Първата магистрала напълно завършена магистрала в България ще е готова през 2011 година, обеща днес в предаването "На четири очи" по НТВ министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.

Според него магистрала "Люлин" ще е готова още в края на тази година, но ще бъде официално отворена през следващия юни. Следващият завършен аутобан ще е "Тракия" - втората половина на 2012 г, обеща отново министърът. Той ще свързва 5 от 6-те най-големи града в България, ще ги направи по-комуникативни, а така и София ще стане по-добър град за живеене.

България трябва да разбере, че през следващите години факторите, които са движили икономиката доскоро - еднократни кредити и лесни пари от ЕС, вече не са валидни, обясни министърът. През последните години растежът в страната бил кух, базиран само на консумацията, а не на развитие на производството.

Аз съм добър и позитивно настроен човек, който взима насериозно работата си и създава добавена стойност, обяви Плевнелиев.  Той се надявал дебатът за кризата и за икономиката да влезе в същностната си фаза и да се води за това как да се направи така, че от икономиката на харчене да се мине към икономика на инвестиции.

В парламента дебатът трябва да се промени по всички теми. Докато не решим проблема с корупцията и работещата съдебна система, нищо няма да се получи, каза още строителният министър.

От 9 месеца заспивам и нищо не сънувам, но се събуждам стресиран, призна той в отговор на въпрос дали сънува пътища-убийци. Според Плевнелиев сега правителството постигало феноменални успехи, гарнирани с криза. България да стане втора Естония, а не втора Гърция, пожела си той. И гарантира, че няма да вземе за себе си нито лев, защото помнел, че дори само да си го помисли, премиерът вече щял да знае за това.

Архив Варна | 30-05-2010, 16:19 | varnautre

Може да звучи невероятно, но в Сантос срещнах Христос.

На една от уличките в центъра, много близо до мола и до площад „Независимост”, докато бодро крачех с карта в ръка и се опитвах да открия хотела, който ми трябва... Христос ме спря с блага усмивка и мило ме попита:

- Имате ли нужда от помощ?

Кротките му сини очи внимателно се взираха в мен. Беше много слаб с изпито лице. Белите му дрехи допълваха чувството за кристална чистота... Той беше едно от първите ми впечатления от Сантос. Искаше да си побъбрим, да му разкажа за Европа, за България, за всичко... Беше готов да си останем там – до светофара месеци наред, докато обсъдим нещата от начало до край... Като всеки предпазлив турист аз побързах да му благодаря за любезното упътване, да стисна картата в ръка и да притичам на отсрещния тротоар към рецепцията на хотела, който се оказа на няколко крачки от тук. С крайчеца на окото си го забелязах как кротичко ме гледаше, сякаш разочарован от нелепото ми отношение. Човек не бива да се разминава с Христос по този начин. Трябва да е малко по-внимателен и прецизен към съдбовните срещи в живота си...

Сантос - животът е хубав

Не зная защо бях така мнителна, може би защото вече бях минала през Сао Паоло, а каквото и да Ви разказват за там, аз съм сигурна, че това съвсем не е най-безопасното място, където човек би могъл да попадне. После за няколко дни в Сантос срещнахме още трима любознателни бразилци, които изключително много се интересуваха от нас и установихме, че някои просто обичат да си говорят с чужденците, а други имат по-користни и криминални подбуди към шляещите се наоколо новаци..., но Христос... Христос беше друго нещо.

Впрочем, сега като връщам лентата назад, имам чувството, че го мернах на автогарата, но щом слязохме от автобуса, обедното слънце ни грабна и забравих за изпития добродушен образ. Бяхме пътували от Сао Паоло. Красивият път насам минаваше през великолепни горички и плантации. Гъста зеленина опасваше пътищата, пълзеше навсякъде, освежаваше погледа и душата и носеше неповторимото усещане за очарование. На места гледката ни затрупваше с цветя, палми, брегове и ни заливаше  със синьото на океана, а другаде шосето така се стесняваше, та имах чувството, че автобусът едва се провира между клоните... Въпреки че беше магистрала. Бяхме се изморили да се взираме, да попиваме с поглед всяка подробност от пейзажа, за да не пропуснем нещо и сега, когато слязохме на автогарата в Сантос, първото, от което се нуждаехме беше чаша силно кафе и ледена вода. Така обърнах гръб на Христос, защото човек, улисан в незначителни подробности, обикновено пропуска важните неща.

