Категория Новини
{gallery}Sport-NEW/Volleyball/2010-06-26-BG-Koreq{/gallery} Започна двубоят между България и Южна Ко...
Архив Варна | 26-06-2010, 16:44 | ЦВЕТОМИР ТРЪНКОВ
Световните шампиони от 1930 и 1950 години победиха с 2:1 Южна Корея и се класира за 1/4 финалите на Мондиал 2010.
Представителите на Южна Америка се наложиха след два гола на Суарес в 8-та и 80-та минути. Корея върна едно попадение чрез Чукг Юн Ли в средата на второто полувреме.
Първото попадение падна след колективна грешка в отбраната на Корея. Диего Форлан получи една топка до страничната линия по левия фланг на нападанието. Там финтира един защитник, центрира по земя и топката премина между наредената в линия защита и вратарят Сун Риюн Юн. Луис Суарес дебнеше и с хубав удар откри за 1:0.
В 43-та минута немският арбитър Волфганк Щарк не отсъди чиста дузпа за южноамериканците. Суарес стреля от наказателното поле по посока на вратата, защитник на Корея се извъртя с гръб и спря с ръка кълбото. При това ръката беше доста добре разперена и лично според мен умишлено не прибрана до тялото. Въпреки това сигнал не последва и така приключи полувремето.
През втората част Южна Корея взе инициативата от самото начало. Доста положения имаха играчите от Азия. Уругвай не приличаше на себе си и се беше прибрал със зъби и нокти да брани минималната преднина.
Логичното се случи в 68-та минута. При едно центриране в наказателното поле, топката попадна на главата на Чунг Юн Ли и след като вратарят Муслера излезе неуспешно напред, кълбото мина покрай него и се спря в мрежата - 1:1.
Двата отбора сякаш решиха да намалят леко темпото и да чакат грешна на противника. При един ъглов удар за Уругвай в 81-та минута, Луис Суарес овладя топката на далечния ъгъл на наказателното поле, излъга двама защитника и с прекрасен фалцов удар донесе победата на своята страна.
Уругвай ще играе в първия 1/4 финал срещу победетиля от мача САЩ - Гана.
Архив Варна | 26-06-2010, 15:49 | varnautre
Себастиан Фетел с Ред Бул спечели квалификацията за място преди Гран при на Европа във Валенсия.
Германецът даде най-добро време в последната секунда и изпревари съотборинка си Марк Уебър. Зад тях се наредиха Люйс Хамълтън с МакЛарън и любимецът на домакините Фернандо Алонсо с Ферари.
По нататък на стартовата решетка се подредиха Фелипе Маса, Роберт Кубица, Джейсън Бътън, Нико Хюлкенберг, Рубенс Барикело и Виталий Петров.
Комисарите на ФИА нямаха претенции към нито един от пилотите и съответно няма никакви наказания към състезателите. Освен това нито един от отборите няма да прави промени по болидите с което евентуално да изпрати по-пилота си назад в решетката.
Легендата във Формула 1 Михаел Шумахер ще стартира от 15-та позиция. началото на състезанието е в неделя от 15:00 българско време.
Архив Варна | 26-06-2010, 14:35 | varnautre
С драматични жестове и език, заимстван от водевилно либрето, враждуващите по тема "Алея Първа" страни отбелязаха 15 юни - денят, в който се навършва една година от сключването на договора за покупко-продажба на 122 дка от крайбрежието на Варна за реализирането на проекта "Алея първа".
Първо
беше писмото на СОПА (Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията) до акционерите на "Холдинг Варна А" АД (собственик и инеститор на проекта "Алея Първа"):
"Уважаеми членове на Управителния съвет и акционери!
Обръщаме се към Вас, защото стигнахме до извода, че не отчитате добре стратегическата перспектива за проекта „Алея първа” и че се нуждаете от мнението и съветите на страничен наблюдател.
Според нас анализът на ситуацията в дългосрочен план изглежда така:
А. Проектът е стартиран на 04.03.2002 г. по искане за допускане на ПУП план-извадка, депозирано от концесионерите на територията. Кметът Кирил Йорданов е допуснал изработването на план-извадката в нарушение на Заповед № РД-02-14-300 /21.04.1997 г., с която министърът на териториалното развитие и строителството е наредил да не се допускат процедури за промяна на предназначението на земите от свлачищните участъци и включването им в регулационни граници. Не е ясно какво е подтикнало кмета да наруши забраната, но проектът „Алея първа” е замислен за условията на концесия.
Б. Преди една година с Вас е бил сключен Договор № 3910 от 15 юни 2009 г. за покупко-продажба на 122 дка публична държавна собственост, по-голямата част от която е отдадена на концесия изключителна държавна собственост. Съгласно чл.6 ал.1 от Закона за държавна собственост, за да се промени статутът на земята от публична в частна държавна собственост е необходимо решение на Министерския съвет.
Безспорно е, че към момента на продажбата такова не е имало. Независимо от това дали собствеността е била актувана като публична правилно, липсва елемент от смесения фактически състав на продажбата – валидното преактуване на земята в частна държавна собственост. Това прави продажбата безспорно нищожна.
В. Тъй като публична държавна собственост не може да се придобива по давност, нито ограничени вещни права върху нея, то каквото и да построите, ще стане публична държавна собственост, като за подобренията върху която не можете да упражните дори право на задържане. Нещо повече, във всеки един момент е възможно на основание чл.80 ал.1 от Закона за държавна собственост да бъдете отстранени от имотите по административен ред.
Ако пък не сте влезли във владение, държавата може да предяви срещу Вас, естествено без да плаща държавна такса, отрицателен установителен иск затова, че не сте собственици на земята, предмет на договора за продажба от 15 юни 2009 г.
Г. Във всички случаи е леснодоказуемо, че по-голямата част от закупената от Вас земя е част от крайбрежната плажна ивица, изключителна държавна собственост по чл.18 ал.1 предл.2 от Конституцията, поради което тя никога не може да се придобие по давност.
Изхождайки от позиция на силата, в настоящия момент Вие вече организирате срещи за етапите по реализиране на проекта, но поемате риск при неизбежната след време промяна на политическата и/или икономическа конюнктура, да бъдете принудени да се разделите с построеното от Вас, като за направените евентуални подобрения като недобросъвестни владелци имате право да получите само по-малката сума от пазарната стойност на имотите и разходите, извършени за подобренията. При това ще следва да заплатите и държавна такса върху цената на иска, значителна част от която ще остане неприсъдена във Ваша полза.
Д. Не е изключено разрешенията Ви за строеж да бъдат обявени за нищожни след осъществяването на строителството и изградените от Вас хотели, противоречащи и на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, да бъдат съборени, без да Ви бъдат заплатени.
Във връзка с горното, искаме да Ви зададем следните въпроси:
1. Преценили ли сте за себе си риска от загубването на голяма сума пари при отстраняването Ви от имотите след извършването на каквото и да е строителство?
2. Необходимо ли е да влагате още средства за проектиране, строителство, за общински, държавни и нотариални такси, за данъци върху недвижими имоти, за които има огромен риск да бъдат безвъзвратно загубени?
3. Тъй като държавата ви е продала имот, който не е имала право да Ви продава и сделката е нищожна, не е ли по-изгодно за Вас, особено в сегашния период на икономическа криза, да се присъедините към становището на повечето активни по казуса неправителствени организации, че договорът за продажба е нищожен и да си поискате от държавата обратно всичко дадено на основание чл.34 от Закона за задълженията и договорите?
4. Не е ли по-малко рисково и по-здравословно за Вас да участвате при условията на концесия в осъществяването на проекта „Алея първа”, разбира се, коригиран в съответствие със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, с което може би по-голямата част от варненци ще бъдат съгласни? "
Юлиян Чолаков
СОПА
15.06.2010 г.
Последва "Открито благодарствено писмо"
от Ивелина Кънчева-Шабан" до СОПА
До г-н Юлиян Чолаков
Сдружение за Оптимизиране на Правосъдието и Администрацията
Уважаеми г-н Чолаков,
След получаване на откритото писмо, осъзнавайки Вашата добронамереност и
желанието Ви да изпълните гражданския си дълг в помощ на всеки нуждаещ се,
реших да даря Вас и вашата организация с нещо повече от благодарствена усмивка.
