Волейболистите на Черно море БАСК загубиха с 3:0 гейма (25:19, 25:18, 25:11) от Калиакра.

Архив Варна | 12-03-2011, 18:17 | varnautre

Правителството отне от МВР терена на античната крепост на нос Св. Атанас и го дари на община Бяла,

съобщава правителствената пресслужба. След щедрия жест към най-малката община във Варненско (управлявана от единствения кмет, спечелил като кандидат на ГЕРБ в областта на изборите преди 4 години) ще може да кандидатства за получаване на безвъзмездна помощ по Оперативна програма "Регионално развитие" за реставрацията, консервацията, експонирането и оборудването на археологическия комплекс "Късноантична крепост на нос Св. Атанас”.

Притежаването на права върху имота е задължително условие за кандидатстване по програмата.

Комплексът включва базилика, крепостна стена и винарна. Самата базилика бе открита през 2009 г., като ръководител на разкопките беше ст.н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей.

Смята се, че тя е част от голямата военно-отбранителна система, изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян I.
Преди 2009 г. разкопките бяха възпрепятствани от военното поделение, което десетилетия наред се е помещавало в района.

Архив Варна | 12-03-2011, 17:43 | varnautre

Преди няколко дни минавах по пътя за Каменар. Идвах от кръстовището на „В и К”, когато наближих отбивката за околовръстен път. Там, почти като по навик, се огледах за вятърната мелница. Нямаше я. Или поне така си мислех, залисан в движението. Но все пак ми направи впечатление камионът, паркиран в двора на мелницата. В този момент няколко работници го товареха с големи четвъртити камъни. Всички тези детайли се запечатаха в паметта ми за секунда. Това не попречи на притеснението ми трайно да се загнезди: Разрушили са вятърната мелница и сега продават камъка като материал втора употреба.

Съвсем наблизо се намира улица „Карамфил”. По-точно – двата реда панелни блокове. Пред един от тях двама съседи имат почти кръвна вражда. Не е заради жена, маза или шум по никое време, а заради мястото за паркиране. Пред самия вход има изкъртени няколко блокчета бордюр, което позволява само на един автомобил да паркира под голямо дърво. През зимата возилото е на завет, а през лятото – на сянка. Плюс това нощно време движимото имущество е ярко осветено от мощна лампа, монтирана пред самия вход. Е как да не искаш да паркираш колата на сигурно там? Няколко пъти съседите, спорейки за мястото, са стигали до кръвни обиди, почти физическа интервенция и остри закани, от които на останалите съседи са им се изправяли косите.

В края на същия ден, когато бях почти убеден, че са унищожили вятърната мелница, поех с колата отново към мястото. Исках подробно да огледам терена, за да съм сигурен, че този по-скоро духовен, сантиментален или ако щете архаичен символ на Варна, е изчезнал. Заблудил съм се. Мелницата си беше на мястото – нищо, че от нея бе останал само корпусът. Нямаше го покрива, витлото – корпусът приличаше на стара кола, с откраднати гуми и счупени прозорци. Дворът бе ограден и вътре наистина се продаваха строителни материали втора употреба. Слава Богу – не останки от мелницата засега.

Двамата съседи-врагове за паркомястото имат малки деца. Вечер, когато ги прибират от детска градина, те стават неволни свидетели на сериозната битова драма. Бащите им се карат, размахват юмруци като заредени пистолети, готови да изстрелят натрупаната през деня агресия. Комшиите им вече имат план – да спасят мира във входа и най-после те и децата им да намерят добрия тон.

Вкъщи изкарах най-големия плуг и внимателно прерових интернет за информация. Да, варненци обичаха вятърната мелница. Намерих куп репортажи, включително и материал на водеща телевизия за вятърната мелница. Изчетох жалбите, притесненията, както и опитите на по-будни люде да спасят този духовен паметник. Уви, той не е с национално значение, не е обявен за паметник на културата и се намира в частен имот, където в този момент се продават строителни материали втора употреба. На другия ден, предрешен като разследващ журналист, тръгнах към обекта. Целта: да разбера каква ще е по-нататъшната съдба на мелницата.

Улица „Карамфил” не е близо до центъра, както и до възлови обществени сгради, където проблемът с паркирането стига до садизъм по отношение на останалите участници в движението. И все пак там живеят хора. Криза-некриза – някои от семействата карат по две коли. И има сериозен проблем с паркирането, особено пред вход „В”, където двама съседи давят гнева си всяка вечер с люта ракия. Техните приятели комшии, обаче, са замислили да им отнемат това апетитно място за паркиране. Как? – не, не като започнат те да оставят там своите коли. Просто са решили да премахнат мястото, а заедно с него и напрежението във входа.

