Парите, които отпуска държавата за служебни адвокати са свършили и много адвокатски колегии ще престанат да предоставят безплатна служебна защита,

Архив Варна | 09-08-2010, 09:32 | varnautre

„Убеден съм, че електронното гласуване трябва в бъдеще да присъства в нашия политически живот”,

Новините | 09-08-2010, 09:09 | varnautre

Заради авария без вода днес е Западната промишлена зона на Варна. Дежурен екип работи по отстраняването й, очаква се водоподаването на абонатите да бъде възстановено до 17 ч., съобщиха от ВиК - Варна.

Архив Варна | 09-08-2010, 08:58 | ВарнаУтре

Най-рано след година ще има изцяло нов Закон за обществените поръчки, съобщи Mediapol, като се позова на изявление на депутата от ГЕРБ Емил Радев.

Създаването на нов закон стана наложително след последния мониторингов доклад на Европейската комисия, в който се посочва, че в 60 на сто от търговете за обществени поръчки са с нередности, като при големите инфраструктурни проекти нередностите са били в 100 процента от търговете.

Премиерът Бойко Борисов обеща изцяло нов ЗОП в рамките на 3 месеца, което дори при наличието на готов проектозакон е невъзможно.Щатът на Агенция по обществени поръчки предвижда увеличение от 55 на 75 души.

Преди около 2 месеца поправки в ЗОП промениха процедурата при обжалване на обществените поръчки и засилиха предварителния контрол за търгове, финансирани от еврофондовете. Промените отговарят на част от критиките в последния европейски доклад, но по времето на изготвянето му те все още не бяха приети, твърдят от ГЕРБ.

Не е изяснено дали ще бъде допусната законова възможност да се сключват анекси и да се променят договори, сключени при определени параметри. Последните промени в ЗОП не дават решение на този проблем. Според сега действащите правила промяна на договора е позволена при "непредвидени обстоятелства". Те са определени в закона като "обстоятелствата,възникнали след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят  неъзможно изпълнението при договорените условия".

Според депутата Емил Радев недостатъците на сегашната система за възлагане на обществени поръчки са в слабия контрол по отношение на възложителите – какво става след като се сключи договорът, как се изпълнява и т.н. "При предходните управляващи ние виждаме как са изменяни условията по договорите, включително цена, количество и качество на свършената работа и резултатът е доста негативен", коментира Радев пред Mediapool. Агенцията ще е водеща в изготвянето на новия правителствен проект, уточни Радев.

До 6 месеца ще има готови текстове, които ще тръгнат на съгласуване и на обществено обсъждане. "Дълга е процедурата, за съжаление закона е прекалено сложен, изисква доста експертни становища, тежък закон е", каза Радев.

По думите му нашето законодателство е специфично и не бива механично да пренасяме практики, които дават резултати в други държави.
При изработването на новия закон ще се има предвид изоставането с усвояването на еврофондовете, което не позволява усложняване на процедурите и удължаване на сроковете, каза Радев.

Според ЕК нередностите при търговете по ЗОП се дължат на слабостите в структурите и процедурите. Посочва се, че капацитетът на Агенцията за държавна финансова инспекция е бил намален значително (15%), вследствие на което тя е направила последващ контрол само в 12 на сто публичните търгове през 2009 г. Проверките, освен това не следват правилна оценка на риска. ЕК препоръчва да се въведе система за предварителен контрол за големите структурни проекти, като отбелязва, че в сегашния си вид агенцията не може да го извършва.

Емил Радев поясни, че забележките на ЕК се базират на статистика от 2009 г. Тогава са проведени около 8000 процедури и в 580 от тях са открити нарушения.

Архив Варна | 09-08-2010, 08:56 | varnautre

Столичните джипита остро възразяват срещу твърденията на здравната министърка,

Архив Варна | 09-08-2010, 08:42 | varnautre

Слънце Лъв

Луна Лъв
29 лунен ден

Денят ще даде възможност на предприемчивите и амбициозните да проявят своята активност.До обед е подходящо да се заемете с придвижването и финализирането на сериозни дела изискващи бързина на реакциите и повечко ентусиазъм.Основното преимущество на този ден е възможността да се видят перспективите от различни ъгли и да се избере най оптималният начин за действия и решения.Еднакво удачни са както традиционните способи и подходи така и новаторските методи и смелите и ексцентрични решения.Всичко това обаче следва да използвате за приключване на вече започнати дела и инициативи.Ден преди новолунието всяко начинание е почти обречено на неуспех, така че приключете първо със старите ангажимменти и проекти , а новите инициативи отложете за края на седимицата.
В личните взаиомотношения продължава да расте както ентусиазма така и напрежението.Привличането между половете създава предпоставки за богата събитийност и множество душевни преживявания.Не следва обаче да иницирате важни разговори и обсъждане на бъдещето на вашата връзка-изходът от подобно разискване е непредсказуем.Но ако имате желание да извъшите някоя значима постъпка за да декларирате привъзаността и сериозното отношение към любимия човек-сега е вашето време.Все пак внимавайте да не се поддавате на склонноста към излишество и избягвайте  твърде вулгарните и помпозни прояви.Сега те едва ли ще бъдат добре приети.
Двадесет и девети лунен ден е време за освобождаване от всичко старо и излишно и това може да предизвика нервно напрежение и песимизъм сред някои.Довършете започнато, разчистете пространството около себе си  и намерете подходящия за вас начин да се освободите от емоционалния товар на отминалия месец.Утре с настъпването на новия лунен месец ще можете вече постепенно да насочите вниманието си към нови инициативи и да проявите по-голяма активност.Желателно е тя да бъде насочена към проязвлението на вашата съзидателност и творчески устрем.,изявите на вашите уникални качества и способности и радостта от живота.

