Там библиофили могат срещу символична сума да си вземат толкова книги, колкото могат да отнесат.

"Жалко че не дойдох с носач", казва Евелина Береда, крехко 20-годишно момиче, което едвам мъкне плик пълен с книги към изхода на подземието на Университетската библиотека, където се организира тази продажба.

Евелина е студентка и е платила само 25 злоти (6 евро) входна такса за импровизираната книжарница, където е ровила и вадила книги на воля от претъпканите кашони.

"За две седмици 800 души посетиха това място и отнесоха 5000 книги", казва Валдемар Шатанек, който е в основата на инициативата.

Шатанек се е вдъхновил от "Сянката на вятъра", бестселър на испанския писател Карлос Руис Сафон. Там главният герой, син на букинист от Барселона, е отведен като дете от баща си на тайнствено място, наречено Гробище за забравените книги, където има правото да избира само по една книга като подарък за рождения си ден.

На варшавското гробище действа точно обратният принцип. Посетителите са приканени да вземат толкова книги, колкото могат да носят в голям син и доста здрав плик, който им се връчва на входа.

Там човек намира какво ли не - учебник по африканско право, любовни романи на Сюзан Сомърс, дори красиво издание на Новия завет. А също и исторически книги, енциклопедии и готварски наръчници.

Нормалната тарифа за вход е от 30 злоти на човек. Студентите и пенсионерите ползват намаление. Ако хората идват по двама, вторият човек плаща само 5 злоти.

"Човек може да си вземе колкото книги иска. Целта е книгите да не бъдат изхвърляни на сметището или в заводите за рециклиране на хартия, а да познаят втори живот при хора, които ще ги осиновят", казва Шатанек.

Само във Варшава над 100 000 книги на година се рециклират на хартия или се изхвърлят на сметището.

"Хората четат все по-малко, пазарът на книги е труден. Новите книги са скъпи и интернет замени енциклопедиите", допълва Шатанек.

Страстните любители на книгите като него, букинистите, библиотекарите, противниците на пилеенето на книги, са създали Движението на приятелите на прочетените книги.

Миналата година по време на подобна продажба движението успя да пласира за 6 седмици 36 000 книги.

"Това е отлична идея. Тя позволява обмен на книги. Човек, който е прочел дадена книга, няма да я запази за себе си, за да събира праха, а може да я предаде в мрежата и други хора могат да я прочетат на свой ред", казва Евелина Береда.

Агнешка Круцка и нейният син Емил, който е на 9 години, идват тук за втори път. За да не мъкнат книгите на ръка, са се снабдили с пазарски чанти на колелца, с които обикновено пазаруват в супермаркета.

За тях уловът се оказа добър. Агнешка намери книгата, която един ден дала на заем която така и не й върнали - "Градът на радостта" на Доминик Лапиер. "Днес намерих тази книга отново", казва тя с усмивка.

Василев трябва да изтърпи наказанието при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът постанови за него да се полагат медицински грижи предвид това, че страда от заболяване невроза с неврастенен и депресивен облик.

Василев е осъден да заплати обезщетение от по 80 хил. лв. за всяко от трите си деца на 5 години, 3 години и 1 година и 8 месеца, заедно със законната лихва от датата на деянието.

Съдът отхвърли гражданските искове за разликата до предявената от всеки от тях сума по 100 хил. лв.

Днес Добричкият окръжен съд прие съдебно-психологична и психиатрична експертиза на подсъдимия, според която той е вменяем, може да участва в наказателното производство и страда от невроза с неврастенен и депресивен облик.

Съдът изслуша родителите на пострадалата за състоянието и полаганите грижи за децата й.
По молба на адвоката на подсъдимия и след като той призна фактите по обвинителния акт Добричкият окръжен съд допусна делото да се гледа като съкратено съдебно следствие.

С тази процедура е съобразена присъдата на петчленния съдебен състав. Първоначално определеното на Василев наказание от 18 години затвор е намалено с 1/3 и той трябва да изтърпи 12 години лишаване от свобода.

Пресцентърът на Добричкия окръжен съд припомня, че Веселин Василев и пострадалата живеели на семейни начала и имат три малолетни деца. Половин година преди инцидента починала майката на подсъдимия и според близките му той трудно преживял смъртта й.

Споделял, че го боли главата, ставал нервен и се ядосвал по нищожни поводи. Около обяд във фаталния ден пострадалата заявила на Василев, че си заминава и няма да живее повече с него. Той я бутнал на леглото и започнал да я души с ръце.