Следвайки принципа „че никой няма право на неоснователно обогатяване” (дори и
това да се изразява само във вещите Ви съвети) ще Ви върна жестта.
Вероятно, очаквайки да впечатлите обществеността с информираност, начетеност и интелектуална висота, Ви е убегнало (вероятно и на адвокатите, които са Ви консултирали), че писмото е адресирано към дружество, което от години е с друго наименование. Тази констатация ме навежда на мисъл, от която изхожда моето първо впечатление за Вас и Вашата организация и то е, че механично копирате без да влагате необходимото внимание и концентрация. Ще отдам тази липса на точност на огромната Ви ангажираност с обществените проблеми и с невероятните успехи, в тяхното решаване, постигнати от Вас.
Последващото мило обръщение не може да ме остави безучастна. Трогната от Вашата загриженост за управленските ни умения, правилната ни преценка на икономическата ситуация и стратегическа переспектива на проекта, с радост ще се възползвам от скромните Ви професионални заслуги и от оценката Ви на страничен безпристрастен наблюдател. Все пак мисля, че ще е полезно за Вас да се запознаете
със скромните автобиографии на членовете на Управителния съвет. Едностранчивото тълкуване на правни норми, по начин изпълващ мечтите на общественик като Вас и други нереализирали се Ваши колеги, обогати моите познания във вещното право, за което няма как да не изразя благодарност, но спокойно можехте да си спестите анализа или поне да ми представите другите възможни хипотези, доста по реалистични от предположената от Вас, в които Холдинг Варна АД ще изпълни условията по договора и проектът Алея Първа ще се реализира. Тогава г-н Чолаков, когато Варна придобие нов облик, ще очаквам трепетно Вашето признание и благодарност, за това че сме работили за града в който живеем, че сме вложили средствата на нашите акционери в този град.
Рядко в днешно време срещам толкова чистосърдечни и загрижени хора, бдейки над чуждите пари и треперейки за целесъобразното им разходване. Парите на акционерите, които са ни гласували доверие. Онези 15000 човека, които до сега Вие слагахте под един знаменател -ТИМ. Та от кога г-н Чолаков се запритеснихте за парите на ТИМАДЖИИ? Вероятно, имайки смелостта да оценявате управленски качества, притежавате такива. Но разликата между мениджърите е, че едните чакат нещата да се случат и да се възползват, а другите карат нещата да се случват. Ние сме от тези, които карат нещата да се случват. Поставяме си цели и ги постигаме. Вдигаме летвата след всяка цел. А Вие още се упражнявате, за да се включите в състезанието. Изпълва ме с умиление Вашата загриженост относно здравословното ми състояние.
За много по-малко (изпратен букет цветя за рожден ден) Ваша колежка пусна жалба за заплаха за собствената си сигурност. Как ли следва да тълкувам Вашата загриженост за „по-здравословно за Вас”?
Желая да Ви успокоя, чувствам се добре, изпълнена с енергия, убедена че с реализацията на този проект ще живея в по-хубав град, с повече възможности за млади хора, по-привлекателен за туристите и за инвеститорите. Вярвам, че това са и вашите цели и мечти, само че по пътя, по който сте тръгнали за тяхната реализация, не виждам нищо градивно, нищо позитивно.
Не на последно място държа да ви уведомя, че по-голямата част от варненци са съгласни и искат Проекта Алея Първа да се реализира. Няма да напомням резултатите от инициираната от Вас подписка, но колкото и да искате да изопачите фактите това не променя цифрите. Варна подкрепя проекта, просто Вие не може да преглътнете загубата или вероятно не е проблем реализацията на проекта, а това кой ще го реализира. По-добре чужд инвеститор или концесия – няма проблем, че ще се строи, така ли? Ако се застрои, пък ние само го експлоатираме, еколозите са съгласни. Тогава няма да се секат дърветата, няма да пречим на миграцията на бръмбарите. Абсолютно правилна мисъл – строежът е строеж само ако е върху частна собственост. Ако е държавна това не е строеж (добре би било Вие да опресните вашите познания по ЗУТ).
За да не превиша дължимата престация, в заключение ще споделя следното. Това, че публично задавате въпроси на публична компания по никакъв начин не може да ангажира ръководството й да Ви отговаря. Преценка и оценка за справяне с възложените отговорности на управляващия екип дава..., всъщност имаме Устав, където можете да прочетете. Също може да проверите за какво и пред кого се отчита Управителния съвет. В случай, че Вие и Вашата организация не отговаряте на посочените критерии, продължавайки в духа на разбирателство и съвместна работа, ще ви помоля да не ангажирате ръководството с емоционалните си проблеми. Е аз нямам СОПА, с която да насочвам стадото в мечтани посоки.
С пожелания за повече вяра в хората и в техните възможности
Ивелина Кънчева-Шабан
16 юни 2010 г.
Вземи лимоните, които живота ти поднася и си направи лимонада с тях.
Когато получа писмо като Вашето се сещам за това и се усмихвам.
В отговор седмица по-късно от СОПА написаха:
До Ивелина Кънчева Кънчева – Шабан
Изпълнителен директор на „Холдинг Варна” АД
За бъдещето на Варна и България
Уважаема госпожо Шабан,
Съжаляваме за проявеното от Вас, а вероятно и от органите за управление и акционерите на „Холдинг Варна” АД неразбиране на мотивите, които ни накараха да напишем откритото писмо по случай първата годишнина от сключването на нищожния договор за продажба на 122 дка от крайбрежната брегова ивица и Морската градина.
Ако бяхме тясно скроени хора, щяхме да се впечатлим от ехидния тон и оригиналните остроумия и да Ви отвърнем по подобен емоционален начин. Повярвайте ни и Вие би трябвало да се убедите досега, че сме способни да оборим и осмеем всеки заядлив аргумент в „благодарственото” Ви писмо, ведно с правописа. Например законът ни позволява да се позоваваме на данните в сайта на Търговския регистър, където срещу ЕИК 103249584 са обявени удостоверение за актуално състояние от 21.01.2008 г. и актуален учредителен акт, в които наименованието е изписано „Холдинг Варна А” АД. Надяваме се инициативата за актуализирането на данните да е на новоизбрания на 10.04.2009 г. изпълнителен директор на „Холдинг Варна” АД, т.е. Ваша.
Не това обаче беше и не това е целта ни. Целта ни е да преодолеем заслепението от силата, която както сочи историята, винаги е преходна, за да влезем в ползотворен публичен диалог за бъдещето на Варна и България. Защото ни е известно, че насила можеш да вземеш, но не и да дадеш.
За нас е стратегически важно законите да се спазват, каквито и да са те, а лошите закони да се променят по съответния конституционен ред. По тази причина категорично не сме съгласни да се строи върху земя, която е изключителна държавна собственост, но някак си се води неприкосновена частна собственост. Затова посочихме концесията като възможен изход за осъществяването на проекта, но хипотезите дали и какво точно да се строи е разумно да се обсъждат едва след унищожаването на договора за продажба.
Ако ТИМ, в качеството си на собственик на държавата успее да промени чл.18 ал.1 от Конституцията, казусът би бил съвсем различен. Тогава би могло процедурата по продажбата на земята да се извърши отново, разбира се при съответните гаранции за спазване на обществения интерес.
В заключение ще отбележа, че досега не съм се обръщал конкретно към Вас и не съм правил намеци за здравословното Ви състояние. Надявам се то да продължи да бъде все така добро, за да сте в състояние и Вие да разберете, че никой не може безкрайно дълго време да върви против собствения си народ и обективните икономически процеси и ако варненци искат, нека поне крайбрежието на Морската градина да остане незастроено с хотели и казина, както и да бъдат наречени те в разрешенията за строеж.
С благодарност за Вашите благодарности:
Юлиян Чолаков
СОПА
22.06.2010 г.
