Още от детската градина е знайно: понеделник е ден за постна манджа.

След всички Дюкани и Аткинси подобен спомен е като балсам за вкусовите ми рецептори. Предполагам, че в 70% от българските в понеделник заранта ври тенджера със зрял боб или леща. И моите деца ги обичат, но за да не умра от скука, аз ще забъркам и малка доза крем-супа от зеле (не е онази диетичната зелева супа, споко).

Рецептата знам от приятел - голям ценител на кулинарните нрави по света, който се кълнеше, че я е научил от готвача на известен лисабонски ресторант. Нямам основания да не му вярвам, затова приемам, че супичката е португалска, пускам фадо да гали нежно сетивата ми и започвам да беля картофите - 5-6 големички или поне 8 дребни. Почиствам 2 глави стар лук и 2 моркова. Сварявам всичко това и го минавам с пасатора така както си е с водата, в която са врели зеленчуците. Посолявам и слагам 3 супени лъжици зехтин. Сега идва ред на зелето - малка зелка, нарязана на ленти от около 1 см. ширина и без значение колко дълги. Вари се до омекване на зелето. 

Не знам как е с португалците, но у нас асоциациите на супа със зеле най-често са с борш. Ако това ви притеснява, горещо ви препоръчвам моето скромно откритие - супата е приказно вкусна със спанак. И макар в оригиналната рецепта зелето да се оставя цяло да плува сред крема от моркови, картофи и лук, когато правя тази супа със спанак, пасирам всичко заедно чак след като и той е готов. Супата има приятен и свеж зелен цвят. Търпи и щипка шафран за разкош, а за да умилостивя децата, сварявам отделно 1/3 чаена чаша кус-кус - буквички, звездички, животинки, закачка някаква, и го добавям в готовия крем преди да сложа подправките и зехтина. След това всичко ври заедно още 5 минути. Най-често в нашата мъжка къща супата е само преамбюл към нещо по-сериозно за хапване - поне кремвирши, печени с кашкавал или сандвичи-принцеси. Салата от домати със сирене на кубчета, поръсени с риган, се подразбира в тази комбинация.