Печели конкурс за асистент в катедрата по сърдечна хирургия в университета Вестенд, мести се във Франкфурт, където създава семейство, става доцент и главен лекар на университетската болница в града. Специализира сърдечна хирургия за бебета и малки деца в САЩ. След завръщането си в Германия поставя началото на детската сърдечна хирургия в университетската клиника, където работи. През 1978 г. академик Атанас Малеев, тогава шеф на Медицинската академия в София и член на семейството на държавния глава Тодор Живков, го кани да помогне за изграждане на кардиохирургия в България.

С германски хирурзи сформира екип, който прави у нас серия сърдечни операции. Окончателно се завръща през 1984 г., след като подписва с българското правителство договор за разкриване на болница по американски модел за сърдечна хирургия. Изгражда я с дарения от съмишленици, пациенти и колеги от Западна Германия и за няколко години успява да командирова за обучение и специализации в елитни сърдечни клиники по света над 300 лекари и медицински сестри. През 1986 г. извършва у нас първата трансплантация на сърце не само в Източния блок, но и преди страни като Испания и Португалия. До 1989 г. лечебното заведение е известно просто като Чирковата болница, след това получава името "Св. Екатерина". Проф. Чирков я ръководи до 2005 г., когато е уволнен от здравния министър проф. Радослав Гайдарски. Александър Чирков бе депутат от Варненския избирателен район в VІІ Велико Народно събрание, но по собствените му признания представата му за парламент и политика се различава от видяното там.

- Проф. Чирков, отдавна се говори за болницата, която правите в Поморие. Разкажете малко повече за нея, събрахте ли персонала?
- Регистрирано е дружеството, което ще прави болницата, в момента се търси финансиране. Тя ще се казва Черноморска болница - Black Sea Hospital - България. Не можеш да започнеш да правиш болници (както и молове, хотели и т.н. - и затова стоят празни), преди да е подготвен персоналът и преди да си сигурен, че ще има такъв наплив от хора, които ще търсят твоята помощ. Нуждаещите се от такава болница в Източна България са много - разстоянието до София е най-голямо оттук, и да ги накараш всичките да ходят до столицата е безсмислено. Затова още преди 15 години започнах да се опитвам да направя кардиохирургия във Варна. Виждах, че населението тук има необходимост, няма нужда да ходи болният в София с по четирима души кръводарители, да ги води там, пък след това близките му да пътуват дотам - това е голяма мъка, имайки предвид и комуникациите, които имаме в България. Затова реших сега на Южното Черноморие, после и във Варна ще се опитам да направим една частна болница. И това ще стане. Първо, иска време, и освен това в момента България страда от това, че няма много доверие в нея, а и инвестиции. Инвеститорите стоят настрана, наблюдават страната ни, не смеят да ни се доверят. Но това ще се промени, убеден съм. Има наистина и световна криза, но и ние сами допринасяме за това още повече поради липса на кадри с капацитет за административно управление, които да не мъчат хората, а веднага да им решават въпросите и по този начин да улесняват и чуждите инвеститори, и българите да направят нещо в страната си, а да не бягат навън.

кадрите в България, особено в медицината, са много малко,

повечето са избягали в чужбина - вече не се чувстват добре тук. Напуснали са страната, но съм убеден, че ако има две хубави болници на Черно море, всички ще дойдат. А моите възпитаници от първото поколение, които са напуснали страната през 1990 г., след промените, са направили големи кариери в Лондон, в Германия, Виена, Италия, Холандия - като анестезиолози, хирурзи, кардиолози, медицински сестри, всички те, въпреки че са със смесени бракове, веднага ще се съгласят да дойдат тук, щом е на морето. Другаде нямат желание да работят в България.