Работа и бизнес
Денят е подходящ за приключване на стари дела, но не предполага започването на нови инициативи.Контактите и деловите преговори ще вървят сложно и мудно и ще стрешнат ред препятствия преди да бъде постигната договорениост.Взаимно удоволетворение на нуждите и желанията сега е почти невъзможно ,така че отложете важните преговори за следващата седмица.Не се поддавайте на импулса да реализирате крупни покупки или да участвате в рисковани начинания обещаващи бързи резултати и големи печалби.Разочарованието от излъганите надежди ще дойде още по бързо, а загубите могат да се окажат не по джоба ви,особенно ако си служите с не съвсем законни методи.

Здраве хранене и красота
Периодаът е критичен за хората страдащи от заболявания на кръвоносните съдове и бъбреците.Здравословното състояние сега е в пряка връзка с емоционалното настроение а то съвсем не е на ниво.Това предполага обостряне на хронични неразположения и следва да спазвате всички инструкции на лекуващия ви лекар, за да се предпазите от проблеми.
В козметично отношение денят не предполага сериозни процедури и не дава гаранции за видими резултати.Можете да почистите кожата и да отстраните мъртвите клетки с пилинг.Все още е подходящо да се прави и епилация.
Менюто трябва да е леко и да не затруднява работата на организма по изхвърлянето на шлаки и замърсявания.Месото и спиртните напитки най –добре изключете напълно.

Архив Варна | 09-08-2010, 08:19 | varnautre

На нощно дежурство две сестри чоплят семки и четат некролозите на входа на Спешното. Опитвайки да си спомнят „този кой беше и от какво умря”. Приличат на хотелски рецепционистки, които в края на смяната разглеждат паспортите на гостите. И изчисляват дали в стая 207 са влезли повече проститутки, отколкото на целия четвърти етаж.

На мен пък в полунощ през август ми е влязла муха навътре в ухото, намества криле, заразява скромния ми мозък с рядък инсектен резонанс и като цяло имам повишени показатели на мъжка доболнична паника. Едновременно чувствам и лека гордост. Вярно, че не е като змия да се скрие на хладно в задника ти. Но жива муха в ухото трябва да е поне малка медицинска сензация, трябва да я споделя с науката.

Най-близката наука е Градска болница. Звъня и ми отваря облечен в бяло човек, когото мисля за доктор. Остават ми броени секунди, преди да си сменя мнението, че съм се натресъл на руса червендалеста whoйня с очила. Която е по-безскрупулна и от таксиметровите ловци на глави, ловуващи от Летището до Златни пясъци. Д-р Whoй, както го кръщавам, дори не ми отпуска време за обяснения как я карам тази нощ. Иска ми 25 лева или да вървя на пичка си личналекарска. Преди да се усамоти пак зад вратата, успявам да го попитам за името. Whoйнята има име - д-р Петков е. Възпитанието не ми пречи да го напсувам на майка, но предпочитам да му пожелая неговата майка да получи съвсем скоро същото сърдечно отношение. Ебаси, наистина можех да нося змия в гащите си, а дори не ме попитаха защо звъня на звънеца.

Пари за спешна муха няма да дам, защото съм крайно изряден с осигуровките. Затова отивам към местоработата на личния си лекар. Намира се в стария ми квартал, където обстановката напомня на Харлем. От едната страна на ДКЦ-то са спрели „Голф” и „Астра” с квартални негри и с квартален бас, който ми заглушава мухата. От другата страна – други негри само пият, значително по-тихо. Аз стоя по средата и се чувствам излишен, още повече че поликлиниката е добре заключена. Оставили са табела с телефони за денонощна помощ. Когато ги набереш – чуваш ги отвътре, без да чуваш крака, тичащи да ги вдигнат. До това водят практичните съвети на д-р Whoй, на чиито деца току-що пожелах също като мен да случат на качествено медицинско обслужване.  

Следващата дестинация на науката е добрата стара Окръжна болница. Където, да си го начукам в тъпата глава и най-вече в ушите - знаех, че трябваше да отида още в началото. Пазачът на бариерата ме посреща добре, бързо ми показва свободно място и бързо ми прибира 1 лев за паркинг. Мил човек, по-мил и бърз няма да срещна тази нощ, пък и евтино взема. В спешния приемно-предавателен пункт на пациенти са налягали отчаяни хора, отдавна забравили кога точно са налягали. Чакам 20 минути да се появи поне сестра, на която да разкажа, че мозъкът ми бере душа и май си отива. Започвам да обмислям предложение към отчаяните около себе си хора – заедно да набием първия лекар, който се появи. Но в последния момент забелязвам, че наоколо всъщност има стадо овце. Които вадят пари, влизат зад една врата и оттам излизат по-малко отчаяни и малко по-бедни. Още веднъж се заклевам, че тази вечер няма да дам пари за нещо, което вече съм платил, а на всичкото отгоре трябва да бъде и безплатно.

