Целта е до края на годината да станат 1.6 милиарда", заяви в Добрич министърът на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев. Той добави, че до края на годината договорените средства ще са 50 на 100 от цялата програма, за останалите държави в ЕС процентът е 30.

"Изключително съм горд от това, което екипите правят. 50 процента договореност по ОПРР са далеч над европейските шампиони. Предното управление е разплатило за 2.6 години 27 милиона лева на фирми, а ние до края на декември ще добавим още 220-230 милиона лева. Т. е. действали сме 15 пъти по-бързо, по-ефективно и по-отговорно по отношение на разплащането с фирмите", сподели министърът.

Той подчерта, че освен магистралите т. г. ще стартират всички проекти по ОПРР за 36 пътни отсечки във всички региони на страната за 500 млн. лв. Очакваните икономии са за 160 милиона лева - от падане на цените и безкомпромисно спазване на правилата. Първата икономия - от 60 милиона лева, е за околовръстния път на София.

В момента министерството извършва проверка на плажовете в страната, които ще приключат до 15 септември. От 15 до 30 септември работната група ще излезе с резултатите. Вече са на наложени над 150 000 лева глоби на проверени плажове.

Констатациите са, че част от паркингите са незаконни - някои са изградени на общински земи, други направо в гори. По случаите вече работят прокурори. От 209 плажа вече са проверени над 10, ще бъдат проверени около 150.

В Добрич днес министърът направи първа копка на ЛОТ 6. За първи път Росен Плевнелиев, председателят на Борда на директорите на агенция "Пътна инфраструктура" Божидар Йотов, както и журналисти присъстваха на отварянето на оферти за зимното поддържане в Добричка област.

Тази идея през 2011 година ще искат да реализират  екозащитниците от сдружение "Еко норд". Предложението им е един ден в годината да бъде обявен за почивен и в него всички българи да се включат в акцията за почистването на страната от боклуците.  Такъв ден има в част от страните в Западна Европа.

"До идеята стигнахме, след като направихме няколко оборки по Северното Черноморие. Имаме красива страна, но е много замърсена с бутилки и други отпадъци", заяви за ВарнаУтре.бг председателят на организацията Юри Чарийски. Той е фотограф, който е родом от Добрич и живее във Виена.

Миналата година положи основите на сдружението, което вече има близо 2000 симпатизанти. Тези дни за редовни членове бяха приети и първите чужденци. В "Еко Норд" вече членуват англичанин, който е преподавател в Оксфордския университет, немски бизнесмен с голяма фармацевтична компания и българи, живеещи в Австрия.  

Аграрният форум ще се състои от 31 август до 4 септември в Добрич. Изпълнителният директор на "Добрички панаир" Звезделина Иванова заяви, че участие в изложението са заявили 200 фирми, сред които и над 50 представителства на чужди компании.

Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов се очаква да присъства на откриването. Той ще участва и в кръгла маса за представяне на стратегията на министерството за развитието на аграрния сектор в контекста на Общата селскостопанска политика.

В списъка попадат 19 неизрядни наематели, а акцията ще започне следващата седмица, съобщи управителят на дружеството Илия Михайлов. Той посочи, че това са жилища, чиито стопани дължат големи суми за наем, вода и ток и от тяхна страна не е предприето нищо. Общият дълг на наемателите е на стойност 18 783 лв.

Близо 50 % от сумата е за вода - 9 550 лв. За наеми дължат 5 425 лв., а за ток -  3 806 лв. От началото на годината досега принудителната мярка е била наложена спрямо наемателите на 53 общински жилища. Фондът, който общинското дружество стопанисва, включва 1546 жилища. В списъка с чакащи за общинско жилище има 771 души. От началото на годината досега са настанени 56 наематели.

Експулсираните от Франция роми кацнаха късно снощи на летището в София и днес пристигнаха във Варна с първия полет от столицата. На летището журналистите бяха много повече от пристигащите. Повечето от тях се скриха и отказаха категорично да коментират. Всички, обаче, изглеждаха доста по-добре от образа на рома, който живее в съзнанието на повечето българи. "Френските" роми бяха добре облечени, възпитани, държаха се нормално и успяха да изненадат всички. Типично по български обаче не закъсня и скандалът.

