Категория Новини
ЕДВИН СУГАРЕВ
svobodata.com
Масов тупаник и дим от димки в украинската Рада ознаменува заличаването на националната независимост на страната и връщането й в орбитата на путиновска Русия. Председателят на Радата Владимир Литвин удържа заседанието, прикрит зад разпънат чадър – в заседание, при което предателския договор, сключен между между украинския президент Виктор Янукович и руския му колега Дмитрий Медведев, бе приет с десетина гласа над необходимото мнозинство.
Договорът на практика зачерква Украйна като страна, кандидатстваща за членство в НАТО. Неговите клаузи предвиждат удължаване присъствието на руския боен флот в базата в Севастопол до 2047 г. Просто няма как да се надяваш на участие в северноатлантическия пакт, докато позволяваш на военния флот на една чужда държава да пребивава в страната ти.
Разменната монета е бонус за газта: 10-годишно споразумение за евтин газ за Украйна, като общата стойност на Путиновия дар се изчислява на 40 милиарда долара. Скъпо било, нацупи се той, и наема за флота му бил скъп. Не е скъпо – особено когато срещу тази сума купуваш страна като Украйна – стратегическия важния адвантпост за газовата ти експанзия.
Паралелно с тупаниците в Радата московската Дума също одобри договора – с огромно мнозинство и аплодисменти. По този повод руският премиер отбеляза, че "събитията в Киев ни показаха, че новите власти на Украйна са готови да изграждат наново отношенията си с Русия". Звучи като похвала за руските тайни служби: добре се справихте, момчета.
Наистина са се справили добре момчетата. Може би ако още от самото начало бяха успели да отровят Юшченко, щеше да е по-добре – но всяко зло за добро. Компрометираха и него, и самата оранжева революция; умело напомпаха Партията на регионите и яхнаха страната чрез добре познатия кагебистки похват: подставено правителство, оглавявано от тяхна кукла на конци.
Москва се сподоби с такъв съюзник, който е на път да измести дори и родния наш Гоце по раболепие и сервилност. Съдете сами: от избирането на Янукович на 7 февруари досега между Украйна и Русия са се състояли вече пет срещи на най-високо ниво: между премиерите и държавните глави на двете страни. И на всичкото отгоре на 17-18 май предстои още една визита в Киев – на президента Дмитрий Медведев. Съвет към пазвантите му: носете големи чадъри. Но може би пък украинскита милиция ще носи големи тояги.
Та затова е доволен Путин. Уж скъпичко му излиза, но пък – както съм твърди: "За нас обаче това е въпрос не само на пари, но и на сътрудничество с Украйна, което в крайна сметка е най-важното". Най-важното е, разбира се, как да не е най-важното. Военният флот в Севастопол, Украйна – просната в краката му, хоризонтът за разни стратегически тръби на запади на север – открит.
И не само това – на украинската марионетка са подхвърлени и други интегративни възможности. Например още по-тясно сътрудничество в самолетостроенето и корабостроенето. Например сливане в общ холдинг на цялата ядрена индустрия на двете държави. В перспектива може би и – защо не – сливане и на държавите. Въстановяване на СССР – макар и в малко редуциран вид. Идеите щели да бъдат обмислени. Вероятно и гласувани – на заседание, на което прозаседавшите се крият зад разпънати чадъри.
Най-циничното в цялата тази история е, че най-тежко пострадалата страна от безчинствата на съветския режим е именно Украйна. Предизвикания от политиката на руското правителство Голодомор доведе до смъртта на милиони украинци в периода 1932-1933 г. Налага се уточнението: гладната смърт. Един от най-свирепите геноциди в световната история, довел хората дотам, че канибализма се бил превърнал в често срещан феномен. Пак на Украйна бе съдено да изпита на свой гръб сигурността на руската ядрена енергетика – чрез Чернобил, който след аварията беше възхвален от “българският” поет Венко Марковски в цяла поема, пълна със стихове като “смел реактор под съветски флаг”. (Слагаме определението “български” в кавички, защото той е един от идеолозите на “македонския език” и един от авторите на т. н. “македонска граматика”.) И след всичко това какво? Флотът в Севастопол, а ядрените индустрии – слети. Може би тези слети индустрии ще реставрират и централата в Чернобил?
Но все пак при тази срамна история имаше украинци, които се биха – и в парламента, и пред него. Ще има ли замеряне с яйца и размяна на тупаници в българския парламент, ако примерно утре Трайчо Трайков поиска ратификация на договор за довършване на АЕЦ “Белене” с руски капитали? Ето това е нещо, в чийто положителен отговор за съжаление хич не съм сигурен...
Архив Варна | 01-05-2010, 09:10 | varnautre
Самолетът от Ташкент за Бухара беше в неделя, 6 ч сутринта.
Полетът беше приятна изненада, бърз и удобен, с Боинг, който продължаваше за Москва и струваше само 14 долара. Връщането на следващия ден беше отрезвяващо, с Ан24, на нормалната цена от 23 долара.
Като цяло бях впечатлена от представителността на Узбекските авиолинии. Изглежда узбекското правителството им отдава особено значение. Самолетите са много, всички изглеждат добре поддържани, стюардесите са спретнати и чисти в свежи светлосини униформи, държат се вежливо и се усмихват. Интересното е, че независимо от силния узбекски национализъм (вече никъде из страната не се виждат надписи на руски език), служителите, заети в авиолиниите, се обръщаха към пасажерите само на руски или английски.
В Бухара ни посрещна Хабиб от туристическа агенция „Ташриф”, която бяхме организирали от Ташкент след случайно запознанство с Лариса - също техен служител. Хотелчето „Саша и синове” беше скътано в една от тесните и криви улички на стария еврейски квартал в сърцето на Бухара: отвън нищо особено, но отвътре много автентично, като изключим някои „модерни” забежки, като металните парапети по стълбите и евтините китайски часовници окачени отвън, показващи различното време в пет града по света. В английското дворче от голям кафез пееха канарчета, по стъпалата бяха наредени калайдисани съдове и саксии с цветя – алое, „мечове” и др. подобни.
Прозорците – скрити зад старовремски дървени капаци, а около вратите висяха тъкани украшения. Стаите бяха обзаведени в стар, типичен за града ислямски стил, с гипсови панели изрисувани с цветя и други шарки и малки ниши в стените, напомнящи малко на монашески килии.
