Пътища до атракциите и специализирана реклама иска браншът

Как туризмът да се превърне в стратегическа индустрия за България? В състояние ли са браншът и държавата да направят дългосрочен план за развитие на сектора? Какво трябва да пише в новата визитна картичка на страната ни, за да привлече нови гости от чужбина? Това са само част от ключовите въпроси, които крупните инвеститори в туризма, браншовите организации, експертите от БАН, историци, археолози и кметове ще дискутират на 29 септември. Тогава в големия салон на академията ще се проведе третият SOS дебат от кампанията на "Стандарт" и БАН Дневният ред на България. Модератор на форума ще е главният редактор на вестника Славка Бозукова.

По време на форума ще се обсъждат мерки за удължаване на летния и зимния сезон, възможностите за целогодишен туризъм, развитие на конгресния и уикенд туризма, които носят високи приходи.

Днес представяме първите 4 предложения за реформа в сектора, който носи 13 на сто от БВП.

Необходим е план Маршал за българския туризъм

Поли Карастоянова, Национален борд по туризъм

Смятам, че трябва да възприемем 10-годишно програмно управление на сектор туризъм, което не зависи от промяна на политическата конюнктура. Необходимо е да се гарантират всички основни предпоставки за устойчивото развитие на туризма, за да постигнем ясен икономически ефект. А именно, ако днес туризмът генерира близо 15% от брутния вътрешен продукт на страната, какъв ръст бихме желали да постигнем след 10 години? Отговорът на този въпрос ще осмисли всички управленски стъпки и финансовия ресурс, който е необходим за тях. Настояваме за създаване на министерство на туризма, което да гарантира приемане на 10-годишен национален мастър план на българската туристическа индустрия. Необходими са 1 млрд. лева инвестиции през следващия управленски мандат. Те трябва да са конкретно за инфраструктура до и около културно-исторически и природни забележителности. Трябва да има и професионален имиджов план за представяне на България. И това трябва да стане не само на традиционните, но и на нови туристически пазари. Създаването на министерство на туризма само по себе си обаче нищо не означава. Защото, ако това ведомство не направи нещо конкретно, като например не изпълнява национален мастър план, не осигурява ресурс за инвестиции в туристическите атракции и няма имиджов план, тогава за какво е то?

Нужна ни е Национална стратегия до 2030 г.

инж. Любозар Фратев, председател на УС на Съвет по туризъм-Пловдив

Туризмът е единственият сектор в българската икономика, който след 1989 г. не само се самосъхрани, но и се развиваше ежегодно възходящо. Разви се благодарение на предприемчивостта на българина и природните дадености на България и въпреки българската държава, която не само се оттегли от управлението на икономиката и в частност от туризма, но и с бездействието, а често и с непремерени действия, спъваше развитието на този отрасъл. Като извод от тази безспорна констатация следват най-наложителните мерки, които трябва да се предприемат на държавно ниво. Необходимо е създаване на Министерство на туризма с основна задача - създаване на институционални условия за развитието на отрасъла. Другите наложителни мерки, които трябва да се вземат по отношение на туризма, са осигуряване на достатъчно средства и организация за национална туристическа реклама и облекчаване на визовия режим по примера на нашите европейски конкуренти. Държавата може да помогне за подобряване на инженерната инфраструктура, която е държавна и общинска собственост, към и в туристическите обекти, както и да създаде условия за устойчива работа на организациите за управление на туристическите райони. Необходима е добра законова база, за да не се променя ситуацията със смяната на правителството. Това са Закон за туризма с произтичащите от него поднормативни документи и работеща Национална стратегия за развитието на туризма с хоризонт 2030 година.

Териториите на къмпингите трябва да са на общините

Проф. Райна Бърдарева, кмет на община Шабла

Общините трябва да имат право на управление на териториите на къмпингите. Според мен е грешка отдаването на тези територии на държавен горски фонд, защото те не ги стопанисват добре, превърнаха ги в змиярници и отнеха правото на хората на свободен отдих, какъвто е къмпингуването. Държавата да определи правила и определи територии за къмпинги, за да може те да бъдат стопанисвани добре и да се опази природата. Тази година в Крапец и Шабла дойдоха хиляди туристи. Това показва възроден интерес към този вид туризъм за поредно лято. Ние обаче, като община, нямаме ресурс да осигуряваме чистотата, защото го правим с наши сили. Трикратно са се увеличили разходите ни за сметосъбиране и почистването на нерегламентираните къмпинги бе за сметка на почистването на града и населените ни места. Хората идват и хвърлят боклуци, палят огньове в горите, пълнят с тонове вода в населените места и всичко това има неприятен резонанс и създава конфликти между местното население и почиващите. Ако бъде всичко регламентирано, то ние ще можем да събираме такси от къмпингите, както и туристически данък, с които да осигуряваме почистването и няма да има напрежение. В момента ситуацията изцяло рефлектира върху кметствата, които нямат и стотинка приход от тази дейност, а вършат само разходи.

Липсват кадри, искаме специализирана полиция

Евгения Банева, изпълнителен директор на туристически холдинг "Русалка холидейз" АД

Туристическият бранш има огромен проблем, който с времето се задълбочава по отношение на осигуряване на квалифицирани кадри през сезона. Би могло да се помисли за по-тясна обвързаност между училищата и бизнеса. Редно е да се регламентира завършилите училище и получавали стипендии от дадена фирма след това да са задължени да работят година-две за фирмата, която е плащала стипендиите им по време на обучението. Тази година в "Русалка" бяхме принудени да стартираме сезона с хора от вътрешността на страната - Стара Загора, Хасково, точно заради липса на кадри. Дори си внесохме персонал от Украйна - бесарабски българи. Сред сериозните проблеми, които трябва да се решат, е реинвестирането от общините на курортните такси, които бизнесът плаща. Смятам, че фирмите трябва да знаят къде отиват парите, които те дават в общинските бюджети. Това лято така и не можаха да се разберат кметове кой да окоси банкета по пътя за ваканционен комплекс "Русалка". Не на последно място са плажовете. Още през 2000-2001 г. туристическият бранш настояваше да има категоризация на плажовете, като тя бъде обвързана с легловата база. Една от причините, поради които няма желаещи за наемане на плажовете, е и фактът, че те са заснети последно през 1970 г. Дават се под наем или на концесия плажове, които вече не са в тези граници, защото всяка година морето отнема от тях. Много важен аспект е сигурността на туристите, която е на много ниско ниво и е непосилно за собствениците на туристически обекти да решат проблемите без институция като туристическа полиция. Туристическият бранш имаше такова предложение още през 2002 г. Тази полиция може да е на издръжка на хотелиери и ресторантьори или смесена форма. Битовата престъпност в малките села е друга огромна спирачка пред възможността за т. нар. втори дом или дом за третата възраст - европейски пенсионери, които биха живeли в България на по-ниски цени и при по-хубав климат.