Всъщност не знам дали е точно професия или просто любимо занимание, но е факт, че вече се наложи през последните години. Кое продиктува нейното възникване? Годините, разбира се.

Вариант едно: Мъже - позамогнали се и забогатели (бързо), оженили се впоследствие за жени (красиви) или  станали красиви после (тунинговани), които са  длъжни да им родят поне едно дете (Ванеса-Мари, Вилиамира или Денис-Николо), което всъщност не могат да траят, защото им отнема  от драгоценното време за разкрасяване и поддръжка. Но не могат и да спрат да се до– и разкрасяват и да се отдадат единствено и само на  наследника, защотооооо ще им спре кранчето за разкрасяване и въпросният мъж  може да си потърси  друга, която все още не е раждала и няма  целулит и стрии след раждането и е единствено и само с нейната си коса без допълнителни кълчища за  обем и дължина, а  щастливо родилата да остане  на сухо и откъм  финансиране, и откъм  мъжови ласки. За да бъде изпълнено  условието на тази запазваща брака и семейната хармония тайна, са необходими  часове - ако не  всеки ден, то поне през ден, прекарани в разни разкрасителници. Е, да, ама кой да гледа  детето след като мама е минимум по два часа заета със себе си. Детегледачка?! Абсурд! Една  детегледачка  струва поне 40 лева на ден (без храната). Пък и бащата  не желае да се мота „някаква  чужда” из къщи, докато той е по неговите си дела, или може би има опасения, че ...”а бе,  всъщност тя, мойта курабия дали само на  фризъор ходи илииии...”. С една дума тунингованата мама остава без детегледачка! И тогава тя открива, че до „нейния”център за красота има кафене  с детски кът... И, оооооо чудо: евтиния - 3-4 лева на час за детски аниматор, който да гледа и забавлява детето без дори таткото да разбере за това.

Вариант две: Майка, баща и дете. Бащата работи до 17 ч, майката до 16.30 ч, а детето е на детска градина до 18 ч.

А) Майката може да отиде на  фризьор след работа (ако излезе 15 минути по-рано от работа), да вземе детето от детска градина, да отидат с детето в някое кафене, където има  детски кът с аниматор и да изчакат таткото след работа. Детето си играе в детския кът (има кой да го гледа да не  се удари), а майката и таткото си пият кафето. Това е вариант, при който не  знаем нищо за бабата. Майката и таткото са само двамата... Като гаджета.

Ама майката от време на време хвърля по едно око - какво се случва в детския кът, „нищо, че има аниматор”.

Б) Бащата взема детето от детска градина. Майката ще закъснее от работа, „защото приключват  месеца”. Бащата пуска детето в детския кът, където има  аниматор, и сяда да си дочете  вестника. Бащата е спокоен и въобще не поглежда  в детския кът какво се случва: „нали плаща на аниматор - той да се  спасява”. Докато дойде майката, малкият вече  е  успял да разясни на „нищо неразбиращия аниматор”, че Инджи от сериала „Перла” най-накрая е забременяла от Мехмед.

Вариант три: Детето има рожден ден. „Стига вече сме събирали вкъщи баби и лели! Децата  ще играят в детския кът на пицарията. Там има и аниматор, не е скъпо, ще ни направят и отстъпка за толкова деца, а ние  спокойно ще хапнем-пийнем с майките и татковците на  другите  деца".

Колелото се завърта и, ако си малко по-предприемчив и проницателен, веднага намираш място в кафенето и пицарията си и правиш детски кът.

Обзавеждаш го шарено и по детски забавно и търсиш аниматор. Трябва да  е млад човек, усмихнат, спокоен. Да не избухва  лесно, да намира как и с какво да забавлява децата. Да може да  играе с деца. Не  е лесно.

В пицария в центъра детският кът даже си има  име: „Ко Ко Джо”. Аниматорът на  смяна днес там е Зинеп. Родена  е в Швеция, но е била на една годинка, когато семейството й се прибира в България. Тя  е студентка в Свободния университет. Учи счетоводство и финанси. Ама  трябва и да  се издържа.... Харесва  работата си като аниматор. За нея това е забавно и разнообразно. Е, понякога по-малките я изморяват. Но пък те са и по-забавни. Учи ги да познават буквите, числата, цветовете...

