За опасността мястото, където е открито най-старото обработено злато в света, да стане обект на реституция, той предупреждава отдавна. И явно напразно. Веднага след изтичането на периода, за който теренът в Западната промишлена зона с над 700 непроучени още гробове имаше статут на резерват, бивше работническо-мениджърско дружество със 7 субекта, членуващи в него, е получило собствеността над половината земя. 

Имахме желание да облагородим това място, да направим до него туристическа пътека, да го превърнем в туристическа атракция, да покажем на варненци и хилядите туристи, които посещават града, къде е открито съкровището, което вече са разгледали в музея. За съжаление, не успяхме, коментира днес Димитър Дичев (на снимката вляво). Теренът, чиито точни граници се знаят само от няколко души, вече 20 години буренясва, а към хилядолетните гробове на най-старата цивилизация в света от всички страни настъпват складове и промишлени сгради.

За съдбата на Варненския халколитен некропол вероятно ще стане дума по време на предстоящото трето издание на Черноморския туристически форум на тема "Културният туризъм - бъдещето на България". Той ще се проведе от 23 до 25 септември във Фестивалния и конгресен център под патронажа на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и културния министър Вежди Рашидов. Организатори са МИЕТ, община Варна и Варненската туристическа камара съвместно със сдружение "Култура и туризъм на българския Североизток" и Регионалния исторически музей. В рамките на форума ще бъде представен Стратегическият план за развитие на културния туризъм в България, а проф. Николай Овчаров ще изложи вижданията си за усвояването на културно-историческите ресурси за развитието на туризма. За участие са поканени представители на държавни и общински структури, неправителствени организации, туроператори и хотелиери, ще се включат представители на посолствата на Италия, Алжир, Естония, Южна Африка, а програмата предвижда и презентации на добри практики на културния туризъм в България, включително с посещение на място.

По-рано по темата: Реститут се точи за Варненския некропол

Масовият морски туризъм така или иначе се развива, а през последните години създава и доста проблеми. Затова идеята ни е да стимулираме мисъл, идеи, усилия, действия на всички заинтересовани страни за развитие на алтернативни видове туризъм, обясни председателят на Варненската туристическа камара доц. Марин Нешков (на снимката вдясно). По думите му културният туризъм носи много по-голям и всеобхватен ефект от масовия, включително с тласък за популяризиране на археологическите находки и уникалния български фолклор. Туризмът през последните 20 години доказа, че е антикризисен фактор, сега е време да насочим усилията си развитието на отрасъла да добие устойчив характер, допълни доц. Нешков.

Това съобщи днес във Варна председателят й Дамян Лазаров. В един ден ще бъдат проверявани обекти от различен тип - хотел, ресторант, кафене, дискотека, магазин, бар. При обичайните ни акции, когато проверяващите, тръгнали на инспекция по хотели, влязат в първия, всички останали хотелиери в района вече са предупредени за идването им, обясни Лазаров. В разгара на лятото при проверките ще се акцентира и повече на качеството на предлаганите услуги и съответствието им с предварителното описание за потребителя.

От началото на летния туристически сезон край морето са извършени общо 1076 проверки за спазването на Закона за туризма - 557 по Южното и 519 по Северното Черноморие. Проверени са 797 заведения за хранене и развлечения и 261 хотела. В 141 проверени хотела в Бургаска област са констатирани 27 нарушения, а в 120 във Варненска - 17. Най-често хотелиерите "забравят" да обявят цените на нощувките на рецепциите и по стаите си, което създава предпоставки за спекулиране с тях според външния вид или националността на клиентите, все още на места липсва и регистър за предявяване на рекламации.

До момента са съставени 142 акта за нарушения по Закона за туризма, 25 обекта са временно затворени. Издадени са 3 заповеди за забрана на нелоялна търговска практика, днес предстои издаване на четвърта - на аквапарк на Южното Черноморие, който е обявил, че предлага над 57 различни атракции при налични около 30.  Заведенията за хранене по Северното Черноморие най-често не поставят удостоверенията си за категоризация на видно място, на юг пък най-честото им нарушение е липсата на менюта с цените на храните и алкохола. Макар и по-рядко, все още се срещат и некатегоризирани кръчми.

При проверките на туроператори и туристически агенции като нарушение се открива липсата на сключени договори за организирани пътувания, както и на необходимите реквизити в тях - лиценз и адрес на превозвача, конкретизиране на местата, които ще посетят туристите. Нарушенията при проверките на търговски обекти са основно свързани с информацията на етикетите - за производител, вносител, основни характеристики на стоката, понякога и на цена.

