след като Варненският окръжен съд прие, че е посроена незаконно и нарушава правата на живеещите в съедната къща. С решение от 11 май 2010 г. магистратите разпореждат собствениците "да премахнат четириетажна жилищна сграда, находяща се в град Варна, на ул. "Одрин" 10, построена .... съгласно невлязъл в сила ПУП". Според решението строежът нарушава "санитарно-хигиенните изисквания в имота на ищеца".

Сагата с блока на ул. "Одрин" 10 започва още през 2005-та година с първата му копка. Още тогава съседите обжалват разрешителното за строеж на 4-етажна сграда, която да излиза "на калкан" към имота им на "Одрин" 8. Там обаче още в първата половина на миналия век е построена 2-етажна къща, носеща характерната за Стара Варна архитектура, и старателно реставрирана от настоящите й собственици. С две думи - мераците на инвеститора да принуди съседите да съборят къщата и да позволят на техния имот да бъде продължен блокът му, удрят на камък. Но само временно.

Въпреки обжалването на ПУП-а и експертизата, установила фалшифициране на подписи в съгласието на съседите за строеж, кооперацията на "Одрин" 10 напредва и етаж след етаж се издигат на обекта. Този факт някак остава незабелязан от експертите на РДНСК, които проверяват няколко пъти адреса и само констатират, че на него няма работници, тоест не се нарушава забраната за строеж. Така кооперацията е завършена. Въпреки най-скандалния факт в сагата: калканът на практика е зазидал прозорците на спалнята и детската стая на съседната къща.

Освен абсурдното "късогледство" на проверяващите, незабелязали, че между двете им проверки сградата е пораснала с един етаж, нелепо е и решението на Варненския районен съд от 2008-ма година, който не намира достатъчно доказателства за това, че кооперацията е зазидала прозорците на съседите. А към този момент "доказателствата" са достояние кажи-речи на цяла България след като вестници и телевизии не веднъж снимат тухлената стена, издигаща се на 10-ина сантиметра от стъклото на детската стая. Медиите отразяват подробно и парламентарното питане по случая, отправено до министъра на регионалното развитие.

Безпрецедентното решение на Варненския окръжен съд подлежи на обжалване в едномесечен срок. Така Върховният касационен съд трябва да постанови дали, може би за първи път в историята на България, ще бъде съборена нова сграда, напълно завършена, обитавана, в скъп квартал, в който цената на квадратния метър не пада под 1500 евро. Или битката с незаконното строителство отново няма да се състои.

като падна до рекордно ниско ниво от 1.2306 долара за евро. Това е най-ниската стойност на еврото срямо долара от април 2006 г. и разкрива недоверието на финансовите пазари към мерките за намаляване на бюджетните дефиците на страните от Еврозоната, както и към цялостната икономическа нестабилност в Европа. Кризата с националния дълг на няколко страни от Еврозоната продължава да оказва негативно влияние на международните валутни пазари, като сериозен спад днес отбелязаха индексите в Япония, Корея и Китай. Опасенията, че няколко от сериозно задлъжнелите европейски икономики ще се удавят в собствения си дълг и дори мащабният спасителен план на стойност 750 млрд. евро няма да успее да им помогне са в основата на спада на азиатските индекси. Икономическият растеж на страните от азиатския регион ще бъде сериозно нарушен от икономическата нестабилност, която цари в един от най-големите им пазари за износ – Европа.

В същото време златото, което се смята за сигурна инвестиция по време на инфлация, постави нов ценови рекорд, като надмина прага от 1000 евро за тройунция. Цената на британската лира също се понижи до 1.4249 долара за лира, което е най-ниското ниво от март 2009 г. Спадът на британската валута отразява и публикуваните днес данни от Rightmove, че цените на имотите на Острова, които отбелязаха повишение миналата година, са поели отново надолу.

Друга гледна точка за сериозното понижение в стойността на еврото представя Наоми Финк, валутен анализатор от токийската банка „Mitsubishi”, която твърди, че спадът на европейската валута е по-скоро естествена корекция в стойността му. „Аз не бих се присъединила към масовата паника на валутните пазари. Еврото беше надценено доста дълго време и сега всъщност се поставя реалната му стойност. Това така или иначе щеше да се случи, и дори малко позакъсня.”

В обнадеждаващо съобщение европейската агенция за въздушен трафик информира, че облакът би трябвало постепенно да се разпадне и да се отдръпне до края на деня.

