Четири дружества, близки до варненската бизнес група ТИМ,

купиха една трета от Тексимбанк, пише "Стандарт". Дружествата са "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг". Сделката е станала с разрешението на БНБ, като първоначално собственик на дяловете е бил "Аркус"-Лясковец. Възможно е от ТИМ да придобият до 40% от капитала на малкия трезор, тъй като разрешението на БНБ е до този размер. В банковите среди отдавна се търси собственик за банката, която от години се издържа от продажба на собствените си клонове. Активите й към края на годината са 79 млн. лв. Тексим беше основана от Георги Найденов, известен като първия вносител на "Кока-кола" в България. След неговата смърт трезорът се управляваше от дъщеря му Мариета Найденова.

Архив Варна | 14-02-2011, 02:52 | varnautre

Брюксел е готов да налее 400 милиона евро за културно-историческия туризъм в България,

съобщава "Стандарт". Условието е проектите за старините да са вкарани в обща стратегическа рамка. Сега по различни програми до 2013 г. имаме около 200 млн. евро, но се надяваме да удвоим средствата в следващия програмен период, обясни зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. За повече пари в сектора ще настоява и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Той смята, че специализираният туризъм е под потенциала си. Неговата възвръщаемост обаче е пет, шест пъти по-голяма от тази на масовия. В последната година са договорени много проекти, които ще се осъществят до края на 2013 г., допълни Дончев. Според него трябва да се определят ценните обекти и към тях, като първа точка, да се изградят елементарни неща като паркинг, тоалетни и табели.
Помощ от държавата за изграждане на инфраструктура за поне 3 от най-значимите културно-исторически обекти е цел номер 1 на кампанията "Чудесата на България", която в. "Стандарт" организира. На специална дискусия на 16 февруари ще настояваме и за по-тесни връзки между екипите на градоначалниците и министър Томислав Дончев, за да могат кметовете по-лесно да правят годни за финансиране от Брюксел проекти.
Профилът на европейския културен турист, който е нужен и на България, е жена на възраст между 39 и 59 г., с висок социално-икономически статус, образована, с добри доходи, наличие на свободно време и често работеща в културния сектор. Тази любопитна подробност е записана в Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България. Планът е работен в продължение на три години с участието на италиански експерти, които са дали своето ноу-хау на една от най-големите туристически дестинации. Според него България е разделена на тринайсет области, наречени локус - sistema locale culturale. "Велика София" е първият локус. Идеята е да се представи столицата ни не само като административен център, но и като културна столица с древна история и природни дадености. "Долината на тракийските царе" може да се бори за лидерска позиция не само с тракийските гробници и светилища, но и с национални традиции", пише в плана. "Възрожденският град" е третият локус. Той се намира в близост до Велико Търново и заедно с Пловдив е една от двете възможни културни столици на България. 

Архив Варна | 14-02-2011, 02:50 | varnautre

Проверка как е починала малката Анастасия (на 1 годинка и 11 месеца), докато чакала линейка на “Бърза помощ”,

започват утре Регионалната здравна инспекция в София и Министерството на здравеопазването, съобщава "Труд".

Момиченцето издъхна в петък следобед с диагноза бронхиолит. “Всичко започна преди 5 дни. Масовият вирус повали Анастасия”, разказа пред “Труд” майката Веселка Георгиева (24 г.). И продължи: “Детето вдигна температура и извикахме личната ни лекарка д-р Даскалова.

” Според майката в петък джипито установило, че детето е зле и трябва да се постави на дихателен апарат. Това се случило към 15 ч. Семейството тръгнало към най-близката болница, но Анастасия получила пристъп. “Бяхме на ъгъла до 7-а поликлиника и веднага влязохме в нея. За съжаление там нямаше условия за реанимация. Хората бяха много мили, но... Затова извикахме линейка”, добави Веселка.

На въпрос на “Труд” защо още в 15 ч личната лекарка не е извикала реаномобил за детето, майката отговори: “Тогава Анастасия изглеждаше добре. Температурата й се беше понижила. Явно болестта се е развила много бързо.”

“От линия 112 сме получили сигнала за детето в 16,35 ч, 12 минути по-късно, или в 16,47 ч, линейката, която е стояла до “Пирогов”, е тръгнала към 7-а поликлиника”, обясни вчера д-р Георги Гелев, директор на столичната “Бърза помощ”.