Едно от семействата имаше много багаж и дълго търси такси, което да ги вземе. В един момент таксиджията се развика, че жената, която иска да го наеме, му откраднала портмонето, в което имало 300 евро. След като летището здраво зажужа и пристигна полиция, се оказа, че шофьорът се е увлякъл доста. Мъжът си бил забравил портмонето на бензиностанция.

Единствената жена от групата, която не отказа коментар, е варненката Севдалина Алексиева. Тя обясни, че е от три години във Франция и изобщо не е обидена на властите, че я връщат в България. Работила е нелегално като чистачка в ресторант. Полицаите във Франция им обяснили, че трябва да се регистрират, да си наемат квартира и да легализират престоя си в държавата или да напуснат. Решението да се върнат във Варна, било тяхно. Никой не ги принуждавал насила.

Тъй като са си тръгнали доброволно, ромите имат право да се върнат отново във Франция, но всичко трябва да е законно.

През 2008 г, когато излиза лентата, 36-годишната дебютантка не е подозирала, че „Замръзналата река” ще стане носител на наградата на журито в „Сънданс” -фестивала със сериозна репутация и новаторски дух. Следват награди за играта на 48-годишната актриса Мелиса Лио („Сан Сабастиян”, номинация за „Оскар” за женска роля). Режисьорката има номинация „Оскар” за сценарий. Филмът е отличен на фестивала за независимо кино „Готам”, получава отличие в Хамбург, Женева. Всички награди показват (23 награди и 14 номинации), че от една нискобюджетна лента с камерен сюжет може да се получи шедьовър с качества на силна драма и добра психологическа игра.

Действието на „Замръзналата река” се развива на границата на щата Ню Йорк с Канада. Рей е самотна майка, отглеждаща своите синове без мъжка подкрепа. Семейството дължи вноски за нова, дългоочаквана от децата подвижна къща, а Рей се надява на повишение в службата си. Случайно открива изоставения лек автомобил на своя екс съпруг и се запознава с Лайла, странна нощна птица-индианка от близкия резерват, за която се носи лошата слава,че се занимава с контрабанда на нелегално пребиваващи в Америка. Постепенно между Рей и Лайла се заформя приятелство и двете жени, подтиквани от различни стимули, се втурват в контрабандното и опасно пресичане на замръзналата река, деляща Америка и Канада. Една кола с автоматичен багажник и две жени започват рисковано пътуване между смъртта, морала, съдбата на азиатци, пакистанци, заплащащи с живота си заради американската мечта.

„Замръзналата река” е филм за съпричастността. Колкото и странни да са една за друга Рей и Лайла, те са пример, че жените, донякъде и благодарение на майчинския си инстинкт, могат да намерят справедливо решение и да преодолеят успешно кризисни ситуации.

„Замръзналата река” без излишни емоции гради своя разказ. Изпълнението на Мелиса Лио и Мисти Ъпъм (Лайла) е заредено с нежност, топлина и естественост.

Някъде на края на света по Коледа стават чудеса, Лайла заживява с малкото си момче, пакистанско бебе е спасено от бяла смърт, децата на Рей се сдобиват с нов дом, а Рей дава втори шанс на Лайла да открие щастието.

Дата на прожекцията 28 август, зала 1, 22.00, ФКЦ.

Но не е само това. На 31 август ще си тръгнат окончателно и онези мили наши сънародници, които изтупаха дрехите си, преди да заминат по чужбина. Понякога ми се струва, че социалните мрежи са създадени в тяхна чест, за да могат да засищат естествената си нужда да разсъждават на български език. Активността им по този повод е пословична. Да не говорим за коментарите им за това как може да се оправи България и как безумно много неща тук трябва да се променят, за да посегнат те един ден евентуално по обратния път. Мили са ми с тези техни наивни откровения. Поне докато не станат прекалено агресивни с чупките си в кръста, че, видите ли, само простаци и невежи бъхтят тук, а истинската, умната България, вирее по чужди земи.

Та от първи септември ще събираме откровения и впечатления на всички, които бяха на гости у дома. През това време керванът си върви.

Да, забравих да кажа, че и прогнозата за времето от края на този месец не е особено симпатична. Напомня ми за земята, която обитават нашите български души, която също изстива. Но добре дошли в света на символите и на самата истина. След двадесет години преход, нашата родина направи стотици хиляди спонтанни аборта, изхвърляйки децата си извън утробата. В кувиоза на другостранна цивилизация, къде с промивки, къде със зъби и нокти – те оцеляха. Но има и такива, които останаха. Останаха и чакаха нещо да се промени. Ден след ден, година след година. Прекалено много обичаха родния си дом и заради това бяха благословени с безгранично търпение. Дори когато Запада обичайно се държеше като скъпа проститутка, предлагайки стандарт срещу определена цена – дори тогава заклети романтици и наивници искаха да изповядват красива любов към милата си родина.