Смъртта й е настъпила вследствие на механична асфикция от душене с ръце. След това излязъл навън и се обадил на съсед  да извика Бърза помощ.
Той е от Добрич, има основно образование, не работи, не е осъждан.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Апелативен съд - Варна, в 15-дневен срок.

„С Беларус и Украйна са подписани всички документи, въпреки че Украйна изказа мнение , че е необходимо преразглеждането на договора, но няма основание за това", заяви пред журналистите зам.- ръководителят на „Газпром" Александър Медведев, предаде КРОСС.

Той е уточнил, че за Украйна през следващата година става въпрос за доставки минимум 40 млрд. куб. метра. Медведев е заявил, че тази Нова година няма да има проблеми.

Освен това руският газов гигант планира да увеличи експорта на газ за Европа от 140-145 млрд през 2010 година до 150-155 млрд куб. метра през 2011 година.

В памет на Ленън ще има серия от мероприятия през декември.

Благотворителен концерт в памет на покойния музикант е насрочен за 12 ноември в Ню Йорк.

В него ще участват знаменитости като Джексън Браун, Пати Смит, Синди Лопър, Ейми ман, Шелби Лин. Приходите от концерта, който ще е в театър "Бийкън", са в полза на фондацията "Да свирим за промяна", която се бори за мир с музика.

Мечтателят

Роден в смутните времена в навечерието на Втората световна война и трагично застрелян при странни обстоятелства през 1980 година, Джон Ленън прави невероятен пробив с една от най-великите групи на 20 век The Beatles.

Джон Ленън е роден на 9-ти октомври през 1940 година в Ливърпул, Англия. Името му е свързано колкото с музиката, толкова и с глобалната кауза за мир на планетата.

Баща му отсъства по време на раждането му, защото е на фронта. Когато Джон е 4-годишен родителите му се развеждат. Майка му се чувства неспособна да се грижи за него и го поверява на леля му Мими. По-късно Ленън пише в песента Mother:
"Mother, you had me,/ But I didn't have you,/ I wanted you,/ You didn't want me..."("Майко, ти ме имаше,. но аз не имах теб/ исках те, но ти не искаше мен...")

Детството на Джон е трудно заради отсъствието на родителите му, а строгите правила на леля му развиват бунтовническия му характер. В училище предпочита да рисува карикатури и да скицира. Мести се в художествено училище, а по-късно се появява и страстта му към музиката.

Моли леля си за китара, но тя отказва да харчи парите си за „глупости“.

Когато е 16-годишен Джон Ленън възстановява контакта с майка си. Учи се на банджото си и първата песен, която научава, е „That'll Be the Day“ на Бъди Холи.

През 1956 г. майка му му купува китара и Джон създава първата си група Дъ Куоримен, заедно с приятелите си Пит Шотън, Найджъл Уали и Айвън Воугън.

На 6 юли 1957 Джон се запознава с Пол Маккартни по време на концерт на Дъ Куоримен.

През 1958 г. Ленън пише първата си песен — Hello Little Girl, която впоследствие записва с Бийтълс и е издадена в албума Anthology 1. Същата година майка му е прегазена и загива.

Извън рамките на "Бийтълс", през 1964 година Ленън издава последователно два сборника съчинения, наречени "In His Own Write" и "Spaniard In The Works".

Междувременно участва и в комедията на Дик Лестър "Как спечелих войната" (How I Won the War, 1967). Във филма Ленън носи очила с кръгли стъкла, който стават негова запазена марка и до ден днешен са известни, като "джонки".

Джон Ленън има два брака — със Синтия Пауъл от 1962 до 1968 г. (от който има син Джулиън) и с Йоко Оно от 1969 до смъртта си през 1980 (от който има син Шон)

Джон Ленън започва самостоятелна музикална кариера едва през 1968 година, когато излиза Unfinished Music, No 1: Two Virgins With His New Lover, Avant-garde Artist Yoko Ono.

Нестандартното творение провокира, заради обложката, на която Джон и Йоко Оно са снимани голи.

С Йоко Оно организира протест в леглото по време на медения си месец през 1969 г. Те канят журналисти в хотелската си стая като демонстрация на несъгласие с войната във Виетнам.

Джон и Йоко сключват брак в Гибралтар на 20 март 1969 година. Още през медения си месец двамата се включват в редица политически демонстрации за мир.

Малко след това излиза и втората част от незавършената музика на Ленън със странното заглавие Life With The Lions and The Wedding Album.