От търговската мрежа са изтеглени 10 опасни стоки. В момента по Черноморието върви проверка за продажбата на запалки, наподобяващи вафли, и сапуни с формата и съответния аромат на плодове. Най-вероятно те са вносни, но веригата води към варненски търговец, каза Дамян Лазаров. По думите му при проверките по плажовете засега няма открити нарушения.

Според запознати след месец изтича периодът, за който теренът в Западната промишлена зона е със статут на резерват.

Тогава собствеността върху някогашните ниви може да бъде възстановена, твърди се и че има заявено желание от страна на реститут да влезе във владение на земята. Точните граници на Варненския халколитен некропол се знаят само от няколко души, тъй като от намиращите се там около 1000 гроба са разкопани и проучени от археолози само 297. Съдържанието на останалите лесно може да стане плячка на иманяри. Дори ако предположим, че в некропола няма повече златни предмети и накити, всяка вещ, открита в него, е с изключителна стойност, тъй като е артефакт от високоразвита цивилизация, много по-древна от цивилизациите на Месопотамия и Египет.

Никой не пази хилядолетните гробове

Макар и забележителност с огромно значение за световната история, некрополът днес е запуснат и покрит с бурени. Ограден е с ръждясала бодлива тел, на места скъсана. За осветление и дума не може да става. През последните 20 години никой не наглежда гробовете на възраст повече от 6000 години. От всички страни към тях настъпват промишлени сгради и складове, а бдителни варненци твърдят, че дори вече има бетонна ограда, вкопана в един от тях. В редица страни по света, пък и в България, места с много по-малка значимост и без никаква опасност да станат обект на набези от страна на иманяри се облагородяват и охраняват, поне за да се защитят от вандали.

Туристи питат за мястото

Почти всяка седмица в офиса ни идват хора, които, след като са били в музея и са разгледали най-старото злато,  искат да видят и мястото, където е открито съкровището, разказа Димитър Дичев, председател на сдружение "Култура и туризъм на българския Североизток". По данни на Варненската туристическа камара община Варна се посещава ежегодно от приблизително 900 000 чужденци. Нито един от тях обаче няма възможност да посети некропола на най-старата цивилизация в света. Точното му местонахождение се знае от много малко хора, пък и видът му е абсурден и срамен, неотговорящ на значимостта му.

Може да стане туристическа атракция

Сдружението "Култура и туризъм на българския Североизток" има идея некрополът да се превърне в туристическа атракция. За целта обаче е крайно наложително теренът да се облагороди и огради, до него да се направи специална туристическа пътека, да се сложи мемориален знак на мястото, където багеристът Райчо Маринов при изкопни работи случайно е изровил златните предмети през 1972 г. Има и бизнесмени, готови да помогнат за възстановка на гробовете, които вече са проучени.

От сдружението вече са изпратили писмо до община Варна с предложение съвместно с Варненската туристическа камара да обсъдят възможностите за кандидатстване за безвъзмездно финансиране по оперативната програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г.",приоритетна ос 3 "Устойчиво развитие на туризма", операция 3.1. "Подобряване на туристически атракции и свързана с тях инфраструктура". Тази праграма се отваря скоро, от 7 септември. Отговор обаче нямаме, общината, областната администрация и Регионалният исторически музей ни прехвърлят едни към други, обясниха от сдружението. Не среща разбиране засега и предложението им необходимите за облагородяване на терена средства да се заделят от курортната такса, независимо че биха се изплатили с лихвите още през първата година. Най-малко милион туристи всяка година могат да посещават некропола, смятат от сдружението.

- Доц. Маринов, как се отразява кризата на туризма и какъв летен сезон очакваме?
- Кризата, безспорно, се отразява по простата причина, че доходите на населението на основни пазари се свиха - имам предвид Германия,Великобритания, пък и съседни на България страни, на които ние много разчитаме, като Румъния и Гърция. И на тази основа се усещат затруднения за българския бизнес, въпреки че миналогодишните прогнози за огромни спадове в резултат на тези кризисни въздействия не се сбъднаха. Вещаеха се спадове от порядъка на 30 - 40 процента, които не се сбъднаха. Бих казал дори, че на фона на Гърция и Испания България стои доста добре с много по-малък спад в броя на туристите и нощувките.

