Режисьорът ще се спусне с дълбоководните апарати "Мир-1" и "Мир-2" на дъното на Байкал. Домакин му е председателят на техническия съвет на Фонда за запазване на езерото Байкал Анатолий Сагалевич. Заедно със звездата са известният австралийски изследовател Макъл Макдауъл, участник в дълбоководната експедиция "Арктика 2007", и писателката Мария Вилхелм, автор на книгата "Аватар. Илюстриран пътеводител на Пандора".

Веднага след слизането си от самолета гостите закусили със сибирски специалитети в компанията на губернатора на Иркутска област Дмитрий Мезенцев. Камерън е за първи път в Сибир и след като разбрал от губернатора, че в Байкал наскоро са открити нови, непознати на науката кълбообразни организми, се заканил да ги включи в нов фантастичен филм. Режисьорът ще празнува край Байкал утре 56-ия си рожден ден.

От Санкт Петербург дойде информация, че певицата е започнала преговори с администрацията на Константиновския дворец.

Мадона иска да наеме всички помещения в двореца за два дена в началото на септември. Според редица руски издания певица №1 планира да проведе в палата сватбената си церемония с любимия Хесус Лус.

Още през миналата година Мадона е разказала за желанието си да организира пищна церемония за своя любим, а Хесус не е възразил. Тя е убедена, че в Санкт Петербург ще остане незабелязана от папараците, ще и е приятно да се повесели и най-вече ще стане страхотен купон в едно от любимите места на президента Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин.

Мястото е било препоръчано от такива звезди като Сър Елтън Джон, Стинг и Тина Търнър. И тримата вече са си правили "царски купони" в двореца и са останали изключително доволни. Отделно Хесус Лус много харесва "северната руска столица". Синоптиците също са помогнали в избора - обещали са топло и слънчево време.

Компания, която произвежда екстеншъни (удъжители) за коса заяви, че 29-годишната хайлайф парти дива е нарушила договора си, да носи само техни продукти, когато е забелязана с изкуствени плитки на конкурент през 2008 година.

Hairtech International Inc. съдят Парис за 35 милиона долара за нанесени вреди - 10 пъти по-голяма сума от тази, която й е била платена за договора.

Освен измамата и нарушението на договора, делото цитира, че купонясването на наследницата противоречи на маркетинговата кампания на Hairtech.

Искът също твърди, че Хилтън е пропуснала обедно парти за реклама на линията, защото е била в затвора през 2007 година.

Хилтън излежа 23 дни през 2007 г., след като беше заловена два пъти да шофира, когато е била с отнети шофьорски права по време на изпитателен срок за безотговорно шофиране.

Според адвокатите на компанията загубите само от това парти, са в размер на 6.6 милиона долара.

Това не е първият случай, в който Хилтън е съдена за нарушаване на договорите си за реклама.

Продуцентите на филма "Pledge This!" (лента с Парис в главната роля - абсолютен провал, който е на 18 място в класацията за най-лоши филми на всички времена в imdb.com) предявиха иск срещу Хилтън през 2008 г. във федералния съд в Маями заради неизпълнение на договора за рекламната кампания на филма.

Съдията постанови миналата година, че тя не дължи цялата сума от 8.3 милиона долара, колкото е струвало да се направи филмът, който се излъчи в по-малко от 30 кина.

Съдът все още решава колко от единия милион долара - заплатата за този "Pledge This!", който е получила Хилтън, трябва да върне на продуцентите.

Довечера Хазарта, Буч, Бат Венци, ослепителната Лора и компания ще те попитат от сцената на клуба (срещу 10 лева вход) "К’во да те почерпя в тая криза?" и "почерпките" ще варират от "Втора цедка" през "3 в 1", "Колега" до "Допинг тест" и разбира се още много.

Феновете знаят какво и как се случва, когато голямата комбина гостува във Варна - ще е секси, никак семпло и ъпсурдно откровено!

