Отвлеченият от сомалийските пирати кораб „Ейшън глори“, на който има и осем български моряци е изведен в открити води, съобщи БНР.

По последна информация моряците са в добро здраве. Според електронното издание „Морски бюлетин“, цитирано от РИА Новости, пиратите вероятно са искали да използват кораба като своя база. Изданието се позовава на центъра за борба с пиратството в Куала Лумпур и уточнява, че „Ейшън глори“ е бил забелязан да плава на 30 януари.

„Ейшън глори“ стана вторият кораб, отвлечен от сомалийски пирати, през новата година. Преди него в плен попадна и „Сейнт Джеймс парк“.

Архив Варна | 31-01-2010, 13:16 | varnautre

На 2 февруари се откри фотоизложбата „Лицата на невидимото”  на Тихомир Илиев. Можете да я видите в  Мол Варна на третия етаж  до края на февруари.

Замисълът на Тихомир Илиев е да представи образи – лица, предмети, пейзажи от страната, които остават на заден план за медийното и общественото внимание и за чието съществуване градският човек често не знае.

Изложбата включва фотоси, придружени от кратки поетични пояснения, които отразяват пътешественическите впечатления на автора.
Фотографът обхожда шест населени места в Западна България, в които граждански организации или групи от доброволци работят по различни теми, обединени от религиозното си и етническото разнообразие – католици или православни, българи, роми, турци, банатски българи. Общо за всички тях е обединението около някаква значима за местната общност идея, около която цялата общност работи заедно.

Фотосите отразяват инициативи от следните места: с. Бърдарски геран – общност на банатските българи, със специфичната им архитектура и бит; Симитли – културното многообразие на общностите роми, помаци и българи; с. Гърмен – с ремонта на подстъпа към църквата; проект за здравно образование в общност с преобладаващ ромски състав, с.Септемврийци; заниманията по керамика в детски център „Приятели”, с.Голема Раховица; подновяването на архивния фитнес и заниманията по атлетика в гр. Пирдоп.
Фотографът достига до тях със съдействието на фондация „Работилница за граждански инициативи”, която работи на територията на страната от 2001 г. насам. Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие, Балканския тръст за демокрация и фондация „Чарлз Стюард Мот”.

Изложбата стартира националното си „турне” в края на ноември в София и ще обиколи страната. Градовете, изразили желание и интерес да я подкрепят до този момент, са Стара Загора, Варна, Пловдив, Габрово, Русе и Бургас. Организаторите са отворени за нови покани и домакинства, които да приютят за кратък период техните фотоси. Предвидени са благотворителни разпродажби на фотоси в различни формати.

Варна Лайф | 31-01-2010, 12:46 | varnautre

За писатели от подобен ранг се пише в неделя. Не е закономерност, а предпочитание. Не е и каприз, а по-скоро необходимост. В неделя дори клетките на мозъка си почиват. Улиците са по-тихи от обикновено, а въздухът е по-малко населен с напрежение. Едва тогава започваш да усещаш тъгата. Тя е най-точният диоптър, с който нашето късогледство може да съзре истината за живота.

И сега е неделя. В една година, в която ще се отбележат три десетилетия от смъртта на Ромен Гари. Правил е два опита за самоубийство. Вторият е успешен.

Срещнах го на улицата, на една витрина в книжарницата. Не го познавах, но го стиснах в ръката си. Стресна ме съдбата му. Да посегнеш на живота си е много, много тъжно. И после... После той посегна към моя. Не, не да ми го отнеме, а да ми даде нов. Зачетох се и усетих онова духовно подбутване, което добрите автори владеят.

Малко по-късно говорих с моя близка. Видя книгата на Ромен Гари в ръцете ми: „Нататък билетът не важи”. Очите й се отвориха. Призна ми, че изпитва завист. Беше чела повечето неща на Гари. И сега искаше да е на мое място – отново да се потопи в неговия свят.

