Да чакаме ли следващите бетоновози?

Дъжд и коледни очаквания, политикономически драми с дъх на газ и хъшовски страсти с неприятния привкус на фарс предложи седмицата. Варна започна да се подготвя за Коледа – първо с украсените булеварди, после с ледената пързалка и градската елха. Тази година обаче елхата е до Общината, Дядо Коледа ще кацне на входа на Морската градина, а

традиционното място за празнуване е в разкопки.

Което не е непременно повод за недоволство – все пак очакването е тази Коледа под градската елха да намерим най-накрая късмет, на който пише "нов, здрав и подреден център през 2015-та". Пътят до него е разделен на три и след последния преглед на екипа, който отговаря за ремонта, има и добри, и лоши новини. Първата част – с прословутите павета, ще преживее още едно пренареждане в района около "Шипка", но обещанието е то да е последно. Вторият етап се опитва да вмести пусковите срокове между дъждовните дни, но крайната дата април 2015 беше потвърдена тази седмица, както и намеренията догодина да приключи обновяването от градинката на "Севастопол". Разбира се, форумното мрънкане не подмина нито светещата украса, нито разкопания център, но без да излиза от рамките на "нормалното" хейтърство – вероятно защото доста варненци още помнят как коледната украса заместваше уличното осветление, а центърът пак беше

трудно проходим, но без надежда за оправяне.

През първата декемврийска седмица започна да набира скорост и неизбежната благотворителна лавина. Вместо обаче да се опитват за десет дни да отровят децата с шоколад колкото за цяла година, да затрупат възрастните със стари дрехи и най-вече да рекламират или излъскат нечий имидж, все повече акции стават... просто благотворителни, с идеята, че пари, време и лично внимание са еднакво важни, когато даряваме на някого, и то не само по празниците. Тази година разумната благотворителност може би е ехо от лятната доброволческа еуфория, но ако й дадем шанс, може да порасне и да добие собствен глас. За малки предколедни чудеса говориха тази седмица и съветниците в бюджетната комисия – били сме достатъчно съвестни при плащането на данъците си тази година – с около 5 милиона над очакваното. А за следващата година под елхата финансистите /освен обещанията от държавния бюджет/ очакват да намерят още

кутия със 117 милиона лева от европейски проекти,

както и повече пари за ремонт на улиците и за Морската градина. Болното място за града ще си останат две болници – вече цяла година се бави проектът за линеен ускорител за онкоболницата, а в Тубдиспансера няма нито заплати за лекарите, нито храна за болните, и всички заедно стоят на студено. Обяснението в здравната комисия тази седмица беше "закъсняла докладна за нуждите", макар че има искания и за дълговете, и за заплатите, а търсенето на по-траен изход продължава вече няколко години. Административни процедури бавят и идването на ускорителя в онкоболницата, а докато чака обжалванията, Варна продължава да е сред малкото областни градове без модерно лъчеление. Амбициите за довършването са големи, като включват и подготовка на млади лекари, а тук Варна има какво да предложи. Студент на годината стана бъдещият лекар от варненския Медицинския университет Борис Андонов, сред завършващите му колеги тази седмица двама получиха дипломи на пълни отличници и дори заместник министърът Ваньо Шарков от Варна им обеща

платената специализация за младите лекари да отпадне

/макар че после министър Москов развали радостта с уточнението, че предвижда само "облекчения"/. Голямата тема през седмицата – не само във Варна, обаче изненадващо се оказа културата. Иво Димчев беше превърнат в основна тема за разговори и дискусии, "мръсният" спектакъл беше преместен от музея, а обясненията как Варна "няма нужда от такива неща" продължиха и след постановката. Особено активни бяха хора, които така и не гледаха дори минута от спектакъла. Голямото говорене за култура обаче започна, след като Слави Бинев се зае със законотворчество в парламентарната ресорна комисия. Първата му работа беше да обясни на обществените медии, че са ненужни и вдигат шум срещу него, защото ги е страх, че ще им прати ревизия. Което само показа как в мисленето на културния шеф

бухалката е мутирала в писалка,

но идеята за употребата си остава една и съща. Недоволният от БНТ и БНР Бинев отказа да гласува и бюджета им, като се аргументира с липсата на графа "финансиране от европроекти" и никакви обяснения от финансовото министерство не го склониха да повярва, че държавният бюджет няма нищо общо с тях. И ако вече сте забравили, преди да да се заеме с културата, Бинев поживя за наша сметка и в Брюксел – като евродепутат. Още преди изцепките, натоварването на Бинев с отговорности за културата изкара творческите гилдии на протест в градинката на "Кристал". В опита за реанимация на революционния дух на мястото обаче липсваше нещо много важно – публиката на гилдиите не се появи. Извън тях възмущението от назначението на Слави Бинев се конкурира с гнева и негодуванието, адресирани към някакъв амбициозен младеж, лансиран в някакво музикално риалити и към анатомията на превтасали соц-плейбои. И може би Слави Бинев си е точно на мястото? Особено на фона на

оглушителното мълчание за Цветан Цветанов,

влязъл в комисията, която контролира службите и подслушването, след като на първа инстанция той вече получи 4 години за злоупотреба със специални разузнавателни средства. Големият удар по големия енергиен шлем тази седмица дойде от Турция, която едва ли беше избрана случайно от Путин като мястото, от което да обяви, че слага край на "Южен поток“. Бихме могли да се възгордеем заради уточнението, че причината е отказът на България, ако пропуснем напътствието на руския президент да си потърсим компенсациите за пропуснати ползи от Европейския съюз. Мнозина в България започнаха да пресмятат кой ще спечели за наша сметка, но пропускат, че прословутият Трети енергиен пакет /който се опитахме да заобиколим/, пази европейската граница достатъчно ефективно и България можеше да спечели, просто ако се беше придържала към правилата на клуба, към който принадлежи, вместо да позволи старите играчи да й пробутват

лични интереси, маскирани като стара дружба.

А вместо подходяща държавна реакция българският премиер обяви, че иска от депутатите си разрешение за силови действия, за да са сдобие с договорите за проекта, и отиде до Брюксел, само за да слуша общи уверения за братска подкрепа. През това време тръбите се трупат в пристанищата във Варна и Бургас, по общините вървят процедури за обезщетяване на собственици на отчуждени земи, а на първа линия до морето вече има продадени терени, сделките за които няма да се развалят автоматично само защото "Южен поток" е спрян. Да чакаме ли следващите бетоновози? И да подозираме ли /след като някои политици лансираха идеята за бартер "падане на визите за Съединените щати срещу подкрепа за търговското споразумение"/, идея и за нова сделка – "шистов газ вместо "Южен поток“? На всичко отгоре авторите очакват, като довършат сделките, всички да надуваме свирките от радост. И ако не искаме да си останем със свирките, даже и да не вярваме в коледни чудеса, сега е времето да си подредим листчетата с желания и да решим какво ще правим, за да се сбъднат.