни следва да поемат своята отговорност за мира в Близкия изток, като ЕС и САЩ покажат достатъчно ясно, че връщането към разширяването на конфликтите и нови войни не са приемлива възможност.

Кръглата маса почти пустееше. На нея местните лидери на 42 партии трябваше да се обединят около приоритетни проекти за бъдещото развитие на града. Сред най-известните присъстващи на срещата бяха депутатът от "Атака" Димитър Карбов, шефът на ПД „Социалдемократи“ - популярният варненски адвокат Бранимир Балачев и общинският председател на свързваната с Алексей Петров партия „Нова сила“ д-р Ивайло Бояджиев, който е общински съветник.

Идеята на Гуцанов е политическите лидери да подпишат меморандум за бъдещото развитие на Варна, който да бъде спазван, независимо от това коя политическа сила ще управлява морската столица. Документът, дори и да бъде парафиран, ще увисне във въздуха, тъй като в днешните обсъждания не участваха ГЕРБ, ДПС, „Нашият град“, СДС, ДСБ, както и другите по-малки партийки, които традиционно се добират по някакъв начин до управлението на града.

Позицията на ГЕРБ относно кръглата маса на Гуцанов е отдавна известна. Тя е, че гербаджиите предпочитат да действат, вместо да подписват меморандуми. Според шефа на ГЕРБ в морската столица – депутатa Павел Димитров, това са усилията на партията във връзка с пристанището, свлачището на Трифон Зарезан и реконструкцията на ул. „Девня". Димитров напомни, че за пристанището вече беше подписан меморандум между правителството на Станишев и община Варна, но това не довело до никакъв положителен резултат.

От „Атака“ заявиха, че бъдещето на Варна не е само в преместването на пристанището и изграждането на втори мост над езерото. Това са все проекти, за които Гуцанов лобира активно и донякъде беше задвижил, докато бе председател на местния парламент в града. Всичко това обаче замря след ареста му в края на март миналата година при операция „Медузите.“

Според Балачев пък управляващите града да спрат да наблягат на социалната функция на общината, тъй като е крайно време да се обърнат към хората можещи да правят бизнес. Той предложи в основата на меморандума да залегне мениджърското управление на Варна. Тоест да бъде развит туризмът, да бъде възстановена индустрията, да бъдат привлечени чужди инвестиции. Така безработицата ще бъде сведена до 0%, а бюджетът на общината ще стигне 500 милиона лева, прогнозира социалдемократът.

Гуцанов пък разкритикува вътрешната инфраструктура на морската столица. Според него улиците и булевардите изглеждат като след бомбардировка. Според него е крайно време да бъде реализиран пробивът на бул. „Левски“, който трябва да мине през Максуда. За циганската махала лидерът на БСП подчерта, че повече никой политик не трябва да си заравя главата в пясъка, тъй като той може да стане асфалт.

Разбира се, Гуцанов говори за „своите“ проекти. Това са изграждането на околовръстен пътен ринг, който да е свързан с втори мост над езерото и магистрала „Черно море“, строителството на подземни и надземни паркинги, което било елементарно. За стопирания от ГЕРБ проект за нов контейнерен терминал, където да бъде преместено пристанище Варна-изток, бесепарят подчерта, че инвестицията би достигнала 1 милиард лева и съответно много нови работни места. Колкото до „Алея Първа“ Гуцанов каза, че, спорен или не, проектът трябва да бъде реализиран.

{gallery}VARNA/2011-02-14-gucanov{/gallery}

Всеки, който е успял да го направи, се е превърнал в класик и го учат в училище (някъде по света). Затова няма да рискуваме. И ще поискаме жокер от 3 млади поетеси. Толкова млади, че всичко им е простено: да се влюбят за първи път, да не са се влюбвали още, да питат, да искат, да ни повтарят, да страдат и да започват отначало.

Рециталът на литературните таланти от школа "Роса": Научи ме (на) любов! Беше в събота в "Пъблик". Входът беше свободен за всички, които вярват в любовта.