Пиша този материал не защото вече съм изчел цялото творчество на Ромен Гари. Не. През ръцете ми мина само тази книга, която си взех от книжарницата. И сядам да пиша за него. Но не искам да дълбая в творчеството му като сляпа къртица. По-скоро открехвам вратата като читател на един майстор по човешките въпроси. Сигурен съм, че ще го направя по същия начин и със следващата му книга. Знам какво ме чака. Една тъга – голяма, трудно смилаема, болезнена и все пак начертана със силата на духа и умението да я посочиш, а не да й се подчиниш. А колко пъти нас ни е задушавала тя? Колко пъти е идвала нощно време да ни стряска и да ни задава въпроси за живота, на които ние нямаме отговор? Искала е да знаем какво ще правим с тревогата, с някои необясними настрония, които ни смущават не само в сънищата и със съмнението, че нещо ни липсва. Много пъти сме надигали глас в опита си да назовем проблема, който ни измъчва, но е излизало само ръмжене? Ромен Гари го изписва – мълчаливо, упорито и безпощадно. Той не просто е писател. Той е красив художник на тъжната истина за живота. Не, на мен не ми ставаше по-леко, докато четях „Нататък билетът не важи”. Все едно бях затворен в малка стая с прозорче на тавана. Все натам гледах, все чаках лъч надежда. Но не идваше. Искаше ми се да намеря верния път с героя в романа, но усещах как ситуацията се усложняваше все повече и повече. Краят бе близо, когато разбрах, че не с героя на Гари, а със себе си водя кореспонденция. Героят – това бях аз. Можете да си представите какво доверие може да се има на автор, който измъква нашето собствено аз и го поставя с лекота в друг свят. 

Това е роман за мъже. За техния залез. Мъже на възраст, които са постигнали много, имат всичко – дори прекалено млада приятелка. Мъже с тъга. Няма го поривът. Заместен е от досадното телесно напомняне, че вече не си онова, което си бил. Сексът е важен. Дори повече отпреди. Сексът е от мъжки род, но не винаги правото там е на страната на мъжете. Тъгата, болката и депресията – те са от женски род. Когато силите са изцедени, мъжът, за съжаление, започва все по-често с тях да флиртува. Тогава от карнавал, сексът се превръща в изпитание. И ако до онзи ден интелектът е играел роля на висш метаболизъм в консумацията на любовта, сега той болезнено започва да дращи и да лющи боята на замазаните ни доскоро страхове. Тогава героят вика своите спомени от миналото. Иска да заживее с тях, наместени зад очите му на стар и уморен човек. Но така се изправя срещу собствената си природа. И за да я надхитри, започва да си мисли, че е някой друг, че не той, а лице и тяло назаем обладават приятелката му с контролирана мощ и сила.

Ако ви кажа, че това е любовен роман, сигурно никога след това няма да посегнете към книга, съдържаща думата любов. В „Билетът нататък не важи” има околосветско пътешествие в земя, населявана от един-единствен човек. Тъжният. Той гасне, но не иска да се примири. Има власт, има пари, има красива любов, но няма време да им се наслади. Тленността на времето го следва по петите като товар, който от ден на ден става по-голям, а неговата сила е отслабва.  

Прочетох книгата преди два месеца. Много малко неща от нея са избледнели. Уви, боите, с които рисува Гари, са трайни. Защото това са и нашите багри. Казах, че книгата е за мъже, но в нея има повече покана за жени. Не толкова покана, а по-скоро търсене на прошка, че мъжете стават тъжни и залязват не само с ограничаване на сексуалните си способности. Предизвикателството, рискът, емоцията, любовта – всичко това сякаш се превръща в инструмент, а не в цел, защото са рутинно овладени. На прага на шейсетте не можеш просто да се хвърлиш с главата напред в една авантюра. А ти се иска. Толкова много, че се заричаш: „Не се ли получи, слагаш край. На всичко.” Дори на живота? – ще попитате. О, това е най-нищожното, с което разполага всеки мъж, когато става въпрос за достойнство.

Питам се защо досега не съм срещал Ромен Гари. Къде беше той? Защо се е криел?

Изпитвам страх, че мога да отговоря на тези въпроси. Но ще го направя.

