Това заяви на пресконференция в Добрич златното момиче на България от 80-те години Лили Игнатова, запитана дали е получавала предложения да тренира друг национален тим и би ли се съгласила да го води.

"Получавала съм покана да водя чужд национален отбор, но не се съгласих. Помагала съм, като дори през 2007 година бях в Бразилия. Те ме поканиха да водя състава им за олимпиадата през 2008 г., но отказах", каза легендарната ни гимнастичка от близкото ни минало.

Тя е на мнение, че голяма част от родните ни специалистки са избрали да работят в чужбина, тъй като в страната ни е трудно те да се издържат с треньорство, ако нямат странични доходи. Другата причина е липсата на реализация.

"Много са факторите за успеха на нашето поколение. Бяхме точните хора, на точното място и в точното време", каза Лили.

Днес Лили Игнатова посети и целодневна детска градина №8 "Бодра смяна" в Добрич, където се срещна с групата, която се занимава с художествена гимнастика и тяхната треньорка Ганка Пенчева.

Той е по програма „Автентичен фолклор” на Национален фонд „Култура”. В рамките на проекта децата се запознаха с традициите за изработване на кукли в Добруджа. Те участваха в работата на ателието за кукли заедно със своите родители и преподаватели, където измайсториха кукли от царевична шума, от царевичен кочан, от дървени лъжици, от плат, кратунки, други природни материали и хартия.

При това те имаха подкрепата на етнографите от Регионален исторически музей в Добрич и приложничката Мария Павлова. Самодейците от народно читалище „Светлина 1941” в село Ведрина споделиха своите знания и умения за изработване на кукли от царевична шума.

Работата по запознаване с родното историческо фолклорно наследство, издирването на информация за традиционни кукли в Добруджа, организирането на изложби с кукли с автентични носии на приложничката Мария Павлова и на най-интересните кукли, изработени от децата, дадоха възможност на участниците да се запознаят отблизо с изработването на традиционни кукли в родния край.

Малчуганите се убедиха, че забавни могат да бъдат не само модерните и скъпи пластмасови кукли, но и тези, с които са играли техните баби и прабаби. Още повече, че могат да ги изработят и сами с подръчни материали.  

За трета поредна година представителството на Френски институт – София във Варна и Алианс франсез – Варна организират събития в рамките на „Седмицата на вкуса”, която от 21 години се провежда във Франция през месец октомври.  

Тази година готвачът Кристоф Доверн ще представи „Седмицата  на вкуса” и ще отговори на всички въпроси, свързани с кулинарното изкуство с тенденциите в съвременно хранене и модата във френската кухня на 20-ти октомври 2010 (сряда) от 18 ч. във Франкофонски център-Варна.

Посещението му е част от дейностите, които се осъществяват благодарение на сътрудничеството между Община-Варна и Департамент Нор, Франция.

В рамките на това събитие ще бъде открита европейската изложбата „Европа сяда на масата”, която ще представи 27 фотографии от 27 страни, като снимките ще бъдат изложени във Франкофонски център-Варна и в ресторантите „Акант Руж”, „Бордо” и бистро „Европа”.

Любимият на много български дечица хит „Ало, Слънчице” спечели първо място на десетото издания на международния конкурс за детска песен „Звездички”, който завърши късно снощи в Македония.

Песента, написана от Доно Цветков, по текст на Райна Пенева и аранжимент на Красимир Илиев, спечели първо място във възрастовата група 6-9 години.

Осемгодишната изпълнителка от варненското „Студио ДА” Марина Тенева влезе с изпълнението си в групата на фаворитите още на полуфинала.

Това е първото участие на малката певица в международен фестивал, но тя получи покани и за други събития през тази година. Участниците във фестивала бяха посрещнати като холивудски звезди.

Лимузини ги отведоха до входа на събитието. На финала, който беше излъчван директно от Македонската национална телевизия, присъства и българският посланик в Македония, Раковски Лашев, който дойде специално, за да поздрави победителите. Според него това е поредният успех на български творци и изпълнители в нашата съседка и това е най-високата награда в областта на детската музика.

Победата зарадва и живеещите в Македония наши сънародници, както и екипа на Българския културен институт.

„Много съм щастлив, че нашата песен се хареса толкова на публика и участници”, сподели нейният автор Доно Цветков.

„Изпълнителите от другите страни я запяха веднага и получих предложения да дам права за изпълнение в европейски страни, където съответно песничката ще се изпълнява на местния език”.

Марина посвети победата си на баща си, който е в открито море и още не знае, че първото международно участие на дъщеря му й е донесло такъв успех. Домакините бяха подготвили богата туристическа програма за участниците, а майките на певците представиха кулинарните си умения във вечер на националните кухни, водена от най-известния им телевизионен готвач.