Най-накрая на регистратурата се появява някаква отчаяна, но от работата си, женица – дава ми бележка и ми казва да отида Там. Това „там” пак е в Окръжна, но трудно се картографира. Дворът на болницата не е осветен, има лаещи мастии, на една пейка спи черен циганин, който почти не се вижда в тъмното, на следващите пейки приятелите му от махалата си говорят, без да се унасят, а аз нагазвам в тежки лайна. С тях по подметките и след още 20 минути намирам „там”. Моето малко „там” е на шестия етаж на голямото „там”, а първото ми впечатление е, че в цялото „там” никой не очаква моята малка медицинска сензация.

Пак звъня на звънец, пак чакам, докато отвътре не ме попитат „Кой е?”. Не ми е до оригинални отговори и скучно се представям като „пациент”. Посрещат ме обаче като „човека, който идва да ебе майката на спокойното дежурство”. Чакам още малко, докато събудят лекарката, после я чакам да проведе разговор с там, откъдето са ме пратили „там”, и да им каже да не пращат повече никого. След отчаяната женица от „другото там” го отнасям аз. Кара ми се защо не съм си излял туба с вода в ухото, за да удавя мухата. Опитвам се да се оправдая, че ако знаех какво да правя - нямаше нито да газя в лайната, нито да й развалям съня. Но кой съм аз, че да й се обяснявам. Вади мухата, показва ми я и веднага я изхвърля. А очаквах да я запази за музея на медицината и да ми благодари за скромния принос към науката. Викам си ще благодаря аз първи, ще стоплим отношенията и ще спасим експоната за историята на ушите, носа и гърлото. Вместо „моля” – лекарката ми казва „Аз всъщност ви правя услуга”, което ми звучи като сериозна финансова заплаха. Не ме интересува как го наричат, но аз пари няма да дам, няма да дам. Лека нощ, тръгвам си от шестия етаж.

И тогава ги срещнах – двете сестри, чоплещи семките, четящи некролозите и изпитващи паметта си. Едната е отчаяната от работата си женица, която аз чаках, докато тя е правила преглед на смъртния печат. За първи път тази вечер псувам с интонацията не на ядосан, а на смаян човек. Ебахти, за такава сцена и Кустурица не се е сещал.      

Милият пазач ми маха за сбогом на бариерата. Само той успя да изкопчи от мен пари. А на д-р Whoй са му счупили стъклото на кабинета и го е залепил с тиксо. Нямам нищо общо, но го намирам за нормално.

Без цензура | 09-08-2010, 07:47 | varnautre

Министърът без портфейл Божидар Димитров обясни тази сутрин пред БиТиВи, че няма намерение да се извинява на археолозите,

Архив Варна | 09-08-2010, 07:29 | varnautre

През седмицата бе публикуван отчет на правителството за първата година от управлението му. Според този документ "въпреки съпротивата, реформите в държавната администрация, здравеопазването, образованието, отбраната, дипломатическата служба, съдебната система и управлението на публичните финанси вече са необратим процес".

Впрочем, вярно е. И за съпротивата. И за реформите. Не звучи много лятно, нито пък ваканционно, но напоследък в публичното пространство се изляха доста вопли. С това, че съдебната и изпълнителната власт са два остри камъка и поради тази причина те брашно заедно няма как да мелят, смятам, вече свикнахме. Искрите от Президентството към Министерски съвет – също не са нещо ново. В този сюжет сюрпризът беше, че Конституцията не е обширно четиво и е добре министрите да й хвърлят по един поглед според държавния глава. А той пък самият не е деловодител. Изобщо: много информация получихме през седмицата. Научихме още, че поради липса на средства за БАН е застрашена прогнозата за времето. За културните институти знаем, за оперите, театрите, администрациите... Знаем за всички места, където по стар социалистически принцип раздуваха щатове, за да могат много близки хора да пият кафе, да си приказват сладки приказки и да получават аванс и заплата на точно определено число, независимо от атмосферните, социалните и държавните условия. Също така сме наясно, че във всички подобни институции има изключително свестни, талантливи и работни хора, непогалени от старото социалистическо правило, че всички сме равни в мързела, безхаберието и бездарието. Само че покрай сухото гори мокрото, така че който оцелее, това ще е.

На фона на милата и тъжна българска картинка, в която се чуват стоновете на хора пред уволнение, пред съкращение, без перспектива, един надут представител на прехваленото западно общество тия дни ми каза, че българите са симпатични хора. Казва ми го за втори път през изминалите две години. Тогава имаше предвид, че за първи път идва в България и че всичко, което е слушал за държавата и за нейните обитатели се свежда до мизерните няколко думи: „корупция”, „престъпност” и „липса на правосъдие”. Преди две години дори не разбрах как е събрал куража да тръгне насам, при положение, че в представите му светела голяма червена лампа, че ние – въпросните, сме само бандити, тунеядци, крадци на европейски пари и хора, само заблуждаващи останалите, че имат намерение да вървят напред и да се развиват.