Нашият свят има нужда от наркотици. Имам предвид интелектуално надрусване. Любовните романи, наивните сюжети, пошлата музика, зрелищното кино – това са леките наркотици. Другите наторяват съзнанието ни с фалшиви и дори опасни илюзии. Но човек не е социален жълтък. Негова основна съставка не отива за застройка на чужди интереси. Съзнанието му може да е населено с безброй ангажименти в един задъхващ се свят, но душата му остава настрани. Никой не може да я залъжи. Нейното пречистване е страданието. Още Аристотел го е казал. Със страданието и търсенето на истината, тя се възражда. Жалко, че за това остава все по-малко време. За съжаление неделята, в която всичко друго спира и остава човекът, е една. Още по-тъжно е, че Ромен Гари може да остане още дълго незабелязан. И неговата песен да не се чуе.

За себе си имам добри новини. Открих Ромен Гари. Прочел съм едва една негова книга. Предстоят ми останалите, които съм си разпределил във времето като базови лагери.

За финал оставих малко суха информация за родения в Литва писател. За всеки, който не го е срещал, тя би приседнала. Затова е хубаво да се отпие поне глътка от невото творчество. Не, не сладни. Точно обратното. Но не се притеснявайте. Четейки Ромен Гари вие не се окопавате с екзистенциален мазохизъм. Понякога на фона на една човешка трагедия нашата лична би могла да изглежда лесно смилаема. Ето затова при нас на гости пристигат добрите писатели – за да ни опишат онова, което ние не можем да признаем пред себе си. Успеем ли с тяхна помощ да го направим, билетът за следващото пътуване ни е осигурен. Трябва само да отворим вратата.

Ромен Гари е псевдоним на Роман Кацаев. Емил Ажар е другото му име. По този начин той успява да спечели два пъти наградата „Гонкур”, която иначе се присъжда само веднъж. Роден е във Вилнюс през 1914 година. Тогава територията на Литва е в границите на Руската империя. Преселва се в Париж на 14 години. После става участник в съпротивата. След втората световна война има кариера на френски дипломат. Любопитно: първото му назначение е в България. Военен, дипломат, кинорежисьор, писател...

Тук Ромен Гари ме прекъсва. На едно листче до мен на масата стоят записани последните му думи: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай трябва да се има предвид, че тя продължава откакто съм възрастен човек и именно тя ми помогна да стана известен писател. Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!”

Човешкият живот е особено преживяване. Там, където дори насилствено свършва, може би започва неговото вечно съществуване. Доказват го романите на Ромен Гари – един все още неперфориран билет за пътешествие в света и на нашата душевност.


   

Варна Лайф | 31-01-2010, 12:38 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Тодор Стойков е избран за шести път за баскетболист номер едно на България в анкетата, проведена сред представителите на медии и треньори на баскетболните клубове у нас.

Досега по време на своята кариера Стойков играе за: Черно море – 1997/2000, Кордивари (Италия) – 2000, Лонгобарди Скафати (Италия) – 2001, Черно море – 2001, Лукойл Академик – 2001/2006, Памеса (Испания) – 2006, Лукойл Академик – 2006/2010

Девет пъти шампион на България (7 пъти с Лукойл Академик и 2 пъти с Черно море), 9 пъти носител на купата на България (6 пъти с Лукойл Академик и 3 пъти с Черно море), участник в 2 европейски първенства – 2005 в Сърбия и 2009 в Полша.

Стойков се присъедини към Лукойл Академик през зимата на сезон 2001/2002, като преди това играеше за родния си Черно море. С Лукойл Академик Стойков спечели 7 поредни титли на България, а освен това стана и 6-кратен носител на купата на страната. За всички тези години Стойков напусна Академик за кратко през 2006, когато игра за испанския Памеса (Валенсия). Тодор Стойков сложи край на кариерата си в националния отбор на България по баскетбол след участието на тима ни на Евро 2009. Той обяви след срещата с Литва, че е изиграл последния си мач с екипа на България.
 