Хърватите поднесоха деликатес от трюфели, а българската делегация се отличи с мусака.

На 18-ти октомври от 19.00 ч. на Основна сцена, под диригентската палка на Иван Кръстев, ще оживее класическата оперета „Царицата на чардаша” - едно от най-търсените заглавия от варненската публика през последните 15 години.

Солистите са предимно от състава на Варненската опера, варненци са и двама от тримата гостуващи солисти от ДМТ “Стефан Македонски” – Марчо Апостолов (Едвин) и Александър Мутафчийски (Бони).

В ролята на Силва ще видим колежката им Валентина Корчакова.

Образа на Щаси пресъздава Филипа Руженова, останалите персонажи са поверени на Татяна Николова, Людмил Петров, Валентин Грандев и Владислав Владимиров.

За Людмил Петров, който изпълнява ролята на Фери Бачи, от премиерата през 1996 г. до днес, това е стотното представление.  

На 20-ти октомври от 19.00 ч. на Основна сцена ще се срещнем с операта „Набуко”, чиято постановка, под диригентството на Борислав Иванов, препълни варненския Летен тетър по време на Опера в Летния театър 2010.

Постановката е дело на Кузман Попов – режисьор, Борис Стойнов – художник на декора, Цветанка Петкова-Стайнова – художник на костюмите, Малина Хубчева – диригент на хора, Калина Богоева - хореограф.

Образа на Набуко ще пресъздаде баритонът Михаил Пулиев, който през пролетта гастролира като Риголето („Риголето”) и Барон Скарпия („Тоска”).

Ролята на Измаел ще изпълни солистът на Варненската опера Арсений Арсов.

За ролята на Закария отново е поканен басът Апостол Миленков, който през последните години пее по-често в чужбина, отколкото в България.

В трудната и виртуозна партия на Абигайл ще чуем сопраното Елена Баръмова – една от последните ученички на Гена Димитрова.

В останалите роли ще се изявят солистите на Варненската опера Бойка Василева (Фенена), Евгений Станимиров (Великият жрец) и Костадинка Николова (Анна).

На 21-ви октомври от 10.30 ч. на Основна сцена предстои балетната версия на приказката “Доктор Охболи” – хореография и постановка на Константин Илиев.

Поредният спектакъл на варненската балетна трупа, чиято премиера се състоя през април т. г., е насочен най-вече към младите зрители.

С добрия чичо Доктор и животинките от известната приказка на Корней Чуковски децата се забавляват и се учат на милосърдие и доброта и днес.

Симфоничният концерт на 22-ви октомври от 19.00 ч. във Фестивания и конгресен център ще ни срещне с изкуството на двама млади варненски музиканти с международна кариера -  диригента Мартин Георгиев и цигуларя Иво Станков.

В програмата са включени "Картини от България" на Васил Казанджиев, “Циганката” от Морис Равел (солист Иво Станков); Рапсодия „Вардар” за цигулка и оркестър от Панчо Владигеров (солист Иво Станков) и Симфония №2 в ми минор от Сергей Рахманинов.

Композиторът и диригентът Мартин Георгиев е роден на 19.12.1983 г. във Варна, завършва НУИ «Добри Христов» и Музикалната академия в София със специалностите ударни инструменти, дирижиране и композиция.

Последните две специалности изучава и при академик Васил Казанджиев по програма на ABRSM в София, за което бива отличен с международната стипендия на ABRSM за обучение в Лондон.

В Кралската академия за музика завършва магистратура по дирижиране при Колин Метърс, Сър Колин Дейвис и Джордж Хърст, получава специалната мемориална награда Фред Саутхол на Кралската академия за музика, както и стипендии от Обединения борд на кралските училища за музика на Великобритания AВRSM, Кралската академия за музика, Лондон и др. От 2008 г. е докторант по композиция в Кралската академия за музика и Лондонския университет.

Младият музикант е носител на редица награди за композиция, включително Голямата награда за симфонична композиция по случай 75- годишнината на Софийската филхармония, присъдена му на 19-годишна възраст за „Пасакалия по две български теми”.

Произведението, селектирано между първите шест в света за годината на Международният композиторски форум в Брюксел, е изпълнено от Националня оркестър на Белгия, под диригентството на Паскал Рофе.

Цигуларят Иво Станков е един от младите талантливи български изпълнители с международно признание. Той се изявява като солист, камерен музикант и концертмайстор в редица европейски страни, между които Великобритания, Белгия, Холандия, Франция, Испания, Италия и България.