И няма да ти се размине и "Мрън-мрън", нито пък се приемат оправдания от сорта "sorry нема да моа да доа"!

Партито започва след полунощ!

Това се случи благодарение на нюзкоптера на Дарик - единственият новинарски хеликоптер в Източна Европа.

Точно в 7.45 ч. кметът пристигна на летище Калиманци с мощния си 1200-кубиков мотор БМВ и заедно с пилота на DarikSky начерта маршрута на полета.

Последва изпробване на видео техниката в хеликоптера, която е последен писък на медийната мода. Нюзкоптерът на Дарик разполага с три камери, което дава възможност да се снима на 360 градуса, както и да се излъчва сигнал вътре в самия хеликоптер.

В 8.06 ч. разрешението за полета дойде и машината се издигна в небето. Варненският кмет направи първото в България пряко включване от новинарски хеликоптер.

Полетът на нюзкоптера бе предаван на живо в ефирите на Дарик и БНТ в рамките на сутрешното предаване на радиото „Витамин", което в делничните дни тази седмица се излъчва и по Българската национална телевизия. Кирил Йорданов влезе в ролята на репортер, разходи зрителите и слушателите на двете медии и им разказа за някои планове за развитието на града. Зрителите имаха възможност да видят уникални директни кадри на пристанището, което вече не е достатъчно голямо за морската столица.

Комисията от столични радиосветила трябваше да избере нов шеф на Радио Варна след като сегашният - Енчо Чакъров,  е вече пенсионер. Оказа се обаче, че изпитващите не са харесали нито един от претендентите и не са посочили на директора Валери Тодоров име за одобрение. Тази сутрин всеки от деветимата, допуснати до 2-я тур, са били предупредени писмено, че показаните по време на събеседването резултати не са дали основание на комисията да направи класиране на кандидатите и да препоръча на директора фаворит за поста във Варна. Други 3-ма кандидати отпаднаха (или се отказаха) още след първия тур - по документи.

Конкурсът за директор на Радио Варна беше забулен в тайна още от самото начало. Никой не обяви кои са кандидатите за поста, нито колко са, нито кои са успели да стигнат до втория решаващ тур. Първо имаше информация, че 11 души са останали на финала, но по-късно се оказа, че те са 9.

За шефското място в Радио Варна се надпреварваха и бяха отхвърлени бившият продуцент на радиото Наталия Гешева, бившият шеф на БНР ИВан Обретенов, общинската съветничка от "Атака" Евгения Александрова, Юлиян Страшимиров, който сега е шеф на рекламата на Радио Варна, Диян Дончев, който след няколко години като водещ и новинар в Радио Варна се посвети на издателския бизнес, действащите журналисти Христо Гинев, Даниела Иванова, Спас Спасов и Елица Виденова.

"Да бяха 3-ма кандидатите, да повярваме, че няма достоен. Но сред тези 9 имаше поне 4-ма с достатъчно опит и воля да променят нещата в Радиото. Да не говорим, че беше отхвърлен и един от успешните предшественици на Валери Тодоров", коментираха вчера репортери от медията.

Най-вероятно няма да бъде насрочен нов конкурс, научи ВарнаУтре.бг По закон за длъжността не се изисква такъв и неуспешното препитване от миналата седмица било само знак на добра воля (или по-скоро разузнаване с бой) от страна на Валери Тодоров и екипа му. Сега ръцете на директора на БНР са развързани той сам да избере нов началник за варненци. Така без излишен шум на вакантното място може би все пак ще седне соченият за фаворит още в началото на лятото Ивайло Савов - дългогодишен и настоящ шеф на Радио Шумен, доверен човек на Тодоров.