32-годишният баскетболист получи миналия месец „Спортен Икар" за шампионско дълголетие. В турнира за купата на УЛЕБ, Стойков държи рекордите за най-много вкарани точки, асистенции, вкарани тройки и наказателни удари. В последните 15 години крилото играе за националния отбор на България във всички възрасти от мъжкото направление.
 
През този сезон Стойков игра 12 мача в Националната лига и има по 13.7 точки, 2.3 борби и 2.3 асистенции за 22.2 минути игра. Неговият коефициент е 12.7 в тези срещи.
 

Архив Варна | 31-01-2010, 12:26 | varnautre

По информация на ГД Гранична полиция гръцките фермери временно са отворили блокирания път към граничен пункт Кулата.

Повече от 400 ТИР-а бяха извили километрична опашка от българската страна на границата, а протестиращите пропускаха само леки коли. Към 13.55 ч е започнало постъпателното им пропускане, съобщи МВР.

До 15 ч ГКПП Илинден ще бъде изцяло затворен за преминаването на превозни средства, а забраната вече не важи за ГКПП Капитан Петко Войвода.

Новините | 31-01-2010, 12:18 | varnautre

В шуменската община Никола Козлево се случи нещо знаменателно. Местният кмет от ДПС Турхан Каракаш пробва да смени имена на улици като „Батак”, „Баба Тонка”, „Панайот Волов”, „Кочо Чистеменски”, „Чавдар” и „Бачо Киро”. Те трябваше да бъдат прекръстени поради „изчерпване на историческото си значение”, заедно с „Георги Димитров”, „23 септември” и „Аврора”. Спряха го единствено медиите, най-вече една остра статия в шуменски вестник. Тя предизвика телевизионен интерес към сесията в петък, на която трябваше да се вземе решението. Каракаш се изплаши и оттегли предложението.

По същото време премиерът Бойко Борисов бе на първото си посещение в Турция и преливаше от топлота към колегата си Ердоган. Каза, че България твърдо подкрепя съседката си за членство в ЕС и приятелството между двете страни не се нуждае от партии-посредници.

Съвпадение между двете събития?
Ами добре, нека е съвпадение. Нека предположим, че 99-тата дупка в кавала на ДПС – Каракаш, случайно е подбрал момента и не знае какво прави. Нека бъдем наивни, че във феодализирана партия като ДПС Никола Козлево е феод и Доган и депутатите му не знаят какво става там. Нека си затворим очите за пореден път, защото темата „ДПС – етнически провокатор” е като оная табела върху сградата на Юзеирови в Славяново, на която с големи бели букви на лилав фон бе изписано „Движение за права и свободи”. Табелата си бе там, висеше на фасадата, дадоха я по телевизията, но всички се питаха „Има ли нещо общо ДПС с Юзеирови”. Ми няма, при тая слепота.

Но да оставим ДПС. Каракаш извърши огромна провокация спрямо държавата и доминиращия български етнос. Независимо дали ще скъса предложението, или ще го внесе идната сесия (както се заканва), той вече пося етническо напрежение. Обиди България  и историята й. Направи чекинг (според терминологията на Борисов). Тест какво може, какво – не, кое как следва да се прави. „Изчерпване на историческото значение” на Батак и Кочо Чистеменски -  някакъв кмет си го помисля, написва, внася на сесия, че и защитава!? Това ако не е провокация, кое е?

Но защо Каракаш успя? Защо чекингът бе осъществен? Ами защото т.нар. „български партии” го проспаха. Нали не си мислите, че кметът се е събудил и на обяд внесъл докладната? Имало е комисия, която е дискутирала имената, в малка община като Никола Козлево всичко се е знаело. Реакция от ГЕРБ, които имат съветници там? Не. От „Атака”, ВМРО? Не. БСП? Сетиха се, че са българи и хора с отговорност впоследствие.

Каракаш се изплаши от журналисти. И една от горните партии да бе сигнализирала, гражданската реакция щеше да го спре навреме. Какво има да се чудим на кмета – подготвя, аргументира, комисия обикаля, а от „българските партии” ни вопъл, ни стон. Те се възмущават от турските сериали.

