Италианци и французи са изяли над 100 тона охлюви българско производство само през миналата година.

Очаква се износът през 2010 г. да е още по-голям заради големия интерес за създаване на ферми за охлюви. Това съобщи Николай Лазаров, собственик на сайт за отглеждане на ценните животинки, пише "Стандарт".

Килограм охлюви от ферма се изкупуват за 4-5 лв. у нас. Цената им в Западна Европа обаче е поне двойна. Така инвестицията във ферма за охлюви от декар - декар и половина се изплаща още с първата реколта от мекотелите.

Нормално от 1 декар ферма се вадят около 2-3 тона охлюви в зависимост от годината и начина на отглеждане, разказва Лазаров. Времето от раждането на охлюва до достигането на нужното тегло, за да бъде продаден, е около девет месеца. Печалбата от подобно начинание е около 30%. Това значи, че ако вложиш 3 лв., ще получиш 4 лв., обяснява специалистът по отглеждане на мекотели.

Допълнителен бонус за фермерите е възможността да ползват евросубсидии. Заради бързата възвръщаемост на вложенията и сравнително лесното отглеждане на охлювите интересът към тях е голям. Вече има и софтуер, който изчислява колко ще ви струва да изградите фермата си, като въведете мястото, където се намира парцелът ви, и размерът му. Предвижда се да започнат и курсове за кандидат-охлювъди. Това е и възможност за хората, останали без работа, да започнат собствен бизнес, смята Лазаров.

Архив Варна | 03-07-2010, 06:39 | varnautre

Хипермаркети никнат като гъби по границата ни с Гърция.

Четири вериги откриха магазини в Гоце Делчев, след като комшиите закъсаха финансово, съобщава "Стандарт".

Поредното вдигане на ДДС с 2% в Гърция дойде като студен душ за гърците, но пък стопли сърцата на търговците в Петрич и Сандански. Собственици на хранителни магазини, бутици, кафенета и кръчми вече потриват доволно ръце и пресмятат печалбите от наплива на комшиите.

В малкото пиринско градче вече вдигат и супермодерен мол. Строи го местната фирма "Интерпред партнер". Той ще отвори врати през септември.

В момента заради по-ниските цени у нас гърците пазаруват като луди от магазините на немските вериги "Пени" и "Плюс", както и от родните "Валан" и "Стоджа". Ден след като Атина вдигна ДДС, комшийските кервани минаха границата.

Напливът е предимно от Кавала и Драма. Обикалят кооперативния пазар, търговския център и складове на едро, каза кметът на Гоце Делчев Владимир Москов. Предприемчивите търговци от Сандански не остават по-назад с намаления и примамки за комшиите.

Архив Варна | 03-07-2010, 06:34 | varnautre

Да се даде право на общините да събират собствен данък върху доходите на жителите си.

Това предложение е направил в сряда пред Министерския съвет зам.-министърът на финансите Владислав Горанов. По този начин доходите ще се облагат два пъти - с 10% от държавата и с местен данък. Надбавката ще се определя от общините и ще е различна за различните населени места, пише "24 часа".

“Да предложим на общините над съществуващия данък върху доходите на физическите лица местните власти да добавят някакъв данък”, предлага той според стенограмата от заседанието. Предложението му е като алтернатива на връщането от страна на държавата на част от събрания ДОД към общините.

Финансовото министерство е против връщането, защото това ще задълбочи разликите между богатите градове като София и бедните като Лом, обяснява Горанов пред министрите. Според него, ако се връща 1% от ДОД, държавата ще преразпределя с 200 млн. лв. по-малко. Двете алтернативи да се разработят от финансовото министерство и да се проведе обществено обсъждане, поръчва премиерът Бойко Борисов. Той е подръжник на тезата, че част от данъците трябва да отиват в общините. Според него така в големите градове, които са претоварени, ще се помогне за подобряване живота на хората.

Архив Варна | 03-07-2010, 06:29 | varnautre

Пияните шофьори с над 1,2 промила две седмици ще метат градинки или ще садят дръвчета, дори да не се причинили катастрофа, пише "24 часа".

Те ще нощуват в ареста, докато изтече наказанието им. Това ще стане факт, ако се приемат предложените от главния прокурор Борис Велчев промени в Наказателния кодекс.

Родното обвинение е изготвило анализ на членовете в НК, които го товарят с дела, а след скъпо и дълго разследване приключват с глоби. Прокуратурата предлага те да се декриминализират, защото контролни органи трябва да наказват подобен род нарушения по административните закони.

С промяната в закона за движение по пътищата се иска връщането на отменена през 1994 г. разпоредба. Според нея хванатите да карат с над 1,2 промила се наказват с от 5 до 15 денонощия арест, сериозна глоба и отнемане на книжката от 1 до 3 г.

До 15 денонощия арест и глоба имаше за хванатите да карат пияни и без книжка. Процедурата по налагането на наказанието бе светкавична.

Ако дрегерът отчетеше над 1 промил, полицаят качваше шофьора в патрулката и го караше за кръвна проба.

Ако той откажеше, се смяташе, че е карал с над 1,2 промила. Съставеният акт, резултатите от анализа и кръвната проба се пращаха в районния съд, но не по късно от 24 ч след нарушението. След още денонощие районният съдия бе длъжен да се произнесе. Решението му не подлежеше на обжалване и изпълнението му почваше незабавно. Докато траеше арестът, прегрешилият шофьор работеше без пари.