- Да разбирам ли, че в България не са останали достатъчно добри кардиохирурзи?
- Не само кардиохирурзи, но и анестезиолози, медицински сестри, дори и най-обикновените хора, които технически се грижат за нещата, те трябва да бъдат тук. Но аз мисля, че ще ги върнем. Това е може би последната ми задача, която си поставих, докато съм жив и здрав. Господ ми помогна да остана в същата кондиция, да работя и да подготвя още кадри за още 2-3 болници в България. И по този начин да има инфраструктура, която да осигури поне в областта на сърдечносъдовите заболявания една хуманна, високопрофесионална медицинска помощ.

- Прежалихте ли вече "Света Екатерина"?
- Това е както когато се развеждате. Не че съм бил толкова много влюбен в "Св. Екатерина", а просто изграждах нещо. Нали помните историята за Пигмалион - той направил една суперстатуя на хубава жена, после помолил Афродита да й вдъхне живот, тя станала една от най-големите красавици, но след това започнала да го командва - защото е много красива и всички я искат.  И Пигмалион страдал, но я прежалил. Важно е, че я е създал. Също и аз създадох "Света Екатерина", създадох ученици и

моите ученици сега ръководят навсякъде в България водещите кардиологични и кардиохирургически структури.

- Когато Ви отстраниха от ръководството на "Св. Екатерина", бе казано, че ще продължавате да оперирате в болницата. Ходите ли там?
- Не, не. Не е много удобно, защото се създава напрежение - учителят, който ги е създал, да е постоянно там, пък друг е шеф. Ще се създава напрежение в болницата, затова аз напуснах, за да може да се успокои атмосферата там.

- А къде в България оперирате?
- В "Токуда". Те са пак мои ученици, всички до един. Така че пак съм си между тях. Вижте, беше несправедливо, защото нямаше абсолютно никаква причина за отстраняването ми. Трябваше да ме оставят да довърша третата фаза - болницата отзад, която започнах да строя, тя беше почти готова. А не да стои вече 6 години, ще се съсипе като другите, които по 25 години стоят само в груб строеж и вече се рушат тотално, въобще не могат да се използват. Жалко за това, което започнах да правя - една допълнителна сграда към "Св. Екатерина" с 4 етажа, тя щеше да бъде една от най-добрите болници в Европа. Но не можах, не стигнах до там. Не сме имали никакви противоречия с тогавашния министър, който ме отстрани (проф. Радослав Гайдарски - б.а.), каквито измисляха - заради жени или други неща.

- Това, което аз съм чувала, е за професионална конкуренция, свързана с чернодробните трансплантации...
- Каква професионална конкуренция? Той си е общ хирург, там си стои. Дори му построих долу бани, душове, тоалетни, за да не влизат с мръсните дрехи, както си влизат от по-рано в тяхната болница. Понеже все пак сме долу-горе в една сграда, грижех се и за тях. Толкова много пари дадохме, за да направим сградата на катедрите по анатомия и хистология, патонатомия и съдебна медицина да изглежда както трябва, защото иначе беше много мизерна. Дори и сегашният премиер Бойко Борисов тогава се разсърди, че сме дали толкова пари, защото помислил, че сме взели от общината. Ами да, общината даде една част, аз дадох повече от общината, и "Красива България" даде, за да оправим патоанатомията до нас. Понеже като идваха чужденците, гледаха тази сграда и казваха - това е невъзможно. Шеф на цялата тази анатомия, патология и съдебна медицина е бившият ректор, който след това се подписа в общия списък срещу мен. Въпреки че редовно ме посещаваше и се кланяше. Но така е в България.  Аз

бях поканен от много хора да ставам министър

- и от царя, и преди това от правителството на СДС, но, както знаете, това никога не ме е увличало. На мен ми доставя удоволствие да създавам кадри в България. Братята Христо и Евлоги Георгиеви за мен са най-големите герои в историята ни след Борис І, който е покръстил българите и получихме нова цивилизация. Една държава не може да съществува без кадри, без да се обучават юристи, финансисти, доктори. Това искам и аз да правя.