Другата версия за унизителния фарс с конкурса е, че комисията не е избрала нито един от кандидатите, за да се предпази от съдебни дела, заведени от останалите 8. Процедурата можеше да бъде оспорвана заради казуса "Даниела Стойнова", станал тема и на протест от страна на гражданско сдружение. Участието на кореспондентката на БНР в комисията беше спрягано като конфликт на интереси заради професионалната зависимост на репортерката от бъдещия шеф, който тя трябваше да избира.

Междувременно единият от кандидатите публикува своя версия за случилото се както и концепцията, с която е участвал в конкурса. В блога си той призовава и другите 8 да направят същото.

Международният видео арт фестивал Видеохолика сe организира от асоциация Видеохолика, в партньорство с опитни световни видео и кино оператори.

Видеохолика включва организацията и провеждането на поредица от видео арт прожекции, изложби, дискусии и семинари, отнасящи се до видео изкуството, както в традиционни галерийни пространства във Варна, така и на нетрадиционни обществени пространства, нови като обкръжение за съвременното изкуство, или където то е малко познато.

Фестивалът е адресиран както към професионалната публика, така и към аудитория, която не е имала контакт със съвременното изкуство до момента и която посредством организираните прояви е провокирана към търсене на нов смисъл и идентичност сред непозната за нея идейна среда.

Фестивалът Видеохолика представя не само достиженията на утвърдени автори, а и дава възможност за изява на млади творци, работещи в полето на съвременното изкуство, които притежават професионални качества и работата им се отличава с оригинален творчески език.
,
Откриването е тази вечер на открито, във вътрешния двор на Археологическия музей.

В първата вечер ще има 24 прожекции с общо 100-минутна продължителност.

Стартът е в 21 ч., а входът за всички вечери е свободен.

Всяка вечер от 10-ти до 18-ти август Видеохолика ще има за домакин различно място в Морската столица.

Пълната програма вижте тук.

4-членното жури е в състав Веселина Сариева (България) - културен активист, Диню Ли (Великобритания/Китай) - aртист, Антони Бенуорт (Швейцария) - артист и Йово Панчев (България) - куратор, артист.

Видеохолика е организация с нестопанска цел, базирана във Варна, работеща в сферата на организирането, реализирането, подпомагането, установяването и развитието на различни интервенции в областта на съвременното изкуство и култура в България и в чужбина, в сътрудничество с местни, национални и международни културни партньори.

Обединявайки и сътрудничейки си със художници, куратори, арт критици и други арт професионалисти от цял свят, организация Видеохолика се превръща в място, където хора, институции и инициативи, работещи в сферата на съвременното изкуство, комуникират и обменят идеи и опит.

Повече информация за организацията и арт форума Видеохолика на www.videoholica.org

Това творецът, който живее в Барселона, е изразил с картината с бяла и червена точка. И двата града са морски и лявата част на картината е Барселона на Средиземно море, а дясната точка - червената, е Варна на Черно море, което пък е с по-тъмен свят.

Това сподели днес Агапит Борас, чиято изложба "Архифакти от Голямата вълна" е в центъра на VII Биенале "Август в изкуството 2010".

Куратор на изложбата, съставена от живопис и инсталации, зад които се крие интересна символика, е арх. Станчо Веков.

"Интересно ми беше да работя по концепцията "Голямата вълна" на куратор Веков", сподели днес каталунският творец.

Изложбата ще бъде открита днес в 19.00 ч. в Галерия САБ в Дом на архитекта.

Агапит Борас сподели, че е пренесъл лично в самолета цялата изложба в 4 куфара. Единственото, което по разбираеми технически причини не е могъл да донесе от родината си, са двете тоалетни чинии, които арх. Веков е намерил за изложението.  

Символиката им е свързана с предметите, с които са пълни - предмети необходими за голф и ски - символи на финансовото благополучие и елита. Идеята е свързана с урбанизацията на двете страни, след свалянето на диктатурата - в Испания тази на Франко, а в България - комунистическия режим, с демокрацията.

Тези предмети са символ на застрояването - с голф игрища, хотели, ски писти и т.н.