Естествено, не това е главният проблем. Той е, че Каракаш няма да бъде подведен под съдебна отговорност, а ако все пак прокурори го погнат, ще е прах в очите подобно на Юзеирови. Сплаши ли ги държавата? Срина им паметника, те градиха наново, пак го събори... До там. На Юзеирови не им е притрябвал паметник, трябва им напрежение и го постигат. Същото е и в Никола Козлево.
Най-големият абсурд е, че премиерът открито признава, че ДПС прави чекинг с мира в страната, а в същото време няма съдебни последствия за тази партия. Толкова ли е слаба държавата, че вижда кой я тества, но няма последствия за провокаторите?

А иначе Каракаш играе по „правилата на демокрацията”. Казва, че щял да събере жителите, да ги пита, и, ако искат нови улици, да ги преименува докрай. Този своеобразен референдум в Никола Козлево е с предварително известен край. И е огледало на онзи, който Борисов и „Атака” по едно време искаха за новините на турски. В слабите общества референдумите са огън, който дори и премиер-пожарникар не може да изгаси. А силните се крепят на закони и прилагането им.

Без цензура | 31-01-2010, 12:01 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Временно се забранява движението по магистрала "Марица" на територията на област Хасково поради активирало се свлачище, съобщиха от Агенция "Пътна инфраструкрута".

Въвежда се обходен маршрут: пътна връзка АМ "Марица" при км 106 по път I-8 Свиленград - Капитан Андреево.

Пътят е сигнализиран и обозначен. АПИ апелира за повишени внимание и спазване на въведените ограничения.

Новините | 31-01-2010, 11:58 | varnautre

По принцип харесвам ювелирните текстове на руските класици. Ценя дълбокия им поглед навътре към душата на човека, към най-деликатните му тайни, страдания, надежди и страхове. Може би  затова ме грабна изпълнението на Десислава Чутуркова и Милен Николов в пиесата на режисьора Георги Михалков „Чехов 3D”. Надникнах в някакъв таен, загадъчен, интимен свят, в който писателят не е допускал никого и едва ли би се радвал от сърце, че именно ние тук и сега сме се намъкнали и любопитно изследваме всеки ъгъл, всяко желание, всяка думичка от него. Идеята за подобен спектакъл тръгва от скандалната биография на Чехов, написана от Доналд Рейфилд.

Сядаш в залата и се вглеждаш в онова, което се случва на сцената: великолепни текстове, невероятен танц, много пластика, емоция, вдъхновение и една история, разказана така, че не ти се иска да свършва. За мен това е ценителски спектакъл, в който търсенето на триизмерния Чехов в неговата дълбочина и същност, приключва с взиране в себе си. Получаваш въпросите, които вълнуват човечеството от началото до края: въпросите за смисъла, за любовта, за истината, съдбата, за отношенията между мъж и жена... естествените въпроси за живота... Отговорите всеки сам пише поотделно. А понякога дори не стига до тях. Но в крайна сметка човек винаги има нужда да си даде пауза от делничното мислене. Да забрави колко стува килограм сирене и кубик вода. Да пропусне дреболиите, които затрупват дните му от събуждането до последната чаша чай преди лягане... И да погледне някъде там навътре и в дълбокото... Нещо, което отдавна забравихме да правим и това почти се превърна в навик. Триизмерният Чехов, изигран с много емоция, с вълнуващи танци и с великолепни текстове е просто едно пътуване към същността. За ценители.

Архив Варна | 31-01-2010, 11:56 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Здравният министър е пристигнал изненадващо в дуловската болница в 9,30 часа.

По думите му той е заварил в отделенията на болницата една родилка и 4-ма стационарни пациенти в неврологичното отделение, които са на перорално лечение и според него могат да се лекуват и вкъщи, съобщи БНТ.