Реаномобилът, в който била лекарката педиатър Коцева, пристигнал на мястото в 16,53 ч, или за 6,26 мин. Но намерила детето починало. “През това време личната лекарка д-р Даскалова, шофирайки колата си и пътувайки към 7-а поликлиника, се обадила и поискала реаниматор”, добави д-р Гелев. Диспечерите изпратили втора линейка с такъв специалист - д-р Халил, но 2 мин по-късно му звъннали, че детето е починало, и го върнали. Днес д-р Гелев ще разговаря с диспечера.

“Не обвинявам никого от “Бърза помощ”, това няма да върнедетето ми.

Но да се говори нонстоп за някакви минути и всеки път те да са различни е подигравка”, каза майката на Анастасия. Д-р Гелев твърдеше първоначално, че линейката пристигнала за 5 минути.

Архив Варна | 14-02-2011, 02:47 | varnautre

Горд собственик сте на мощен джип БМВ Х6.

Убийствен дизайн, всевъзможни екстри, елегантен салон, въобще чудо на автомобилната индустрия. Малцина са тези, които могат да си позволят да натискат педала на подобен звяр и да овладяват неговите страсти. Докато вероятно в избрана компания изтъквате качествата на автомобила си, една сутрин се събуждате и от джипа ви няма и следа. Викате полиция. И от криминалистите научавате, че всъщност защитите на всъдехода ви, който струва примерно 150 хиляди, не е никакво препятствие за най-изпечените наши автокрадци. На тях дори не са им необходими 60 секунди, за да изчезнат (бел. авт. - по аналогия с холивудския екшън “Да изчезнеш за 60 секунди”). Стигат им и 20, пише "Труд".

В София действат осем автобанди, за които не е никакъв проблем да отворят и подкарат автомобили от висок клас. Най-често изпечените бандити посягат на джипове БМВ Х5 и Х6, твърдят от МВР. За последния месец 20 такива автомобила с пренабити номера на двигателя и рамата или с фалшифицирани документи и чужди регистрационни табели са били засечени на магистралата край Дупница. Само в последните два дни са засечени пет джипа, съобщиха от полицията в Кюстендил.

Много се крадат и леки коли “Фолксваген” от моделите “Пасат” и “Голф”, както и тузарски “Ауди”-та - всички те с дата на производство през последните две години.

“На месец всяка една от тези групи по три удара да направи, и членовете на бандата ще изкарат колкото повечето българи вадят за една година”, пресмята шефът на сектор “Престъпления, свързани с МПС” в столичната полиция гл. инспектор Димитър Машов.

Архив Варна | 14-02-2011, 02:45 | varnautre

Премиерът Бойко Борисов претърпя травма по време на футболен мач

и потърси помощ в Правителствена болница, пише "24 часа".

Пристигна между 16,30 и 16,40 часа и му бяха направени 4 шева между веждите заради разкъсно-контузна рана, обясни шефът на болницата доц. Любомир Спасов.

Лекарите поставили на премиера съвсем малко упойка (лидокаин) около мястото на раната. Веднага след манипулацията министър-председателят си тръгнал от болницата.

Бойко Борисов трябва да отиде отново при лекарите в Правителствена в средата на седмицата, за да му свалят конците, уточни доц. Любомир Спасов.

По-късно премиерът отиде на театралната постановка „Големанов" от Стеле Костов, придружен от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, министъра на културата Вежди Рашидов и подалия оставка министър без портфейл Божидар Димитров.

Преди да влезе в залата Бойко Борисов подмина журналистите с думите: "Помолих ви да се махнете". Вежди Рашидов обаче обясни, че "Големанов" е поредното представление, към което министър-председателят проявява интерес. Поканата към премиера е дошла в един случаен разговор, в който той е казал: "Дайте да го гледаме - не съм гледал "Големанов".

Архив Варна | 14-02-2011, 02:42 | varnautre

Правителството в Рим обяви извънредно хуманитарно положение заради хилядите нелегални имигранти от Тунис,

които пристигат по бреговете на страната, съобщи АФП. Това ще даде възможност да се приемат спешни мерки, за да бъде контролиран притокът на хора от Северна Африка, както и да може да им се окаже помощ, обяснява кабинетът.