Докато отпивахме живителните глътки, служителят от „Туристическа информация” любезно и изчерпателно ни описа мястото, препоръча ни да се качим на автобуси 42 или 139  и ни разказа всичко за хотелите, ресторантите, магазините и плажа... Всичко – от начало до край. Дали от вродена дружелюбност, дали от професионален перфекционизъм, или просто поради  липса на други туристи наоколо? Нямам представа. А и едва ли има значение. Помахахме му за довиждане и казахме: „Здравей, Сантос! Ние сме тук!”

Плажът - начин на употреба

Оказа се едно прекрасно бразилско градче. Точното място за почивка, за разходка, за ваканция, за великолепен плаж. И това, че животът е хубав съвсем не е мое откритие. Просто девизът на този крайбрежен рай е „Сантос – хубавият живот”.

Открихме го на плажа, когато ситният златен пясък докосна кожата ни, а океанът красиво се стелеше пред погледа като гладко застлана сатенена покривка, без да трепва. Сякаш бяхме се настанили в рекламна картичка. Наоколо кръжаха всякакви ентусиасти. Някои правеха гимнастика, други се опитваха да преодолеят съпротивлението на пясъка, препускайки от единия до другия край на крайбрежната ивица, трети романтично се взираха в грамадните бели силуети на пасажериските кораби... Никъде другаде не съм  виждала толкова много народ да се занимава с тъй много и разнообразни дейности на плажа... от ранни зори до късна вечер. Най-весели си оставаха здраво забодените в пясъка масички с изрисувани по плотовете шахматни дъски и забодените около тях столчета с цилиндрична форма. Там непрекъснато имаше насядали засмени компании от играещи и бърборещи хора.

И едно питие за разхлаждане

Впрочем, вкусът на хубавия живот изглеждаше съвършен и запълнен, когато седнеш на едно от тези забодени в пясъка столчета и си поръчаш кокосова вода. Някоя далечна братовчедка на онази Женоария /нали си я спомняте от любимата допотопна сапунка?/ вадеше от хладилника голям кокосов орех и внимателно отсичаше горната му част, после енергично забождаше в отвора две сламки с атрактивния жест на професионална вълшебница и с усмивка сервираше леденото блаженство на масата. Женоария и синът й, който помагаше в заведението, уж се щураха насам-натам около плота, а всъщност с интерес наблюдаваха какво правим и вероятно се опитваха да разгадаят на какъв език си общуваме. Обаче, ядец! За разлика от нещастните англичани, които веднага биват грозно разконспирирани, нас много трудно някой може да ни разбере. Особено в Латинска Америка.

И, за да не оставяме горките хора напълно разочаровани, че не разбаха кой точно консумира стоката им, предложихме кратка фотосесия: снимка с кокосов орех със забита в него сламка, снимка на Женоария как дялка останалите кокоси, после аз и Женоария широко усмихнати... като за ваканция. Защото Сантос е ваканция и хубав живот, както стана ясно още в началото... А защо кръстих усмихнатата кокосова вълшебница Женоария? И аз нямам представа. За Христос поне бях сигурна... На следващия ден отново го зърнах някъде около площад „Независимост”. Явно плажът не беше неговото място. Може би хората в центъра и по заведенията имат по-голяма нужда от спасяване... Кой знае...

(Следва продължение)

Архив Варна | 30-05-2010, 15:38 | varnautre

Как най-южната община в областта се подготвя за новия туристически сезон разказва кметът Анастас Трендафилов

- Г-н Трендафилов, тази година Бяла посреща новия туристически сезон със сериозна програма за гостите и...

Без цензура | 30-05-2010, 14:30 | varnautre

Интервю на Елена Пенчева с Меги Колева - рекреативен специалист, основател на център „Аюрведа”

Посрещам Меги на летището. Ранният час въобще не ме притеснява, защото нейната енергичност и ведрина ми...

Архив Варна | 30-05-2010, 13:51 | varnautre

Люйс Хамилтън и Джейсън Бътън спечелиха първата двойна победа за МакЛарън през тази година във Формула 1.

Двамата британци получиха навероятен подарък след самоубийствен инцидент между Марк Уебър и Себастиян Фетел. В края на 40-та обиколка германецът се опита да изпревари австралиеца и двамата се удариха. Себастиян спука гума, разби си окачването и паркира кротко в чакъла. Марк влезе в бокса, смени предното крило и излезе на трето място на секунда пред Шумахер.

Простотията на съотборниците от Ред Бул се опитаха да повторят и британците. В 49-та обиколка Бътън изпревари Хамилтън преди старт-финалната права, но Люйс си върна лидерството на първия завой след решетката. Двамата се разминаха на милиметри, а в бокса на МакЛарън някой се държаха за сърцата от напрежение.

