Реших –  отиваме и в Санкт Гален. Нали и без това  не съм правила аз маршрута, все мога да проявя някакъв женски каприз. Ако нашата позната е свободна – ще се видим и с нея,  а ще посетим и забележителностите, описани в пътеписа. Ако ли не – само второто и после продължаваме към Австрия.

След  известно объркване из градските тунели на Санкт Гален (имат много), намираме правилния път към историческия център на града.

Страшен студ, аромат на печени кестени и тълпи ог майки с малки деца и възрастни хора, които вървят в една и съща посока.  Това е първото ми впечатление от града. Включваме се в масовото санктгаленско ходене. Не сме сгрешили. Местните ни завеждат до сърцето на града – абатството. Там пък откриваме и групички  мъже в жълти жилетки, полицейски коли, линейка и една полянка, оградена с жълти ленти. Хората се подреждат и спокойно чакат нещо да се случи. Най-отпред са се наредили най-малките и хората в инвалидни колички. Другите - зад тях. Никой не се бута. Говорят си и правят път на тези, които искат да са пò на първа линия. Човек от охраната си говори нещо с малчуганите. Нещо май ще се случи, въпреки швейцарското им спокойствие.

Не питаме какво трябва да се случи, а чакаме и ние... След  40-тина минути се чува някакъв брум. Не мога да определя откъде идва. Улиците към площада са тесни и видимостта е малка. Хората около мен обаче вдигат глави нагоре. Ние - също..

„Да те върнат в детството. Да станеш пак дете...”. Тези изрази винаги са ми звучали глуповато. ОБАЧЕ само до момента, в който вятърът от перките на швейцарския вертолет не се опита да открадне и моята шапка. С емоциите ми вече се бе справил. Дни наред, особено след завръщането ми у дома, летящата  елха на Санкт Гален  ме караше все с тази история да започвам историите за преживелиците си там.

Мъжете с жълтите жилетки „хванаха” елхата за земята. Множеството пък почти мигновено след отлитането на вертолета,  опразни поляната пред катедралата на абатството. Точно и ясно – пристига елха, посрещаме я. После – всички вкъщи.
......
Време беше за историческите места от списъка в джоба ми  и горещия швейцарски шоколад. За него мечтаех от пристигането си в Швейцария. С първите не сполучихме. Оказа се, че всяка година за един месец библиотеката на абатството се затваряла за посетители. Причината – преподреждане, реставриране на това–онова, организиране на нова изложба ... Така и не видях надписа „Medicina dell’anima” на входа й. Останах си само с предколедните си детски елхови вълнения. На всичко отгоре и горещият шоколад за измръзналата ми  душа (въпреки липсата на сняг, студът беше кощунствен) не беше вълшебен, както очаквах... Докарали го бяха на вид, но не и на вкус. Някаква компенсация ми бяха двете кубчета шоколад с кафето. Е, имаше и друга... Не за тялото, за душата - Катедралата на абатството. Бенедектински монаси, наследници на Св. Гален, я издигнали през 1755, а 10 години по-късно и двете й камбанарии. Затова сега я наричат „Катедралата с кулите близнаци”.

Истински скромна сграда отвън. Особено, ако си виждал катедралата в Кьолн или флорентинската Санта Мария дел Фьоре, венецианската, тази в Асизи или пък бонбонените куполи на св. Василий Блаженний... Ако не бях подготвена от прословутия пътепис, в този студ можеше и да я пропусна. Впечатлението за малко „разточителност” отвън се създава само от някои елементи по скулпторите, разпределени тук–там по фасадата – жезъл, тиара, златен кръст. И толкова! Това впечатление обаче е само, докато не посегнеш да отвориш вратата.

Тази дръжка отваря път към невероятни барокови фрески, към синьо-бялата разточителност на майсторите - художници; към среща с „пухкави” ангели, а когато си под купола - усещането, че си точно под рая... Няма сумрак, няма застояла миризма от десетилетно непроветряване или  сиво-черни сенки, тегнещи над главите на светците...  Само  „живи” лилиуми във вазите, притихнали хора по пейките и едва дочуваща се музика (не „на живо” в този обеден час).