Огромната част от имигрантите пристигали на остров Лампедуза. Оттам се налагало да бъдат препращани към имигрантски центрове в Сицилия и в южната част на Италия. Рим се е обърнал към ЕС за помощ, като е предупредил за риска от хуманитарна криза.

Вътрешният министър Роберто Марони и министърът на външните работи Франко Фратини са поискали спешно свикване на среща на политическо равнище на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС.

Обнадеждени от протестите в Египет, вчера демонстранти от Алжир излязоха на улиците с искания за демократични реформи. Там обаче ги чакаха 28 000 полицаи, натоварени със задачата да блокарат демонстрацията и да разпръснат тълпата. Организаторите на похода съобщиха, че в него са участвали 10 000 души, докато властите твърдят, че са били само 1500. 400 души са арестувани, сред които жени и чуждестранни журналисти.

Кралят на Бахрейн пък отпусна по 1000 динара, или 2650 долара на всяко семейство. Това е мярка за успокояване на шиитското мнозинство преди планираните за следващата седмица протести, коментира Ройтерс. Малкото петролно кралство се смята за най-уязвимо към вълнения сред страните от Персийския залив. Властите вече предприеха отстъпки като увеличаване на социалните плащания и освобождаването на противници на режима.

Архив Варна | 14-02-2011, 02:40 | varnautre

Сенаторът от соцпартията Марлийн Темерман призова сънародничките си да последват примера на Лизистрата... Темерман е гинеколог по професия и носителка на награда на "Бритиш медикъл джърнъл" за политическата си работа по медицински проблеми.

МИРАНДА, webcafeСенаторът от соцпартията Марлийн Темерман призова сънародничките си да последват пример...

Архив Варна | 14-02-2011, 00:03 | varnautre

Иван Темелков, старши спасител в Гражданска защита-Варна, е изкачил най-високия връх в Южна Америка - Аконкагуа,

научи ВарнаУтре.бг. 

Роденият в Сливен алпинист развял флага на България на южноамериканския първенец преди 10 дни - на 2 февруари.

Иван Темелков е  един от най-изявените български алпинисти, участник в многобройни експедиции, включително до най-високите върхове - национална експедиция на Еверест през 2004 г. и  първата българска експедиция на К2 през 2005 г.

От няколко месеца той е в редиците на варненския  спасителен отряд. За себе си разказва, че от много години се занимава с алпинизъм, а още от дете спортува. Занимавал се е с плуване, със ски, след това продължил със състезателно катерене, после с алпинизъм. През последните 3 години работил в Инспектората по образование като експерт по физическо възпитание и спорт. Кандидатствал за спасителния отряд, защото смята, че е най-близко до нещата, които може да прави. "Какво по-хубаво от това да спасиш един човешки живот!", възкликва Темелков в интервю за агенция "Сливен". Ето още някои цитати от там: "От много малък се занимавам с алпинизъм. По онова време това се правеше почти нелегално, тъй като трябваше да имаш навършени 16 години, за да имаш право да изкараш курс и да започнеш да тренираш алпинизъм. Нашият район, Сливен, позволява човек да се занимава с този спорт. Аз имах щастието да израсна в семейство на алпинисти - моите родители са майстори на спорта по алпинизъм. Така, полунелегално, започнах. По-късно продължих със състезателно катерене. Имах добри успехи, участвах в световни първенства. През 1989 г. бях най-малкият участник в световно първенство във Велико Търново. Стигнах до V място на скорост. Бях най-малкият участник в света - само на 15 години, и участвах при мъжете. Ходих и на световни купи. Влязох на полуфинал за категория трудност, бях първият българин в ранглистата. През 1988 година беше неофициалната, а през 1989-та година се проведе първата официална световна купа с ранглиста. И аз взех точки и влязох в световната ранглиста. През 1992 година катеренето трябваше вече да бъде олимпийски спорт, но международните федерации не се разбраха. Всъщност Америка не се разбра с Европа. И тази идея пропадна. Много активно се занимавах с този спорт, но в един момента реших, че вече не искам да се състезавам. Влече ме планината, не състезанието..."

"Еверест е един етап от всичко, което съм правил... Много се изговори и написа за Еверест. А колко малко се каза за К2! Много ме боли за това. Вярно, Еверест е най-високият връх. Но К2 е вторият по височина в света, и е най-сложният от всички 8-хилядници. Ние отидохме на една експедиция, която е много трудна за организиране. Много трудно се ходи там. Бяхме заедно с поляци. Сами направихме всичките си документи. Много, много трудно ни беше!