Бихме могли да се досетим, че втори отговор от страна на Холдинг Варна няма да има. Следователно някой друг трябва да сложи точката на този спор. Но дотогава ще изтекат много вода и реки от мастило в размяна на писма, жалби и абсурдни и още по-абсурдни съдебни тълкувания. Още повече, че след атаката срещу Община Варна по темата Алея Първа преди 3 седмици министър Плевналиев неочаквано заяви вчера: Няма нищо незаконно в сделката със земята на брега във Варна. Според него и експертите в министерството "проектът ”Алея първа” не противоречи на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие".
Архив Варна | 26-06-2010, 14:25 | ВарнаУтре
10-годишно момиче в Добрич е звънило девет дни на телефон 166 и е псувало, научи ВарнаУтре от секретаря на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни Росица Добрева.
Детето е третокласничка и наскоро срещу него е било гледано възпитателно дело. То е включено в консултации, с него ще работи и психолог.
„В продължение на девет дни побъркало от обаждания на тел. 166 полицейските служители. Първия път момичето позвънило на телефона, за да види какво ще стане.
След като не станало нищо започнало да звъни нон стоп. Направо ги е подлудила", каза Росица Добрева. Момичето е отправяло нецензурни обиди към дежурните полицейски служители и псувало. Родителите й не знаели. Тя звъняла докато е била сама в къщи. Същото правела и по време на междучасията в училище. Когато била установена, казала, че искала да си поиграе.
Архив Варна | 26-06-2010, 14:11 | varnautre
Информационните сайтове да бъдат под контрол поиска в ефира на Дарик министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
Правилата за всички медии трябва да важат и за информационните сайтове, които също са медия, заяви Цветков, който беше гост на предаването "Седмицата". Той побърза да уточни, че контролът не включва цензура на форумите, защото то е право на хората, които участват в дискусията и всеки може свободно да изразява мнението си. Коментарите трябва да са свободни и да не се цензурират, защото са коректив на всичко, не трябва някой да се плаши от критика, категоричен беше Александър Цветков. Проблемите идвали от тиражирането на непроверена информация.
Голяма част от малките населени места в България нямат интернет, което е сериозна диспропорция, заяви министър Цветков. Той обяви проучване на чуждестранна неправителствена организация, според което София е в топ 10 по качество на интернет в света. В малките населени места има малко жители, инвестициите са нерентабилни и частният сектор няма интерес, затова държавата ще стимулира доставчиците на интернет там и ще осигури финансиране за изграждането на инфраструктура за интернет, обеща Александър Цветков. По думите му 1/3 от българите ползват редовно интернет, а в сравнение с другите европейски страни, това ни поставя в дъното на класацията. Той обясни това с изоставането в изграждането на подобна инфраструктура.
Архив Варна | 26-06-2010, 14:00 | ВарнаУтре
25 705 фирми в Добричка област имат 6-месечен срок за пререгистрация, за да продължат дейността си.
В момента Фирменото отделение в Окръжния съд издава по 30-40 удостоверения на ден.
Пререгистрацията на фирмите трябва да приключи до края на годината. До момента само 6 000 фирми са взели удостоверения за пререгистрация по §4 на Закона за търговския регистър от Фирменото отделение на съда, за уредят статута си. „Изоставането ще доведе до струпване на предприемачи и затруднения в обслужването им от служителите на Добричкия окръжен съд и на Агенцията по вписванията. Освен неудобства, това ще означава и загуба на време за бизнесмените”, коментират от съда.
От началото на 2008 г., когато влезе в сила настоящият Закон за търговския регистър, Добричкият окръжен съд е издал 6809 броя удостоверения за актуално състояние на еднолични търговци, дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества,
събирателни дружества и кооперации, показва анализът на Добричкия окръжен съд.
Архив Варна | 26-06-2010, 13:57 | varnautre
Либерото на българския национален отбор по волейбол Теодор Салпаров започна съботния ден с партия шах.
Още в 9.30 часа той беше в зала „Одесос“ на Гранд хотел Варна, където започна 4-я кръг на 7-я Открит фестивал „Надеждите на света“ по шах. В него участват 92 деца от 6 до 16 години. Теди направи стартовите ходове в партиите на първите 4 дъски.
На една от тях играеше и най-добрата българска шахматистка до 14 години Деница Драгиева. Особено въодушивено нашият волейболист беше посрещнат от руския отбор. Оказа се, че малките московски шахматисти и треньорите им добре познават Салпаров, който играе в отбора на руския шампион „Динамо Москва“. Те дори се бяха подготвили с цветни снимки на волейболиста, разпечатани от Интернет, за да вземат от него автограф.
След 4-я кръг на „Надеждите на света“ в групата до 8 години водач е Аля Козенец от Москва – без загуба от началото на турнира. След нея с 3.5 точки е Георги Чинченко, Санкт Петербург. На 3-та позиция с по 3 точки са 4-ма шахматисти, сред тях и варненецът Ивелин Николов.
При 10-годишните води Яхени Вайцякуски от Беларус с 4 от 4 възможни точки, следван от Игор Аникин, Москва, Русия с 3 точки и Лъчезар Йорданов от Варна с 3.
В групата до 12 години лидер е Валери Шошин от Санкт Петербург с 3.5 точки, следван от 5 играчи с по 3 точки, сред които и българите Владимир Петров и Ивелин Илиев.
Най-оспорвана е борбата в групата 14+16, в която играят 2-ма световни и 1 европейски шампиони. Засега с 3.5 точки води Анна Стяжкина от Санкт Петербург – световна шампионка до 12 години, след нея са Виталий Терентиев – с ело 2000, Александр Суботский и българската надежда за медал – Деница Драгиева . С 2.5 точки ги следва Анна Васенина – европейски шампион до 10 години, която сама пожела да играе при най-големите.
{gallery}Sport-NEW/Chess/2010-06-26-hopes{/gallery}
Архив Варна | 26-06-2010, 12:29 | varnautre
не сме много искрени. Преувеличаваме докато се хвалим, докато се оплакваме, докато отчитаме дейност, или дърпаме чертата на статистиката... Изобщо... Ако един ден след стотици години поколенията се осланят 100 % върху информацията, която остава след нас, няма да четат история, а нещо като фентъзи с елементи на екшън, трагикомедия и неадекватна статистика, съставен от авторски колектив: Хитър Петър, лъжливото овчарче, Марко Тотев и други подобни. Изобщо: те ни лъжат, ние ги лъжем... И така занимателно минава социалното време от нашия живот. Да представя доказателства? Веднага! Накъдето и да се обърна, към каквото и да погледна, доказателствата сами се набиват на очи.
Ето, например невероятният извод, до който стигнаха от Националния статистически институт след проведено сред бизнеса проучване и който бе обявен с фанфари и барабани като ново начало: че догодина работодателите ще наемат средно между един и шест служители допълнително. Вярвам, познавате много работодатели, виждате за какво става дума наоколо и сте наясно доколко възможно е това. Или в статистиката е станала някаква грешка, или работодателите, които са участвали в срещата, са лъгали здраво: с голямата лопата... Има и трети вариант: бизнесът, който е участвал във въпросната среща, да е бил някакъв друг бизнес. Не този, който реално работи в България. Впрочем, много често срещано явление. Едни да работят в съответния бранш, а по консултативни съвети и обществено значими срещи да се тупат по гърдите съвсем други. И последните, разбира се, да правят историята. От което пък следват огромните разминавания между нея и реалността. Естествено, нямам претенциите да откривам Америка. Просто споделям наблюдения върху отрицателните черти на строителите на съвременна България.
Другите заблуди? Шефове на строителни компании, събрали се за избор на нов председател, уличиха държавата, че тя не им връща дължимото, въпреки одобрената от правителството схема за разплащане през Българската банка за развитие. Говориха още за тежката криза в строителството, за 50 % спад в жилищното строителство и за огромния брой компании, които се отписват от Централния професионален регистър на бранша. Впрочем, изтъкнатите причини за изпадналите в криза горкички професионалисти ми звучат малко лицемерно... Като си припомня как през изминалите години на ненормален бум в строителния бранш, там навлязоха всякакви политически кадри, открили пролука в получаването на разрешителни за строителство и втурнали се към голямата печалба под закрилата на своя партиен чадър.
