Категория Новини
Интервю със Спортист №1 на България Детелин Далаклиев, който е световен шампион от Милано 2009, за титлата, федерацията и предстоящата олимпиада
- Честито, Детелине! За кой път ставаш републикански шампион?- Благодаря! От 2000 година досега съм шам...
Без цензура | 01-05-2010, 12:49 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА
“Умерено мързеливи сме на фона на останалите европейци", коментира синдикалистът Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ в телевизия PRO.BG.
От думите му стана ясно, че българите са по-малко мързеливи от гърците, почти колкото италианците и доста по-мързеливи от германците. “Южняшка нация сме и се вписваме добре в общия пейзаж”, заключи синдикалистът.
Според икономиста Георги Ангелов, едни са мързеливи, а други не. Вината за това била на правителствата, които така и не успяват да вдигнат стандарта на живот у нас. За това ни компенсирали с повече почивни дни и болнични. Фактът, че имаме изключително много неработни празнични дни също бил красноречив. Освен това българинът бил мързелив в родината си, но като заминел да си вади хляба в чужбина, ставал работлив.
Новините | 01-05-2010, 12:46 | varnautre
Днес в 13 ч започна записването за участие в почистването на Южния плаж. На всеки желаещ бяха раздадени...
Архив Варна | 01-05-2010, 12:30 | ВИОЛЕТА РУСКОВА
В Добрич се провеждат финалите на държавното лично първенство по бокс за мъже.Към статията »{vsig}SPORT...
Архив Варна | 01-05-2010, 12:11 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА
На 1 май Спортист №1 на България Детелин Далаклиев и най-добрият боксьор на Добрич - Мариян Момчев, ще се потрудят за... шампионски титли.
Преди броени минути двамата се класираха за финалите в държавния личен шампионат по бокс за мъже, съобщи за ВарнаУтре треньорът на Добруджа Михаил Георгиев. Далаклиев записа служебна победа на полуфиналите в кат. до 54 кг и е на път да триумфира без бой на ринга в зала "Русалка". Момчев отказа в първия рунд Мануел Манов от Русе. Негов съперник на финала утре ще бъде Ивайло Тонков от Варна. В 10 часа започват срещите за златните медали. Фоторепортаж от събитието, както и информация, ще бъдат поместени във ВарнаУтре веднага след първенството.
Архив Варна | 01-05-2010, 12:10 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА
В Добрич днес бяха определени държавните шампиони на България по бокс при мъжете.
В кат. до 54 кг триумфира Детелин Далаклиев. Действащият Спортист №1 на страната ни, който е и световен шампион от Милано 2009, не стигна лесно до успеха. Неговият съперник Елиан Димитров от бургаския клуб Победа даде максимума от себе си да затрудни противника си, но в крайна сметка Далаклиев взе златния медал с 3:1 точки. Най-убедителният шампион в изиграните срещи на ринга в зала „Русалка” бе представителят на домакините от Добруджа Мариян Момчев, който размаза с 9:0 точки Ивайло Тонков от варненския Викинг. Двубоят между тях бе финал в кат. до 81 кг.
Останалите шампиони:
До 48 кг Георги Андонов (Левски) – Сашо Асенов (Локо Пд) – служебно за Андонов
До 51 кг Александър Александров (НСА) – Галин Паунов (НСА) – служебно за Александров
До 57 кг Любен Тодорв (Септември) – Божидар Тодоров (Русе) 4:0
До 60 кг Симеон Бунарджиев (Победа) – Ангел Димов (НСА) 0:0 – реферите дават победа за Бунарджиев
До 64 кг Калоян Димов (Победа) – Ангел Христов (Кико) 0:2
До 69 кг Георги Копалиев (Спартак Пл) – Никола Николов (НСА) 0:1
До 91 кг Деян Петров (Спартак Пл) – Тервел Пулев (Национал Сф) – служебна победа за Пулев
+ 91 кг Румен Кендов (Пл. Янков) – Жеко Жеков (НСА) 4:2
Архив Варна | 01-05-2010, 12:06 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА
Да бъде пилот на щурмови военен хеликоптер.
Това била мечтата на по-малкия син на британския принц Чарлз и покойната лейди Даяна. Според медиите на Острова принц Хари можело да се върне в Афганистан в началото на следващата година. Припомняме, че членът на кралското семейство изкара десетмесечна военна служба в Афганистан преди три години.
Принцът успешно бил преминал курса на обучение за пилотиране на боен хеликоптер и сега мечтаел да управлява щурмовата машина, като се включи активно в бойните действие над афганистанската територия.
Внукът на британската кралица Елизабет все още не е съобщил подробности около евентуалното си заминаване на фронтовата линия.
Варна Лайф | 01-05-2010, 11:38 | varnautre
Бедствено положение беше обявено в 3 американски щата, след като нефтена платформа потъна в Мексиканския залив.
Петролният разлив заплашва околната среда и икономиката в Алабама, Луизина и Флорида.
