Категория Новини
19-годишен младеж е в Пирогов с 23 процента изгаряния и опасност за живота, след като пробвал да краде кабели от железопътната мрежа.
Лекарите от многопрофилната болница "Пирогов" продължават да се борят за живота му, но не дават много шансове да оцелее.
Момчето се качило да краде кабели в района на Слатинската зеленчукова борса. Обгорени са двете му ръце, шията, гърдите, корема.
В Спешното консултативно отделение на "Пирогов" са приети и седем души, пострадали при катастрофи през последното денонощие, съобщиха от болницата. Трима са настанени на лечение. Единият се е ударил в стълб на площад "Велчова завера", докато е управлявал мотоциклет без книжка и след употреба на алкохол. Жена на 63-годишна възраст е пострадала на пешеходна пътека на бул. "Рожен".
Архив Варна | 10-08-2010, 06:22 | varnautre
Малко по-високи добиви от миналата година, но по-лошо качество.
Очаквания за сходен износ - около 1.1 млн. тона, но повече приходи от него заради растящите цени.
Това са прогнозите на зърнопроизводители и търговци за новата зърнена реколта, стана ясно на заседание на консултативния съвет по зърното, което се проведе вчера в земеделското министерство, пише "Дневник". Към този момент вече са ожънати 93% от площите с пшеница в страната.
През тази година ще бъдат прибрани около 3.6 млн. тона зърно, а заедно с преходните запаси от 2009 г. то ще достигне 3.8 млн. тона, съобщи председателят на консултативния съвет Красимир Аврамов, който е и член на асоциацията на зърнопроизводителите. Средният добив от декар пък ще бъде между 340 и 350 килограма.
Според данните на земеделското министерство жътвата вече е към края си, като с по-бавни темпове върви единствено в Югозападна България, където имаше силни дъждове през почти целия юли. По предварителни данни обаче тазгодишната реколта е с по-ниски показатели.
От националната служба по зърното и фуражите съобщиха, че в момента около 35% от зърното е годно за производство на хляб при 47% година по-рано. Има и известен резерв от количества, които отговарят на повечето от показателите, обясниха от службата. Оценката на асоциацията на зърнопроизводителите е още по-ниска.
Междувременно зърнопроизводителите съобщиха, че в момента са в позиция за засилен износ при покачващи се цени, което ще донесе повече приходи за сектора. Очакванията са експортът на пшеница да достигне 1 - 1.1 млн. тона, което е съпоставимо с миналата година.
Към момента извън страната са били реализирани около 280 хил. тона, предимно фуражно зърно. От асоциацията на търговците на зърно съобщиха, че по-голяма част от количеството е заминало за страни от ЕС.
Към момента все още е трудно да се определи средна цена за тон пшеница в страната. По данни на Софийската стокова борса има оферти за покупка на зърно при нива между 200 и 250 лв. за тон, както и предложения за продажба около 280-300 лв. за тон.
"Все още реални сделки няма", съобщи директорът на борсата Васил Симов. От асоциацията на зърнопроизводителите пък съобщиха, че в страната има сключени сделки при цени от 300-320 лв. за тон. "През април-май имаше и доста фючърси, но в момента част от колегите развалят договорите", съобщи Красимир Аврамов. По думите му неустойката в контрактите е 20%, докато повишението на цената в момента е по-голямо.
През вчерашния ден цената на пшеницата по международните стокови борси падна с около 1% след няколко седмици на стремглав ръст (виж материала по-долу). "В Черноморския регион има доста пшеница", каза още Васил Симов. По думите му дори Русия, която не участва в търговията в момента, има около 15 млн. тона свободни количества за износ, а в Украйна те са около 7 млн. тона.
Архив Варна | 10-08-2010, 03:51 | varnautre
Със 126 лв. са по-ниски заплатите в частния сектор от тези в обществения, показва националната статистика за второто тримесечие, пише днес вестник "Сега".
731 лв. е средната заплата в обществения сектор през юни т.г., което е увеличение от 3.7% за година. Въпреки по-големия годишен ръст от 11% в частния сектор получават едва 605 лв. В сектор "Държавно управление" средното възнаграждение е 792 лв. през юни, почти колкото и през април. През май обаче статистиката е отчела забележителен ръст само за един месец. Тогава в държавните ведомства са получили средно 850 лв. Няма обяснение на какво се дължи този краткотраен скок, тъй като в края на март кабинетът драстично ограничи някои придобивки за държавните служители, включително сумите, които им се полагат за облекло.
Архив Варна | 10-08-2010, 03:39 | varnautre
Хотелиери по Южното Черноморие спешно купуват дизелови генератори за производство на електроенергия и отправят молитви да няма нови аварии с тока, пише "Труд".
Сега е пикът на сезона, курортите са пълни, а в близките дни жегите ще станат нетърпими. Дано мрежата да издържи натоварването от климатиците, надяват се препатили гости и хотелиери.
От ЕВН призоваха към разумно потребление на тока.
Точно северната част на Южното Черноморие беше най-потърпевша от голямата авария на два електропровода на НЕК в периода 22-24 юли, когато жители и гости на региона останаха близо 40 часа на тъмно.
“Повечето хотелиери имаме генератори, но един - дори два не могат да решат проблема, ако електрозахранването изключи”, коментира Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в “Слънчев бряг”.
“Хотелите ни са големи. Един генератор може да се използва за осветление или пък в кухнята - да се сготви храна при критична ситуация. Но само толкова. Пускането на климатиците и цялостното обслужване на туристите - това е голяма консумация, с която генераторът не може да се справи.