- Вече 10 години се говори за реформа в здравеопазването. Уж тръгна нещо, но от гледна точка на пациентите нещата вървят все по-зле. Не ни лекуват или ни лекуват по-лошо. Защо?
- Вярно, жестоко е. Понякога хората трябва да чакат с часове, с дни, докато стигнат до съответния лекар, който ги препраща при друг. Това в моята болница не го позволявах. В "Токуда" сега се опитваме да въведем този ред, който беше в "Св. Екатерина" - да могат да предлагат на пациентите и на близките им хуманно отношение, хуманна медицина и едновременно високопрофесионална. Защо не стават реформите? Те са писани до подробности от мен, дадени на различни правителства, но

за да стане една реформа, някой трябва да я направи.

Не човек, който няма никакъв опит, а само е ходил 3 дни в Белгия, 5 дни в Холандия, 10 дни във Франция, на някой семинар, видял нещо, чул - такива хора не могат да направят реформата. Само хора, които 30-40 години са работили в тази област и са показали пред обществото, че могат да изграждат институции, които са на високо ниво. Само такива могат да направят реформите, защото те вече знаят отвътре какво трябва да направят. Едно е да си представяш какво искаш да направиш, друго е да можеш да го направиш.

- Няма ли нужда от някакъв праг, някакво сито за лекарите? Казахте, че са останали малко в България. Редно ли е човек, едва избутал висшето си образование, който после се превръща в чиновник, да експериментира с човешкия живот?
- Не е правилно това. В целия Запад, без изключение, се изисква т.нар. апробация. Не може някой с дипломата за завършено висше медицинско училище веднага да отиде да лекува хората. Той трябва да се докаже. Първо работи от 2 до 4 години в голяма институция, трупа практически опит и след това му дават правото да отвори практика, да бъде личен лекар. Само така трябва да бъде. Това е в реформата, която аз предложих. Не става, както виждате. Всички лекари-специалисти на всеки 4 години трябва да се ресертифицират, да се проверяват от специални комисии, които са много добри, дори и от чужденци. Ние сме В ЕС, ще ги извикаме, хората ще дойдат безплатно ще го направят и са съгласни, разговарял съм с различни асоциации, в различни специалности да ресертифицират докторите, да ги проверяват дали след 4 години те са на същото ниво. Защото медицината се променя непрекъснато и трябва да се знае дали тези лекари четат непрекъснато, обучават се, посещават семинари, за да може да са на високо ниво. Същото е и за професорите - те трябва да минават такива тестове на 6 години. Не може, получил един път титлата доцент или професор, човек повече дане го интересува нищо - нито пише, нито чете, нито се занимава с научна работа. Оттам идва и моята представа за Българската академия на науките.

Нека да си остане БАН, но като клуб на най-добрите учени,

които работят в съответните институти и университети и оттам си получават заплатите. А в БАН да не се получава нито един лев, както е по света. В БАН се събират големите умове и дискутират кой какво е открил, обменят опит и знания. Това е вече съвсем друго. Затова предлагах БАН да получи такава форма, а не да е институция, в която някой преживява. Когато министър Дянков е казал онова за синодалните старци, може да е прекалил с думата, не е искал да ги обиди, но е бил донякъде прав - няма нужда да седят те там, а да има един клуб, в който да обменят мисли и знания, както е било училището на Платон. Това се казва контюинитет в предаването на познанието и науката.

- Имате ли впечатления от новия здравен министър?
- Не, още нямам никакви впечатления. Трябва да му се даде възможност и време да покаже какво може да направи. Мисля, че така трябва да се прави в нашата страна - не веднага да се започне с атаки "А, ама аз я познавам от едикъде си", друг я познавал от друго място. Не, остави да видим какво ще свърши, ще минат 5 - 6 месеца, ще видим първите стъпки и по тях ще разберем дали е способна да направи следващите.

