Четирима служители на държавната пътна компания директно са били уволнени, а петия е бил понижен след инцидента. Той станал, след като световноизвестната група изнесе концерт пред 60 хиляди фенове в Букурещ на 16 май, съобщават информационните агенции.

От държавната компания са съобщи по-рано през месеца, че нейни служители спрели екипа на австралийците от AC/DC на унгарската граница и са поискали да бъдат изплатени 2500 евро глоба, тъй като не са си били платили съответните магистрални такси.

В писмо до румънската компания АС/DC обаче са подчертали, че дори не им е била издадена фактура за глобата. След проведеното вътрешно разследване в държавната пътна компания е било взето решение да бъдат уволнени четирима от инспекторите, участвали в инцидента. Местната директорка на Агенцията по контрола и вземанията пък е била понижена и ще работи като обикновен инспектор.

В болница „Лозенец” беше трансплантиран черен дроб на бебе на 5 месеца. То е в реанимацията и се възстановява успешно. Двата бъбрека на загиналото момиче са трансплантирани на двама мъже - на 42 и 48 години в Александровската болница. Тяхното състояние също е добро. За белия дроб у нас е пристигнал спешно австрийски екип, тъй като засега в България не се извършват такива трансплантации. Той е присаден успешно на млад мъж – 21-годишен австриец.

Това се прави за втори път у нас - през януари е предоставен черен дроб за трансплантация извън страната. Тогава Агенцията по трансплантациите беше упреквана, че изнася органи, след като има нуждаещи се у нас. Според специалистите обаче никой от чужбина няма да ни помогне, ако и ние не помагаме.
Половината от трансплантираните у нас са получили органите си в чужди клиники. България участва в европейската организация за обмяна на органи от две години.

По- рано днес близки, приятели и съученици се сбогуваха с 18-годишната Александрина от Павликени, която пострада тежко при катастрофа с приятели. След престой в търновската болница момичето изпада в мозъчна смърт и родителите решават да дарят органите й. Според тях към това ги е подтикнал живецът, който е носела в себе си дъщеря им. Изборът бил труден, но го направили без колебание.

Според прогнозите се очаква нивото на реката да продължи да се покачва. Под вода е градският парк в Лом и вече съществува реална опасност от наводняване на сгради в ниската част. В града е въведен третият етап от плана за предпазване от наводнение. Дигите по реката са под постоянно наблюдение.

„До сега говорехме, че сме на ръба на риска, а сега започваме реални действия за опазване на живота и здравето на хората, свързано с високите води с помпената станция и с всичко което се случва", коментира кметът на Лом Пенка Пенкова.
В града има сериозен риск от спиране на питейната вода, тъй като помпената станция е наводнена от високи подпочвени води, които могат да причинят замърсяване.

Санитарните власти ще правят всекидневно проби на водата. Екип на "Гражданска защита" започна отводняване в района на помпената станция. В града са в готовност да започнат изграждане на предпазна стена близо до западното пристанище. Продължава покачването на Дунав и при Видин и Силистра. Там са организирани групи за наблюдение.

Граничните полицаи открили момичето в багажника на мястото на резервната гума, която била извадена. За да не бъде видяно от униформените детето, което е трябвало да бъде изведено нелегално от страната, е било покрито с одеяла и багаж.

По всяка вероятност момичето е станало жертва на трафик на жива плът. Шокиращото в случая е, че майката стояла на една от седалките в спряния на границата автомобил. Всъщност в колата имало двама души - мъж и жена, като и двамата са били арестувани. След направена проверка било установило, че арестуваната жена е майка на скритото в багажника на колата момиче.  

Както е известно лидерите на най-силните икономики в света провеждат среща на високо равнище в Канада. През това време пък полицията се видя в чудо, тъй като в Торонто са се стекли около 20 000 антиглобалисти. Първоначално мирните им демонстрации са прераснали във вандализъм. Маскирани младежи трошели и палели полицейски коли и витрини на магазин. Това е дошло като шок за канадските полицаи, които не са свикнали с подобни масови безредици. В резултата са били арестувани около 500 души.