В двора на вятърната мелница заварвам бардак от разхвърляни останки от строежи. Очевидно само тези, които са за продан, имат, така да се каже, търговски вид. В последния момент съзирам нещо като барачка. От там се измъква един тип, чиято физиономия говори за човек, който държи в къщата си собствен казан за варене на ракия: лицето му е премазано от перманентно неудовлетворение, а очите му излъчваха натровен с нещастия житейски опит. Попитах го за едрите камънаци, досущ приличащи на тези, от които е изградена мелницата. Едва разбрах какво ми отвръща – гласът му бе като тракторен мотор с утаено в картера гъсто масло. Опитах се да насоча разговора към мелницата, но той, като разбра, че няма да купя нищо, обърна към мен висналото до коленете дъно на мръсните си дънки. Някъде тук приключи опитът ми да разбера нещо повече. Но любопитството ми не секна. Вече бях забелязал, че от северната страна, където е било витлото, камъните са започнали да падат. Колко му е да ги посъберат и да ги сложат на сергията за продан. Навярно, лека-полека те щяха да отидат в някой зид, ограда или стена. Оставена на времето, мелницата щеше да се разруши. И скоро само споменът за нея щеше да остане в паметта на варненци.

Комшиите отидоха до борсата за материали втора употреба. Именно в двора на мелницата. Там избраха няколко каменни блокчета, натовариха ги на ремарке и тръгнаха към улица „Карамфил”. Трябваше да използват времето, когато съседите-врагове ги няма. Бяха подготвили дупките. Щом пристигнаха пред входа се хванаха на работа. Каменните блокчета попълниха местата на липсващите бордюри. Хубаво ги набиха и замазаха. След това разкопаха пръстта зад тях и засадиха няколко корена цветя. Така, за няколко часа, от старото паркомясто не остана и следа. Оставаше да видят какво ще стане, когато се приберат претендентите.

Вятърната мелница е символ. Няма нищо случайно, че се намира в частен двор. Дадох си сметка за това. Навярно така е трябвало да бъде – да гледаме на нея не като на национален обект, а като свой, личен, варненски. И всеки да го носи в себе си, без да плаща такса, данък или наем. Този символ е колкото сантиментален, толкова и дълбок. Притежавайки го, една малка част от нас навярно мисли за Дон Кихот, за наивността, за старите приказки за мелничаря, воденичните камъни и т. н. Малка, но все пак тази част от нас е водеща, когато трябва да определим добрите символи на нашия живот и оста, около която в крайна сметка се върти ежедневието ни. Може малко смело да прозвучи, но в този момент вече не ме вълнува истинската съдба на мелницата. По-скоро искам да съм сигурен, че поне две поколения варненци ще повтарят: „Минаваш покрай старата мелницата...” или: „Тръгваш по пътя, където беше вятърната мелница...” Съхранявайки в спомените си добрите символи, ние даваме храна на добродетелите си. По пътя на тази логика, след стотина години, да речем, когато никой няма да помни вятърната мелница, клуб от млади фотографи ще изнамери снимки от стара Варна – от началото на 21-век. Ще видят мелницата, ще започнат да си припомнят някои добри истории, напоени с животворен сантимент, и ще решат наново да издигнат стария символ на града.

А през това време...

Двамата враждуващи съседи са се прибрали и немеят пред изчезналото им паркомясто. Заварили са бордюр, китки и сега не знаят къде да паркират колите си. Комшиите конспиратори се показват и започват да им обясняват, че са взели камъни от вятърната мелница. Писнало им било от скандали и караници. Ще вземе някоя беля да стане. Съседите се поглеждат. Поглеждат се и децата им. Накрая всички си стискат ръцете.

И от този ден нататък двамата мъже, когато минават покрай мястото на вятърната мелница, винаги ще си спомнят как, въпреки всичко, са се научили заедно да мелят брашно.

Мисия Варна | 12-03-2011, 16:59 | varnautre

Стотици безработни се опитаха наведнъж да влязат в четиризвездния хотел „Принцес" в столицата, обсебени от надеждата, че ще си намерят препитание

Те буквално атакуваха щандовете на работодатели и трудови посредници, участващи в информационно-трудовата борса „Европейски ден на труда в София", която  се организира за четвърти път от Агенцията по заетостта като член на мрежата „Европейски услуги за заетост".

В борсата участват съветници от мрежата „Европейски услуги за заетост" от 13 държави, сред които Великобритания, Германия, Дания, Италия, Норвегия, Финландия, Швеция, Ирландия, съобщава frognews.bg. Те ще запознаят българите, желаещи да живеят и да се трудят в чужбина с условията за живот и работа в техните страни, с трудовото им законодателство и ще ги информират за свободни работни места.