Колкото до Еверест: Като много неща в България, и ние имахме проблеми

2004-та година беше олимпийска. И парите, които трябваше да се отпуснат за нас, с намериха по стечение на обстоятелствата в последния момент. Благодарение на това, че щангистите ни се издъниха. Хванаха ги с допинг. И тогава министър Лучано отпусна част от парите на нас. И ние хукнахме. Имаше безкрайно много неуредици. Първоначално идеите бяха две: Първата беше на Еверест да се качи жена, затова имаше и жени в подготовката; втората беше - ако може да се направи безкислородно изкачване. Впоследствие всичко се обърка и промени. Намали се съставът от 14 на 7 души, махна се жената от състава. Идеите сеотрязаха, съставът се отряза… Беше голям удар. Лично аз бях решил да катеря без кислород. За мен вземането на кислород на височинна експедиция над 8 хиляди метра, дори над 7 хиляди, е като вземане на допинг - стимулант, който сваля височината. Ако човек иска наистина да види своите сили и възможности, се качва без кислород. И си казва: „Дотолкова мога”. И си слиза надолу.

За К2: Просто го решихме няколко души

Върхът се намира в планинската система Каракум на границата между Пакистан и Китай. Там има 4 осемхилядника, всичките са събрани на едно място. Това е мястото с най- голяма концентрация на енергия. Затова много хора ходят там. Разкошно е, и много по-сложно от Еверест. На Еверест ни хвърлиха от север с джипове, китайците са го асфалтирали заради олимпийските игри. А за К2 вървяхме 7-8 дена. По джунгли, по реки. Разкошно беше, много хубаво! Нещо уникално! Използвахме само двама шерпи, всичко си носехме сами. Без кислород. Бутилка даже нямахме. Но се развали времето. Обърка ни сметките. Десет дни валя! И стана опасно и сложно. Аз се отказах от лагер 1, поради различно мнение с моите колеги. Не го крия. Върнах се. Те продължиха. Но - времето не позволяваше атака на върха, и те също си тръгнаха. През 2005 г. никой не успя да изкачи К2 отникъде. Но височината, която стигнаха нашите, беше добра. Беше най-високото качване на върха за тази година. Това обаче никой не го отчете, никой не го спомена… Нищо не се написа. А бяхме първите българи, които се качиха там. За първи български опит това беше голямо постижение. Нас просто ни върна лошото време. Но мисля, че направихме много. Можеше да не се върнем живи. На 300 метра по-нагоре през 2006 година загинаха руснаци. От лавина. През 2008 г. на същото място на К2 загинаха 11 човека, и то на слизане . Голяма трагедия. Сериозен връх е това! Не е като Еверест - отиваш и го качваш. Миналата година например над 200 човека го качиха... Наклонът му е над 60 градуса - почти една отвесна стена. Грубо се приближава до идеалната пирамида като връх. Има характерни стени и ръбове, по които много трудно се катери. Но горе, на 7 600 метра всичко това се събира. От 8 400 метра започва един голям ледник. Огромен, като ледена шапка. И оттам непрекъснато се къртят и падат парчета. Това наистина е много сложно.

Най-красивата гледка, която съм виждал е в Стара планина – до връх „Ботев” беше

Много лошо време, снежна буря. Водехме хора. Щяха да умрат наистина. Всичко беше в лед. Брадата ми беше замръзнала. Не можех да дишам, чупех си леда по лицето. Това беше през 2003 г. , при минус 26 градуса, голям студ! А и вятър ни хвана… Имаше едни трафопостчета за ток. Хората лягаха в тях и не искаха да стават! Вадехме ги… Ужасно беше! И – изведнъж се показа върхът, горната част на кулата. Тази гледка беше най-хубавата! Изведнъж на всички им дойдоха сили и казаха: „Тези не ни лъжат. 17 часа вървим. Тук е върхът. Ние успяхме.”

Архив Варна | 13-02-2011, 22:42 | varnautre

Централна България.
Някъде срещу вр. Чумерна.
31. ХІІ.2010 г.

Малко балканско село, в което от година на година все по-рано загасват  уличните лампи и в което вече даже няма кой да ги чупи. Село, в което петлите и кокошките са по-малко от жителите му. 