А един 50-киловолтов генератор струва 50 хил. лева”, обясниха други хотелиери.
“По принцип един генератор може да свърши работа за 2 часа и да реши частично проблема с липсата. Веднага след голямата авария през юли аз си купих един генератор, запасих се и със свещи, и с фенерчета. Купих и няколко газови котлона за всеки случай”, изповяда хотелиер, който трябвало да се грижи за по-малък брой туристи.
“Нова подстанция и подсилване на електрозахранването категорично са необходими на Слънчев бряг”, допълниха туроператори от най-големия курортен комплекс на Южното Черноморие. За обслужването на неговите близо 250 хил. гости са необходими около 100 мегавата мощност.
Масовото използване на климатици превръща лятото в зима не само за потребителите, но и за енергийната система на страната. В големите жеги общото натоварване на електроцентралите ни достига 4600-4800 мегавата. В минало тези числа бяха характерни за началото на есенно-зимния сезон, казват експерти. Променят се и часовете на върхово натоварване. Сутрешният пик не е така ясно изразен, но затова пък има следобеден - около 15 часа, и след това - около 22 часа.
Минималните натоварвания се регистрират нощем - около 3200 мегавата.
Трудно е да се прецени каква мощност гълтат климатиците, казват специалисти. Статистика няма, но някои наблюдения сочат, че общото натоварване от тях е поне 500 мегавата. Това означава, че най-малко половин блок на АЕЦ “Козлодуй” работи, за да осигурява комфортни температури в жилищата, офисите, моловете, хотелите и т. н.
Повишеното натоварване през лятото не е изненадващо за енергетиците. Години наред през август Гърция заявяваше рекордни нужди от внос на електроенергия - 1500-2000 мегавата. Главно заради нуждите на съседите АЕЦ “Козлодуй” промени графика за плановите ремонти на двата хилядамегаватови ядрени блока. Вместо да се спират през лятото, единият излиза в ремонт през пролетта, а другият - през есента, така че максимално да се използват преходните сезони. Сега съседна Гърция е в криза и внася в пъти по-малко ток, но собствените ни климатици вдигат потреблението.
Добрата новина е, че енергийната ни система разполага с достатъчно мощности. Лошата е, че разпределителната система край морето не беше подготвена за бума в строителството и върховите натоварвания. За да закърпи положението, енергото на ЕВН дислоцира в региона три мобилни подстанции, а с НЕК се преговаря за нова - стационарна.
Архив Варна | 10-08-2010, 03:23 | varnautre
Кризата извади на светло 28 нови милионери.
С толкова са се увеличили депозитите над 1 млн. лв. за три месеца, показва статистиката на БНБ. Това прави средно по един нов милионер на всеки три дни.
В края на юни тази година броят на тези влогове е бил 423, а в края на март - 395. Година по-рано са били с около 100 по-малко - 327 броя, пише днес "24 часа".
Сумата, депозирана от милионерите, се е повишила със 178,9 млн. лв. за година до 952,54 млн. Това прави средно по 2,25 млн. лв. Най-много от депозитите над 1 млн. лв. са в евро - 238 влога за общо 512,77 млн. лв. Тези в левове са 159, което е със 17 повече за три месеца.
Почти без промяна са клиентите на банките с кредити над 1 млн. лв. За три месеца те са намалели само с 1 до 118. Получили са 214,61 млн. лв., или средно по 1,82 млн. лв.
За година населението е спестило в банки малко над 3 млрд. лв., което прави ръст от 13,4%. Така парите на депозит на домакинствата в края на юни 2010 г. са стигнали 25,54 млрд. лв. Спрямо март увеличението е с 2%. Броят на откритите влогове намалява леко - с 1,2 на сто до 12,29 млн. Средно в тях има по 2077 лв. Около 9,75 млн. броя от депозитите съдържат до 1000 лв.
Влоговете на нефинансовите предприятия са намалели средно с 1,1% за година до 12,06 млрд. лв. Броят им се е понижил с 0,8 на сто.
Общо гражданите и фирмите имат 37,6 млрд. лв. в банки, което е 8,3% средно увеличение на годишна база. За едно тримесечие увеличението е с 1,3 на сто.
Слабо увеличение от 2,2% е отчетено при кредитите. Общо отпуснатите са за 49,9 млрд. лв. Техният брой е 2,945 млн., което прави средно по около 17 000 лв. за кредит. Домакинствата са получили 2,6% по-малко броя заеми. Сумата им се е увеличила с 3,7 на сто до 19,07 млрд. лв.
Архив Варна | 10-08-2010, 03:13 | varnautre
Новолунието в Лъв традиционно е момент, отбелязващ пика на лятото и активизира вътрешния огън във всеки от нас. Това е времето, в което можем и трябва да дадем воля на творческия си потенциал и жизнеутвърждаваща същност. Време за големи заявки и големи победи, които, разбира се, не всеки ще осъществи, но всеки е длъжен да заяви. Защото именно личното утвърждение и благородният блясък на човека, съзнаващ личната си власт като божествено създание, е най-важният принцип, който се прояввява в зодиакалния знак Лъв. Човекът, който с Воля и Любов става творец и придобива власт над света около себе си, по подобие на своя Създател.
Астрологична картина на деня - 10 август Слънце в Лъв Луна в Лъв2 лунен ден Новолунието в Лъв трад...