На борсата щандове имат 12 работодатели и трудови посредници, сред които чужди компании с фирми у нас. Обявените свободни места са в различни сектори на икономиката, като за болшинството се изисква владеене на чужд език. Компаниите, присъстващи вече в България, търсят за различни райони на страната предимно IT специалисти, икономисти, мениджъри, работници за КОЛ центрове и друг технически персонал.

При откриването на борсата социалният министър Тотю Младенов съобщи, че последните данни за безработицата за февруари са, че тя е 9,8 % и каза за борсата, че участието на български и чужди работодатели е показателно за усилията за преодоляване на трудностите на пазара на труда. Той изтъкнаважността на трудовата мобилност.

„Въпреки че някои държави и райони са засегнати от безработица, в други има явен недостиг на хора с определенипрофесионални умения. За това инициирането на среща на работодатели и търсещи работа лица от различни страни е важна стъпка в преодоляване на разминаването междутърсене и предлагане на работна ръка", каза Тотю Младенов.

Архив Варна | 12-03-2011, 13:36 | varnautre

АЕЦ „Козлодуй" е проектиран да издържи на земетресение от 7-ма степен по скалата на Рихтер.

АЕЦ „Козлодуй" е проектиран да издържи на земетресение от 7-ма степен по скалата на Рихтер. Това...

Новините | 12-03-2011, 11:43 | ВарнаУтре

Притеглянето на Луната и Слънцето повдига онези участъци от земната повърхност, които са обърнати към тях. Най-силно това влияние се изразява върху океана, където колебанията в равнището на водата може да достигне няколко метра.

Промяната в силата на гравитационното въздействие на Слънцето и Луната върху Земята или така наречените...

Архив Варна | 12-03-2011, 11:25 | ВарнаУтре

Руснаци, живеещи в Япония, разказват пред "Газета.Ru" как са преживели земетресението.

В страната са били прекъснати мобилните връзки, но безпроблемно е работил интернет. В действителност ко...

Новините | 12-03-2011, 08:51 | ВарнаУтре

10:00 Неуправляема верижна ядрена реакция е започнала в пострадалата от земетресението и последвалите вълни цунами АЕЦ "Фукушима", съобщиха от японското министерство на икономиката и промишлеността.

17.25 Япония ще охлажда ядрения реактор АЕЦ „Фукушима-1” с морска вода Това съобщи генерал...

Новините | 12-03-2011, 08:32 | ВарнаУтре

Пенсионери ще помагат на работната група, която ще наблюдава цените на хранителните стоки.

Това съобщи земеделският министър Мирослав Найденов след среща с икономисти, цитиран от "Труд". На едночасова бизнес закуска той им представи идеите си за създаването на звено, което ще анализира цените. Найденов е председател на новосформираната група.

“Нека да ангажираме за нещо и пенсионерите, защото те са част от нашето общество, те са много. Напишете на първа страница, че пенсионерите ще наблюдават цените”, обърна се към репортера на “Труд” Найденов. Според министъра пенсионерската помощ в борбата с инфлацията се е доказала като ефективна в Словения. Найденов обясни, че през 2007 г., когато Словения въведе еврото, пенсионерските организации са подавали всекидневно данни за най-ниските цени. Това според него е предизвикало определен натиск на пазара.

“По този начин в Словения са успели да се спасят от инфлацията при прехода към общата европейска валута”, заяви Найденов.

Възрастните хора ще съдействат на доброволни начала за по-голяма прозрачност при определянето на цените, доразви идеята си министърът. “Може да ги черпя чай с мед, ако медарите го осигурят”, пошегува се той.

Икономистите обаче демонстрираха скептицизъм към идеята за наблюдение на цените.

“Ценоразписите дават достатъчно информация и за потребителите, и за производителите. Тези роли непрекъснато се сменят и затова дейността на всяка правителствена комисия, която се занимава с регулиране на цените, има вредни последици”, коментира Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Според него не трябва да се “налагат марксистки възгледи за това какво е ценообразуване”, а подобно нещо се чувствало много често през последните седмици.

Новата експертна група ще е полезна, ако има чисто аналитични функции и е съставена от неправителствени организации, смята Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

След срещата с икономистите Найденов отговаря на депутатски въпроси в парламента. Той съобщи, че от 13 февруари до 7 март са взети 50 проби от зеленчуци на стоковите борси. Спряна е била продажбата на 141 тона домати и краставици.

Тъпчат с вода и химикали охладени пилета

Купувате охладено пиле и мислите, че ще ядете прясно месо. Това е поредната заблуда, тъй като част от охладеното пилешко, което се предлага на пазара, минава през т. нар. окрехкотяване. В резултат бутчетата изглеждат по-закръглени и по-сочни, но след изпичане се стопяват.