Вдъхновение, чувство, емоции, страст, парещи слова и много, много талант. Вземете си и вие:

Любовна пиеса

Отново се вдига завеса,
започва поредната сцена от наш’та пиеса.
Публиката отдавна я няма,
омръзна й да гледа вечната драма.

Ти падаш на колене, като пълен глупак,
и молиш ме да ти простя, пак и пак.
Аз трябва да ти простя,
забравила мойто достойнство – нима?
Заключено там някъде, в сърцето.
И идва ред на най-голямата лъжа,
че обичаш ме лудо и няма за теб друга на света.

Ала този път не позна.
Смени сценария, вече е стар.
Сърцето ми отдавна пусна завеса,
напробиваемо е, като бронежилетка.

Актрисата отдавна е в стачка.
Омръзна й да играе в тази пиеса,
пълна със сладникави думи и нисък бюджет,
от чувства изгнили и лъжи безчет.

Обявявам край на този фарс,
покланям се на актьора с реверанс.
Оставам на сцената сама,
но с достойнство и гордо вдигната глава.

Милена Джуджева

Научи ме, любов

Любовта във мен роди се
и толкова сладки са топлите желания.
От сърцето ума замъгли се
и изгорях, прашинките пепел – бездушни.

Изхабена, разбита, пълна с горчилка кутия за спомени – сърцето ми.
Два мъхести острова и вълни от мъка безпощадно блъскащи се в тях – очите ми.
Раздърпан парцал, ненужен на никого, а аз виждам – душата си.
Порутена сграда, това е животът ми, бездомник с премръзнали ръце.
Надеждата – колкото в майка, гледаща безжизненото детско телце.

Малка била съм
виждам съдията в хорските очи.
„Жалка драма
с изкуствени крокодилски сълзи.”
Нека си говорят
от тях не ме боли.

Но, любов, научи ме
да спра да обичам,
да спра да прощавам
мога ли любов, без теб да продължавам?

Да не стоя в мрака,
да видя отново слънцето,
морето…
Къде отиде усмивката?
Къде е детето?
Защо пораснах изведнъж?
Защо го задуших?

Любов... ти си като нож.
Врязваш острието
право във сърцето.
Режеш, кълцаш
неусетно разпръсваш ти всичко.
Нищо любов - без ножа
казва, че било е самичко…

Василена Калчева

Научи ме, Любов

Научи ме, Любов!
Как да не грабя толкоз от тебе?!
Научи ме как да преценям,
за да няма моменти за теб като бреме.

Научи ме какво точно си ти,
че толкоз трудно преглъщам,
а песен любовна в ушите ехти
и в спомени светли се връщам.

Гмуркам се и все нещо търся…
сред всички тия корали.
Ровя ги, ровя…, а то се оказва,
че повечето са мъртвешки заспали.

Уж имат белезите твои,
а само в чужди очи са герои.

Защо за мен са все бледи…?

…някак бедни и неугледи.

Научи ме, Любов!
Как и къде да те открия?
Питам те и силно желая
да потъна пак в онази пъстра магия.

Човешки се боря и позволявам
в главата ми да преливат:
мисли, въпроси, поводи да се оправдавам…
и така…трезвият поглед бавно загива.

А ТИ, Любов…?!
Стоиш и от душа ми се смееш,
но усещам, че също се и гордееш!
Като майка на всички ни
опитваш да ни научиш,
че всеки има миг отреден да сполучи!

Лилия Липчева

ЖЕНА

Малка нощна светлина,
пеперуди събрани под нея...
Късно е и се усеща хладина.

В косите й е забодена орхидея,
но тя е там... на една снимка-
Далеч в другите малки светлини

Той чувства врата си като в примка
и си пожелава, ако може, да прелети,
да я намери и да я върне...
ТАКА ЖАДНО ДА Я ПРЕГЪРНЕ!

Малка нощна светлина,
но този път по лицето-
гореща, солена сълза,
изтръгната от сърцето.

Първата му любовна мъка...
първата му ЖЕНА!