Преди да се чупи от срещата на Г-20 за да гледа мача, британският премиер Камерън се  пошегувал, че ще се опита да не се кара с канцлера Меркел по време на изпълнението на наказателните удари. С тези думи той припомнил за полуфинална среща за световната купа между двата отбора през 1990 г., когато Англия загуби след изпълнение на наказателни удари - мач, влязъл в историята на английския футбол.
Помолен предварително да прогнозира резултата от мача, Камерън заявил, че желанието му е Англия да победи. За негово съжаление футболната среща завърши с погром на Германия над Англия, като крайният резултат бе фиксиран на 4:1.

Това заяви директорът на ЦРУ Леон Панета, съобщават световните информационни агенции. Според шефът на ЦРУ, Иран се нуждае от около две години за направи ядреното оръжие - една година за самата бомба и още една година за да разработи оперативна система за използване на това оръжие.

Иран все още обмисля изпращането на кораб с хуманитарна помощ за Ивицата Газа, съобщи иранският заместник-министър на външните работи Мохамед Реза Шибани, цитиран от израелски медии. По-рано редица източници от Техеран пък обявиха, че Иран се е отказал от плановете си за хуманитарна флотилия. Заместник-министърът обаче не потвърди това. Ще бъде изпратен и самолет с екипировка, която в последствие да се внесе в Ивицата Газа от Египет.

Това заяви в студиото на Нова телевизия червеният депутат и бивш министър на енергетиката Румен Овчаров. Както ВарнаУте информира днес той лично номинира Георги Кадиев за кандидат за кмет на София. Това стана на градската конференция на софийската организация на социалистите, чийто шеф е Овчаров.
„Някои хора продължават да си мислят, че издигайки Георги Кадиев за кандидат за кмет, го издигаме и за председател на партията. Трябва да се ангажираме с една ясна и категорична подкрепа за Георги Кадиев”, коментира Овчаров.

Той заяви, че нямало напрежение между него и Станишев. „За мен е очевидно, че БСП има нужда от промяна и че това ръководство, включвам и себе си, няма особено големи шансове да си върне доверието на хората”, поясни Овчаров. И допълни, че един извънреден конгрес на партията би означавало отпушване и вливане на свежа кръв в БСП.
Самият Кадиев коментира по-рано днес, че би участвал и надпреварата за лидер на БСП, но само ако избирането на председател на партията е предварително заложено в дневния ред на червения конгрес, който трябва да се проведе през октомври.

И аз не разполагам с пълна статистика за живота на младите българи, но пък и не ми е работа. Правителствата да му мислят! Отдавна, поне от 10 години, говорят за студенски заеми, които да помогнат на децата да се изучат било тук, било навън. Досега не се случи нищо друго, освен обикновените заробващи оферти на банките, които са едно към едно търговски предложения без никакви улеснения. Големият минус в тях е изискването родителите да имат постоянна и посочена «на светло» заплата, с която да гарантират искания заем на чедата си. Сами пресметнете колко хора могат да си го позволят.
Но не за това ми беше думата. Всичите тези десетина момичета и момчета от Варна все още се водят жители на морската ни столица. В същото време видимо градът се пука по шевовете - расте механично поради огромната безработица в малките селища наблизо и надалеч. Значителна част от това нахлуващо отвън население обаче никъде не е вписано – нали вече няма домови книги, а новият закон за етажната собственост се оказа хилав и некадърен още при писането му. И докато това все пак може да се вмести в графата «вътрешна миграция», какво да кажем за изчезналите на Запад около 2 милиона българи?
Доскоро управниците лежаха на мнението, че тези хора просто пътуват навън, един вид на гурбет, но всъщност всеки момент могат да си дойдат. Битува и едно силно успокоително за живеещите в България твърдение – че онези, дето заминаха, там са мнооого зле, там те мият чинии и подгъзуват на чужденците. Има и такива, разбира се, както има и много, които работят в чужбина на черно или още по-зле, нарушават законите на подредените държави с трафик на плът, наркотици и други неувяхващи пороци. Тези от «нормалните» българи, които остават тук, обичат да изтъкват остарели поговорки от сорта «Камъкът си тежи на мястото». Държавата пък имитира активност, като всяка година се хвали, че наема на служба като чиновници току що завършили висшисти. На длъжност младши експерти тези новоизлюпени служители вземат не повече от 400 лева. За сравнение, онези в Германия и Франция още като стажанти получават не по-малко от 800 евро.