Нищо особено не е това БГ село. Няма си даже англичанин за цвят. Раздържавявянето на имотите отдавна е приключило и там. Толкова отдавна и в своята 100%-ст, че днес нито една от обществените му сгради не работи.

Та, в това село, на главната му улица (единствената всъщност в него), предновогодишно ми разказаха няколко носталгични, патриотични, леко международни, оптимистични, канонични и детски истории.

Патриотично-международната история на Бай Дренчев

Бай Дренчев е невероятно жилав старец. Около 85-87-годишен. Стар отговорен кадър на „Горското”, която му бивша професионална ангажираност и до ден-днешен го стимулира да се „носи” я с фуражката с дъбовите листа, я с униформеното си сако със същите атрибути. Главно по празници. Той е завършил Горския техникум в Долни чифлик (някъде след войната) и всеки заговорил го, го научава почти моментално. Това, което разбира обаче преди това е, че бай Дренчев е участвал в последната фаза на Втората Световна война. При всяка среща с него, през 4-5 месеца, ми съобщава, че още някой от неговите „братя по оръжие” си е отишъл от този свят. После поглежда небето и се прекръства. На сградата на селското читалище има плоча с имената на загиналите му другари в битките при Драва. Всеки ден бай Дренчев, на път за ябълковата си градина, минава и почиства плочата с носната си кърпа...  

Тази зима срещам бай Дренчев в селското магазинче – кафене. (Не, не е ХоРеМаг. Само нещо като Ре Маг, ама по-неглиже.) Здрависваме се. Пита ме как „върви” Долни чифлик.  Не чака отговора и пак пита:

Вие, днес вестник четохте ли?

Ами, не! – отговаряме с магазинера. Денят е 31 декември и разчитам на електронните медии за новините.

Аз четох стар, от през седмицата. Ама новината е голяма! Що не я пускат по телевизията, не знам?!

....

Най-добрата столица за живеене в света през таз’ година била Будапеща! ... Представяте ли си?! Аз съм бил там. През 1945 г.!

Носталгичната история на бай Стефан

Бай Стефан е собственикът на Ре Маг-а. Пенсионер по болест на около 65-т години. Бил е първият частен инструктор на кандидат - шофьорите на камиони в региона. След битов инцидент почти ослепява.  Благославя обаче варненските офталмолози и ме пита дали ги познавам лично. Отговарям, че само по име. Той кима разбиращо и пак ги благославя.

Бай Стефан като дете е бил хорист в черквата и пръв помощник на свещеника. Затова, може би, и в благословиите си към докторите се позовава и призовава главно Господа. И до ден днешен по Великден само на него му гласуват доверие да „бие” черковното клепало. Освен това е и единственият, освен игуменията, който знае с какви песнопения се обикаля черквата и пее с пълен глас.

Говорим си с бай Стефан за Новата година, за традиционните манджи (аз съм си забравила подправките във Варна и се надявам да ме спаси със запасите си в Ре Маг-а), за празничните веселби... Казвам, че този път ми се иска всичко да е тихо, спокойно, да ми остане повечко време за четене, за филми... Бай Стефан пак кима разбиращо: „Ще бъде! Щото вече „не е едно време!”.

„Едно време” или преди 50-тина години, когато бай Стефан бил 10-15-годишен, селото имало около 1000 жители и още неизвестно колко, които живеели в 20-тината му махали. Днес, май, махалите са само 7. По традиция за Нова година селската театрална трупа представяла „премиерното заглавие за сезона”.  Репетициите за постановката били изтощителни и дълги. Два месеца, първо през вечер, а предпремиерно - всяка вечер, се репетирало. Най-„кофтито” в този „тренировъчен” период било, че семейството на бай Стефан гладувало. Майка му била все главната героиня. Време за готвене не й оставяло... „Всичко, деца, е заради изкуството! Нушич, Вазов, Яворов не търпят предателства! Намажете си сега по една филия”...

В нощта на премиерата било най-хубаво. Цялото село, барабар с махалите, се събирало в читалището. Играело се при отворени врати и прозорци, въпреки температурите.  Всички били облечени с най-новите си дрехи. Гладните деца на главната героиня обаче имали предимството да седят точно до суфльора, били „направо в изкуството”...   След представлението хората се преобличали с по-обикновени дрехи. Даже и тези от махалите (носели си втори кат в бохчите). И после – пак в читалището. За танците! Дует от акордеон и каквото друго се намери като музикален инструмент, още два-три часа поддържали настроението...  След всичките тези емоции, посред нощ, хората от махалите си тръгвали. Вървели в  нишка по тесничка пътечка сред снежните преспи от селото към планината, с по един фенер в началото, в средата и в края й. Всеки си стискал бохчата - с новите дрехи за следващата новогодишна премиера...