Но нещо в тях се пречупи. Не знам дали е заради символиката в окончанието на лятото. Просто твърде дълго нищо не се променя. Нещата си стоят закотвени. Ако отнякъде са ви останали брошурки от избори в България преди двадесет години и ги подредите до днешните, разлика няма да забележите. Но не толкова, че имам причини да обвинявам само политиката. По-скоро пречупването настъпи дълбоко в нас. И ето сега, хора, които винаги са вярвали, че ще оцелеят с любовта си към родината, вече стягат багажа си за чужбина. Не, те не са от онези хленчещите лигли и пресметливковци, за които родният брашнен чувал е посинял от ударите им. Години наред те се бореха за своето право да бъдат добри и по някакъв начин тази доброта да стигне за всички. Искаха да имат сигурност, че добрите им намерения ще променят нашия малък свят. И всеки ден, когато се събуждат, да търсят сили в себе си и приятелство наоколо. Това са хората, които неведнъж са ви подавали ръка и са искали поне частица от тази топлина да им се върне. Сега те се превръщат в най-тъжните емигранти. И имам чувството, че насила си отиват. Те не са влюбени в никоя държава. Просто вече в нашето обиталище няма къде да стъпиш без да се оцапаш. Нищо, че се пишат закони за това, че не трябва да оставяме кучетата свободно да цапат градинките.

Отиват си туристите, дърдорковците по чужбина; отива си и хубавото време. Свършват и отпуските. Макар кучетата цяло лято да не са спрели да лаят, скоро още повече ще започнем да ги чуваме. Имам предвид онзи глас в нас, който постоянно ни повтаря, че нещо не е наред. Докато бяхме на плажа, на сенчица, с компания, гласът бе четвърти или пети дубъл на ехо. От септември той ще застане начело в съзнанието ни. Стъпка след стъпка ще ни се струва, че вървим по изстинала пътека, където не са останали ни приятели, ни добра среда. Добрината, която се мъчихме толкова трудно да отгледаме, стои разпиляна като боклук от красиви опаковки. Ще ни се прииска да отидем на гости при приятел, но къщата му ще се окаже празна. Не, няма да има прощално писмо, защото нито те, нито ние, които все пак ще останем, сме наясно кой на кого трябва да се извинява и прощава.

Всички ще си тръгнат, рано или късно. Дори вибриращите родолюбци, за които национализмът е вече политика, а не лична кауза. Ще останат само онези, чиято резба е толкова ситно нарязана, че не би паснала към никое друго общество. В тази резбичка, ако се вгледате по-внимателно, може да се проследи историята на цялата ни българска история. Като при линиите на дърветата. Но това ще стане, когато и този клон бъде отсечен и България престане да съществува.

И тъй като е крайно време да си признаем, че български оптимизъм може да се открие в съвременния синонимен речник и под думата лудост – нека постоплим земята под краката си с една хубава притча за финал. Беше цитирана във филма „Мъдростта на крокодилите” и става въпрос за Конфуций. Толкова пъти съм я ползвал за пример, че вече окончателно си позволих да я подобря.

Един Българин сънувал, че отива в ада. В една голяма зала заварил огромна маса, отрупана с всевъзможни блюда. Наоколо имало много непознати лица и всички те били тъжни, дори при това изобилие от храна и напитки. Причината за това били дългите пръчки, с които трябвало да се хранят – с тях просто не можели нищо да поставят в устата си.

На другата вечер Българинът сънувал рая. Същата зала, маса, блюда. Наоколо той видял всички свои приятели и хора, които обичал. Лицата им, за разлика от ада, били усмихнати и сияели от щастие. Те пак имали същите дълги пръчици за хранене, но тук, в рая, всеки хранел ближния.

Пожелах си този сън. Трябва ли да съм луд, за да повярвам, че дори наяве можем да помислим как да нахраним ближния, преди той да си е тръгнал, а ние да се озовем на земята изпързаляни, защото тя вече се е смразила?