Точно от тази посока на изчезване трябва да се боят българските държавници – защото младите българи, които днес заминават да следват на Запад, са амбициозни, умни и предприемчиви. Наблюдава се още една тенденция – огромен наплив на ученици в западноевропейските училища и колежи – тоест родителите вече си дават сметка за тоталната разруха в българското средно образование и намират спасителна алтернатива. Тези деца не са родолюбците от епохата на Възраждането (не са и длъжни!), които получавали образованието си в Париж и Виена, а идвали да живеят в Отечеството, за да му помагат. Сега те предпочитат да се утвърждават там, където ги ценят и им предлагат адекватно заплащане. Единици са онези, които се връщат – част от тях, за да нахлуят недотам скопосано в политическия елит на страната. (То пък един елит... нейсе!)  А и нали живеем в ерата на глобализацията и свободното движение на хора, капитали и каквото там още обясняват от Брюксел.
Забележете – мърморим под нос, че старите европейски държави не ни пускали на техния пазар на труда. Но проблемът е за полските водопроводчици, румънските тираджии или българските дюлгери, колкото и да размахват тази заплаха някои екзотични представители на Европарламента. Преди година датският евродепутат Моргенс Камре се изцепи по този повод, че “източноевропейските страни трябва да имат по-малко влияние от други страни в континента, защото те са по-малко интелигентни от северните страни». Какъв смях! В същото време няма никакъв проблем българските абсолвенти в западноевропейските вузове да си намерят работа (даже да бъдат поканени при прекрасни условия!) от тамошните фирми. Може да ви досаждам с примера на Германия, но Берлин, след като се опари хубавичко с милионите турски гастарбайтери, вече смени изцяло стратегията – там трудно могат да се задържат прости работници, но пък са добре дошли младите специалисти, които са завършили в страната на Гьоте или заедно с основната си специалност владеят перфектно езика му. Дори сега – във времената на криза...

Отдавна е време българските управници да си дадат сметка, че няма никакъв начин да върнат в страната успелите млади експерти, освен с нормален стандарт на живот. Защото и 70 години да сложат праг за пенсиониране, това няма да реши въпроса с изчезването на България. След 30 години населението ще намалее с още милион и половина, предупредиха тези дни от НОИ. 45% от хората ще бъдат на възраст над 65 години. А може би в тази сметка не са сложени циганите? Те не емигрират, не търсят европейски пътища за развитие, не се образоват, но затова пък се множат няколко пъти по-бързо от българите. Не си измисляам – според някой си Център «Амалипе» над 74 процента от ромите в България над 10-годишна възраст имат постоянен партньор, с когото живеят заедно. Над десет години! На 15-16 вече имат деца, при повечко, защото за всяко дете държавата дава пари. Е, мизерна сума, но този етнос не мисли за утре, камо ли за бъдещето на тези деца. Онези експерти от «Амалипе» обаче били сигурни, че в ромската общност се наблюдавала сериозна трансформация от патриархат към модерност. Какво ли ще рече това?

След 30 години няма да съм жив да видя докъде ще ни докара демографската криза. Макар че и днес е ясно, пак ако вярваме на статистиката – в България вече има 148 села без нито един постоянен жител. Близо 330 пък са тези, в които живеят до десет души. Това ли беше целта на задачата – България да изчезне съвсем? Скоро може да рапортуваме, че сме я изпълнили, а на нейно място сме построили Цигания.

е въпрос, пред който изтръпват хиляди варненски семейства. Какво ще прави детето през лятото? пък се вайкат останалите, за които иначе не е проблем да осигурят баба на пълен работен ден.

Отговорът и на двата въпроса отново - 4-та ваканция подред,  дава детската работилница "Речено-сторено".