Окрехкотяването или трумблирането представлява вкарване на разтвори в мускулатурата на бройлерите. Целта е да се подобрят вкусовите качества на месото, външният му вид, както и да се удължи срокът на годност. Тази обработка се извършва по различни начини - при трумблирането разтворите се вкарват в барабан при високи обороти, друг вариант е да се извърши шприцоване с игли.

Практиката показва, че много хора харесват месото по този начин както в ЕС, така и в целия свят. Въпросът е при обработката да се ползват само веществата, описани в Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към добавките в храните, обяснява Любомир Кулински, шеф на дирекция “Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните. В случая това са сгъстители и стабилизатори, както и емулгаторите E400 - E499, които спомагат разтворът да се задържи в мускулатурата.

Птичето месо, което е било специфично обработено да задържа вода, не трябва да се пуска на пазара като прясно. На етикета не може да пише охладено пилешко, а трябва да е посочено, че е месна заготовка. Така потребителят ще може да направи своя избор.

Д-р Кулински посочва, че през обработка минават предимно бутчетата и гърдите. Целите пилета се окрехкотяват по-трудно, защото някои техни части, като шийките и крилцата, не могат да поемат разтвор.

По-натурални ли са замразените продукти? Специалистите отказват да правят сравнения, но посочват, че в тях разтвори не могат да виреят, тъй като при замръзване мускулатурата ще се пръсне. Проблем при замразените бройлери е т. нар. несвързана вода. Това са парченцата лед, които ни продават с пилешкото, когато то не е било добре отцедено, преди да бъде вкарано в камерите.

Затова в наредбата за етикетирането е посочено, че водата се включва в списъка на съставките, когато нейното количество е над 5 на сто от теглото на храната. В тези случаи например върху етикета трябва да бъде написано: замразено пиле - 920 грама, несвързана вода - 8%, казва д-р Кулински.

Проверяват сирене и мляко

19 марки сирена и 15 вида кисело мляко се изпитват в лаборатория и се подлагат на експертна оценка по искане на Асоциация “Активни потребители”, съобщи шефът й Богомил Николов.

При сиренето ще се гледат водното съдържание, степента на зрелост, съдържанието на сол и други показатели. Комисия от седем експерти ще оценява вкусовите качества на продуктите.

След това те ще бъдат класирани по качество. Ще бъде направена и класация на марките кисело мляко по стандарт. В БДС се съдържат минимални изисквания, но винаги може и повече, обясни Николов. Той се надява резултатите от проверката да излязат след 10 дни.

Многото соя променя цвета на колбасите

Няма нормативен документ, който да лимитира количеството соя в колбасите. Но когато тя е в повече, цветът на шунката или на пресния салам става по-светъл, затова се налага използване на оцветители, казват специалистите.

Соевият и млечните протеини се използват с цел влагозадържане. Опасенията на потребителите са, че 90 на сто от соята в света е генномодифицирана. Производителите обаче са длъжни съгласно Закона за храните и Наредбата за етикетирането да изписват в сертификат наличието на ГМО в продуктите.

Върху етикета трябва да бъдат посочени и всички стабилизатори, консерванти, емулгатори, оцветители и антиоксиданти. Това са т. нар. Е-та, без които според експерта по безопасност на храните доц. Николай Ризов светът щеше да умре от глад. Повечето от Е-тата са натурално идентични продукти и са напълно безопасни, категоричен е Ризов. Но производителите са длъжни да осигурят условия за информиран избор на купувачите. Солта също задължително трябва да бъде посочена, но без да се изписва процентното й съдържание. Производителите я слагат в повече, защото задържа водата. Единствено в стандартите “Стара планина” за каймата и колбасите е лимитирано процентното съдържание на готварска сол.
Отричат да слагат хормони в месото

Според най-яростните противници на месото то е вредно, защото в него има антибиотици и хормони, от които страдат хората с алергии и децата. Според ветеринарните инспектори от Агенцията по безопасност на храните обаче това е една от най-широко разпространените заблуди. Всяко пиле в кланицата влиза с ветеринарно свидетелство. В него е посочено дали птиците са третирани с антибиотици и, ако е така, кога изтича карантинният период.

Това е както при третирането на зеленчуковите насаждения с пестициди. От последното пръскане на доматите и краставиците например трябва да мине определено време, за да се разградят използваните препарати. Чак тогава те са годни за консумация, в противен случай крият рискове за здравето.

Според Борис Стоименов, шеф на браншовата асоциация на птицевъдите, използването на хормони е забранено, а антибиотици се дават само когато птиците са болни.

Архив Варна | 12-03-2011, 08:29 | varnautre

Симеон Сакскобургготски е на път окончателно да загуби битката за т. нар. царски имоти,

след като втори поред съд - апелативният в Пловдив, отказа да го признае за собственик на резиденция “Кричим” и да му върне двореца, обобщава "Труд".