Лилия Липчева

Дори, когато написаното ме касае лично. Никога не съм си позволила да дам воля на подобни дебати в медиите, в които съм работила - убедена съм, че нещата "от кухнята" ни не са интересни за читателите и нямаме право да им ги натрапваме. Случаят този път е малко по-различен. Първо. Проблемът - макар и, подчертавам, изкуствено създаден, касае всеки варненец (дотолкова, доколкото колегите от "Народно дело" създадоха психоза, че започва събаряне на Филиала на театъра). Второ, чувствам се отговорна, че по моя покана, след интервю, което аз съм направила, моят събеседник беше подложен на несправедлива и тенденциозна атака.

Е, успокойте топката, Свилен Крайчев не планира печеливше строителство на пъпа на Варна. Нищо, че е депутат от ГЕРБ. Единственият му грях е, че беше така неразумен да сподели колко зле се е чувствал при посещение в старата и неремонтирана сграда, и вместо в театрален екстаз, успял да потъне в мрачни мисли за съдбата на българското изкуство. И да помечтае, че на нейно място може да има нещо по-модерно - като операта в Сидни или поне достойно за съседството на основната сграда на театъра. Освен това, след като му напомних, че сградата е строена преди повече от век и има своето историческо значение, кап. Крайчев обеща да разучи историята на сградата и беше готов да ревизира мнението си.

Естествено, заради огроооомния периметър на интервюто: опитахме да "помечтаем" за всички емблематични за Варна места (на практика колегите изкараха 1 изречение от контекста на целия разговор, без дори да сложат препратка към оригинала, за да могат читателите сами да съдят кой крив-кой прав) някои реплики бяха съкратени от редактора. В крайния вариант не намери място и опитът на Свилен Крайчев да преговаря с Министерството на транспорта за възстановяване на старата зала в Дома на транспортните работници, където в нашето детство бяха спектаклите на детския театър "Щурче". За съжаление се оказало, че мястото е предвидено за офиси на "Пристанищна инфраструктура".  Затова сега се налага да пуснем още едно, уточняващо и по-кратко интервю със Свилен Крайчев:

- Г-н Крайчев, има ли опасност на мястото на Филиала да изникне хотел или лъскава бизнес сграда и откъде дойде тази истерия, свързана с името Ви?

- Въобще не ми се коментират подобни жалки опити на местната ни журналистика. Вярно е, че с теб си говорихме приятелски на чашка кафе за това кой как вижда Варна утре, кой как му се иска да види града си в бъдещето. След този разговор, публикуван във „ВарнаУтре”, ми позвъни журналистка от в. "Народно дело" и без да ме уведоми, че това е разговор, който ще използва, ме попита дали наистина съм искал да съборя Филиала. След това и този разговор тръгна кой какво иска да види във Варна. Въобще не предполагах, че от целия разговор на споменатата журналистка силно й е направило впечатление моето „неистово” желание за събаряне на сгради. Междувпрочем, тя сподели, че на нея пък не й харесва Спортна зала, която е уникална с архитектурата си и, доколкото знам,  такива има 2 в света – едната във Варна, другата в Лагос (Нигерия), която съм посещавал и която е по-голяма от нашата и строена от наши специалисти. В защита на Спортна зала споменах, че и Айфеловата кула, която е била строена за изложението в Париж, също е трябвало да бъде разрушена, но все пак е останала и сега е символ на града. От това тази журналистка не се трогна, ами направо "събори" Двореца. В края на краищата всеки си има мнение. Та, в такъв тон на разговор може всичко да се каже. В интерес на истината искам да кажа, че и ти защити Филиала от събаряне, но от този наш разговор нямаше драми.

- Каква беше Вашата идея всъщност?