От Eurocontrol съобщиха, че около 1000 полета ще бъдат отменени днес, главно, заради затварянето на въздушното пространство над Великобритания и Холандия.

От Gatwick дадоха информация, че няма да приемат кацащи самолети, преди ранния следобед, но около 100 полета се очаква да отпътуват. Властите на Heathrow предупредиха пътниците да очакват закъснения и oтменяния на полети и ще намалят кацащите самолети от нормалните 44 на час, на 30.

Летищата в Северна Ирландия, както и в по-голямата част от Шотландия, включително в Единбург и Абърдийн и в части от Уелс, все още са под забрана за опериране, след като вятърът отново донесе облака, над натовареното въздушно пространство на Европа.

Schiphol в Амстердам, един от най-натоварените транспортни възели на стария континент остава затворено поне до 12 ч. гринуичко време.

Международното летище в Дъблин затвори в неделя вечер и беше отворено чак днес в 11 ч. по Гринуич. Някои летища в западните части на Ирландия все още са затворени.

Naviair - ръководителят на датското въздушно пространство съобщи, че небето над Северно море е било затворено до полунощ, срещу понеделник, принуждавайки самолетите да го заобикалят а летищата на Фарьорските острови все още не работят.

Летища във Великобритания и Ирландия бяха затворени в по-голямата част на неделния ден. Британската метеорологична служба съобщи, че северните ветрове трябва да променят посоката си в средата на седмицата и облакът да освободи небето над Великобритания.

Германия изпрати два тестови полета в неделя, за да прецени размера и опасността от облака, но все още не са оповестени резултатите.

Вулканът в Исландия Еяфятлайокул, който изригна на 14 април, принуди повечето от страните в северна Европа да затворят въздушното си пространство, между 15 и

20 април. Резултатът беше отменяната на 100 хил. полети, приблизително 10 млн. раздаразнени пътници по летищата в цял свят и 2 млрд. долара загуби за авиокомпаниите.

Последният път, когато е изригнал Еяфятлайокул, преди почти два века - през 1821 г., не е стихнал за цели две години.

Eurostar, компанията която контролира влаковете межди Великобритания и континентална Европа, добави допълнителни 4 влака - около 3500 места, за отсечката под Ла Манша в понеделник.

Това станало при проверка, извършена около 9.30 часа на 15 май от служители на Първо РУ и служители на сектор “Икономическа полиция” в къща по бул. ”Русия”. При нея в 18-годишен младеж са открити и иззети 48 стека цигари марка “Кинг” със стар бандерол. Срещу него е образувано бързо полицейско производство.
122 кутии цигари без бандерол пък бяха открити в петима добричлии при полицейска акция преди дни. Контрабандистите бяха спипани в района на кооперативния пазар и на Автогарата в Добрич.

Проверка на ВарнаУтре установи, че мургави мъже продължават да продават контрабандни цигари на кооперативния пазар в областния град. Кутията се търгува за 2.50 лева.

Блажени туристи спокойно се шляят по уличките на Тенерифе и придават допълнително очарование на спокойния слънчев град. Първото, на което се опира погледът, е връх Тейде. Разположен е в центъра на триъгълния остров и вдъхва уважение по много причини, една от които, че е най-високата точка на Испания /3718 м над морското равнище/. Вулканът изглежда впечатляващо, но преди да стигнем до него, ще се случат толкова други интересни неща...

Посрещането 

Веселбата започва още на пристанището. Жени, облечени в елегантни блузи и дълги поли, запасани с престилки, темпераментно танцуват. Главите им са забрадени с бели и червени кърпи под сламени шапки с черни панделки. Вятърът развява белите ризи на партньорите им в танца, а китарите придават още живот и ритъм на свежата сутрин... Една картина, която те кара доволно да се усмихваш и да очакваш още по-добро продължение.

То се появява само на няколко крачки от пристанището под формата на красиво площадче с езеро, зад чието мраморно корито загадъчно се издига вулканът. Ясният слънчев ден прави разстоянията нереални и върхът изглежда толкова близо, сякаш, ако заобиколиш езерото, ще можеш да докоснеш сивите му, прашасали от застиналата лава рамене. Бели къщи красиво са наредени в подножието на острите върхове.