Е-е-е, не се притеснявай – много спокойно ще си изкараш празниците... и тази година!

Оптимистичната  история на кмета

В това село „практикувам” селски туризъм  от 6 години. Не редовно, но все се записвам по един – два пъти годишно. И от година на година уличните лампи, които светят в него, оредяват. И кофите за смет, също. Тази зима обаче, селото ме посрещна в пълен мрак ... и почти без кофи. Понеже къщите вървят по една отляво и отдясно на пътя, по билото на хълма, докато пристигнеш, закъдето си тръгнал, правиш пълна проверка на живота. В 22.00ч. обаче всичко е тъмно. Кметството и то не свети, черквата и читалището – и те. Къщите, заради по-различното балканско строителтво ли, заради умората на стопаните им, заради високите дувари ли, изглеждат безлюдни...

На следващата сутрин срещам кмета пред Ре Маг-а, качен на каруца си, впрегната към късокрако конче. Кметът е млад къдрокос блондин на 30-тина години с прическа на футболист от 80-те на ХХв. Винаги (освен в нощта срещу Великден) е облечен в дочен костюм, вълнени домашни чорапи и галоши. Поздравяваме се, честитим си празниците. Кметът (и той се казва Стефан) е тръгнал да разнася хляб на бабите и дядовците от махалите, преди да падне следващия, прогнозиран „по телевизора”, сняг. Между другото, този кметски патронаж не му е вписан в трудовата характеристика. По собствена инициатива и то непразнична, го прави. Ходи да наглежда старците при всякаква прогноза и им носи кой каквото е поръчал. Хляб обаче винаги.

Питам го защо този път селото е толкова тъмно и колко човека живеят в него. За тъмното не ми отговаря. За населението казва, че не си спомня точно, но ако искам - ще мине през канцеларията и ще ми каже. Успокоявам го, че не е толкова важно. Той се замисля  и после казва:

О-о-о, знаеш ли я онази долната махала, откъм ливадето? Таз’ махала беше останала само с един човек. Тази година обаче дойде едно младо семейство да живее там. Роди им се и детенце! Значи – през 2010 г. имаме прираст от 3 човека!!!

Оптимистичната история на бай Стефан

Излизам от Ре Маг-а с торбичката с подправки.  Бай Стефан ме изпраща.  Преди това ми е предложил да ме черпи с един чай от мащерка, брана лично от него от селското „ливаде”. Не бил „градски” чай. Благодаря му, отказвам. Но все пак, пак питам защо не свети вечер в туй село. Може и аз да съм крива, ама „по градски” съм свикнала, когато е тъмно на улицата да свети...

Абе, мойто момиче, какво значение има дали свети или не свети?! Ти, знаеш ли, че точно преди да захванат студовете преасфалтираха цялото село?! От табела до табела! Ей, туй на му е хубавото на Европейския съюз  - асфалтират от край до край.

Питам дали асфалтирането е направено с европейски пари, понеже не съм видяла  характерната табела за „харчелък” на съюзни пари.

Не знам, да ти кажа. Ама, няма никакво значение откъде са дошли парите. Досега все само кърпеха дупките.  Един проблем има само, ама май, само аз го разбирам. Нали съм инструктор?! Такава хоризонтална маркировка сложиха, че в цяло село няма къде да изпревариш или къде да се включиш в движението, без да нарушиш закона. И питам ги аз тези, дето чертаха, ‘що правят така, а те казват - питай началника! 

???

С тази непрекъсната линия, ако стане ПТП, винаги ще знаем кой е виновен!... И аз си замълчах...

И аз си замълчах.

Бай Стефан след минута – две пак се включи:

Ти сега не го виждаш асфалта, щото всичко е лед по пътя. Ама напролет, ако дойдете пак, ще видиш колко е хубав ... Като направен от албански битуми!

И точно тогава по „новия” път пристигнаха внучетата на бай Стефан с шейничките си. Идваха от ливадето...