Архив Варна | 10-08-2010, 02:43 | varnautre
ИНТЕРВЮ НА АГЛИКА ГЕОРГИЕВА, novinar.net
Вярата на българина е свързана повече със суеверието, отколкото с духовността, сочат резултатите на изследване за ценностите на европейците
Доц. д-р М. Паунов има 20-годишен преподавателски, консултантски и управленски опит в България и чужбина. За първи път въвежда в България лекционни курсове по организационно поведение и корпоративни култури. Специализирал и гостувал в редица университети в Европа, САЩ и Япония, включително Харвард. Има над 50 публикации и 9 книги. Изданието "Ценностите на българите. Съвременен портрет на европейски фон", анализира данни, събрани в рамките на „Европейско социално изследване", в което по представителна методика са анкетирани 43 000 лица от 21 страни. Това е достоверна основа за обосновано обяснение на много от особеностите на българския национален характер.
- Наскоро представихте ваш анализ на данните от изследване на European Social Surveys за ценностните характеристики на европейците. То подейства като хладен душ на българите, защото се оказа, че не сме такива, за каквито се мислим.
- Нормално е всеки да очаква да чуе добри неща за себе си. Ние, българите, образно казано, сме „обраснали” в митологеми, които не спираме да повтаряме: че сме трудолюбиви, гостоприемни, че сме надарени с особено богата душевност… За съжаление нещата не са точно такива и това изследване го показва доста добре. То е един обективен и обобщен опит за съвременна картина на днешния светоглед на европееца.
- Оказва се, че притежаваме характер на крайностите, отговорите на ценностния въпросник ни изпращат в двата полюса на скалите. Как ще обясните подобен резултат?
- Почти във всички ценностни измерения, които тук са общо 10, ние сме в двата полюса и сме най-крайни в отговорите. Няколко са най-стряскащите резултати. На простичкия въпрос: хората са създадени, за да си помагат един на друг или предимно да се грижат за себе си, българите отговарят рекордно уверено, че човек трябва да се занимава само със себе си. Не мисля, че това е някаква новост, защото става дума за специфичния български индивидуализъм. Това е индивидуализъм, различен от този на американци и англичани, защото е, меко казано, завистлив. Да си припомним тук култовата фраза „Не искам да съм добре, а Вуте да е зле”. Друга притеснителна характеристика е своеобразното бягство от свободата на българина. Всъщност той разбира свободата не като форма на свободомислие и гражданско достойнство – индивидуално и социално, а като скрита форма на неподчинение. Вече разполагаме и с данни срещу митологемата, че сме търпелива нация. Кротки сме само на повърхността, а под нея всеки си прави сметки как да извлече максимална полза за себе си от ситуацията.
- Според резултатите от изследването българите мразят всичко - държавата, здравеопазването, образованието, полицията… Какво е бъдещето на такава нация?
- Отговорите на българите, свързани с доверието в институциите, сочат пълно отрицание и липса на уважение. В случая наистина може да се говори за омраза. Дори наскоро попаднах на убедителна студия, озаглавена „Омразата като вечния двигател на българското общество”. Институциите в огромна част от българската история може би са си заслужили това отношение. Но всъщност отново става дума за крайно индивидуалистична реакция.
- Как ще си обясните парадокса, че според изследването българина мрази властта, но в същото време неистово се стреми към нея?
- Българите не сме много привързани към идеята за власт в класическата й дефиниция. Както вече казах, основното, което искаме, е да успеем. Властта се превръща във фактор за постигане на целите и ако ни пречи - я мразим, ако ни помага да сме по-добре - я обичаме и се стремим към нея.
- Какво се случва с прочутото българско трудолюбие? Остава ли то ценност само по себе си или е по-скоро средство за материално облагодетелстване?
- Българинът може да работи страшно много, но само ако това е начин той да успее или забогатее. Трудът сам по себе си не е ценност за него и само се залъгваме в това отношение. Ако отворим Българския тълковен речник и прочетем какво пише срещу думата труд, ще се натъкнем на определения като мъка, тегоба, нерадост.
Трудът е ценност в държави като Холандия например, където доминира протестантската етика. Там да работиш е благо, което те доближава до съзидателя Бог. Между другото желанието за успех може да бъде и много хубава характеристика и на нея са базирани икономическите успехи на най-развитите държави в света. Нарича се постигаща мотивационна ориентация. Ние я имаме в рекордно високи стойности, но нямаме добри канали за реализацията й. В крайна сметка тя се изражда в едно доста грозно противопоставяне на един човек срещу друг, стремеж за надмощие и смачкване. А що се отнася до споменатия Бог и вярата на българина, те също са особени – „инструментални” и повърхностно-ритуални - и имат повече общо със суеверието, отколкото с духовността. Представям си как би звучала на полски например мъдростта ни „Вържи попа да е мирно селото”.
- Дълги години народопсихолози като проф. Марко Семов и Иван Хаджийски формираха знанието за националния ни характер. Не е ли вече време то да се осъвремени?
- Лично аз смятам, че има голяма разлика между проф. Марко Семов и Иван Хаджийски. Позитивизмът на Хаджийски е много силен и той много силно иска да бъде оптимист, оставайки си обаче много прецизен изследовател. И на мен би ми се искало да говоря само за хубавите черти на българина, но повечето от тях е трудно да бъдат напипани в днешно време. По-добре да бъдем честни със себе си, доколкото можем, с риск дори и да сме леко жестоки. Всичко това ще е в името на нашите деца, които, както виждате, ги няма в България. Няма ги не толкова заради идеите за реализация, а защото – опознавайки света - бяха отблъснати от действителността ни. Образно казано, ако сложим в един чувал казаното от проф. Марко Семов и журналиста Мартин Карбовски и го разтръскаме, може би ще имаме балансирания модел на адекватното съвременно говорене по темата.
- Как най-ясно може да се опише състоянието на духа на днешния българин?.