{vsig}TOURISM/2010-05-01-Buhara{/vsig}
Тъй като пристигнахме още в 7 часа, в 8.30 вече бяхме готови за обиколка на града. Пристигна екскурзоводката Нойла от Историческия музей – жена на средна възраст, с дългогодишен опит и богати познания. Тя ни заля с информация, която естествено не можахме да запомним изцяло, но някои от интересните факти бяха, че кореняците от градските жители са всъщност таджики и говорят персийския „фарси” език помежду си. Тъй като узбеките били номади, които пристигнали по-късно по тези места и обикновено се заселвали в покрайнините на градовете, те и до днес се възприемат от таджикските граждани като селяни, необразовани и неизискани. Докато таджиките държат на образованието и изкуствата, узбеките са ориентирани към земеделието, скотовъдството, те са ценители на добрата храна и плодовете на природата. Нойла каза, че и досега като чуеш някой да говори узбекски в Бухара – макар че това е официалният език на Узбекистан – разбираш, че не от благородно потекло.
Наименованието „узбеки” им било донякъде изкуствено дадено по името на някой си хан Узбек – иначе са едно от многобройните тюркски племена. До присъединяването на Бухара от руснаците през 1920 г. тя е била емирство също като други в региона – Хива, Хоканд и т.н. Четири години след присъединяването към Съветския съюз тези емирства били произволно поделени между днешните републики. Затова попадането на Бухара и Самараканд в Узбекистан не е резултат от естестевено демографско разделение, а от сталинските идеи за география.
Днес между Узбекистан и Таджикистан има строг граничен контрол, както и скъпи изходни и входни визи. Много от роднините на Нойла по стечение на обстоятелствата са останали да живеят в Душанбе и пътуването до там по повод на сватби и др. семейни събирания е свързано с много неудобства. Интересна подробност за таджиките се оказа кръвосмешението, най- често изразено в бракове между първи братовчеди – разминаващо се някак с иначе високата им образованост.
Известна древна общност в града са евреите от Бухара, познати под това име независимо дали са местни или идват от Самарканд, Хива и други градове в региона. Много от тях са се изселили след промените в Израел, но еврейските квартали с типичните за тях къщи в градовете са големи.
Бухара е основан преди повече от 2000 г.. През VIII в. е превзет от арабите Местните мразели арабите заради високите данъци, но от друга страна астрономията и други науки впоследствие били силно развити. Авицена е сред по-известните личности, живяли в Бухара. Също се смята, че астрономите в Бухара знаели, че земята има сферична форма още 300 г. преди Николай Коперник. Монголските нашествия нанесли поражения през 13 в., а по-късно Бухара става емирство – чак до първото идване на руснаците през 19 в. Жителите на Бухара, по думи на пътешественици от 19 в., били „парижаните на Централна Азия” – ценели скъпите и изкусно изработени облекла от коприна и памук. Бубарството и до днес е добре развито. Между 15 и 17 в. Са били построени една след друга няколко медреси – ислямски духовни училища, които представляват масивни, високи сгради от камък с четири крила и входни арки, инкрустирани със сини керамични плочки, с голям вътрешен двор. Днес само една от тях е изцяло действаща. Останалите исторически обекти са осеяни с щандове, където се продават ръчно тъкани и бродирани с коприна ковьори за стена, писани дървени предмети – кутии, шахматни дъски и фигурки и др., калиграфски рисунки на страници от корана, всевъзможни калъфки, чанти, шапки, елеци и други фолклорни атрибути. Качеството им е много високо. Може да се каже, че градът се е превърнал в капан за туристи. В центъра има изкуствено езеро, в което плават две-три патици, а отстрани са наредени маси, столове и чадъри, хората похапват традиционните за района овнешки шашлици с лук, зелен чай и лепьошки (кръгли плоски хлебчета, които се пекат в тандури (глинени пещи) и още горещи се мажат с масло). Тук-там са наредени бронзирани статуи на камили и атмосферата напомня на панаирите в нашите села от градски тип по соц. време. В градинката до езерцето има бронзова статуя на Настрадин Ходжа, възседнал магарето си – оказва се, че е техен и на всички тюркски народи любим фолклорен герой.
С Нойла обиколихме стария град, където са съсредоточени медресите и минарето – от което се вижда града като на длан (признавам, че ние не се наехме да се качим), старата крепост със зимния дворец и летния дворец извън града. Последният бил превърнат в санаториум за бъбречно болни по съветско време и беше като цяло доста занемарен, но по времето на последните емири бил тяхно основно жилище, тъй като зимата е кратка. Там бил и харемът, където събирали девойки още на по 12-13 години. При превземането на града от руснаците харемът бил разрушен, наложниците се разбягали, а на негово място по-късно била построена столовата на санаториума. Недалеч от летния дворец днешният президент – несменяемият вече 20 години Ислам Каримов, си е построил президентски дворец, „а ла” онзи на Людмила Живкова в Арбанаси, който може да се види само отдалеч.
В крепостта така нареченият Зимен дворец е доста скромен. Там се помещава сега Историческият музей. Любопитно беше, че последният емир имал няколко спални, за да не знае никоя от жените му къде точно ще нощува. Практикувал това от страх да не му се случи същото като на един от предците му: кръвожадният Нурсала „Касапина”, който в 1841 г. пленил и убил двама известни английски шпиони, Конъли и Стодарт, бил отровен от едната си съпруга, която като в „Хамлет” му наляла отрова в ухото, докато спял. Останките от крепостта – малка част от нея – са с доста внушителни размери – стените са над 25 м високи и много, много дебели. Постройките във вътрешността не са особено впечатляващи, пък и занемарени с времето. Детайл, на който са обръщали по-специално внимание, са колоните от резбовано дърво и дървените врати и капаци. Причина за това е че дървесината е била голяма рядкост и задължително предметите, изработени от нея, се украсявали. Сред експонатите са и стари снимки на местни жители и на дервиши – странстващите ислямски духовници, които подобно на богомилите и др. се лишавали от всички земни блага и се изхранвали от милостинята на жителите в градове и села. Изображенията им са доста страховити – с разчорлени катранено черни дълги коси, бради и мустаци, груби вълнени роби, препасани с въже. За просия използвали дървена копаня, закачена с кожен каиш на врата. Въртящите се дервиши с белите одежди и високи шапки са само една част от дервишите като цяло, а въртенето (логично) било метод за изпадане в транс.
Преди вечеря отидохме за час в едната медреса, в чийто вътрешен двор за туристите в града всяка вечер се провежда фолклорен концерт. Освен разните носии, в музиката и танците бяха преплетени най-различни азиатски традиции. Движенията на ръцете са много подобни на тези в индийските и южноазиатски танци, на места танцьорките се хващаха като на хоро, въртяха се като дервишите и т.н.