Междувременно потъна още една нефтена платформа, която била влачена към склад за скраб, съобщи крайбрежната охрана. Катастрофата станала близо до Морган сити в Луизиана. Никой не е пострадал и няма щети за корабоплаването в навигационния канал Чарънтън. Платформата, дълга 210 фута, имала резервоар за 20 хиляди галона гориво, но при потъването то било не повече от 200 галона.
Екокатастрофата, която заплашва трите американски щати Алабама, Луизиана и Флорида, се разсраства и заради неблагоприятните метеорологични условия.
Вчера силни ветрове от югоизток изтласкаха част от петрола, изтекъл от потъналата платформа "Дийпуотър хърайзън" към крайбрежието на Луизиана. Застрашени от изчезване са 400 вида животни, както и водната фауна. Нефтеният разлив ще прекрати достъпа на въздух до планктона. Жертвата ще станат и огромните колонии от видри в зоната на бедствието, което е на път да се превърне в най-голямата екологична катастрофа. Части от нефтеното петно вече са стигнали и до устието на река Мисисипи. Метеоролози предупреждават за наближаваща буря, която неминуемо ще стане причина още нефт да стигне до крайбрежието. Заради вълнението и вятъра специалните заграждения, които трябва да локализират нефтения разлив по повърхността на водата, няма да могат да възпрепятстват проникването на нефта до брега и намиращите се там водоеми.
Причина за катастрофата е потъването на обслужващата кладенеца нефтодобивна платформа "Дийпуотър хърайзън", която експлодира и два дни по-късно потъна.
11 от 126-те души, които работеха, изчезнаха и се смятат за мъртви, останалите бяха евакуирани. Барели петрол продължават да се изливат в Мексиканския залив от отворения кладенец. Така мащабите на разлива превишават пет пъти първоначалните преценки. По последни данни от повредената тръба всекидневно се изливат 5000 барела нефт, или 800 000 литра. Нефтеното петно е обхванало площ от 75 000 кв.км. От екологичната катастрофа са заплашени четири щата - Луизиана, Флорида, Алабама и Мисисипи. Еколози прогнозират, че отстраняването на замърсяването може да отнеме години, а американският президент Барак Обама разпореди замразяване на договорите за нови сондажи.
Новините | 01-05-2010, 11:06 | varnautre
Днешните управляващи са една хунта.
Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев на днешния протестен Първомайски митинг на левицата в София.
На жълтите павета пред сградата на парламента бяха паркирани десетки автобуси, дошли от различни краища на страната. Около 2-3 хиляди социалисти и симпатизанти се събраха на площада между храм-паметник „Св. Александър Невски” и парламента за да изразят отношението си към политиката на управляващите. Митинга започна с развяване на червени знамена и патриотични песни. Хората огласиха площада с възгласи в подкрепа на БСП. Всички скандираха „Оставка“ по адрес на Бойко Борисов и министрите му.
Първи на трибуната се качи Сергей Станишев. От там той зяви, че всеки ден в повече, на това правителство, носи щета на България и затова то трябва да си ходи. Опозиционният лидер призова и да бъде защитена свободата на словото. Според Станишев БСП имала самочувствие да каже, че е направила най-много за това, българският народ да живее добре. И добави, че сега хората живеели в страх от полицейщината. По думите на червения лидер, финансовият министър Дянков трябва да си ходи и това щяло да бъде първата антикризисна мярка.
Румен Овчаров пък беше категоричен, че момента България има най-некадърното и най-некомпетентно правителство за всичките 20 години. Той поиска оставката на правителството на Бойко Борисов. “Няма как да не протестираме, щом денят започва и завършва с подвизите на Цветан Цветанов”, каза още Овчаров.
Архив Варна | 01-05-2010, 11:01 | varnautre
Около 300 души се събраха на протестния Първомайски митинг-концерт пред сцена „Раковина“ в Mорската градина.
Вместо лозунги и скандирания, заклеймяващи управлението на Бойко Борисов, социалистите прочетоха поучителната „Приказка за стълбата“. Хората, дошли на митинга по случай Деня на труда, пък се разпръснаха по пейките и площада около шадраванчето. Варненските роми, които по традиция на 1 май си обличат най-шарените дрехи и атакуват Mорската градина с цел безспирни забавления, бяха доста по-колоритна гледка от протестиращите срещу управлението на ГЕРБ.
„Не на трибуналите! Свобода за Борислав Гуцанов!”, гласеше един от лозунгите, които прозвучаха в Mорската градина. Припомняме, че лидерът на БСП-Варна – Гуцанов, в ареста, след като беше задържан при операция „Медузите“.
Припомняме, че днес левицата провежда национален протест в цялата страна. Идеята на червените е да изразят отношение към политиката на управляващите и да дадат своя отговор срещу кризата. Във Варна обаче подобни неща не се чуха. Освен БСП с организацията на протеста бяха ангажирани Комунистическата партия на България, „Нова зора“, ПД „Социалдемократи“, ОБТ – лейбъристи, БЗНС – „Ал. Стамболийски“ и други леви организации.