Впрочем, човечецът много бързо преодоля промивката и съзнанието му беше стигнало до старата истина, че навсякъде има и добри и лоши и до малко по-новата истина, че всичко останало е въпрос на пи-ар кампании, а ние очевидно сме жертва на последното. И сега година след година, доклад след доклад, полицейска акция след полицейска акция отмиваме челата си и бягаме с препятствия точка по точка към светлото европейско бъдеще.Точките не са никак малко: здравеопазване, социално осигуряване, образование, култура. В един личен бизнес план те дори биха могли да обхванат цял живот. Разбира се, при държавите е по-различно. Там всичко е помпозно, мащабно и с големи числа. Там може много и увлекателно да се говори, а на финала нищо да не е казано. Там може да се планира, да се предвижда, да се описва, обмисля, обсъжда и сравнява, а всъщност нищо реално да не се случва.

Не казвам, че е така... Подчертавам само, че е възможно. Също така подчертавам, че доброто желание за реална промяна може да включва точка първа и последна: да променим мисленето си. Да се научим, че както положителните, така и отрицателните явления в обществото ни не са даденост, с която трябва да свикваме, а нещо, което можем да подсилим, или да променим. Да се научим, че всичко зависи от нас, а не от някакъв безименен, добре пременен и дълбоко корумпиран герой на нашето време заради когото дори  чуждестранни туристи чули-недочули, идват тук убедени, че единственото ни хоби е да престъпваме законите и че по стара българска посттоталитарна традиция, се гмуркаме в корупционни сделки всеки ден за  закуска, обяд и вечеря.

А ние, нали сме симпатични ... Стараем се да правим добро впечатление и да отмиваме общия срам от челото. Стараем се да се представяме достойно пред хора, които вероятно допускат по пет правописни грешки в едно изречение, не знаят как точно се изписва името на съседната им провинция и нямат представа кой точно е Александър Зиновиев и защо се е интересувал толкова от Третата Световна, но живеят със самочувствието на уважавани граждани на  страхотна държава, които трябва да ни натрият носа на нас – двойкаджиите и да ни покажат как да живеем.

Извинявам се много, но лично аз нямам необходимост някой недоучен дървен западен философ да ми дава правила за поведение в съвременното общество, да идва в собствената ми държава и на втория ден възхитено да възкликва колко симпатични сме, всъщност, ние българите... противно на всичко, което бълват медиите в собствената му държава! Просто нямам нужда да ме оценява Еди Кой Си и да го прави по единствената причина, че името в личната му карта е писано на латиница.

Затова много ми се иска да спрем да си губим времето с партийни игри, тъжни вопли и шокиращи изявления, а просто да променим мисленето си. Ако това се случи, няма да допускаме повторение на  грешките, които съсипват държавата и нейния имидж. Няма да допуснем в някоя друга сфера страшното презастрояване с апартаменти, хотели и всякакви черупки и килери на неземни цени квадрата, които сега няма как да се продават поради отлив на купувачи. Няма да допуснем агенциите за недвижими имоти да се роят като пчелички няколко години, а после съвсем естествено да бъдат закривани или да фалират. Няма да допуснем непрекъснато да се говори за това колко слаби са туристическите сезони и как туристи идват тук единствено заради евтиния алкохол и проститутките. Извинявайте,  но тази информация за мен е целенасочена атака към убиване на бизнеса, защото лъжата, повторена сто пъти, накрая се превръща в истина.

И още нещо: ако години наред имаше стабилна, добре планирана и мъдра държавна политика, дали на места, където работата е за петима, щяха да работят сто и петдесет души, дали наблъсканите един връз друг апартаменти щяха да пустеят без купувачи? Дали чуждестранни хулигани щяха да превръщат курортите ни в места за безобразия и диващина? И дали хората отвън щяха да мислят за нас като за бандити, крадци на европейски пари и престъпници, които непрекъснато практикуват корупция и толкова?

„Българите са симпатични хора” – казват промитите от черна реклама мозъци, след като се срещнат с нас и разберат за какво става дума. Значи трябва да дооправим държавния имидж. Сега две фирми получиха тази възможност. Срещу скромната сума от 4 милиона лева и половина те трябва да създадат рекламна кампания за руския и германския пазар, слоган и визии за увеличаване на конкурентноспособността и потреблението на туристическите услуги в България, да популяризират България като атрактивна туристическа дестинация. Крайната цел е създаване на търговска марка "България". За четири милиона и половина ще подготвят и организират пресконференции, уъркшоп и  участия в семинари, коктейли и церемонии. Дали не е разточително, ако през това време ние се мъчим да живеем, оплетени в десетки въжета на бюрокрация, нехайство, невежество или безобразия и дори на моменти постигаме чудеса във всекидневието? Често не благодарение на условията, а въпреки тях. Дали не е разточително при положение, че тук – у нас, в най-гледаните часове вървят безкрайни реклами на Турция като туристическа дестинация? И дали това с конференциите и коктейлите не е съвременен римейк на старата социалистическа формула, която в момента се опитват да разчистят: тази, по която работата е за петима, а в предприятието работят сто и петдесет?

