Това съобщи за ВарнаУтре.бг Милен Младенов - управител на "Мис Диамандиева" ООД. Фирмата е официален консултант на UCAS - системата, която е единственият начин кандидат-студент, бил той англичанин или българин,  да попадне в университет на Острова. Според Младенов, който заедно с Ваня Диамандиева изпраща тази есен близо 60 техни възпитаници в престижни английски университети, "на финала на кампанията за учебната 2010/2011 година се констатира динамична промяна в изискванията.

Официално условията на ВУЗ-овете за прием на студенти, публикувани в официалните им сайтове, останали непромeнени. Българските кандидати обаче масово получили оферти, в които били посочени доста по-солени индивидуални изисквания. Така при 80 точки на TOEFL и диплома над 5.50 миналата година, това лято българските абитуриенти трябваше да издържат TOEFL с минимум 85-90 точки и да завършат с успех поне 5.70, за да попаднат в наистина добър университет от топ 10 в UK. През последните 2 години трайно се наложи минимален праг от 5.00 за прием в английски университет, обяснява Младенов. При по-ниска диплома кандидатстването не е невъзможно, но шансовете за успех са много по-малки.

Очаквайте:

Кога и как да кандидатстваме в университет зад граница?

FCE, CAЕ, TOEFL или IELTS?

Какво трябва да знаем за висшето образование в Англия?

Идеята е родители на неприети в забавачки хлапета все пак да могат да се докопат до градина, пък макар и за няколко часа дневно. И по-конкретно – от 9 сутринта до 12 на обед и от 16 до 19 часа. Цената за един час е определена на 1,30 лв. Както е видно, този регламент не устройва работещи родители. Явно предложението е само за майки, които си стоят по домовете, защото децата им не са приети на градина и нямат на кого да ги оставят.

Защо обаче тези родители да плащат по 3,90 лева дневно за три часа в градина. За 20 дни месечно това прави точно 78 лева. При положение, че детето ходи само по три часа предиобед или следобед. Ако бъде записано и за шестте часа дневно - сумата скача двойно, но пък получава екстра – дупка от 12 до 16 часа. За тези пари общината осигурява само надзор от педагог, няма закуска, няма обяд, за следобеден сън изобщо не става въпрос. За сравнение, месечната такса за редовно приетите деца е 48 лева, като включва храна и спане.

Работещи родители не могат и да си помислят да се възползват от тази нова общинска услуга. Каква ще е тази работа, която позволява да оставиш детето си в 9 часа и да го вземеш в 12 на обед?! Това означава, че трябва да отидеш на работното си място най-рано в 9,30 часа и да излезеш не по-късно от 11,30 часа. Тоест, два часа на ден. Е, при добра координация с баби, дядовци, роднини и познати нещата може и да се получат, но пък ако има такива, какъв е смисълът да плащаш по 78 лева на месец за три часа дневно в градина. Едва ли си заслужава заради едната социална среда – детето да е сред свои връстници за малко!

За неработещите майки новата услуга придобива следния смисъл – могат да откраднат около 2 часа дневно за себе си, както се казва в една телевизионна реклама. Могат да крадат всеки ден - кеф им сутрин, кеф им следобед. В това число обаче влизат само тези, на които не им се налага да работят. Другите, които искат децата им да ходят на градина, именно, за да се върнат на работа, едва ли ще се възползват от този двучасов кеф дневно. На тях им остава само да чакат някой ден във Варна да няма недостиг на места в яслите и градините или децата им да пораснат и да тръгнат на училище.

Всичко това, обаче, едва ли е минало през ума на кмета, когато го е връхлетяла тази измекярска идея за почасово гледане на деца в забавачките. Всъщност, ако се напъне, той може да измисли поне още дузина несъществени почасови общински услуги. Когато мисълта върви в неправилната посока, тя ражда подобни комични идеи.

Според общината в градините няма места за по-малко от 400 деца. Тоест, трябва да се мислят варианти за тяхното бързо настаняване в забавачки. Такива, обаче, няма или по-точно местата не достигат за всички.