Мога да поседя още тук. Детската емоция от небесното пристигане на елхата, божиите селения от катедралния купол и спокойствието, което създава атмосферата на тихо влизащите и излизащи санктгаленци ми е достатъчна. Решавам, че ще предложа да се върнем  отново тук след  4 дни на път за Цюрих.  Хем  ще се видим с нашата близка, хем ще проверим дали тез’ кротки, тихи, пунктуационни хора са си украсили елхата.

След 4 дни се срещаме с Дарина точно пред катедралата. Проверката вече е направена.

Украсата е от картонени кръгчета. Приличат на картонени чинийки за детски празник. ... Никаква разточителност! Дори по Коледа.

После дойде ред на танците, на сълзливия пи-ар, с който продуцентите се опитваха да изкарат чалга-харема като света вода ненапита, страдаща, обичаща. Половината изпонародиха деца на незадоволени бизнесмени, снимаха ги в сополиви предавания и накрая им дадоха жезъла на благотворителността.

Съжалявам, никога не съм се обръщал толкова директно срещу чалгата. Ако тя говори за някакъв проблем в нашето общество, то винаги съм смятал, че главоболията не идват от самата чалга. Тя е вследствие на навиците ни, на начина ни на живот, на отношението ни към битието. Когато пушите, ще хванете рак на белите дробове, когато пиете масово, ще си имате цирозен проблем, когато безразборно правите секс – СПИН. Чалгата е раковото образувание на изпуснатото в трапа българско стадо. И точно поради тази причина в главата ми не може да се помести идеята, че така наречените певици могат да стават за идеална цел. Казвам го заради снощната благотворителна акция: „Българската Коледа” (25.12.2010).

Естрадните певци в концерта се брояха на пръсти, Елица и Стунджи, на фона на поп-фолк-playback-а, приличаха на чирози. За сметка на това фуриите бяха добре опаковани – никакви деколтета, къси поли и перверзии. Все пак събираха пари за страдащи деца, а не банкноти в прашките. За разлика от техните концерти, където щръкват облечени като героини от порнофилм.

Ясно ми е, че целта е да се съберат пари от масовата публика за масовото страдание. Признавам, че едва преглътнах момента, в който Ивана влезе в болницата, а едно малко момченце я посрещна с такъв възторг, сякаш при него идва добрата фея. Чудя се, дали това дете в сънищата си припява: „Води ме в някоя квартална кръчма...” Но след време повечето деца ще го направят. Пребиването на студенти, изнасилванията, скандалите ще станат масови, а побоят над бременни жени ще е нещо нормално, защото така обича да прави народът, докато слуша музиката на народа. Ще се родят нови деца-инвалиди, а тях вече трябва да ги спасяват циганките от улицата, яхнали своите благотворителни метли.

Не пуснах ес-ем-ес за страдащите деца. Няма и да пусна. Направих друго. Отидох да помогна на деца в дом за изоставени. Чистех, поставях паркет, носех сладки работи и подаръци, които събрах от приятели. Мои познати – млади майки – ми разказваха, че дни наред са шили за бедни, страдащи и изоставени деца, други са събирали пари за оборудване. Те са вложили труда си, времето, своята любов – не са спали, делили са от залъка си и никакъв продуцент не им е правил четки. Даже президентът и главнокомандващият няма да им ръкопляска. Тази статия посвещавам на тях, защото никой няма да научи имената им, какво са направили и каква топлина са дарили. Но и аз няма да ги рекламирам, защото благотворителността е акт на едно тихо смирение, когато от любов и състрадание лявата ръка никога не знае какво прави дясната. При чалгата няма да е така. Утре всичките надуваеми кукли ще пълнят още повече заведенията, защото ще носят на шията си силиконов нимб на ангелчета. И народът ще си мисли, че в порнографията се крие някаква благословия и опрощение.