Самото състезание в началото не предложи интересни моменти. Фетел изпревари Хамилтън при влизането в бокса и това беше единственото интересно в първата половина. Малко преди края се разрази страхотна битка между Фернандо Алонсо и Виталий Петров за осмата позиция. Бившият Световен шампион успя да се наложи над дебютанта от Русия в една истинска мъжка битка, продължила повече от 4 обиколки.

Легендата във Формула 1 Михаел Шумахер остана четвърти, а Себастиян Фетел плачеше като малко дете за своето отпадане. Нико Росберг е пети, Роберт Кубица - шести.

Над пистата в Истанбул се вееха британските флагове и звучеше "Боже, пази Кралицата".

Архив Варна | 30-05-2010, 13:24 | varnautre

Защитиха ме. За първи път. И това ме изпълни с надежда, че нещата ще се случат. За първи път от толкова много години насам български премиер се изправи пред представители на чуждестранния бизнес и защити мен и всички хора, които живеят, работят и остаряват тук – в България.

Беше ми писнало всякакви претенциозни Хансовци и Джонове да се довличат в родината ми, да разпъват тук тежки куфари, да си спретват някое евтино имотче, да напазаруват някоя фабрика и да се превърнат за наша сметка в големи бизнесмени. С българска работна ръка, с български материали, на прекрасно място, с великолепна природа и с повече неуредици, отколкото си имат в техните държави, което, разбира се, за Хансовците и Джоновете е добре дошло... Знаем в кои води най-лесно се лови риба, нали?

Беше ми писнало да поседят, поседят, да пооплюят обстановката, да ни обяснят на нас – българите колко сме назад и как нищо в държавата ни не сработва добре, а после да си поръчат по една поморийска гроздова с шопска салата и да броят печалбите от пребиваването си тук.

Много е просто. Щом не им харесва: куфарчетата и обратно! Никой никого не стиска за гърлото и не го принуждава да стои тук – в България на по-ниски цени, по-вкусна кухня, по-слънчево време и по-красива природа. Но те не се дават. Те все още прииждат,  настаняват се, натурализират се, в което не би имало нищо лошо, ако не продължаваха и да ни заливат с критика и недоволство. Понякога имам чувството, че вечното мрънкане се оказва една заразна национална черта и, който дойде отдалеч, за минути я лепва като тежка хрема. Това веднага помрачава усмивката му и го превръща в някакво натоварено и вечно недоволно същество, плюещо държавата, институциите, хората, дупките по пътищата и всички останали подробности от пейзажа. Освен всичко друго, настроението се разстила наоколо и цялостно нагнетява атмосферата. Ние – българите може денонощно да се подлагаме един друг на енергийно вампирство, оплаквайки живота си от А до Я, но на чужди хора такова нещо категорично не можем да позволим. Защото аз и вие не се изтупваме неканени в родината на Хансовците или Джоновете, не си разхвърляме там дрехите и актуалните състояния и не започваме да стреляме напосоки срещу администрацията, законодателството, традициите, правилата и в крайна сметка срещу начина им на живот. Защото това не е нашето място и как бихме могли да го заливаме с безпочвени претенции, ако не го познаваме достатъчно добре? А иначе, стига да решим, можем  да натрупаме доста материал, доказвайки някоя подобна теза за тежката бюрократична машина и не дотам приветливите нрави на местата, откъдето меродавните Хансовци и Джонове са пристигнали насам.

Казвам всичко това, защото ме боли, когато виждам как българи гледат английските пришълци с обожание и признателност и как са готови на всичко за една усмивка и за една британска лира повече. Снощи за пореден път станах свидетел на подобна сцена. На съседната маса в едно заведение наш сънародник благоговееше пред някакви английски създания. Тупаше се по гърдите и разхвърляше наоколо националните си комплекси, стараейки се да получи благоволение. А онези ги вълнуваха цените и грамажът на порциите. Обикновено хоризонтите им се изчерпват с това. Не на всички. А на желаещите да живеят тук и да обясняват на нас – туземците, как нищо не разбираме от ред и от цивилизация. Всеки път ми домъчнява като зная колко емоционална енергия бива пропилявана по обгрижването на тези хора, които дори не са чували за О`Хенри и чиито представи за четиво обикновено започват с проспектите на хранителните вериги и завършват с някоя листовка за голямо намаление в еди-кой си хипермаркет. А ние ги гледаме като божества и очакваме от устата им като бисери да се посипят поредните критики за улиците ни, за характерите ни, за държавното ни устройство, за неуредиците ни.

