Това ще настоява областният управител Данчо Симеонов пред държавната власт в столицата.

Идеята е тежките верижни машини да бъдат взети от Министерство на отбраната. Става въпрос за МТЛБ-та, които са излязли от въоръжение. Техниката ще е изключително полезна за борба с обилните снеговалежи, които блокират движението по междуселските пътища. Те са второкласна пътна мрежа, но фирмите които отговарят за тяхното почистване рядко им обръщат внимание. Тоeст от години общините сами почистват снега по тези пътни отсечки, като не получават нито лев отникъде за това. Това стана ясно от срещата на областния управител с кметовете на общини днес в Провадия.

“В срок до един месец всички кметове ще опишат въпросните пътища и аз ще подам документите за да получат средства за финансиране на снегопочистването. Общините така и така сами почистват тези отсечки, поне да им бъдат плащани разходите”, коментира Симеонов.

Концепцията за bg политика

Тя е създадена от некадърно лицемерни социолози, политолози и журналисти. Които от неумение – да разберат електората на ДПС, или от деликатност – да го определят като идиотски, присъдиха на мосю Доган титлата „най-големият политик”. Защото има три ДС псевдонима. Защото е принципен в създаването на безпринципни коалиции. Защото редовно не ходи на работа. Защото живее като политически отшелник и трудно може да бъде видян дори по телевизията. Защото намира за нормалност обръчите от фирми и купуването на гласове. Защото редовно пълни листите си с политически траш. Защото се държи като ексцентричен милионер, който официално прибира милион и половина и не се страхува от лошото впечатление. И защото въпреки цялата имиджова палачорщина бюлетините му се увеличават. Всеки друг на негово място отдавна щеше да е политически труп. И даже нямаше да получи съдбата на мумифициран вожд в превърнатите на мавзолей сараи. Мосю Доган е толкова голям политик, колкото е голям електоратът му. Чийто интелект пък е толкова нисък, че се налага редовно да го поливаме. И няма нищо обидно в легализирането на това признание. Защото изборът за Доган е всичко друго, но не и проява на добър политически вкус. Поне не и според критериите на класическите потребители на демокрация.    

Концепцията за bg журналистика

По инерцията на „Работническо дело” журналистиката на прехода продължи да се държи дупедавски и дидактично. Правейки свирки от любов или размахвайки поучително пръст. Затова сега бере пломбите на развалените си зъби и си гризе ноктите заради влиянието на жълтата преса. Нормално е тя да има по-голям тираж, но явлението с влиянието въобще не е нормално – само е логично. Медийната икономика като всяка икономика на прехода почти не пожела да се развива според пазарните принципи. Предпочиташе да изпълнява дребни и едри пропагандни поръчки – защото е свикнала и защото не можеше да прави нищо обективно или по убеждение. Ако не беше така – не мосю Доган, но и мосю Шарл де Гол не би си позволил да я обвини в рекет. Понеже от скандала журналистиката щеше излезе шумно и с достойнство, а не по пантофи. Щеше да прилича на война, а не на бракоразводен процес заради сексуална неудовлетвореност и на двете страни. Моралният образ на съпруга мосю Доган не е цвете за мирисане – спокойно можем да го квалифицираме като имиджов престъпник. Но вашата истина, мадам В., можете ли да я докажете с изрезки от старите вестници. 

Концепцията за PR made in BG

Както не всичко, което лети, се яде – така и не всичко, което получава публичност, е PR. Да платиш на вестник, за да те похвали – това е първобитен подкуп. Да нахраниш безплатно журналист, за да направи същото – това е човешка и професионална деградация. Не много по-различна, ако педофил купи вафла на сираче и му събуе гащичките. Ако се похвалиш, че си спала с Бербатов, и те застигне медийното внимание – това е разкрепостеност на курвенската фантазия и паразитен маркетинг. Ако пуснеш в интернет домашното си порно – това е ексхибиционизъм на слюнката, отделяна при минет във вана. В тези събития няма PR, въпреки че авторите им така си мислят. Истински PR професионалист е Георги Бенковски, истинско PR събитие е Априлското въстание – да продадеш на голямо количество хора добра идея, да ги въвлечеш в нея, да поемеш съзнателния риск, че нещата могат да объркат, името ти да попадане безплатно и положително по първите страници на световната преса и посмъртно да реализираш поставените си цели. Сранявайте с Бенковски и въстанието всичко, което подозирате за голяма PR работа. Защото това не е просто самоцелно понятие, а процес с начална и крайна точка, който трябва да постигне определен ефект и да завърши с happy end.    

Няколко добри или няколко лоши думи без цел и посока, извадени от личния ти контекст и несъобразени с историческия контекст – това не може да бъде наречено PR. Изразът е художествена самодейност с елементи на политическа и журналистическа свинщина. Която поставя общественото мнение в крайно неудобна ситуация - и двете страни в тази история да му звучат еднакво достоверно и да не знае на коя да застане.