А през това време метастазите ще проникват все по-надълбоко, за да стиснат за гърлото дори и тунингованите певици. Но за тях това няма да е проблем. Те могат до дълбоки старини да пеят на playback. Но хората! – кой ще пусне поне един ес-ем-ес за разбитите им души, които така и не разбраха къде е началото на благотворителността и какво е истинското лице на съвременните будители.

Само преди дни борецът остана на второ място в класацията "Спортист на годината".

Около 5:30 часа в неделя сутрин в заведението „Текила" в центъра на Габрово възникнал скандал с участието на спортиста. 29-годишният габровец Владимир И. намушкал няколко пъти в областта на корема Ганев. При инцидента са пострадали също братът на Михаил Ганев - Петър, както и негов приятел. Те са с порезни рани.

Извършителят е задържан след като половин час се е укривал в таванско помещение, като при задържането е оказал съпротива. Все още не е установена причината за скандала.

25-годишният спортист е в операционната в градската болница с опасност за живота.

Припомняме, Михаил Ганев е роден на 5 януари 1985г. във Велико Търново. Той е златен медалист от Световното първенство по борба за мъже (2010г.) и юноши (2005г.). Освен това е бронзов медалист на Европа. Успехите му през тази година дойдоха след двугодишно прекъсване, породено от контузии и операция, която борецът се наложи да претърпи.

Състезавал се е в "Ботев" (Златарица), "Царевец-Етър -93" (В.Търново), "Олимпик (Тетевен),  а сега защитава цветовете на "Левски".

За съжаление, днешният инцидент не е единствен - почти по същото време две компании младежи се сбиха в Благоевград, като при мелето в употреба влязоха и ножове. Малко по-рано в същия град съпруга използва хладно оръжие срещу мъжа си, припомня news.bg.

подозира и Гриша Ганчев. Връщам се в политиката и в България, казва скандалният бизнесмен Бедри Шефик пред вестник "Торнадо".

Пореден ден след покушението над турския милионер от български произход Бедри Шефик разследващите работят по версия за външна намеса. Една от следите води към съседна България, където бизнесменът има сериозни врагове от години в лицето на Ахмед Доган и Гриша Ганчев. Самият Шефик не изключи пред репортер на „Торнадо” това да са поръчителите на атентата срещу него.

В момента той е прехвърлен след първоначално оказаната му медицинска помощ в частна болница в Истанбул. Името й се пази в тайна от съображения за сигурност, варди го охрана, потвърди самият той. От роднини на бизнесмена стана ясно, че автоматично след неуспешния атентат Шефик е извел семейството си от Турция. Те коментират и версията, че дясната ръка на Доган – депутатът Гюнай Сефер, е пребивавал наскоро в южнатата ни съседка уж с фалшиви документи. Засечен е бил в Силиври.

Кървавият инцидент се разигра късно вечерта на миналия четвъртък. Килърът го е издебнал, докато е паркирал автомобила си пред дома си в квартал „Флория”. По жертвата са изстреляни 9 куршума, но само два са пробили тялото му. Полицията изключва версията, че наемникът не е бил професионалист – просто непредвидени обстоятелства са му попречили да изпълни мократа поръчка.

Животът на българския изселник е пълен с много тайни. Докато е бил в България, той прави успешна научна кариера като преподавател в Техническия университет в София. Тогава попада в полезрението на Държавна сигурност. Тайните служби са го готвели за нелегална дейност, както и да оглави евентуална политическа формация на турската общност. Осман Октай твърди, че той е бил определен за дубльор на Доган в нелегалните движения. По време на възродителния процес е пратен за известно време в лагера „Белене”, но после отново е върнат на преподавателската скамейка. За ДС обаче експериментът с Доган се оказва по-успешен, Сокола е контролируем в сравнение с непредвидимия Шефик. По-късно е екстрадиран в Турция, където бързо прави преуспяващ бизнес. След демокрацията се връща в България и приватизира захарните заводи в Девня по времето на правителството на Иван Костов. Твърди, че е вкарал в тях инвестиции за 12 млн. в зелено, но според информация на службите от Варна през него е минавала контрабандата на захар за Близкия изток. Финансовата мощ и независимост му навличат много врагове, сред които е и покойният Илия Павлов.