{vsig}VARNA/2010-05-01-1-vi-maj{/vsig}
Малко преди митинг-концерта пред сцена „Раковина“ на Червения площад също започна протестен Първомайски митинг, организиран от други леви партии и организации. Сред тях са Български работнически съюз, Работническо-селската партия, Съюзът на комунистите в България и Българска асоциация на пенсионерите. Лозунгът на скромния протест гласеше – Нека да отговорим с единство на управляващите! Парадоксално, предвид факта, че левите всъщност бяха разединени за първомайския митинг – едните протестираха в Mорската градина, а другите на Червения площад.
За 13 часа пред Катедралата пък е насрочена „родителска среща“. Майки от цялата страна ще се събeрат за да представят исканията си за справедливи детски надбавки. Конкретното настояване е за увеличение на надбавките от 35 на 50 лева. Също и да отпадне критерият за доходите, а помощта за децата с увреждания да бъде увеличена поне до размера на минималната работна заплата.
Мисия Варна | 01-05-2010, 09:18 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ
ЕДВИН СУГАРЕВ
svobodata.com
Масов тупаник и дим от димки в украинската Рада ознаменува заличаването на националната независимост на страната и връщането й в орбитата на путиновска Русия. Председателят на Радата Владимир Литвин удържа заседанието, прикрит зад разпънат чадър – в заседание, при което предателския договор, сключен между между украинския президент Виктор Янукович и руския му колега Дмитрий Медведев, бе приет с десетина гласа над необходимото мнозинство.
Договорът на практика зачерква Украйна като страна, кандидатстваща за членство в НАТО. Неговите клаузи предвиждат удължаване присъствието на руския боен флот в базата в Севастопол до 2047 г. Просто няма как да се надяваш на участие в северноатлантическия пакт, докато позволяваш на военния флот на една чужда държава да пребивава в страната ти.
Разменната монета е бонус за газта: 10-годишно споразумение за евтин газ за Украйна, като общата стойност на Путиновия дар се изчислява на 40 милиарда долара. Скъпо било, нацупи се той, и наема за флота му бил скъп. Не е скъпо – особено когато срещу тази сума купуваш страна като Украйна – стратегическия важния адвантпост за газовата ти експанзия.
Паралелно с тупаниците в Радата московската Дума също одобри договора – с огромно мнозинство и аплодисменти. По този повод руският премиер отбеляза, че "събитията в Киев ни показаха, че новите власти на Украйна са готови да изграждат наново отношенията си с Русия". Звучи като похвала за руските тайни служби: добре се справихте, момчета.
Наистина са се справили добре момчетата. Може би ако още от самото начало бяха успели да отровят Юшченко, щеше да е по-добре – но всяко зло за добро. Компрометираха и него, и самата оранжева революция; умело напомпаха Партията на регионите и яхнаха страната чрез добре познатия кагебистки похват: подставено правителство, оглавявано от тяхна кукла на конци.
Москва се сподоби с такъв съюзник, който е на път да измести дори и родния наш Гоце по раболепие и сервилност. Съдете сами: от избирането на Янукович на 7 февруари досега между Украйна и Русия са се състояли вече пет срещи на най-високо ниво: между премиерите и държавните глави на двете страни. И на всичкото отгоре на 17-18 май предстои още една визита в Киев – на президента Дмитрий Медведев. Съвет към пазвантите му: носете големи чадъри. Но може би пък украинскита милиция ще носи големи тояги.
Та затова е доволен Путин. Уж скъпичко му излиза, но пък – както съм твърди: "За нас обаче това е въпрос не само на пари, но и на сътрудничество с Украйна, което в крайна сметка е най-важното". Най-важното е, разбира се, как да не е най-важното. Военният флот в Севастопол, Украйна – просната в краката му, хоризонтът за разни стратегически тръби на запади на север – открит.
И не само това – на украинската марионетка са подхвърлени и други интегративни възможности. Например още по-тясно сътрудничество в самолетостроенето и корабостроенето. Например сливане в общ холдинг на цялата ядрена индустрия на двете държави. В перспектива може би и – защо не – сливане и на държавите. Въстановяване на СССР – макар и в малко редуциран вид. Идеите щели да бъдат обмислени. Вероятно и гласувани – на заседание, на което прозаседавшите се крият зад разпънати чадъри.