Смешното е, че и тя като хлапетата се страхува от пукане на балони. Има си и любимци - редовни посетители в „Ко Ко Джо”. Според Зинеп има  разлика при децата в една и съща възраст, но с различно възпитание и семейна  среда. Няма лоши деца, но й се е случвало да чуе думи като „идиот” и „мърша” от устата на 4-годишни. И тогава влиза в ролята на  възпитател, макар че: ”Аз трябва да ги забавлявам и играя с тях, а не да ги превъзпитавам”. Винаги пита  децата на какво биха желали да играят. Най–често  играят на „Майки и деца”. Ролята на бащата  в детските игри не фигурира.

Понякога майките оставят децата и се  забравят в приказки с приятелки  на кафе. Ако някой доведе видимо болно дете (хремаво или  кашлящо) Зинеп тактично  обяснява на  родителя, че не може да го приеме.

„Харесва ми да работя като аниматор. Не знам докога", казва Зинеп и бърза да влезе в детския кът, защото там вече я  очаква един малчуган.

Баба му си поръчва едно фрапе, а  аз оставам да погледам малко, защото и на мен ми е забавно...

Властта обаче твърдо е решила, ако не да запази броя на населението си в границите на държавата, то поне да я напълни с туристи. Видовете туризъм ще бъдат разпределени според стандартите за качество в новия Закон за туризма. Докато го съобщаваше, ресорният зам.-министър Иво Маринов едва ли си е представял

категориите „краен примитив”, „чалга терор”,

„пиене до смърт” или „бетон без край”. Лошото е, че доста от вече заминалите си мислят в тези категории – на горещите хотели без ток, чалгата до зори, пиенето по левче и бетонните комплекси. Нито една от тези екстри не е включена в рекламите, с които ще залеем няколко водещи световни телевизии, за да привлечем с поне пет процента повече туристи догодина. При цена повече от седем милиона и половина и още почти половин милион за изработка резултатът е патетичен, банален и напомнящ вече гледани клипове – тоест, всичко, което рекламата не трябва да бъде. С тези баналности министерството на Трайчо Трайков започва атака под мотото „Магията живее тук”. Което си е истина – колко пъти тази седмица си казахте „не е истина”, ама то си беше? Но пък разминаването между реклама и реалност може да бъде най-голямата магия – докато стигнеш до спа хотела, и

феята на зъбчетата ти е обрала всичките зъби

заедно с пломбите, синьото море понамирисва на липсваща канализация, а делфините най-често са в незаконните мрежи. Но пък на идващите отвън им е евтино и те мижат за останалото. Ние, и да мижаме, вече даваме една трета от доходите си за храна. Реколтата пшеница се оказа, въпреки прокобите, добра. От земеделското министерство продължиха да твърдят, че високите цени на хляба са спекула. Хлебарите, обаче, вече говорят за цена от над лев и 70 и бавно променят цифрите по етикетите. Същото става и с олиото. А във Варна килограм сух чесън вече струва шест лева – колкото килограм пържоли на промоция. Зеленчуковите борси, въпреки ежегодните драми на производители и клиенти с прекупвачите, засега са встрани от интереса на ГДБОП. Но борците с организирана престъпност тази седмица се заеха със саламите.

Акцията „Дупетата” предизвика единични възторзи

из форумите – че най-накрая някой се е загрижил за здравето ни. Повечето обаче крайно неблагодарно напомниха, че новият стандарт далеч не е задължителен, лаборатории за контрол на практика няма, а от „Дупетата” резултатът ще е изчезване на евтините разфасовки с изрезки, които често са по-качествени от не дотам ясното родно производство. Обясненията, че само ние ядем изрезките, не издържа пред личните впечатления от европейските магазини, големите обвинения стигнаха до дежурната фраза „проверката ще покаже” и „Дупетата” замирисаха на браншово разчестване на сметки. А докато не бъде въведен БДС за доходите ни, всякакви опити да ни накарат да плащаме повече за хипотетично качество са обречени на пълен провал. Проучване на Евростат тази седмица показа в сравнителен план, че България със сигурност е най-бедната, но не и най-евтината страна в съюза. А докато говореше за проблемите на потреблението един банкер – Левон Хампарцумян, достигна до