Шефик твърди, че чрез самоубилия се Ахмед Емин Доган се е опитал да му вземе бизнеса, но след като не успял, започнал чрез властта да му създава неприятности, подложен е на данъчни и митнически проверки. Бизнесменът се замесва в измами и крупни икономически далавери. Арестуван е от МВР, а по-късно бяга нелегално в Турция. Обявен е през 2005 г. заради икономически престъпления и измами за издирване чрез Интерпол. Близки на Шефик коментират, че е избягал, защото имал информация, че е поръчан да бъде убит или арестуван. Според CNN- тюрк Шефик е бил съден както в България, така и в Турция. Захарните му заводи в Девня са обявени от съдия-изпълнител за продан и на много тънка цена техен собственик, с благословията на Доган, става босът на „ Литекс” Гриша Ганчев, разказват запознати. През 2008 г. в интервю за България Шефик обвини Доган, че контролира капитали за над 1 милиард долара. Пред „Торнадо” бизнесменът потвърди, че разполага със списък на турски бизнесмени, които са направили инвестиции в България, но после са били изгонени от страната, а капиталите им са минали в ръцете на Доган.

гневът срещу монополистите

стана най-масово подкрепената обществена кауза у нас. Монополистите не са особено стреснати, защото и тази седмица те търсеха начин да си пробият собствена дупчица в чувала на Дядо Коледа, като продължават да настояват за така наречената „такса мощност”. На парното я отказаха - поне засега, при тока мина, а и водните дружества май се нареждат на опашката с жалбите си колко скъпо им излизаме. Коледният парадокс го написаха в института „Отворено общество”. Макар че и софийската топлофикация се постара – с обясненията как при пролетното време през последния месец са подали повече топлина, отколкото през миналата година, и как при падналата цена на газа догодина сметките ще са по-високи. Колкото до изследователите от „Отворено общество”, обзети от светъл дух, те обявиха, че домакинствата у нас вече усещат по-малко икономическата криза. В същото време обаче се е увеличила безработицата сред хората с висше образование, а „спестяване” означава за всяко трето семейство да не си купува основни хранителни продукти, а за всяко пето –
да се лиши от лекарства.
Земеделският министър продължи с активността си, като тръгна на пазар, откри, че по празниците търговците надуват цените, колкото се сетят, и взе да говори за „респектиране” чрез проверки. От което явно никой не се е притеснил, защото индексът на цените по борсите скочи рязко тази седмица и постави рекорд за годината. Предишният е бил по Великден, следващият вероятно ще е в седмицата на новогодишните тържества. Регулация обаче не се постига с показни рейдове. Далеч по-отрезвяващо действат невъзможността или отказът на купувачите да платят надутите цени, а тази година българите ще похарчат за празниците 20 процента по-малко пари, отколкото през миналата. Не и в пловдивската община – там, за да платят бюджетните заплати, теглили вътрешен заем, но въпреки всичко раздали коледни премии. По министерствата раздаваха предимно отчети. Във финансовото Симеон Дянков обеща

здравната реформа да тръгне от третия път,

а на пенсионерите - да компенсира липсващите сега коледни добавки с евентуални повишения на пенсиите през лятото. И с обсъждане дали да не намалят ДДС. Още по-голям оптимист беше енергийният министър. Трайчо Трайков прогнозира един милиард евро чужди инвестиции през следващата година, и то в производствени дейности. „Уикилийкс” обаче окачи на министерската елха големи топки-въпросителни за любимия проект „Белене”, извадени от дипломатическата кореспонденция по темата „България – енергиен център на Балканите”. По елхата на главния прокурор пък налазиха бръмбарчета и накрая на годината той стигна до общия ни извод – много се подслушва в тая държава. Борис Велчев откри и друго – при подслушването „ефективността продължава да е ниска”. А ефектът – предимно медиен. И медицински. След многословието на вътрешния министър по темата „аборт или бебе” в Горна Оряховица, последваха доста дълго мълчание след написването на експертизата и ново министерско избухване на здравна тема. Очевидно у нас