Вярно е, че в последните години строят нови, но това става бавно и капацитетът им не е особено голям. На дневен ред е изграждането на забавачка с басейн във „Владиславово“. Тя ще струва над 2 милиона лева, срещу които ще бъдат разкрити четири нови групи. Скъпичко нали! Е, общината няма да плаща суха пара, а ще даде в замяна два свои парцела в „Младост“ и в местността „Св. Никола“. На това му викат публично-частно партньорство.

Защо, обаче, то се изчерпва само в сферата на строителството и общинските терени.

Какво пречи чрез подобно партньорство пустеещи малки частни хотели да бъдат превърнати в забавачки. Още повече, че подобно нещо вече е правено – хотел край Златните беше превърнат в дом за възрастни хора. На хотелиера не му вървеше бизнеса, а общината имаше нужда да поразреди и без това гъсто населения дом „Гергана“. Сега всички са доволни. Защо подобно нещо да не бъде приложено и за малките деца. Ето и отговора – защото изисква усилие! Далеч по-лесно е да хвърлиш в пустото една почасова услуга, без да се замислиш ще има ли някаква полза от нея.  Е, това с преобразуването на закъсал хотел в детска градина може и да стане, но само ако хотелиерът е „наш човек“. Има си принципи на работа – общински пари да не се изливат „на чуждо“ просто, защото в градините нямало места за около 300-400 деца.

Дори и да приемем идеалистичния вариант, че общината би дала пари за подобно публично-частно партньорство, бъдете сигурни, че никой в кметския билдинг няма да си мръдне пръста да ходи да търси такъв партньор. Закъсалият хотелиер сам трябва да отиде в общината и да предложи партньорството си. А след това да има нерви да чака завъртането на бюрократичната машина. Тъй като говорим за идеалистичен вариант, ще си затворим очите за задължителната в случая корупция.

Като стана въпрос за рушвети, май това е единственото положително нещо в идеята за почасово гледане на деца в забавачките – не се вижда възможност за чиновническо облагодетелстване.            

Идеята е родители на неприети в забавачки хлапета все пак да могат да се докопат до градина, пък макар и за няколко часа дневно. И по-конкретно – от 9 сутринта до 12 на обед и от 16 до 19 часа. Цената за един час е определена на 1,30 лв. Както е видно, този регламент не устройва работещи родители. Явно предложението е само за майки, които си стоят по домовете, защото децата им не са приети на градина и нямат на кого да ги оставят.

Защо обаче тези родители да плащат по 3,90 лева дневно за три часа в градина. За 20 дни месечно това прави точно 78 лева. При положение, че детето ходи само по три часа предиобед или следобед. Ако бъде записано и за шестте часа дневно - сумата скача двойно, но пък получава екстра – дупка от 12 до 16 часа. За тези пари общината осигурява само надзор от педагог, няма закуска, няма обяд, за следобеден сън изобщо не става въпрос. За сравнение, месечната такса за редовно приетите деца е 48 лева, като включва храна и спане.

Работещи родители не могат и да си помислят да се възползват от тази нова общинска услуга. Каква ще е тази работа, която позволява да оставиш детето си в 9 часа и да го вземеш в 12 на обед?! Това означава, че трябва да отидеш на работното си място най-рано в 9,30 часа и да излезеш не по-късно от 11,30 часа. Тоест, два часа на ден. Е, при добра координация с баби, дядовци, роднини и познати нещата може и да се получат, но пък ако има такива, какъв е смисълът да плащаш по 78 лева на месец за три часа дневно в градина. Едва ли си заслужава заради едната социална среда – детето да е сред свои връстници за малко!

За неработещите майки новата услуга придобива следния смисъл – могат да откраднат около 2 часа дневно за себе си, както се казва в една телевизионна реклама. Могат да крадат всеки ден - кеф им сутрин, кеф им следобед. В това число обаче влизат само тези, на които не им се налага да работят. Другите, които искат децата им да ходят на градина, именно, за да се върнат на работа, едва ли ще се възползват от този двучасов кеф дневно. На тях им остава само да чакат някой ден във Варна да няма недостиг на места в яслите и градините или децата им да пораснат и да тръгнат на училище.