Министърът съобщи още, че през цялата 2009 година в дуловската болница са лекувани около 3600 пациенти, но още 3600 души от общината са се лекували в болниците в Силистра, Варна, Шумен, Русе, Тутракан и Исперих - в цяла Североизточна България са се лекували, за да намерят по-качествено здравно обслужване.

Министър Нанев съобщи, че съпругата на един от заместник кметовете в Дулово в момента ражда в тутраканската болница, както и че самият управител на МБАЛ Дулово д-р Али Селиман наскоро е бил опериран в Исперих.

Нанев отново подчерта, че целта на реформата не е да се закриват болници и не това се случва в момента. Дейността на лечебните заведения се редуцира, за да бъде по-качествено обслужването на гражданите и всичко се прави в името на пациента.

В момента министърът разговаря с кмета на община Дулово, депутатът от ДПС д-р Митхат Табаков и лекари от болницата.

Архив Варна | 31-01-2010, 11:19 | varnautre

Отново започва дискусия за съдебната реформа. За кой ли път в биографията ми. Вече изглежда естествена като редуването на сезоните. И тук е същото: избори, риболов, бране на гъби, увеличени сметки за ток и топлина, някоя-друга рокада в съответния кабинет и веднага след това идва поредното обсъждане на съдебната реформа. По стар обичай после предстои някоя президентска история, малко партиен миш-маш и накрая настъпва лятото, за да обере натрупаните от всички политически и обществени негативи и да сгрее държавната атмосфера. После, с известни подобрения или влошавания, всичко се повтаря... Както се казва от реформа до реформа.

Ето сега сме именно в тази част от действието. Горкичкият Наказателно- Процесуален. Ако аз бях на негово място, заедно с Наказателния отдавна да съм си драснала клечката, защото и това не е съдба... Да те подмятат през няколко месеца, да обясняват колко си неадекватен на европейските критерии, да ти пренареждат страниците, да ти зачеркват абзаците, да те обвиняват за половината беди в държавата, да те променят, препечатват, да ти освежават корицата, а след няколко месеца отново да те грабват със същите процедури... В един момент вероятно става непоносимо.

Така се случва и сега: обсъждат промените в Наказателно-процесуалния кодекс. На горкичкия този път му допълват запасен защитник – назначен от съдия или прокурор в досъдебна фаза, ако обвиняемият не е посочил адвокат и се е отказал от услугите на служебен защитник. Сигурно няма нищо по-логично от това човекът, който те обвинява да определи защитата ти! Научихме, че целта на подобно разчупване в мисленето е най-сетне организираната престъпност да се просне възнак, нокаутирана от новата версия на 365-ти епизод от реформата на съдебната система. Обаче... Поправете ме, ако греша: организираната престъпност ще стане, ще си поотупа дрешката от калта и бодро ще си стегне куфарите към някой остров... Но дребните и нещастни граждани, които по лошо стечение на обстоятелствата са се оказали в полезрението на отмъстителен и хитър „професионалист”, ще леят горчиви сълзи и ще проклинат мига, в който са се родили. Впрочем, подобни истории най-често се случват с нищо неподозиращи невинни хора, случайно настъпали интересите на новоизлюпен богаташ, строител и друг подобен организатор на реда в съвременна България.Така, че от сега си представям генералната справедливост, която заплашва да възтържествува с изключителната подкрепа на новата философия на реформата. За другите два спорни момента в проекта също може да се поразсъждава в подобен стил. При представянето на промените правосъдният министър ги мотивира с факта, че настоящият кодекс е твърде формален и има много забрани, които не дават възможност на държавните органи да се справят с борбата с престъпността. А за новия Наказателен кодекс се очаква да бъде „модерен и изчистен” и да подкрепи всички предложения на магистратската общност.  Междувременно премиерът обяви, че иска законите да се пишат от прокурори, а не от адвокати. В цялата тази мозъчна атака се включиха очакванията президентът да насрочи заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, на което да бъдат обсъдени въпросите на съдебната реформа. А когато се намеси президентът, обикновено на финала става дума за Конституцията и... да речем... за нейното освежаване. Дали е така: ще поживеем, ще видим.