Архив Варна | 03-07-2010, 06:24 | varnautre

Бившият председател на 39-ото народно събрание Борислав Великов  вчера бе осъден от Софийския градски съд на една година условно лишаване от свобода с три години изпитателен срок.

Той бе признат за виновен, че е причинил катастрофата, при която на 12 декември м. г. издъхна 42-годишният Славчо Тодоров. Трагичният сблъсък стана на прав участък от пътя между софийските квартали "Илиянци" и "Требич", съобщава "Труд".

"Много съм разстроен. Присъдата е такава, каквато съдът е преценил. Човек трябва да има доблест и да си понесе отговорността. Още веднъж поднасям съболезнованията си на близките на Тодоров", заяви пред "Труд" Великов, а от очите му бликнаха сълзи. "Не си спомням много от инцидента. Но никога не съм бягал от отговорност. От 45 години карам и винаги съм си мислел, че съм добър шофьор, но... този случай показа, че не съм."
Още в самото начало на съдебното заседание политикът, който е и доцент по химия, се призна за виновен по обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост и поиска съкратено съдебно следствие. Процедурата му гарантира присъда под предвидения в закона минимум и бърз изход на делото, тъй като отпадат разпитът на свидетелите и приемането на експертизи. Великов и адвокатът му Явор Нотев настояха и за споразумение с роднините на загиналия. Но срещнаха категоричния им отказ.

"Славчо си отиде в разцвета на силите. Мъката ми е безкрайна и ще продължи вечно. След неговата смърт животът ми загуби смисъл", разплака се опечалената му майка Иванка. Почернената родителка, снаха й Мариета и синовете й Илиян (18 г.) и 15-годишният Иван поискаха общо 400 000 лв. обезщетение от Великов.

Прокурорката Мария Нейкова настоя Великов да бъде осъден на 3 г. условно, като изтъкна, че неправилно е предприел изпреварване, след което с аудито си се е врязал в москвича на жертвата.

Архив Варна | 03-07-2010, 06:19 | varnautre

Скандалът в една от най-големите български компании “Петрол” АД набира скорост.

Заради нарушения на финансовата дисциплина от длъжност е освободен Цветан Димитров, член на управителния съвет на дружеството, съобщава "Труд".

Вчера гръмна новината, че в “Петрол” има опит за преврат. В тъжба до прокуратурата Денис Ершов, акционер във фирмата майка “Петрол холдинг”, обвини съдружника си Митко Събев в престъпления, документна измама и опит за злоупотреби с Книгата на акционерите.

В съобщение на изпълнителния директор Светослав Йорданов от вчера се казва, че Цветан Димитров е освободен с решение на надзора от 27 май. По неофициална информация главата на Димитров е “отрязана”, защото раздавал неправомерно фирмени пари на един от големите акционери.

Заседанието на надзорния съвет на 27 май е ключово в тъжбата на Ершов до прокуратурата. Бизнесменът твърди, че на сбирката Митко Събев го е представлявал, без да има право. Ершов е оттеглил 15 минути по-рано пълномощните, които му дал.

Архив Варна | 03-07-2010, 06:14 | varnautre

В невероятна драма двукратните световни шампиони от Уругвай се класира за 1/2 финалите.

Момчетата от Южна Америка изтрадаха своето класиране в мач, който беше невиждан по драматизъм на Мондиал 2010. Последните 30 секунди от допълнителното време и дузпите сигурно ще се повтарят, коментират и преживяват още дълго време от всички любители на футбола.

Срещата започна с преимущество на Уругвай. Положенията пред Кингсън зачестиха, а в един момент след рикошет дори стража спаси вратат си с глава. Диего Форлан и Луис Суарес пропуснаха да изведат "урусите" напред. В последните минути на полувремето инициативата премина в африканците. В 45-та минута Боатенг едва не вкара след изящна задна ножица от границата на вратарското поле. В даденото от съдията Олегарио Бенкуеренса от Португалия продължение далечен удар на Мунтари намери целта. Топката изписа невероятна дъга, а стражът на Уругвай просто не беше готов да това изпълнение. 1:0 за Гана и 15 минути почивка.

През второто полувреме южноамериканците се настаниха в полето на съперниците си. Натискът обаче не даваше желания резултат преди защитник на Гана да извърши глупаво нарушение на ъгъла на наказателното поле. Зад топката застана Диего форлан. Играчът на Атлетико изтреля топката към вратата, Кингсън направи две крачки в дясно и не успя да отбие топката - 1:1.

До края на редовното време и двата отбора имаха възможности да вкарат победно попадение, но чак 100% такива не успяха да създадат. Така изтече редовното време и дадените 3 минути продължение за да се стигне до допълнителния половин час игра.

В тях и двата отбора решиха да не загубят срещата и да разчитат на руската рулетка - дузпите. Гана създаде две разбърквания от които можеше да падне гол, но до удар по посока вратата не се стигна. Две минути преди края, след изпълнение на тъч, Боатенг с глава прати топката на сантиметри покрай гредата.

Драмата настъпи в последната секунда. Гана получи право да изпълни пряк свободен удар. Последва невероятно меле и Суарес изби влизащата във вратата топка с ръка. Червен картон и дузпа за Гана. Асамоа Гиан с мощен удар нацели горната греда, топката излезе в аут и съдията дада край на мача. 1:1 и дузпи.

