Интервю на Елица Матеева с организатора на "София Филм Фест" - Стефан Китанов.

Стефан Китанов има невероятния шанс да се занимава професионално със свят, който превръща мечтите в реалност

- закачлива, трудно постижима, понякога вибрираща от страсти, но независимо полюсите им, тази реалност получава вдъхновение от малките, ежедневни истини за нас.

Кинокритик, продуцент, арт мениджър, директор на кинофестивал, пътешественик, който предпочита да работи предимно с млади екипи, когато говорим за най-естетския кино празник в България, а именно „София филм фест”.

„София филм фест” логично намери и своя морски пристан във Варна, благодарение на ентусиазма на младите кинаджии от Варна - „Artin Vision”. Последните пък извървяха своя дълъг път в търсене на партньори и домакини за фестивални заглавия, които съчетават артистичното като дух с най-актуалното присъствие на известни творчески екипи.

Със Стефан Китанов разговаряме минути след откриването на фестивала с прожекцията „Храна за душата”. Задавахме си взаимно въпроси и се установи, че имаме много допирни точки за киното като съвкупност от режисьори, актьори, начин на работа в екип, начин на развитие на драматургията. Всъщност това можеше да бъде и едно интервю на Стефан Китанов с Елица Матеева, но въпросите, които ми зададоха ще запазя в тайна, за да поддържаме интригата, нали неизвестното е предпочитан хоризонт за любителите на съспенса.

- От първата среща на варненската публика с „Рок филм фест” до тази вечер минаха години. Какво предопредели случването на „София филм фест” сега? Според вас има ли глад през лятото, особено в морски курорт като Варна, за арт кино?

- Чакахме подходяща покана. Винаги сме били добре дошли във Варна, но винаги, когато работим с големи градове, както е случаят с Пловдив и Бургас, ние търсим контакт с организация, която изявява своето желание, която иска да направи фестивал. Това означава тази институция да се заеме с цялостната организация на фестивала на място. В по-малките градове „София филм фест” организира всичко, предлагаме програма с готова реклама. За нас е много важно, в голям град като Варна, да имаме партньори, които да се захванат с нелеката задача да направят този фестивал известен в града, хората да научат за него. И тук това се прави по блестящ начин: възхитен съм от качеството на рекламните материали, от подхода на  екипа от млади хора, които знаят и могат. От тук нататък  смятам, че това е основа, върху която да пристъпим. Ние сме отворени и чакаме предложения. Обичам Варна и за мен е съвсем нармално „София филм фест” да има и варненско издание, Варна е един от най-фестивалните градове в България и би било ненормално нашият фестивал, при издания в 8-10 града, да не се случи и тук. С нашия фестивал се надяваме да загреем публиката на Варна за друг фестивал - „Любовта е лудост”

- Вие свирите в рокгрупа, а режисьорът Фатих Акин, чийто филм открива варненското издание на „София Филм фест”, също се занимава с музика в качеството на ди джей. Познавате ли се с Акин и какво е според Вас неговото развитие през годините?

- Познавам се с него, разбира се, не сме толкова близки, че да имам лична представа за начина му на живот. Той трябваше поне три пъти да дойде досега в България. Два пъти сме правили негови ретроспективи и два пъти сме закривали в столицата фестивала ни. Въпрос на мал шанс е, че досега не успя да се появи в България. Негови духовни братя го представиха в София достойно - това е групата „Баба Зула”, която е участник във филма му „Музиката на Истанбул”. Акин е може би един от най-големите таланти в съвременното немско кино. Имам преки впечатления от отношението на немски колеги за творчеството му. В Германия Акин е институция, независимо, че е млад. Но с филмите си той доказа, че е зрял, въпреки импулсивността си. Той е разнообразен. Той излъчва темперамента на изтока, но същевременно носи и онази дисциплина и организираност, характерна за запада. Тепърва ще очакваме интересни неща от него. Нетърпелив съм да видя третото заглавие от трилогията му „Любов, смърт и дявол” (Първите два филма бяха: „Срещу стената”, „Краят на Рая” - б.а.). Акин с лекота борави с жанра на комедията, музиката му е в кръвта, като име в световното кино е логично да открием фестивала с него.

