След като вече ви консултирахме как се заминава в училище в чужбина, сега ви предлагаме няколко истории на млади българи, които следват навън.

Първата студентка, с която ви срещнахме беше Хриси, която също учи в Англия. След това ви запознахме със Стоян, който е студент в Дания.

Сега се запознайте с Цвети:

-Разкажи за себе си. На колко години си, от къде си, какво си учила досега и къде учиш в момента. Какви са интересите и мечтите ти?

-Казвам се Цветелина Иванова и съм на 19 години. Родена съм в Силистра, но живея във Варна от малка. Миналата година завърших руската гимназия във Варна с профил френски език. Сега живея в Устър, където и следвам драматургия и филмово изкуство. Винаги съм се увличала по изкуствата, но ми беше трудно да избера между театъра и киното.

-Как избра къде искаш да продължиш образованието си. Мислиш ли, че навън то е по-качествено и ще ти даде повече шансове за реализация?

-Реших да уча в Англия буквално в последния момент. Имах планове да кандидатствам в университет във Франция, когато случайно посетих някакво изложение на английски университети. По онова време вече наближаваха крайните срокове, а аз дори не бях минала изпит за ниво на езика. Всичко се случи като насън - в един момент заявявах, че искам да уча в Англия, а в следващия вече събирах куфарите.

-Кой ти помогна с документите, сроковете, такси, изпити?

-От Интеграл ми помогнаха изключително много. Надали бих се справила за краткото време, което минах, ако трябваше да разчитам само на себе си и на собствените си знания относно кандидатстването. Всичко, което трябваше да направя, бе да им предам определен набор от документи - като свидетелство за завършено образование, копие от лична карта и всичко останало - и те ги изпратиха до университета. През целия процес ме държаха в течение със случващото се. Помогнаха ми при уреждането на общежитие, като ми показаха различните варианти и подадоха молбата ми за настаняване от мое име.

-Скъпо ли е образованието в чужбина? Не само университетската такса, а самият живот, какви са разходите ти? Работиш ли, стипендия, кой ти помага?

-Образованието е скъпо, а разбрах, че от догодина ще става дори още по-скъпо. Университетската такса засега е около 3600 паунда, но английското правителство иска да я увеличи тройно. Аз лично теглих студентски заем, а и всичките българи тук, с които съм разговаряла, са постъпили по същия начин. Не е лесно да се издържаш тук, скъпо е да плащаш общежитие - наемите варират около 250-400 паунда месечно, а отделно разходите за храна и ежедневни нужди не могат да се сведат до под 300 паунда. От университета получаваме стипендия от 500 паунда за учебни материали, която се води задължителна за всички студенти. Не е лесно, и за да се издържаме, трябва, или да бъдем много добре осигурени от родителите си, или да търсим работа при първа възможност. Знам със сигурност, че има много възможности да кандидатстваш за финансиране по различни програми - дали като финансово нестабилен, безработен, неработоспособен - но лично на мен не ми се е налагало да търся такава. Проблемът с работата е, че трябва да подадеш документи за разрешително - задължително е за румънци и българи - и докато получиш трудовата си книжка, минават два-три месеца.

-Мислиш ли, че е по-трудно да учиш там, отколкото тук?

-Не е по-трудно. Езикът може и да е пречка до някаква степен, но прави впечатление само в началото. След това се приспособяваш и започваш да разбираш какъв късметлия си всъщност, след като си получил възможността да учиш на чужд език. Налага се наистина да се чете повече и понякога отнема повече време да разбереш дадена тема, но въпреки това не е невъзможно. Освен това англичаните са по-ограничени откъм знания. Ние, чужденците, имаме предимството да познаваме различни култури, а усилията по изучаване на чужд език ни помагат да възприемаме по-бързо нови знания. Това не е само по мои наблюдения, но и по думите на един от лекторите ми.

-Как виждаш реализацията си, след като завършиш? Ще се върнеш ли в България?