Първи зад топката застана Диего Форлан и 2:1 за Уругвай.
Отговорът на Гана. Отново Гиан зад топката и гол. 2:2
Викторино за Уругвай. В горния десен ъгъл и 3:2.
Абиа и ново равенство 3:3.
Скоти вкара третата дузпа за "урусите" за 4:3.
Менса след две крачки засилка пропуска.
Макси Перейра високо над гредата. Втори пореден пропуск.
Абиа тръгна да бие и отново Муслера лови. 4:3.
Абреу зад топката в най-важната дузпа в живото му. Копване в стил Паненка и Уругвай на 1/2 финал.

След 40 години Уругвай отново е на полуфинал. Южнжамериканците на 6-ти юли среща Холандия.

Архив Варна | 02-07-2010, 21:09 | varnautre

Второто класиране не успя да нанесе сериозна корекция в минималните балове

Новините | 02-07-2010, 19:49 | ВарнаУтре

"Печатните медии си отиват, журналистите продават послания, продават новини и коментари, мнения и позиции. Те не са продавачи на хартия и не би трябвало да се вълнуват особено от тази промяна", каза пред Frognews.bg Максим Бехар.

Интервю с Максим Бехар
frognews.bg

Максим Бехар е PR експерт, с богат опит и знания в областта на публичните комуникации. Той е основател и управител на компанията за PR M3 Communications Group. Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на PR агенциите, заместник-председател на Българския форум на бизнес лидерите, и Почетен консул на Република Сейшели в България.

Член е на Управителния съвет на десетки неправителствени организации, както и на местни и международни бизнес общности. През февруари тази година бе единственият българин, лектор на световния PR форум в Давос, Швейцария. Бехар е преподавал в много университети по целия свят, автор е на стотици статии в сферата на публичните комуникации.

Интервю на Васил Василев

- Споменахте в едно ваше интервю, че няма да си купувате вестници, тъй като бъдещето е в интернет. В крайна сметка загива ли печатът?

- Е, не съм стигнал чак дотам, че да не си купувам вестници... Чета все още, защото ги има на пазара, има ги като медии. Дори ги чета още от предишната вечер, но повече от ясно е, че печатните медии си отиват. Няма как да е другояче. В крайна сметка журналистите продават послания, продават новини и коментари, мнения и позиции. Те не са продавачи на хартия и не би трябвало да се вълнуват особено от тази промяна. Нещо повече. Замислете се само преди десетина години какви условия трябваше да има някой, за да каже, че е журналист... Образование, фактът, че работи в редакция, дори журналистическа карта... През последните години всичките тези изисквания на практика изчезнаха. Защото да си журналист, означава да имаш какво да кажеш и да имаш къде да го кажеш. Е, сега това става твърде лесно във Facebook и твърде бързо в Twitter. Във Facebоok вече има повече от 400 милиона потребители и повярвайте ми, голяма част от тях правят журналистика, без дори да съзнават това. И понеже е по-бързо, по-кратко, по-мобилно, по-лесно смилаемо, води до естествен отлив от печатните медии. Същото се случва и с книгите. През последните 6 месеца не съм прочел нито една отпечатана на хартия книга, затова не се разделям с моя iPad и чета всяка свободна минута. Същото е и с новините. Пристигат на мобилния ми телефон буквално всяка минута и ако вече се „събера“ с вестниците, то е, за да видя и други мнения на колеги, да прочета коментарите или дребните светски новинки, които всеки вестник сам си избира да публикува или не. Разбира се, основно внимание отделям на бизнес вестниците, но много трудно намирам нещо, което вече да не съм прочел подробно. С две думи – предполагам, че около 2025 година ще бъде отпечатан последният всекидневник в света, може би още няколко години след това ще има и печатни седмичници, но не това е важното. Развитието на мобилните медии и на това, което днес се нарича социални мрежи, а утре ще е нещо съвсем различно, всъщност ще определи и скоростта, с която печатните медии ще се трансформират. И да знаете: в това няма нищо трагично. Точно обратното. Светът става все по-добър, по-бърз, по-прозрачен, информацията става все по-достъпна, а медиите – интерактивни. По-добри новини от тези трудно мога да си представя сега.

- Езикът на медиите се промени, към добро, полезно, или към по-лошо?

- Промени се към по-добро. Стана по-динамичен, по-информативен, пестим много време, за да научим една новина или да прочетем един коментар. Това постави и много по-високи изисквания пред професионалните журналисти. Да напишеш един коментар в 15 реда, очевидно е многократно по-трудно от това да се разпростреш на две страници. От друга страна, в онлайн пространството под всяка новина вече може да има още поне 10 новини, споделени под нея от читатели... Това почти премахва необходимостта в новината да има толкова много подробности, улеснява езика и ако нещо в нея липсва, то лесно може да бъде допълнено от тези, които я четат. Езикът наистина се промени мълниеносно през последните десетина години и продължава да се променя в геометрична прогресия. Най-силният пример е с мрежата Twitter – там всички новини се събират в 140 знака и ако си „майстор“, можеш да кажеш страшно много неща само с няколко думи.

- Проследихте ли медийния двубой между премиер и президент преди седмица в две национални телевизии? В тяхна полза ли беше едновременната им поява?