Далеч съм от мисълта да обиждам честните и работещи хора. Всички знаем, че ги има. Знаем също, че са единици. На фона на онези нещастни хиляди, които се отписвали... Ами така е с всяка партийна вълна. Връхлита, заграбва, изтиква боклуците на повърхността, после се оттегля там, откъдето е дошла.
По всяка вероятност в историята ще пишат друго, като например : „Тежка криза покоси строителството”. Но ние отдавна знаем, че реалността и историята са две съвсем различни, понякога коренно противоположни неща. Знаем също, че през изминалите години в тежка криза бяха по-скоро невинните граждани, потърпевши от безкрупулни и безцеремонни така наречени „строители”, които гонеха хора от къщите им, за да строят нови кооперации и да лапат милиони. И строяха блок над блока, места, където всички си дишат във вратовете и където дори гнездата на птиците минават за жилищна площ, която трябва да бъде продадена така, че да съдере кожите на клиента.
След политическите активисти във въпросния бранш нахлуха и всички останали предприемчиви личности, които не могат да се котират като фолк певци или певици и като собственици на заложни къщи, а имат нужда от много пари и добро бъдеще. В резултат на това днес говорим за несъстоятелност, за стотици продадени на зелено апартаменти, фалирали фирми и излъгани клиенти, които вместо собственици на предплатените си имоти са кредитори на строителите... Говорим за кредити, които вероятно никога няма да бъдат изплатени.
Всъщност, не! Това много-много не го говорим. Но в крайна сметка онези, които провеждаха хитрата организация в държавата, създадоха предпоставки всичко това да се случва и строителите на съвременна България да се превърнат в нещо като нейни обирджии. Преди ден и от Асоциацията на рускоезичните собственици на недвижими имоти в България алармираха, че недобросъвестни строители ипотекират недостроените и платени от клиентите строителни обекти, до оформяне правото на собственост на купувача, а след това отказват да връщат ипотека или обявяват фалит. Съвременно, ценителско, добре измислено, а?
Сигурно някой там нощи наред не е спал, за да извърти закона така, че ипотеката, издадена с цел завършване на строителството, да има първостепенно значение и купувачите, дори да са платили десетки пъти повече от стойността на въпросната ипотека, да нямат право на собственост. С много закони беше така. Много хора не бяха спали нощи наред, за да уредят организираните общи крахове: от кредитното милионерство до колективната отгворност на властимащи, които подариха държавата на братовчеди и братовчедки и до милионите, които данъкоплатецът плаща по дела, за които държавата е осъдена в Страсбург.
Иначе за пред историята сме стриктни и дисциплинирани. За пред нея дори по нощните заведения организират щури проверки за трудови договори, защото една държава, в която строителите пируват над труповете на измамени нещастници, задължително трябва стриктно да спазва трудовото си законодателство и да се грижи за имиджа си.
Никой не трябва да работи никъде дори половин час без трудов договор, защото в противен случай работодателят гори със солидна глоба. Така че в доста случаи изборът е изцяло негов: кое ще предпочете: да плати глоба, или да назначи опипом в мъглата някой лентяй и некадърник, който после при освобождаване от работа ще го засипе с жалби, сигнали в инспекции и късащи нервите проверки... защото не всички работници са способни и трудолюбиви. Тъй както не всички работодатели са зли тунеядци и кръвопийци.
Просто светът отдавна не е черно-бял. И в него не всичко е документи, статистика и закони. Особено последното. В общи линии така стои въпросът със строителите на съвременна България. Напоследък дори в глава „Правосъдие” на въпросния летопис се включват поредните странни сюжети. Съдилища в страната допускат до Върховния Административен съд жалби по определения, неподлежащи на обжалване.
По мнение на представители на професионалната общност, целта е да се отчете дейност, защото дори жалбата да е недопустима, някой трябва да я разгледа и върне. И за това един ден историята ще пише: „Съдът беше затрупан с работа”. А истината ще е съвсем, съвсем друга: че така все някак срещу заплащане все някой ще успее да пробие. Нали се сещате? Където има строители, винаги има пари, много пари. А в съвременна България с много пари можеш да си напазаруваш дори извънпазарни категории. Все още.
Без цензура | 26-06-2010, 11:26 | varnautre
Със спортни прояви и концерт ще бъде отбелязан в Добрич днешния международен ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотиците, който се отбелязва от 1988 г.
На кортовете на тенис клуб “Изида” се провежда турнир по тенис, в който участват ученици от „Училище по тенис”. Демонстрации по бойно-приложна техника, кихон и ката с участието на ученици от “Училище по карате”. Вече трета година местното кметство осигурява финансирането на тренировъчните часове на 36 ученици от дългосрочна превантивно-спортна програма, чиято цел е да структурира и осмисля свободното време на учениците и ги предпазва от негативните влияния на улицата.
В ЕГ “Гео Милев” днес ще се проведе заключително занятие с девети клас на тема “Самооценката и оценката на другите, като фактор за рисково поведение” от психолога Недялка Николова. Втора учебна година осем общински средни училища работят по общинска програма за превенция на употребата на наркотици в училищата, като общината осигурява учебните тетрадки на всички ученици. В Общински младежки център от 18.30 часа ще се проведе рок-концерт на рок групи при ОбМЦ и гостуващи от страната.
На този ден всички хора по света могат да изразят своята съпричастност и активна позиция в битката с разпространението на наркоманията. Милиони хора по света и техните семейства са жертва на зависимостта от наркотични вещества.
Национален фокусен център съобщава, че между 20 000-30 000 са употребяващите хероин в България.
Архив Варна | 26-06-2010, 08:21 | varnautre
23-годишният Петър Владимиров е в неизвестност от почти месец и половина. За последно е видян от двама свои приятели да влиза в посолството на САЩ в София и оттогава няма никаква следа от него.
Бащата на изчезналия Петър - Владимир Йорданов, разказва пред ВарнаУтре за нещастието, сполетяло семейството му на 12 май. Той е обиколил всички институции, разговарял е с полиция, изпълнителната власт и дипломати, писал е молби, 4 пъти е посещавал посолството, дори е изпратил писмо на американския президент Обама, превърнал се е сам в детектив по следите на детето си, но нова информация за младежа няма.
На 12 май 23-годишният Петър Владимиров Димитров от град Попово изчезва след интервю за виза в Американското посолтво в София. Искал е да замине на студентска "бригада" в САЩ, за да изкара пари, с които да завърши образованието си.
Петър е с двама свои приятели в деня на изчезването. Те го чакат 3 часа пред посолството, но Петър така и не се появява. Младежът бил обещал на родителите си, да им каже как е минало интервюто, веднага щом излезе от посолството. Той така и не се обажда.
"Петър е отговорен човек. Винаги първо мисли, преди да действа. Той обмисля действията си от всички страни, преди да направи нещо. Никога не би изчезнал, без да се обади на някого, той просто не е такъв. Не може да познаваш 23 години някого и той изведнъж да промени поведението си. Няма причина да не се обади, да не отиде при приятелите си, които го чакат отпред, освен, ако не е бил възпрепятстван, ако някой не му е попречил да отиде при тях", разказа Владимир, бащата на Петър.
Петър и баща му имат уговорка още същата вечер момчето да хване влака за Попово в 21.25 ч. Владимир пристига в 2.30 ч. на гарата в града, за да посрещне сина си, но във влака от него няма следа.
Тогава Владимир започва да звъни настойчиво на номера на Петър, вдига му неговият приятел. Оказва се, че на влизане в посолството Петър е разбрал, че е забравил телефона си в колата и приятелите му му дават един от телефоните си, за да имат контакт.
Когато вдигат телефона на Петър, който е в тях, обясняват на башата, че нямат представа къде се е изгубил, защото не са го видели да излиза, а са чакали отпред през цялото време.
На сутринта на 13 май Владимир отива в полицията, за да обяви сина си за издирване, а на 14-ти заминава за София.