Най-циничното в цялата тази история е, че най-тежко пострадалата страна от безчинствата на съветския режим е именно Украйна. Предизвикания от политиката на руското правителство Голодомор доведе до смъртта на милиони украинци в периода 1932-1933 г. Налага се уточнението: гладната смърт. Един от най-свирепите геноциди в световната история, довел хората дотам, че канибализма се бил превърнал в често срещан феномен. Пак на Украйна бе съдено да изпита на свой гръб сигурността на руската ядрена енергетика – чрез Чернобил, който след аварията беше възхвален от “българският” поет Венко Марковски в цяла поема, пълна със стихове като “смел реактор под съветски флаг”. (Слагаме определението “български” в кавички, защото той е един от идеолозите на “македонския език” и един от авторите на т. н. “македонска граматика”.) И след всичко това какво? Флотът в Севастопол, а ядрените индустрии – слети. Може би тези слети индустрии ще реставрират и централата в Чернобил?
Но все пак при тази срамна история имаше украинци, които се биха – и в парламента, и пред него. Ще има ли замеряне с яйца и размяна на тупаници в българския парламент, ако примерно утре Трайчо Трайков поиска ратификация на договор за довършване на АЕЦ “Белене” с руски капитали? Ето това е нещо, в чийто положителен отговор за съжаление хич не съм сигурен...
Архив Варна | 01-05-2010, 09:10 | varnautre
Самолетът от Ташкент за Бухара беше в неделя, 6 ч сутринта.
Полетът беше приятна изненада, бърз и удобен, с Боинг, който продължаваше за Москва и струваше само 14 долара. Връщането на следващия ден беше отрезвяващо, с Ан24, на нормалната цена от 23 долара.
Като цяло бях впечатлена от представителността на Узбекските авиолинии. Изглежда узбекското правителството им отдава особено значение. Самолетите са много, всички изглеждат добре поддържани, стюардесите са спретнати и чисти в свежи светлосини униформи, държат се вежливо и се усмихват. Интересното е, че независимо от силния узбекски национализъм (вече никъде из страната не се виждат надписи на руски език), служителите, заети в авиолиниите, се обръщаха към пасажерите само на руски или английски.
В Бухара ни посрещна Хабиб от туристическа агенция „Ташриф”, която бяхме организирали от Ташкент след случайно запознанство с Лариса - също техен служител. Хотелчето „Саша и синове” беше скътано в една от тесните и криви улички на стария еврейски квартал в сърцето на Бухара: отвън нищо особено, но отвътре много автентично, като изключим някои „модерни” забежки, като металните парапети по стълбите и евтините китайски часовници окачени отвън, показващи различното време в пет града по света. В английското дворче от голям кафез пееха канарчета, по стъпалата бяха наредени калайдисани съдове и саксии с цветя – алое, „мечове” и др. подобни.
Прозорците – скрити зад старовремски дървени капаци, а около вратите висяха тъкани украшения. Стаите бяха обзаведени в стар, типичен за града ислямски стил, с гипсови панели изрисувани с цветя и други шарки и малки ниши в стените, напомнящи малко на монашески килии.
{vsig}TOURISM/2010-05-01-Buhara{/vsig}
Тъй като пристигнахме още в 7 часа, в 8.30 вече бяхме готови за обиколка на града. Пристигна екскурзоводката Нойла от Историческия музей – жена на средна възраст, с дългогодишен опит и богати познания. Тя ни заля с информация, която естествено не можахме да запомним изцяло, но някои от интересните факти бяха, че кореняците от градските жители са всъщност таджики и говорят персийския „фарси” език помежду си. Тъй като узбеките били номади, които пристигнали по-късно по тези места и обикновено се заселвали в покрайнините на градовете, те и до днес се възприемат от таджикските граждани като селяни, необразовани и неизискани. Докато таджиките държат на образованието и изкуствата, узбеките са ориентирани към земеделието, скотовъдството, те са ценители на добрата храна и плодовете на природата. Нойла каза, че и досега като чуеш някой да говори узбекски в Бухара – макар че това е официалният език на Узбекистан – разбираш, че не от благородно потекло.
Наименованието „узбеки” им било донякъде изкуствено дадено по името на някой си хан Узбек – иначе са едно от многобройните тюркски племена. До присъединяването на Бухара от руснаците през 1920 г. тя е била емирство също като други в региона – Хива, Хоканд и т.н. Четири години след присъединяването към Съветския съюз тези емирства били произволно поделени между днешните републики. Затова попадането на Бухара и Самараканд в Узбекистан не е резултат от естестевено демографско разделение, а от сталинските идеи за география.
Днес между Узбекистан и Таджикистан има строг граничен контрол, както и скъпи изходни и входни визи. Много от роднините на Нойла по стечение на обстоятелствата са останали да живеят в Душанбе и пътуването до там по повод на сватби и др. семейни събирания е свързано с много неудобства. Интересна подробност за таджиките се оказа кръвосмешението, най- често изразено в бракове между първи братовчеди – разминаващо се някак с иначе високата им образованост.
Известна древна общност в града са евреите от Бухара, познати под това име независимо дали са местни или идват от Самарканд, Хива и други градове в региона. Много от тях са се изселили след промените в Израел, но еврейските квартали с типичните за тях къщи в градовете са големи.