Мраморни сюжети

В началото на главната улица е паметникът с огромния кръст над склуптурната композиция и с изправения отпред бронзов, около четириметров воин, прегърнал меча с двете си ръце, а в края на главната е най-удачният завършек на всеки слънчев почивен ден: миниатюрното паркче с бял мраморен фонтан в средата. Водата весело се стича от красивите каменни миди, а ангелчета с ренесансово пухкави бузки жизнерадостно бдят над ваканционното вълшебство на пейзажа. В градинката наоколо са нацъфтели жълти и розови цветя. Между тях се показват огромни мраморни фруктиери с фино издялани плодове, а зелените корони на дърветата са подредени като специална огърлица към мраморния ансамбъл.

Би било прекалено нереално, тихо и неадекватно на съвременния свят, ако не бяха шумните демонстранти, които решават да прекъснат слънчевата безметежност на деня. Не са изненада. Зная, че тук всеки ден се случва нещо: ако не е концерт или увеселение на сцената пред общината, защо не гражданско общество, което държи да каже думата си пред света? Като в този случай. Минават със свиркане, подвиквания и дюдюкане, строго охранявани от полицейските коли. Долу – в началото на главната ги чака и моторизирана полиция... За всеки случай.

Когато пейзажът се изчиства от напрежението, остават туристите и продавачите на сувенири, любезно готови на всякакви търговски подвизи в името на клиента: промоции, подаръци, удължено работно време по уговорка /”Днес работим до обяд, но щом ще се връщате от тук към 17:00, няма проблем... Няма да затварям до тогава!”/. Впрочем, със заведенията през деня въпросът не стои точно така... Отбиваме се в една от страничните улички и влизаме в някакъв тапас бар. Ухае прекрасно, но няма никого. Нито пред бара, нито зад него. Явно традиционната испанска формула: „Маняна!” е в пълна сила и по ваканционните острови, а ресторантьорската индустрия разчита на доходи предимно след залез слънце, та не обръща много внимание на заблудените обедни посетители. Важното е, че дори и тази липса на контакт между обслужващи и клиенти е изпълнена с добро настроение, защото някъде през ресните на първата вътрешна врата и зад втората врата се чуват смехове, щастлив женски глас си пее нещо... По всичко личи, че доволни хора се отдават на веселяшки дейности, напълно чужди на стреса и притесненията.

Африканският пазар

Няколко крачки в другата посока и вече вървим по моста с колоните от розов мрамор и с излегналите се върху тях бели каменни лъвове като пазачи на спокойствието и свежестта. Красивите фенери с метални извивки отброяват разстоянието до кръговото, зад което се намира Ла Рекова – африканският пазар.

Отпред като негова визитка е изправена бронзовата фигура на жена, понесла върху главата си поднос с различни кани. Входът към пазарчето е оформен като арка с две кули, над които се веят знамена. Минаваме край палмите, възхитено цъкаме с език към ярките цветя, които приветливо ни мамят да надникнем вътре – към площадчето, оградено от всички страни с розови сгради с китни прозорци и балкончета и с красиви бели орнаменти.  Площадчето  лениво се припича под слънчевите лъчи, а продавачите на чанти, шапки и цветя весело огласяват ваканционния ден, подканяйки туристите към харчлък и разточителство. Апетитният аромат добавя радост към преживяването: около часовниковата кула, супермаркета и магазинчетата за цветя има павилиони за закуски с всичко: с маслини, бекон, кашкавал, пилешко и още много апетитни подробности от испанския кулинарен пейзаж. Наоколо са и месарниците. А когато човек реши, че гледката и мисълта за бутове и филета са му дошли в повечко, веднага може да направи няколко крачки към ескалатора и да застане пред импровизираната работилничка на един кожар. Пред очите на любопитните клиенти чевръстите му пръсти изработват чанти, колани и портфейли. На съседния ъгъл друг занаятчия върти в ръце току-що изработени от него обувки и очуква бомбетата им. Около него също шумят група ентусиасти: да разходиш по главната чифт нови-новенички ръчно изработени обувки... това е част от удоволствието, нали?