- Същността на повдигнатия от моя страна въпрос с Филиала е това, че бях на театър преди около месец и обстановката вътре е просто ужасяваща. Старите столове още от времето, когато бяхме ученици, по стените - ужасяващи назъбени тръби за парно, което вероятно не работеше, защото температурата беше като външната. И сега важното - от една страна казваме, че няма пари за театър и актьорите. От друга, как тези актьори могат да играят при такива ужасни условия? Как в този студ и в тази обстановка те трябва да дадат всичко от себе си, за да може зрителят да получи пълно духовно удоволствие от играта им? Как те да имат самочувствието на творци, след като обстановката е по-скоро потискаща? От друга страна – как пък зрителят при тези условия може да се наслади на постановката? А пък да не говорим и за ужасно  грозното име „Филиал на ..”! Бил съм, примерно, в операта в Париж, в Миланската и Неаполската скала. Влизаш вътре и вървиш на пръсти, говориш шепнешком. Защо? Защото там залите не са изтърбушени, с изпопадала мазилка и протъркан плюш на седалките. Те респектират с блясък, имат дух, усещаш някаква магия.

Във Филиала аз такъв дух не мога да почувствам, но това си е индивидуално. Всеки си харесва кочинката. С две думи: според мен, трябва нова комфортна зала, с всички съвременни удобства за артистите и за зрителите. Дали това може да стане, след като се изтърбуши съществуващата или се събори и построи наново, за мен е технически и не от значение въпрос. В този ред на мисли, според мен държавата трябва не да подпомага театрите, а по-скоро трябва да инвестира в тях, защото и сградата на културата е част от самата култура, която да остане и след нас, и тя трябва да е заела достойно място. Та това беше същността на разговора около тази сграда. Вместо жулналистите от другата медия да си пилеят времето с такива не толкова съществени за днешното съвремие истории и да се мъчат да „разцепват” ГЕРБ, да вземат с всичките си журналисти, да разследват някой корупционен скандал. Бих им препоръчал, примерно, случая с бившия председател на Общинския съвет, милионера, който предвожда бедните леви маси. Четох в медиите, че при всичките му напъни да си покрие разходите, останали му има-няма около 5 милиона лева, които не можал да докаже откъде са. А! Момент! Сетих се, че се говори, че той и половинката му са бизнес-партньори и собственици на този вестник. Е, значи няма да стане разследването, уви!

- Как си обяснявате тази атака? Има ли тя политически привкус?

- Разбира се, че има! Ясно е, че ще има непрестанни опити да ни разцепват с глупави, изсмукани от пръсти жълти историйки, само и само да отвлекат вниманието от милионера. Междувпрочем, нали този местен соцлидер изпрати писмо до лидерите на другите партии да се събирали в деня на влюбените и в мир и любов да умуват какво да се прави за града? Искал да застанем всички зад нещо си. Какво - не е ясно, но отсега си мисля, че това задъжително трябва да са неговите проекти – вторият мост над езерото, контейнерният терминал и разни други подобни, които сме чували не веднъж. Притеснявал се, защо не се строи контейнерният терминал срещу Максуда. Всеки знае, че той от контейнери нищо не разбира, но от строителство разбира. Вече направо ме е яд, че направих такава грешка с това изказване.  Ами нали точно той, заедно с авера си, с когото търкаха следствените нарове, са луди фенове на събарянето и строителството на билдинги-мастодонти, като този на сп. Журналист или оня на пътя към Галата, заради който се пропука пътят и, аха-аха да отреже Галата от света. Та, колко му е да ми „откраднат” идеята и наистина да съборят Филиала, да вдигнат една 7-8-етажна грозна като споменатите по-горе сгради, първия етаж дават на Общината като компенсация, останалите - за тях, на пъпа на Варна. Не е възможно ли? А я ми кажи, кой строи на мястото на старата къща на кметство Одесос? И за кого ще са останалите етажи без първия? Така че схемата им е смазана, но им е неприятно, че преди да се появим ние от ГЕРБ, те си правеха каквото си поискат в града, а сега вече няма начин това да стане и това адски ги вбесява.