Всичко това, обаче, едва ли е минало през ума на кмета, когато го е връхлетяла тази измекярска идея за почасово гледане на деца в забавачките. Всъщност, ако се напъне, той може да измисли поне още дузина несъществени почасови общински услуги. Когато мисълта върви в неправилната посока, тя ражда подобни комични идеи.

Според общината в градините няма места за по-малко от 400 деца. Тоест, трябва да се мислят варианти за тяхното бързо настаняване в забавачки. Такива, обаче, няма или по-точно местата не достигат за всички.

Вярно е, че в последните години строят нови, но това става бавно и капацитетът им не е особено голям. На дневен ред е изграждането на забавачка с басейн във „Владиславово“. Тя ще струва над 2 милиона лева, срещу които ще бъдат разкрити четири нови групи. Скъпичко нали! Е, общината няма да плаща суха пара, а ще даде в замяна два свои парцела в „Младост“ и в местността „Св. Никола“. На това му викат публично-частно партньорство.

Защо, обаче, то се изчерпва само в сферата на строителството и общинските терени.

Какво пречи чрез подобно партньорство пустеещи малки частни хотели да бъдат превърнати в забавачки. Още повече, че подобно нещо вече е правено – хотел край Златните беше превърнат в дом за възрастни хора. На хотелиера не му вървеше бизнеса, а общината имаше нужда да поразреди и без това гъсто населения дом „Гергана“. Сега всички са доволни. Защо подобно нещо да не бъде приложено и за малките деца. Ето и отговора – защото изисква усилие! Далеч по-лесно е да хвърлиш в пустото една почасова услуга, без да се замислиш ще има ли някаква полза от нея.  Е, това с преобразуването на закъсал хотел в детска градина може и да стане, но само ако хотелиерът е „наш човек“. Има си принципи на работа – общински пари да не се изливат „на чуждо“ просто, защото в градините нямало места за около 300-400 деца.

Дори и да приемем идеалистичния вариант, че общината би дала пари за подобно публично-частно партньорство, бъдете сигурни, че никой в кметския билдинг няма да си мръдне пръста да ходи да търси такъв партньор. Закъсалият хотелиер сам трябва да отиде в общината и да предложи партньорството си. А след това да има нерви да чака завъртането на бюрократичната машина. Тъй като говорим за идеалистичен вариант, ще си затворим очите за задължителната в случая корупция.

Като стана въпрос за рушвети, май това е единственото положително нещо в идеята за почасово гледане на деца в забавачките – не се вижда възможност за чиновническо облагодетелстване.            

Той ще пристигне в ОД на МВР около 11.30 ч. По време на визитата си в областния град Цветанов отново ще се срещне с близките на безследно изчезналите лица от област Добрич, съобщиха за ВарнаУтре.бг от полицията.

Това решение вероятно е прецедент за сепаратиски регион.

Решението слага началото на по-нататъшното международно признание на независимостта на Косово.

В решението на съда, обявено от председателя Хисаши Овада, се казва, че международното право не съдържа "забрана за декларации за независимост".

Косово предизвика остър световен дебат, когато се отдели от Сърбия през 2008 г., след кървавата война в периода 1998-1999 г. и почти десетилетие на международно управление.

Държавността на Косово е призната от 69 държави, включително България, повечето страни от Европейския съюз и САЩ, но Сърбия и Русия твърдо я осъждат.

Международният съд даде необвързващо становище днес, но се очаква това да е крачка към постигане на споразумение между Белград и Прищина за статута на Косово.

Министърът на външните работи на Косово - Скендер Хисени заяви, че възобновяването на преговорите е "немислимо" и че решение в полза на искането на Сърбия, би довело до нов конфликт в региона. Той заяви днес, че е бил уверен, че съдът ще се произнесе в полза на независимостта на Косово.

Сърбия продължава да настоява територията на областта Косово й бъде върната, като изтъква, че областта люлка на тяхната цивилизация и национална идентичност още от 1389 г., когато християнската армия, водена от сръбския княз Лазар губи епична битка срещу навлезащите османските сили.

През 1989 г. сръбският лидер Слободан Милошевич изнесе реч, която засили сръбския национализъм и стимулира събитията, довели до разпадането на бивша Югославия.