История за „канонните” напътствия на баба Игумения

„Невероятен екземпляр!” е най-честото определение на познати и непознати за игуменката на местния манастир. Тя е и единствената монахиня в него. Не си представяйте манастира като тези, в които сте ходили. Този е от две стаички и коридорче между тях, вдигнати направо на тревата в двора под черквата.  И дворът му не е като описаните в класическата ни литература. Буренясъл е във всеки сезон.  Лятно време сред буренака обаче се забелязват 3 - 4 лехи с домати и краставици. И игуменката, и тя не е като Вазова героиня, въпреки че по пиперливия си език, май, може да се родее с тях.

Баба Игумения, така я наричат местните, се замонашила късно. Почти в пенсионно време. Светската й професия е строителен техник, а по стара адресна регистрация  е софиянка. Поради първата светска характеристика, игуменията инспетира всеки ремонт в селото (и все е недоволна), поради втората – добавя „ме” към глаголите в 3 л., мн. ч. Днес баба Игумения е Божи служител и гид на всеки случайно попаднал в селото. Всяка неделя отваря за час – два черквата, след дълго биене на клепалото. Хора обаче не се завъртат твърде в храма. Понеже малко и все на възраст са  местните, с други баба Игумения е в конфликт, а туристите ставаме късно.

Пращам децата до Ре Маг-а за яйца. Там обаче не зареждали този артикул. Баниците в този район на страната ги правели само със сирене и масло. Бай Стефан обаче предложил да услужи с яйца, купени за неговото семейство. Не от ориенталска учтивост - „Клиентът да е винаги доволен”, а защото „Съседът е повече от брат”.  Докато децата чакали да им донесат яйца, в Ре Маг-а пристигнала баба Игумения.

За Нова година какво ще готвите? – попитала игуменията.

Мама ще прави баница. – отговорила дъщеря ми.

А-а-а, добре! Според канона е! А сурвачки направихте ли си?

Не, тази година забравихме да си донесем.

Не може без сурвачки на Сурваки! Я, идете в градината на бай Кольо и си накършете дрян. Той има много дряновици, нищо няма да му стане. Туй, последното, не е според канона... Ама, без сурвачки не може! ...И да дойдете да ме сурвакате, според канона...

...

Мамо, какво е „според канона”?  - пита след 20-тина минути дъщеря ми.

Архив Варна | 13-02-2011, 20:04 | ВЕСЕЛИНА БОЖИНОВА

Борисов пропиля много, това ме амбицира да търся друго управление на страната, каза тази вечер в ефира на НТВ екскметът на София и служебен премиер на България Стефан Софиянски.

Той упрекна настоящият министър-председател за това, че "отива към еднолично управление", и, че е трябвало "да работи по-интензивно в икономиката и селското стопанство"

Моята история е публична през годините, за добро или лошо, обяви Софиянски и продължи: Но това е така, когато човек се заема с обществен живот. В момента има наслагване, говорене, че преходът бил заложен грешно, че нямало преход – това ме амбицира. Борисов работи лошо, с това правителство не се знае докъде ще стигнем. Борисов пропиля много, това ме амбицира да търся друго управление на страната.

Според Софиянски това правителство няма алтернатива, въпреки че Борисов е харесван. Но той отива на еднолично управление, заяви гостът и каза, че имаме много влошени финансови показатели. За година и половина има един милиард по-малко събрани данъци, например. Борисов имаше 8 милиарда резерв, имаше 512 милиона дефицит, а днес имаме около 6 милиарда резерв, 2,8 мириарда дефицит – от това няма никакъв резултат, обобщи данните Софиянски.

Бойко Борисов трябваше да работи по-интензивно в икономиката и селското стопанство, а сега имаме голяма стагнация, коментира бившият премиер.

Борисов и тези около него не знаят проблемите на обикновените българи, категорично заяви Софиянски. В стапанската сфера това правителство не се учи, те не четат. Аналог на днешното правителство може да се търси преди 1990 година – с това сплашване, с това управление, заключи гостът.

Това правителство се лашка – ще ги вдигаме пенсиите, няма да ги вдигаме. А онзи ден Борисов каза: Радвайте се, че не намалихме пенсиите! Как може да се говори така, възкликна Софиянски. Това са нашите родители, които са ни отгледали в други времена.

Според Софиянски днес хората крият ДДС, защото просто нямат пари, а тази тенденция трябва да спре. Утре ще дойде друг премиер, който, ако е като Борисов, ще има да го критикува...