Поради това вбесяване атаките валят. А вече идват и отляво, и отдясно. Задачата е прозрачна – трябва да се вкарат в оборот и да се повтарят думичките „ГЕРБ се разцепи”, като мантра, така че да стане повторената лъжа истина. В моя случай нямаше никакво значение какво съм казал. Ако не беше Филиала, вероятно щеше да бъде, че ще събарям Аспаруховия мост или Общината (защото и нея не харесвам), или нещо друго. Ако беше станало въпрос и за грозните панелки или подобията на къщи в Максуда, вероятно щяхме да четем заглавия с големи букви как Крайчев иска да събори жилищата на хората и те остават на улицата. Прости манипулации. Но каква е целта? Сигурно си спомняте, преди няколко дни, когато Синята коалиция поиска анкетна комисия, услужливите медии гръмнаха: „ГЕРБ се разцепи”. Защото 16 депутати гласували „въздържали се”. Много се смяхме на такива заглавия. Очевидно и по места започват същите атаки от местните леви и десни агитки. И те ще са с увеличаваща се сила преди наближаващите избори, защото те искат реванш, защото загубиха и продължават да губят много милиони.

Но да оставим некрасивата действителност. Искрено се надявам, че Вашата медия ще продължи да търси мненията и вижданията на хората за бъдещето на Варна. Няма нищо по-хубаво от това хората да си казват мнението открито, без да се страхуват, че няма да се впишат в нечия матрица. От това ще спечелят градът и всички варненци, защото от 100 идеи една да се реализира ще бъде успех.

В петък Михаела влязла в час във видимо нетрезво състояние и преподавателката помолила някой от съучениците й да я отведе вкъщи. Седящото на съседния чин момче тръгнало с девойката към дома й. Тъкмо Николай я отвел в жилището й, пристигнал бащата с патрулен полицейски автомобил.

Без да чака обяснения какво се е случило с дъщеря му, униформеният се нахвърлил върху седмокласника и го пребил. В отделението по спешна помощ, където тинейджърът бил отведен от родителите си, установили, че момчето е с комоцио и наранявания по гърба и тялото. Заради преживения ужас Николай бил и с високо кръвно.

Два дни седмокласникът е бил в болницата за постоянно наблюдение, съобщиха от здравното заведение. Състоянието му е стабилизирано.

Вчера говорителят на полицията в Пазарджик Мирослав Стоянов обясни, че при тях е получена информация за инцидента, която се проверява. Той отказа да съобщи името на полицейския служител.

съобщава "Монитор". Неговите хора го наричат Чужденеца или Момчето (като използват италианската дума за момче - рагацо), пише в. "Кориере дела сера".
Талеб е терорист от ливанската групировка „Фатах ал Ислам”, поддържаща връзки с „Ал Кайда”. От няколко месеца той е в Гърция с цел да организира там или на друго място в Европа терористичен акт. На неговите заповеди се подчиняват група екстремисти, разпръснати из няколко страни в Северна Европа, в Германия, Франция и дори България, твърди италианският вестник.
Талеб е улеснил идването в Европа на бунтовници от Ливан. Предоставил им е пари и фалшиви документи. Разширил е мрежата си от контакти на европейска територия.
Всички тези разкрития прави негов съучастник - Мунджид ал Фахам, арестуван в Ливан. Според него Талеб е много амбициозен и добре подготвен. Харесва му да харчи пари, но може да му се има голямо доверие, когато става дума да подготвя терористични операции.
Сред приятелите на Талеб са и двама ливанци, които през 2006 г. се опитаха да взривят самоделна бомба на влак в Германия.
„Фатах ал Ислам” е организация, която притеснява западните служби за сигурност. След поражението си през 2007 г. по време на конфронтацията си с ливанската армия групировката отново е възвърнала силите си. В състава й влизат доброволци от страни от Персийския залив, йеменци, сирийци и палестинци. Преследвани в Ливан, бойците на групировката са възприели тактиката на разпръскването. Тяхно ядро има в палестинския бежански лагер Ейн Хелуе в Сидон, в Ливан. Други терористи са в Ирак, а около двайсетина са избрали Европа, главно Гърция като преден пост. Там те наемат малки апартаменти, получават по-лесно паспорти и пари и се замесват с дребни престъпници и контрабандисти.