Става въпрос за комисиите и техните председатели, които придвижват всички проекти за решения на местния парламент. Тоест, гербаджиите не бързат да размахват брадвата и да секат глави с нея. Ако ще има нещо за изрязване, то ще стане полека и внимателно, като при хирургическа операция – с упойка и скалпел.

Понастоящем ГЕРБ имат председатели само на три от общо 19-те комисии към общинския съвет. Това са: комисията по наименования, която основно се занимава с кръщаването на улици и площади, комисията „Антикорупция“, която заседава на закрито и все още не е обявила нито един от случаите, които разглежда, и Правната комисия, в която различни проекторешения на съвета се изчистват от към юридическа гледна точка.

Към момента общински съветници от БСП са шефове на пет от комисиите, а председателите на други три са от партия „Нашият град“. ДПС и „Атака“ държат по две комисии, а бройката до 19 запълват хора от ОБТ, ЛИДЕР, БНД и „Отечество“.

Комисията по финанси и бюджет е в ръцете на варненския лидер на ДПС д-р Янко Станев. Друга също много важна комисия – по общинска собственост, е председателствана от Валерия Ангелова от БСП.

Архитектурната комисия управлява Владимир Тонев от „Нашият град“, а начело на транспортната е Красимир Маринов от партия „Отечество“. „Атака“ държат благоустройството и обществения ред. Здравеопазването и социалните дейности са в БСП. За туризма, търговията и рекламната дейност отговаря Красимир Симов от ЛИДЕР.

Шефските места в комисиите очертават мнозинство в местния парламент, докато негов председател беше лидерът на БСП в града Борислав Гуцанов. Той беше арестуван при операция „Медузите“ на 31 март и впоследствие прокуратурата му повдигна обвинения за източване на общинската фирма „Градски транспорт“ чрез сделки за покупка на автобуси.

Вече председател на съвета обаче е Апостолов от ГЕРБ. Както е известно за него гласуваха всички общински съветници с изключение на групата на БСП, която напусна заседанието.

На практика ГЕРБ иззеха ръководната роля на БСП в местния парламент, като за това им помогнаха същите хора, които преди помагаха на червените. Единствената разлика е ДСБ, които останаха в опозиция в досегашната конфигурация на съвета.

Засега ГЕРБ няма да пипат председателите на комисии от БСП и ДПС, нито пък от другите формации. Датата за провеждането на следващата сесия на съвета вероятно ще бъде обявена след два-три дни. До тогава новият председател ще е провел заседания с всички шефове на комисии, а след това и със зам.-председателите на местния парламент. Според Апостолов дневният ред ще е съставен изцяло от проекти за решения, които са се натрупали в комисиите от месец и повече насам. Предложения за смяна на председатели на комисии няма да има.

„Оглеждаме много внимателно, защото сред председателите има много стойностни хора. На предстоящата сесия няма да се занимаваме с персонални промени, а ще отметнем натрупаната работа. Дали ще има смяна на председатели на комисии и на кои, ще бъде обсъждано и решено по-нататък“, коментира Апостолов.

Според А, Б, В-то на местния политически живот след смяната на мнозинството и избора на нов председател на общинския съвет идва ред на шефовете на комисии, а след това и на членовете на бордовете на общинските фирми.

Това сочи статистиката от последните няколко дни.

Всъщност песента не е толкова нова, само сюжетът е леко сменен. В новата версия катастрофата остава, но този път пострадалият е близък на жертвата и парите трябват за лечение. А "следователят" вече е "лекар". По тази схема през почивните дни са изгорели четири варненки.

Непознат млад мъж разказал на 86-годишна пенсионерка, че 64-годишният й син е пострадал в катастрофа и е в болница. Поискал пари за лечението му и получил 1300 лв. Друга пенсионерка - на 78 години, била доста по-дащна. За да помогне на лечението на дъщеря си, тя успяла да събере и да предаде 2030 евро и 300 лв. 6000 лева пък дала друга пенсионерка за дъщеря си, която "пострадала при катастрофа в Германия". Естествено нито една от жертвите не се е сетила да звънне на детето си, на полиция, в болницата или някъде, където може да провери дали казаното е истина.