Парламентът на Канарите

На връщане след царството на теменужките, опасали кръговото с обръчи от жълти, бели, сини, виолетови и пъстри цветове, стигаме до сградата на Парламента на Канарите. Тя е разположена в една от уличките, които пресичат главната и по нищо не личи да предлагат нещо смущаващо сериозно и различно от туристическите интереси на околните. Скътана зад красива вълнообразна метална ограда, сградата на този парламент не е сред най-големите подобни сгради, които могат да бъдат видяни по света. Красива, спретната, бледожълта, тя се отличава по герба под триъгълния покрив, по белите колони и по надписа. Първоначално на това място се помещава обществото „Санта  Сесилия”. Сградата е построена от архитект Мануел де Ораа през 1880 г., а веднага след това съдбата й се оказва не толкова успешна и стабилна. Икономически проблеми предполагат многократно смяна на предназначението й, докато накрая в нея се нанася Парламентът на Канарските острови. Едновременно с това започва да се променя и външният й вид, а в началото на 20 в. архитектът Антонио Пинтор я променя напълно и склупторът Франциско Гранадос се захваща с външната й декорация. Фасадата изглежда като замък в класически стил с атриум, корнизи и триъгълни фризове,  съчетани с барокови елементи.

Изкушенията на Шаро

Няколко крачки встрани и отново сме на главната. Там вече се е разположил един от онези актьори, които са любима испанска атракция. Не помръдват часове наред и „играят” склуптури на фараони, вещици, рицари, диваци и всичко друго, което човешката фантазия би могла да роди. Този път нашият човек е с куче. Двамата представляват странна средновековна композиция. Не дишат, не помръдват. Успешно могат да заблудят всекиго, че са просто една от склуптурите, с които изобилстват чешмичките и площадчетата на Тенерифе. Островърхите им шапки отдалеч привличат вниманието на минувачите. Бялото куче е облечено в син пуловер на фигурки и е слабо точно, колкото стопанина си. Кротко е отпуснало белите си лапи напред. Стопанинът изглежда като бронзова фигура, скрита в кафяво  наметало под дългополата черна шапка. Кучето, явно добре дресирано, не помръдва при никакви обстоятелства. Вероятно знае, че всяко излишно движение ще намали дажбата му за вечеря. И изведнъж илюзията рухва! Наблизо минава младеж със сандали от естествена кожа.  Шаро, дълбоко заинтригуван от миризмата на диво, вдига муцунка и тръгва като зомбиран подир изкушението. Все пак, той е от ловджийска порода, което за момент нарушава артистичната идилия на партньорите. После Шаро осъзнава тежестта на провинението си, застава на място, тъжно проследява ароматните сандали и дисциплинирано се завръща към култовата си роля: „Човек и куче в слънчевия следобед на Тенерифе”... За да спрат туристите на път от кафенето към сувенирния магазин, или от пристанището към ваканционната си шопинг-терапия, или от хотела към Тейде... Тук има къде да се отиде, има какво да се види и има много добро настроение, с което да бъде запомнено преживяването, наречено „Тенерифе”.

Кражбата е извършена за времето от 13 до 16 май, около 22 часа в деня на липсата е подаден сигнал в полицейското управление в Белия град. Вилата, собственост на рускинята, се намира в местността "Овчаровски плаж". Крадците задигнали парите - 4 900 евро, които били оставени в дамска чанта.
Местопроизшествието е посетено от дежурен полицейски екип. По случая е образувано досъдебно производство.

Синът му има открит тромбофлебит с разкрити варикозни вени. За да бъдат спасени от ампутация краката му, е нужна спешна операция. В своето писмо почетният гражданин на Добрич и първи олимпийски шампион на България се обръща с човешка молба за помощ, за да може детето му да продължи своя път.

Големият български спортист информира Детелина Николова, че нито един български лекар не се наема да извърши животоспасяващата операция на сина му и тяхната надежда е в известен израелски лекар, който трябва да пристигне в България. За спешната операция е необходима голяма сума, която Моката на може да осигури. Преди време в своята мъка и отчаяние видният добруджанец беше готов да продаде медала си, за да спаси свидната си рожба.

Кметът на Добрич призовава всеки, който иска да помогне на големия добруджанец да продължи да се радва на пълноценния живот на сина си да се включи в дарителската акция. Средствата се набират в Корпоративна банка.

Банкова сметка:
BIC: KORPBGSF
IBAN: BG 17 KORP 9220 1004 975701  

Майката посочва, че търси справедливост повече от 15 месеца. Според нея държавните институции упорито отказват да си свършат работата.