От разговорите с хотелиери, които си следят записванията, може да се направи прогноза за развитието на нещата по пазари през 2010 г. В Германия се очаква стагнация на търсенето към България. В последните 2 - 3 години страната ни не се търси на немския пазар. Германците се преориентираха към Турция и ако ние там запазим цифрите от предходните години, ще бъде добре. Успех ще е да реализираме ръст от порядъка на 1 - 2 процента. Ето сега, например, доста хотелиери, които имат СПА центрове, не можаха да отворят във втората половина на април заради проблемите, които създаде вулканът в Исландия. Така че от германския пазар почти не можем да очакваме ръст.

Във Великобритания в последните години също реализираме големи спадове. Една от основните причини е, че британският паунд доста се обезцени, това удари по доходите на британците и, естествено, започнаха да намаляват пътуванията в чужбина. Но те също предпочитат дестинации като Кипър, Турция, а в България основно са концентрирани по Южното Черноморие - Слънчев бряг, заради ниските цени. И то идват туристи с изключително ниски доходи. В скандинавските страни - Финландия, Швеция, Дания, нещата се развиват сравнително добре, но тези туристи също основно са насочени към южното ни Черноморие, най-вече Слънчев бряг, пак заради ниските цени. При това ръстовете в последните две години се отбелязват основно за сметка на младата публика - между 16 и 20 години. В това няма нищо успокояващо или похвално, ако се има предвид, че някои от тези туристи бяха "нежелани" в Турция и затова ги пренасочиха към България.

Пазари, на които ние ще разчитаме и през 2010-а, остават Русия и Румъния.

Руснаците си обичат България независимо от големите проблеми и трудности, които им създаваме

Ние непрекъснато говорим, че трябва да направим нещо да да ги привлечем, има какво да се направи, а вършим точно обратното. Ето последното, което се случи - оскъпяването на визите. Някои казват: "Десетина евро нищо не са", но то е и въпрос на отношение, нали? Хем ти казват: заповядай в България,бъди добре дошъл, хем непрекъснато ти създават трудности. Промени се и режимът на подаване на документи за визи, което също изисква хората да се пренастройват, докато свикнат с новия ред. Но хотелиерите са доста оптимистично настроени - може би на базата на разговори с изпращащите туроператори, че Русия тази година въпреки тези трудности ще има ръст за България.

Въпреки че Румъния също влезе в икономическа криза, имат проблеми с бюджетен дефицит, и там доходите на населението сериозно паднаха, но това е един огромен пазар - те са над 20 милиона, десетина процента от които разполагат с пари. Спасява ни и това, че в Румъния изостанаха много и не правят нищо по отношение на материалната база по тяхното Черноморие. Там хотелите са си такива, каквито бяха преди 10 - 15 години. На румънците страшно им харесва това, което ние предлагаме като съотношение между качество и цена. Ето сега, за майските празници, подобно на това, което се случи за Великденските, доста хотели, и то петзвездни,  ще бъдат пълни основно с румънски туристи - до 90 процента. Да не говорим за един комплекс като "Дюни" - на юг, с all inclusive, към който интересът на румънския пазар е толкова голям, че дори само там да се продава, няма да има никакви проблеми по време на сезона. Така е и с хотели в Бяла и Обзор. Така че Румъния и Русия може би ще компенсират това, което ще пропуснем на западноевропейските пазари.

- Миналата седмица бе разпространена една прогноза за ръст на туризма в световен мащаб, който при нас щял да е по-голям от средния, защото сме били развиващ се пазар. Споделяте ли този оптимизъм?
- Световната организация по туризъм е съставила група от стотина експерти, които са реално в бизнеса, дават всеки месец своите мнения и на тази база се прави една средна прогноза. На основата на тези експертни оценки като цяло за света те към момента предричат 5% ръст наистина. Най-лесно е да се каже - България е развиващ се пазар. Какво значи развиващ се? Аз мисля, че за България вече свършиха онези хубави години - построиш там един хотел, събираш приходи и караш мерцедес. Това беше 2004 - 2006 г., но вече свърши. Ако тръгнете към Бургас с кола, ще видите от Слънчев бряг на юг колко сгради стоят незавършени и никой не работи по тях. Те са проектирани като хотели и апарт-хотели. Свърши разширяването на материалната база, няма вече нови легла или ако има, те ще са малко на брой, имаме свръхпредлагане и оттук нататък за какво развитие говорим - за развитие на цената в посока надолу. Намаляваме цената, но поддържаме качеството, за да можем да запълним това, с което разполагаме. Така че според мен България по-скоро е влязла във фаза на зрялост на този вид продукт с качеството, което постигнахме през последните 4 - 5 години при 4- и 5-звездните хотели. Те вече са добре известни на основните ни пазари, имат си своята клиентела и

оттук нататък задачата на българските хотелиери е да работят умело с цената и качеството, за да задържат тази клиентела,

да не я изпуснат да отиде в Турция или на друго място.