Съдиите са категорични - резиденцията винаги е била държавна, а не лична собственост на монарха.

Проблемът за собствеността е основен и за четирите двореца (“Врана”, “Царска Бистрица”, “Саръгьол” и “Ситняково”) и 16 000 дка рилски гори, които бяха върнати на Симеон и сестра му Мария Луиза Хробок основно по време на собствения му кабинет. Сега държавата ще завежда дела, за да си ги получи обратно.

Случаят с “Кричим” е обратен - Симеон даде на съд държавата, защото областният управител на Пловдив Тодор Петков отказа да му я върне. Бившият премиер води и второ подобно дело в София - иска бившето стопанство на УБО край Врана.

Сакскобургготски загуби вече на две инстанции спора за “Кричим”, остава Върховният касационен съд (ВКС). “Ще обжалваме”, заяви адвокатката му Ели Христова. От ВКС зависи дали ще приеме случая за разглеждане.

Не може да има реституция без специален закон, както е с “царските имоти”, категоричен е Пловдивският апелативен съд. Решение № 13 на Конституционния съд (КС) от 1998 г., с което е отменен законът за обявяване за държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници от 1947 г. не възстановява директно права. То има само декларативен характер, а и действа занапред.

Съдиите са единодушни и за друг основен момент - частна канцелария на царя или държавна служба е било Интендантството, на чието име е издаден нотариалният акт за “Кричим” (както и за другите дворци). Безспорно е държавна служба, създадена да управлява и стопанисва държавните имоти и средства, предоставени на монарха като държавен глава, а не като частно лице, категорични са съдиите. И се позовават включително на Търновската конституция. Отхвърлят и твърденията, че имотът е придобит по давност чрез Интендантството от Борис Трети, а после и от наследниците му.

Архив Варна | 12-03-2011, 08:21 | varnautre

Катаджиите с радари, които дебнат шофьорите в храстите, изчезват от шосетата у нас до 1 г, твърди "24 часа".

До пролетта на 2012 г. КАТ ще извади напълно от употреба ръчните уреди за установяване на превишена скорост и ще ги замени с модерни радари с камери, съобщи за “24 часа” зам.-шефът на Охранителна полиция комисар Алекси Стратиев.

"Така ще се спре напълно възможността за корупция на пътя, а и модерните заснемащи радари ще ловят напълно безпристрастно всички нарушители, както е навсякъде в Европа", категоричен е комисар Стратиев.

Из страната в момента се използват 340 радара от старите модели, а около 100 са в ремонт. От Главна дирекция "Охранителна полиция" вече са разпоредили на всички звена на КАТ в страната да пресметнат колко заснемащи радари ще могат да заместят ръчната техника. Уредите ще бъдат подменени с пари от гаранционния фонд на застрахователите, които до април т.г. ще дадат 1 млн. лева.

Останалата част от финансите за модерните радари се очаква да дойде от новия фонд за безопасност на движението, в който ще се събират парите от глоби, наложени по снимани нарушения. Повече от 3200 шофьори бяха платили до вчера санкции, наложени им с новите електронни фишове. Над 30 хил. лева вече били събрани от заснетите нарушения.

Все още Института по метрология не е издал разрешение за работа на 15-те стационарни радара през 2011 г., съобщиха още от Пътна полиция. Когато уредите заработят отново, от службата очакват броят на глобените по снимка да скочи поне 10 пъти. В момента из цялата страна нарушители заснемат мобилните камери на КАТ, които са монтирани в автомобили на службата.

Архив Варна | 12-03-2011, 08:19 | varnautre

Специална къртачна техника влезе в сараите на Ахмед Доган.

Багер пристигна, за да събори прословутото барбекю, съобщава в репортаж "24 часа".

Строителите работят усилено, за да разковават и свалят керемиди.

Незаконните постройки на „Стар Беловодски път" в Бояна са почти изцяло в съборени.

Вече са положени и основите на новата ограда. Сараите временно ще бъдат опасани с ламаринени плоскости, докато бъде вдигнат новият дувар на малко повече от метър от бутнатата стара ограда.

Архив Варна | 12-03-2011, 08:14 | varnautre

Тази седмица в държавата освен „Мерцедес” откраднаха и министерска внучка.

Един заместник министър го закопчаха, докато прибираше рекета за друга крадена кола. Финансовият министър ни осведоми да не се надяваме на нови заплати, а също - че нищо не може да направи с полуделите цени, защото така било по цял свят. Близките на мнозина, които си отидоха от рак през последните години, научиха, че с пари за лекарствата им са плащани ремонти и заплати. Премиерът беше на театър за седми път. А един българин от Родопите, докато рути гаража в двора си, е на път да се сдобие с места за паркиране на третия етаж на къщата си – чуден малък образ на цялата ни държава.