неподозирани открития за пазарната икономика,

търсенето и предлагането. Той ни предупреди да си приготвим още стотинки за такси, ако искаме да продължим да ползваме банкоматите, защото колкото повече банкомати имало, толкова по-скъпо излизало поддържането им. А, разбира се, банките няма да плащат за поддържането на собствените си банкомати, щом могат да накарат нас да го правим. Но ако искаме да има развитие на икономиката – трябва да потребяваме. Скоро предстои да ни облъчат с реклами и на тази тема – изтичат последните дни, в които се събират оферти за покъртителната обществена поръчка

„За Бога, братя, купувайте”

или „Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска”. Иначе казано – по идея на финансовия министър, от бюджета, където няма пари за здраве, образование и култура, ще бъдат извадени милион и половина лева, за да ни убеждават с картинки и клипчета да харчим повече от парите, които нямаме. В категорията на още повече нямащите наесен ще влязат и студентите – отличници. Парите за стипендии свършвали, така че ще ги получават само докторантите и майките, а за останалите – ако има. Но пък министърът на образованието Сергей Игнатов поиска „разтърсваща реформа” във висшето образование и науката. Ако е достатъчно разтърсваща, може би след години няма да имаме лични документи, в които един професор – социалният психолог Петър Иванов, да открие 17 правописни и пунктуационни грешки и дори една фактологическа, според която във всеки град има МВР, а не ОДП. При достатъчно разтърсване на образованието може би няма да има констатации като тази на лицензирания одитор Султана Българенска, която твърди, че между 30 и 40 процента от информацията в годишните финансови отчети на фирмите е невярна. Макар че там разтърсването ще трябва да е по-мащабно, защото изводът на одитора е – „за решаването на проблема с финансовите измами

у нас няма държавна воля”

Ако бъдат разтърсени подложените на образование, те може би няма да си позволяват, като интенданта на варненското ТМПЦ, да повишават тон на Сия Папазова. Трус може би ще доведе до опомняне в Комисията за регулиране на съобщенията, която, за да улесни потребителите и за да освободи по-малко от 14 хиляди стационарни номера, е на път да ни накара да набираме кодовете на градовете като пощурели при всеки разговор. Макар че е трудно да си представим разтърсване, което може да впечатли депутатката Геновева Алексиева. След като оскандали конкурса за доценти – офталмолози, като гласува за дъщеря си, тя попадна на прицела на колегите си и заради лобистки прокараната клинична пътека, от която практическа полза за децата с лениво око няма, но пък за семейната клиника – твърде много. Въпреки това дамата напусна постовете си в парламента „смаяна” и „ужасена” от атаката срещу нея, с твърдото убеждение, че е

права, наклеветена и жертва на дребнави дрязги

Оставката е пета за ГЕРБ-кадрите в здравеопазването, което сигурно е симптом на някакво заболяване. Главният диагностик обаче този път беше крайно сдържан - Бойко Борисов заяви, че е „доволен от нейната адекватна реакция”. Не стана ясно от коя част – от „смайването” или от оттеглянето, не разбрахме и друго – ще има ли нов конкурс за доценти и преразглеждане на излишната клинична пътека. И докато в здравната комисия си играеха на философи и обсъждаха морала и закона, председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов обяви, че това, което се случва в реалното здравеопазване, си е чиста ликвидация. Под натиска на цифрите здравното министерство призна тази седмица, че съкращенията са засегнали и спешните отделения, които за юли са получили половината от предвиденото. Разбира се,

виновни са пациентите, които се „самонасочвали”