Нещата се променят, особено крайбрежните градове, които постоянно растат, но това води до екологичен, културен и териториален дисбаланс.

"Да, има пазарна икономика, но няма пазарна, социална общност", сподели творецът за идеята зад творбата.

"Рамките са много свободни, когато си артист", каза творецът, за разлика от тогава, когато работиш над архитектурен план и политиката и администрацията ти налагат граници.

Паралелът между "Варна и Варна" - излизането от диктатурата, Борас е изразил и с кукличките, които присъстват в част от произведенията.

"Куклите са бъдещето, като новото, като посоката, като младите", сподели авторът.

"Вълнуват ме символите зад предмета", призна Агапит Борас.

Мотиката е символ на цъквата - как църковните служители разравят земята, но може да бъде и устремена ракета.

Дамският крак, окачен на тавана пък, символизира абсолютната свобода. Той има хубава форма и лети в пространството - влиза в концепцията "Голямата вълна", защото е свободен, обясни авторът.

"Изкуството трябва да се остави да говори само за себе си, но обичам да повдигам въпроси, за да насочвам мисленето в определена посока", уточни Борас.

Хуморът и интелектуалната ирония са вплетени в изложбата, чрез цветовете и чрез минималните средства, които дават максимален израз.

Авторът цитира една от любимите си мисли - "По-малкото е повече" на архитекта Mис ван дер Рое.

Има много свобода в изкуството, а "Като скулптор и архитект обичам да прекрачвам границите", каза още каталунският творец.

Агапит Борас сподели още, че варненското Биенале му напомня на това във Венеция, което той посещава на всеки две години, защото обича града. "Идеята е страхотна и веднъж отворена не може да се спре", каза архитектът за културното мероприятие в Морската столица.

Борас изрази задоволство, че е успял да изложи произведенията си в Дома на архитекта, по начина, по който е искал.

Биенале "Август в изкуството 2010" отваря врати тази вечер и ще продължи до 7-ми септември.

Тази година център на събитието ще бъде изложбата "Архифакти от Голямата вълна" на Агапит Борас – архитект и председател на Съюза на архитектите в Каталуния.

Испанецът ще представи живопис и инсталации, а куратор ще бъде арх. Станчо Веков.

Откриването на изложбата е в понеделник в 19.00 ч.

Агапит Борас е едно от познатите имена на визуалната артистична сцена в Барселона и в цяла Испания.

Независимо дали са експонирани в интериорно галерийно пространство, или в екстериора на естествената среда, неговите обекти и инсталации провокират различни гледни точки към познатото и създават нови смисли.

Художникът има специално отношение към предметите, търси в тях проекцията на човека и епохата, обича да ги докосва и сам да ги създава, харесва примитивните култури, глинените изделия и простите оръдия на труда.

Роден във фабрика за играчки, създадена от дядо му (там  работели и баща му, и брат му), той израства сред дърво, картон и хартия.

По-късно в Архитектурния институт научава реда и мярата на нещата, но в целия процес на архитектурното проектиране изборът на материали, графики и цветове и досега си остава за него най-вълнуващото занимание.

То го зарежда с една специална чувствителност за света, несравнима с нищо друго, по собствените му думи.

"Има един магазин на улица Тallers в Барселона зад La Vanguardia, в който се продава картон. Често ходя там, за да вдишвам аромата на предметите, да ги докосвам, да усещам текстурата и цветовете им. Това възбужда въображението ми", споделя Агапит Борас.

Неслучайно любимият му архитект е Mис ван дер Рое, известен с крилатата фраза "По-малкото е повече".

Цитира още иконата на германската архитектура Kaрл Фридрих Шинкел, който карал студентите си да рисуват сгради, след което изисквал да нарисуват втори път същите сгради, но вече разрушени и превърнати в отломки.