Безпрецедентно не като количество, а в политически контекст, тъй като една от водещите европейски страни си позволява да организира етническа „екскурзия”. Ние сме мижава страна и нашата „голяма екскурзия” нямаше мащабен ефект, но какво ли ще стане сега, след уникалния пример на Франция?

Външният министър на България Николай Младенов се зае със задача да лицемерничи, подобно на всички френски дипломати досега. Каза в сряда, че никой не пъди ромите насила, но пък нарушавали директива, според която трябва да имат работа и постоянен адрес. Хем мярката не засягала само роми, хем е ясно, че само те се гонени от Франция. Но лицемерието на Младенов е лесната поза. Трудната щеше да е да каже: „Франция си позволява етническа дискриминация. Ромският проблем е стар, дълбок и няма да се реши с вдигането на железни завеси”.

Румъния, която смятаме за второ качество, си позволява да изрича подобни неща. Но простено да му е на Младенов, от български дипломат такава смелост не може да се очаква.

Простено и да му е, задето разправя, че никакви вредни последствия няма да доведе парижката драма за България. Като например забрана за придвижване на всички българи и отлагане на Шенген. Малко след бодрите клетви на Младенов Франция заплаши официално Румъния със същото. Но от български политик не може да се иска прозорливост, пък и наистина София може да си е въобразила, че само Букурещ ще го отнесе. Явно се е надявала снишаването, по повелите на другаря Живков, да е за добро.

По-страшното е друго. Николай Младенов си позволи да каже, че България едва ли не „се набутва” във вътрешен дебат на Франция. С други думи, българският външен министър заявява: „Цигани ли, ние с тях нямаме проблем!”.

Бедата на Франция не е в 10, 20, 200 или 2000 роми от България и Румъния. Бедата е, че идват, живеят извън закона, хигиената и цивилизацията, на път са да взривят социалните, културни и екологични баланси в страната. Франция казва: „Ние не искаме цигания” И е права за себе си. Бори се с проблема – лицемерно, отвъд нормите, прехвърля отговорности, пише специални етнически закони, но се бори.

За България, която отдавна се дави в циганизация, такъв проблем явно не съществува. Тук властта се прави, че проблем няма, или, ако пък се сети, то е да сведе въпроса до колко точно роми ще бъдат върнати. Щом са 20 или 30, значи няма драма. Франция е една прекрасна страна, ние – също, върнатите или са законно експулсирани бандити, или доброволни възвращенци – такава е българската позиция.

Ако Франция е пропищяла от циганите, то ние тук вече нямаме сили да ревем. Ако там има 10 катуна, тук има 100 гета. Ако там просят и крадат, тук задигат жици и оставят Черноморието без ток. Че и Азия без интернет. Ако там вършат престъпления, тукашните им са направо ненаказуеми. Ако там не се мият и бълват зарази, тук гледат прасета в асансьорите.

Това трябваше да каже Младенов. А България да се възползва от проблемите на Франция и да повдигне дебат за ромския проблем и у нас. Без да товари някого на вагони, без да дискриминира, просто да каже, че циганското беззаконие ни мъчи и погубва като нация. Не Франция, а България трябваше да инициира кампания по проблема. Защото е най-заинтересована, защото наистина циганите са наши граждани и защото – българският социализъм, прав или крив, все пак успя да интегрира доста от тях. Т.е. ние имаме някакъв добър опит.

Николай Младенов трябваше да употреби очевадното погазването на ромските права от Париж в наша полза. България трябваше да има ясна и последователна позиция. Ако, разбира се, правителството бе умно, за да прозре проблема, ловко, за да използва момента и смело, за да вкара пръст в кървяща рана. И честно спрямо българите, тъй като ние не знаем дали това правителство не е като другите - приоритетно да се тревожи за чуждите проблеми.

Но шубето e голям страх. Не само от Франция, която като нищо може да ни погне за потънали нейде пари за ромска интеграция. Но и страх от самите цигани, чийто гласове са безценни по избори. Всека партия, включително и ГЕРБ, знае, че най-добре е да се има с тях.

Драмата има и още един ракурс. Николай Младенов е сочен за министъра, който най-добре разбира от ресора си – външните работи, а не отбраната, където бе разпределен първоначално от великия кадровик Борисов. Ако наистина е най-подготвеният министър, жалко. За всички нас.

От 7 до 10 септември на зенитния полигон на Военновъздушните сили – Шабла ще се проведат бойни стрелби на подразделения за противовъздушна отбрана от въоръжените сили на България и Сърбия.