През есента на 1969 г. Джон Ленън се завръща към лайв изпълненията на сцената в Торонто.

Заедно с него са всички от Plastic Ono Band – съпругата му Йоко Оно, китаристът Ерик Клептън, басистът Клаус Фоорман, и барабанистът Алън Уайт.

По същото време излиза сингълът "Cold Turkey", в който Ленън разкрива трудната си борба с хероина. Редом с това той призовава за мир и протестира срещу

Британската намеса в Биафра и Американската интервенция във Виетнам.

Преди излизането на "Cold Turkey" Ленън замисля да напусне окончателно Бийтълс, но за момента се въздържа да оповести това публично. Заедно с жена си Йоко Оно той се включва в поредната кампания за мир под надслова War Is Over! (If You Want It!).

През февруари 1970 г. на фона на обтегнатите отношения между Ленън и останалите от групата излиза популярният сингъл на британеца "Instant Carma". В същото време Пол Макартни публично заявява, че The Beatles се разпадат.

Джон Ленън напуска Великобритания в началото на 1971 година и се мести в Ню Йорк. Малко преди това на музикалния пазар е още една от песните на протеста – "Power To The People". В Съединените щати Джон издава албума си "Imagine", който бързо става хитов и обикаля света.

Ленън и съпругата му не обръщат гръб на политическия активизъм и следващия двоен албум "Sometime In New York City" е пропит от вълната на протеста. Записът излиза през лятото на 1972 година под силните удари на музикалната критика.

Спорната политическа дейност на Джон Ленън амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата за притежание на марихуана от 1968 година.

По-късно, през 1973 година, Джон Ленън дори е призован да напусне страната. Слага се началото на дълга публична война с официалните власти, резултатът от която е албумът "Mind Games".

Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 година и британецът отлита за Лос Анжелис, където е в компанията на звезди като David Bowie, Elton John, Хари Нилсън и Ринго Стар. По това време е издаден албумът "Walls and Bridges", от който хит сингъл става песента, написана заедно с Elton John, "Whatever Gets You Trough The Night".

Той отпразнува края на войната с американските имиграционни власти през 1975.

Именно Elton John успява да събере отново Йоко Оно и Джон Ленън. Последното лайв изпълнение на Джон Ленън преди трагичната му гибел е в концерт на британския певец.

Пролетта на 1975 година Джон Ленън издава колекция от стари рок парчета под името "Rock&Roll". С излизането на албума Ленън отпразнува и края на войната си с американските имиграционни власти. Върховният апелативен съд на Съединените щати отхвърля заповедта за депортиране и Джон Ленън получава зелена карта.

Краят на музикалната кариера на Джон Ленън идва с участието му като текстописец в парчето на David Bowie "Young Americans". След това измореният баща и съпруг решава да се отдаде само и изцяло на своето семейство, в чийто състав се появява и Шон Ленън, който по-късно тръгва по стъпките на баща си и е активен музикант и днес.

Семейната идилия не продължава дълго. Ленън се връща към музиката през 1980 година, когато подписва договор с компанията Geffen Records.

Албумът "Doubl Fantasy" излиза през ноември същата година благодарение на усилията на Ленън и съпругата му. От него е и сингълът "Just like Starting Over".

ДНа осми декември 1980 година Джон Ленън е застрелян в Ню Йорк, докато отива с жена си Йоко Оно към звукозаписното студио. Убиецът му Марк Дейвид Чапман отправя към него пет изстрела с пистолет и търпеливо изчаква полицията, докато чете „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. Ленън почива по-късно в болницата.

Марк Чапман получава доживотна присъда.

Трагичната гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят. Звездата на бийтълсите хвърля в истерична скръб цялото т.нар. "хипи" поколение, родено през 40-е и 50-е на 20 век.

* "You may say that I'm a dreamer/ But I'm not the only one/ I hope someday you'll join us/ And the world will be as one" (Може да ме наречете мечтател/ но не съм единственият/ надявам се някой ден да се присъедините към нас/ и светът ще стане едно цяло) - цитат от една от най-известните солови песни на Джон Ленън "Imagine" (1971 г.). Това е официалната песен на правозащитната организация "Амнести интереншънъл".

Продукти:

400 г консервиран бял зрял фасул
300 мл вода
1 кубче зеленчуков бульон
400 г пасирани домати
1 концерва риба в зехтин (200 г)
2 глави лук
2 скилидки чесън
4 с.л. зехтин
1 ч.л. захар
черен пипер, червен пипер (може и лют), сол, босилек

Приготвяне:

В тенджерата се запържва ситно нарязаният лук и пресованият чесън, докато лукът омекне.