Възпитаник на НУИ “Добри Христов” във Варна, той завършва висше образование в Кралската консерватория в Мадрид и специализира в Кралската академия в Лондон при професор Ерик Грунберг, ползвайки пълна стипендия от "Flame Trust".

Има много международни награди и отличия. Иво Станков е първи цигулар на Quartet Schomberg и камерния състав London Ensemble, също гост-концертмайстор на оркестрите London Schubert Players и Independent Opera at Sadler's Wells.

Заедно със съпругата си Ваня Ватралова-Станков и с брат си Лъчезар Станков, създава Stankov Ensemble - нетрадиционна камерна формация за глас, цигулка и пиано, за която български и английски композитори пишат специални произведения.

Иво Станков е натоварен с отговорната длъжност Артистичен директор на Лондонския фестивал на българската култура, който започва през ноевмри т. г. в английската столица.

Билети на оперната каса от 10, 20 и 30 лв, пакет Фамилия за четирима по 5 лв. с обща цена 20 лв. Резервации на телефони във Варна 665 022, 650 666, 647 781 или на e-mail [email protected].

Билети за симфоничния концерт - и на касата във ФКЦ, телефон 685 214.

Акцията е проведена на територията на цялата страна. Проверени са подставени фирми, една от които е „освободен от акциз  краен потребител”  по смисъла на Закона за акциза и данъчните складове. Чрез фирмите се купували базови масла и химикали от рафинерии и петролни бази в България и Гърция. Закупените нефтопродукти се смесвали и се продавали без документи в България като бензин и дизелово гориво, на които се начислявал акциз. Наличностите по документи „се изчиствали”, като фиктивно се  произвеждали неакцизни продукти - грундове, лакове и разтворители. Част от химикалите – готова продукция по документи, се доставяли на гръцки фирми, а друга се продавала по документи на български „клиенти”.

Установените гръцки фирми веднага продавали стоката, като голяма част от тези химикали се връщали в България, а получатели били фирми – част от големи ДДС вериги. Тези префактурирания са извършени с цел максимално да се затрудни извършването на точна проверка на реалността на осъществените сделки. Чрез прилагането на описаната схема само за 2009 г. републиканският бюджет бил ощетен с над 1 000 000 лв. чрез неплащане на дължимите ДДС и акциз.

По време на операцията са извършени проверки и претърсвания на 19 обекта - търговски дружества и петролни бази, за установяване на реалността на извършените сделки. Иззети са първични счетоводни документи, извършени са инвентаризации в складови бази. За част от установените стоки са иззети проби за тарифно класиране и определяне на качеството.

Към момента за 24 часа са задържани двама души - собственик и служител в една от фирмите. Самоличността им не се съобщава.

Имотът се намира на бул. „Цар Борис III”, а пазарната му стойност е над 1 млн. евро. В момента в него се помещава централата на свързаното с Трактора застрахователно дружество „Лев Инс”, а самото здание е известно като „замъка на Алексей Петров”.

„Петров е заграбил имота в средата на 90-те с грандиозна измама чрез подставеното си лице Донка Митева. Тя е сестра на покойната вече Винена царица Роза Георгиева, която приживе издигнала сградата”, разказаха източниците на вестника. В момента прокуратурата разследва имотната далавера, а документите по нея вече са прикрепени към делото срещу Октопода. Сред основните свидетели по разследването е бизнесменът Маргарит Тодоров. Той е и един от хората, ужилени от грандиозната машинация.

В началото на 90-те години Роза Георгиева създава фирмата „Роза и Ко”, която впоследствие преименува на „Домейн Булгар”. 70% от акциите в дружеството се държат от Винената царица, а останалите 30% са собственост на тогавашния й бизнес партньор Маргарит Тодоров. Като управител на „Домейн Булгар” Георгиева купува земя на столичния бул. „Цар Борис III” и започва да строи сграда, станала известна като „винения замък” заради специфичната си архитектура. Зданието е включено в активите на дружеството и има склад за напитки, копирна база, ресторант, офис и апартамент. След смъртта на Георгиева през 1994 г. бизнесът й се наследява от сина й Андрей Янев. Той обаче решава да се отърве от съдружието с Маргарит Тодоров и регистрира собствена фирма - „Розим”. Янев държи 91% от акциите в нея, а останалите 9% получава леля му Донка Митева. След като дружеството вече е факт, наследникът на Винената царица прави и втората стъпка към изгонването на Тодоров от бизнеса – прехвърля всичките активи на „Домейн Булгар”, в това число и „замъка”, в „Розим”. За да дозамете напълно следите, прекръства „Розим” на „Роузленд”.