вече е част от етикета на вътрешния министър

той да съобщава на експертите какво трябва да пишат и да ги представя за непрофесионалисти, ако все пак не му го напишат. Така, вместо да накъса на ситно въпросното заключение и да си посипе главата с него също толкова публично, колкото нарече едни лекари „убийци”, министър Цветанов отказа да приеме експертизата и като преседя безмълвен в пленарната зала няколко часа, беше спасен от депутатските питания заради прословутата липса на кворум. Която иначе не пречи на гласуването на закони – на избирателния, например, през тази седмица. Във Варна се вслушаха повече в гласовете. Белославският кмет вече е в ареста и не е кмет. Подкупът, заради който му се случи това, е за искане от преди седем години – да се построи терминал за газ, разрешение за който дава Общинският съвет. Така че основният въпрос е
дали не гледаме филма „Гуцанов 2”.
Доста повече въпроси би трябвало да имат „органите” по друга местна тема – депото за отпадъци във варненска област. Него го няма, няма ги обаче и 800 хиляди евро, отишли за консултанти и проучване на терени, за които е било ясно, че не стават. Не става и гордостта на консултанта Доган – язовирът „Цанков камък”. След всички пари, заровени в него, сега ще плащаме още за дига, която да предпазва шосето. И за празните обеми, защото някой консултант не е предупредил, че ако се напълни догоре, язовирът ще залее Девин. На други фронтове обаче законът печели – падна и последната крепост на незоконното строителство - на аспаруховския плаж събориха и последната тоалетна, построена там още през 60-те. А концесионерът на плажа твърди, че постройката има строителен билет, което тогава си е било чисто строително разрешително. Макар и с всички разрешителни налице, тази седмица софийският

булевард „Брюксел” беше истинско Шосе 666.

Върволица коли блокира движението за часове, като катастрофите станаха заради лоша поддръжка, въпреки почина снежинките да се ловят във въздуха. Временните неудачи като тази не попречиха на премиера да отчете добра година, през която трите най-важни неща, постигнати от кабинета, са сигурността, финансовата стабилност и инфраструктурните проекти. Тази седмица научихме, че мултифункционалният Цветан Цветанов е фаворитът и за президентския пост, защото държавата не може да си позволи неминуемите сътресения, ако премиерът отстъпи пред логиката и се кандидатира сам. Кабинетът преживя и поредните ремонти – заместникът на Цветанов – Павлин Димитров, и безпротфейлният министър Божидар Димитров си тръгнаха заради агентурно минало. Добре известно и при назнчаването им, но пък тогава не бяха изтупани от праха досиетата на посланиците. Сега времето им дойде и

назначените за бушони гръмнаха

С уговорката, че прочистването е само за външна употреба и областните управители няма да се пипат. Но все пак с обещанието, дадено от варненския координатор на ГЕРБ Павел Димитров – няма да се издигат хора с досиета за кметове. Всичко това има и цена – президентът да отзове дипломатите – грешници. Кипежът около досиетата не успя да разсее премиера дотолкова, че хем да ни се оплаче, че ще изкара празниците по летищата, хем да се похвали, че е единственият европейски политик, удостоен с покана за церемонията по встъпване в длъжност на Дилма Русеф. И тъкмо да заподозрем бразилския протокол в неуважение, президентът Първанов спаси честта на тамошните служби. Покана имало и до него, но вътрешното ни министерство решило да я спести. Не това президентско изявление обаче накара Бойко Борисов да се бори със самолетни разписания и мъгли, за да се върне и да отговори на предколедните откровения на президента. Първанов го удари по най-скъпото, като го нарече „слаб премиер”, обвини партията му в липса на управленски капацитет и заключи, че "България