Бухара е основан преди повече от 2000 г.. През VIII в. е превзет от арабите Местните мразели арабите заради високите данъци, но от друга страна астрономията и други науки впоследствие били силно развити. Авицена е сред по-известните личности, живяли в Бухара. Също се смята, че астрономите в Бухара знаели, че земята има сферична форма още 300 г. преди Николай Коперник. Монголските нашествия нанесли поражения през 13 в., а по-късно Бухара става емирство – чак до първото идване на руснаците през 19 в. Жителите на Бухара, по думи на пътешественици от 19 в., били „парижаните на Централна Азия” – ценели скъпите и изкусно изработени облекла от коприна и памук. Бубарството и до днес е добре развито. Между 15 и 17 в. Са били построени една след друга няколко медреси – ислямски духовни училища, които представляват масивни, високи сгради от камък с четири крила и входни арки, инкрустирани със сини керамични плочки, с голям вътрешен двор. Днес само една от тях е изцяло действаща. Останалите исторически обекти са осеяни с щандове, където се продават ръчно тъкани и бродирани с коприна ковьори за стена, писани дървени предмети – кутии, шахматни дъски и фигурки и др., калиграфски рисунки на страници от корана, всевъзможни калъфки, чанти, шапки, елеци и други фолклорни атрибути. Качеството им е много високо. Може да се каже, че градът се е превърнал в капан за туристи. В центъра има изкуствено езеро, в което плават две-три патици, а отстрани са наредени маси, столове и чадъри, хората похапват традиционните за района овнешки шашлици с лук, зелен чай и лепьошки (кръгли плоски хлебчета, които се пекат в тандури (глинени пещи) и още горещи се мажат с масло). Тук-там са наредени бронзирани статуи на камили и атмосферата напомня на панаирите в нашите села от градски тип по соц. време. В градинката до езерцето има бронзова статуя на Настрадин Ходжа, възседнал магарето си – оказва се, че е техен и на всички тюркски народи любим фолклорен герой.
С Нойла обиколихме стария град, където са съсредоточени медресите и минарето – от което се вижда града като на длан (признавам, че ние не се наехме да се качим), старата крепост със зимния дворец и летния дворец извън града. Последният бил превърнат в санаториум за бъбречно болни по съветско време и беше като цяло доста занемарен, но по времето на последните емири бил тяхно основно жилище, тъй като зимата е кратка. Там бил и харемът, където събирали девойки още на по 12-13 години. При превземането на града от руснаците харемът бил разрушен, наложниците се разбягали, а на негово място по-късно била построена столовата на санаториума. Недалеч от летния дворец днешният президент – несменяемият вече 20 години Ислам Каримов, си е построил президентски дворец, „а ла” онзи на Людмила Живкова в Арбанаси, който може да се види само отдалеч.
В крепостта така нареченият Зимен дворец е доста скромен. Там се помещава сега Историческият музей. Любопитно беше, че последният емир имал няколко спални, за да не знае никоя от жените му къде точно ще нощува. Практикувал това от страх да не му се случи същото като на един от предците му: кръвожадният Нурсала „Касапина”, който в 1841 г. пленил и убил двама известни английски шпиони, Конъли и Стодарт, бил отровен от едната си съпруга, която като в „Хамлет” му наляла отрова в ухото, докато спял. Останките от крепостта – малка част от нея – са с доста внушителни размери – стените са над 25 м високи и много, много дебели. Постройките във вътрешността не са особено впечатляващи, пък и занемарени с времето. Детайл, на който са обръщали по-специално внимание, са колоните от резбовано дърво и дървените врати и капаци. Причина за това е че дървесината е била голяма рядкост и задължително предметите, изработени от нея, се украсявали. Сред експонатите са и стари снимки на местни жители и на дервиши – странстващите ислямски духовници, които подобно на богомилите и др. се лишавали от всички земни блага и се изхранвали от милостинята на жителите в градове и села. Изображенията им са доста страховити – с разчорлени катранено черни дълги коси, бради и мустаци, груби вълнени роби, препасани с въже. За просия използвали дървена копаня, закачена с кожен каиш на врата. Въртящите се дервиши с белите одежди и високи шапки са само една част от дервишите като цяло, а въртенето (логично) било метод за изпадане в транс.
Преди вечеря отидохме за час в едната медреса, в чийто вътрешен двор за туристите в града всяка вечер се провежда фолклорен концерт. Освен разните носии, в музиката и танците бяха преплетени най-различни азиатски традиции. Движенията на ръцете са много подобни на тези в индийските и южноазиатски танци, на места танцьорките се хващаха като на хоро, въртяха се като дервишите и т.н.