"Съдебната, изпълнителната и законодателната власт в България остават глухи за призивите ми за справедливо наказание за убиеца на сина ми. Затова реших да се обърна към четвъртата власт – медиите", пише тя.

Гена Иванова разказва, че на 13 септември 2008 г. синът й Живко Иванов Жеков е бил нападнат и убит след жесток побой. Убиецът Борис Живков Борисов получил, меко казано, снизходителна присъда – 2 години “лишаване от свобода” при общ режим. До това “наказание” се стигна след споразумение, подготвено от тогавашния окръжен прокурор Георги Коларов на 2 февруари 2009 г. и одобрено на следващия ден от състав на Добричкия окръжен съд с председател Флорентина Неделчева.
"А каква е предисторията на тази снизходителна присъда?

По случая бе образувано досъдебно производство с наблюдаващ прокурор Георги Коларов. На Борис Живков Георгиев бе повдигнато обвинение по чл. 124 ал.1 от Наказателния кодекс – причиняване на смърт “по непредпазливост след средна телесна повреда”, който предвижда от 2 до 8 години затвор. Явно целта на г-н Коларов от самото начало е била да осигури на убиеца снизходителна присъда.Какво е мотивирало прокурора за подобно поведение можем само да гадаем. Г-н Коларов не положи минималните усилия за установяване на обективната истина. По делото са събрани доказателства, че убиецът Борис  Борисов е вилнял и буйствал в бар-вариете “България” и е бил изгонен от охраната. Озовал се на улицата, той е решил да си изкара яда на първия срещнат – сина ми. И се нахвърля върху него без никаква причина с юмруци и ритници. Безспорно е установено, че сина ми по никакъв начин не е предизвикал скандала. Убийството е извършено в центъра на Добрич – наблизо има достатъчно охранителни камери на банки, хотел и други обществени сгради. Г-н Коларов обаче не изиска записи от тези камери. Всички тези факти и обстоятелства са достатъчни да се повдигне обвинение по чл. 116 от НК – за убийство, извършено с особена жестокост по хулигански подбуди. Такова бе и моето искане, което отправих писмено до Апелативна прокуратура – Варна. Но г-н Коларов побърза да сключи споразумението, то да бъде светкавично одобрено от съда и да влезе в сила. За да се осигури леко наказание на убиеца. Защото чл. 116 от НК предвижда от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Явно обаче всички усилия на прокурора Коларов са били насочени не към разкриване на обективната истина и тържество на справедливостта, а към помилване на убиеца. С какво Борис Борисов е заслужил такова благосклонно отношение? Макар и реабилитиран, той все пак е осъждан за хулиганство, за измама в особено големи размери и за нанасяне на средна телесна повреда. А аз отгледах и възпитах достоен гражданин, който живееше и работеше честно", пише Гена Иванова.

След като научила присъдата – при това не по официален ред, а от представители на медиите в Добрич, тя предприела всички предвидени в закона стъпки за възобновяване на делото. Върховна касационна прокуратура отказала. Писала жалби до премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, министъра на правосъдието Маргарита Попова, главния прокурор Борис Велчев, Висшия съдебен съвет.

В последен опит да провокира властите в България да си свършат работата Гена Иванова изпрати отворено писмо до медиите. Ако и сега това не се случи, тя споделя, че ще се обърна към Европейските институции и медиите в чужбина.

В отвореното писмо почернената майка пише, че убиецът изтърпял в наказанието си в затворническо общежитие от открит тип и вече излязъл на свобода.

За трети път днес той провали заседание по наказателното дело срещу 66-годишния Иван Иванов от Нови пазар. Подзащитният му е подсъдим по обвинение, че като контрольор „Пътни такси и разрешителни” при условията на продължавано престъпление през периода от 1 юни до 31 август 2006 г. не е изпълнил служебните си задължения, като е пропуснал през ГКПП Дуранкулак, без да събере винетни такси и да издаде квитанции за получените суми 1948 броя чужди автомобили и от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 20 986,06 лв.

Днес подсъдимият съобщи на съда, че адвокатът му няма да се яви на процеса, поради заболяване и ще представи молба за отлагане и болничен лист. Иван заяви, че държи делото да се гледа в присъствието на защитника му. Предвид това изявление съдът бе длъжен и не  даде ход на съдебното заседание, а го отложи за 3 юни.

Държавното обвинение поиска съдът да наложи глоба на адвоката, който за трети път става причина за отлагане на процеса.