Вечеряхме в „Къща Акбар”, друг стар еврейски дом, приличен на етнографски музей, с множество антични предмети от различен произход, подредени в гипсовите ниши в стените, с високи тавани, ниски дървени масички и пейки, застлани с множество черги. Домакинята ни посрещна „по пантофи” като домашни гости и се държа много непринудено, карайки всички посетители да се чувстват точно като у дома си. Ядохме салати, телешка супа и месен гювеч. Понеже по-голямата група гости бяха организирани френски туристи, домакинята реши да ни включи като помагачи – да пускаме музиката, щото тя „не й разбирала”, да отваряме по някоя бутилка бира и т.н. Накрая оставихме групата френски гости да се забавляват с танци, предрешени в местни облекла.
На следващата сутрин, натоварени с разни сувенири се запътихме към летището, където ни очакваше Ан-чето за Ташкент. За жалост, събитията в Андижан, Югоизточен Узбекистан по-късно през годината доведоха до репресии вътре в страната и прогонване на повечето чуждестранни мисии, както и строго ограничаване на визите за посетители, особено от „капиталистическия лагер”. В резултат на това пътуването до Узбекистан стана много по-трудно и така и не успяхме да се върнем и разгледаме други интересни места.
Узбекистан, 24-25 април 2005 г.
* ВарнаУтре.бг: Публикуваме този пътепис, въпреки давността на пътешествието, което той описва, защото Узбекистан е рядка дестинация за българския турист и информацията за тази страна от първа ръка е оскъдна дори в Интернет. Готови сме да публикуваме и друг, по-съвеременен поглед върху живота в бившата съвестка република, както и всяко интересно пътешествие, което могат да ни разкажат нашите читатели.
Архив Варна | 01-05-2010, 08:53 | СЕВДАНА ЙОРДАНОВА
Ден 300, откакто на всички континенти избухнаха вулкани. Имаше стрес, паника, убийства. Цените на спасителните бункери се качиха буквално за секунди. Ако малко преди това бяха приемани като поредната богаташка параноя, то те изведнъж станаха животоспасяващо средство. По последна информация обикновени хора са останали по домовете си, запасени с храна и вода.
Вероятността да са оцелели повече от няколко месеца е нулева. Новини, откакто сме в бункера, няма. Преди да ни спуснат, учени се опитаха да разгадаят гнева на земята. Следите водеха до човека. Топенето на ледниците повишило температурата на кората и това провокирало вулканичната активност. Така стана с първия вулкан в Исландия, така стана и с другите. Хората се въоръжиха – започна борба за храна и припаси. Банди кръстосваха надлъж и нашир. Ние, които си платихме, бяхме защитавани от военните. Казаха ни, че сме избрани. След като се подписахме под договор, ние слязохме в бункера.
Следва описание на ежедневието ни – за онези, които може би ще прочетат тези редове след време.
Закуска в 7.30. Хапваме пресни плодове. Сами си ги оглеждаме. Имат вкус почти като на земните, преди да изригне двайсет и първият вулкан. Кафето е добро. Пием го на малки глътки без въодушевление. Емоциите в бункера са забранени. Те консумират много кислород. Спорт практикуваме само статично: гледаме стари мачове и мечтаем за наливна бира.
В 8.00 правим разходка по коридорите. По стените са закачени плазмени телевизори последно поколение. Създават усещането, че се намираме в планински курорт. По програма пейзажът се сменя на всеки три месеца. Най-приятно е усещането, че си в планинска къща с изглед към Балкана. Повечето от нас, след една такава разходка, се прибират разплакани по стаите си.
10.00 часа е лично време. Но ние обикновено се събираме в общото помещение и си пускаме новини. На запис. От последните дни на земята. Храната ни намалява и все таим надежда, че като пуснем рекламния клип на завода, който ни е произвел консервите, нещата ще се оправят. Знаем, че е безсмислено. Но това е по-добре, отколкото да се залъгваме, че сме живи.
В 12.00 обядваме. Храната е добра, но повечето от нас дъвчат мълчаливо.
Към 13.00 обикновено се прибираме по стаите. Гледаме стари снимки и мечтаем. Някои от нас пишат писма или си водят дневници. Поща няма, но никога нищо не се знае. Естествено има тук хора, които нехаят и чакат по-добри времена. Тях обаче рядко ги виждаме. Стоят повечето време заключени. Носят им храната по апартаментите. Знаем защо е така. Обърнали са всичките си ценности в злато и диаманти. Надеждата им за земно богатство не е умряло. Много пъти сме си задавали въпроса: „С какво и защо някой ще тръгне да им купува ценностите?“ Но както и да. Така или иначе ние дадохме милиони, за да си откупим място в противобедствения бункер.
В 15.00 рисуваме. Това ни остана като завещание от психолога, преди да се разболее душевно и да се умъртви с хапчета. Спазваме го всеки Човешки ден. Рисуваме земята. Такава, каквато искаме да я създадем отново, когато излезем от бункера. Обикновено се получава така, че картините напомнят нашето минало. Терапията обаче действа. За известно време се освобождаваме от чувството на вина, че сме единствените оцелели. И за кратко се пренасяме в един свят, населен с много чувства и положителни усещания.
В 16.00 се отдаваме на лека почивка. Препоръчват ни да поспиваме, защото така икономисваме кислород. Повечето, сигурен съм, си пускат телевизор. Навиците от ежедневието на земята са хубаво нещо. Не само плазмата ни позволява да се върнем назад. Аудиосистемата е толкова добра в стаята, че почти те отнася на брега на морето или край някой поток, където, заклевам се, от време на време се чува плясъкът на премятаща се пъстърва.
В 17.00 часа имаме нещо като оперативка. На екран ни показват какво е състоянието на системата в бункера, колко храна, вода и въздух ни остават; съвети, анкета и няколко оптимистични прогнози относно качването ни на земята. Те имат оздравителен ефект и възпрепятстват песимизма. Знаем, че не трябва да падаме духом, но не всеки преборва потиснатостта. Наскоро една жена не издържа и си заби вилицата в ръката. Била е президент на най-голямата компютърна компания. Изолираха я.
В 18.00 вечеряме под звуците на духова музика. Според устава можем да употребим алкохол, но имаме електронен дрегер, който не ни позволява да преминем определени промили. Въпрос на сигурност. Между другото и любовта е забранена. Да не говорим за правенето на деца. Не един тук се е питал вече защо избрахме този начин да продължим живота си. Отговор няма. Просто трябва да се живее. Горе вероятно няма никой. Абсолютно всички със състояние под 10 млн. долара измряха. Според информацията, противобедствените бункери са 144. Платихме прескъпо за местата. Заслужаваше си. Да оцелеем – това бе последното нещо, което можехме да направим с парите си.
20.00 часа – кино. Забавно е. Никой не гледа героите. На всички очите им са в пейзажа наоколо: море, езеро, цветя, животни. Имаме и много научнопопулярни филми. Никога не ни омръзват. По това време можем да играем шах, табла и други тихи игри.