- Духът на българина е болен. Дълбоко съм убеден в тази диагноза и мисля, че всеки от нас го е усетил, стига кракът му поне веднъж да е стъпвал в чужбина. Духът на българина е болен и това му личи - вижте мръсотията по улиците, недостроените магистрали, политическите нрави, наглата корупция, чалга културата, която е пуснала дълбоки корени навсякъде, отчаянието на финеса, добротата, представите за успех и ценност, агресията дори у децата..
- С какво е свързана представата на българина за успех в живота?
- Успехът в живота за българина е дълбоко материално понятие, където особено място няма за категории като любов, приятелство и мъдрост. Може би е лесно да обясним това с трудните времена на историята ни, но има много други народи, които са преминавали през не по-малки изпитания. Пуснете си новините по телевизията и ще се убедите в подобна констатация.
- Докъде стига хоризонтът на съвременниците ни?
- Интересите ни се разпростират до семейството и приятелите, не по-далеч. Абстрактни идеи като глобалното затопляне не са истински вълнуващи за българина.
- Когато заминем в чужбина, сякаш настъпва моментът на отрезвяване. Българинът сякаш става друг. На какво се дължи подобна промяна?
- Българинът е доста интелигентен дори в уличния смисъл на думата, който включва оправност, комбинативност, адаптивност, ако щете и тарикатлък. Когато попаднем някъде другаде, успяваме бързо да се адаптираме.
- Усещането за сигурност ли е най-търсеното в наши дни?
- В изследването българите са рекордьори по негативизъм - най-малко си харесваме демокрацията, най-малко си харесваме стандарта на живот, най-малко си харесваме здравеопазването, образованието, политиците. Сигурно има и защо. Но между другото има едно особено черногледство у нас. Няма друга нация с абсурдната поговорка „Много хубаво не е на хубаво”. От друга страна, най-силно сме привързани към сигурността. Това е парадоксално: ако нещо толкова не ти харесва, по-добре го промени. Само че българинът чака нещото да СЕ промени, някой друг да свърши работата. А и сама по себе си промяната го плаши, защото го изважда от временния комфорт, свързан именно с обитаването на определена персонална ниша.
- Как бихте коментирали днешните ни политици?
- С риск да бъда обвинен в политически пристрастия, каквито всъщност нямам, мога да заявя, че през последната година у нас се случват и някои положителни неща. Най-важното е, че като че ли се разклаща наложилата се през последните 20 години перверзна и крива представа за човешка ценност, морал и добродетели. А ако трябва да обрисувам един достоен (и виртуален) образ на съвременния български политик, той би трябвало да притежава хитростта на Тодор Живков, особеното чувство за чест на Бойко Борисов, финеса и дипломатичността на Симеон Сакскобургготски, склонността към риска и родолюбието на Стефан Стамболов. Но да не забравяме, че и политиците ни са българи. Както казва Маркс, всеки народ си заслужава управниците.
- Колко далече сме от реалността в преценката за себе си?
- Не мисля, че толкова лесно ще рухне една илюзия, пък и не смятам, че тя е била кой знае колко дълбока. От една страна, вижте сред колко парадокси живеем. Ние сме с накърнено национално самочувствие и имаме изразен комплекс за малоценност, но щом опре въпросът до героизъм в миналото, сме почти толкова устати, колкото македонците. В същото време обичаме да отричаме родното и да се прекланяме пред всичко чуждо. Има една поговорка, която много точно описва подобна симптоматика - хубава работа, ама българска. Мъдрости като тази съществуват не случайно, защото показват някои посоки на мисленето. Картината е доста сложна и динамична, защото определени качества на характера се оказват устойчиви във времето и не търпят промяна, други пък спорадично се появяват и изчезват като отклик на конкретни социално-исторически събития. За съжаление с днешна дата ние сме, меко казано, особени на фона на съвременните европейци. И то далеч не в положителен смисъл
- Откъде се появи толкова много агресия у нас?
- От тази болест на духа. Един от проблемите, че никой не се интересува реално от темата за възпитанието. Кой реално възпитава децата ни? Родителите са ценностно дезориентирани, училището няма авторитет и достатъчно власт, църквата реално отсъства, живеейки в свой собствен свят, а медиите – ще ме прощавате – масово са се превърнали в лешояди заради тиражи и рейтинги или пък почти откровено се продават.
Архив Варна | 10-08-2010, 02:04 | varnautre
Бившият образователен министър и настоящ университетски преподавател Даниел Вълчев, който днес навършва 48 години, е пред ново предизвикателство.
През летните месеци той работи върху сборник с къси разкази, който ще публикува до края на годината, научи “24 часа”.
Вълчев се отнася много сериозно към новото си начинание и дори си е взел домашно за ваканцията от университета - докато си почива в родната Варна, отделя време и за писане. Разработва отдавна нахвърляни идеи, като на първо време подготвя за издаване десетина разказа. “Речта винаги ме е вълнувала, чета много и безразборно, а от време на време и пиша. Много хора прописаха в последните години. Дори тенденцията е колкото по-малко четат, толкова повече да пишат”, с типичното си чувство за хумор се шегува с новото си амплоа Вълчев. Досега се е изявявал основно на правна тематика, затова сега с удоволствие се е потопил в света на литературата.
Разкрива, че черпи сюжетите си от чуто, разказано и дори прочетено във вестника. Първо пише текста, а заглавието “идва” накрая само.
Обикновено създавам историите си около някакъв повод и макар случките в тях да не са напълно идентични, все пак има нещо, което се закача за действителността, разказва детайли от “кухнята си” авторът. Така се получава смешна закачка, която обаче в повечето случаи разкрива тъжна истина за българите.