Иначе, ние - българите, сме симпатични хора и всеки новак европеец сам стига до извода отново и отново. Сигурно ще е така, докато създадем търговската марка „България”. За четири милиона все на някой велик мозък ще му хрумне какво трябва да включва тя. Ако случайно и тази идея пропадне из бездънните джобове и годишните отчети, има резервен вариант: всяко дете може да ви каже, че за да утвърдите държавата, хората в нея трябва да имат условия за развитие и да живеят спокойно и добре. Кой знае... Може би тези четири милиона и половина биха помогнали някъде другаде, а дестинация се утвърждава и с далеч по-малко пари. Когато си почисти човек къщичката и застане усмихнат пред нея, защото всичко му е наред, бъдете сигурни, че хората няма да заобиколят от няколко километра, а ще дойдат, ще влязат и ще останат. И когато си тръгнат, винаги ще искат да се завръщат.

Без цензура | 09-08-2010, 06:56 | varnautre

Резиденция "Евксиноград" се пука по шевовете.

Архив Варна | 09-08-2010, 05:59 | varnautre

Който се страхува от разпятия,
не може да се грижи за света.

Днес се навършват 20 години от смъртта на поета Орлин Дянков.

Ако беше сред нас, на 6.03.2010 г. той щеше да навърши 43 години. Нека си спомним за един разкошен човек и поет. Светла му памет.

Орлин Дянков. Висок към два метра, с коса до раменете, тънка лента от плат на челото му, вързана отзад, и брада. Така съм го запомнила. Учехме заедно в института „Константин Преславски” в Шумен. Когато през първата декада на август 1990 моя съкурсничка от Шумен ми се обади по телефона в къщи, помня, че кроях една риза, (тогава обичах да си шия сама). Черна на цвят. Не търся някакви мистериозни поличби, но когато тя ме попита с леко треперещ глас: „Ели, чува ли се нещо към Варна?” и през ум не ми мина, че само след броени секунди ще изстреля в ухото ми въпроса: „Не знаеш ли, че Орлин е починал?”

Минаха няколко часа, докато приема новината и едва надвечер се разревах. Не можех да се успокоя. Изпитвах чувство за безсилие и гняв.След ден новината се потвърди.Не отидох на погребението.Не исках да повярвам, че това се е случило. Няма да коментирам причината за смъртта му. Тя ще си остане достояние само на най-близките му. И до днес изпитвам ужасна жал, че той си отиде толкова млад. Само на 23. Как ли би живял сега? Какво ли още би написал? През годините си задавам тези въпроси. Той имаше много дълбоки чувства и разсъждения за възрастта си.

Повечето от стиховете сякаш са написани от 40-годишен мъж.Той беше уникален в много отношения. Някои се дразнеха от него, защото имаше навика да изказва на висок глас онова, което повечето или не можеха или се страхуваха да изрекат. Обичаше да се хвали с всичките си пороци. Сякаш бързаше да се наживее. („Живей ми се! Във тъмното звездите / изгряват като хапчета за сън.” – цитат от „Диагноза : „Победител”) Не знам дали е предчувствал смъртта си. Имаше впечатляващи разсъждения в рими за смъртта. Тя присъстваше като лайтмотив в много от стихотворенията му. („Предсмъртие или нещо, което ме тревожи”, „Недовършената репетиция представя”.

Беше способен на шокиращи постъпки, за да скандализира хрисимите. Беше мислещ човек. Сякаш му харесваше да се прави на безбожник, но всъщност не беше. В него преливаше от присъствието на Бог..."Аз ще си умра безбожник и безбожник ще възкръсна..."(из "Молитва")
Обичаше да задава въпроси на преподавателите ни, някои от които често ги стъписваха с откровения си непукизъм, но в никакъв случай не звучаха грубо или с цел да уронят престижа им.

Един ден той, заедно с приятелите си от поетичния клуб „Боян Пенев”, беше опънал на прозореца във фойаето на института чаршаф от студентските общежития с надпис: „Да забием копие в големия задник на скуката”. Точно пред кабинета на ректора. (Тогава не знаех, че е цитат от стихотворение на Балчо Балчев. Помня само, че вътрешно се изкефих, но бях твърде страхлива , за да застана до тях.)

ПОСВЕЩЕНИЕ

Добър вечер, проскубана козино.
Дойде време на пътя да спиш.
Всички мърши са вече оглозгани
и снегът те вали мълчалив.

Трябва с теб да разкършиме кокали
покрай старата част на града.
Там домашните котки, разплакани,
все ти пишат любовни писма.

Трябва пак да прескочим оградите.
Да превърнем съня им в кошмар.
Ти ще виеш, а аз ще се смея сам
покрай някой страхлив тротоар.

Трябва пак да нахлупим легените
вместо шапки и черни бомбета.
Да подложиме крак на почтените -
ний, презрените лоши хлапета.

Трябва с теб да забиеме копия
във големия задник на скуката.
Не умирай, проскубана козино!
Този град има нужда от срутване.
Б. Балчев

Не си спомням какво стана после. Погледнаха го откъм философската и забавна страна. Нямаше последици. Ръководството на института, за радост, се оказа сравнително прогресивно настроено. Все пак беше преди 10 ноември..