Съединените щати призоваха съда да потвърди легалността на независимия статут на Косово.

"Сърбия сега иска решение от този съд, което да върне времето назад... (и) да подкопае развитието и стабилността на Косово, която декларацията установи в региона", каза  Харолд Кох от Държавния департамент на САЩ.

Начело на другата позиция е традиционният съюзник на Сърбия - Русия, която се бори със собствени сепаратистки движения в Чечня. Москва поиска независимостта на Косово да бъде анулирана, а миналата година в нейна подкрепа се включиха Испания и Китай - страни, изправени пред големи сепаратистки движения.

"Днес Сърбия води една от най-големите битки в историята си, за да защити своята душа и святата земя на Косово", каза сръбският православен патриарх Ириней, след като беше наредено на църквите в Сърбия и Косово да ударят камбаните за молитва в 17.00 ч. днес, когато се обяви решението на съда. Патриархът призова сърбите да останат спокойни и обединени, независимо от резултата.

Сръбският външен министър Вук Йеремич предупреди, че решението може да предизвика сепаратистки движения и другаде по света.

"Ако съдът подкрепи отделянето на Косово, нито една граница в региона и по света не би била вече сигурна", каза Йеремич в Хага.

Косовският премиер Хашим Тачи заяви по-рано днес, че очаква съдът да издаде "правилно решение... в съответствие с волята на гражданите на Косово".

По време на войната в Косово, начало на която дадоха бруталните репресии от сръбските сили срещу сепаратистките етнически албанци в Косово, са убити около 10 000 етнически албанци, преди да се сложи край на военния конфликт със 78-дневна бомбардировка на силите на НАТО. Стотици сърби също бяха убити при атаките.

"Най-често вземат хладилник, печка или друг електроуред чрез финансовите къщи и веднага го залагат в заложните къщи срещу по-ниска сума" – заяви Сербезов.

В същото време се разбра, че два хотела в Добричка област и един снек-бар с ресторант са по-големите имоти, които се продават от частните съдебни изпълнители. Това сочи регистъра за публичните продажби в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Единият хотел е в Топола с площ от 2525 кв. м. За него може да наддават от 847 500 лева, като до 19 август е срокът за подаване на търгови предложения. Изпълнителното дело е образувано по искане на фирма, към която собственикът на хотела има неразплатени задължения. До 23 август пък се събират тръжните предложения за хотел по ул. "Даме Груев" 7 в Добрич с площ 275 кв. м. Началната тръжна цена е 210 069 лв.

Фамилията се обърнала към Темида след дълго ходене по мъките и липса на отговор от регионалния офис на електроразпределителната компания.

Миналата година служители на Е.ОН свалили електромера на семейството, което живеело на бул. “3 март” в Добрич. Мотивът им бил, че той отчита 50% по-малко електроенергия. От компанията накарали потребителите да платят отчетения ток за три месеца назад с 50% увеличение. Така сумата набъбнала до близо 685 лева.

Потърпевшите отказали да броят парите, тъй като електромерът бил собственост на Е.ОН, таблото е запечатано с пломби, отваря се само от служители на компанията и е изключен какъвто и да е достъп до него, както и каквато и да е манипулация.

Семейството стояло близо месец без електричество, защото е отказало да плати. Пуснало жалба в съда, като в мотивите си е изтъкнало и факта, че електромерът е бил свален, без да е присъствал някой от консуматорите и без да е бил направен опис на показанията, а това будило доста съмнения в правомерността на поведението на Е.ОН.

Магистратите се произнесли в полза на фамалията, като енергийната компанията ще трябва плати и разноските по делото.

Идеята е родители на неприети в забавачки хлапета все пак да могат да се докопат до градина, пък макар и за няколко часа дневно. И по-конкретно – от 9 сутринта до 12 на обед и от 16 до 19 часа. Цената за един час е определена на 1,30 лв. Както е видно, този регламент не устройва работещи родители. Явно предложението е само за майки, които си стоят по домовете, защото децата им не са приети на градина и нямат на кого да ги оставят.