- Бях извън България и точно по това време се намирах в самолета и не можах да проследя т.нар. „двубой“. Струва ми се, че това беше абсолютно безсмислено. В крайна сметка за един политик може да се съди по това, дали е последователен, дали има визия за управление и за бъдещето, а не по това колко души в кое предаване са го гледали. Според мен фаворизирането на медиите, особено на телевизиите, особено сутрин рано, е някакъв мит или балон, който се харесва на много политици. През последните години всяко правителство, което губеше избори, а на практика това бяха всички правителства, обясняваше своите провали с факта, че са свършили прекрасна работа, но не са могли да я обяснят на обществото. Това е мощен стимул за политиците да бъдат навсякъде по медиите и да обясняват колко добри неща са направили. Но нека не забравяме нещо важно, с което всъщност започнахме този разговор – новите медии. Старият шаблон, че нещо, което вестникът не е написал или телевизията не е съобщила, все едно не се е случило, отдавна вече не важи. Информацията е свободна, бърза, безгранична и ако един политик свърши нещо добро, то всички и веднага ще разберат. И без той да гастролира по телевизиите. Днешното време е време на прагматизма, на бързите резултати, обществото е страшно нетърпеливо и всяко едно обещание за светло бъдеще е пълна загуба на време. Същото е и с прекаленото вторачване в миналото – загуба на полезно време, което може да бъде използвано за ефективни мениджърски или политически решения. Затова смятам, че един ден обществото ще забрави кой какво е казал по някоя телевизия, а ще погледне дали сме направили крачка напред, дали живеем по-добре, по-сигурно и по-модерно.

- Бихте ли отговорили на въпросите, които Бойко Борисов изпрати до медиите за натиска, който е оказал, според Георги Първанов?

Не, не бих отговорил. Тези въпроси, струва ми се, трябва да се задават, когато вече не си в управлението. Министрите, хората, които вземат решения, естествено трябва да докладват какво са свършили, както и медиите да контролират властта. Това са законите на демокрацията. Но за да има наистина демокрация, трябва да има свободно слово, то е „майката“ на всички свободи. Но свободното слово в крайна сметка е и голяма отговорност. Любимата ми тениска, която често нося, има един безценен надпис, слоган на американската Асоциация на професионалните журналисти, в която членувам вече близо 20 години. Talk is Cheap, Free Speech Isn't – да говориш е евтино, но свободното слово не е. Затова контролът над медиите е абсолютно недопустим, но и самите медии трябва да имат силни механизми да защитават своята свобода, ама много силни механизми. Те включват икономически механизми, морални ценности и високи етични критерии. Ако тях ги има, то всеки от властта може да им праща писма с въпроси и някога те няма да се притесняват от отговорите.

- Одобрявате ли решението за съкратения състав на СЕМ?

- О, да, смятам, че дори и трима души са напълно достатъчни. В крайна сметка не очаквам СЕМ да промени по какъвто и да е начин българското медийно пространство. Нито да гарантира свободата на словото. Според мен колкото по-малко регулация, толкова по-добре, а най-добре ще е простичка и ясна законова база с ясни санкции за този, която не я спазва.

- Трябва ли да се обединят БНТ и БНР в едно?

- Трудно мога да преценя, трябва да си много тесен експерт в областта на електронните медии, за да имаш категорично мнения по толкова важен въпрос. Но струва ми се, че принципът на възможно най-малка бюрокрация и администрация в обществените медии трябва да се спазва желязно. Повторения и дублиране на функциите е просто абсурдно. Не казвам ни най-малко, че това е случаят с БНТ и БНР, за това има експерти, но ако тези две институции бяха частни, със сигурност собственикът им би обединил администрацията и обслужващите звена, а може би и информационните отдели.

- Кои са най-сериозните пропуски в медиите днес?

- Е, всяка медия в крайна сметка си отговаря за себе си. Но със сигурност липсата на анализ и на задълбоченост, на истински коментари, стегнати, кратка и ясно, липсва в много голяма степен във всички медии. И отново: свободата на словото е най-важната от всички свободи в модерната демокрация. И няма никакво значение дали те са online или offline. Дали да печатни или виртуални. Тази свобода е огромна отговорност и стимулира творчеството, мисълта и професионализма. Ако опазим тази свобода, а тя винаги ще бъде под заплаха, без значение кой и къде управлява, това ще е огромно постижение за обществото ни като цяло. И тогава пропуските в медиите няма да ни вълнуват чак толкова много, още повече, че в онлайн медиите те могат да бъдат коригирани веднага.

Архив Варна | 02-07-2010, 19:25 | varnautre

Кралицата, Лондон, Pearl Jam... – еволюцията продължава

Когато си на 18 години почти можеш да се похвалиш с формирани музикални вкусове и след като твоята любима група ти сервира страстно турне, нищо не ти остава освен да разпориш гърлото си от вик, емоция, забава. И аз съм се питал какво ще се случи, когато стана на два пъти повече години – пак ли ще съм на концерт, пак ли ще люшкам глава и ще се дера? Е, получих отговор. ДА.

Преди няколко години Pearl Jam трябваше да пеят в България. Концертът им се провали по необясними за мен причини. Няма да казвам колко ми е любима групата и как бях готов да отида в Атина, за да ги гледам. Преглътнах с търпението на годините, в които продължавах да се питам дали имам място по концерти, сред многохилядна тълпа.

Докато Пиронкова забиваше поредната си жертва на Уимбълдън, кацнах в Лондон. Други причини ме доведоха в този световен мравуняк, където всички народи са непрекъсната центрофуга на едно почти механично ежедневие. Но както и да е. Знаех за участието на любимата група в Хайд Парк, част от тридневния фестивал Hard Rock Calling. Пол Макартни и Стиви Уондър красяха допълнително афиша. Поне за мен. Целта ми бе да видя Еди Ведър и Компания.