към спешните кабинети с не толкова спешни болежки като остри инфекции, рани и ухапвания. Вероятно този, който е писал констатациите, не се е опитвал през последните години да намери кой друг да му обърне внимание в събота вечер, например. И ако на ухапаните и порязаните може да бъде припомнен приниципът на самозадоволяването, то при отровените и изгорените трябва помощ – много, качествена и веднага. Пострадалите от Източна България може и да не я получат. Защото единственото място е Военноморската болница във Варна, а там парите свършиха в средата на месеца. И ветеринарите от Врачанско, като протестираха с писма и обяснения, решиха тази седмица, че ще почакат още десет дни и после ще застанат под прозорците на земеделското министерство и

ще му ударят един протестен кючек

- за да е ясно на всички, че сме в страната на чалга чудесата. Седмицата беше пълна и с исторически дати. Дали защото не се задават никакви избори, или защото жегата беше голяма, но нито на Петрова нива, нито дори на Шипка забелязахме някой от големите държавни мъже и жени. Премиерът не се появи и на откриването на паметника на жертвите на тоталитаризма в България, затова пък опозицията групово се отчете на честването на акцията при Жабокрек. Там, ако не знаете, в една почивна станция са избити ранени германци. Покрай тези шумни присъствия и отсъствия беше съвсем логично, че изобщо без шум мина поредната годишнина от палежа на Партийния дом в София. През седмицата върволицата полицейски акции от последните дни се преобразува във върволица от дела по съдилищата. Ставащото вътре и около българската съдебна зала накара анализатора на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов да заяви: „Съдът все повече

започва да прилича на реалити шоу”

Един от участниците се осмели да протестира срещу режисьора. Окръжният прокурор на Силистра Димитър Чолаков възнегодува, че МВР огласили по медиите акцията „Каналджиите” преди да уведомят наблюдаващите прокурори. Единичното недоволство не попречи на вътрешния министър Цветан Цветанов да се похвали, че през последната година има „много добро институционално взаимодействие между МВР, прокуратура, ДАНС и НАП”. И не пропусна да се оплаче от прокуратурата, която се държала доста строго към МВР и „винаги се стреми към изискване на повече доказателства”. Търсенето на доказателства не винаги носи радващи резутати. Любопитният Валери Атанасов разбуни духовете, като занесе новичкия си паспор, оборудван с чип, на полицаите в Естония, където живее, и те открили, че

вътре няма никой

После в София му намерили и снимката, и отпечатъците, а липсата им в Естония се обяснявала просто – паспортите ни имат кодирана информация, за която ние не сме дали ключ никому. Иначе вълненията около сдобиването с новите документи продължават и, казват, от септември щели да станат още по-интензивни. През седмицата екоминистерството предложи текстове, според които всеки, който цапа, ще бъде пращан да полага обществено полезен труд. Определено количество хора заявиха в анкета, че подкрепят идеята. Интересно е само дали знаят, че и сега в общинските правилници има безброй глоби за фасове, хартийки и кучешки купчинки, които, въпреки текстовете не намаляват. За пореден път журналисти питаха

какви чудеса стават със Сребърния фонд,

депозиран в БНБ срещу смешна лихва, която на всичкото отгоре заминава за сегашни държавни харчове, а не за бъдещи пенсии.  Пак тази седмица се намери нов крепител на етническия мир в страната – цар Киро, който цветисто разясни как ни брани от гражданска война покрай някакъв негов си кръчмарски спор. А министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев обеща през септември всеки втори ден да се правят първи копки на нови пътища. Не стана ясно дали свободните дни ще се уплътняват с рязане на ленти, както се полага на година с избори, или ще ремонтира след първите копки. Един недоволен от чудесата в родината си гражданин – Атанас Чобанов, застана с табела срещу американския посланик в Царево, за да протестира срещу легитимирането на бившите агенти на Държавна сигурност, но единственото, което си спечели, беше отвеждане „за беседа” в полицията. Един друг, характерен за изборните години спор беше подет наново тази седмица –