„Рушител на скуката, примирението и конформизма. Вре се навсякъде. Непоносим, непримирим, нескопосан, непредсказуем, шантав и чаровен. Безкрайно честен - като любов, способна на саможертва. Затова и скандалът е част от него. Той го носи със себе си - както се носи тъга.”, написа по-късно за Орлин Веселин Вълев.

И не защото на пияна глава Орлин правеше какво ли не. Впрочем, и на трезва също. В началото на трети курс, Орлин екстравагантно изяждаше по две порции храна в столовата наведнъж за обяд или вечеря, и после през останалите часове от денонощието не хапваше нищо. Какво ли не му хрумваше. Името му беше станало еталон за неординарно мислене и поведение. А стиховете му бяха като плесници. Понякога ги написваше на един дъх, докато изпушеше поредната цигара между лекциите. Сякаш нямаше тема, която да не го вълнува. За хората и техните малки и големи житейски пропасти, казано накратко.

Той често четеше стиховете си пред нас. Искаше да чуе мнението ни, постоянно имаше нужда от одобрението ни. (В частност и от моето). Беше добър по натура. Само понякога реагираше импулсивно и шумно, като дете. Веднъж удари плесница на една колежка от нашия курс, която го беше предизвикала с нещо. Тя, обаче, постъпи мъдро и вместо да се нацупи и да си придаде важности, още на другия ден му даде да разбере, че му е простила и за нея случката е без значение. Той ми сподели учудването си. Чувстваше се неловко. Извини й се. После ми показа и поредното стихотворение, което беше родила главата му за броени минути : „Грях” – „Ние не удряме жените си от злоба...” В него изля чувството си за вина.

В един период от време ми се обясняваше в любов с подхвърлени бележчици (някои още пазя), и цветчета, направени от цигарени станиолчета, както правят учениците. Никога не си е позволявал да ми се натрапи грубо. Беше ми измислил прякор „Княгиньо” (свързан с фамилното ми име - Княжева), който смяташе, че много ми отива и му правеше удоволствие да се обръща така към мен. Помня гласа му. Всъщност никога не съм го забравяла. И страдам от чувство за вина, че аз съм жива, а той не е. Още го сънувам понякога.

Радвам се, че имах възможността да го познавам. Да наблюдавам някаква част от живота му. В един провинциален институт. Софиянци можеха само да ни завиждат за него.

Светла му памет. Приживе той не издаде книга. И все пак се сдобих с една стихосбирка, с избрани негови стихове и поеми под заглавие „Бунтувам се тъжен” , която издадоха през 1992г наши състуденти от шуменския литературен клуб „Боян Пенев”.

За радост, е реализирано и електронно издание на LiterNet, съставено и редактирано от Веселин Вълев, като пръв опит за пълна сбирка на творбите на Орлин Дянков.

Оставям на специалистите да анализират поезията на Орлин.

Ето някои от стихотворенията му, които особено обичам. Те казват всичко.

ПОЛУЕВАНГЕЛСКО

Ако имаш две ризи,
дай една на врага си.
Не я давай на близък -
паметта му е къса.

Защото той те забравя,
когато е най-трудно,
а врагът, зает зло да ти прави,
и посред нощ ще се буди.

Ще помни как дал си му риза
и може би тъй ще се случи,
че от враг да ти стане близък,
по-верен от нож и от куче.

Ако имаш две ризи,
дай една на врага си
и въжето за твоето обесване
във ръцете му ще се скъса.

МОЛИТВА

Дай ми, Господи, градина
от земята ти корава,
за да може, който мине,
с плодове да се гощава.
И недей да се тревожиш,
ако твоя дар аз пръсна.
Аз ще си умра безбожник
и безбожник ще възкръсна.
Тъй, че дай ми дом и огън
в тази тъй самотна есен
и жена ми дай да мога
и в студа да пея песни.
Без любов не е възможно
като теб да бъда вечен
и тогава кой ли, боже,
ще те учи на човечност?

АЗБУЧНА МОЛИТВА

Аз се моля богу, вечнему творецу:
Боже милостиви, създателю, мъдри,
Всели в мене, боже, мъдрост животворна,
Гладен да се скитам, разум да раздавам,
Дай да чуя, боже, истината свята,
Език неин, боже, да съм сред народа,
Живото ти слово, факел е безсмъртен,
Злото отминава, ало той остава,
Искри пръска, боже, във сърцата хорски,
Красота и радост - във душите людски,
Любов дай ми, боже, тебе да прославям,
Мощ и сила, боже, злото да пропъдя,
Нямям сили вече със глупци да споря,
Острия на завист късат мойта вяра,
Простият царува, мъдрият робува,
Равенство подирих, но съзрях неправди,
Словото ти свято никой не зачита,
Тътне във забрава името ти славно,
Ужас ме обхваща, щом напред погледна,
Философ да бъдех, пак не бих изтраял
Хулите безумни, що сипят по мене
Царе и търгаши - на дявола братя,
Често ме преследват, хвърлят ме в затвори,
Шибан от зли думи, скитам се окаян,
Щастие да търся в бурите житейски,
Юда толкоз мъки надали търпял е,
Яростно проклинам името ти, боже!

ПРЕМИНАВАНЕ

Несладък като гробищна вода
и тъжен като шум на влак за някъде,
върви един човечец през света,
понесъл своя дух и свойта правда.