Черешката на тортата обаче безспорно е последният регистриран случай. 64-годишна дама дала без да се замисли 10 000 евро на "лекар", който й обяснил по телефона, че цялото семейство на сина й, който живее в Норвегия, е болно от свински грип и парите трябват за лечението им. Жената събрала 13 000 норвежки крони и 600 лв. Сумата предала на непознат мъж пред входа на блока, в който живее в жк "Трошево". Доста по-късно се сетила все пак да се чуе със сина си и чак тогава установила, че е изгубила всичките му спестявания.

Миналата седмица много летища в Западна Европа бяха затворени заради нова струя вулканичен прах от изригващия Еяфятлайокутл.

Все пак се очакват отменяния на трансатлантически полети, заради облак, който стои в средата на океана и блокира въздушните пътища, между Европа и Северна Америка, съобщи Европейската агенция за въздушен трафик Eurocontrol.

"Повечето от тези полети се извършват, но много от тях имат големи промени в маршрута, за да се избегне областта, където се е разпрострял облакът, което се отразява в закъснения."

Полетите по маршрутите към изток и към запад в Атлантическия океан бяха отклонени на север, над Гренландия, за да избегнат опасната зона, около исландския вулкан, чиито изригвания прекъснаха полетите в Европа за 5 дни през април. Това доведе до транспортна криза - над 100 000 полета бяха отменени, а на хиляди пътници се наложи да останат по летищата в цял свят. Това причини загуби за авиокомпаниите в размер от над един милиард евро.

Асоциацията на европейските авиолинии съобщи, че загубите от миналия уикенд, през който бяха засегнати по-малко от 2 % от насрочените полети, са незначителни.

Отклоняването на полетите от транатлантическите маршрути се отразява на количествата използвано гориво и води до закъснения, каза Дайвид Хендерсън, говорител на асоциацията. Тези загуби ще бъдат по-трудни за изчисление.

Air France KLM съобщиха за 15.9 % загуби през април, които са стрували на авиокомпанията по 35 млн. евро на ден, съобщиха нейни представители в понеделник.

Загубите от товарните полети са минимални - едва 2 % - повечето стоки са превозени със закъснения.

Eurocontrol съобщиха, че всички летища в Европа работят нормално в понеделник, включително и тези в Испания. 20 летища в страната бяха затворени през уикенда, включително международната аерогара в Барселона.

Летището в Лисабон също е отворено, след като беше принудено да прекрати работа в неделя.

Eurocontrol предупредиха, че ивица от прах, над океана, все още заплашва части от Иберийския полуостров.

"Очаква се в понеделник следобед големи количества прах да се преместят в посока североизток от португалското въздушно пространство, към централна Испания, което е потенциална опасност за работата на летищата следобед, или вечерта", съобщи говорителката на Европейската агенция за въздушен трафик Кайла Еванс.

„Носталгията е същността на циганската песен и сякаш винаги е била. Но носталгия по какво? "Ностос” е гръцката дума за „завръщане у дома”; циганите нямат дом и може би единственият народ, който не мечтае за собствена родина. Утопия – „у топос” значи буквално „не място” или „място което не съществува”.  Носталгия по утопия - завръщане у дома в място, което не съществува. О лунго дром – Дългият път”. (из „Погреби ме прав”)

Изабел Фонсека е родена в Ню Йорк, САЩ в семейството на американски художник, потомък на унгарски евреи и майка от Уругвай. Завършва Университета в Калъмбия, а по-късно - Оксфордския университет, преди да постъпи на работа в литературния подлистник на в. „Таймс”. Днес тя живее в Англия и е утвърден член на лондонския литературен елит. „Погреби ме прав” е първата й книга, публикувана през 1995 г., последвана от други публицистични произведения. Първата й художествена творба, „Привързаност” (Attachment), излиза през май 2008 г.