Днес има страх да се говори, категорично заяви Софиянски и посочи примера с лекарите от ГорнаОряховица.

Аз не напуснах СДС, аз напуснах Костов, но не зная дали бях прав, каза гостът и продължи, че може би е трябвало да остане и да се бори с Костов.

Според източници на Bulgaria News, бившият столичен кмет и министър-председател на служебно правителство се опитва да събере отломките на "Синята идея"  и да заеме мястото център-дясно в политическото пространство. Новата формация щяла да избягва популистките послания и да се фокусира върху икономическите проблеми и перспективи на страната. На 15 март в парк-хотел "Москва" в столицата Стефан Софиянски организира икономически форум по подобие на сбирките на президента Първанов.

Към идеята за учредяване на "ДА(десен алианс) за България" от ССД се присламчвали ВМРО на Красимир Каракачанов,

напълно забравената формация на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев, Клуб "Сенатор" на бившите десни депутати, земеделците на Пинчев, покана щяла да бъде отправена и към ВОТ-консерватори на бившия син лидер Пламен Юруков.
На предстоящите общински избори "ДА за България" гъвкаво ще се мултиплицира на "ДА за София", "ДА за ПЛовдив" и т.н.. Тази абревиатура е доста стара - с нея се явиха на кметските избори в столицата най-напред Надежда Михайлова, а по-сетне и Мартин Заимов.

Новините | 13-02-2011, 19:06 | varnautre

Жена със забит в челото нож беше приета в сливенската болница днес, съобщава Дарик радио.

Преди да бъде прибрана от екип на Бърза помощ 50-годишната сливенчанка изкарала акъла на десетки минувачи.

Около 11,45 часа. в Спешния център е подаден сигнал от тел. 112, че по улиците на града върви жена с нож, забит в челото, съобщиха от лечебното заведение. Медицински екип е изпратен веднага на мястото. Жената е транспортирана с линейка в спешното отделение на болницата.

През цялото време е била контактна. Веднага е изпратена на рентген и насочена за операция. Ножът е отстранен, операцията е протекла нормално, няма сериозно засегнати участъци и голяма загуба на кръв, тъй като ножът е проникнал около един сантиметър и половина в челото. Жената е в съзнание.

Пред лекари казала, че се е намушкала сама, защото животът й бил „черен”. Медици от сливенската болница казаха, че за първи път попадат на такъв случай. Пациентката ще бъде настанена в отделението по неврохирургия.

Новините | 13-02-2011, 17:57 | varnautre

Награда на стойност 160 лева от томбола на "Пантен" чака безуспешно вече две седмици читателката на ВарнаУтре.бг Бистра Антонова. Ето какво ни разказа тя.

На 4 февруари пазарувах в магазин "Елитис" във варненския район "Младост". Трябваше да си купя шампоан и една промоутърка ме уведоми, че ако си купя шампоан и балсам на "Пантен", мога да участвам в томболата на тази марка.

С касовия бон за закупени шампоан и балсам реших да си изтегля талонче. За моя радост се оказа, че печеля ваучер за фризьорски салон на стойност 160 лв. Промоутърката ми записа името, телефона и адреса, като обеща да ми звъннат в понеделник (но кой понеделник?), за да уточнят къде и как ще си получа наградата. Оттогава мина седмица, телефонът ми е винаги включен, но никой не ми се е обадил.

Питам, веднъж като се спечели награда, как след това тя се получава и кой поема отговорност да я предостави на клиента. Как мога аз сега да се възползвам от късмета си, спечелвайки тази награда за фризьорски услуги?

Без цензура | 13-02-2011, 17:03 | varnautre

35-годишната първокласничка от Добрич Юлия Стоева, за която ВарнаУтре.бг писа през декември, е на път да вземе всичките си изпити успешно и да мине в по-горен клас.

Архив Варна | 13-02-2011, 16:05 | varnautre

Триумвират от трима души управлява Варна така, както се ръководи мафиотски картел.

Мисия Варна | 13-02-2011, 14:01 | varnautre

Неизвестни лица са откраднали от музей в Кайро „осем безценни обекта", в това число и статуята на Тутанкамон, съобщават световните агенции, като се позовават на изказване на министъра по старините на Египет.

Новините | 13-02-2011, 11:55 | varnautre