Гордият собственик на странната строителна виза за гараж е Енвер Коджебашев от Борино. Като повечето българи, той си държал колите на пътя,

докато не дошло време за спазване на правилата

Като нов европеец, човекът поискал разрешение да си превърне плевнята в гараж. Като повечето селски плевни, и тази не била точно законна, но по добра нашенска чиновническа традиция всички били забравили за това, а на човека му казали да почва строежа, пък документите - после. Което още си е в реда на местните нрави и човекът го изпълнил. А като си взел визата, разбрал, че колите трябва да си ги качи на третия етаж на къщата, а плевнята, отдавна глътнала парите за гаража, изобщо трябва да я събори, защото така пишело в селкия кадастрален план отпреди 26 години. А и нали вече има ред и дори незаконните барбекюта падат негова жертва... В родопската история ги има и задължителните партийно-криминално ритания между намесените в случая, и неизпълнените съдебни решения, и юридическите бъркотии, които завършват с един вече съборен гараж и с безадресния вопъл на потърпевшия:

„Искам да съдя някого, а по закон няма кого”

Колкото до колите – те вероятно са се върнали на улицата, където не им е мястото. Енвер от Борино обаче може да е само доволен от този свой сблъсък с държавата. Хората с диагноза „рак” тази седмица също научиха какви са били държавните приоритети. Проверка на Сметната палата завърши с констатацията, че за четири години – от 2006 до 2009 – 50 милиона лева, с които е трябвало да се купят лекарства за злокачествени заболявания, са отишли за заплати, обезщетения и ремонти. През това време ние непрекъснато слушахме за забавени доставки, липсващи лекарства и отложено лечение. За някои – завинаги. Вероятно и след тази новина мнозина са си помислили: „Искам да съдя някого”. И тук по закон май няма кого. Без промяна е ценовата житейска проза – етикетите всяка седмица са нови, най-необходимите стоки поскъпват най-сериозно под бдителния поглед на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и в очакване на новата комисия. Засега

ефектът от въпросната комисия изглежда твърде дефектен

Преди да е тръгнала, чухме прокоби за затваряне на кварталните бакалии, без да има ясно решение как да спре изнудването от страна на големите вериги. За комисията съмнения вече изрази кой ли не, тази седмица към критиките се присъедини и финансовият министър, при това с авангардни обяснения. Симеон Дянков смята, че всяка съпротива е излишна, защото по-скъпите храни били глобална тенденция, породена от увеличената средна класа, която искала да яде повече. Макар че срещу някои регионални прояви на тенденцията може би трябва противодействие. Защото българската средна класа вече 20 години е само смътна мечта, а българските цени вече задминаха и италианските, и гръцките, и германските, само дето там получават месечните ни заплати за около седмица. Тази глобална тенденция обаче убягва на Дянков, който ни предупреди да не чакаме промени в заплатите си тази година. За пенсиите още имало време за размисъл, макар че според отчет на самото финансово министерство

държавата не е внесла нито лев в Сребърния фонд

през последните десет месеца. На този фон за добра новина може да мине оттеглянето на идеята да плащаме и екотакса за рециклиране на бялата и черна техника. Странни новини имаше и от съда. След проверка на инспектората из прахоляка бяха намерени дела от 1993 година, дела, отлагани по двайсетина пъти, докато си додрапа до изтичане на давността, дела незавършени, защото съдиите им са били на семинари как да си завършват делата успешно. 54 магистрати са били хванати в крачка и предложени за наказание, уволнен е само един - Деница Урумова, която без малко да се сдобие с вила край морето като крайно нуждаеща се. Хрониката за тази година също се пълни с достойни за размисъл ситуации. В мача „Държавата срещу Николай Цонев”

резултатът вече е нула на три в полза на Цонев,

оправдан в трето дело тази седмица. При поредното слушане МВР предостави като доказателство орязан запис от каубойските изпълнения при ареста на Цонев, а основният свидетел - следователят Петьо Петров, вместо да отговори бил ли е сътрудник на службите, заяви: „Настоявам да се провери дали съм бил сътрудник на МВР, ДАНС, фирма „Озеленяване”, ЦРУ, МОСАД и всяка друга служба на тази планета”. Което обаче не е необходимото на съда разрешение за достъп до информация. Но пък добре отвлича вниманието от друго – услужливото подаване на кадрите от ареста до всички телевизии е станало „съгласно чл. 153, буква „з” от Наредбата за приложение на Закона МВР”. Така поне казва вътрешният министър. Съдията по делото обаче е установил два факта, от които носът на министъра би трябвало да е доста пораснал – член 153 е бил отменен към момента на пускане на видеото, а буква „з” в него не е имало към никакъв момент. Отложи се и друго дело, фокурисало електоралния гняв – срещу Емилия Масларова. Един от обвиняемите не получил акта си навреме и май