22.00 – сън. От известно време всички сънуваме един и същ сън. Психологът умря и не можем да разберем защо. Обясняваме си го с това, че сме едно колективно цяло и заради монотонния си начин на живот сме подвластни на едни и същи емоции. В съня всички сме се скупчили пред голямата порта – откъдето влязохме в противобедствения бункер и откъдето ще излезем. Вратите се отварят. Качваме се горе. Нищо не е оцеляло. Слънцето се е скрило зад гъст прах и дим. Природа отдавна не съществува. Кислород – също. Назад не можем да се върнем. Изчерпали сме въздух и храна. Правим крачка напред. Един по един падаме. Умираме. Но най-после сме свободни.
Без цензура | 01-05-2010, 08:03 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
„Ще разследват кораб „Калиакра”? Това пита уводното заглавие на днешния брой на вестник „Черно море”, като причината за въпроса е инцидент в Северно море. Българският товарен кораб „Калиакра”, менажиран от Cosmos Shipping, се е блъснал в холандския риболовен съд „Andries de Vries” в Северно море. Инцидентът е станал на 29 април сутринта близо до холандското крайбрежие. „Калиакра” се е ударил в десния борд на холандския кораб и един от рибарите паднал зад борда. За щастие хората от екипажа веднага го извадили от морето. След инцидента „Калиакра” е отплавал за Дания, където се очаква да започне разследване на случая. Това не е първият инцидент с този български кораб. Статистиката показва, че той е получил най-много забележки заради нередности по европейски пристанища. При направени 4 проверки инспекторите са констатирали общо 48 нередности.
„Новият шеф на ОбС встъпва в длъжност до седмица”, съобщава заглавие от 2-ра страница на вестника. Николай Апостолов най-вероятно официално ще се нанесе в кабинета на председателя на общинския съвет следващата седмица. Областният управител и кметът са единствените, които могат да оспорят решението, по силата на което герберът оглави местния парламент. Градоначалникът обаче няма право да се произнася, тъй като решението се отнася до вътрешната организация на работа на общинския съвет. Губернаторът пък ще трябва да излезе със становище в рамките на 7 дни, след като получи протоколите от сесията.
Междувременно вчера Николай Апостолов влезе в новото си качество, като взе участие в срещите на кмета Кирил Йорданов с посланиците на Индонезия и Словакия.
„Кметът отмени забраната за прокопаванията”, съобщава уводното заглавие на 2-ра страница. Става въпрос за разкопаването на улици и тротоари и въобще цялата транспортна мрежа. Забраната обаче остава в сила за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Забраната за прокопавания беше безсрочна, тъй като беше пряко свързана с възстановяването на всички щети, нанесени при изкопните работи.
„Парите за кризи – харчени за заплати”, информира заглавие от 5-а страница на „Черно море”. Парите, заделени в общинските бюджети за кризи, са харчени най-вече за заплати на дежурните по пунктовете в областта. Това стана ясно на форум по подготовката за бедствия в региона, който се проведе вчера в Долен чифлик. 85% от средствата за кризи са изхарчени именно за заплати на дежурните по пунктове. Другите 15% са отишли за спешни ремонти.
„Вдигат дувари срещу наркодилърите”, твърди уводното заглавие на „Народно дело” днес. Да се заключват училищните дворове дори през междучасията, предлагат директори. Идеята е да се ограничи употребата на наркотици и проявите на агресия сред младежите, които използвали за целта местата извън оградите през междучасията. Трябвало да се издигнат дори по-високи ограждения, за да нямат достъп вътре съмнителни лица. Тази практика била широко застъпена в чужбина, става ясно от форум посветен на проектозакона за средното образование.
„Варненското „Еврокаре” събира прах в София”, алармира уводното заглавие на 2-ра страница във вестника. Все още не е направена оценка на проекта за цялостна реконструкция и благоустрояване на района между булевардите „Чаталджа”, „Осми приморски полк” и улиците „Ген. Колев” и „Царевец”. Цялата документация за обекта, чиято стойност е 10 милиона евро, е предадена още през месец февруари. От тогава до сега продължава да се чака решението на управляващия орган към МРРБ. От общината чакат документите към средата на май, а след това ще започне избор на изпълнител. Кога реално ще тръгне работата не е ясно. Идеята на проекта е да се даде изцяло нов, европейски облик на междублоковите пространства в споменатата част на района. Заедно с това ще се направи сериозна рехабилитация на ул. „Ген. Колев”, която е една от най-натоварените.
„Питбул изяде бигъл пред очите на дете”, информира уводното заглавие на 4-та страница в „Народно дело”. Злобен питбул разкъса бигъл пред очите на собственика му – шестокласника Веско. Ученикът е стресиран от кошмарния инцидент. Детето решило да покани своя приятелка, взело домашния си любимец – бигълът Стела, и към 20 часа излезли на разходка в двора на училище край бул. „Сливница”. „Изтървах Стела, тя побегна и аз тръгнах да я гоня”, разказва Веско. Изведнъж към бигъла се устремил разярен питбул. Ученикът усетил задаващата се опасност и започнал да крещи за помощ. В това време собственикът на питбула започнал да го насъсква – „Дръж, дай, дави го”, крещял младежът от отсрещния тротоар, за който Веско казва, че е на около 20 години.
Архив Варна | 01-05-2010, 07:51 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ
Евентуалното вдигане на ДДС ще мине през парламента независимо от противниците на идеята и отпора, който смята да даде опозицията, съобщава вестник „Сега”.
Поправката в Закона за ДДС, която ще измени налога от 20 на 24%, може да се прокара през Народното събрание и само с гласовете на групата на ГЕРБ и още няколко независими депутати, дори ако "Атака" се отметне от подкрепата си. В парламента в момента има 11 независими депутати, а депутатите на ГЕРБ са 117. Преди ден управляващите обявиха, че вместо да чакат антикризисните мерки да дадат ефект, ще увеличат ДДС от 1 юни до 24%, а когато бюджетът се стабилизира, ще го намалят под сегашното ниво.
БСП и ДПС твърдо ще гласуват против. "Не сме оформили още официална позиция на парламентарната група, но съм твърдо убеден, че ДПС ще гласува против увеличаване на ДДС", каза зам.-председателят на партията Алиосман Имамов. От БСП също заявиха, че ще гласуват против вдигането на ставката, а позицията на "Синята коалиция" ще се обсъжда през уикенда. През последните дни обаче съпредседателите на коалицията Мартин Димитров и Иван Костов неведнъж повториха, че не бива да се прибягва към увеличаване на налога, преди да се направи възможното да се орежат максимално държавните разходи.