А болките му правят го човек
и той расте и се уголемява.
Зад него се простира цяла вечност,
пред него са позорът или славата.

Върви човекът. Къса е нощта,
но той присяда малко да почине
и вижда в мрака толкова неща,
които през деня си е подминал.

Несладък като гробищна вода,
върви човекът. Гледа ни в очите.
Във нас расте човешкият товар
и като него тръгваме да скитаме.

НЕ ВЯРВАЙТЕ В МИТА ЗА КОТВАТА

Дълго плавах. От сол ми тежи във езика,
но ви казвам, додето съм още на сушата,
че дошъл съм при вас не да пия и викам,
а да седна сред хора. Ако искате - слушайте.

Твърде дълго си мислех за тази минута,
пълна с мъжки лица в окъснялата кръчма.
Много нещо видях, много нещо се срути.
Бих се с разни мъжкари, дето все ми се пъчеха.

Не се татуирах, но белези имам достатъчно,
обаче не в тях се е скрила моряшката същност.
Сто въжета и мачти морето в съня ми поклаща,
сто надежди и болки ме водят към старата кръчма.

Дълго плавах, но бавно към чашата своя се свеждам.
Дошъл съм да питам вас - старите, знаещи хора,
защо котвата наша е символ заклет на надеждата,
щом носи не порив, а сигурност земна на кораба.


А сега и няколко от любимикте на ВарнаУтре.бг

* * *

ЗАРИСОВКА В БЪДЕЩЕ СВЪРШЕНО

Ще оцелея, вярвай ми, ще бъда.
Не с лакти, а със воля и талант.
Поел съм своя път и няма мърдане
встрани от него, камо ли - назад.

Понякога е трудно да се вдигнеш -
и глезени, и стави те болят,
ала един връх никога не стига,
за да осмисли нечий жизнен път.

Знам, камъни и тръни ме очакват,
полуусмивки, фалш и самота,
но който се страхува от разпятия,
не може да се грижи за света.

И пропастите трябва да са много.
Без тях по равно щяхме да вървим.
А "искам" означава всъщност "мога",
а "мога" значи "ний ще победим".

Да "ний", защото може да си мъдър
за двеста, но ще паднеш в пътя сам.
Ще оцелея, вярвай ми, ще бъда.
Вселените се раждат от сърца.

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

"И най-меката вода е по-твърда от гранит
за давещия се."
фрагмент

Прелитаха в небето ято птици
без страх от тежестта му, тъй прохладна.
Те бяха и стрели, и труден прицел,
и полетът приличаше на падане.

Видях и риби в морската безбрежност,
отстъпваше пред тях водата твърда.
А спечената пръст бе толкоз нежна
към семената в нея. За да бъдат.

И само аз почувствах тази тежест
на въздуха, щом падах към земята.
Но тя не бе към мен добра и нежна.
Щом давех се, бе твърда пак водата.

Тогава място в себе си потърсих
с вода и въздух, с твърд, на мен покорни.
И вечността внезапно стана къса,
щом преоткрих на своя свят простора.

Във него също рибите летяха
и бягаха от мрежите кефали.
И изумен от свойта сила, ахнах.
А след това ми трябваше приятел.

liternet.bg

Варна Лайф | 09-08-2010, 05:21 | ЕЛЕОНОРА КНЯЖЕВА

Недофинансирането на здравеопазването и липсата на ясни правила

в него постоянно увеличават рекета върху пациентите. Все повече и по-екзотични стават дейностите, за които клиниките искат пари от болните хора, показала проверка на "Стандарт". Такса пижама и шезлонг са сред най-новите опити на болниците да увеличат приходите си за сметка на пациентските портфейли. По един лев на ден струва наемът на нощницата, а на шезлонга за придружителите на болния е 15 лв. Сред екзотичните нововъведения е и румсървис - 30 лв. на ден, както и такса изпиране на мръсни пижами или чаршафи - 5 лева на килограм. Продължават да седят и налозите за телевизор и интернет. ВИП стая с телефон пък на ден струва от 85 до над 120 лв. според степента на лукса в нея. Ако пък държите да бъдете ВИП пациент, то всяка една услуга се плаща двойно. Обикновено таксите за хотелски условия са в частните болници, коментира Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. С тях обаче далеч не се изчерпват финансовите претенции на болниците към осигурените пациенти. Все по-често в големите градове се иска такса за избор на екип. Цените там държат високи нива от години. Операциите дори в държавните болници са по няколко хиляди. В една от университетските клиники в София изборът на екип за големите операции е от 3500 до 5000 лв. Малките и средните пък са 1000 и 2000 лв. При ражданията парите са от 700 до 2000 лв. Нормално е при намаляването на парите от здравната каса лекарите да търсят как да си запазят стандарта, но не е правилно, коментираха медици. Според тях е нужно да се въведе ред в доплащането. Това може да стане само с ясен регламент за какво сега могат да се искат пари, както и колко. Недопустимо е таксата за избор на екип да надвишава няколко пъти стойността, която касата плаща за едно раждане например, коментират медиците. Според тях болниците с подобен ценоразпис изобщо не трябва да имат право на договор с касата. Друг проблем на липсата на ясни правила са медицинските консумативи. От 500-600 лева до над 5000-6000 лв. искат сега болниците за тях от пациентите. В някои случаи за едни и същи консумативи разликата в цената варира с една две хиляди лева. Това се получава, защото няма ценова регулация на консумативите. По тази причина здравното министерство обеща, че ще въведе правила, засега обаче резултат няма.