Това насочвало бъдещите архитекти не само към душата, но и към преходността на материалното, които са най-добре изразени в изяществото на калиграфията и съвършената простота на предмета в източното изкуство, смята Агапит Борас.

Зареден с енергията на своите испански корени и пречупвайки разнородни културни влияния през личното си светоусещане, Агапит Борас задава в своите творби  
въпросите на съвремието - за отдалечаването от същността, за осквернената красота и фетишизираното забавление, за консуматорското общество и замърсяването на природата.

Тревожният подтекст достига степен на саркастичност в инсталациите с куклата-нимфетка, еротично възседнала лопата или в забучените щеки за голф в тоалетната чиния, напомняща за хилядите кв км плодородна земя, унищожена заради скъпите голф игр/ища/ачки, символ на висок обществен статус днес.

Буквалният прочит за изхвърлянето на природата, като отпадък и за подмяната на ценностите носи не само необходимата доза провокация, но ни връща и към онази брюкселска изложба, в която прословутото клекало на Давид Черни бе закрито с черен креп, по волята на фарсово обидилите се български политици.

Испанецът Агапит Борас не знае за чеха Давид Черни и българската му връзка, но пък се е потрудил да открие любопитен исторически паралел между Испания и България.

Испания: 40 години диктатура (1939-1979) и 30 години демокрация (1980-2010)
България: 45 години дикатура (1945 – 1989) и 21 години демокрация (1989-2010).

Темповете на планиране и урбанизация след Втората световна война, както и неимоверното хотелско застрояване, особено по крайбрежието, особено в годините на демокрация, причиняват и в двете страни сходен екологичен, климатичен, демографски и териториален дисбаланс, заради който пренаселените градове и маргинализираните села в еднаква степен, макар и по различен начин, губят идентичността си.

И в този – не само испански или български, а глобален процес устойчивостта на развитието и качеството на живот като най-висока мярка за съвременна държавна политика опират отново до ценностите.

Идеята за тях присъства най-напред в оригиналната словесна конструкция "Архифакти", дала заглавието на изложбата.

То отваря пътя на разсъждението (и съмнението) за фактите от архитектурата като културни артефакти, асоциативно подсказва връзката с архетипа и дори с натурфилософското архе като първоначалото на света.

Посоката на мислене отвежда до Вавилонската кула и необходимостта от смяна на съществуващата парадигма пред алтернативата на Библейския потоп и Голямата вълна...

Но Голямата вълна, както уточнява кураторът на VII биенале "Август в изкуството" Мария Василева, освен научно понятие с катастрофична визия, е и метафора за необятното и фантазното, за преодоляването и себенадмогването.

"Архифакти"-те на Агапит Ботас артикулират тъкмо тази семантика, обогатявайки я с елегантно чувство за хумор и интелектуална ирония. Изведени в стилов знак, хуморът и иронията характеризират монасите, приведени в естествената извивка на мотиките или предизвикателния дамски крак, излязъл нерегламентирано от стената, прозират в ефирните висящи обекти, превзели с лекота галерията в Дома на архитекта и т.н.

Навсякъде в подбора, използването на материали (дърво, метал, картон, пластмаса) и при самото изграждане на инсталациите преобладава дълбоко премислен минимализъм, чиято конкретика освобождава мисълта и формулира послания.

Това е начинът на Агапит Борас за случване на онази комуникация, която наистина превръща малкото в повече.

memo.real е съпътстваща програма на "Август в изкуството"- биенале на визуалните изкуства.

Изложбите към проекта ще са общо четири и ще бъдат на различни места във Варна

Проектът memo.real представлява изследване и динамична компресия в диалогов режим на съвременния градски живот и архитипите на новата колективна памет, смята Дора Дончева.

Постоянните реконструкции на индивидуалната памет разграждат усещането за непрекъснатост, цялост и идентичност.

