Ще бъдат ли реставрирани руините на синята крепост

Поредният театрален развод на реформаторите не се състоя, написа днес столичен всекидневник. Не се състоя разводът на реформаторите, който започна от Варна, ще добавя. Факт, който не само не поставя точката, а отваря повече от едно многоточия във Варна. Само допреди по-малко от 24 часа партиите от Реформаторския блок във Варна изглеждаха на космическо разстояние една от друга, някои - още по-зле, дори разрачени между двата полюса. От едната страна бяха СДС - подредили своя неофициална листа още преди 3 месеца, застанали официално (от устата на нациналния си лидер и министър на икономиката Божидар Лукарски) зад настоящия кмет Иван Портних. От другата - бяха ДСБ. Техният лидер само преди 4 дни застана до друг от кандидатите за кмет на Варна Чавдар Трифонов и няколко пъти повтори, че каквото и да се случи той стои зад него. Тъмносините също подредиха своя листа, макар предварително да се знаеше, че тя ще бъде "разредена" с представители на другите партии от Реформаторския блок, граждански сдружения около кандидата Чавдар Трифонов, самият той като водач и кръжащите около него варненски остатъци от ББЦ. Надежда за широко скроена листа зад Трифонов все пак имаше - въпреки разкрачената позиция на БЗНС, които бяха май бяха обещали подкрепа и на двата сини лагера, въпреки топането на топката от страна на Куневите хора (местната организация на "България на гражданите" дори си беше харесала един от бившите заместници на Кирил Йорданов за кандидат за кмет, който да "дърпа" собствената им листа на вота за Общинския съвет). Но не и въпреки варненската организация на СДС със стария си нов лидер Янко Станев. За него ДСБ бяха категорични - той няма да е в общата листа на Реформаторския блок. Безапелационно го заяви и предpoлагаемият водач Чавдар Трифонов: Аз в една листа с лицето Янко Станев няма да бъда.

На фона на целия този раздор, след 2 театрални с цел опъване на тиранти пресконференции от двата лагера миналата седмица, местните реформатори се оказаха в небрано лозе: националните им лидери заровиха томахавката и се разбраха за обща регистрация за местните избори. Което, според Избирателния кодекс, автоматично означава и обща листа, както и общ - собствен или подкрепен, кандидат за кмет. Логично това би трябвало да е Трифонов - позициите на ДСБ във Варна са доста по-силни от тези на СДС. В същото време обаче репортажите от реформаторската среща на мира днес следобед по националните телевизии завършваха с изречението, че коалиционните партньори все още не са се разбрали единствено зад кой кандидат за кмет ще застанат във Варна и Пловдив. Дали това се дължи единствено на факта, че Радан Кънев закъсня и не успя да се включи в драматичното сдобряване? Или макар и шепа хора във Варна Куневистите могат да подкрепят позицията на СДС и да наклонят везните за подкрепа на кандидата на ГЕРБ? Това най-вероятно ще стане ясно още днес. След най-много 20 дни ще научим и съдбата на Янко Станев и какъв е неговият план Б за влизане в Общинския съвет за пореден мандат. След 40 дни обаче ще стане ясно - за кой ли път път, и друго: че механичният сбор от вота на няколко партии никога не е равен на крайния резултат на една коалиция. Още повече когато "харизмата" й е в носталгията по силното дясно, по Синята крепост Варна и други щастливи мигове с 16-годишна давност. И когато единството на всички нюанси синьо е само на хартия, при това прекалено прозрачна, за да скрие кирливите ризи, които ракът и щуката на реформаторите във Варна успяха да си изкарат взаимно още преди кампанията, 2 и 2 никога няма да е 4.