Неясно остава отношението на депутатите от "Атака", които принципно подкрепят всичко, предложено от ГЕРБ в парламента. Парламентарната им група не е обсъждала въпроса, а Волен Сидеров не отговаряше вчера на мобилния си телефон. "Аз лично съм против вдигането на ставката, но нямаме още общо решение", каза депутатът от "Атака" Николай Пехливанов.
Все повече бизнес организации се обявяват против увеличаването на ДДС от 1 юни. БТПП разпространиха вчера становище, според което е добре първо управляващите да орежат държавните разходи, а после да мислят за увеличение на данъци. Освен това честата смяна на позицията е много лош сигнал за бизнеса, се казва в становището. Председателят на КРИБ Иво Прокопиев заяви, че не се налага вдигането на ДДС и вместо това може да се помисли за отпадане на прага от 50 хил. годишен оборот за регистрация по ДДС, което ще разшири обхвата на търговците, които плащат налога.
"При вдигане на ставката инфлацията ще скочи с минимум 2 или 3 пункта. Основният проблем на икономиката ни обаче е, че в момента няма приходи, а вдигането на ДДС няма да ги увеличи", заяви председателят на БСК Божидар Данев. Той допълни, че проблемът се усложнява от това, че държавата не е успяла да неутрализира източването на ДДС, което "се е превърнало в национален спорт".
Архив Варна | 01-05-2010, 07:24 | varnautre
Сергей Станишев обяви, че е готов да води партията към нови избори като лидер на БСП и въпреки разгорещените 3-часови дебати за отстраняването му на партийния пленум вчера вътрешната опозиция за пореден път не успя да надделее, пише вестник „Сега”.
"Имам намерение да бъда лидер към момента, когато се провеждат местни избори през 2011. Не мисля, че сега е моментът да обявявам моята кандидатура, нито друга за президент", заяви Станишев. Той бе предизвикан от благоевградския кмет Костадин Паскалев и Кирил Добрев. "Другарю Станишев, смятате ли да бъдете председател на партията през 2011 и готов ли сте да станете кандидат на левицата за държавен глава", запита Паскалев. Той настоя Станишев категорично да заяви, че е готов да спечели двата вота или поне да каже при колко кмета БСП ще регистрира победа.
Тон на изнервеното заседание даде Весела Лечева, като поиска да се включи специална точка за лидерския проблем. Последваха критични изказвания на Румен Петков, Кирил Добрев, Георги Пирински. Най-безпощадни бяха критиките на Пирински, който разкри тайни от кухнята на Изпълнителното бюро. "Заседанията му във вторник са една никаква работа", обяви Пирински. Там социалистите си приказвали по общи въпроси, а след това давали пресконференции по теми, които Станишев реши. Нямало никакво планиране и затова се държали толкова разнопосочно, безидейно и половинчато като опозиция в парламента. Илия Баташки опита да защити Станишев, но предизвика бурен смях с обяснението, че БСП страда от анемичен синдром и ако прибягнат до кръвопускане, можело да започнат да им излизат червени кръгчета.
Накрая пленумът реши да насрочи нов в края на май и той да е по вътрешнопартийни въпроси, а конгресът на БСП ще е на 16 октомври.
Архив Варна | 01-05-2010, 07:22 | varnautre
Депутати са назначили децата си за експертни съветници в парламента, съобщава вестник „Стандарт”.
Това разкри шефът на Комисията за борба с корупцията Димо Гяуров. Става дума за трима народни избраници, каза Гяуров, но не пожела да посочи техните имена.
В момента най-голямото наказание за един депутат е отстраняването му от пленарна зала, заяви Гяуров по повод идеята за нов Етичен кодекс за поведението на депутатите.
Според него ако депутатите нарушат принципите на върховенство на закона, независимост, безпристрастност, обективност и т.н., то достатъчната санкция е нарушението да бъде публично оповестено. Срамът е достатъчно голямо наказание, категоричен бе Гяуров. Можело обаче да се помисли и за парични глоби.
Гяуров припомни, че в момента корупционната комисия се занимава със сигнала срещу Яне Янев, който изнудвал своите депутати със записи на заповеди за 100 000 лв. Такъв сигнал е подаден и в прокуратурата, но до момента отговор от там няма.
Архив Варна | 01-05-2010, 07:10 | varnautre
Новата кола се превръща в мираж за българина, пише вестник „Стандарт”.
Кризата тотално срина продажбите, признаха вносителите на автомобили. През първите три месеца на годината те са паднали с 42,17%.
Докато от януари до март миналата година българите са купили 7118 нови коли, сега са продадени едва 4116. Като мечта изглеждат рекордните сделки за 15 224 возила от януари до март 2008 г. В момента нашенците предпочитат да сменят старата си кола с по-малко използвана.
Точно обратната тенденция обаче се наблюдава в повечето страни от Евросъюза. Там мерките на правителствата за стимулиране на икономиките са увеличили продажбите на коли с над 10%. В Германия, Белгия, Франция и Италия държавата дава отстъпка до 2500 евро на купувача, ако върне старата си кола и вземе нова.
Архив Варна | 01-05-2010, 07:09 | varnautre
Българи откриха след 11 години дъщеря си, след като през цялото време са мислили, че е мъртва, пише вестник „Монитор”.
Историята на семейството излезе на страниците на италианското седмично списание "Дженте" и прозвуча в ефира на телевизия на Ботуша. В информацията се тиражира версията, че откритото живо момиченце е живяло в дом край Поморие. Проверка на „Монитор" показа, че историята е автентична, но малката Пламена е била намерена от майка си и баща си в Дома за деца с умствена изостаналост „Свети Стилиян Пафлагонийски" в несебърското село Кошарица.
Главните герои в невероятната история са Пламен и Василина Матакеви. Двамата живеят и работят в Италия от около десет години. Миналата година получили обаждане от България, с което от името на Службата за закрила на детето ги известили, че дъщеря им е в социален дом у нас.
Родителите били шокирани, тъй като според тях при недоносена бременност Василина е загубила детето си. Случката станала преди 11 години. Тогава тя родила момиченце в седмия месец, което след десет дни починало... или така поне им казали от болницата. Цели десет години двамата родители живели с мисълта, че са загубили детето си. Впоследствие им се родили момче и момиче, които отраснали в Италия.
След необичайния телефонен разговор с българската служба Пламен и Василина се завърнали спешно в България. В дома те намерили момиче, което страда от олигофрения. Детето било сляпо и не можело да говори. Направили ДНК изследване, което категорично показало, че те са родители на 11-годишната Пламена. Пламен и Василина, а и италианските медии, се съмняват, че момичето е станало жертва на трафик с деца. Семейството разказва, че в Службата за закрила на детето им показали фалшифициран документ, с който майката се отказва от детето. Самата Василина отрича да е подписвала такъв документ.