- Ами тогава да питам за правителството, което я назначи.
- Мисля, че трябва да се изчака до септември и тогава да се направи една рекапитулация. Да видим какво сте обявявали и какво сте направили досега, никой не се съмнява във вашите амбиции и желания, но сами да решите дали да продължите или да търсите други експерти или други формации в управлението, за да направите нови структури. За да тръгне тая страна. В края на краищата вие за това сте там, за това ви се плаща, за да можете да помогнете на обществото, да направите живота ни по-лек, да няма напрежение във взаимоотношенията ни. Затова нека изчакаме до септември.

- Колко сърца сте оперирали?
- Мисля, че повече от 20 000.

- А ако на Вас или на Ваш близък се наложи, на кого бихте се доверили?
- На всеки от моите ученици бих се доверил, те работят като мен. Вече са натрупали знанаия, качества и способности и дори един ден ще бъдат по-добри от мен. Това е истинското училище, учениците да стават по-добри от учителя, иначе няма развитие.

- Кой ще ръководи болницата в Поморие?
- Сигурно аз.

- Има ли опасност нещата там да замръзнат така, както стана навремето във Варна?
- Ако състоянието на България продължава да е същото, ако няма доверие от страна на чуждите инвеститори, може да се стигне дотам. Но вярвам, че ще успеем.

- Всъщност защо във Варна се провалиха намеренията Ви? Само парите ли бяха проблем?
- Не, не. Само ние дадохме парите. Знае много добре главният лекар на болницата проф. Красимир Иванов, с него и с тогавашния министър Финков подписахме заедно, че ние им подаряваме тези пари, които сме инвестирали - 3,5 милиона лева, те да се оправят сами по-нататък. Нали се смени правителството тогава и като ме отстраниха, той веднага се нагоди към другите и започна с тях да работи. И аз реших да им подарим тези пари, да не искам нищо от тях.

- След всички проблеми и неприятности съжалявате ли, че сте приели поканата да се върнете в България?
- Никога не съм съжалил. По-важно е какво си изградил, проблеми има навсякъде, в цял свят. Вземете историята назад и ще видите, че хората, които са дали толкова много на човечеството, винаги са имали тежки проблеми в живота. Така че аз съм нищо в сравнение с тях. Така е устроен животът - във всеки момент един човек е щастлив, друг е нещастен. На като цяло аз се смятам за щастлив човек, дори мисля, че и Господ ми е помагал да върна толкова много хора на семействата им.

- Г-н Станев, как започва летният сезон в Албена?

- Летният сезон започна много слабо. С 12% е спадът на туристите в сравнение със същия период на миналата година. Вярно е, че тежката финансова криза в Гърция може да помогне малко на нашия туризъм. Конфликтът, който се получи между Израел и Турция, също може да помогне за малко повече гости от Израел. В България вече има индикации, че израелски туроператори пренасочват летовниците си към нашата страна, но като цяло туристите от Централна и Западна Европа ще бъдат по-малко. Това няма да може да се промени, защото нагласата и всичко, което е направено до момента, сочи отдръпване на техните туристи от Балканския полуостров, особено от България.

- Колко е заета базата на Албена в момента и с какви туристи?

- В момента легловата база в Албена е заета около 28%. Има  германци, поляци, румънци, българи и малко французи. Сезонът започна изключително късно. В Приморско положението е същото. Очаквам да има оживление от края на месец юни до 15-ти август.
Това лято Албена отново е център на мнозина спортни прояви. В момента домакинстваме на силен международен шахматен фестивал.
От 30 години Албена е място за провеждане на шахматни турнири. Тук са участвали големи светила в шахмата. Миналата година възстановихме шахматния фестивал след прекратяване от 10 години. Амбицията ни е фестивалът да стане най-големият турнир, който се провежда. През септември БФШ ще представи в Ханти Мансийск кандидатурата на Албена за домакин на Олимпиадата по шахмат през 2014 г. Ще бъдем там с ръководството на федерацията, за да направим добра презентация.