Още в България, след концерта на AC\DC изчетох почти всички материали за това как е протекло събитието. И си дадох сметка, че за да опишеш едно подобно преживяване трябва да си повече от фен на групата. И тогава вече се получава не просто материал, коментар или статия, а вид словесна енергийна напитка, която влива дух и енергия в самия читател. Това помага в случаите на онази празнина, която остава след всяко едно чудно изживяване.

{gallery}Story/2010-07-02-london{/gallery}

От години смятам, че гласовите данни на Еди Ведър са неподражаеми, уникални и имат специфичната способност да отлепят душевността ти от телесната обвивка. Баладите му са сравними с дълбоководно гмуркане, а кондензирания гняв в някои моменти е усмирен от един видимо силен характер, който влияя на песните, а оттам и на хората, които попадат в техния обсег. Нека само ви напомня саундтрака към филма To the Wild – ако го слушате сами, на слушалки, ще разберете какво имам предвид.

Хайд Парк е близо до Бъкингам. Онези прословути часовои не предизвикаха кой знае колко възхищение у мен. По-скоро бих могъл да изпитам съжаление към някои от тях, ако са фенове на Pearl Jam. По това време кралицата кръжеше наоколо, отбиваше се до Уимбълдън (за първи път от 1977 година) и докарваше на Лондон още няколко карата стойност. Космополитността на този град нямаше да е истинска, ако наред с традиционната натруфеност не вървеше и съвременната лекота на битието, с която музикалните запалянковци искат да намерят общ покрив с всички хора на света. По същото време – прибавям го не защото не мога да намеря място за това събитие, а заради обрисуване на още по-съвременното излъчване на Лондон – та по същото време имаше изложба на съвременни творци в галерия Tate, където футуризмът, авангардизмът и все новоизлюпени понятия даваха отражение на онова, което не се вижда иначе в съвременния човек, а именно представата му за визия, начин на живот и начин на изразяване. Към това само открехвам скоба за локомотива на поп арта – Анди Уорхол, чието творчество е поместено в голяма зала на бившата електроцентрала край Темза, а сега – Tate Gallery.
Да се върнем на Pearl Jam.

Знаете ли, малко ме е яд, че това, което се случи в Хайд Парк и на самия фестивал не се е сбъднало тук. Публиката в Англия е преситена. За тях групите и поп-иконите са като Big Mack в Макдоналдс – част от менюто им за консумация. При тях поколения наред са се радвали на подобни мероприятия, всяка седмица едва ли не. Не, не че нямаше емоция, тръпка при тях. Но аз много добре знам как българския фен отваря душата си на един концерт и как това прави неговият английски брат.

И така, на 36 години имах удоволствието да срещна очи в очи Еди Ведър и по свой си начин да му кажа, че всички негови песни са написани от вътрешната страна на моите доспехи, с които съм водил почти две десетилетия кръстоносни походи. Той излезе, отвори си бутилка червено вино и започна. Все едно не бях в Лондон, все едно не бях на тази планета. Вокалите на този човек издълбаха дупка в космоса. Бях засмукан от една смесица от настроение, опиянение и копнеж за свобода. Получих я в много големи размери. Докато пеех alive заедно с него клетките в кръвта ми, мозъкът ми, кожата и цялото ми тяло не функционираха според години, възраст и прочее ограничения. Аз бях свободен от всичко на тази земя. Дори и от желанието ми да се наричам страстен фен на тази група. Идоли, поп-култура, последователи – това ми звучи като: „Спомняте ли си своята първа кола”. Чувствах Еди Ведър като приятел. Като човек, с когото мога дълго да си говоря. И го направих, докато той пееше без да спира – песен след песен, вокали, китари... полет към неизвестното, но познатото място на красиви усещания. От време на време той отпиваше от виното си и все питаше как сме, чувстваме ли се добре и дали не е възможно да не се притискаме толкова един друг. Последните му думи са следствие на онзи инцидент в Дания преди години, когато на техен концерт 8 младежи са стъпкани до смърт от тълпата. По едно време ни помоли да пазим тишина, за да не събудим Кралицата. И естествено веднага след това изпя The Fixer от новия албум. Ако е била наоколо Кралицата със сигурност ще помни дълго този концерт.

После пак се върнахме към музиката. Наоколо всичко се разлюля – вдигнати ръце, знамена и очи пълни с надежда. А аз мълчах, спрях да пригласям. Не че нямах глас или сили. Вече бях започнал да чувам как душата ми пее – вътре, още по-надълбоко. Ще избързам напред с обяснението, че не употребявам никакви стимулиращи вещества, дори бира не бях пил. Но аз и Еди Ведър – това е комбинация за едно гарантирано отлепяне от земята. Възползвах се максимално от него – там, където се получаваше турболенция от смяна на настроението, аз затварях очи. Не бях слепец – пред мен бе музиката на Pearl Jam и светлината на вярата в утрешния ден. Наистина вече нямаше значение къде се намирам, кое изкуство изразява моето настроение и обединява мислите ми с други хора. Сега, благодарение и на волята си знаех, че мога да се отдам в ръцете на музиката. Така, както го бях правил преди в колата, у дома, по улицата. А тук можех да отворя очи и да извикам: „Хей, Еди, благодаря ти!” И го направих.