Пламена вече е при родителите си в южноиталианската област Калабрия. Теглото й отново било нормално, проходила е и играела с братчето и сестричката си. Италианската социална система й осигурява безплатно лечение. Наблюдава я лекар, който смята, че ако детето е живяло в нормални условия, болестта му нямало да е така напреднала.
„Момиченцето беше при нас. Казва се Пламена Веселинова Стефанова.
Нейните родители си я взеха в Италия през септември 2009 година.", каза пред „Монитор" директорът на дома в Кошарица Динко Митев.
Архив Варна | 01-05-2010, 07:07 | varnautre
Тегленето на пиратска музика и филми се е увеличило през последните дни, след като се заговори, че ще се затварят сайтове с подобно съдържание, съобщава вестник "Монитор", като се позовава на софийски интернет доставчици.
Торент тракерите са сред най-посещаваните от потребителите на нелицензирани продукти.
"Има такава тенденция, като заговорим за дадени сайтове и посещенията им се вдигат за един-два дни, това е един вид реклама. Ако има разкрит портал за детско порно, може преди това да не е имало и едно посещение, след това скачат рязко", коментираха специалисти от бранша. Някои потребители се притеснявали, че безплатното сваляне ще секне и започнали да се запасяват със стари филми от седемдесетте и осемдесетте години, които трудно се намират безплатно.
От МВР обявиха вчера, че за тегленето на пиратско съдържание от торент тракери европейските съдилища пращат в затвора и налагат глоби за милиони. Такава е била съдбата на собствениците на един от най-големите тракери в Швеция - "Пайрът бей".
"Нали нашето законодателство е синхронизирано с европейското. Нека да видим магистратите ни какво ще отсъдят за нашите тракери, тъй като другата седмица делата им влизат в съда", коментираха експерти от МВР. "Собственикът на Арена Елиан Гешев обяви, че сайтът му е изряден. Аз не ощетявам никого с дейността си, гладни автори няма, има гладни търговци, каза Гешев.
От МВР веднага реагираха и обясниха, че думите са нелепи, тъй като редица наши творци живеят в мизерия и получават минимални пенсии, докато произведенията им се разпространяват нелегално в мрежата. В същото време един от собствениците на интернет услуги във Варна, който държи сървър с пиратско съдържание, кара бяло бентли и притежава огромна къща в курорта "Хоризонт".
Архив Варна | 01-05-2010, 07:05 | varnautre
Бизнесмен от българо-руски произход купи мансарден апартамент в центъра на Виена за 5 млн. евро, пише вестник „24 часа”.
От фирмата продавач “Ото имобилиен” потвърдиха за сделката, но отказаха подробности за клиента.
Жилището е на последния етаж в напълно реновирана сграда на ул. “Римергасе”. Площта му е 250 кв. м, т.е. за всеки квадрат купувачът е платил по 20 000 евро.
Сделката е рекордна за Виена за тази година, обясни Рихард Буксбаум, който отговаря за продажбите в “Ото имобилиен”.
В Австрия жилищният пазар също е замрял вследствие на кризата. Според местните експерти продажбата на дома за 5 млн. е знак за раздвижване в сектора на луксозните имоти. "Очаквам покачване до границата от 25 000 евро за кв. м", прогнозира г-н Буксбаум.
Той определи продадения апартамент на “Римергасе” като предизвикателство. Проектът за реновиране на сградата е бил създаден от водещи австрийски архитекти под контрола на местната служба за опазване на културните паметници, сочи справка в сайта на “Ото имобилиен”.
На първия етаж са търговски площи. Апартаментите, всеки по 250 кв. м, са разположени от 1-и до 5-и етаж. Специално за мансардното жилище се наложило сградата да бъде преустроена. То разполага с тераси и прекрасна панорама към близката катедрала “Св. Стефан”
Архив Варна | 01-05-2010, 07:04 | varnautre
Финансовият министър Симеон Дянков изоставя бюджета за 15 дни.
А правителството излиза в принудителен 20-дневен отпуск, пише вестник „Труд” днес. Вицепремиерът Дянков ще бъде зад граница до 20 май. Първата му спирка ще са САЩ, но не за да нагледа имота си във Вашингтон, а за да участва в конференция на Международната финансова корпорация. В негово отсъствие парламентът ще трябва да гласува повишаването на ДДС.
Междувременно правителството разпространи стенограма от последното министерско заседание, на което Бойко Борисов заявява: "От 1 до 20 август кабинетът излиза в отпуск". А на министрите, които горят от желание да работят, казва: "Никой не ти пречи да си работиш вкъщи". “Оставяте заместници. Който иска, да си седи в министерството, ваш проблем си е”, казва Борисов.
По този начин, ако парламентът спази традиционната си почивка през август, държавата ще функционира цял месец на автопилот. Предишните правителства не се разпускаха през летните месеци, а министрите излизаха в отпуск по график, така че винаги в София да се поддържа кворум за свикване на кабинета. За да заседава правителството, трябва да присъстват поне половината титуляри. Всеки министър може да прати заместник, но той не се брои при отчитането на кворума.
Стачка срещу президента - това е готов да организира Бойко Борисов, ако синдикатите спретнат протести под прозорците на кабинета му на “Дондуков” 1. “Ако искат стачки, и ние отиваме да стачкуваме - срещу тези 20 години, срещу президента, срещу опозицията, срещу всички. Който иска, да дойде да се оправя с тези бакии, които са ни оставили. Те мислят, че ги плаша. Не, хич не ги плашим. Така им предай. Бяха тихи четири години като мушички всичките. Тихи. Пръв излизам да стачкувам. Стачка - аз от другата страна стачка срещу тях, срещу президента, срещу това, което са направили, и - където се съберат повече хора”, обръща се Борисов към своя социален министър Тотю Младенов.
Министър-председателят заявява категорично за пореден път, че не го е страх от предсрочни избори. А ако ще се тръгва към нов парламентарен вот, по-добре това да станело сега: “Ние сме поели 2012 г. държавата да изглежда по друг начин - магистрали, метро, всичко. Ако не искат, по-добре сега. Все 4% ще направи ГЕРБ, ще седна в парламента на първия ред срещу Станишев и ще му кажа: “Господине, какво сте правили вие? Я да ти видя, Първанов, КРИЗИСНИТЕ мерки!” Нали му видяхме КРИЗИСНИТЕ мерки.”
Архив Варна | 01-05-2010, 07:02 | varnautre
Между 100 и 200 хил. лева е месечната печалба на всеки от популярните торент сайтове за нелегално сваляне на филми, музика и игри, сочат данните на МВР.
Печалбите са основно от рекламни банери, есемеси за регистрация в сайтовете и изтегляния на пиратски филми.