да гласуват ли неграмотните

Причина за предлагането на крайно изкусителното, но и крайно незаконно решение станаха ромите, които се върнаха от Франция. На държавно ниво те бяха наречени „вътрешен проблем на Франция”. Скандалът, който устрои един таксиметров шофьор на варненското летище, сложи многозначителна и натоварена с подтекст точка. Той обвини една от пристигналите, че му е задигнала портфейла, докато той кротко стоял забравен на една бензиностанция, имаше извинения и реплики за срама за България и за човешките права и така голямата тема кротко се стопи до стандарните клиширани истории за ромите и за „тук” и „там”, които вече са толкова невъздействащи, колкото и туристическите ни реклами. Макар че и там са възможни чудеса – Франция ни върна ромите, защото работели нелегално. Наистина - нелегално, но все пак ключовата дума е „работели”. Но пък без тях трябваше да си говорим за световни явления като легитимирането на маргиналните религиозни и расистки общности и растящата им популярност, които рано или късно ще ни застигнат. И за нефинансовите измерения на финансовата криза, които включват втвърдяване на тона към „другите” изобщо. И за развращаващите местни практики на изборен бартер – глас срещу липса на контрол и санкции в ромските гета. И за тъпаните на ромското включване, които заглушиха шума от краденето на пари за реалната ромска интеграция. За бъдещето, което си подготвяме, като култивираме поколение след поколение професионални безработни за вътрешна употреба.

показала проверка на „Монитор”.

Дългогодишните търговци на Горубляне внасят по-запазени коли от чужбина, за да не изгубят клиентите си у нас. „Търсят се само коли, произведени след 2000 година, с новото поколение комън рейл двигатели, които дават разход 5-6 на сто. На практика тези дизели са вечни, защото на две от най-желаните марки моторът е с верига и може да го карате един милион километра,
сменяте само масло и филтри”, разказаха опитни търговци, които от 15 години си изкарват хляба на борсата.

Противно на всички очаквания, оказва се, че в условията на икономическа криза българинът купува само скъпите модели. Колите от нисък клас в момента залежават, а ако са с две врати, продажбата им става още по-трудна. В същото време моделите на „Мерцедес”, БМВ, „Ауди” и по-рядко „Фолксваген” или „Опел” на цени от 10 до 15 хиляди лева са сред най-търсените.

„Хит на пазара в момента е „Мерцедес 220 CDI”. Вкара ли се такава кола, веднага се купува. Навън също трудно се намират, защото и там има търсене за тях. Единственият вариант да я намерите е, ако цветът й е син. Никой не купува син мерцедес, искат само черен или сив”, обясняват търговците. Доста често цветът определя и цената на колата. Заради боята стойността на даден автомобил може да падне с 1500-2000 лв. Червените мерцедеси също били непродаваеми, тях ги търсели само турски клиенти.

Беемветата пък били любимата марка на фолкизпълнителките, докато на „Ауди” най-търсен бил моделът А4, твърдят продавачите. Според тях през лятото пазарът отново се е събудил.

Предстоящата кампания за реклама на родните курорти по няколко от най-гледаните световни телевизии със сигурност ще сблъска много мнения. Защото споровете кои са най-големите козове на България в туризма са неизбежни. Вариантите са много. Още повече, обаче, са нещата, които могат да изгонят туристите от родината. Във възникналата дискусия Любомир Старидолски сложи розовите очила, а Руслан Йорданов зае позата на песимиста.


Руслан Йорданов

"Да се живее в България е вълшебство." Едва ли би могло да се измисли по-удачно лого за реклама пред чужденците. В безкрайните чудеса, които озаряват тукашния живот, са затънали не само почитателите на Хари Потър. Дори на преживелия какво ли не редови гражданин му се налага да се изненадва по няколко пъти на ден от непредвидени чародейства. Какво остава за странниците, които по волята на съдбата и съблазните на туроператорите са попаднали в китната балканска страна. Съществуват, обаче, някои черни магии, чието преборване настина може да превърне летуването у нас в романтична приказка.

1. Безразборното строителство
Всички се оплакват от удавените в бетон курорти, но никой не прави нищо по въпроса. Дори приетият от парламента Закон за устройството на Черноморското крайбрежие не успя да попречи на архитектурната оргия. Спря ги донякъде финансовата криза, която стопи балъците, готови да извадят 1500 евро за кв. м за апартамент в хотел на седма линия с изглед към кухнята на комшиите. Въпреки това някои от "перлите" като Слънчев бряг, Несебър, Златни пясъци и Созопол приличат на пустинни градове, където зеленината е унищожена в полза на търговските площи.