Вечеряхме в „Къща Акбар”, друг стар еврейски дом, приличен на етнографски музей, с множество антични предмети от различен произход, подредени в гипсовите ниши в стените, с високи тавани, ниски дървени масички и пейки, застлани с множество черги. Домакинята ни посрещна „по пантофи” като домашни гости и се държа много непринудено, карайки всички посетители да се чувстват точно като у дома си. Ядохме салати, телешка супа и месен гювеч. Понеже по-голямата група гости бяха организирани френски туристи, домакинята реши да ни включи като помагачи – да пускаме музиката, щото тя „не й разбирала”, да отваряме по някоя бутилка бира и т.н. Накрая оставихме групата френски гости да се забавляват с танци, предрешени в местни облекла.
На следващата сутрин, натоварени с разни сувенири се запътихме към летището, където ни очакваше Ан-чето за Ташкент. За жалост, събитията в Андижан, Югоизточен Узбекистан по-късно през годината доведоха до репресии вътре в страната и прогонване на повечето чуждестранни мисии, както и строго ограничаване на визите за посетители, особено от „капиталистическия лагер”. В резултат на това пътуването до Узбекистан стана много по-трудно и така и не успяхме да се върнем и разгледаме други интересни места.
Узбекистан, 24-25 април 2005 г.
* ВарнаУтре.бг: Публикуваме този пътепис, въпреки давността на пътешествието, което той описва, защото Узбекистан е рядка дестинация за българския турист и информацията за тази страна от първа ръка е оскъдна дори в Интернет. Готови сме да публикуваме и друг, по-съвеременен поглед върху живота в бившата съвестка република, както и всяко интересно пътешествие, което могат да ни разкажат нашите читатели.
Архив Варна | 01-05-2010, 08:53 | СЕВДАНА ЙОРДАНОВА
Ден 300, откакто на всички континенти избухнаха вулкани. Имаше стрес, паника, убийства. Цените на спасителните бункери се качиха буквално за секунди. Ако малко преди това бяха приемани като поредната богаташка параноя, то те изведнъж станаха животоспасяващо средство. По последна информация обикновени хора са останали по домовете си, запасени с храна и вода.
Вероятността да са оцелели повече от няколко месеца е нулева. Новини, откакто сме в бункера, няма. Преди да ни спуснат, учени се опитаха да разгадаят гнева на земята. Следите водеха до човека. Топенето на ледниците повишило температурата на кората и това провокирало вулканичната активност. Така стана с първия вулкан в Исландия, така стана и с другите. Хората се въоръжиха – започна борба за храна и припаси. Банди кръстосваха надлъж и нашир. Ние, които си платихме, бяхме защитавани от военните. Казаха ни, че сме избрани. След като се подписахме под договор, ние слязохме в бункера.
Следва описание на ежедневието ни – за онези, които може би ще прочетат тези редове след време.
Закуска в 7.30. Хапваме пресни плодове. Сами си ги оглеждаме. Имат вкус почти като на земните, преди да изригне двайсет и първият вулкан. Кафето е добро. Пием го на малки глътки без въодушевление. Емоциите в бункера са забранени. Те консумират много кислород. Спорт практикуваме само статично: гледаме стари мачове и мечтаем за наливна бира.
В 8.00 правим разходка по коридорите. По стените са закачени плазмени телевизори последно поколение. Създават усещането, че се намираме в планински курорт. По програма пейзажът се сменя на всеки три месеца. Най-приятно е усещането, че си в планинска къща с изглед към Балкана. Повечето от нас, след една такава разходка, се прибират разплакани по стаите си.
10.00 часа е лично време. Но ние обикновено се събираме в общото помещение и си пускаме новини. На запис. От последните дни на земята. Храната ни намалява и все таим надежда, че като пуснем рекламния клип на завода, който ни е произвел консервите, нещата ще се оправят. Знаем, че е безсмислено. Но това е по-добре, отколкото да се залъгваме, че сме живи.
В 12.00 обядваме. Храната е добра, но повечето от нас дъвчат мълчаливо.
Към 13.00 обикновено се прибираме по стаите. Гледаме стари снимки и мечтаем. Някои от нас пишат писма или си водят дневници. Поща няма, но никога нищо не се знае. Естествено има тук хора, които нехаят и чакат по-добри времена. Тях обаче рядко ги виждаме. Стоят повечето време заключени. Носят им храната по апартаментите. Знаем защо е така. Обърнали са всичките си ценности в злато и диаманти. Надеждата им за земно богатство не е умряло. Много пъти сме си задавали въпроса: „С какво и защо някой ще тръгне да им купува ценностите?“ Но както и да. Така или иначе ние дадохме милиони, за да си откупим място в противобедствения бункер.
В 15.00 рисуваме. Това ни остана като завещание от психолога, преди да се разболее душевно и да се умъртви с хапчета. Спазваме го всеки Човешки ден. Рисуваме земята. Такава, каквато искаме да я създадем отново, когато излезем от бункера. Обикновено се получава така, че картините напомнят нашето минало. Терапията обаче действа. За известно време се освобождаваме от чувството на вина, че сме единствените оцелели. И за кратко се пренасяме в един свят, населен с много чувства и положителни усещания.