Пред „24 часа” шефът на отдел "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев категорично отрече да се е обявил за затваряне на известните торент сайтове "Замунда" и "Арена БГ".
Колев уточни, че той е имал предвид сайтовете да бъдат затворени от съда след осъдителни присъди за техните собственици за пиратство. През 2006 г. антимафиоти задържаха собственика на “Арена БГ” Елиан Гешев. Той обаче бе освободен от Софийския районен съд.
Делото срещу него и още петима души за интелектуално пиратство е внесено в съда през есента на 2009 г., но засега буксува заради здравословните проблеми на някои от подсъдимите.
МВР няма да преследва обикновените потребители на филми, музика и софтуер, но ще продължава да атакува торент сайтовете заради натиска от ЕС и обвиненията, че България е най-големият пират в съюза, обясниха от ведомството.
МВР обаче нямало никакво намерение да закрива каквито и да било сайтове. Обмисля се вариант да бъде създадена спецагенция за борба с интелектуалното пиратство, но това били първоначални планове, научи "24 часа".
Архив Варна | 01-05-2010, 07:00 | varnautre
Дали защото лятото наближава, или се задава нещо друго, но Варна започна отново да влиза в новините с министерски визити и откровения. Тук тази седмица видяхме как министър председателят си изпуска нервите, оттук опозиционният лидер ни призова на общ първомайски протест, тук един икономист еретично зачеркна мантрата за дупката в бюджета, пробита от предишните управляващи и обвини настоящия финансов министър в елементарни грешки при смятането. От което нищо не се променя, освен височината на повдигнатите ни вежди, които при перманентното изумлание, в което живеем, скоро ще се застопорят трайно в тази позиция.
В края на миналата седмица в силно сгъстената си програма Бойко Борисов, този път като лидер на ГЕРБ, намери време за Варна, за да открие новия областен партиен клуб. Кметът на Белослав Емил Дичев, който се опита да го запознае с проблемите с ферибота, както е правил и с предишните управляващи, между другото, получи сърдит отговор на висок тон - „Стига сте искали пари от мен. Защо не ги поискахте от Станишев?”. Не знам защо министър-председателят се сърди
на подобни прошения, след като от първия си ден работи в тази посока – всичко да зависи само от него. Ето, през седмицата дори екзотичното сдружение „Россияни 21-го века” беше ни поканило на „конференция във връзка отправяне на обръщение към българския министър-председател за подкрепа, относно изграждането на паметник „Св. Николай Чудотворец”. Варненският натиск не попречи на Бойко Борисов да даде началото на големия мач Топалов – Ананд, където се възхити от размера на главата си, опната върху тялото на бодибилдъра Рони Колман и да посети Сирия. Мненията за постигнатото там малко се различават в зависимост от източника. Правителствената пресслужба ни зарадва, че ще получим 17 милиона долара или почти една четвърт от сирийския дълг. Според сирийските им колеги за 17-те милиона предстоят преговори, но пък е сигурно, че България е опростила окончателно останалите 54
Асошиейтед Прес цитира именно този вариант на споразумението. Във Варна вече има нов председател на Общинския съвет. Първо областният председател на ГЕРБ Павел Димитров поясни, че е нормално управляващата партия в страната да поеме и ръководството на местната власт. После работата на целия съвет бе наречена „некачествена”, за да се аргументира смяната на председателя, без да се дава ухо на юристите, които четяха Закона за местното самоуправление. Накрая, вече традиционно, ГЕРБ обеща цялостна ревизия на съветническите дела, Бойко Борисов ги предупреди „да си опичат акъла” и да не крадат повече, а за довиждане вътрешният министър твърде двусмислено отговори на питането да чакаме ли още арести - той очаквал всичко, но зависело от прокуратурата
След това се роди нова група съветници, странна дори по варненските стандарти, а Николай Апостолов стана председател. Той започна с декларацията: „Аз съм един чист човек, идвам да работя в полза на града” и продължи с обещание за пълна прозрачност. След което отказа поканата за участие в предаване. През това време групата на БСП беше странно тиха, а партийният лидер Сергей Станишев, във Варна по това време, се занимаваше с младите социалисти. Изявлението му, че една от целите на визитата е подкрепа за Гуцанов, не се видя достатъчно убедително на част от варненските лидери и те пропуснаха срещата с него. Бившият премиер обаче получи неочакван реверанс от сегашния. След дългото публично громене на Станишев, тази седмица Борисов заяви: „Идеите и мисленето на Станишев са били правилни"
„Труд” обаче, разчитайки на свой източник в прокуратурата, прогнозира, че куртоазията е дотук, а след Гергьовден и Станишев щял да поеме към следствието заради докладите и Алексей Петров. Но поне засега огънят е пренасочен – към „президента, синдикатите, всички мошеници от БСП и Синята коалиция”. Но главно към президента, посочен като човекът, който е обрал армията „със стотици милиони за глупави сделки" и който трябва да слезе на състезание с Борисов. Точно тук президентът Първанов най-накрая формулира обещание, или заплаха, за връщане в реалната политика, като заяви, че рано или късно може би ще се срещнат на избори с Борисов. След което ГЕРБ отложи срещата, като обяви, че техният кандидат президент сега работи вицепремиер. Но политическите закачки бяха само нервно разнообразие, докато чакаме
икономическите мерки, които ще ни извадят от кризата. В опит за прозвучи успокоително икономическият министър Трайчо Трайков разказа как вече вървим по равно – на дъното. И предложи да залагаме на електрониката, машиностроенето и компютърните технологии. По-нервните тук отидоха да погледнат календара. Много по-бодър беше финансовият министър. Симеон Дянков тази седмица ни гарантира стабилни доходи и ниска инфлация. Тук вече може би трябва кристално кълбо. Защото по същото време Световната банка и МВФ съобщаваха, че в България безработицата продължава да расте и догодина ще е над 9 процента, повличайки още надолу доходите. След което ДДС-брадвата отново се вдигна в очакване на следващата сряда, когато ще разберем на колко точно процента ще изсвисти. Първоначалното обяснение – ако другите мерки не дадат резултат, ще се вдига и ДДС-то, сега вече звучат – вдигаме ДДС-то, засега май до 24 процента,