-Все още не мога да дам категоричен отговор на този въпрос. Бих искала да се върна в България, но не знам с какво бих могла да се занимавам там, понеже уча за режисьор, а българското кино не е особено развито. Мечта ми е да спомогна за възраждането на изкуствата в България, но нямам ясни виждания как бих могла да го постигна. Преди това трябва да обиколя, да видя свят. Искам да отида в Азия, дори да следвам магистър в Япония, за да опозная повече култури.

-Какъв е животът там? С какво е различен от този в България. Какво ти прави впечатление?

-Животът е много по-различен от този в България. Нашето градче Устър е сравнително малко и може би заради това е толкова спокойно. Интересното е, че англичаните са крайно доверчиви и не очакват да ги излъжеш или ограбиш. През първата ми седмица тук влязох в един магазин, но носих торба с покупки от другаде, и преди да вляза да разглеждам, отидох да покажа на касата с какво влизам и дали не трябва да оставя торбата при нея, докато разглеждам. Жената ме погледна крайно развеселена и ми каза, че ако желая, мога да я оставя където си искам, но че няма никакво значение дали е в мен. Това може да звучи много глупаво, но лично на мен ми направи огромно впечатление. Хората като че ли имат по-голяма свобода по отношение на поведение, няма разделение на способни и неспособни - в нашия университет например има много инвалиди, умствено изостанали и други студенти, които въпреки всичко получават равни шансове да се развиват в живота, и това е много похвално. Но от друга страна, англичаните са длъжни да спазват прекалено много правила - нещо, което те кара да се чувстваш потискан и ограничаван, ако не си свикнал да живееш с него.

-Как се забавлявате там? Какво правите в свободното си време?

-Както и в България - студентският живот е студентски живот. Излизаме по заведения и дискотеки, събираме се през деня на разходки, спортуваме заедно. Има много клубове по интереси, също и спортни, където едновременно да се забавляваш с хора на твоята вълна и да трупаш опит в любима сфера. Понякога ни организират евтини екскурзии до съседни градове - до Манчестър, до Бирмингам, до Ливърпул.

-Какво е отношението към българите? Познаваш ли други студенти от България там?

-Да, само в моя университет има около 40 българи. Не се познаваме всичките, но никога не се чувстваме сами. Има един българин, който работи в центъра по международни комуникации на университета. Той е завършил студент, един от първите, които изобщо са дошли да учат тук. Специално към мен отношението е страхотно, а не съм чувала и някои от другите да се оплаква. Приемат ни като равни, дори им е интересно да слушат за чужда култура и се радват на акцентите ни. Първият път, когато се запознах с моите съквартиранти-англичани и им съобщих от къде съм, те възкликнаха: "Бербатооов!" Много хора са чували за България, по-специално за София, или за Варна, често и за Слънчев бряг.

-Какво ще посъветваш бъдещите студенти, които мислят да заминат да учат в чужбина?

-Ако искате нещо, борете се за него. Ако имате желание, ще намерите и начин. Ние сме българи и това ние в кръвта - да се борим, за да постигнем нещо. Аз вярвам в това.

Протест на лекари и служители на Специализираната болница по кардиология във Варна имаше днес пред сградата на клиниката, по повод орязаните наполовина от НЗОК средства за операции при инфаркт.

Мотивът, който здравната каса изтъква е, че тя се източва, посочи проф. д-р Николай Пенков.

Лекарите поискаха Здравното миниетерство веднага да преразгледа решението си и, ако наистина има болници, които източват пари, да бъдат санкционирани само те.

Според лекарите, стандартът "Константинов-Зортев" противоречи на правилото парите да следват пациента.

Само на две места във Варна се прави подобно съвременно лечение и сега вместо 15 пациенти с инфаркт дневно ще бъдат приемани осем, което обрича деветия на смърт, смята д-р Пенков. С досегашния бюджет годишно са лекувани 450 – 500 души с остър миокарден инфаркт. Заради настоящото положение броят им трябва да се намали с 50 процента, което значи, че трябва да се връщат пациенти, посочи още той.