Ефектът от новите социо-културни взаимодействия – крайна технологизация, динамизиране на ежедневието, консумативност, религиозно отчуждение, транссексуалност, шовинизъм и др., формира една "политика на паметта", където е проектиран и наложен от моделите на новата масова култура нов тип социално поведение и ценностна система.

В домодерните общества колективната памет се предава чрез традицията и възпроизвежда индивидуални и колективни исторически алгоритми на социо-културно поведение.

Днес урбанизацията и глобализацията, виртуалните социални мрежи, масмедиите формират други ценности и нови комуникационни модели.

Разграждат се взаимовръзки от исторически план.

Цифровизацията на човешкото поведение, моделираната от медиите социална етика, консуматорската спекулативност, ценностната девалвация поставят съвременния човек в нова културна среда и генерират нова тип колективно съзнание, базирано на тези исторически нови културни модели.

memo.real е опит да се дефинират параметрите на новата колективна памет.

Проектът противопоставя спекулативните социални модели и традиционните исторически ценности.

Създава имагинерен мемориал на паметта на съвремието, в който домодерните архитипи биват претопени в съвременните социални практики.

Инсталации, дигитални изображения, видео метафори, артефакти от градския живот, елементи на субкултурата и ъндърграунда - изразни средства на художниците - участници в проекта събират парчета от пъзела на колективното съзнание днес.

Поканените автори от България, Италия, Германия, Корея, Португалия и Франция имат трайни интереси в областта на съвременните социални взаимоотношения. В творчеството си разглеждат проблемите на алиенацията и комуникацията, на потребителското мислене, ефектите на технологизацията, проблемите на сексуалността, на връзките между религиозния възглед и историческата културна памет.

Те изследват взаимоотношенията на градския човек с природата и технологичния напредък, модалностите на свободния избор и маркетинговите манипулации.
Симулативните практики в проекта на германката Мона Яс, поетичните тревожни технологични метафори в инсталацията на италианката Алесандра Арно, медитативните абсурдни проекции на артефакти в инсталацията на Ангел Карагьозов, социално-психилогическите видео творби Вилфрид Агрикола от Кьолн, радикалните послания в работите на Виени Чан от Китай, природните метафорфози във видеото на португалката Мариса Бенджамин, символите на новия комуникационен код в творбата на французина Нуно Винченте структурират това изследване за пулса на градския живот и динамиката на колективната памет, а симулираната градска разходка, част от проекта поставя условен знак за продължение на разговора.

Аналогията с туристическите културни обиколки по траекторията на култови за варненци обекти на стрийт художниците fars и mouse символизира състоянието на съвременния човек като турист в културните процеси, контролиран от индустрията.

memo.real провокира диалог за ситуацията, в която днес живеем и в която пътуваме, в която сме очевидци на промените на новото колективно съзнание, но провокира и към размисъл за агресивно променящата се среда, формираща нови социални практики и модели с неясни в бъдещето странични ефекти.

memo.real

8 - 18 август

Галерия "Буларт", ул."Шипка" 22
Alessandra Arno'(Италия) - "Overlook"- видео инсталация, фотография
откриване: 8-ми август от 19 ч

10 – 30 август

Галерия "Витра",ул. "Скобелев" 88-90
Ангел Карагьозов - инсталация
откриване: 10-ти август от 19 ч

10 – 31 август

Галерия "Юка", ул."В.Друмев" 23
Mona Jas (Германия) - инсталация фотография, видео
със съдействието на ЕS галерия (Мерано,Италия)
откриване: 10-ти август от 20 ч

12 август

Мюзик кафе Look, бул.Княз Борис 60
Wilfried Agricola de Cologne (Германия), Vienne Chan (Китай), Marisa Benjamin (Португалия), Nuno Vincente (Франция) - видео прожекция
начало: 21.00 ч

"sightseeing" tour – Fars & Mouse;
meeting points: галерия Буларт - 11-ти август - 17.00 ч; галерия Юка - 12-ти август - 17.00 ч

Още на bulartgallery.blogspot.com