На специална среща с екипите на двата конкурсни филма, режисьорите споделиха своите копнежи и кинострасти.

Приятно е усещането, когато публика и критика открият своя история в предложените ленти на МФФ „Любовта е лудост”.

На специална среща с екипите на двата конкурсни филма, режисьорите споделиха своите копнежи и кинострасти. Режисьорът на „Покривите на Париж” Инер Салем разказа за работата си с гиганта на френското кино Мишел Пиколи: За мен Мишел е актьор-чудовище. Когато си уговорихме среща за моя проект, аз му се обадих по телефона и решихме да се видим в едно кафене. Близо 55 минути си говорихме за политика, за живота и само три минути за моя филм. Бях забравил сценария си, но Мишел ми сподели, че е гледал филмите ми и няма нужда от сценарий. По време на снимките много от репликите паднаха. Предложих му част от тях да се изиграят без думи. Мишел призна, че това е сладка лудост. „ Обичам да работя с луди!” е най-важната реплика на Мишел за нашата съвместна работа. И на тази възраст Пиколи е активен артист, в момента завършва снимки в Рим, затова се извини, че не може да присъства на фестивала във Варна. Когато ме питат за филма, мога да кажа, че най-хубавото в живота е, ако всеки бъде обичан. Интересувам се от любовта, виното, кухнята, природата, малките неща. Докато работих върху филма се запознах с много възрастни хора, които са самотни и изоставени, някои от тях дори нямат сила да отворят прозорците на своите малки стаички. Моята история е частна, но струва ми се, че вълнението, с което пристъпвах към нея я прави важна”. Филмът „Покривите на Париж” е носител на 4 награди от фестивала в Локарно (Швейцария) и носител на наградата „Тарковски”. „Покривите на Париж” е история, която макар и с трагичен край ни прави оптимисти, защото героят на Пиколи запазва усмивката си към живота, старостта, самотата и смъртта.

Филмът на Ивайло Христов „Стъпки в пясъка” бе посрещнат единодушно от критиката с пожелание за награда. Татяна Лолова, проф. Божидар Манов бяха сред възторжените коментатори, които дадоха своята положителна оценка за работата на артистичния екип. Ивайло Христов сподели щастието си, че филмът му има контакт с публиката и това е целта на всички участници в проекта. Той разказа как е изпратил на Ди Ви Ди лентата в Америка, където живее реалният прототип на образа на главния герой. „ Докато чаках неговата оценка за филма, сякаш бях попаднал в 9-те кръга на Ада. Но после си говорихме близо два часа и се успокоих, сега нашият герой ще има юбилей 50-годишнина и на премиерата през октомври ще се завърне в България.”, разказа Ивайло Христов. Част от снимките на филма са направени на автентични места сред резерватите в Юта. Режисьорската задача е: визията максимално да бъде отчуждена от общоприетото възприемане на природната красота, затова според продуцентите на филма се е получила любопитна картина. Въпреки позитивното отношение към българския филм, основният проблем, който стои пред родните продукции си остава актуален, а именно как ще се осъществи разпространението на „Стъпки в пясъка”. Добрата новина е, че ФКЦ имат готовност да съдействат в организирането на прожекции на „Стъпки в пясъка” след закриването на фестивала.