- Кой Ви е конкурент?

- Норвежкият град Тромсьо, но сме мотивирани много да спечелим домакинството.
Такава шахматна олимпиада имаше през 1962 г. в Златни пясъци. Това е голямо предизвикателство и ни задължава да направим големи инвестиции през 2013 г.

- Конкретно какви инвестиции планирате?

- Ще направим нова спортна зала, пълна реконструкция на хотел "Добруджа" и топла връзка между него и хотел "Фламинго", изграждане на голяма подвижна конструкция на терена за  хокей на изкуствена трева. Минимум 6000 кв. метра зали трябва да предоставим на  шахматисти. Очаква се да участват 160 страни. Това са общо 320 мъжки и дамски отбора с по 4 състезатели, общо около 1200 шахматисти от цял свят.   

Днес той бе признат за виновен, че за времето от 2 юни до 31 август 2006 г. като граничен контрольор към Управление "Пътни такси и разрешителни", на пункта на това ведомство на ГКПП Дуранкулак, системно е нарушавал и не е изпълнявал служебните си задължения по събиране на винетни такси за ползване на пътната републиканска инфраструктура като не е таксувал 2080 броя влизащи в страната чуждестранни леки и лекотоварни автомобили, от което са настъпили значителни вредни последици за бюджета на Националната агенция "Пътна инфраструктура" в размер на 17 860,64 лв.

Съдът му наложи наказание от 24 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Той е осъден да заплати на гражданския ищец по делото - Агенция "Пътна инфраструктура" обезщетение от 17 860,64 лв. ведно със законната лихва. Христо бе лишен от право да заема материално-отговорна длъжност за срок от 2 години. Той бе признат за невинен за горницата от 2 918,09 лв. до сумата, посочена в  обвинителния акт за още 208 броя чуждестранни коли, както и по обвинението за продължавано престъпление.

Присъдата на Добричкия окръжен съд може да бъде протестирана и обжалвана пред Апелативен съд - Варна, в 15 дневен срок.

На бордната карта има номер на мястото в самолета - близо до пилотската кабина. Снимката е публикувана в списанието заедно с материал за персонала на авиокомпанията на летище Хийтроу.

Според бордната карта, бин Ладен има билет за полет на 26 октомври 2010 г. към неуточнена дестинация на място 07-C.

Не се изясни кой е отговорен за гафа, но Бритиш Еъруейз признаха грешката си от страницата си в социалната мрежа Twitter: "Направена е грешка и търсим как е станала. Извинения за грешката."

Авиокомпанията се бори със серия от 5-дневни стачки на кабинния екипаж, започнали след изригването на исландския вулкан Еяфятлайокутл, заради продължителната забрана за полети над Европа през април.

Освен това варненецът ще изкара 3 години и 8 месеца зад решетките при строг режим за притежанието на 160 грама трева.

Само по себе си количеството не е голямо, а пазарната му цена е около 1000 лв., но наказанието за Илия е сериозно, защото това не е първия път, в който е хващан с дрога.

Илия е задържан след кратко разследване по сигнал, че той и синът му търгуват с наркотици. При обиските в жилищата на двамата униформените открили електронна везна, чифт латексови ръкавици, хартиени пакети, шишенце със семена и мобилен телефон. В газова печка в извънградската къща на бащата била скатана черна торба с марихуана. Според експертите от откритото количество можело да се свият близо 800 цигари.

Къщата в крайния варненски квартал предоставя алтернативна социална услуга, в която малка група деца живеят в среда, близка до домашната - те ходят на училище, имат съседи, играят и се срещат с приятели в квартала.

Всяко дете, което живее там, е уникално и неповторимо и ще му се предоставят благоприятни възможности за развитие, според индивидуалните му потребности, обещават психолозите.