Архив Варна | 09-08-2010, 03:33 | varnautre

По разпореждане на премиера Бойко Борисов

финансовият министър Симеон Дянков заедно с колегите си Вежди Рашидов и Трайчо Трайков през август ще изработят обща стратегия за по-нататъшното развитие на културно-историческия туризъм. Това съобщи в събота Дянков, пише "Дневник".

Той се качи на багер и направи първа копка по рехабилитирането на пътя Момчилград - Крумовград.
Преди дни Дянков присъства на опяването на мощите, намерени край Созопол, за които министърът без портфейл Божидар Димитров обяви, че са на св. Йоан Кръстител. Още тогава Димитров лансира идеята България да развива поклоннически туризъм - "нещо, което е много разпространено по света и носи до 30 на сто от приходите от туризъм".

Пред журналисти в събота финансовият министър съобщи, че правителството ще отпусне средства за довършване на посетителския център в подножието на Перперикон, "но вече няма да се дават европейски пари за скъпо струващи обекти". Имало шанс обаче да се намери финансиране и на пътната отсечка Кърджали - Подкова, за да има "още една удобна пътна артерия за туристическия поток от Гърция към България".

Архив Варна | 09-08-2010, 03:30 | varnautre

Българите, които се намират в по-отдалечените места на света, са принудени да чакат личните си документи до половин година след като са готови

- изумителен срок за страна от ЕС. Оказа се, че проблемите с доставката на личните документи в чужбина са на път да засенчат тези с издаването им и неспазването на сроковете от МВР. Външно министерство не поема никакъв ангажимент за срок на доставка. Официалната причина за това са икономии, пише "Сега".

Вътрешното ведомство пое ангажимент да отпечата паспортите на българите в чужбина за 90 дни, но от МВнР обясниха на сайта си, че процесът по доставката "отнема известно време, което в голяма степен зависи от сегашните ограничени възможности за изпращане на куриерска поща". Неофициално дипломати признаха пред "Сега", че пътуването на документите понякога трае около шест месеца. Към този проблем е на път да се прибави още един - заради ръчната обработка при подаването на заявленията в консулствата, която отнема средно по 40 мин. за всеки документ, ще има българи, които няма да бъдат обслужени до края на годината. Във Външно няма никакъв екшън план как да се справят с проблема, а ведомството ще пропилее целия август в отпуск по задължение.

Всеки, който бърза да се снабди с лична карта или паспорт, може да ползва частната куриерска служба DHL или да се върне в България, ако иска да му излезе по-евтино, обясниха от Външно. Консулите дори с половин уста препоръчват на нашенци да направят точно това.

Според тарифата за таксите издаването на паспорт е 40 лв. плюс 20 евро за консулско обслужване в системата на МВнР. Продължаването валидността на паспорт от стария вид излиза 40 евро. Издаването на временен паспорт - 50 евро + 30 лв., а издаването на лична карта излиза 18 лв. + 20 евро. Свидетелството за управление на МПС пък е 25 лв. + 20 евро. Оказва се обаче, че таксите по тарифа 3 за консулско обслужване при новите документи са само за приемане на документите и попълване на формулярите, но не и за доставката им навреме.

На страницата на консулството ни в Бон, например, има подробна информация около издаването на личните документи. 35 евро струва услугата чрез DHL за доставка на готовите документи. Парите се превеждат по банков път и банковите такси са за сметка на заявителя.

Архив Варна | 09-08-2010, 03:03 | varnautre

Пет задължителни изпита ще имат седмокласниците през пролетта на следващата учебна година,

реши просветното ведомство.

Това са т.нар. малки миниматури, но новото тук е, че с оценката от този изпит ще се влиза в топучилище. Самите гимназии ще определят реда и видовете оценки, с които ще класират децата, пише "Труд".

Образователният министър Сергей Игнатов вече е пуснал датите за препитванията. Те са от 30 май до 3 юни - български език, математика, чужд език, обществени и природни науки.

За първа година ще има и изпит по чужд език за учениците от езиковите гимназии в края на 8-и клас. Другите дати през 2011 г са:

- От 10 до 13 май - миниматури за четвърти клас

- 17 май - държавен изпит за 12 клас по литература

- 9 май - държавен изпит по втори предмет за 12 клас

Над 6 млн. лева е похарчила държавата за миниматурите и зрелостните изпити на учениците през тази учебна година, научи още “Труд”. Средствата не са малко и за това догодина ще се опитаме да го свием още, казаха финансисти от просветното ведомство.

Още от сега се разработвали планове за децентрализиране на системата при писането на оценките. Най-вече това ще важи за абитуриентите.

Досега техните работи се преглеждаха от национални комисии - учители от цялата страна се събираха в София, заключваха ги в една сграда и те ударно четяха теми.

Сега това ще се прави по региони. Голямото спестяване ще дойде от това, че няма да се плащат пари за командировки на педагозите.

Архив Варна | 09-08-2010, 03:01 | varnautre