По думите на д-р Румяна Радославова, само днес болницата е върнала 20 пациенти, а със забавянето се рискува човешки живот,

За 2010 г. смъртността във варннската Кардиология е била 3,5 %.

След като вече ви консултирахме как се заминава в училище в чужбина, сега ви предлагаме няколко истории от първа ръка какво е да учиш навън.

Първата ни героиня беше Хриси, която учи в Англия, а днес ви срещаме със Стоян:

- Разкажи за себе си. На колко години си, откъде си, какво си учил досега и къде учиш в момента. Какви са интересите и мечтите ти?

- Здравейте, казвам се Стоян Янков. От Сливен съм, на 24 години.

Завърших бакалавър в Икономически университет - Варна, специалност Финанси.

Доволен съм от подготовката, която получих. Колегите от катедра „Финанси и кредит” се стараят да предложат висококачествено образование, следвайки текущите тенденции в света на финансите. Така че имах късмет в това отношение и смея да твърдя, че бях подготвен за образование в чужбина.

В момента уча магистратура „Финанси” (Master of Science in Finance) в „Aarhus School of Business” в Орхус, Дания и естествено амбициите ми са да се развивам в тази насока, тъй като, освен че е преспективно, това е нещо, което правя с желание.

- Как избра къде искаш да продължиш образованието си. Мислиш ли, че навън то е по-качествено и ще ти даде повече шансове за реализация?

- Смятам, че решението ми да продължа обучението си в Дания беше правилно. Университетът, в който уча, е на много високо ниво. За съжаление, наистина няма място за сравнение с българското висше образование. Тук се учи здраво, предметите са практически насочени. Посредством теоретичните модели се изучават съответните софтуерни продукти и програмни езици, които се използват от всички големи компании. Колегите ми са млади хора от цял свят. Така всеки ден се срещам и комуникирам с хора от различни култури, всеки един от тях с различни мечти и идеали, но това, което ги свързва, е амбицията да се развиват, да постигнат нещо, да успеят.  В такава среда мотивацията е още по-голяма. За мен най-големият плюс от образованието в чужбина е точно тези връзки и контакти, които от една страна те обогатяват като личност, а от друга ти дават възможност да имаш добри приятели от цял свят, на които да разчиташ в един по–късен етап.

- Мислиш ли, че е по-трудно да учиш там, отколкото тук?

- Не мисля, че е по-трудно да учиш в чужбина. Естествено, изискванията са много по-високи и е нужно да се отделя повече време за учене. Затова пък начинът на преподаване и обучение прави процеса по-лесен и ползотворен.

По-голямата част от изпитите са 3-часови „отворени изпити”, т.е. студентите могат да ползват всички налични лекции и пособия.  Има и 72-часови групови изпити, след което има и устен изпит.

- Кой ти помогна с документите, сроковете, такси, изпити?

- Заминах за Дания с помощта на Интеграл. Те ми помогнаха с документите, кандидатстването и с полезни съвети и информация. Истински професионалисти, за което съм им много благодарен.

- Скъпо ли е образованието в чужбина? Не само университетската такса, а самият живот, какви са разходите ти? Работиш ли, стипендия, кой ти помага?

- В Дания стандартът е висок, затова и животът е скъп. Средната издръжка на студент излиза между 500 и 800 евро, в зависимост от потребностите. Затова пък заплащането е също високо. В Орхус например, минималното заплащане е около 12 евро/час брутно. Тъй като Дания е социална държава, данъците са високи. Затова пък образованието е безплатно, както и здравеопазването и много други неща.

- Какъв е животът там? С какво е различен от този в България. Какво ти прави впечатление?

- Дания е много приятна и отворена държава. Всички са спокойни и учтиви. Всеки говори свободно английски на високо ниво, така че комуникацията не е проблем. Все пак, ако искаш да си намериш работа, датският е едно от задължителните условия. Курсовете по датски са безплатни, осигуряват се учебници, учители, база и всичко необходимо.