- Като кинокритик сте имали възможност да разговаряте с имена от световна величина - как пристъпвахте в началото на своята кариера към тези киногиганти от ранга на Тери Гилиям, Питър Гринуей, Вим Вендерс? Днес, в качеството си на директор на световно признат фестивал и журиращ подобни фестивали, нещо променило ли се е в комуникацията Ви със звездните имена на киното?

- В началото бе огромен ентусиазъм, тръпка и трепет, когато отивах при някого, за да го поканя. Обяснавах, че съм Стефан от София и после надълго и широко разказвах какво прави Стефан от София. Сега вече не е така трудно, защото фестивалът набра скорост и е разпознаваем, има своята тежест и не ми се налага толкова дълго да говоря. Но се сещам за две истории, които са любопитни.

Първата история се развива в Йерусалим - преди десетина години, тогава със съпругата ми бяхме гости на фестивала там. В една долина, която е до стария град, в близост до залата на „Тайната вечеря” на път за израелската синематека, под едно маслиново дърво намерих 20 долара. Тогава нямахме много пари и страшно им се зарадвахме, погледнах нагоре-надолу-встрани, случайно да намерим още нещичко... нямаше повече. Благодарих на Господ. След това видях много хора около едни маси в тази долина. Разходих се и внезапно открих човек, който ми бе много познат - режисьорът Вим Вендерс. Представих му се като Стефан от София и му казах, че ще се радвам, ако бъде гост на фестивала. „Добре, Стефан, вземи моя и-мейл, за да се уговорим, напомни ми, аз сега живея в САЩ, ако имам два свободни дни в Европа ще ти гостувам на фестивала”, отговори Вендерс. Отговорът се случи 6 години по-късно. Разказах на една пресконференция в "Гранд хотел София" тази история, въвеждайки журналистите в разговора ни за Вендерс. Вендерс ме прекъсна с думите: „А, това бяха моите 20 долара, радвам се, че ти си ги намерил, Стефане!”.

Другата история е свързана с усещането да си около великите хора: бях член на жури на фестивала във Венеция през 2003 г. Един ден с директорката на фестивала в Гьотерборг отиваме да обядваме, където е сниман филмът „Смърт във Венеция” и много други филми, разчитащи на колорита на града. Поръчахме, пием си бяло вино и се оглеждаме: зад нас бе Марко Белокио, през маса бе Бернардо Бертолучи. Буквално около нас имаше човек, докоснат свише, чието име те хвърля в дълбок трепет - това е много сакрален спомен за мен.

- Как успявате да съвместявате продуцентство, менажиране на фестивала и критиката? Предпочитате в екипа си млади хора. Защо?

- Нещата станаха повече от три в едно, освен изброените от вас, се занимавам с разпространение на филми. Ние менажираме и „Дома на киното”. Предпочитам да работя с млади хора, защото те са възпитани при други условия и продължават да бъдат ентусиасти. Другата генерация, не само заради годините, гледа по-практично на нещата и като че ли по-бързо се уморява. Но няма време за умора, защото много неща се случват по света и трябва да се уловят. Продължаваме напред! Разбира се имам и по-възрастни приятели, до които се допитвам и им вярвам. Приятно е да си сред млади и ги ценя.

- В програмата на „София Филм фест” е включен филм на Педро Алмодовар „Прекършени прегръдки”. Възможно ли е някога той да бъде гост на вашия фестивал?

- Бих се радвал! Канил съм го, но той е човек, който прави филм на всеки две години. Той е от работещите хора. Алмодовар не го занимава присъствието му сред публиката, в смисъл, вълнува се от менинето на публиката, но предпочита да работи, а участието му като гост на фестивали стои на заден план. Участието по фестивали уморява, а един творец трябва да каже „стоп” на поканите, за да се концентрира върху работата си. Алмодовар е от този тип режисьори, посещава фестивали, свързани с промоцията на филма си. Всеки режисьор на нашето време може да се появи в България, така че ни очакват интересни събития. А във Варна се надявам, да се получи добър диалог между екипа на един нов български филм „Зад кадър” и зрителите. След офицалното закриване на феста с този филм ще има разговор с публиката, така че срещи с талантливи артисти не липсват.