"Ходих 4 пъти в посолството на САЩ", разказва бащата - "Първият път ме допуснаха само до консулството, където служителка, която се представи, като жената, която е взела интервюто от Петър, ми каза, че той е подправил оценките си в студентската си книжка, но "Той си призна и ние му простихме" бяха точните й думи".
На въпрос на Владимир Йорданов, какво означава това, тя е обяснила, че виза ще му бъде дадена, ако документите са редовни, така че да се върне по-късно и ще получи право да отиде в САЩ.
Жената обяснила на бащата, че той е приел нормално временния отказ и е излязъл от сградата съвсем спокоен.
Служителката казала, че са разбрали, че Петър има прекъснати студентски права в Техническия университет в София за следващите 10 години. Тази информация изненадва семейството и приятелите му и бащата лично отива да провери във ВУЗ-а. От там го уверяват, че такова нещо няма - Петър е редовен студент, с непрекъснати права.
Семейството на Петър не може да повярва, че кротко и отговорно момче като сина им би подправило каквито и да било документи, още по-малко оценки. "Винаги е бил отличник. Точните предмети винаги са му вървяли, в дипломата си от гимназията има по-ниска оценка единствено по литература. Завърши с отличие", казва Владимир.
Бащата разказва с гордост за това колко отговорен син има. "Сега е време да уча", отговарял Петър винаги, когато го питали защо не обича да ходи по дискотеки. Петър не пие, не пуши и е изключено да се занимава с нелегални истории или наркотици.
Винаги е бил отговорен, сам се готвил за приемните изпити. Влязъл да учи "Пожарна безопасност и защита на населението" в Академията на МВР в Симеоново, без да ходи на курсове за потготовка още от първия път. "Там на година влизат по десетина души", казва баща му. След две години обаче се оказва, че Петър има здравословни проблеми и не може да завърши академията. Кандидатствал в Техническия университет в София и бил третият по успех в списъка на приетите за желаната от него специалност.
Бащата на Петър не се отказва да търси истината. Той получава съобщение от човек, който иска да помогне. Подателят твърди, че преди 5 години негови познати момичета са били задържани за разпити в продължение на 4-5 дни в посолството.
Това задълбочава съмненията на бащата, че синът му въобще не е излизал от сградата след интервюто.
Така 4-5 дни след първата среща той се връща в посолството и настоява да види на записите от камерите как синът му излиза. Не се знае кой е тиражирал информацията, че Петър напуска посолството и тръгва към близкия сфетофар.
Американските власти твърдят, че момчето е влязло точно в 13.43 ч. в сградата и е излязло в 14.55 ч.
След разговор с директора на охраната на бащата се пуска 3-секунден запис, в който се вижда, че Петър върви по някакъв коридор. "Прави само няколко крачки. Не се вижда откъде идва и на къде отива", казва Владимир Йорданов. За него това е доказателство единствено, че Петър е бил в посолството, но не и, че е излязъл. Охраната твърди, че това е всичко, с което разполагат. Владимир е сигурен, че не е така, защото посолството е осеяно с камери навсякъде и вярва, че е невъзможно да не са проследили всяка негова крачка в сградата. Освен това записът е от 14.43 ч. - 12 минути, преди часа, в който се твърди, че той е напуснал сградата. Охраната излиза с обяснението, че часовникът на камерата не е сверен.
Междувременно полицията разпитва останалите кандидати за виза, които са имали насрочено интервю в посолството в същия ден и час и, които може би си спомнят нещо, но едва след сигнал на бащата. Владимир отива във фирмата, която съдейства за оформянето на документите за кандидатстване за Work And Travel програма, т.е. за студентска "бригада" и те му казват, че могат да дадат списък с имена на кандидатите. Свидетели твърдят, че са го видели да влиза, но никой не го е видял да излиза от посолството. Много от младежите вече са в САЩ.
Около седмица след втората среща в посолството, в ефира на bTV посланникът на САЩ заявява, че ще съдейства на родителите и на властите по всякъкъв начин за откриването на Петър. Той твърди, че поддържа връзка с тях. Това обаче не е истина. Семейството на Петър вижда този човек за първи и последен път по телевизията, въпреки че окуражен от интервюто, Владимир опитва да си уреди среща с него. Това така и не става и при следващите два опита.
На третото посещение в посолството охраната отново показва на Владимир същия запис, но с няколко стотни от секундата по-дълъг, достатъчно, за да се види лицето на жена, към която върви Петър. Дипломатите обещават да идентифицират жената, но и до ден днешен полицията не е получила информация за самоличността й. По-голямата дължина на записа засилва подозренията, че посолството има още кадри на Петър, но не иска да ги покаже.
Следва 4-то посещение в посолството: "Събраха се шефът на администрацията, член на охраната, който беше българин, заместник посланикът, друг охранител и полицай от разследането. Тогава ми обясниха, че повече от предоставената ми до този момент информация няма да ми бъде дадена и на практика ми казаха, че не искат да ме виждат повече", разказва Владимир. Полицаят поиска да бъдат предоставени поне записи и документи от самото интервю, но не са го направили до ден днешен.
На въпроса какво е постигнала полицията досега, Владимир с разочарование разказва, че 2 седмици след интервюто 50 служители обискират Южния парк, който е в близост до посолството, но не откриват нищо. От МВР са разпитали и двамата приятели на сина му, които са го чакали в деня на изчезването му. Това е всичко.
Владимир се е срещал с представители, директори, заместник директори и секретари на всякакви институции, сред които са МВР и Външното министерство. В Министерски съвет е разговарял два пъти със секретарката на Бойко Борисов, която го е уверила, че премиерът е уведомен за случая. Заедно с министър Цветанов дори били казали, че, ако се наложи, ще се свържат с Интерпол, но няма дипломатически протокол, по който премиерът да може да се обърне лично към американското посолство.
Бащата се е срещнал лично дори с главния прокурор Борис Велчев, който обещал да говори с представители на посолството, но и от това обещание няма резултат.
"Навсякъде съм търсил съдействие, но казват, че се работи, че се прави всичко възможно, но резултати няма. Знае се, че е влязъл вътре, провел е интервюто, но друга информация няма. На всички възможни места отидох, няма вече с кого да говоря, само при президента не съм ходил", разказва Владимир.
Майката на Петър - Мая Йорданова, вече месец и половина е на лекарства и постоянно плаче, разказа съпругът й. Всички се надяват, че истината ще излезе наяве и Петър ще се прибере у дома.
Семейството е много разочаровано от повечето медии, защото има неверни публикации, че Петър е бил потайно момче, което е крило истинската си същност от родителите си, че се е занимавал с нелегални истории, че полицията вярва, че се е самоубил. "Всичко това са лъжи, казва Владимир. Винаги сме били близки със сина си".
С огорчение той разказа, че журналисти се опитват да правят сензации на гърба на трагедията на семейството, вместо да помагат, да бъде открит сина им.
"Абсурдно е да е за пари. Ако продам абсолютно всичко, което имам, ще събера най-много няколко хиляди", казва бащата, в търсене на отговор какъв би бил мотивът някой да отвлече детето му.
Петър е бил облечен с тениска на червено-черни райета в деня, когато е видян за последно от близките си. Бил е със светли дънки и бели маратонки. Висок е около 175 сантиметра, с къса черна коса и кафяви очи, тежи 70-75 кг.
Петър Димитров е обявен за общонационално издирване.
Семейството и близките на Петър молят, ако някой има каквато и да било информация за него, да се свърже с тях, като се обади на тел. 166 или на номера на бащата Владимир Йорданов: 0896 789 226.
Архив Варна | 26-06-2010, 08:03 | varnautre
Тъй като природата на Албания е може би най-голямото й богатство, си заслужава да се проучат възможностите за пътувания извън населените места.
В страната вече се зараждат все повече компании с насоченост към планински туризъм, рафтинг и други дейности сред природата (виж линкове по-долу).