Колко начина знаете, за да изобразите слънце? С боички, от пластелин, с игла и конец, от половинка жълт домат... Колкото и печени мама и татко да сте, едва ли знаете повече за бижутата от макарони, мозайките от тесто и гипсовите дранкулки от кака Стефка и бате Ицо.

Отивам в сградата на ул. "Ангел Кънчев" (на ъгъла с  "Раковска", току под супермаркета "Бурлекс") по съвсем друг повод - трябва ми бате Ицо, който сега е ръководител на възстановения детски куклен театър "Щурче". Искам да поканя трупата на гастрол в Гранд хотел "Варна", където вървят партиите от Европейското по шах за деца. (Спектакълът седмица по-късно буквално очарова шахматните гении от 6 страни).  Докато го чакам да реши малък спор с двама начинаещи тийнейджъри за това колко време е почивката на площадката с катерушките, разглеждам снимките от миналото на "Щурче" по стените. Чудя се как е преобразена сградата на някогашна дискотека, опустошена и дори опожарена от скитници, и буквално възкръснала от руините под грижите на бивши "щурчета" и приятели преди няколко години.

Носталгичното ми вглеждане в детството ми по стените на залата прекъсва звучен глас: "Моля те, мамо, утре, нека да дойда утре, моля те, мамо, нека да идвам". Разпознавам в молещото момиче Ралица от полуфинала на "България търси таланти". С майка си дошли да видят сцената за евентуален концерт на малката певица. Тя обаче се прехласнала по компанията от 5-6 момчета и момичета, които майсторят нещо на маси около самата сцена. И не остави майка си намира, докато наистина не я доведе на другия ден.

Това не е обикновена забавачка. Не се сърдете, ако след ден с вашето дете бате Ицо и кака Стефка ви помолят да го заведете да потича в мола, вместо да пречи на другите деца (макар че и двамата не успяха да си спомнят за такъв случай, се кълнат, че са готови да го направят). Защото тук никой не седи без работа и не пречи на останалите. Рисуват, правят кукли, шият дрехи, майсторят бижута, участват в специалните кулинарни дни, в които всички "картини" освен оригинални и прекрасни, са и адски вкусни. А когато им доскучае, танцуват на сцената или просто слушат приказки, гледат филми или притихват с безбройните разкази на бате Ицо за театъра, куклите и сцената.

"Речено-сторено" работи всеки делничен ден от 9 до 13 и от 14 до 18 часа. Цената за 4 часа е 10 лева, а за цял ден - 15.

Фоторепортаж от детската работилница »

По изключително драматичен начин с крайната победа, благодарение на по-добрата си голова разлика, се поздрави състава от Русе. Тимът от крайдунавския град вдигна купа “Ангел Атанасов”, след като изпревари с две попадения достойните си съперници в лицето на “Изида” /Добрич/, водени от треньора Борис Минков.

В прекия двубой помежду си двете единайсеторки завършиха при резултат 0:0. На трета позиция се класираха малките футболисти от “Спартак” /Варна/, а четвърти останаха представителите на “Черноморец” /Балчик/. След последния съдийски сигнал на заключителния мач от програмата стана официалното награждаване на призьорите с красиви купи, дарени от бившия международен рефер Детелин Баялцалиев. Купата на шампионите от Русе бе връчена от съпругата на Ангел Атанасов Ана Бербенкова.

Наред с това първенците получиха плакет и значки с герба на Община Добрич, предоставени от кмета Детелина Николова. С купи бяха поощрени и останалите участници в надпреварата. Те бяха дадени от директора на турнира Николай Дяков и председателя на Областния съвет на БФС - Добрич Иван Манолов. Като допълнение последния подари по една топка на всеки отбор. За най-добре представилите се състезатели бяха осигурени индивидуални призове под формата на статуетки и грамоти.
Индивидуални награди: Най-добър вратар - Николай Василев /Изида/; Най-добър защитник - Стоян Колев /Изида/; Най-коректен състезател - Никълъс Радев /Спартак-Вн/; Най-добър нападател - Денис Кадир /Изида/; Най-перспективен състезател - Томислав Бучков /Аристон/; Най-млади участници - Максимилиян Мартин и Максим Викторов /Черноморец-Бч/; Най-атрактивен състезател - Георги Маринов /Изида/.