Затова се почувствах защитена, когато премиерът се изправи пред чуждестранния бизнес и припомни примерите за нелоялност от негова страна. Почувствах се защитена, защото български премиер застана с достойнство пред тези хора и им каза да спрат до тук с жалбите и мърморенето и вместо да стават такива, каквито ние бяхме, да проявят добронамереност към реалното превръщане на държавата ни в дисциплинирана, стриктна и прозрачна: като държавите, от където идват жалващите се.

Време беше някой да им припомни, че лоши примери има навсякъде в Европа. Добри примери също. Лично аз няма да спра да обичам дома си и ако някой желае да се засели в него, изисквам коректност и уважение към мястото, което си е избрал. Защото за него може да е ново място. Може да е просто поредното такова. А за мен това е у дома. У дома имаш желание да направиш нещата по-добри, но не допускаш натрапниците, които разпиляват боклук по пода, а после го сочат с пръст и обясняват колко си зле.

Може да съм крайна, но това е част от самоуважението на една нация! Ето защо се почувствах защитена. За първи път. И се надявам скоро да се радваме на резултатите от този сигнал, че българите имат самочувствие и никой няма право да ги хока особено в собствената им държава!

Без цензура | 30-05-2010, 12:29 | varnautre

Премиерът Бойко Борисов е изпратил чрез политическия си кабинет писма до главните редактори на медиите у нас с въпрос дали им е оказван натиск и за какво точно, съобщи той след освещаването на новия столичен храм "Възнесение Господне".

Писмата са в отговор на изявление на президента за оказван правителствен натиск върху медиите.

“Един държавен глава не би искал да вкара държавата в политическа криза в момента”, коментира Борисов  изказването на президента Георги Първанов от вчера.

„Не считам, че във време на финансова и икономическа криза един президент би искал да свали правителство, което е избрано по демократичен начин. Разбирам това, че оценките за правителството го дразнят и не съвпадат с неговите. Не виждам обаче защо президентът трябва да жали толкова престъпността. Ние правим точно обратното на това, което се е правило през последните 15 години”, каза премиерът.

Архив Варна | 30-05-2010, 09:45 | varnautre

Мултимилионерът Красимир Гергов, който е и президент на Българската голф асоциация, и нейният генерален секретар Сет Ъндърууд триумфираха в категорията "грос" в турнира "Алианц Оупън", провел се в голф комплекс "Блексирама" край Балчик.

Архив Варна | 30-05-2010, 09:44 | varnautre

Над 100 сигнала за корупция в момента са подадени до шефа на НАП Красимир Стефанов, съобщи той по БНР.

Стефанов обеща уволнения на служители на агенцията по тази причина до 10 дни. Те ще бъдат предадени и на прокуратурата. “Над 35 души са уволнени за съмнение за корупция откакто съм директор на агенцията”, каза Стефанов.

Той увери и,че всяка седмица и всеки месец има действия по борбата срещу корупцията и източването на ДДС.

НАП се опитва да увеличи приходите, като е събрала до този момент 4,5 млрд. лева, каза Стефанов.

Преди около месец на среща всички работодателски организации са били помолени да предоставят на НАП прогнози по показателите на съответния бранш, за да може до края на годината  агенцията да направи анализ и да гарантира приходната част в бюджета, каза данъчен № 1.

Новините | 30-05-2010, 09:31 | varnautre

Само за няколко месеца морето е изяло два метра от брега на рибарско селище Кария, което се намира до Шабленския фар, видя репортер на ВарнаУтре.

Новините | 30-05-2010, 09:13 | varnautre

“Нивото на безработицата е 9,62% към 28 май”, съобщи тази сутрин по БНР социалният министър Тотю Младенов.

В момента работещите са около 2,7 млн. души, без самоосигуряващите се лица, които са около 200 000. След 40 години, ако продължава тази тенденция, броят на пенсионерите ще стане по-голям от броя на работещите, сочат данните.

Как ще изглежда пенсионната реформа, ще стане ясно на 4 юни, каза още Тотю Младенов. За тогава е насрочен Националният съвет за тристранно сътрудничество и се очаква на него да бъде постигнат консенсус за пенсионната реформа.

Министърът е убеден, че реформите са задължителни, за да имаме адекватни пенсии,  достигащи до 65% от работната заплата.

“Смятаме, че за всички трябва да отворим опцията да се дадат данъчни преференции за работодателите, за да могат да осигуряват своите работници”, каза Младенов.

Според него трябва да се увеличи обхватът на осигурените лица, да се засили контролната дейност, да се премахнат част от системите за ранно пенсиониране, да се въведе строг контрол върху отпускането на инвалидните пенсии, по-дълго да имат възможност да работят хората на пазара на труда, това е свързано и с Лисабонската стратегия. Удължаването на осигурителния стаж има чисто икономически и социален ефект, който може да бъде постигнат.