Защо обаче тези родители да плащат по 3,90 лева дневно за три часа в градина. За 20 дни месечно това прави точно 78 лева. При положение, че детето ходи само по три часа предиобед или следобед. Ако бъде записано и за шестте часа дневно - сумата скача двойно, но пък получава екстра – дупка от 12 до 16 часа. За тези пари общината осигурява само надзор от педагог, няма закуска, няма обяд, за следобеден сън изобщо не става въпрос. За сравнение, месечната такса за редовно приетите деца е 48 лева, като включва храна и спане.

Работещи родители не могат и да си помислят да се възползват от тази нова общинска услуга. Каква ще е тази работа, която позволява да оставиш детето си в 9 часа и да го вземеш в 12 на обед?! Това означава, че трябва да отидеш на работното си място най-рано в 9,30 часа и да излезеш не по-късно от 11,30 часа. Тоест, два часа на ден. Е, при добра координация с баби, дядовци, роднини и познати нещата може и да се получат, но пък ако има такива, какъв е смисълът да плащаш по 78 лева на месец за три часа дневно в градина. Едва ли си заслужава заради едната социална среда – детето да е сред свои връстници за малко!

За неработещите майки новата услуга придобива следния смисъл – могат да откраднат около 2 часа дневно за себе си, както се казва в една телевизионна реклама. Могат да крадат всеки ден - кеф им сутрин, кеф им следобед. В това число обаче влизат само тези, на които не им се налага да работят. Другите, които искат децата им да ходят на градина, именно, за да се върнат на работа, едва ли ще се възползват от този двучасов кеф дневно. На тях им остава само да чакат някой ден във Варна да няма недостиг на места в яслите и градините или децата им да пораснат и да тръгнат на училище.

Всичко това, обаче, едва ли е минало през ума на кмета, когато го е връхлетяла тази измекярска идея за почасово гледане на деца в забавачките. Всъщност, ако се напъне, той може да измисли поне още дузина несъществени почасови общински услуги. Когато мисълта върви в неправилната посока, тя ражда подобни комични идеи.

Според общината в градините няма места за по-малко от 400 деца. Тоест, трябва да се мислят варианти за тяхното бързо настаняване в забавачки. Такива, обаче, няма или по-точно местата не достигат за всички.

Вярно е, че в последните години строят нови, но това става бавно и капацитетът им не е особено голям. На дневен ред е изграждането на забавачка с басейн във „Владиславово“. Тя ще струва над 2 милиона лева, срещу които ще бъдат разкрити четири нови групи. Скъпичко нали! Е, общината няма да плаща суха пара, а ще даде в замяна два свои парцела в „Младост“ и в местността „Св. Никола“. На това му викат публично-частно партньорство.

Защо, обаче, то се изчерпва само в сферата на строителството и общинските терени.

Какво пречи чрез подобно партньорство пустеещи малки частни хотели да бъдат превърнати в забавачки. Още повече, че подобно нещо вече е правено – хотел край Златните беше превърнат в дом за възрастни хора. На хотелиера не му вървеше бизнеса, а общината имаше нужда да поразреди и без това гъсто населения дом „Гергана“. Сега всички са доволни. Защо подобно нещо да не бъде приложено и за малките деца. Ето и отговора – защото изисква усилие! Далеч по-лесно е да хвърлиш в пустото една почасова услуга, без да се замислиш ще има ли някаква полза от нея.  Е, това с преобразуването на закъсал хотел в детска градина може и да стане, но само ако хотелиерът е „наш човек“. Има си принципи на работа – общински пари да не се изливат „на чуждо“ просто, защото в градините нямало места за около 300-400 деца.

Дори и да приемем идеалистичния вариант, че общината би дала пари за подобно публично-частно партньорство, бъдете сигурни, че никой в кметския билдинг няма да си мръдне пръста да ходи да търси такъв партньор. Закъсалият хотелиер сам трябва да отиде в общината и да предложи партньорството си. А след това да има нерви да чака завъртането на бюрократичната машина. Тъй като говорим за идеалистичен вариант, ще си затворим очите за задължителната в случая корупция.

Като стана въпрос за рушвети, май това е единственото положително нещо в идеята за почасово гледане на деца в забавачките – не се вижда възможност за чиновническо облагодетелстване.