Една майска утрин потегляме към Брари, съседно възвишение на Дайти, в чието подножие се гнезди Тирана. След около 15 минути навлизаме в пресечена местност по каменлив път, водещ до кариера. Катерим се докъдето е възможно, спираме и продължаваме пеш по "стария път за Дебър". Всеки път се изненадвам колко малки са всъщност разстоянията на Балканите в сравнение с времето, което отнема да се добереш донякъде. По асфалтирания път Тирана - Дебър, Северна Албания (намиращ се до границата с Македония, срещу македонския град Дебър) е около 200 км, близо 4 часа път с кола. Старият път, разбирай „разширената козя пътека” върви пряко през планината и е
само 80 км, които хората преди 60 години са изминавали пеш за един ден
Това било основната артерия за доставки на продоволствия и търговия на стоки между двете населени места.
Поемаме по него с цел да извървим не повече от 7-8 км и да се върнем – общо 4 часа време. Денят е слънчев и горещ. Долу се вие река Тирана (а в центъра на града Тирана тече река Лана). Над нас се чуват звънчета на стадо кози и от време на време виждаме козар да припка пъргаво по чукарите в най-високата част. Водачите ни казват, че бил над 65-годишен. На места си личи стара настилка от едри дялани камъни, изгладени от водата и времето, а там, където най-често стъпвали коне и магарета, са издълбани следи от подковите им. Водачът ни разказва, че зимно време, за да не залепват подковите за леда, хората мятали черги пред конете по заледените места.
Магарето смятали за най-добрия пътен инженер –
пускали го да минава първо, за да намира най-лесния път, защото било мързеливо. По този повод се замислих колко много поговорки имаме свързани с магарето – „на две магарета слама не може да раздели”, „като магаре на мост”, „не си оставя магарето в калта”. Явно магарето е дълбоко свързано с бита на балканските народи.
Навсякъде има ронещи се камъни и на места пътеката изтънява доста. Мисля си колко сме изнежени от удобствата на днешната цивилизация и как само допреди 60-70 години този път е бил единствената връзка и се е ползвал активно. В днешно време това е царството на пъдарите и от време на време, на новоизлюпени планинари като нас днес.
Гледките са чудни. Всеки път като поспрем, за да поемем дъх и да се огледаме, наоколо се разкрива нов кръгозор, недостъпен по друг начин освен пеша. След около час напълно забравям, че е делничен ден, че само на десетина километра е Тирана, където кипи прашно, задушливо, безразборно, шумно ежедневие. Чувстваме се напълно откъснати от човешката цивилизация. Цари пълна тишина, подухва лек бриз. Чукарите са стръмни и на места опасни, колкото да ти припомнят колко сме дребни пред природната стихия.
Над нас козарят е кацнал на една скала и ни помахва приятелски, той се е слял с природата. Долу в ниското наблюдаваме багер, който рине речни камъни от реката и коментираме нелегалната му дейност, далеч от хорските погледи. Коментираме замърсяването на околната среда и равновесието в природата. Водачът ни разказва
уж истинска история за растение което срязвало камък и метал,
за костенурките, които го намирали, и за пладнешките разбойници, които дебнели костенурките да ги насочат към растението, за да прерязват с него катинари; как според пътеписите на Идит Дъръм (британска пътешественичка, пребродила Албания в началото на миналия век) конете, преминали през място, където виреело това растени, се връщали без подковите си. След още катерене, задъхани и обезводнени, стигаме до крайната точка на похода – едно дърво, под сянката на което сядаме да се освежим с ядки и сушени плодове и да починем преди връщането. Изминали сме само 1/5 от пътя до Дебър. Правим още снимки и потегляме обратно към колата. След още час и половина сме там, изморени и прегрели, с предчувствие за сериозна мускулна треска, но доволни от съприкосновението с дивата природа на Албания, която никога не е по-далеч от 5 км зад завоя, кажи-речи в пределите на града.
Известни компании които организират планински туризъм са: Outdoor Albania (www.outdooralbania.com), High Albania Mountain club и други.
{gallery}Story/2010-06-25-Albania{/gallery}
Архив Варна | 26-06-2010, 07:40 | СЕВДАНА ЙОРДАНОВА
Мирис на газ и изгоряло се носи над изминалите седем дни. Далеч не заради Rammstein, които взривиха София.
Докато токът в Европа поевтинява, местните ЕРП-та се канят да съдят регулатора заради намалената възможност за безогледно вдигане на цените, а който е чел Оруел, със сигурност оцени определянето на това поскъпване като «сваляне». Маскираната и добре въоръжена машина на ГДБОП размаза организираните престъпници в държавата, които качваха книги в интернет, като разигра на живо «541 по Фаренхайт» и съживи за всекидневна употреба втора антиутопия в българското ежедневие.
Всъщност последното заглавие на Рей Бредбъри, издадено наскоро у нас, е „Нещо зло се задава”. Но очевидно е време да изровим и „451 по Фаренхайт”, защото Големият брат вече е част от семейството, злините си висят така или иначе на българския хоризонт, та не е зле да преценеми на практика как се преплитат оруеловият постулат „Невежеството е сила” и пожарникарите с мисия да палят пожари. Не само в политиката, но и във финансите. След тангото по бюджета и цените на тока и газа, започва ново – с данъците. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова подготви почвата с витиеватата фраза, че „е време да помислим за промяна във философията на събиране на приходите у нас чрез преразпределение на част от данъчната тежест към преки данъци». Иначе казано –да вдигнем данъците.
Нашите били най-ниските в Европа. Те и други неща са ни най-малките в Европа, но за тях все не идва ред да ги обсъдим. Иначе след обещанията от преди една година за всеобщо благоденствие тази фраза още веднъж доказва, че предизборните речи у нас продължават да имат кратък срок на годност, което не е изненада. В същото време други хора от управляващите разказват, като финансовия министър, как кризата е свършила и е време за море, а други, като социалния, пророкуват вдигане на пенсии и заплати още догодина. Разноговоренето в правителството и парламента обаче също вече не е изненада. Но Менда Стоянова вкара и нещо ново, поне за политическия речник на ГЕРБ – според нея
еврокомисарят Оли Рен е прекалил
с необоснованите и недоказани критиките към страната ни – жалба, която бяхме свикнали да чуваме от предишните управляващи през последната им година. Разбира се, премиерът Борисов побърза да се намеси в данъчната тема, макар и малко късно и доста двусмислено – «когато има промяна на размера на данъците, това ще бъде обявено”.
А когато бъде обявено, пак ще установим, че нищо ново не ни се случва – в началото имаше битка кой пръв е измислил плоския данък от 10 процента, като ГЕРБ дори се оплакаха, че им откраднали идеята, сега вече я подхвърлят като горещ картоф и никой не иска да си спомня кои са сигурните резултати от вдигането на данъците - увеличаване на сивата икономика, която и така упорито не иска да се свие, изгонване на чуждите инвеститори, които и така се изнасят масово, и намаляване на икономическия растеж, който и без друго си стои около точката на замръзване.
Синдикатите, от които работещите очакват защита, също решиха, че «раздвижването» на икономиката може да започне не от друго място, а от поредното изсмукване на джобовете ни – така поне прозвуча позицията на Мика Зайкова от «Подкрепа» за неизбежността на данъчните промени. Така че вече няма нужда да питаме дали въжето ще ни го дават от профсъюзите или сами ще си го носим, можем само да се надяваме данъкът върху него да не е много висок. Ако имаше нещо хубаво през тая седмица, то се случи на националния стадион в София и не беше свързано с футбол.
Голямата четворка на тежката музика дойде в България, а концертът се излъчи пряко по цял свят. Така едни от най-големите метъл музиканти само срещу стандартния си хонорар направиха на България толкова реклама, колкото не успяха за последните двайсет години купищата добре платени професионални рекламисти – избраха си прякото предаване по цял свят да стане точно то България, а на DVD-то, което без изхвърляне може да бъде наречено историческо, ще пише „София”. Полицията благодари на феновете за липсата на ексцесии, което, ако не сте забелязали, си е нещо нормално за публиката на метъл концертите – да се държи прилично, да не троши градските автобуси и да не пребива случайните минувачи. Столичната община обаче събра сили колкото да се оплаче от боклука след феста, като бързо забрави поразията, наречена «чалга пред храма». «Ройтерс» обаче посветиха отделен анализ на 20-годишнината на «Пайнер», мощно отбелязана пред българската патриаршеска църква и, както можете да се досетите, в него не се говори много за музика. Но пък се говори доста за политика.