Архив Варна | 30-05-2010, 08:56 | varnautre

На 30 май Православната църква почита паметта на Света Емилия - тя е майка на св. Василий Велики.

Емилия е наследница на богат благороднически род, сама тя има пет дъщери и петима синове. Двама от братята на Василий - епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски били причислени към православните светци. Най-голямо влияние върху децата в семейството оказала тяхната баба - св. Макрина Старша.

След като децата й напуснали дома, св. Емилия и св. Макрина Старша основали женски манастир. Емилия разделила семейното имущество между децата си и освободила робите. Много освободени робини се присъединили към тях и така се образувал женски манастир, където всички живеели под един покрив и всичко правели заедно. По този начин Емилия доживяла дълбока старост. Когато починала, по нейно желание била погребана в малък семеен параклис при съпруга си и един от синовете си.

Именници: Емил, Емилия, Емилиян, Емилиянa

Архив Варна | 30-05-2010, 08:49 | varnautre

В Добрич започват двубоите от основната схема на държавното лично първенство за юноши и девойки до 18 години "Девин Къп".

Архив Варна | 30-05-2010, 07:45 | varnautre

19-годишната Лена Майер-Ландрут от Германия спечели победата в 55-то издание на песенния конкурс “Евровизия“ с песента “Сателит”, завоювайки 246 точки.

Кристалната статуетка на победителя в конкурса бе връчена от миналогодишния носител на наградата Александър Рибак. Разплаканата Лена заяви: “Нямам сили, за да държа тази статуетка. Това е абсолютно невъзможно“, сподели тя, осигурявайки домакинството на страната си за конкурса през 2011. Въпреки вълнението от победата Лена Майер-Ландрут споделя, че “победата е много добра, но не е целият живот“. “Това е прекрасно но, извинете, е само част от живота. Разбира се, точно сега съм щастлива и радостна, но у мен има друга част от моя живот, и аз не мога да кажа какво ще бъде с нея и с мен след година“, споделя довчерашната никому неизвестна аматьорка и днешна звезда.

Най-много точки – по 12, дадоха на току-що дипломиралата се ученичка 9 държави, сред които Финландия, Естония, Дания, Испания, Словакия, Латвия, Норвегия, Швейцария и Швеция.

Второто място зае Турция, трета е Румъния, на четвърто и пето място са Дания и Азърбайджан.

“Лена, Лена“, скандираше възторжената 18-хилядна публика в залата в Баерум край Осло докато напълно неизвестната преди този конкурс певица напускаше сцената.

Това е втората победа за Германия в историята на "Евровизия" след 1982 година. Над 125 милиона зрители са проследили пред телевизионния екран финала на най-стария песенен конкурс в Европа, на който се представиха 25 финалисти.

Миро от България отпадна на втория полуфинал, състоял се преди 2 вечери. Няколко държави поради финансови причини се отказаха през тази година от участие в най-стария песенен конкурс в Европа – Чехия, Андора, Черна гора и Унгария.

Архив Варна | 30-05-2010, 07:30 | varnautre

Родното пиво спасява от инфаркт и рак, твърди за радост на всички почитатели на кехлибарената напитка в днешния си брой “Стандарт”.

Освен това при сравнение с бялото вино по съдържание на антиоксиданти бирата дръпва с едни гърди напред.

В публикацията е цитирано изследване на независимата лаборатория "Център по биология и храните", чиито резултати са станали известни тази седмица.В нея се казва, че българската бира по нищо не отстъпва на тази, произвеждана в Германия, Италия и САЩ.

Данните показват, че в най-разпространените марки бира, които се произвеждат в България, има точно толкова антиоксиданти, колкото и при пивото, което правят едни от най-големите производители в света.

Според шефа на лабораторията и доктор по биология Сергей Иванов наличието на достатъчни количества антиоксиданти в консумираните от нас храни и напитки успешно обезврежда токсините, натрупани в тялото на човека

Според публикации в "Нутрейшън ревю" и други научни издания при еквивалентно алкохолно съдържание бирата съдържа над два пъти повече антиоксиданти от бялото вино.

Антиоксидантите са важни за здравословния начин на живот, защото се счита, че намаляват риска от инфаркт, като потискат образуването на тромби в кръвта, обясняват експерти. Възможно е те да служат и като защита срещу рака благодарение на свързването си с токсините.

Архив Варна | 30-05-2010, 07:02 | varnautre