Непрекъснато ни заливат оферти за намаления на предлаганите от отделни хотели пакети - значи те имат проблеми със записванията. Други увеличават комисионата за посредници - това също е знак, че не са си продали базата. Тази година в сравнение с миналата цените на много места леко са понамалели, което ме навежда на мисълта, че няма основания да се очаква ръст повече от 4 - 5 процента през 2010-а спрямо миналата година. А може да сме и някъде около нулата, зависи от много неща. Записванията са изтеглени към началото на сезона, т.нар. last minute, не се знае как ще реагира една Турция като започне сезонът, дали няма да предприемат някаква кампания за драстично намаление на хотелски цени и както държавата им ги подпомага...

- Вече се чува, че ще махнат визите за руснаците за летния сезон.
- Ето, ако им махнат и визите, тогава на какво ще разчитаме? Така че този оптимизъм е добре да го има, но е много рехав и няма твърда основа. От 11 млн. през 2008 г. миналата година нощувките ни са паднали на 9 милиона. По принцип от морски туризъм се реализират 2/3 от нощувките, така че основната загуба е дошла от Черноморието. Туристите не са много надежден показател. Туристът е турист, когато преспи тук, нищо че граничната статистика отброява и румънците, които влизат и излизат, за да пазаруват от "Метро" в Русе.

Вярно, някои казват, че все още сивият сектор е доста голям в туризма, но

ние не можем да стигнем равнището от 1986 - 1987 г. по брой на нощувки от чуждестранни туристи въпреки тази огромна леглова база, която построихме

- А в по-дългосрочен план докога ще можем да разчитаме на румънците? Няма ли скоро да им омръзне България?
- При този вид туризъм не става въпрос за омръзване, защото той е за релаксация. То е както ходиш на басейн - не ти омръзва. Докато ние поддържаме по-изгодно съотношение качество-цена, защото те нямат 4- и 5-звездни хотели по тяхното Черноморие, на румънците няма да им омръзне. Има хора, които вече 3 - 4 години си идват в един и същи хотел у нас. Екзотичните дестинации са за по веднъж, ще отиде в Куба, но всяка година няма да може, защото му е и много по-далеч, и много по-скъпо, а тук за 2 часа път с кола е на нашите Златни пясъци, след още час - в Слънчев бряг, влиза си в хотела и условията там - като комфорт на стаите, изобилие на храна и т.н., не се различават от тези в Куба или Доминиканската република. Защо трябва да минава 10 000 км със самолет, като може да мине 300 км и да дойде с колата си. Така че за този вид туризъм няма опасност да загубим румънците, както и гърците, които идват всяка година за великденските празници - близо им е, много по-евтино им е.

Румънският пазар в следващите 5, а дори и 10 години ще е един спасителен пояс за България, защото е близо и е огромен. И те ще идват, както и много българи вече предпочитат да почиват в Турция и Гърция. Няма да загубим румънския пазар, освен ако не объркаме нещо с качеството и цената. Но мисля, че и за това няма опасност, защото хотелиерите ни вече следят какво правят съседите и умело го прилагат.

- Проблемът с кадрите в туризма продължава ли да е на дневен ред?
- С тези кадри имаше много спекулации. В един момент, когато имаше еуфория в туризма, не стигали кадрите. Щяхме да внасяме филипинци, виетнамци...  Според мен никога не е имало недостиг на кадри. Сега пък обратното - криза с търсенето, какво ще ги правим тези кадри. В България почти във всеки голям град има специалност туризъм и във всяка учат по стотина души. Значи има свръхпредлагане на кадри. Друг е въпросът доколко те са подготвени. И съвсем друг пък - какви условия им предлагаме, за да ги задържим. Според мен условията на много места не са добри като заплащане. Има хотелиери, които си държат на кадрите, дават добри заплати и хората са доволни. Аз всяка година, като свърши сезонът, правя импровизирана анкета сред студентите, които са работили. Деля ги на две групи според мястото, където са работили - у нас или в чужбина. Сравняват предходния сезон с този по равнище на заплащане и по условия на труд - работно време, почивки, работно облекло и т.н. Работилите в чужбина, ако по шестобалната система оценяват условията на труд в България за 4, за чужбина дават оценка 5 и половина до 6. Говоря за Великобритания, Щатите. А искаме да ги задържаме...