Важното е, че главният прокурор, коментирайки материята, заби десятка с оценката, че хората в България се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците. А, извинете, кой точно Франкенщайн е държавата? Не е ли тя струпването на чиновници, служители, правораздавачи, които имат изключителните възможности случайно да грешат, с което фатално да променят човешки животи, да жонглират с текстове от законите, когато и както е изгодно за някой по-богатичък поръчител, да са на семинар или в болнични, точно, когато нещата трябва да бъдат решени обективно и в срокове... И накрая да е ясно, че вариантите са два: в първия тези хора остават безнаказани, защото никой персонално не носи вина, когато става дума за колективна отговорност, или втори вариант: решението е по съвест и толкова. В края на краищата никой не може да рови в чуждата съвест и да дава обяснение или да променя нагласите й.

В такъв случай от кого точно ни е страх? От организираната престъпност, дето години наред зее да нагълта държавата? Или от държавата? Или от конкретни хора, които всеки от нас може за себе си да опише с имена, телефони и заемана длъжност?...Заради жонглирането с абзаци от закони, което в България се практикува години наред безнаказано за жонгльорите и с твърде тежки последствия за жертвите. Веднага давам пресен пример: стара къща във Варна,  районно кметство, дребни грешки в строителната документация, последствия: естествено пагубни за жертвите и вероятно стабилизиращи финансовото състояние на грешащите, които почти няма как да бъдат наказани. Нали знаете: колективна отговорност... Грешките не винаги и не съвсем са грешки, нещата се проточват във времето. Нешо повече: благодарение на не много едри риби по кметства, следствия и съдилища могат толкова да се разтегнат, че дори да има резултат от похода за справедливост, ако той дойде след десет години, престъпниците ведро и с пълни шепи са консумирали плодовете, а жертвите са близали рани и свиквали със ситуацията. Тежко нещо е закъснялата справедливост. Сигурна съм, че мнозина в България могат да ви гарантират това. Не за друго, а защото са го преживяли на собствен гръб.    

Та така за горкичкия Наказателно-процесуален... И перфектен да го направят, и еталон на цяла Европа да стане, докато не започнат да го прилагат по правилния начин и докато не се променят хората и нравите, няма да стане! Дотогава всяка пролет и есен ще спрягаме съдебната реформа и ще я наричаме с нежни имена. Но може ли да има име нещо, за което не е ясно дали съществува?

Без цензура | 31-01-2010, 11:08 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Тримата състезатели дошли на проби в Черно море може да подпишат договори с клуба.

Преди изиграването на първата контрола със Светкавица в Търговище, Велизар Попов имаше намерение да вземе двама от тримата играчи. След единствената до момента контрола и проведената вчера двустранна игра, има огромна вероятност и на тримата да бъдат предложени договори. Треньорското ръководство е останало доволно от изявите на футболистите, но решение ще има най-рано в сряда след проверката с Дунарея в Албена.

След вчерашната тренировка на заснежения терен под Аспарухов мост, Георги Божилов е със счупен нос, а Милен Петков - с болки в глезена.  

Архив Варна | 31-01-2010, 10:58 | ЕКАТЕРИН ДОНЧЕВ

С неприлични предложения в сайт за запознанства е затрупан певеца от Добрич Дамян Попов.

Жени на всякакви възрасти са надушили профила му в сайта gepime.com и са провели мощна атака, за да свалят един от най-слушаните певци в интернет пространството.

„Получавал съм много предложения. От всякакви хора и на различна възраст”, призна Дамян пред ВарнаУтре. Той разкри, че търси любовта в очите на момиче на неговите години.

Дамян дори хлътнал до уши по една девойка от Пловдив, с която са се срещали няколко пъти. „Много е готина, на 21 години е. Признавам си, че и двамата хлътнахме яко. Всяка вечер се виждахме и си говорихме чрез камерата”, сподели Дамян.