2. Пътищата
Българите като цяло свикнаха с войната по шосетата, която отнема около хиляда човешки живота на година и отчита близо 10 хиляди ранени. Чуждите туристи обаче нямат нищо против това, да не бъдат излагани на излишни рискове и да се върнат живи и здрави по родните си места. Откриването на малки летища, както и наченатото ударно строителство на магистрали ще реши до голяма степен проблема с достигането на известните ни курорти. Все пак обаче остават големи области в България, които са привлекателни за летовниците, но пък пътната им мрежа изглежда като жертва на бомбардировки.

3. Криминалният контингент
Летните и зимните ни курорти са магнит за сутеньори и проститутки, джебчии, просяци и измамници. Представителите на тези специфични занаятия с право смятат, че там ще намерят най-добра реализация. Нерядко техните усилия съвпадат и с тези на полицаите и охранителите, които са готови срещу някой лев да си затворят очите.
В резултат на което полицейските управления са пълни със западняци, изгорели от кражби и всевъзможни мошеничества. После тези туристи разказват на воля премеждията си от България в местните вестници и създават погрешни впечатления у други потенциални посетители.

4. Ментетата
Склонността към копиране на западните образци се дължи на две нашенски черти. Едната е ниското самочувствие на българите, които не вярват, че могат да създадат нещо качествено и самостойно. Втората е изкушението "ако мине номерът" с нещо по-евтино. В резултат на това и на липсата на контрол чуждият турист се угоява с боклуци, напива се с гаражна ракия и слуша до болка втръснали му песни, пяти фалшиво на плейбек. В този смисъл автентичен продукт у нас създава развиващият се селски туризъм.

5. Липсата на контрол
Всеобщото убеждение, че няма правила или поне няма кой да следи за спазването им, е най-големият порок и на туристическия бранш. От една страна, това е изгодно на хотелиерите, кръчмарите, търговците и таксиджиите. Те могат да стрижат и баламосват, както си поискат чуждите туристи. Проблемът е, че след това всичко се връща като изграден лош образ на страната и намаляване на притока на летовници.

Предстоящата кампания за реклама на родните курорти по няколко от най-гледаните световни телевизии със сигурност ще сблъска много мнения. Защото споровете кои са най-големите козове на България в туризма са неизбежни. Вариантите са много. Още повече, обаче, са нещата, които могат да изгонят туристите от родината. Във възникналата дискусия Любомир Старидолски сложи розовите очила, а Руслан Йорданов зае позата на песимиста.
Любомир Старидолски:
Франция поде кампания срещу ромите от Източна Европа. Доброволното експулсиране срещу 300 евро на калпак си е жива далавера. Току-виж много българи са се писали цигани само за да си направят една отпуска на аванта. Извън шегата акцията на Никола Саркози си е чисто пиар ход на отчаянието. Заиграването му с национализма е последният спасителен пояс, който цели да отклони вниманието на обществото от икономическия провал на кабинета. Но както са тръгнали работите в Страната на шансона и света нищо чудно скоро французите сами да тръгнат с мургавите братя към България поради поне 5 причини.

1. По-стабилни сме икономически
Според икономически показатели сме по-стабилни от поне половината страни в ЕС. Дефицитът на Франция гони рекордните 8 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП), а нашият е под 4%. Към това можем да прибавим и ниските данъци у нас, както и възможностите за развитие на бизнес. Пазарните ниши на Запад са запълнени до откат, докато по нашите ширини още има много топла вода за откриване.