Тези, които са работили в България два сезона на едно и също място, преценяват, че обикновено или условията са се запазили, или в определена посока даже са се влошили като заплащане, бонуси и т.н. Няма мнение, че са се подобрили. Това означава, че

ако нашите работодатели искат да разполагат с качествени кадри,трябва доста да си помислят как да ги задържат

Другият голям проблем е сезонността - не може два месеца да даваш по 400 лв. на един човек и да разчиташ, че той догодина пак ще дойде при теб. Сезонът, вместо да се разширява, се съкращава, но трябва да се мисли как ключови хора да се държат по-дълго на работа, ако може поне част от тях по някакъв начин целогодишно да се осигуряват. Ето,някои хотелиери умно постъпиха - имат обекти и в зимните курорти, и в летните. И могат да предложат целогодишна заетост на хората си, от което те се чувстват сигурни. Според мен кадри имаме предостатъчно, голяма част са добре подготвени. Да не говорим, че туризмът все пак си е занаят и основните неща се учат и в практиката,а не толкова от учебниците и от някакви абстрактни теории. Проблемът е в отношението на работодателите към тези кадри.

Има и нещо друго - човекът може да е склонен да работи за по-малко пари и при по-лоши условия, но когато гледа, че собственикът живее в някакъв измислен лукс, а непрекъснато плаче, че хотелът му е зле... Ако този човек остане там, при него започва да действа андрешковското - откъде накъде аз ще работя тук, а от моята заплата някой ще икономисва да си зарежда мерцедеса, който струва колкото половината хотел. При нас в Икономическия университет около 30% от студентите от втори - трети курс се явяват на предварителни изпити, защото въпреки кризата, която удари и Щатите, и Великобритания, са си уредили работа там. Който е бил миналата и по-миналата година там и са го харесали,тази година сами го изискват работодателите.

В известен смисъл имаме напредък - преди много от собствениците наистина действаха като чорбаджии в обекта - банкети, раднини, познати. Хората се чудеха на кого да слугуват - на туристите ли, или на собственика. Сега нещата вече станаха малко по-културни, не се забелязва това арогантно присъствие на собствениците.

- Наблюдава ли се увеличение на онези туристи, които идват самостоятелно, неорганизирано, и имаме ли условия за такива хора?
- Въпреки че в различни статии и доклади се пише доста, че, виждате ли, интернет започва да елиминира участието на туроператорите, оказва се, че има един твърд сегмент от хора, и той не е никак малък, може би над 60 процента - германци, британци, скандинавци, които имат доверие на туроператора. Такъв човек може от вкъщи да си влезе в интерент и да види хотел на Златни пясъци, на Слънчев бряг, да си направи директна резервация, да си плати с кредитната карта, да си купи самолетен билет за евтин превозвач и може би ще му излезе и по-евтино. Но той чувства определена несигурност, съмнения дали всичко ще е така, както изглежда на монитора. Той от години ползва услугите на кварталния турагент, отива при него и това е като ритуал - разговорът, разгръщането на каталозите си е част от гъдела по организирането на ваканцията. Вярно е, че по-младото поколение ползва услугите на интернет, че появата на евтините превозвачи и увеличаването на полетите до дестинациите е причина за известен ръст на тези независими пътуващи. Но това са пък и хора, които обикновено са с по-ограничени доходи. Ако един човек е с високи доходи, той иска всичко да му е организирано, той няма време да се занимава с някои формалности, затова си намира съответния агент и туроператор, плаща си, пътува си и иска всичко да му е подредено. Докато по-младите хора са склонни да се ровят в интернет, да си избират, да си търсят евтини полети...

- Това не означава, че такива туристи са съвсем нежелани, нали?
- Не, не. Аз говоря за пазарна тенденция. Ето, всеки хотел има интернет страница, но независимите му гости са едва 10 - 15, до 20 процента. Дори румънците, които са наблизо и ако тръгнат с колата си, в който и хотел да попитат, ще намерят места, в по-голямата си част предпочитат също организирания туризъм. Това се отразява и на бизнеса - ето,във Варна има десетина туроператори, които живеят от румънците. Вярно е обаче, че ако си пооправим пътищата, туристопотокът от съседните страни към Черноморието ни няма начин да не нарасне.