няма нужда от шериф,

а от добър стопанин". Тук обаче не е познал. Иначе защо главният архитект на София ще обявява, че "данните от проверките на незаконното строителство в чашата на язовир "Искър" ще бъдат предадени на премиера Бойко Борисов и от него ще се очаква решение на този проблем". И докато администрацията гледа на премиера като на вълшебна пръчица, обикновените избиратели все повече премислят и след поредицата гафове, скандали и издънки, социолозите отчитат спад във всенародната любов. За пръв път проучването на „Алфа рисърч” показва повече отрицателни оценки за правителството, отколкото положителни. И макар че под елхата на кабинета все пак има кутия с надпис „довършен мандат”, другата – много по-голяма и лъскава кутия за  членството ни в Шенген, може и да остане празна. Така поне с официално писмо до Европейската комисия поискаха

Франция и Германия - посегнаха на големия подарък,

поръчан от министрите, предизвиквайки съвсем неколедни мисли у тях. Но ние поне тази седмица можем да изключим лампичките и пророците и да върнем Младенеца в яслите, за да има смисъл Рождеството.

Вярна на традицията, се сещам за една история с давност преди повече от 10 години. Септември е и кандидатствам в театралната академия, родителското съсловие бе тотално против, може би заради опцията, че ще се разочаровам, ако не ме приемат. Бяхме се уговорили да не се обаждам, независимо от класацията в отделните части от изпитната сесия. Но все пак е имало ангел-хранител, който редовно е уведомявал фамилията за резултатите ми - варненската връзка в стил агент „007” се казваше Деси Тенекeджиева.

Тя може би е забравила тази крехка подробност от началото на театралното ми битие, но вкъщи си я преразказваме отвреме-навреме. Днес, след като всеки от нас е поел по своя път, е приятно да се срещаме и в суматохата от празници, работа, ангажименти да си споделяме успехите, проблемите, мечтите. За Деси съм сигурна, че с каквото и да се захване - се случва, т.е. тя винаги си спазва обещанията. Докато описвам началото на нашия коледен воаяж из тихия град, слушам новия й албум „Crazy butterfly”, за чието представяне в книжарница Public, отделихме внимание. Албумът е нежен, топъл и ситуиран по всички закони на естетическия комерс, като под последното влагам идеята за продукт, който може спокойно да се конкурира с други музикални образци - чил аут събратя.

- Как възникна идеята да запишеш албум и колко дълго време бе необходимо, за да се стигне до крайния вариант на този компакт диск?

-  Този проект започна преди пет години с идеята да направя заедно с приятели нещо в чил аут стил. В началото това бяха Валери Цанков, Милен Кокошаров. Събрахме се и бяхме поканени на концерт в Берлин във връзка с приемането на България в Европейския съюз. Там бяха Милена Плугчиева, директорът на Българския културен институт в Берлин Оли Груева. Направихме сериозно предстяване с гости над 2000 души чужди дипломати, присъстваха и слушатели от българската диаспора. В основата на този проект имаше кавъри на популярни композиции, които бяхме преработили и реших, че може би е добре да се запише нещо от тези неща. Започнах работа и с Боби Вълчев - пианиста, с когото концертирам в момента.

Към нас се включиха Калин Вельов, Мишо Йосифов. Най-важната ми среща бе с моя музикален продуцент MAGGA, а издател на албума е продуцентската компания NOVA FILM LTD. Албумът съдържа 11 нови композиции и бонус от три трака, а MAGGA е аранжьор на всички от тях. Трите бонуса са известни поп парчета, които сме пускали с клипове по медиите, те са мои авторски заедно с Веселин Веселинов-Еко. В другите песни сме включили любими джаз стандарти като „Summertime”, „My Funny Valentine”, но ще се чуят и съвсем нови изпълнения. Две пълни години сме работили с  MAGGA. За това време сменихме две студиа, две години се смяхме, карахме се, преживяхме крайни емоции, израснахме като приятели и професионалисти. Държиш в ръцете си едно картонче с диск, но в това парченце има талант, любов, огън.