Чалга политика.
Например – «Ефектът от попфолка и неговите лесно смилаеми послания е навсякъде в българската политика, където популистки партии управляват в последните почти десет години.” И още – „Не беше изненада, когато партията на Борисов ГЕРБ отпразнува изборната си победа миналото лято в попфолк-клуб.” И най-вече – „Попфолкът има същия анти-институционален привкус, който доведе известния с прямия си език премиер Бойко Борисов на власт.” Старите рокаджии сега чакат друго - както вече свикнахме, лично авторите на July Morning ще ни пеят на Камен бряг, а тази година за пръв път ще видим и клип на парчето. Макар че новата версия май
трябва да е кръстена Gas Morning.
От първи юли започва поредната операция по спасяване на мастодонта „Топлофикация”. Всички ще имаме вече в сметките си за ток такса „когенерация” – това са парите, с които НЕК ще изкупува много по-скъпата електроенергия, произвеждана от топлофикациите, така че те да позакърпят бюджетите си. На практика българите, които не е и виждали централно парно, ще плащат за него. А клиентите на парното ще плащат два пъти – веднъж пряко и втори път – чрез сметката си за ток. Другият мотив, освен спасяването на парното, е предотвратяване на катастрофа по енергопреносните мрежи, които биха изгърмели, ако всички минат на ток. Което вероятно пак ще случи, когато абонатите на парното с писъци избягат от новите му цени. А всички ние скоро можем да очакваме още спасителни операции, като например отглеждани край Северния полюс круши по 123 лева килото, които трябва задължително да изкупим,
за да спасим ескимоското биоземеделие.
В същото време дни преди очакваните нови цени на тока и там не е ясно какво точно да очакваме. Докато регулаторът местеше очакваното поскъпване между 2 и 5 процента, премиерът в началото на седмицата продължаваше да говори, че даже може и да няма увеличение на цените, докато регионалният министър Плевнелиев настояваше за пълна пазарна регулация на цените на тока. Идеята му се сведе накрая до фразата: «Бих предпочел цената на електричеството да е по-висока, но да има инвестиции за енергийна ефективност, вместо по-ниска цена без такава ефективност.”
Е, ние вече добре усетихме, че каквато и да е цената на тока, ефективността не влиза в сметките на тия, които бе трябвало да инвестират в нея, преди да бъде внесена от отряд на НСБОП, така че вярата ни в пазарната регулация в момента преживява сериозна криза. През седмицата продължиха и престрелките между ЕРП-тата и ДКЕВР. Докато докладът на регулатора вече замина за НАП и прокуратурата, дружествата продължават да се оплакват, че още не са чели доклада, че все така не са съгласни да им намалят печалбите и вече се заканват да съдят държавата в Европейската комисия. А пък комисията, докато чака обидените ЕРП-та, задейства
нови наказателни процедури срещу България.
Едната е за това, че на пазара ни на газ и електричество потребителите нямат гаранции за избор и разумни цени. Има обаче, според първите проверки на НАП, плащания от по 600 евро на час за консултански услуги, което си е повече от добра цена дори за евростандартите. Пак в Европа, между другото, цената на тока за последната година е паднала с процент и половина. И при почти еднаквите цени на източниците, по-евтината атомна енергия у нас и далеч по-ниските разходи за заплати, ЕРП-тата ще трябва да бъдат доста изобретателни в сметките, за да обосноват исканията си за поскъпване. Европа ни заля тази седмица и с други цифри, от които се зададоха още зли неща. При сравняване на брутния вътрешен продукт в еврозоната излезе, че българинът наистина произвежда най-малко – под половината от средното за Европа. Но пък заплатата му е седем – осем пъти по-ниска. Освен че сме на опашката на евросъюза, сме по-зле и от някои от кандидатите като Хърватия, Турция и Черна гора. Но пък продължаваме да стоим на незавидното 126-то място в
класацията на "Форин полиси" на провалилите се държави.
Списанието класира 177 страни по света и данните за България не се подобряват. Ако разчитаме на чуждите инвестиции, прогнозите са, че те ще започнат да се увеличават между 2008-ма и 2016-та. Ако очакваме лобиране от българските евродепутати – тази седмица излезе любопитна статистика какво са свършили досега избраниците ни – срещу издръжката от 25 хиляди евро на човек, България е била представена чрез 17-те си избраници си на изборите в Того, експедицията до подножието на Еверест, акцията за популяризиране на азербайджанската култура в Брюксел и избора на лауреат на наградата "Шакиров" - според един от евродепутатите ни. Или може би"Сахаров". Все пак записахме и важни предложения – избраникът ни Метин Казак поиска сериозно да бъде обсъден и променен начинът, по който се регулира търговията със стоки, използвани за смъртно наказание или за жестоки и нехуманни мъчения.
Любопитно е да си види списъкът с хуманните мъчения, а останалите могат да се допълнят с чиновниците и продавачките, заспали в средата на развития бюрократизъм, сметките, които постоянно се увеличават по 3.14 без обяснения, и политическата класа, която много иска да ни води, но още не знае накъде. На този фон особено трогателна беше снимката, публикувана от «24 часа». От нея установихме, че на бюрото на пресния тютюнев специалист Румен Данговски, съпруг на Цецка Цачева, стоят икона и снимки на съпругата, сина и премиера Бойко Борисов. Политическата другарка на Цачева също успя да се запише в новините тази седмица – Искра Фидосова се зае с регулацията на интернет. Светлото начинание, което още не е увенчало с успех дори в Китай, започна с питане що е то «интернет сайт».
Това дава известни надежди, че няма и да напредне особено. Иначе целта била в бъдещия Избирателен кодекс да бъдат регулирани публикациите в световната мрежа. Фидосова призова да не се търсят «подтекстове» в идеята й – искала само да се даде право на отговор на «наклеветените». И така, както поскъпването на тока с 2 на сто беше наречено «Бойко свали тока с 3 процента», така и цензорският поход на Фидосова получи от някои медии, където очевидно не подозират за съществуването на Оруел, определението «информационна регулация». Разбира се, Искра Фидосова побърза да отрече, че ще бъдат следени блоговете и социалните мрежи, но ако проблемът е в евентуалните клевети, то Изборният кодекс, а и не само той, има друг проблем. Защото споровете за клевета и сега са добре регулирани в Наказателния кодекс, а другото е въпрос на изясняване на собствеността.
А с успехи там управляващите не могат да се похвалят дори в сферата на «традиционните» медии. Все пак властта отбеляза точка на тихия интернет фронт. Виртуалната библиотека Chitanka.info, където нямаше нито една реклама, но пък можеха, без да се пращат sms-и в замяна, да се намерят книги стари и отдавна неиздавани, изобщо непревеждани у нас, качени от самите им автори, беше затворена. Антимафиоти атакуваха сървъра, а накрая акцията завърши с официалната информация, че е „установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия”.
Те са качвали невероятните над 600 нови книги месечно в сайта и така са нанесли на българската култура щети за милиони левове. С подобни безумни аргументи, зад които стоят лобистките интереси на определени издатели, преди време полицията зачеркна и труда на един незрящ българин, който беше създал подобна библиотека за слепи хора. Иначе в блогосферата набързо направиха сметката – при средна цена на книга у нас 15 лева и средна печалба – до 4 лева, ако „Читанката” е нанесла щети за два милиона, това означава, че през последните две години в България са се продали около 600 хиляди книги по-малко, отколкото преди да се появви „Читанката”.
Или пък, че ще се продадат 600 хиляди книги повече, след като вече я няма. Което веднага би трябвало да си проличи от данъчните декларации на издателите. Българинът обаче си купува средно по книга и половина годишно според статистиката и никаква „Читанка” няма да промени този финансово мотивиран факт. А с поредното вдигане на студентските такси нуждата от такива читанки ще става все по-сериозна. Ако целта е да имаме що-годе интелигентни деца, разбира се. Финансови, но повече други мотивации тази седмица доведоха и до поредното изплащане на уж спрените вече субсидии за тютюнопризводителите.