Преди година Вълчев издаде и книжката “Да обичаш на инат”. И сам определи изданието не толкова като литературно произведение, колкото като книжка с размисли за ставащото в страната, “За свободата, “Аз съм българче”, Мечо Пух и други важни неща”.
Специално за читателите на “24 часа” Вълчев предостави един от разказите от бъдещия си сборник. Не е лошо да го прочетат и дванадесетокласниците, че току-виж бъде включен като автор в матурите догодина.
Дебюси
Заведението беше пълно и персоналът се задъхваше. Даже леля Цонка, дето отговаряше за тоалетните и обикновено седеше зад табелката Toilletten - 2 lv, беше извикана да помага в кухнята. На всичкото отгоре на централната маса точно срещу циганския оркестър беше настанена делегация от неизвестна африканска държава. Преводачката им ги разположи на запазената лично от кмета маса и изчезна някъде. Двайсетината мъже бяха до един облечени с бели ризи, които странно контрастираха с черните им, лъщящи в августовската вечер лица.
-От мен да знаеш, Маринчо- след втората мастика управителят обичаше да дава акъл с елементи на важни житейски обобщения, - тия черните са много капризен народ. Вечно недоволни от нещо. Миналата година имаше един такъв от Бостън. Аз като човек му говоря на чист английски, оня нищо не разбира и нещо ми гъгне да извикам управителя. Разбираш ли колко е загубен? Хем говори с управителя, хем не разбира, че говори с управителя.
За да подчертае абсурдността на разказаното, управителят се захили беззвучно, но се задави и хиленето му премина в дрезгава тютюнджийска кашлица.
- Аз обаче не съм вчерашен и му изпращам леля ти Цона. Оня десет минути й обяснява нещо, а тя нищо не разбира, обаче му кима на глупостите. И се разбраха. Ей ги и тия сега, преди малко бях при тях, а тоя, шефът, им пак маха нещо. Абе тия черните са много капризен народ, ти казам.
Марин погледна към централната маса. Човекът, който седеше в средата и по поведението на останалите личеше, че е най-високопоставен, правеше плахи жестове с ръка. Марин работеше втори месец в “Цигански табор” и се беше понаучил да разпознава клиентите.
Африканецът никак не му се виждаше капризен. Напротив, изглеждаше му възпитан човек. Усмихваше се сдържано и говореше тихо на отличен английски. Марин беше студент втора година английска филология и веднага оцени, че онзи е завършил добър университет някъде в Англия.
След няколко минути управителят се върна.
- Ей, мама му стара. Нали ти казах - капризни хора.
Управителят млъкна, за да се наслади на ефекта от своята правота.
- Сега иска да му изсвирят нещо от Дебюси. Викам му - тука имаме само джипси оркестър. Обаче тия сигурно нямат цигани и тоя не знае какво е това джипси. И само ми повтаря “Дебюси плийз, Дебюси плийз”.
Управителят отиде да говори с оркестъра. Разправяха се известно време и накрая Велко кларинетистчето започна да свири нещо, което далечно напомняше на Бетовеновата “Ода на радостта”. По едно време се включи и тъпанът. Първо неуверено, но после все по-темпераментно се намеси и акордеонът. Цигуларят, който беше излязъл да изпуши една цигара, се върна и започна да прави чевръсти импровизации, обикаляйки около масата на африканците. Свиреше маниерно, като се чупеше от кръста, блещеше се и дяволито им намигаше в очакване на бакшиш.
Продължиха така петнадесетина минути и завършиха с ефектно забързване в седем осми. Двете момичета от трета маса, които с готовност се опитваха да хванат такта на ръченицата, седнаха разочаровани.
Докато вземаше поръчка на една съседна маса, Марин видя, че управителят пак говори с африканеца.
- Абе тоя е голям чешит - управителят беше наистина раздразнен. - Пак иска Дебюси. Какъв е тоя Дебюси, бе, да не е някой от техните? Ама и от техните да е, цяла вечер Дебюси ли да слушат хората? Да ходи да си го слуша в Африка!
Иза да не излезе, че думите му са обикновено следствие от баналното противоречие клиент - персонал, превключи на патриотична вълна.
- Ето ний, българите. Колко композитори имаме само. Това тоя, кажи го де, това оня, другия. Все големи хора, как да не се гордееш с тях. Ама като ходим по света, не искаме всеки да ни ги свири. Нали не искаме?
Мрачната му въздишка подсказа, че макар и с неудоволствие, се примирява с факта, че не всички народи могат да бъдат като нас.
- Маринчо, я иди и кажи на Велко пак да изсвирят последното парче.
Оркестърът послушно засвири. След половин час управителят влетя в кухнята. Комбинацията от мастиката, задушната вечер и музикалните претенции на гостите беше избила в гъсти червени петна по лицето му.
-Абе тоя пак иска Дебюси. Маринчо, ти нали учеше нещо по езиците. Иди, мойто момче, при тоя черния келеш и му обясни, че тука не е филхармония. Той ако не се беше обадил кметът, аз сам щях да ги пратя, айде да не казвам къде, ама... Един час ще му свирим, да му таковам и Дебюсито.
Марин отиде при африканеца и започна внимателно да обяснява. Човекът беше видимо напрегнат и нетърпеливо го прекъсна с жест. Личеше си, че едва се сдържа, но не успява да надмогне възпитанието си. Посочи устните си с пръст и отчетливо произнесе: ДАБЪЛ Ю СИ. После взе една салфетка и като гледаше Марин умолително, написа с едри нервни букви: WC.