В стрелбите ще участват самолети МиГ-29 и Су-25, и зенитно-ракетни комплекси SA-2 „Волхов”, SA-3 „Нева”, SA-6 „Куб”, SA-8 „Оса” и ПЗРК SA-7 „Стрела-2М”.

На 10 септември на зенитния полигон - Шабла ще се проведе Ден за високопоставени гости и медиен ден на учението. В него ще участват министрите на отбраната на Република България и Република Сърбия Аню Ангелов и Драган Шутановац.

въпреки предварителната информация, че те ще пристигнат във Варна с полет от Париж.

Пет от тях са деца. На летището ги очакваше служителка от Агенцията за социално подпомагане, която да им окаже подкрепа, ако имат нужда от такава.

Снощи експулсираните трябваше да останат в София, откъдето днес ще летят за Варна със самолет.

Тези, които пожелаха да застанат пред журналистическите камери, увериха, че се връщат доброволно в България, без да им е оказан натиск за това. Друга част не пожелаха да отговорят на медийните въпроси, като дори отправиха заплахи, че ще счупят фотоапарати и видеокамери на фоторепортерите и операторите, пише "Труд".

Ромите обясниха, че разходите им дотук се поемат изцяло от Франция.

Пред "Дарик" Севдалина Алексиева от Варна твърди, че не е обидена на френските власти. Жената разказва, че е от три години във Франция. Работила е нелегално като чистачка в ресторант за дюнери в малък френски град. Сега се връща в родната си Варна, където живее в ромската махала. С  роднините й сами са взели решение да се върнат, тъй като френската полиция им поставила условие или да се регистрират и да живеят на квартира, или да напуснат държавата.

пише "Сега". Въпреки че доскоро се кълнеше, че порочните анекси и оскъпяването на шосетата остават в историята на тройната коалиция, в първото си интервю от началото на лятната ваканция министърът обяви, че непроменяеми договори няма. Освен това Плевнелиев даде да се разбере, че скоростта на строителството е по-важна от качеството.

"За мен важно е първо да си направим магистралите, после винаги може да ги оправяме", обяви министърът по Би Ти Ви във връзка с притесненията, че завършен само преди 2 години участък от "Тракия" е изпълнен некачествено и е започнал да пропада.

През май, когато се отваряха офертите на кандидатите да строят отсечката Нова Загора-Ямбол, Плевнелиев бе категоричен: "Договорът за "Тракия" е железен. Не може да има никакво оскъпяване или забавяне на строителството". Вчера, обаче, той бе много уклончив по въпроса: "Всеки договор за всеки обект на тази планета - и кокошкарник, и магистрала, може да бъде анексиран и това е нормално, винаги може да се случи нещо в хода на строителството, но държавата този път е в силна позиция и ще се бори здраво".

Трите търга за последните отсечки от "Тракия" минаха в ожесточена конкуренция, при която победителите спечелиха с "феноменално ниски" по думите на Плевнелиев цени. Вчера той не пропусна да се похвали, че е спестил много пари на държавата и че вместо за предвидените 350 млн. евро аутобанът ще се довърши за 250 милиона. Ако няма анекси, разбира се.

А мистерията с "пропадащия" участък на "Тракия" продължава. След като неотдавна стана ясно, че не били взети мерки за отводняване, вчера министърът намекна, че може би не строителната компания, а проектантите са отговорни за проблемите с поддаващия асфалт на аутобана край Чирпан. В момента работна група проверява какви са дефектите и кой е отговорен. Има коловоз, призна Плевнелиев, но уточни, че модерната техника ще каже има ли "спестени" материали, а понеже отсечката е в гаранция, строителят ще поправи нещата.

За него обаче най-важно е да се строи и България по-бързо да се опаше от магистрали, отстраняването на дефектите било по-лесно. "Новината е, че утре подписваме ЛОТ4 - от Ямбол до Карнобат, строим ускорено, в график сме", похвали се министърът. От фирмата, спечелила поръчката, обаче, обявиха, че нямат покана за такова събитие за днес. "През следващия месец в цялата страна всеки втори ден ще се правят първи копки на различни пътни обекти от 2-ри и 3-ти клас благодарение на ускоряването на оперативна програма "Регионално развитие", похвали се още Плевнелиев по време на първата копка на кръговото кръстовище при моста в град Бяла.