Когато всичко приключи краката ми леко трепереха. Като че бях скочил с парашут от много голяма височина. Сега, приземен, най-после на земята, просто не ми се вървеше. Не ми се прибираше и честно казано дори не изпитвах нужда да говоря. Вокалите на Еди звучаха в главата ми като ехо. Не, нямаше умиление, почитание и други признания от моя страна. С Еди наистина бяхме станали приятели през всичките години. Не знам как се бе получило. Заради любовта ми към този род музика, за моята енергия, която си взе за говорител точно този уникален вокал и когато трябваше чувах неговата музика и си представях... бъдещето. Вървях напред, а заедно с това ме следваха нещата от живота. Така ще е и занапред. Еволюцията продължава. Струва ми се, че и на 72 бих отишъл на концерт, живот и здраве.

Архив Варна | 02-07-2010, 18:00 | varnautre

Преполовихме и тази година. Хубавото е, че точно по средата и този път си направихме сами Джулай. А Цветана Пиронкова игра на полуфинала на Уимбълдън.

Както обикновено обаче, хубавите новини са само малък цветен щрих. Останалото си е сиво.

И ако в спорта е ясно – парите, лъскавите корици и бръмчалките са за едни хора, които все по-малко играят и все повече позират, а успехите изведнъж ги извоюват тихо и упорито работещите, то

с Джулая тази година сивото надмина всяка фантазия

В нощта срещу първи юли бургаската «Чистота» успя да накара Бекет, Хармс, Йонеско и останалите крале на абсурда да правят салта в гробовете си. Работници с фирмени потници бяха изхващани методично да разхвърлят боклук по плажа. Общината, притисната в ъгъла с видеодоказателства, призна, че «Чистотота» наистина е цапала, обаче виновни са журналистите. Те не искали да станат в пет сутринта, за да проверят как е след Джулая, та затова. Интересни са две неща  – дали някой прави мръсно на концесионера или концесионерът прави мръсно на празнуващите, за да не ги пусне догодина. И дали, ако журналистите поискат от шефовете на «Чистота» да скочат от общинския покрив, те ще им изпълнят желанието.

Ако останем още малко в Бургас, там черните вицове не свършиха с това. В общинската стая, където се провеждат заседания и търгове, намериха „бръмбари”. Някои от тях – съвсем живички, с кабели от миналата година. За това коментар още няма, може би сега редактират версията, че журналистите ги е мързяло да ходят да отразяват работата на съвета, та някой ги е улеснил. И за да закръглим на три - пак в Бургас арестуваха Ивайло Зартов, заместник на Александър Томов. Обвинението – присвоени поне четири милиона лева. Изненадани няма, пък и политиците със затихващи функции отдавна не са интересни, дори когато поемат към ареста. Защото заглавията станаха прекалено много, а практическият ефект – никакъв.
В Пловдив обаче

започна пускането и на актуална политическа кръв

Казват, заради принципни въпроси – уронване авторитета на партийния председател. ГЕРБ-аджиите подгониха председателя на съветниците си Даниела Каназирева, която последно се разбунтува срещу решението да се увеличи държавния дял в една общинска болница. И съвсем в стила на принципната политика съпартийците й изпуснаха коментари, че ако Каназирева не излезе сама от съвета, е възможно да започнат проверки на фирмите на семейството й. Във Варна съдбата на Окръжна болница засега не е намерила своя защитник. Варненските съветници дори не успяха да съберат кворум, за да решат каква ще е позицията им на общото събрание. На него държавата ще поиска увеличение на своя дял, с което автоматично ще може да се разпорежда еднолично с болницата. За едноличното й финансиране нищо не е споменато. Тия дни в «Блогът на Юруков» авторът му коментира нещо, което някак все ни се изплъзва -  че демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години, а и постоянен контрол от страна на всеки, пуснал бюлетинка, върху конкретните решения на избраниците му. Не е зле да го запомним, защото варненските съветници напоследък имат доста проблеми да защитават интересите ни, просто защото трудно се събират, за да започнат работа. Стигна се дотам от залата да предложат

някой да ги заключва след влизането на заветния кворум-съветник

Тая седмица по общинските етажи във Варна бродеше и един милион. Първо кметът, май по навик, обвини съветниците, че не гласували точно както трябва отпускането на парите за видеонаблюдение. После съветниците изкараха решението си от февруари, а накрая единственият гласувал «против» обясни, че не бил срещу плащането, обаче искал да види договора, за да е наясно как точно ще се харчи милионът. Още не го е видял. Вероятно и едни 30 хиляди лева също бродят бездомни някъде, защото системата за контрол на входа на общината още я няма.
Доста по-сериозна сума се завъртя в спора между "Холдинг Варна" и Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията».

Холдингът иска от СОПА половин милион лева

заради опита им да обжалват продажбата на терени в Морската градина, с което са навредили на имиджа на «Алея първа». Интересно, на какво са разчитали идеалистите от СОПА, след като и държавата се отказа да защитава собствеността си там. Иначе в държавата всичко е наред, след като с пълна сила продължава откриването на нови обекти.

Тия дни тържествено беше прерязана лентата на търговски обекти по магистрала «Струма». Не изпадайте в паника, че ви се губят няколко години, през които магистралата е била построена. Нея продължава да я няма, но закусвалните са вече там.