-WC, please. PLEASE!
Марин се засмя и посочи тоалетните. Африканецът стана и пъргаво се понесе натам. Бързите му стъпки почти съвпаднаха с такта на оглушителната музика, която оркестърът за четвърти път изпълняваше в негова чест.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ
Архив Варна | 10-08-2010, 01:29 | varnautre
Петролни продукти и напоени с тях парцали, натъпкани в черни чували за смет, са изхвърлени в района на един от най-чистите плажове край Варна.
Това съобщиха за ВарнаУтре.бг очевидци, които почивали през уикенда там. Първо видяхме нещо черно да се носи във водата, когато приближи брега, се откроиха два предмета. Мой познат, който от години идва на този плаж, влезе във водата и издърпа два чувала за смет, вързани един за друг. После разказа, че когато отворил единия, от него във водата се изляла черна мазна течност - мазут или нафта, вътре се виждали и парцали, напоени с нефтопродукти, сподели възмутено семейство. Човекът довлякъл до брега торбите, за да не продължават да цапат водата, но докато ги изкара, от тях потекли още мръсотии и за минути почернили всичко наоколо. Образувало се петно с площ около 5 кв. м и набързо принудило всички къпещи се да избягат на пясъка.
Точно срещу плажа стояха строени 7-8 кораба, включително два военни, които чакаха за парада по случай празника на ВМС. Според очевидците чувалите с нефтопродукти и мръсни парцали са изхвърлени от тях. Може би са разчитали, че морето ще повлече навътре опасните отпадъци, които според изискванията трябва да се предават на специализирани за прибирането и съхраняването им фирми. Тази услуга обаче се заплаща. Спестиха някой лев, но замърсиха морето и ни прогониха преждевременно от плажа, който едва ли ще става за къпане поне още седмица, коментираха вчера очевидците.
Новините | 09-08-2010, 20:33 | varnautre
Най-накрая с кеф да напиша статия за българсия футбол.
Браво на Левски, браво и на Локомотив. Браво и на феновете на двата отбора. Най-накрая се случи нещо положително.
Мачът не само се игра, но се игра на високо темпо и с положения пред двете врати.
Левски започна както срещу Калмар, с разигравания, с опити да наложат превъзходството си. Насреща имаше един не само добре организиран отбор, Локо играха футбол и беше интересно. Символичните гости създадоха положения пред Петков, можеха дори да открият резултата. Този път ще го кажем така: наистина късмет, а не липса на майсторство.
Майната му на резултата, игра се мач на високо темпо, с положения, с интрига.... За това си мечтаем в България.
Гара Дембеле вкара три гола за Левски. Преслав Йорданов върна един за Локо при 3:0.
Аплодисменти за двата отбора. ИГРА СЕ ФУТБОЛ!!!
Архив Варна | 09-08-2010, 19:40 | varnautre
"Жега, не, сауна, на летище Варна!"
Това морно възклицание долетя в редакцията на ВарнаУтре.бг откъм туроператори, които ежедневно са изложени на гнева на летовниците. А гневът, справедлив, както се увери екип на ВарнаУтре.бг, е заради непоносимата жега в салоните на заминаващите пътници на Летище Варна. С термометър в ръка посетихме летището още в неделя - по обед там беше повече от спокойно и, уви, адски горещо.
В неделя има едва 30 полета, научихме от дежурните служители, затова е толкова спокойно. 30 градуса измери термометърът в първата зала, в която влизат туристите. На практика нямаше разлика между температурата от двете страни на автоматичната врата. Далеч по-хладно беше в залата с гишетата за чекиране. Там, оказа се, работят няколко вертикални климатика, но централната система за охлаждане и тук не функционира. Непоносимо горещо било и в чакалнята преди отвеждането към самолета, до която екипът ни нямаше достъп заради паспортния контрол.
"Така е от 2 август. Централният климатик не работи и температурите са непоносими, както за нас, така и за туристите. Днес е спокойно - има само 30-ина полета, и затова се диша. В понеделник и петък, когато са "руските" дни има над 90 полета, само Джъмбо джетовете са няколко. Хиляди хора се тъпчат в непоносима жега из залите", обяснява потна служителка.
"Непрекъснато е така. Ту го пускат, ту го спират този климатик. Икономии правят", негодуваше туроператор, чакащ група арабски туристи да опаковат куфарите си. "През зимата пак не работеше климатикът, защото не издържал на студа. Сега пък жегата го била уморила. Някаква резервна част чакали. В понеделник климатикът щял да работи", обясни продавач.
Тактично изчакахме понеделника, но до вечерта захлаждане на Летище Варна така и не се усети. Очакваме официалната позиция на фирмата-концесионер, както и всяка информация на тема бъдещите им планове за инвестиции и реконструкция в морските аеропортове.
Туризъм | 09-08-2010, 18:49 | varnautre
Отворено писмо до г-н Борин Белчев, относно неговото нарушение на договор по време на "Фестивал Mas que Nada 2010" във Варна, България
Париж, 09.08.2010 г.
Уважаеми всички,
Бихме искали да изразим нашата дълбока тъга и чувство на неудовлетвореност за това, че трябваше да отменим шоуто на кубинската група Maraca, насрочено във Варна миналия петък - 6-ти август в Морската градина на фестивала "Mas que Nada 2010".
Ние бяхме много развълнувани да свирим в България за първи път и да представим нашата музика и изкуство в страната, която щеше да ни бъде 45-тата, откакто групата Maraca е основана преди 15 години.