Всички предложения са го провокирали да направи песента "Гепи ме". В началото на годината в родните ни радиа се завъртя и сингълът му, който е трети по ред, а тези дни бе заснет и клипът към песента. Режисьор на лентата е Ники Скерлев. Автор на текста е самият Дамян, на който му отнело само няколко минути, за да го напише. Клипът заснели на 3 площадки за 10 часа. Действието се развива в столичния Вайпър рум, в подземен паркинг и в един апартамент. В клипа участва и чаровната звезда от Стар Академи и група Какао Клавдия, която от момиче в стил Барби се превръща в изкусителка. Двамата с Дамян ще провокират меломаните със секси визия в "Гепи ме".

До дни се очаква и песента да види бял свят в ефира на музикалните телевизии.

Варна Лайф | 31-01-2010, 10:48 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА

Станаха ясни първата и втората четворка един мач преди края на втория етап от Националната баскетболна лига.

Изходът от двубоя между отборите на Рилски спортист и Ямбол може само да размести отборите във втората половина на таблицата.

Тимовете, дадени над пунктира ще бъдат поставени при жребия за купата на страната. Това са Лукойл Академик, Левски, Евроинс Черно море и Балкан. Нещо повече, жребият ще бъде дирижиран и за полуфиналите така, че първият (Лукойл Академик) и вторият (Левски) в класирането да не се срещнат на по-ранен етап от финал.
 
Ето как ще изглежда класирането в НБЛ при евентуален успех на Рилски спортист и съответно на Ямбол в утрешната среща:
 

При ПОБЕДА на Рилски спортист

 
1. Лукойл Академик 12-2
2. Левски 11-3
3. Балкан 6-8 (3 победи и 1 загуба)
4. Черно море 6-8  (2 победи и 2 загуби)
------------------------------------------------------
5. Рилски спортист 6-8  (1 победа и 3 загуби)
6. Черноморец 5-9 (коефициент 1.066)
7. Спартак Плевен 5-9 (коефициент 0.9433)
8. Ямбол 5-9 (коефициент 0.9155)

При ПОБЕДА на Ямбол

1. Лукойл Академик 12-2
2. Левски 11-3
3. Балкан 6-8 (3 победа и 1 загуба)
4. Черно море 6-8  (2 победи и 2 загуби)
------------------------------------------------------
5. Ямбол 6-8 (1 победа и 3 загуби)
6. Черноморец 5-9 (коефициент 1.0300)
7. Рилски спортист 5-9 (коефициент 0.9910)
8. Спартак Плевен 5-9 (коефициент 0.9760)
 
Напомняме, че според правилата при еднакъв актив между два или повече отбори следващият критерий са броя победи-загуби в мачовете помежду им. Ако и той е равен, то класирането между отборите с равен брой точки се прави въз основа на коефициент от броя отбелязани точки, разделено на броя получени точки само в мачовете между тимовете с равен актив. 

Архив Варна | 31-01-2010, 10:44 | varnautre

{vsig}photo-report/zimnabradva{/vsig}Не, този възрастен варненец не се опитва да натроши климатика си о...

Архив Варна | 31-01-2010, 10:40 | varnautre

10 американски граждани са задържани от властите в Хаити по подозрение, че са се опитали да изведат нелегално 33 деца от Хаити.

Малчуганите са от 2-месечни бебета до 12-годишни деца. Автобусът, с който пътували, бил спрян на границата с Доминиканската република.

Американците били от баптистка църква в Айдахо и твърдели, че са с мисия да спасят 100 хаитянски деца и да се грижат за тях.

Групата била задържана от полицията на границата в петък вечер. Водачката им Лорая Силсби обяснила пред репортери, че не са искали да направят нищо незаконно, просто се опитвали да постъпят правилно. Децата обаче били качени в автобуса на път към границита без нито един от необходимите документи.

Американците твърдят, че не са плащали за децата. Те им били предадени от местен пастор. За осиновяване щели да бъдат дадени само тези, които нямат близки роднини.

Хаити въведе строг контрол над осиновяванията и вече изисква премиерът Макс Белрив лично да разрешава заминаването на всяко сираче, за да се предотврати трафика на деца.

Новините | 31-01-2010, 10:02 | varnautre