съдът започва да брои отлагания и тук

Друг сериозен процес обаче се увенча с победа и дори с изпълнено предизборно обещание, дадено лично от премиера Борисов. Тази седмица жертва падна барбекюто на Доган. Собствениците на сараите сами го бутнаха, макар и два дни след изтичането на законния срок, а новината заля държавата. Доста по-малко време отне обсъждането, че си имаме заместник-министър – рекетьор. Може би защото е бивш, а може би защото вече сме свикнали с издънките на Чаушев или Феим-Петър-Бисер, но фактът, че е бил посредник при откупуването на крадена кола предизвика по-малко вълнение от перипетиите на поредните телевизионни ферхундета. В противозаконното отнемане на автомобили също записахме иновация –

противозаконно отнемане на министерска внучка

Досега общинските паяци бяха тези, които изкарваха акъла на някой и друг родител, вдигайки и отрочето с колата. Тази седмица обаче и крадците се издъниха с „Мерцедеса” на Вежди Рашидов. Те бързо поправиха грешката, като оставиха първо детето, а после – и самата кола. Полицаите така и не хванаха ненаблюдателните крадци, но министърът многословно им благодари за реакцията, макар че по-вероятно радиото в колата е било включено и новините са стимулирали бързото отърваване от плячката. Автопремеждието ни лиши обаче от възможността министър Рашидов да развие по-нашироко тезите си за културата на Бойко Борисов. „Няма български премиер, който да е ходил седем пъти на театър”, разказваше току преди автокражбата министърът. Всъщност, прав е. За останалите ходенето на театър е нещо, започнало много преди сядането в премиерското кресло, поради което

„Сако от велур” от известно време не е новина

за тях. И докато театралните вълнения на Бойко Борисов продължават да предизвикват коментарии, реакция по един стар скандал няма и днес, както нямаше преди четири години. Тогава симпатичният Майкъл Пейлин мина през Балканите и разказа това-онова за държавите тук – за европейска Румъния и за циганска България, например. През 2007 европейското ни самочувствие не беше достатъчно, за да се възмутим. Сега, при повторението на филма, вълната от протести е емигрантска, а държавата все така я няма. Макар че и самият Бойко Борисов се присъедини към тезата, че пари, освен за бахур и магистрали, трябва да има и за културата. Дотук е ясно, след похарчените десет милиона за десетте чудеса на България, че ще строим магистрали, за да се стига до любимите на премиера източници на мощи и чудеса. Затова не е лошо министър Рашидов

да заведе премиера и на филмотечно кино,

та дано чуе онзи въпрос: „На кого му е трябва път, който не води към храма”. Няма да е лошо да имат под ръка и някой, който да обясни, че храмът не е задължително място, на което са намерени кости. Но нищо чудно това лято и рокът да се намести в премиерските културни приоритети, независимо от семплите му музикални предпочитания. Защото тазгодишното издание на „София Рокс” ще бъде на хиподрума в Банкя. Съдейки по сегашното състояние на района, възможностите са две - или дошлите ще преживеят битово първия Удсток, или баровците в Банкя ще получат нова инфраструктура в съкратени срокове и за държавна сметка, „за да не се изложим пред чужденците”. Пак с мотива за излагането и с фразата „така правят всички” тази седмица беше подет кръстоносен поход срещу пушенето в българските филми – оттук нататък в българското кино пушачи няма да се снимат. Което с един удар вижда сметката на всички идеи за биографични екранизации, опити за художествено осмисляне на близкото минало, ъндърграунда и младежките вълнения. Следващата фаза е

да пратим няколко пуристи в Съединените щати,

където да ги научат как се цензурира Марк Твен и как се фотошопват цигарите от класическото кино. Заради културни вълнения вероятно останаха незабелязани протестите и на кардиолозите, и на земеделците. Животновъдите поискаха нов земеделски министър, данъчни облекчения и по-лесен достъп до европарите, като донесоха и армаган на премиера – агънцето Бойка. Борисов така и не слезе да си вземе адашката, а животновъдите си останаха с надеждите, че добрият цар ще ги чуе и ще смени лошите си съветници. Годината обаче е изборна и излишни движения няма да има, защото машината вече започва да набира инерция. И неуморната Татяна Дончева оповести, че е готова да седне във всяко властово кресло, което електоратът й предложи, като го поведе на избори под мотото „Вън мутрите от властта”, макар че това