Датчаните са доста различни. Не бих казал, че са студени, просто са различни. Смеят се на други неща и се забавляват по свой си начин. Тук всичко се планира и не е прието да си „различен” и да изпъкваш от останалите. Всеки следва общоприетите правила.  Например, не е прието да минеш да видиш родителите си просто ей така, освен ако не са ти се обадили да те поканят предходния ден.

Една колежка датчанка живее под наем в къщата на родителите си, плаща им наем, имат си договор и т.н. Поканите за „коледни вечери” започват от септември, а самите „коледни вечери” са през целия ноември и декември. Странно за нас може би, но тук е напълно нормално.

В същото време тук много се спортува. Всеки кара колело, дори и да вали сняг. В най-големия студ можеш да срещнеш поредния спортен дядка да тича за здраве. Футболът и хандбалът са много развити и има страшно много професионални и непрофесионални отбори.

- Как се забавлявате там? Какво правите в свободното си време?

- Определено се чувствам добре тук. В свободното си време се занимавам с късометражни филми, като играя и за един местен футболен отбор. Уча и датски. И така 24 часа едва стигат.

За всекиго има по нещо, всичко е организирано и планирано. Организации, клубове и сдружения – само да имаш интерес и да искаш да се занимаваш с нещо.

Относно купони, бъдещите студенти нямат от какво да се притесняват. Всеки петък и събота е пълно с  партита навсякъде. Датчаните обичат да им слагат тема. Например, скоро в общежитието имаше „Doctor`s party” и всеки трябваше да е облечен като доктор или медицинска сестра.

- Какво е отношението към българите? Познаваш ли други студенти от България там?

- В Орхус има и голяма българска общност. Има дружество Дания-България, в което членуват българи и датчани и се организират различни събития. През декември имаше българска вечер и датски оркестър, който свири цяла вечер български народни песни. Наскоро в кметството имаше фотоизложба „Покривите на София”.

- Какво ще посъветваш бъдещите студенти, които мислят да заминат да учат в чужбина?

- Бих посъветвал всеки, който е решил да учи в Дания, да помисли за квартира или общежитие доста по-отрано. Въпреки че всичко е добре организирано, понякога се налага за доста неща да се чака по повече време. Дания, както казах, е скъпа държава и преди да замине, всеки трябва да е наясно, дали разполага с нужните средства да се издържа, в случай че не успее да си намери работа.

И за финал ще отбележа още веднъж: Излезте, учете, развивайте се, разширете си кръгозорите, вижте друга гледна точка. Възползвайте се от възможностите и, дай боже, нещата в България да са по-розови като завършим, за да се приберем и да се развиваме в родината си.

Свързахме се с Бонзи, барабаниста на групата, които ни отговори на няколко въпроса, но не и преди да се увери, че не сме фенове на чалгата.

Бандата е сформирана през август 1998-а от 4 хлапета от София, който дори не са били тийнейджъри тогава - Васил Първановски (китара, р. 20.03.1986), Васил Райков (вокали, р. 6.05.1986), Мартин Стоянов (бас, р. 4.11.1985) и Боян „Бонзи” Георгиев (барабани, роден на 14.09.1989). По това време момчетата са на по 12, а Bonzy е само на 8. Името, което си избират е „Каскадьори”.

След три албума, на 10-ата си годишнина, те сменят името си на Odd Crew.

Най-новият им  - пети албум - "A Bottle of Friends” излезе на 22 октомври миналата година и като истински професионалисти, те вече готвят шестия.

Концертът на Odd Crew във Варна е насрочен за 25 февруари (петък), мястото е метъл клуб "Нострадамус".

Вижте какво каза Бонзи пред ВарнаУтре.бг:

Strength, Pride, Respect, Family (Сила, Гордост, Уважение, Семейство)- какво влагате в това мото?