Заинтригувана от контрастите заобикалящи циганите като тайнствено общество, оцеляло през вековете „без собствена държава, флаг и писмено наследство”, Фонсека решава да се впусне в собствено проучване. С него тя ще търси отговори на многото въпроси, обграждащи това 12-милионно малцинство, свързвано от една страна с романтичните представи за циганската култура, музика и танци, трагичния образ на Кармен, красивата Есмералда, танцьорите на Фламенко и т.н., а от друга – с  набедената представа за неговата изостаналост, непостоянство, висока престъпност и необразованост. Събирането на материала за книгата отнема близо 4 години (1991-1995 г.), през които Фонсека пътува из Източна Европа, живее у ромско семейство в Албания, среща се и разговаря с роми в различни страни, които описва и заснема, изследва общински архиви, разговаря с представители на етническите мнозинства в приемните общества на Албания, България, Румъния, Молдова, бившите Чехословакия и Югославия, Полша и Германия. Книгата проследява пътя на циганите през последните седем века, техния произход, език, култура и начин на живот и е базирана на непосредствените наблюдения, както и на архивната документация събрана по време на многократните й посещения в тези страни. В нея тя се опитва да разгледа положението на циганите днес през призмата на историята, през погледа на приемните етнически мнозинства, както и на съвременните политически активисти за защита на правата на ромите. Това е една същевременно информативна и емоционална, шокираща и интимна книга за „един скрит свят – едновременно пренебрегван и потаен, преследван и непознат” (цитат Салман Рушди).

Ромите са най-многолюдното малцинство на Европа и близо 95% от цялото циганското население. Това което ги обединява е ромският език с корени в древния санскритски и най-близко сходство с говоримия днес език в индийската провинция Пунджаб. Други общи характеристики са сложната ценностна система, обичаи и строги правила на поведение и живот, както и търсенето на подвижна, необвързваща заетост. С годините, типичният им номадски начин на живот замира и днес само 5% от ромите по света водят такъв, но всички се стремят към универсално приложими, мобилни работни умения и занимания за своето преживяване.

Фонсека си спомня първия съвет, който й дават, когато споделя намерението си да изследва живота на циганите: „Не носи къси поли и не задавай въпроси”. Трудно е за един журналист да не задава въпроси, ето защо Фонсека компенсира като прекарва по-дълго време сред обектите на своя интерес, и затова по думите й „ми отне толкова време да напиша книгата!” Тя оценява, че един от способите за оцеляване на ромите е тяхната изолираност и нежелание за интеграция в приемните общества. Какви са причините за предпазливостта и недоверието им към етническите мнозинства, сред които живеят? Най-вече дългогодишната им роля на изкупителни жертви на недостатъците в политическата и социална система. Голяма част от мъжете роми лежат поне веднъж в затвор, много от тях прекарват по 10-15 години в институции за лишаване от свобода – кажи-речи половината от живота си, чиято средна продължителност е около 48 г. Това не е отражение на вродената им престъпна натура – процентът на престъпност сред тях е не естествено по-висок от този на която и да било етническа група, а да се обобщава и твърди обратното е проява на расизъм. То се дължи на удобството и лекотата, с която властите могат да им приписват прояви на незаконност, улеснявани от съпротивата и нежеланието на циганите да се съобразяват с местните порядки.

Фонсека се връща няколко века назад в историята, когато ромите („ром”/”рдом” – странстващ музикант) пристигат за първи път в Европа от днешна Индия. Архивите свидетелстват за преследвания и развиване на робската търговия с цигани продължила около 400 години. Последно тя е премахната от румънските области Влахия и Молдова едва през 1865 г. Жестоко е отношението към циганите през вековете в цяла Европа. Обвинявани в магии, кражби, убийства и други престъпления, те биват изселвани, изтезавани и често заплащат с живота си без съд и присъда. В началото на миналия век страни като Швеция налагат принудителна стерилизация на ромските жени. Кулминация на преследването им е изтребването на между 500 000 и 1 000 000 цигани  в концлагерите на Хитлерова Германия, а хиляди са използвани за медицинските експерименти на д-р Менгеле. Оцелели евреи, разказват как в Освиенцим, циганите били държани в отделен блок и как вечер пеели до късно, докато един ден песните секнали. През периода на Втората световна война е избито 70% от циганското население на Централна Европа. В ромския език съществува дума за циганския холокост – „порраимос”, което значи „поглъщане”. Макар и неписана, дългата история на преследване срещу тях несъмнено е оставила у ромите дълбока следа на недоверие и нежелание за общуване или близост с мнозинствата около тях. С това е свързана и циганската поговорка „Погреби ме прав, цял живот съм бил на колене!", послужила за заглавие на книгата.