{gallery}Story/2010-06-03-Dom-Mogilino{/gallery}

Луксозният център във Варна се простира на 336 кв. м. Двуетажната сграда разполага с напълно оборудвана кухня, обзаведен хол, спални с по две легла, бани и тоалетни и, разбира се, асансьор, защото много от децата са обзездвижени.

УНИЦЕФ, с подкрепата на bTV, инвестира 400 хил. лв. в строителството на малката къща във варненския район "Вл. Варненчик", която е 4-та в България, построена за децата от дома в с. Могилино.

Община Варна е дарила още 100 хил. лева за дома, който е първият в страната, построен в рамките на града, подчерта днес кметът Кирил Йорданов. Той благодари на УНИЦЕФ, не само за финансовата помощ, а и за моралната подкрепа за изпълнението на този проект, посветен на грижата за деца и обеща да развива подобни социални услуги в общината.

Хората, които ще работят тук, ще изпълняват истински човешки подвиг, каза Йорданов.

Досега от безвъзмездната помощ, дарена от УНИЦЕФ, са усвоени 370 хил. лв. С тях са извършени строително-ремонтни дейности, купени са мебели, оборудване и асансьор, адаптирани за деца с увреждания.

Много фирми и частни лица са дарили обзавеждане, техника, рампи и т.н.

Допълнителни средства са инвестирани в обучението на полагащия грижи за децата персонал, чиито общ брой в малката къща е 10.

В дома могат да живеят 12 деца. Къщата е в непосредствена близост до здравни, социални и образователни услуги, което ще допринесе за интеграцията на децата.

Кампанията за закриване на дома в с. Могилино "Св. Петка" и поетапното настаняване на децата в центрове в цялата страна, където за тях ще бъдат осигурени специални грижи, стартира в началото на 2008 г. Това се случи, след излъчването на британския документален филм "Изоставените деца на България" по Би Би Си, който показа окаяното положение в дома за деца и млади хора с умствена изостаналост в с. Могилино.

bTV започна кампанията с предаването "Великолепната шесторка", приходите от което бяха дaрени за финансиране на проекта, а българското правителство, подкрепено от УНИЦЕФ, разработи план за действие за закриване на дома в Могилино и настаняването на децата и младежите в домове, в които те да получат достоен живот и индивидуални грижи.

Общо шест "Малки къщи" се изграждат за децата и младежите от Могилино, който бе официално закрит през октомври 2009 г.

Устойчивостта на проекта се гарантира чрез промяна в законодателството и осигуряване на държавен бюджет, който да финансира създадениете услуги.

До момента бяха открити три къщи - две край Русе и една край Тетевен. През юни предстои откриването на къщата в Две Могили, а до края  на годината и в София.

Домът във Варна беше осветен от Варненския и великопреславски митрополит Кирил. На тържеството присъстваха дарители, общественици и районни кметове.

Г-жа Таня Радoчай - представител на УНИЦЕФ за България, благодари на българите, че са отворили не само сърцата, а и портфейлите си за тези деца. "Това е велик ден, защото отваряме тази красива къща за деца с увреждания, които са страдали много в досегашния си живот", каза тя.

Радoчай сподели още, че децата, които ще живеят във Варна, досега са живели в подобен дом в Русе и за 2 години подобрението им е голямо. Тя изрази надеждата си, че децата с увреждания, които се раждат сега, ще получат необходимите грижи и шанс за достоен живот.

Белгийският министър на правосъдието Стефан де Клерк съобщи, че съдийката и служителят са били "застреляни, по време на съдебна сесия".

Полицията издирва заподозряния мъж, който е избягал от съда в 11.15 ч. местно време.

Де Клерк каза, че "ужасяващият" инцидент подчертава острата нужда от по-добра охрана в съдилищата в страната.