Очаквано, Маргарит Тодоров предявява претенции към апетитната сграда заради дела си в „Домейн Булгар” и отказва да напусне имота. За да го изгони, Янев използва контактите си с тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Обещава му, че ще настани ВМРО в част от сградата, ако покойният вече обвинител №1 изпъди бизнесмена. Преди да стане главен прокурор, Татарчев беше почетен председател на воеводите, а кулоарните слухове твърдяха, че е живеел на семейни начала с Роза Георгиева. След разговора си с Янев той праща в двореца полицаи и прокурори, които гонят Тодоров на улицата, сочи разследването. Междувременно обаче самият наследник на Винената царица е изигран, и то от леля си. Докато Янев се бори с Тодоров, Донка Митева заграбва „Роузленд”.

За целта изфабрикува протокол от общото събрание на фирмата, с който става собственик и управител на цялото дружество и активите му. Веднага след това влиза в съдружие с охранителната фирма „Атлас” на бизнесмена Кирил Топалов, който според източници от Съдебната палата е подставено лице на Трактора подобно на самата Митева. Според договора между Топалов и Митева „Атлас” поема охраната на всички имоти на „Роузленд”. Бизнес дамата пък се ангажира да им плати 650 000 дойче марки за услугата. Тя подписва и запис на заповед, с който залага „винения замък” като гаранция за сделката. „Всичко това е направено абсолютно фиктивно. Крайната цел още от самото начало е била Алексей Петров да прилапа сградата. Срещу този „жест”.

Митева е получила протекцията на бившата барета пред Никола Филчев, който вече беше поел поста на главен прокурор. Не е тайна, че Петров беше в близки отношения с него”, коментираха източниците на вестника. Факт е, че записът на заповед е бил за изключително кратък период и след като бизнес дамата не изплаща дължимите 650 000 дойче марки, „замъкът” преминава в ръцете на „Атлас”, а Топалов директно го прехвърля на Алексей Петров-Трактора. Интересна подробност е, че и двата договора – между „Роузленд” и „Атлас” и между „Атлас” и Петров, са сключени от един и същи нотариус в рамките на 4 дни.

В нотариалния акт за сделката между Топалов и Трактора, с който „Монитор” разполага, е записано, че Алексей Петров взема половината от имота като компенсация за неизплатен хонорар. Той бил за консултантски услуги, които Трактора предоставил на „Атлас” за 180 000 лева (147 472 дойче марки). Другата половина от сградата придобива трето подставено лице на Петров – бизнесмена Александър Дойчинов. В документите е записано, че той броил на ръка 198 000 лева на Топалов за своята част от сградата. Няколко месеца по-късно Дойчинов прехвърля своята половина от имота на Алексей. Според източници от Съдебната палата това става под натиска на силоваците на Трактора. Прехвърлянето отново е под формата сграда срещу хонорар. Като основание за сделката Дойчинов записва, че дължи на Петров пари за консултантски услуги.

Малко по-късно обаче Дойчинов пробва да получи реванш. Той търси помощ от бившия вицепремиер Димитър Луджев с молба да ходатайства пред Трактора, за да му бъде върната частта от „замъка” или поне да му бъде платена паричната й равностойност. Отделно, помощ от Луджев със същата молба търси и Маргарит Тодоров. Както Дойчинов, така и Тодоров обяснили, че ако Алексей не им върне парите, ще си потърсят правата в съда.

Луджев обаче ги посъветвал да си траят, за да не пострадат. Маргарит Тодоров не приема съвета и завежда дело с иск да си възстанови собствеността. Макар жалбата му да е уважена от Върховния касационен съд, Тодоров до ден днешен не е възстановил собствеността си върху сградата. Причината е, че когато излиза решението на магистратите, нито един адвокат не се съгласява да заведе изпълнително дело срещу Трактора.

Като благодарност за протекциите, получени от Алексей Петров преди 11 години, Донка Митева в момента е първа защитничка на Октопода. Именно тя е жената, която създаде пръкналия се от нищото инициативен комитет в подкрепа на бившия съветник в ДАНС. Т.нар. обществен комитет се появи преди месец и „алармира”, че условията в ареста заплашвали живота на Трактора, както и че имало „мокра поръчка” за физическата му ликвидация. Самата Митева пък започна да разпраща подписки из цялата страна с искането за освобождаване на Петров, като твърдеше, че е събрала над 50 000 души зад каузата. В крайна сметка било установено, че на обявените от комитета пунктове за събиране на парафи няма никой.

Разследването срещу Алексей Петров ще се съсредоточи върху седем случая на рекет. Очаква се по делото „Октопод" да бъдат повдигнати обвинения и на нови лица, извън осмината досегашни обвиняеми от групата.