- Каква ще бъде стратегията по разпространението на албума извън България?

- Тук работя с две големи разпространителски компании, албумът го има по книжарниците, в интернет, на личния ми сайт, в Подаръци.БГ. Сега ще бъде разпространен от няколко сериозни лейбъла навън. Ще го има и във всички международни сайтове за платена музика. В момента текат преговори с компании в Лондон, Италия, Австрия. Радва ме интересът, защото това е албум, който може да се случи навсякъде по света  заради качеството му. Албумът е обeдинен в стил, който е любопитен за разпространение в Европа.

- Не ти ли липсва театралната сцена?

- Нормално е да ми липсва. Театърът го сравнявам с концерт, а киното го оприличавам със звукозаписната работа. Докато записваш, можеш да преработваш качеството на работата си, а театърът е жив конаткт с публиката и няма как да го върнеш на заден ход. Така е и с концертите, всеки един концерт е неповторим. Красотата е в получаването на енергия от живия контакт с публиката. За да запиша този албум, ми се налагаше да пътувам много, беше трудно да съчетая записите с театъра, където актьорът  има фиксирани дати, а ако говорим за репетиции, албумът нямаше как да се случи.

Аз съм човек, отдаден на определен проект и докато не се финализира, не можех да го съчетая с друга работа. В едно от тези пътувания до Лондон, се запознах с Карлос Херкулес и Греъм Кърнс, това са музиканти на Джордж Майкъл, които пътуват с него по време на концертните му турнета. Бях в студиото на Саймън Бритън от „TEARS FOR FEARS”. Той участва като лице в следващия ми клип в песента Everybody. Саймън е музикант с „Грами”, в американските чартове е в топлистите като аранжьор. Случайно, докато бях в студиото, Карлос и Греъм чули „Everybody” и попитали Саймън за композицията, а той им отговорил, че ако искат да се запознаят с изпълнителката, тя е в съседната зала. Запознахме се и те се включиха с идея, от България им изпратихме тракове и така се случиха нещата.

- За теб работата е вид обсесия, но все пак намираш ли време за радостите на живота? Кои са твоите радости?

- Родителите ми, синът ми Йосиф, близките ми хора ме критикуват за начина, по който се отдавам на работата си. Животът ми минава толкова бързо, че май трябва да му махна с думите „хей, поспри!”. Би трябвало много повече да обръщам внимание на радостите от живота: на птичките, на тревата, на ските, на сърфа, тениса. Аз нямам време да се радвам на тези моменти, а съм обзета тотално от проектите си. Явно съм максималист, качество, което често те тормози, дали ще съумееш да извадиш на бял свят най-доброто от себе си. Максимализмът ми пречи.

Синът ми Йосиф е нещото, което ме вълнува. Щастлива съм с него, радвам се, че той се превръща в един зрял и много различен младеж. Хоби са ми ските, гледам през зимата в някой свободен уикенд да съм на Банско или в чужбина. Вълнува ме и работата на новата ми продуцентска компания, която направихме с Александър Методиев „Nova film Vision”. Ние сме филм сървис на проекти, идващи да  се снимат тук, защото по този начин ще осигурим работа на около 2000 специалисти, които работят в киносферата, а и паралелно с тях, осигуряваме ангажименти на хората от други сектори на обслужване - хотелиерство, занаяти, ресторантьорство и т.н.

-  Къде се виждаш следващата година?

- Виждам се на път. Имам сериозни покани за концерти и кинопроекти. Засега има потвърдени покани за 6 града в Европа. Не съм от най-амбициозните, макар че много работя. Трябва да влагаш максимума от себе си към работата си и мечтите, свързани с нея. Дали ще се случи - животът го показва. Ако си готов да се случи мечтата ти, дори и със закъснение, тя винаги идва при теб.