Това научи ВарнаУтре.бг в отговор на запитването си в РИО-Варна. Повод за това станаха многобройни сигнали на родители, че заблудени от факта, че тази година изпитът за кандидатстване след 7-ми клас и външното оценяване съвпадат, много от децата са написали имената си върху листите, които са предали. В родителски форум дори се готви протестна петиция срещу това толкова много изпитни работи да бъдат анулирани. Според майките някои от децата случайно са надраскали името си, други са направили това в следствие на стреса, но така или иначе квесторите е трябвало да забележат "знака" върху работата на децата и да предотвратят анулирането. 

"Работите и по двата предмета трябва да са напълно анонимни. Тест или чернова, върху които има написано име, се анулира. За съжаление всяка година има деца, които просто пропускат този факт. Средно за Варна са между 5 и 15 през последните няколко години. Не са много и не е масово, но ги има. За съжаление сред анулираните има и работи на деца, които са искали да кандидатстват", обясни шефът на РИО Николинка Даскалова. Тя допълни, че тази година седмокласниците са били инструктирани по отделно за това какво трябва да правят и какво не трябва, предимно заради промените в начина за кандидастване в елитните гимназии. Освен това всеки квестор в началото на изпита бил длъжен отново да напомни правилата на учениците. Въпреки това имало деца, които често по невнимание, допускали грешка.

"Все още е рано да се говори дори за междинни резултати. Учителите порверяват активно работите по български език и по математика. Аз съм председател на изпитната комисия, но дори при мен все още няма междинни резултати. Не се знаят оценките, не се знае и дали вече има анулирани работи. На майките, които се притесняват, мога да кажа да имат още малко търпение. Проверките вървят нормално. Засега се вписваме в графика. Резултатите ще бъдат изнесени на 11-и юни, както беше обявено предварително", допълни Николинка Даскалова.

Утре пък ще стане ясно в кои други две училища, освен математическата гимназия във Варна, ще бъдат приемани заявления за кандидастване след седми клас. Директорите на училищата ще се съберат в инспектората в 13 часа и около час след това ще се знае категорично кои ще са другите две места, където родителите могат да подадат заявления.

Графикът за кандидастване след седми клас остава непроменен, обясниха от РИО.

След изнасянето на резултатите от двата модула по български език и математика, детето трябва да си вземе удостоверение за завършен 7 клас. След това в едно от трите определени за целта училища се подава заявление за кандидастване, което се попълва на място.

Заявленията ще бъдат приемани от 15-и юни до 21-и юни включително. Като за Варна е много вероятно документи да се приемат и на 19 и 20, които се падат събота и неделя. Но това ще стане ясно утре.

От РИО предупреждават, че попълването на заявлението трябва да се извърши много внимателно, четливо и добре обмислено. Подредбата на училищата по профили, професии и специалности трябва да започне от най-желаните низходящо към по-малко желаните.

Резултатите от първото класиране ще бъдат изнесени в трите училища, където са подавани заявленията до 26-и юни. 

Записването е от 28-и до 30-и юни. В същите 3 дни учениците, които не са удовлетворени от класирането си на първи етап, следва да подадат в училището, в което са класирани, заявление за участие във втори етап от класирането. Желанията не се пренареждат и кандидатът може да се класира на втория етап на по-предно желание. Ако няма възможности за по-предно класиране, кандидатът остава на мястото си от първия етап от класирането. Ако кандидатът е минал на по-предно свое желание, следва да се запише в приемащото училище.

За неуспелите да се класират и неудовлетворени от втория етап от класирането и незаписали се ученици съществува възможност за участие в трети етап от класирането - от 9-и до 13-и юли. За целта следва да се подаде ново заявление в училището-гнездо, в което желанията могат да се подредят отново съобразно останалите свободни места и резултатите от изпитите на кандидата.

След обявяване на резултатите от третия етап на класирането и останалите свободни места следва етап на попълване на незаетите места по приемащи училища в срок до 29-и юли. Необходимата информация се получава от директорите на приемащите училища.