Бихме искали да се извиним, но ние дълбоко чувстваме, че не ние сме виновни и не трябва да носим отговорност вместо директора на фестивала, г-н Борин Белчев, управител на Groove Connection Ltd, за пълната му липса на професионализъм и на уважение към договорните му ангажименти.
Под наш натиск и в отговор на опасенията ни, че не само няма да ни се плати за концерта, но и няма да ни се възстановяват разходите за визи и за турнето, както беше споразумението ни, г-н Борин Белчев призна няколко минути преди шоуто, че "той няма пари да плати на групата, но със сигурност ще ни плати през август "(цитат).
В резултат на това останаха неясни 2 въпроса: ако решим да изпълним концерта, излизаме на сцената без гаранция, че ще ни бъде платено някога. Освен това разходите, които бяхме направили, може да не ни бъдат възстановени. За да бъдем точни, единствената причина, поради която групата Maraca остана 5 почивни дни в Париж от 1-ви август до 5-ти, с хотелски и дневни разходи, беше, за да участваме във Варна на фестивала "Mas que Nada". За да изпълненим договора си и да изнесем концерта във Варна, ние трябваше да се променим датата на самолетните билети на групата за Куба от 1-ви август на 8-ми август.
След изумителните откровения г-н Борин Белчев, привидно нервен и изключително страннен, просто изчезна около 22.30 в нощта на насроченото шоу, изоставяйки групата без транспорт до летището и без платени билети за връщане - ние разбрахме за тази много мошеническа ситуация на другия ден, на път за летището на Варна.
Благодарение на добрата воля и съвестта на няколко доброволци на фестивала, наистина разстроени и засрамени от положението, предизвикано от действията на г-н Белчев, ние съвместно организирахме транспорт към летището, а липсващите пари за издаването на билети за групата за полета обратно към Париж, бяха внесени в последната минута от г-жа Милена Миланова, управител на туроператорската компания MM TRAVEL ООД. Г-н Борин Белчев така и не се появи отново. Ако групата не беше успяла да се регистира на летището, не само щеше да изтърве полета обратно към Париж, но и връзката за Куба на следващия ден, което щеше да доведе до абсолютна катастрофа от логистична и икономическа гледна точка.
Ръководството на хотела (хотел mOdus, Варна - бел. прев.), мениджърите на групата, ММ ТРАВЕЛ ООД, както и много други хора, които са работили усилено, за да се осъществи фестивалът на г-н Борин Белчев, все още чакат г-н Борин Белчев да обясни безотговорните си действия и да изпълни договорите си.
С това писмо ние напълно осъждаме измамата на г-н Борин Белчев и го считаме за мошеник. Ние може да го съдим за нарушение на договора, освен ако не намерим приятелско споразумение в рамките на следващите дни.
Ние искаме всички - медии, публика и народът на България да знаят как г-н Борин Белчев постъпи с нас и с други, работещи за неговия фестивал. Но също така искаме да благодарим на всички хора във Варна, които дойдоха да съдействат за концерта на Maraca, както и за тяхната привързаност и солидарност, която ни показаха.
Ние повече от всякога искаме да споделим нашата музика, култура и приятелство с българския народ и се надяваме да имаме възможност да го направим съвсем скоро.
С уважение,
Орландо Вале "Maraca", ръководител на групата
[email protected]
www.myspace.com/maracavalle
www.maraca.cult.cu
www.myspace.com/maracathemontereyproject
Селин Шово, мениджър
[email protected]
Дирк Фейс (Tsahara Production), агент
ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК:
Оpen letter to Mr Borin Beltchev regarding his breach of contract during the "Mas que Nada Festival 2010" in Varna, Bulgaria
Paris, 08/09, 2010
Dear all,
We would like to express our deep sadness and frustration as we had to cancel Cuban band Maraca’s show scheduled to happen in Varna last Friday August 6th at the Sea Garden for the “Mas que Nada 2010” festival.
We were very excited to perform in Bulgaria for the first time and bring our music and art in where it would had happened to be the 45th country since Maraca’s band was founded 15 years ago.
We would like to apologize, but we deeply feel that we are not guilty and should not be held responsible for the festival’s director, Mr. Borin Beltchev, manager of Groove Connection Ltd’s total lack of professionalism and respect toward his contractual engagement.
Under our pressure and concerns about the reality of not only getting paid for our performance, but also being reimbursed of our visas and tour’s logistics costs as per our agreement with Mr Borin Beltchev, Mr Borin Beltchev incomprehensibly confessed few minutes before the show that “he had no money to pay the band”, but that “he would for sure pay us in August” (SIC).
As a consequence, the issue was double: if we decided to maintain the performance, not only the band would perform with no guarantee that it would be paid one day, but also the costs we had incurred into were not even reimbursed. May we precise that the only reason why Maraca’s band stayed 5 days OFF in Paris from August 1st to 5th with hotels and per diem at our’s expenses was to do the show at Varna’s “Mas que Nada” Festival, and in order to fulfill the contract and do the show in Varna, we had to modify the date of the returning plane tickets of the band to Cuba from August 1st to August 8th.
After his startling revelations, Mr Boris Beltchev, a big broken stick in hands, ostensibly nervous and extremely weird, just disappeared around 10:30 p.m the night of the scheduled show, abandoning the band with no transportation to the airport and with the return tickets unpaid – we knew about this very tricky situation the day after on our way to Varna’s airport.