2. У нас животът е спокоен и евтин
Знамето на грубия национализъм, което развяха уж културните французи, има много по-дълбоки корени. За никого не е тайна, че управляващите в Париж погнаха беззащитните роми, защото не могат да изгонят милионите африканци. Истинският проблем с френската имиграция са именно тълпите аутсайдери, които ежегодно пристигат от Конго, Кот'д Ивоар, Нигер, Сенегал и другите бивши колонии. Заради тях страната бе на крачка от гражданска война през 2005 година. Уличните боеве в предградията на Париж и днес са ежедневие, а всяка непремерена усмивка на президентската половинка - манекенката Карла Бруни, може да отприщи нова френска революция.
В същото време България се превърна в остров на спокойствието, санаториум, където всеки иска да живее. Англичани, холандци, белгийци, японци и руснаци се надпреварват кой пръв ще изкупи свое село в Подбалкана. Но в нашата страна е хем евтино, хем здравословно да се живее. Да не говорим, че природата ни е дива и приказно красива. За все повече чужденци обаче е от значение и фактът, че ГМО-продуктите са персона нон-грата в България. И доматът на пазара си мирише на домат, а не на риба.

3. Природни бедствия ни подминават
Докато по цял свят като че ли е дошъл Денят на страшния съд, у нас природните катаклизми, да чукнем на дърво, се разминават. Наводнения във Франция през юни взеха десетки жертви, пожарите в Русия едва не изпепелиха Москва. Щатите, Китай и Япония редовно ги друсат 6 по Рихтер и нагоре. А у нас най-много някой слаб трус да мине, колкото да ни напомни, че сме смъртни и Раят още не е на земята. Толкова сме се разглезили, че през август оревахме света - защо летните температури били над 30 градуса?!

4. Страната на съкровища и чудеса
България е страната с най-много зележи на древно злато на глава от населението. Артефактите са толкова много, че иманярството вече се е превърнало в цяла професия.
Панагюрското, Рогозенското и Вълчитрънското съкровище са ненадминати със своята ювелирност. Древните скални комплекси Перперикон, Татул и Белинташ заедно със Седемте рилски езера пък са едни от енергийните цетрове на света. Не случайно там идват хора от цял свят, за да се зареждат и медитират. И да пият вода от лековитите аязма и извори, които бликат из цялата страна. Всъщност родните исторически и културни забележителности са толкова много, че енциклопедия "Британика" надали ще може да ги побере всичките. А само мощите на свети Йоан Кръстител биха стигнали за една малка България.

5. У нас все още има аванта
Никъде по света няма такава аванта на безплатни водка и бърз интернет, както у нас. Вече във всякo заведение или парк човек може да влезе и да си поцъка в мрежата без никой да му виси на главата за пари. По Черноморието пък алкохолът е бонус, а сексът след флирт по родните кръчми още free. Българките са безумно красиви и за разлика от французойките, например, още раздават ласки и без да се бъркате за портфейла.
Е, ако тези пет причини няма да трогнат чужденеца, остава утехата, че ще му оставят хубав спомен. И може да го накарат да прескочи у нас и другото лято.



Е

преподавател в Икономическия университет във Варна и член на УС на Туристическата камара:

Туризмът възниква с търговска и религиозна цел още в Древен Египет. По-късно елините измислят здравния туризъм, по-известен днес като СПА и уелнес. През Средновековието се появява културният туризъм на аристократи от Европа, познат като “гранд тур”.

С Казанова в средата на ХV в. се свързва възникването на хазартния туризъм и на романтичния, който днес малко грубичко наричаме секстуризъм.Флиртът и романтиката са естествено начало на плътските радости. За да остане траен спомен, трябва да има приятни преживявания. Затова не съм съгласен с разбирането, че гларусът досажда на жените.

Не беше така. Идваха заможни дами, които търсеха флирт, приказка, която да им бъде разказана за една-две седмици, и си намираха подходящия партньор за това.

За него такова общуване също беше удоволствие. Двуседмичното летуване на една такава двойка беше свързано с около 1000 германски марки за сметка на дамата - съвсем доброволно и от сърце. Преживяването изисква вечери в ресторант на маса с бяла покривка, ленени салфетки, хубаво вино, свещи и танци. Сега това го няма.