SPRF...за нас това не са просто думи, може би по-скоро начин на живот. От друга страна, като се замисля, това са нещата, които влагаме в музиката и с които правим музика си. Но и нещата, които получаваме от музиката. Сложно е да се обясни, но понякога просто се чувстваш горд, само защото си част от това семейство, което пък ти дава силата да правиш музика, с която да спечелиш уважението на хората, които също са част от цялото нещо.

Повече от 12 години сте заедно, малко групи са издържали толкова. На това, че сте израснали заедно в житейски и музикален смисъл ли се държи?

Може би да. При нас го нямаше моментът на напасване и моментът, в който се учим да съжителстваме заедно и да се оцелваме. Просто израснахме заедно: "Бяхме 4 хлапета, свирехме в едно мазе" и още сме си тези 4 хлапета и си свирим в същото мазе :)...

Ново име, нов албум, нов клип, дори нов сайт - това ново начало ли е? В смисъл нов етап от развитието ви?

Еми, може би да. Това беше моментът, в който спряхме да бъдем спокойни и започнахме да действаме и да се борим. Само да добавя, че новият албум е втори под това име.

Въртяли ли са ваш клип по някоя музикална телевизия досега? Радията подкрепят ли ви?

Истинските рок радия ни подкрепят, въобще няма място за недоволство. Иначе клиповете на „Каскадьори” са ги въртяли само по ъндърграунд телевизии и един път по Фрактура (предаване за рок и метъл музика – бел. ред.). За ODD CREW още не можем да кажем нищо, тъй като първият ни официален клип в момента е в процес на работа.

Ще участвате ли на някакви фестивали в България и навън тази година?

Да, за сега имаме покани от 3-4 български феста, а за навън - ще се опитаме, но там е доста по-трудно.

За новия албум нещо? Каква е разликата между 3-тия, 4-тия и последния в музикално отношение?

Между 3-тия и 4-тия е доста голяма. Първо сменихме името, текстовете са на английски, самата музика е доста по-мрачна и по-модерна примерно. А разликата между 4-тия и 5-тия е, че вече започваме да отвърдяваме стила на ODD CREW. По-тежък е, по-концентрирани са текстовете, дори и в идеята за SPRF. В дебютния имаше повече парчета единаци, тук целият албум звучи доста единно и надявам се, сме успели да го накараме да звучи като албум, не като просто събрани парчета.

Ставате все по-известни, отзивите за вас са все по-добри, усещате ли го и по какъв начин?

Не знам, аз не обичам такива определения известен, популярен и т.н. Ние сме независима група, без договор с някой дебел продуцент, без побутване от някъде, нищо. Всичко сме постигнали сами със свирене и правене на музика. Нашата "известност" се гради със свирене на живо. И с пиене по баровете, естествено.

До кога една група е ъндърграунд и кога става комерс? Има ли средно положение?

Може би, когато те подгряват Metallica, вече си малко комерсиален.

Кой е най-добрият ви лайв досега, на който най-много сте се забавлявали и вие и публиката?

О, това е доста труден въпрос. Но, може би, промоцията на A Bottle Of Friends беше доста як. И целият момент беше направо космически. За пръв път пуснахме билети на предварителна продажба, свършиха, рискувахме, пуснахме втора дата - и тя се продаде. А концертите бяха магически. Хората бяха жадни, ние също. Не бяхме излизали на сцена от 3 месеца. Въобще беше върховно чувство... Почувствахме се като истинска банда. А най-якото е, че благодарение на Огнян Костовски - режисьора на първото ни официално видео, което ще излезе скоро, имаме заснети кадри от концертите, които ще бъдат включени към DVD-то , върху което се опитваме да работим.

Какво да очаква Варна от концерта в петък?

Както всеки път във Варна, ще е смазващо... Ще си направим една яка ODD вечер. А и благодарение на хората от клуб “Нострадамус” и атмосферата, която има там, ще злоупотребим...

Кои групи и изпълнители са ви повлияли най-много?

Black Sabbath

На кои български групи се кефите?