Ако минем от микро на макро ниво в икономиката, очакванията тия дни бяха насочени към Канада. Там заседаваха първо Големите 8, после и Големите 20, а накрая имаше много снимки за спомен и пожелания за следващата среща, след като тази не можа да реши как ще спасява световната икономика. За Европа анализите са по-конкретни -

Централна и Източна Европа преживят финансовата криза по-добре от очакваното,

но възстановяването в региона ще продължи на две скорости. Така твърди анализ на „Банк Австрия”. Хърватия и България са сред тези, които изпитват затруднения в излизането от рецесията. Така че новините са две - добра и лоша. Добрата – че сме на добър път. Лошата – че двете ни гуми още са в канавката.

Не за всички обаче. У нас пак обсъждаха и гласуваха правилата за банковите кредити и лихви – тема, пред която личното си безсилие е признал дори Айнщайн. Едно е ясно – кризата е подминала този сектор, след като банките отчетоха през май по-голяма печалба, отколкото през април, а опитите да бъдат обуздани неясните и определено неевропейски начини на формиране на вноските не вълнуват особено банкерите. И няма никакъв проблем голяма финансова институция, на която се опитвате да станете клиент, да ви постави пред странен избор. Например, като ви бавят един месец за нещо, което са обещали да свършат за три дни, след това ви сюрпризират с нови условия и ви оставят да се чудите - дали умишлено са скрили от вас откровено дискриминационно условие или просто не знаят по какви правила работят.

Министрите тръгнаха из страната

Във Варна Тотю Младенов обяви спад на безработицата с един процент, а пенсиите пак щели да ги смятат по нов начин, в зависимост от брутния вътрешен продукт. Него обаче съвсем няма да има кой да го произвежда след години – тревога обявиха не гинеколозите, а вътрешният министър. Според него основни проблеми на България все повече ще стават конвенционалната престъпност, ромите и оставането ни без работна ръка. Трите проблема, независимо какво ще кажат правозащитниците, са силно свързани. И имат различни решения. Едно от тях можете да видите в Каварна. Там ромската махала ще отбележи 40 години насред „Каварна рок фест”, та ако и без друго ще сте там – идете и вижте. Много е вероятно там да се окаже по-чисто и подредено, отколкото в кварталната ви градинка.

Друг вариант е ранното образоване. Идеята беше от тази есен забавачките да станат задължителни и всички да придобиват от малки навици на добри граждани. Отлагането засега е с една година, обяснението – липса на места в големите градове, а питанката – не беше ли ясна липсата и в началото на годината, та да се измисли вариант поне за малките градове, които са доста повече в България.
Друго възпитателно за мисленето мероприятие избухна в София – третият вече гей парад.

Охраната беше повече от участниците,

а страстите се развихриха главно виртуално. Начело на войнстващото недоволство отново беше пловдивският митрополит Николай, който обогати колекцията си от екстремистки цитати с откровението: "Европейските закони до голяма степен противоречат на християнските, затова да пазим вярата си и да отстояваме позициите на светата църква". От другата страна излезе евродепутатът Майкъл Кашман, който, като лично заинтересован, проучил Библията и открил, че там се говори четири пъти срещу хомосексуализма, а срещу лихварството - около 60, но никоя църква още не е предприела кръстоносен поход срещу лихварите.

Докато пловдивският митрополит бранеше антиевропейските си позиции, началниците му в София изведнъж се оказаха с проблем за два и половина милиона. Толкова е вписано в ревизионния акт, а задълженията са натрупани от неплатени осигуровки за здраве и пенсия на свещениците. Явно се очаква Господ да познае своите, като опрат дотам.

Продължиха и упражненията на тема

«как да регулираме интернет»

За пореден път се прави опит на изданията да се вмени вина за това, което пишат знайни и незнайни коментатори по форумите им, а за да стане абсурдът пълен, идеята е следенето дали някой не клевети политиците да е само в предизборния месец. Иначе казано - политиците, като избрани, ще ги обиждаме само през останалите 11 месеца, другите граждани – може на общо основание. Чисто юридически ще е любопитна формулировката за това как нещо е законно през повечето време, а през определен период – не. Може да се приложи правилникът за откриване и закриване на ловния сезон, например.

Държавата се опита за пореден път да увеличи и отстрела на пияни шофьори, този пък – с идеята да има глоба от 30 хиляди лева. Остава да разберем как ще си ги събира. Макар че шофьорите имат далеч по-непосредствен проблем – дали няма да се окажат с невалидни книжки всички, които са били на изпит след първи юли, когато трябваше да ги изпитват пред камера. Сега камери няма, но пък и наредбата никой на я е отменил. За съдебните дела вече е дори неприлично да се говори. Трети от "Наглите" вече е на свобода - Митко Лебешковски излиза срещу 6 хиляди лева. Лебешковски поне е известен. Защото при 80 хиляди други престъпления извършителят така и си е останал неизвестен. Сега делата срещу тях просто ще бъдат закрити. По друг, достатъчно известен казус – Марио Николов, имаше присъда. Съдът постанови 12 години заради измамите по САПАРД, като осъди Николов за организирането на престъпна група. Съучастници обаче не бяха посочени. Това, според вътрешния министър Цветанов, е «странно», а според главния прокурор Велчев – «брилянтно свършена работа».