След решението финансовият министър Симеон Дянков за пореден път поиска изрично да се каже, че въпреки някои спекулации, догодина няма да има такива средства. Наистина. Само че догодина има избори и не е съвсем сигурно, че тази позицията ще издържи пред заплахата за поредните магистрални блокади в изборните месеци. И други земеделски вълнения имаше тази седмица. Трима видни ГЕРБ-аджии - председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов натиснаха за връщането на един отхвърлен от практиката текст, който задължава собствениците на земеделска земя, ако искат да я продават, да са длъжни да я предложат първо на арендатора.
Ако се чудите каква е логиката – Танева и Гюзелев дойдоха в политиката от големи арендаторски фирми. През това време подсъдимият за земеделски злоупотреби Марио Николов се прогласи за изкупителна жертва на държавата. Каквото и да си мислим за възрастта на внесените от Николов машини, работа на съда е да го докаже. А точно тази седмица съдът не успя да отбележи гол във вратата на всеобщите съмнения в честността на отделно взетите магистрати.
Председателят на Общинския съвет в Приморско, например се оплака, че трябвало да изтърпи тропането на масата Деница Урумова. Младата защитничка на законите трябваше да избере един от седемте варианта за оправяне на батака, наречен „имоти за социалнослаби магистратски деца”. Урумова обаче продължава да настоява, че няма никакъв проблем да си задържи мястото. А на главния инспектор към Висшия съдебен съвет Ана Караиванов не й остана нищо друго, освен да обобщи усещането “общата обстановка на едно безхаберие и нетърсене на отговорност”, които са царили сред бранителите на закона три години, преди скандалът да бъде разбутан от медиите. Караиванова не вярва да има „някакъв корупционен интерес”.
В такъв случай трябва да извадим бръснача на Окам и да признаем, че става въпрос за обикновена алчност и още по-обикновена простотия. И да съжалим съда, който според говорителя на Съюза на съдиите Нели Куцкова, «не е всесилан и не може да лекува». Макар че делото «Маргините», по повод на което се изказа Куцкова, лечението беше добре осигурено – на обвинените, не на правосъдието. Седмицата иронично преплете двата проблема още веднъж - Юри Галев беше прострелян с «Калашников», а в «Пирогов» откриха, че е здравно неосигурен. И ако обществото ще понесе финансирането и на неговото лечение, защото все пак никой не трябва да умира от липсата на лекарски грижи, то какво да кажем за общественото здраве. Защото обществото отново преброи подвизите на простреляния – които започват с отвличания, блудство, побои, минават през каубойски изстъпления по заведенията и завършват с безцразборна стрелба с автомат в пълно заведение.
Преброи и ефективните присъди – нула.
И остана да се утешава с казаното от главния секретар на МВР Калин Георгиев – че това „някак си не ми звучи добре”. Което някак си е много меко и непълно казано. И тази седмица родители, загубили децата си, продължиха да настояват за отпадане на поправките в НПК, които позволяват на хора, извършили умишлено убийство, да се възползват от възможностите на съкратеното съдебно следствие. Шамарът за тези хора беше двоен. Защото след студентските протести депутатите забраниха тази възможност. А после, без повечето от тях дори да разберат за какво гласуват, също така единодушно вдигнаха ръце и пак приеха да бъдат по-милостиви към убийците, отколкото към жертвите. Така отвориха още една магистрала към Страсбург, където и без друго вече има прекалено много български дела. Това коментира във Варна адвокат Михаил Екемджиев.
Делата са данъчни, приватизационни и реституционни, обезщетенията по тях стигат до милиони левове, а вариантът да ги намалим е правото ни на индивидуална конституционна жалба,която обаче държавата не желае да ни даде. И друг нов вид дела се очертават – след като има искове за тавана на пенсиите, напълно е възможно Страсбург да се заеме и с отпуските, които държавата не иска да плати. Защото в тези два случая държавата, чрез законите си, е обещала нещо на гражданите си, а после не го е изпълнила. А това, поне в Европа, се брои за нарушение, а не за ежедневие. Във Варна седмицата мина почти тихо, ако не броим неофициалната засега информация на «Медиапул», че недоволните от проекта «Алея първа» ги проверява ДАНС, като мотивът е «държавна измяна», а подател на сигнала – авторът на обществения договор с ТИМ Светозар Николов.
Иначе се проведе едно заседание на Общинския съвет, което засега се очертава като трисерийно. След обичайното мъчително събиране на кворум, ГЕРБ смени част от председателите на комисии, а председателят Николай Апостолов спокойно можеше да пуска през пет минути запис на поканата си съветниците да влязат в залата. Накрая и той не издържа и заяви: «Нека хората да видят с какво разполага Общинският съвет.” Това, с което разполагаме, и този път не можа да реши какво да се случи с планирания паркинг до Общината. Отляво съветниците се опасяваха да се окажем с две дупки насред града, вместо с наличната вече една, о ДПС Янко Станев настояваше да се задвижи процедурата, макар и само с цел да се натрупа опит.
Въпреки че опитът показва, че задължително се трупат и пари. Не винаги на правилното от обществена гледна точка място обаче. Накрая пак Янко Станев издигна тезата, че ако съветът не може да решава, по-добре да си направим избори. Покрай тези вълнения малко коментари предизвика екзотичната командировка на заместник-кмета по правните въпроси Антон Жожев и на главния секретар на общината Михаил Куликов. Срещу 15 хиляди лева те са укрепвали връзките с Южна Африка, но съветниците така и не получиха подробности – казаха им да чакат доклад. На други им омръзна да чакат доклади. Пак тази седмица пациентски и неправителствени организации за пореден път поискаха да има Фонд за лечение на зависимости и всичко конфискувано от наркобосовете да влиза в него. Като заявиха, че този път ще искат резултати, а не обяснения и са решени да ги постигнат. Като се придържат към принципа на психиатрията в Раднево - "Да спрем да се борим за чистота и да вземем да изметем".
Без цензура | 26-06-2010, 07:14 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море
Безплатно ще сърфираме в интернет, докато пътуваме с влака до морето,
Пазарно ориентираните мерки трябва да доведат до намаляване на загубите на компанията с 50 млн. лв. до края на годината. Министърът обяви, че БДЖ вече плаща редовно заплатите на железничарите, но натрупаните дългове от преди 2009 г. са огромни. 3,5 пъти са се увеличили дългосрочните заеми на БДЖ за последните три години и достигат половин милиард лева. Над 170 млн. лв. са задълженията към доставчици.
Черният пазар на шофьорски книжки ще секне през юли, когато ще бъдат монтирани камери във всички зали за теоретични изпити за водачи, съобщи още Цветков. На 30 юни министърът ще внесе в Министерския съвет промени в Закона за автомобилните превози, с които ще се въведат максимални цени на такситата. Очакванията са парламентът да одобри промените до средата на юли. След това общинските съвети ще трябва да определят максимални цени на такситата. Министър Цветков очаква максималните цени да влязат в сила до края на лятото
Архив Варна | 26-06-2010, 02:55 | ВарнаУтре
Изненадващи проверки по морските плажове ще извършва цяло лято Министерството на регионалното развитие и благоустройството
заедно с останалите отговорни институции, пише днес "Монитор" като цитира изказване на строителния министър Росен Плевнелиев по време на парламентарния контрол. „Проверките ще бъдат изненадващи, непланирани, ще се извършват от комисии, чийто състав непрекъснато ще бъде променян и ще продължат до края на летния сезон", обясни Плевнелиев. Целта е да се види дали концесионерите спазват договорите си и ако не е така, да бъдат санкционирани и да преустановят нарушенията още по време на активния сезон. За всяко констатирано нарушение ще бъдат налагани санкции категоричен е министърът.
Архив Варна | 26-06-2010, 02:47 | ВарнаУтре