В 16.00 се отдаваме на лека почивка. Препоръчват ни да поспиваме, защото така икономисваме кислород. Повечето, сигурен съм, си пускат телевизор. Навиците от ежедневието на земята са хубаво нещо. Не само плазмата ни позволява да се върнем назад. Аудиосистемата е толкова добра в стаята, че почти те отнася на брега на морето или край някой поток, където, заклевам се, от време на време се чува плясъкът на премятаща се пъстърва.
В 17.00 часа имаме нещо като оперативка. На екран ни показват какво е състоянието на системата в бункера, колко храна, вода и въздух ни остават; съвети, анкета и няколко оптимистични прогнози относно качването ни на земята. Те имат оздравителен ефект и възпрепятстват песимизма. Знаем, че не трябва да падаме духом, но не всеки преборва потиснатостта. Наскоро една жена не издържа и си заби вилицата в ръката. Била е президент на най-голямата компютърна компания. Изолираха я.
В 18.00 вечеряме под звуците на духова музика. Според устава можем да употребим алкохол, но имаме електронен дрегер, който не ни позволява да преминем определени промили. Въпрос на сигурност. Между другото и любовта е забранена. Да не говорим за правенето на деца. Не един тук се е питал вече защо избрахме този начин да продължим живота си. Отговор няма. Просто трябва да се живее. Горе вероятно няма никой. Абсолютно всички със състояние под 10 млн. долара измряха. Според информацията, противобедствените бункери са 144. Платихме прескъпо за местата. Заслужаваше си. Да оцелеем – това бе последното нещо, което можехме да направим с парите си.
20.00 часа – кино. Забавно е. Никой не гледа героите. На всички очите им са в пейзажа наоколо: море, езеро, цветя, животни. Имаме и много научнопопулярни филми. Никога не ни омръзват. По това време можем да играем шах, табла и други тихи игри.
22.00 – сън. От известно време всички сънуваме един и същ сън. Психологът умря и не можем да разберем защо. Обясняваме си го с това, че сме едно колективно цяло и заради монотонния си начин на живот сме подвластни на едни и същи емоции. В съня всички сме се скупчили пред голямата порта – откъдето влязохме в противобедствения бункер и откъдето ще излезем. Вратите се отварят. Качваме се горе. Нищо не е оцеляло. Слънцето се е скрило зад гъст прах и дим. Природа отдавна не съществува. Кислород – също. Назад не можем да се върнем. Изчерпали сме въздух и храна. Правим крачка напред. Един по един падаме. Умираме. Но най-после сме свободни.
Без цензура | 01-05-2010, 08:03 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
„Ще разследват кораб „Калиакра”? Това пита уводното заглавие на днешния брой на вестник „Черно море”, като причината за въпроса е инцидент в Северно море. Българският товарен кораб „Калиакра”, менажиран от Cosmos Shipping, се е блъснал в холандския риболовен съд „Andries de Vries” в Северно море. Инцидентът е станал на 29 април сутринта близо до холандското крайбрежие. „Калиакра” се е ударил в десния борд на холандския кораб и един от рибарите паднал зад борда. За щастие хората от екипажа веднага го извадили от морето. След инцидента „Калиакра” е отплавал за Дания, където се очаква да започне разследване на случая. Това не е първият инцидент с този български кораб. Статистиката показва, че той е получил най-много забележки заради нередности по европейски пристанища. При направени 4 проверки инспекторите са констатирали общо 48 нередности.
„Новият шеф на ОбС встъпва в длъжност до седмица”, съобщава заглавие от 2-ра страница на вестника. Николай Апостолов най-вероятно официално ще се нанесе в кабинета на председателя на общинския съвет следващата седмица. Областният управител и кметът са единствените, които могат да оспорят решението, по силата на което герберът оглави местния парламент. Градоначалникът обаче няма право да се произнася, тъй като решението се отнася до вътрешната организация на работа на общинския съвет. Губернаторът пък ще трябва да излезе със становище в рамките на 7 дни, след като получи протоколите от сесията.
Междувременно вчера Николай Апостолов влезе в новото си качество, като взе участие в срещите на кмета Кирил Йорданов с посланиците на Индонезия и Словакия.
„Кметът отмени забраната за прокопаванията”, съобщава уводното заглавие на 2-ра страница. Става въпрос за разкопаването на улици и тротоари и въобще цялата транспортна мрежа. Забраната обаче остава в сила за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Забраната за прокопавания беше безсрочна, тъй като беше пряко свързана с възстановяването на всички щети, нанесени при изкопните работи.
„Парите за кризи – харчени за заплати”, информира заглавие от 5-а страница на „Черно море”. Парите, заделени в общинските бюджети за кризи, са харчени най-вече за заплати на дежурните по пунктовете в областта. Това стана ясно на форум по подготовката за бедствия в региона, който се проведе вчера в Долен чифлик. 85% от средствата за кризи са изхарчени именно за заплати на дежурните по пунктове. Другите 15% са отишли за спешни ремонти.