до голяма степен ни заплашва с безвластие

Далеч по-практичен ход предложи костендилският кмет. Петър Паунов иска ромските махали да останал без изборни секции и ромите да гласуват извън квартала си, където и контролът, и пазаруването ще са по-лесни за контрол. След 20 години обаче въпросът все повече е не как да контролираме изборния алъш-вериш, а дали изобщо искаме. Весело беше тази седмица и на заседанието на варненския общински съвет. Там работата традиционно започва бавно и късно, а тази седмица първата почивка беше обявено веднага след първия звънец. БСП поискаха време за изясняване доколко кметът Йорданов стои зад идеята на „Златни пясъци” да се построят още жилищни сгради при все така липсваща пречиствателна станция. Третият опит се оказа успешен, а агенциите отсега могат да оцветят рекламите си със златни пясъци в по-тъмно кафяво. Нерешеното уравнение със сградите и отпадъците обаче беше изместено от новия председателстващ. Тази седмица начело на заседанието застана Веселин Марешки, защото...

трябвало да си спечели баса с колега

Веселбата включваше доста буквално изместване на Снежана Донева от стола й и фарсови разговори по телефона от двата края на залата, докато загубилият баса Красимир Симов даваше съвети как се води заседание. На следващия ден мажоритарният депутат на Варна от ГЕРБ се опита да говори пред съвета с мнозинство на ГЕРБ. Съпартийците на Красимир Петров обаче успешно го отсвириха, одобриха преобразуването на собствеността върху общински имот и дадоха право на Веселин Марешки да строи до оградата на болница „Света Анна”. И тази седмица продължи течът на информация от „Уикилийкс”. Разменени записки по либийския СПИН-скандал

потвърждават това, което си знаехме

– българските сестри нямат нищо общо със заразяването на децата, станали жертва на корупционна сделка със заразена кръв и продажни либйски чиновници. Подозирахме и другото, написано от испанския дипломат Карлос Фернандес-Ариас - заместник генерален директор по общата сигурност във външното министерство в Мадрид и заместник на дирекция “Северна Африка” там. Според него либийците превърнали в изкупителни жертви българките „защото смятали, че никой няма да застане зад тях”.

Без цензура | 12-03-2011, 07:15 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Лукойл Академик е първият полуфиналист за Купата на България, след като биха с 93-72 Евроинс Черно море в първия четвъртфинал.

Варненци се държаха равностойно само в първите четири минути, след което Лукойл направи силна серия и дръпна с голяма разлика, коментира BulgarianBasket.com. Шампионите бяха по-добри във всеки аспект във играха и не дадоха никакви шансове на съперника си. Утре от 18.00 часа те ще срещнат Рилски спортист, който се наложи над Черноморец във втората четвъртфинална среща.

Двата тима си размениха по две точки в началото, след което Лукойл Академик вкара 7 точки поред и дръпна с 9-2. Варненци също отговориха със силна серия и след 8-0 поведоха за първи и последен път в мача при 10-9 в четвъртата минута. Лукойл веднага излезе напред и след серия от 13-0 си осигури комфортна преднина то 22-10. До края на първата част авансът на тима прогресивно растеше и варненци нямаха отговор за своя съперник. Така след 10 минути игра Лукойл водеше с 32-16.

Първите пет точки през втората част бяха за Лукойл и разликата стана 21. Малко след това стигна и до 24 точки, а до края на полувремето Лукойл поддържаше добрия си аванс. Така след 20 минути игра шампионите бяха напред с 58-36.

С началото на третата част варненци се опитаха да свалят разликата и да я направят малко по-поносима и поне в първите моменти успяха. Тимът се спряваше добре в защита и след добрия си старт намали 7 точки от пасива си за 51-65. Много набързо обаче Лукойл вкара следващите 8 точки, а с два наказателни удара на Симеон Илиев варненци спряха серията на съперника. В последната секунда на частта обаче Доминик Джеймс вкара далечна тройка и още повече отчая съперниците си за 77-53 за Лукойл Академик след 30 минути игра.

В последната част не се случи нищо интересно. Голямата разлика в полза на Лукойл предвещаваше крайния изход на двубоя и последните минути останаха само за протокола. В тях разликата не падна под 20 точки преди последната минута. Шампионите обаче отново я направиха 21 и стигнаха спокойно до полуфинала.

Доминик Джеймс бе най-резултатен за победителите с 16 точки. Бруно Шундов добави 15, а с 12 завърши Травис Питърсън.

Пламен Алексиев бе на ниво за варненци и приключи с 21 точки, а Александър Янев се отчете с 15.

Архив Варна | 11-03-2011, 20:55 | varnautre

Преди 2 семици българката Мая Попова, която усеща земетресенията с тялото си, е публикувала своя прогноза за трус в Япония между 7 и 11 март

Българката Мая Попова, която усеща земетресенията с тялото си, предсказала днешното земетресение в Япон...

Новините | 11-03-2011, 18:15 | ВарнаУтре