Днес секстуризмът от флирта се обърна към чистата физиология. Млади хора идват тук не за да обогатят паметта си, а да я рестартират. Искат да се върнат в родината си и нищо да не помнят. Наблягат на алкохола, хапчетата и нерегламентираната проституция в нашите комплекси. След акт на плажа остава споменът за скърцащ пясък, вкус на солено тяло и опразнен джоб.

Легендарните български плажни гларуси няма да изчезнат изцяло, но вече не са това, което бяха през 80-те години, например. В туризма ол инклузив всеки е дошъл да яде и пие колкото може повече. И не остава време за нещо друго, камо ли за романтика. Търсенето на гларусите намаля и мохиканите сред тях го отчитат.

Вече не говорим за гларуси, а за гларуски и за чайки, които отмъкват туриста зад някой храст, за да му вземат 20-30 евро.

Има политици, които от няколко години говорят, че трябва да се регламентира проституцията. И докато се правим, че я няма, не помагаме на туризма. Напротив. Присъствието на нерегламентирана проституция в нашите курорти води до отблъскване на по-културните и по-заможните туристи и подменя нашата клиентела.

Вече 60% от базата е не за хора, които искат да обогатят преживяванията и спомените си. А за такива с безконтролно поведение, което в собствените им страни не търпят.

На романтичния туризъм трябва да се гледа сериозно икономически, както се гледа на LGBTтуризма например, ориентиран към лесбийки, гейове, би- и транссексуални. Това са си икономически ниши.

Нека пуританите да не бързат да си казват “Гледай ги сега тези за какво говорят!”. Като отидете на сайта на Австралия, ще видите, че държавата има такава стратегия за развитие на гей туризма. Оценили са го като пазарен сегмент и са преценили, че той носи и доста пари, когато е направен регламентирано и в рамките на нормалното, без да пречи на останалите хора и да ги скандализира.

В Австралия имат изследване върху потребителите какво обичат, кога, как, защо. Има разработени и подходящите продукти - определени места, курортчета, ориентирани към този вид клиенти, така че да не се пречи на хората с друга сексуална ориентация.

Между другото тъкмо те са по-толерантни и се съобразяват повече с местното население от някои туристи с хетеросексуална ориентация, които си казват: “След мен и потоп. Мога да пия, да се бия и да правя боклук.”

Друга интелигентна и платежоспособна група са нудистите. Известни са затворени комплекси, където хората без дрехи могат да се забавляват, спортуват и да завързват запознанства без да дразнят другите.

Виждам голямото завръщане на българските гларуси и икономическия ефект от това. Например, един качествен плажен мъж от 80-те години носеше 3 пъти повече пари за дестинацията от една мургавелка сега. И тогава приходите бяха нерегламентирани, но оставаха в страната. Навремето една германка харчеше 1000 марки за романтичната си ваканция и оставяше на гларуса още 1000 за зимата. Чувал съм за мъже с по 2-3 туристки на сезон, които си правеха график, за да не се засичат. Но това е на равноправна, взаимноизгодна, романтична основа. И пак ще кажа - създаваха се спомени, а сега се заличават.

Ние сме се ориентирали към туризъм тип “голямото плюскане”, а можем да завием към туризъм “голямото преживяване”. Защото туризмът е една приказка, която трябва да се драматизира с участието на туриста и тогава за него остават трайни спомени. В момента ние разказваме една скучна историйка за малко пари. Развиваме туризъм с нелошо качество на ниска цена и води до клиентела, която е за ниска дестинация и която не заслужаваме.

Внимание към банковия сектор имаше, макар и по-слабо. Книжата на Първа инвестиционна банка поевтиняха с 0.72% до средно 1.939 лв. и 10 600 лота изтъргуван обем. Акциите на Централна кооперативна банка поскъпнаха с 0.84% до 1.198 лв. и 11 470 лв. обем. Българо-американска кредитна банка поевтиня с 1.20% при едва 173 прехвърлени акции.

Обикновената и привилегированата акции на "Химимпорт" отново привлякоха инвеститорското внимание. Обикновената поскъпна с 0.63% до средно 2.400 лв. при 20 897 изтъргувани лота, а привилегированата загуби 1.4% при обем 20 600 бр.