Високият волтаж, разбира се, беше около цените на тока, газа и всичко, което скача след тях. Министър Трайчо Трайков, който още не е открил, че

в ресора му има икономика и туризъм освен енергетика,

първо оповести края на енергийния холдинг и създаването на електроенергийна борса. После намери виновния за високата цена на газа – Румен Овчаров. И накая обеща по-ниски цени от следващото договаряне. От Синята коалиция побързаха да окачат в Парламента снимките на Първанов, Станишев и Овчаров, обединени от мотото "Момчета за 1 милиард долара". Едно от тях – Станишев, побърза да обясни, че ако бил останал на власт, нямало да докара нещата до тук. Може би е по-добре, че не сме там, където той би ни закарал, но за останалото нищо не можем да кажем – газовите договорки продължават да са дълбока тайна, поради което всеки ги ползва, както си иска, а на нас ни остава само да плащаме, колкото ни кажат. Все пак премиерът обеща промяна – до понеделник договорите да бъдат при главния прокурор, а в преговорите с «Газпром» да поискаме отпадане на посредниците. Каквото и да се случи обаче, не е ясно как цените ще поемат обратния курс, след като през седмицата от обясненията за цената на софийската вода разбрахме, че тя поскъпва, защото потреблението намалява, а компанията трябва да си защити печалбата. Пък вие икономисвайте. 

Без цензура | 02-07-2010, 17:42 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Холандия е първият 1/2 финалист на Мондиал 2010 след побеза с 2:1 над Бразилия.

Уесли Снайдер е героят за своята страна. Той откъсна две лалета и ги сложи върху куфарите на Кака и компания.

Срещата започна доста интересно с предимство но Бразилия. Още в 6-та минута "кариоките" вкараха топката във вратата на Холандия, но страничният съдия развяваше флагчето за засада. Макар и тънка, такава имаше. След 240 секунди обаче вече нямаше какво да спаси "лалетата". Необяснима грешка в централната част на отбраната позволи на Фелипе Мело да подаде от своята половина през центъра на Робиньо и за нападателят не беше проблем да стреля покрай  Стекеленбург за 1:0.

Малко по-късно перфектна атака започната от Жуан, премина пред Робиньо, който с петичка подаде на Кака, но ударът му бе избит от горния ляв ъгъл от стража на Холандия. Европейците не успяха да създадат чисто голово положение за първите 45 минути.

Втората част започна доста интересно. Само след 8 минути игра Бастос извърши едно нарушение в своята половина и холандците поискаха да му бъде показан втори жълт картон. Юичи Нишимура от Япония обаче даде само фаул. "Лалетата" разиграха и Уесли Снайдер центрира в наказателното поле на Бразилия. Топката летеше в очертанията на вратата, Фелипе Мело скочи да я изчисти, Жулио Сезар без да иска леко го натисна и след като кълбото се лизна в главата на защитника влезе във вратата за 1:1. Организаторите решиха, че това е автогол, но с пълно право можеха да запишат попадението и на името на Снайдер.

След изравнителния гол Холандия продължи да натиска. Оранжевите получиха право да изпълнят няколко ъглови удара. В 68-та минута при поредния корнер, центрираната от Ариен робен топка, бе отклонена с глава на първата греда от Дирк Каут и Уесли Снойдер от три метра отново с глава я вкара във вратата. Този път нямаше как голът да бъде записан на друго име. 2:1 за холандия и основните фаворити бяха пред отпадане.

Тъмните облаци над Дунга и компания се сгъстиха след още 5 минути. Фелипе Мело фаулира Робен, след което с бутоните го изрита в бедрото и напълно заслужено отиде да се изкъпе. Въпреки, че останаха с човек по-молко, бразилците осъществиха натиск пред противниковата врата. Няколко поредни ъглови удара не доведоха до попадение, а при една контра Снайдер можеше отново да се разпише, но от чиста позиция стреля в ръцете на Сезар. Веднага след това Кака излезе в добра позиция, но в последния момент Матайсен протегна крак и изчисти в ъглов удар.

Една минута преди края на срещата Лусио тръгна от своята половина и след като се опита да направи двойно подаване с Кака бе фаулиран пред наказателното поле. Шутът на Алвеш обаче попадна точно в стената. Това беше последната възможност за "кариоките" и те отпаднаха от Мондиал 2010.

Съперникът на Холандия на 1/2 финала ще стане известен по-късно днес след мача Уругвай - Гана.

Архив Варна | 02-07-2010, 15:42 | varnautre

Варна може да развие тролейбусната инфраструктура с пари от еврофондовете, коментира депутатът от ГЕРБ Свилен Крайчев.

Мисия Варна | 02-07-2010, 15:02 | varnautre

Кметовете, обединени в Асоциацията на черноморските общини (АБЧО) решиха техен приоритет да бъде лобирането на всички нива на властта за размразяването на автомагистрала „Черно море”.

Новините | 02-07-2010, 14:12 | ВарнаУтре

Бившият президент на Интерпол и шеф на полицията в Република Южна Африка Джеки Селеби бе признат за виновен в корупция.

Селеби бе обвинен в получаване на подкупи на обща сума 170 000 долара от южноафриканския бизнесмен с криминално минало Глен Аглиоти. Макар да твърдеше, че е невинен, скоро след като бе заведено делото срещу него през 2008 г. Селеби подаде оставка като шеф на Интерпол "в интерес на ведомството". Той е заподозрян и във възпрепятстване на правосъдието, но вината му по този пункт не бе доказана.

Според южноафрикански медии материалите на обвинението срещу Селеби са манипулирани и той може да стане жертва на борбата за влияние в силовите структури в Република Южна Африка.

Новините | 02-07-2010, 14:09 | varnautre