Thanks to the good will and consciousness of several volunteers of the festival, really upset and ashamed by the situation provoked by Mr Beltchev’s acts, we jointly organized transportation back to the airport, and the missing money to issue the band’s returning tickets to fly back to Paris was paid last minute by Mrs. Milena Milanova, the manager of the tour operator company MM TRAVEL Ltd., as Mr. Borin Beltchev never showed up again. If the band would have been unable to check-in at the airport, it would not only have missed the flights back to Paris, but also its connecting flight to Cuba the day after, provoking a total disaster from a logistic and economic point of view.
The hotel management, the band’s management, MM TRAVEL Ltd, and many other persons who have been working hard to make Mr Borin Beltchev’s festival happened are still waiting for Mr Borin Beltchev to explain his irresponsible act and fulfill his contracts.
By this letter, we’re fully condemning Mr Borin Beltchev’s swindle and consider him as a crook. We may sue him for contract breach unless we can find a friendly solution within the next days.
We want everybody, medias, audience and the people of Bulgaria to know how Mr ,Borin Beltchev acted with us and with several other people working for his festival. But we also want to thank all the people in Varna who came to assist to Maraca’s show, and for their tokens of affection and solidarity they demonstrated us.
We are more than ever eager to share our music, culture and friendship with the Bulgarian people and hope to have the opportunity to do so very soon.
Yours sincerely,
Orlando Valle “Maraca”, bandleader
[email protected]
www.myspace.com/maracavalle
www.maraca.cult.cu
www.myspace.com/maracathemontereyproject
Celine Chauveau, Manager
[email protected]
Dirk Feys (Tsahara Production), agent
[email protected]
Мисия Варна | 09-08-2010, 18:28 | varnautre
Мениджърът на Астън Вила Мартин О'Нийл изненадващо подаде оставка и напусна клуба няколко дни преди началото на новия сезон в Англия.
В официалното съобщение на клубния сайт е написано следното: Астън Вила потвърждава, че мениджърът Мартин О'Нийл напусна клуба.
До момента няма никакви подробности каква е причината водещата фигура в отбора да вземе това решение само няколко дни преди началото на новата кампания. Капитанът на българският национален отбор Стилиян Петров ще направи първа тренировка с новия наставник най-рано в четвъртък. За временен мениджър е назначен треньорът на втория отбор Кевин Макдоналд.
Архив Варна | 09-08-2010, 18:14 | varnautre
Андрей Аршавин до последно ще бъде под въпрос за контролната среща между Русия и България в сряда на стадион "Петровский" в Санкт Петербург.
Звездата на "Сборная" и Арсенал чувства болки в десния крак и участието му ще се реши два часа преди срещата. Според думите на Шава (галеното име от руските запалянковци) при нормално бягане не се чувстват никакви болки, но при спринт с топка в крака го боли.
Старши треньорът на Русия Дик Адвокат реши да скрие играчите от пресата. Единствено днес след тренировката, представителите на медиите ще имат възможност да си поговорят, при това не повече от 15 минути с играчите. Достъпът на всякакви журналисти до хотела на рустаците е абсолютно забранен, а на утрешната тренировка дори няма да се снима в първите 15 минути.
Контролата Русия - България е първи мач на Дик Адвокат начело на "Сборная". Преди около една година той беше уволнен от Зенит въпреки, че спечели първата титла за отбора от Санкт Петербург в първенството на Русия и едва втората в цялата история на клуба (Зенит е шампион на СССР през 1984). Отделно холандецът триумфира с купата на УЕФА (2:0 на финала срещу Рейнджърс) и със Суперкупата на Европа (2:1 срещу Манчестър Юнайтед).
Архив Варна | 09-08-2010, 18:09 | varnautre
Дойдох в България да слушам и да се уча. Тук съм по покана на премиера Борисов и на моя добър приятел Кристалина Георгиева.
Това заяви президентът на Групата на Световната банка Робърт Зелик по време на инспекцията на участък от пътя Варна-Добрич. Ремонтът на 8-километровата отсечка е съфинансиран с пари от Световната банка.
Зелик похвали премиера Бойко Борисов и целия кабинет с думите, че в който света изживява тежка икномическа криза, българското правителство успява да управлява пазарите и финансите си не по-зле от останалите правителства по света. Но също управляващите гледали и напред, като поставяли жалоните на бъдещия икономически растеж на страната.
Шефът на Световната банка беше категоричен, че в лицето на премиера Бойко Борисов е намерил стратегически партньор. Зелик увери, че България винаги може да разчита на средства от различните фондове на Световната банка. В момента той обсъжда именно това с премиера Борисов, като разговорите са започнали днес в резиденция „Евксиноград“ и ще продължат и утре в София.
“Ние знаем, че един от големите проблеми на България е корупцията и изразходването на европейските средства, голяма част, от които бяха спрени. В този аспект Световната банка може да помогне на България”, подчерта Робърт Зелик. Той заяви, че корупцията и престъпността са проблеми във всяка страна. На въпрос как другите страни се справят с тях той отговори, че го правят по същия начин, по който сега го прави българското правителство.
По думите на Зелик, Световната банка има възможност да подпомогне интеграцията на България в Европейския съюз и най-вече сближаването на жизнения стандарт у нас със средния за Европа. От думите на шефа на Световната банка стана ясно, че страната ни може да използва административния капацитет на световната финансова институция за привличането на средства от различните европейски фондове.
Зелик увери още, че заедно с еврокомисарят ни Кристалина Георгиева, ще убеди Брюксел, че новото българско правителство има капацитет да привлича средства, както от европейските фондове, така и от различни международни финансови институции. „Говорим не само за пътна инфраструктура, но и за проекти в сферата на енергетиката, образованието и други“, каза още Робърт Зелик.
Новините | 09-08-2010, 17:59 | varnautre