„Вдигат дувари срещу наркодилърите”, твърди уводното заглавие на „Народно дело” днес. Да се заключват училищните дворове дори през междучасията, предлагат директори. Идеята е да се ограничи употребата на наркотици и проявите на агресия сред младежите, които използвали за целта местата извън оградите през междучасията. Трябвало да се издигнат дори по-високи ограждения, за да нямат достъп вътре съмнителни лица. Тази практика била широко застъпена в чужбина, става ясно от форум посветен на проектозакона за средното образование.
„Варненското „Еврокаре” събира прах в София”, алармира уводното заглавие на 2-ра страница във вестника. Все още не е направена оценка на проекта за цялостна реконструкция и благоустрояване на района между булевардите „Чаталджа”, „Осми приморски полк” и улиците „Ген. Колев” и „Царевец”. Цялата документация за обекта, чиято стойност е 10 милиона евро, е предадена още през месец февруари. От тогава до сега продължава да се чака решението на управляващия орган към МРРБ. От общината чакат документите към средата на май, а след това ще започне избор на изпълнител. Кога реално ще тръгне работата не е ясно. Идеята на проекта е да се даде изцяло нов, европейски облик на междублоковите пространства в споменатата част на района. Заедно с това ще се направи сериозна рехабилитация на ул. „Ген. Колев”, която е една от най-натоварените.
„Питбул изяде бигъл пред очите на дете”, информира уводното заглавие на 4-та страница в „Народно дело”. Злобен питбул разкъса бигъл пред очите на собственика му – шестокласника Веско. Ученикът е стресиран от кошмарния инцидент. Детето решило да покани своя приятелка, взело домашния си любимец – бигълът Стела, и към 20 часа излезли на разходка в двора на училище край бул. „Сливница”. „Изтървах Стела, тя побегна и аз тръгнах да я гоня”, разказва Веско. Изведнъж към бигъла се устремил разярен питбул. Ученикът усетил задаващата се опасност и започнал да крещи за помощ. В това време собственикът на питбула започнал да го насъсква – „Дръж, дай, дави го”, крещял младежът от отсрещния тротоар, за който Веско казва, че е на около 20 години.
Архив Варна | 01-05-2010, 07:51 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ
Евентуалното вдигане на ДДС ще мине през парламента независимо от противниците на идеята и отпора, който смята да даде опозицията, съобщава вестник „Сега”.
Поправката в Закона за ДДС, която ще измени налога от 20 на 24%, може да се прокара през Народното събрание и само с гласовете на групата на ГЕРБ и още няколко независими депутати, дори ако "Атака" се отметне от подкрепата си. В парламента в момента има 11 независими депутати, а депутатите на ГЕРБ са 117. Преди ден управляващите обявиха, че вместо да чакат антикризисните мерки да дадат ефект, ще увеличат ДДС от 1 юни до 24%, а когато бюджетът се стабилизира, ще го намалят под сегашното ниво.
БСП и ДПС твърдо ще гласуват против. "Не сме оформили още официална позиция на парламентарната група, но съм твърдо убеден, че ДПС ще гласува против увеличаване на ДДС", каза зам.-председателят на партията Алиосман Имамов. От БСП също заявиха, че ще гласуват против вдигането на ставката, а позицията на "Синята коалиция" ще се обсъжда през уикенда. През последните дни обаче съпредседателите на коалицията Мартин Димитров и Иван Костов неведнъж повториха, че не бива да се прибягва към увеличаване на налога, преди да се направи възможното да се орежат максимално държавните разходи.
Неясно остава отношението на депутатите от "Атака", които принципно подкрепят всичко, предложено от ГЕРБ в парламента. Парламентарната им група не е обсъждала въпроса, а Волен Сидеров не отговаряше вчера на мобилния си телефон. "Аз лично съм против вдигането на ставката, но нямаме още общо решение", каза депутатът от "Атака" Николай Пехливанов.
Все повече бизнес организации се обявяват против увеличаването на ДДС от 1 юни. БТПП разпространиха вчера становище, според което е добре първо управляващите да орежат държавните разходи, а после да мислят за увеличение на данъци. Освен това честата смяна на позицията е много лош сигнал за бизнеса, се казва в становището. Председателят на КРИБ Иво Прокопиев заяви, че не се налага вдигането на ДДС и вместо това може да се помисли за отпадане на прага от 50 хил. годишен оборот за регистрация по ДДС, което ще разшири обхвата на търговците, които плащат налога.
"При вдигане на ставката инфлацията ще скочи с минимум 2 или 3 пункта. Основният проблем на икономиката ни обаче е, че в момента няма приходи, а вдигането на ДДС няма да ги увеличи", заяви председателят на БСК Божидар Данев. Той допълни, че проблемът се усложнява от това, че държавата не е успяла да неутрализира източването на ДДС, което "се е превърнало в национален спорт".
Архив Варна | 01-05-2010, 07:24 | varnautre