ASAP, Collapso, Urban Grey, OH, ITSI, 40 Days Later и още много, много други банди, които заслужават много повече, от някои световни имена.

Успявате ли да се издържате финансово с музика?

Няма как да се оплачем,  след като след 2-3 години като ODD CREW имаме бус, студио и много приятели. Но ние сме банда тип бумеранг, всичко се връща обратно в нея. За щастие все още успяваме да се занимаваме почти само с музика.

Имате ли спонсори? Някой подкрепя ли ъндърграунд музиката в БГ?

Имаме приятели, които молим за заеми, когато се наложи... Иначе ъндърграунд сцената се подкрепя от хората, които посещават концертите и си купуват музика.

Моето послание е:

Хора, ходете на концерти на Български банди. Те са на нивото на западните и свирят на една ръка разстояние от вас, а на всичкото отгоре можете да си пиете пиенето с тях след лайва. И не забравяйте, купувайте музиката, която обичате, за да продължават да я правят хората, които я правят. Няма значение какви са по народност.

P.S. Бонус от нас: полезни линкове:

Канала на Odd Crew в YouTube (и двата албума качени тук!), oфициалните профили на Odd Crew в MySpace и във Facebook

ВарнаУтре.бг разбра, че всички пострадали са семейни, като загиналият имал две дъщери, които тази година ще бъдат абитуриентки. Съпругата му работи като санитарка в местната здравна служба.

До тежкия пътен инцидент се стигнало, след като микробус "Мерцедес", който е превозвал работници от село Зърнево до добричката фирма "Данибекс", се поднесъл на хлъзгав участък. Возилото се блъснало в насрещно движещ се лек автомобил "Рено".

Бусът се преобърнал на пътното платно. Пътуващите в него веднага излезли и започнали да вадят пострадалите. Тогава те били пометени от тежкотоварен автомобил. Ахмед Мехмедемин загинал на място, а други трима души от Зърнево са ранени. С опасност за живота е мъж, получил открити фрактури на двете ръце, гръдна травма и тежък шок. Той веднага е бил настанен в реанимацията на болницата в Добрич, където му е била извършена операция по спешност. С много счупени ребра у друг пострадал. Той е транспортиран е до Гръдна хирургия на Окръжна болница във Варна. 50-годишна жена пък е в МБАЛ-Добрич. Тя е без опасност за живота.

Причинната е сключен договор между община Варна и „Хидрострой”, алармират самите рибари от местната Рибарска кооперация „Чайка 2003”.

В понеделник в региона са били разлепени съобщения, издадени от началника на отдел „Строителен контрол”, които обаче не са били подпечатани, че са изготвени Заповеди с №.0716, 0721/21.02.2011 г. и други на кмета на община Варна, издадени на основание чл. 195 ал.5 от ЗУТ.

В тях не да уточнени кои имоти ще бъдат съборени, нито на кои собственици.

В община Варна са отказали категорично да предоставят на рибарите въпросните заповеди, за да се запознаят със съдържанието им.

Единствената информация, която са им дали, е че те не подлежат на обжалване.

Адвокатът на Рибарската кооперация Константин Парчев коментира пред радио „Фокус”, че предприетите в тази посока фактически действия от община Варна са изцяло незаконосъобразни, поради нарушаване на процедурите по издаване на основанията за премахване на постройките и цялостното опорочаване на производството регламентирано в АПК и ЗУТ. От „Чайка 2003” са изпратили молба до Административния съд във Варна, с която молят съда незабавно и безусловно да прекрати действията на община Варна по премахване на постройките, предвид факта, че не са проведени съответните процедури съгласно Закона за устройство на територията.

Голяма част от заплашените сгради са единствено жилище за някои от рибарите и провеждането на незаконосъобразни действия от страна на администрацията ще накърни правата на живущите там.

Според рибарите, община Варна показва двоен стандарт при решаване на проблемите, като за пример визират ромските постройки, които не бяха премахнати, заради разширението на ул. “Девня”, тъй като те също били основни жилища на засегнатите лица.