Добавят се пасираните домати, водата и натрошеното кубче зеленчуков бульон.

Прибавят се отцеденият и измит с вода боб, намачканата риба тон, босилек (нарязан на ситно, ако е пресен), червен пипер и лъжичката захар.

След завирането на водата, огънят се намалява до минимум.

Оставя се още 10 минути, след което супата се сваля от огъня.

Може да се гарнира с чеснови крутони и накъсани листа босилек.

Лекотоварният автомобил "MER" бил управляван от 37-годишен англичанин от арабски произход. Бегълците били спипани към 02.30 часа вчера ГКПП-то на излизане от страната.
При извършената проверка на документите на шофьора граничните полицаи се усъмнили в декларираната от него цел на пътуване.

Водачът заявил, че превозва изолационни материали от България за Румъния. При извършения оглед между превозвания товар в предната част на товарното помещение на микробуса е открит тайник с петима мъже и една жена. Укритите лица са иракски граждани.

ВарнаУтре.бг разбра, че те били на възраст от 27 до 34 години. Крайната им точка била Германия. Трима от мъжете и жената притежават регистрационни карти на чужденци, издадени от Държавната агенция за бежанците.

При извършената справка е установено, че шофьорът и автомобилът имат регистрирано последно влизане в страната на 13.10.2010 г. през ГКПП - Лесово. Водачът и нелегалните пътници са задържани. Образувано е досъдебно производство, работата по случая продължава.

Хиляди настоящи, бивши, бъдещи студенти, или хора, които познават такива, вече празнуват.

Този празник датира още от 1903 г., но тогава е бил в чест само на Софийския университет, а от 1994 г. 8-и декември става празник на всички студенти в България.

Като цяло студентският живот си е празник.

Вярно е, има лекции и изпити, срокове, курсови работи, протоколи, практики, а някои преподаватели са направо жестоки и изпитите при тях са кошмар.

В такива случаи тройката наистина е най-хубавата оценка, нищо, че се случва да я получиш чак от третия път.

Да живееш в общежитие, може и да не е супер уютно, но пък купонът е гарантиран винаги, когато го поискаш, или когато някой в блока ти го поиска. Всички са поканени, а партито може да превземе етажа на блока ти (или 2, историята помни и повече), да срещнеш много интересни хора и да се събудиш някъде, където не си очаквал.

Дааа, сесията наближава, ще трябва да се заляга над учебниците отново. Освен това от началото на семестъра не е имало ваканция, а остават цели две седмици до първата за тази учебна година. Ами не се издържа вече!

Сега е моментът да се направи един истински тийм билдинг с колегите в някоя голяма вила в планината. Ако леглата са по-малко, още по-хубаво! Така след празника, ще има и преконфигурация на релейшъншип статуса на празнуващите, които ги е ударило на любов.

Три дни парти! Живот, здравей!

8 декември

За първи път студентите празнуват свой празник преди 107 години, когато се е чествал 15-годишният юбилей на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има "по-особен, свой празник".

През 1902 г. Академичният съвет на Софийския университет решава това да е денят на просветителя Свети Климент Охридски - 25-и ноември (по нов стил това е 8-и декември).
Министерството се съгласява и студентите го отбелязват за първи път през 1903 г.

Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17-и ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност.

През 1962 г. празникът на Софийски университет на 8-и декември отново е възстановен.

На заседание на Съвета на ректорите на 28-и октомври 1994 г. е взето решение 8-и декември да бъде неучебен ден и празник на всички български студенти.

Така празникът започва да се чества в цялата страна.

Преди това Софийският университет решава да отдели патронния си празник от общия празник на 8-и декември и определя 25-и ноември за свой официален празник.

Софийският университет, станал причина за честването на сегашния студентски празник, е основан на 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на Иван Шишманов и Емануил Иванов, като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети).

Днес във Варна висше образование можеш да получиш на следните места – в Икономическия университет (бившия ВИНС), в Техническия, Медицинския, Военноморското училище “Никола Вапцаров” (единственото висше училище в България, чиито дипломи са признати по цял свят).

Има и частен университет - “ВСУ Черноризец Храбър”. Не бива да пропускаме и Колежа по туризъм, който подготвя кадри с бакалавърска степен.

Наздраве на всички празнуващи! ВарнаУтре.бг ви пожелава весело изкарване и успешна сесия!