а когато другите мерки подействат, ще го свалим. Засега икономическият министър твърди, че старият ред на въвеждане на мерките е далеч по-разумен икономически, но е очевидно малцинство. Иначе – при основен проблем „ниско вътрешно потребление” вдигането на цените на потребяваните стоки и услуги с надеждата, че това ще увеличи тяхното потребяване, говори или за дълбоко икономическо невежество, или за още по-дълбоко политическо отчаяние. Очевидно ще е неприлично да питаме за предизборни обещания и анализи, обаче – в края на март тази година, на деветия месец след идването си власт, Бойко Борисов заяви – „ако не успеем да развалим наследените договори, ще вдигнем ДДС”. Месец след това, на 28 април, Симеон Дянков нарече вдигането на ДДС „прокризисна мярка, затова я избягваме”. А на другия ден Бойко Борисов почти безапелационно отсече, че данъкът се вдига. И нито дума за това, че мярката трябваше да дойде, ако останалите не дадат резултат. Сега ни казаха, че останалите мерки още не ясни, но било ясно, че няма има ефект от тях скоро, направо вдигаме данъка. Колкото до корена на злото – прословутите договори
на Тройната коалиция, въпреки всички клетви и обещания за прозрачно управление, никой не ги е виждал. Макар че се стигна до безпрецедентното искане на 11 главни редактори да получат договорите по Закона за достъп до информация. Засега обаче получихме досието на Тодор Живков. Все пак някои от антикризисните мерки са ясни. Няма да затваряме държавата, защото натрупаните отпуски ще се чистят до края на следващата година. От болничните ще се пести по схема. За да няма ден за сметка на болния, държавата предлага работодателите да му плащат три дни по 70 процента, самите работодатели искат да са по 50, но имало възможност да си стиснат ръцете за средния
Вариант. По 60 на сто от заплатата ни за първите три дни болест. Разбира се, и при трите варианта ще има два регистъра с болнични, които ще трябва да се обслужват от някого, а пък икономистите нека си говорят за свиване на администрациите. А това, че въпросът с болничните на практика е уреден в момента, в който сме си внесли осигуровките и оттам натътък нито работодател, нито работник са длъжни да плащат втори път, удобно не се коментира. Но пък се прокрадват идеи, че за дупката с болничните са виновни „предишните”, които са намалели осигуровките, така че имайте едно наум и там. Но пък предстои 1 май. Ако сте забравили, това е Денят на труда, денят, в който масата работещи за пръв път се е осъзнала и е поискала да има повече права от закрепостен придатък на машината. Вече се обсъждат всякакви протести – главно срещу икономическия хаос и близкото ни бъдеще – с неясни форми, но в тъмни цветове. На което министър председателят заяви, че е готов само да протестира и той. „На другия тротоар”
Друга антикризисна мярка беше отмяната на вече приетия закон за пълна забрана на пушенето на обществени места. Следващата идея е заведенията, в които се пуши, да плащат по-висок лиценз. Може и за тях да се направи отделен регистър. Друга авангардна икономическа идея беше спирането на вече заработени плащания към личните лекари, защото предстояла промяна в закона за бюджета и тези пари нямало да се полагат на лекарите. Възможност за пълнене на дупки видя държавата и в заплащането на такса за безплатните лекарства – 2 и 40 за рецепта или по лев и 20 на лекарство. Така здравната каса щяла да покрие таксите за банкови преводи към аптеките. Но пък касата има нов директор. Нели Нешева влиза в горещия кабинет спокойна, защото, като каза тя самата: «Когато зад мен застава партията, която ме е предложила и аз съм част и член отдавна на ГЕРБ, то тогава би трябвало да не се страхувам.” И друга обявена антикризисна мярка върви с пълна сила иарестите вече не са новина, а статистика
Вътрешният министър Цветан Цветанов пък обеща трибунал, който да съди мафиоти за 12 месеца. Това обаче засега не пълни нито бюджетната дупка, нито хладилниците. От НАП обясниха тази седмица, че приходите от ДДС са с 600 милиона лева по-малко спрямо същия период на миналата година. А икономистът Георги Ангелов заяви преди дни във Варна, че липсващите 600 милиона всъщност никога не ги е имало – според него ведомството на Симеон Дянков ги е заложило за първото тримесечие на базата на погрешни сметки и прогнози. Затова пък има още идеи как да се компенсират. Вече е одобрен доклад за концесии за пристанища и терминали, а приходите от приватизация, които след дълга битка бяха вкарани в Сребърния пенсионен фонд, сега ще отиват пак директно в бюджета. За целта беше създадена и нова административна структура - Държавната консолидационна компания. А за хляба се предвижда защитна цена
Като антикризисна мярка ще се повиши цената на масовия хляб до една определена минимална стойност. Целта е да се изкара на светло сивата икономика, макар че никъде в Европа регулацията не се прави по този начин. И друго не се прави „така” в Европа, макар че европейски чиновници ни убеждаваха в обратното. Тази седмица пак ни обвиниха, че сме интелектуалните пирати на съюза, макар че вече трета година сме извън Списък 301. Това не попречи на Франсез Муур, европейски директор на международната Федерация на звукозаписна индустрия, да поиска интернет доставчиците у нас да следят и да наказват потребителите си за пиратство. Посещението завърши с меморандум и два анекса към него, и тях не сме видели и никой май няма и намерение да ни ги покаже. Знае се обаче, че е предвидена още една административна структура – Агенция за борба с нарушенията на авторското право. Вътрешният министър Цветанов поне този път заяви, че подобни мерки би трябвало да се вземат след обществено обсъждане. Което е леко безсмислено всъщност, защото приетото преди време европейско законодателство ги забрани. Ако се чудите защо, предложението за борба с торентите
в резюме изглежда така. Вашият трафик се „преслушва” от доставчика ви. А вие му плащате повече, за да има техника и хора, които директно да нарушават конституционните ви права и презумпцията ви за невинност. След като трафикът ви бъде прегледан, доставчикът влизе в ролята на прокурор, като решава кое от видяното е законно и кое не, и ви повдига обвинение, макар че дефиниции в случая няма. И когато по тези несъществуващи дефиниции вие бъдете признат за грешник, доставчикът ви рязко става и съдия и ви налага наказание, като ви реззва интернета и информацията, която иначе все по-стабилно влиза в графата „основни човешки права”. Е, остават ви книгите, но пък по данни на националната статистика у нас се издават около 6 хиляди заглавия годишно в тираж около 4 милиона. Което прави по половин книжка на човек.
Без цензура | 01-05-2010, 06:51 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
През почивните дни мнозина ще усетят активизация и стремеж към обновление преди всичко на интелектуално ниво. Ще ви се иска да вложите повече време и средства за придобиване на интелектуални ресурси. Сега можете да се “обзаведете” с нови идеи, които да ви увлекат в оригинални интелектуални проекти от лично естество. Добре ще бъде също така да посветите известно време за осъзнаване и разбиране на личните си цели.
Астрологична картина за уикенда - 1-2 май Събота - Слънце в Телец, Луна в Стрелец, 17 лунен денНеделя...
Архив Варна | 30-04-2010, 21:33 | varnautre