Крайно класиране:
1. Аристон /Рс/    2    1    0    18:1    7 т.
2. Изида /Дч/    2    1    0    15:0    7
3. Спартак /Вн/    1    0    2    3:15    3
4. Черноморец /Бч/    0    0    2    1:21    0
Резултати:
Аристон – Спартак /Вн/ - 9:1
Черноморец /Бч/ - Изида – 0:10
Аристон – Изида – 0:0
Черноморец /Бч/ - Спартак /Вн/ - 1:2
Спартак /Вн/ - Изида – 0:5
Черноморец /Бч/ - Аристон – 0:9

На фронта между чалгата и останалите видове музика отдавна няма патрони

Чалгата загуби войната, знае се, че е тъпа и проста. Целокупното й фенство е обявено за примитивно, то даже не си прави труда да оборва – щрака с пръсти и това е. Но проблемът не е само в невръстните гащници, които припяват „Я елате пиленца при батко”, или изрусените момиченца, които искат да приличат на силиконовите каки от екрана. Ако те са олицетворение на простотията и будят тревоги за ценностите, които ще изповядват като големи, то какво да кажем за метълите или рапърите. За ония, които дерат в несвяст гърла и мятат спластени коси блъскайки се един в друг (термините са „куфеене” и „пого”, правилно отразяващи психо-физиологическите им процеси)? Или другите, които още от времето на Мишо Шамара и по примера на американските „ганстери” редят „Ще му разбия главата, едно, две, три/Ще му разбия главата, четири, пет, шест....”?

София тези дни стана столица не метъла и рока. След концертите околните улици и площади приличаха на пепелище, оставено от варвари – мръсно, опикано, оповръщано и осеяно с бутилки. Разликата от концертите на „Пайнер” бе, че се виждаха и спринцовки. Преди това разни поклонници на „правилната” музика се оригваха триумфално пред камерите, а журналистите показваха знаково разбиране – нали и звездите на сцената се оригват. Ако Милко Калайджиев се надупи пред микрофона и пръдне, то това ще е простотия, но ако Наско от БТР се уригне три пъти, това ще е разпяване на един рядко красив глас (при това Наско, в сравнение с други образи, е цвете, не от луната, а за мирисане).

Тъй, че ако говорим за простотията, тя проблем на музиката ли е? Или е в нас, независимо от нея?

Каква е разликата

между гелосания чалгар, който надупва беемвето и подвиква на мацето „Хайде кукло, качвай се”, или татуираният некъпан рокер, който ласкае момичето с „Ади ма, буцо, идвай”? Чалгата е критикувана за примитивни и цинични текстове. Вярно е. Но още по-вярно е, че същите текстове ги има и в „интелектуалния” рок. Че какъв смисъл има прочутата песен „Леле како, цигара магара тактика...”? Или в „Бате Гойко има мирис на изпуснат пор вдовец, и в неговия ирис гние дух на зъл боец.”? Красота? Интелект? Възвишен подтекст? Или същата простотия?

Защо текстовете на „Ъпсурт” си приемат за скандални, а не просто за малоумни? Ето: „Бона сера, идва малкият Мук, права римата, като ката със зелен звук пепелникът е пред тебе, зимай си фъстъчки танцувай с вълци..”. А да не би в „Хей каса бира, водно колело, хей първа бира, водно колело, пляс пляс педалите, водно колело” да има грам смисъл? Голям ум ще да го е измислил. Каква е разликата между хвърлянето на гюбек и дрането на гърло, с така характерното мятане на изкривена физиономия и присвиване на ръце, имитиращи държане на китара? А между салатката с ракийката и бирата с фъстъци? Ако говорим за вкусове – да, има разлика. Но ако иде реч за инстинкти, пориви, глупост и тъпотия – едно и също е.

Чалгата става рок и обратното.