Заедно с евреите, това е най-голямата общност подложена на геноцид в съвременната история. За разлика от евреите те не съумяват да напомнят за себе си, да възпоменат мъртвите и да се идентифицират като жертви на историческа несправедливост. Тяхната трагична съдба потъва в забвение. Има разбира се  основателни причини за това – освен малкото оцелели от холокоста, ромите нямат свои книги, не учат историята си, може да се каже, че не се интересуват от миналото и настоящето е единственото което ги вълнува. Как прекарват живота си тогава, какво ги вълнува и стимулира, това са някои от въпросите на които търси отговор Фонсека.

По време на едномесечния си престой в дома на семейство Дукас в квартал „Киностудио” на Тирана, тя е посрещната гостоприемно и грижовно от членовете на рода. Става свидетел на строгите порядки и изисквания за чистота – вътрешна и плътска, трудолюбието на жените в дома, разпределението на ролите и задълженията в ежедневието, отношението към децата, към по-възрастните, към семейството, класовата принадлежност, недопустимостта към брачно обвързване с представители на по-низши или по-висши прослойки в ромското общество или пък с „чуждите”, неромите – наричани на ромски език „гадже”. Неща, които противоречат на широко възприетите предразсъдъци за нечистоплътност, крадливост, безпринципност и невежество  - представи, които те вероятно съзнателно поддържат, за да отблъскват външните хора от своя свят.

Периодът на изследването 1991-1995 г. е критичен за Източна Европа и характерен с рязък спад в жизнените стандарти. Това прави още по-трудно за мнозинствата в приемните общества да проявяват каквото и да било състрадание или съчувствие към неизгодното положение на циганите, а още по-малко да приемат положителната им дискриминация. Напротив те ги винят за своите проблеми и се дразнят от проявявания към тях интерес или забогатяването на някои от тях. „Какво да кажем ние?” – питат те. В Румъния, в началото на 90-те години на миналия век, цели цигански села стават жертва на палежи; погроми срещу циганите в една или друга степен има навсякъде в Източна Европа. Същевременно се зараждат и първите ромски правозащитни неправителствени организации, първите политически лидери на ромските общности. Тези лидери правят особено силно впечатление на Фонсека със своята позитивност и решимост за отстояване на идентичността и правата на ромите.

Книгата на Фонсека „Погреби ме прав” няма претенции да бъде специализиран академичен труд, нито предлага готов отговор на „циганския въпрос”. Тя е един откровен и обективен портрет на циганите – нито романтично пристрастен, нито изпълнен със съжаление към тях. В него личи обаче възхищение от способността им за оцеляване в лицето на предубежденията, предразсъдъците и преследването, под знака на което протича цялата история на пребиваването им в Европа. Те не са осъзнати „герои”. Това, което Фонсека цели е да насочи обектива към тях, да ги извади от позицията на изолиран „невидим” народ, да ни напомни, че макар и различни, те са човешки същества със свои потребности, разбирания, скърби и радости - а не безлично малцинство, с чието присъствие сме свикнали, но нито познаваме, нито забелязваме. По думите на Вацлав Хавел, отношението към ромите е „лакмус за демократичността” на съвременното общество. Бих добавила, че предубеденото отношение към тях и други малцинства е отражение на проявите на нетърпимост, расизъм или краен национализъм от които трябва да се отърсим и срещу които трябва да се борим, ако искаме да бъдем едно по-човечно, развито и прогресивно общество.

Заради тяхното отсъствие делото не успя да тръгне днес и ще продължи утре, ако няма други проблеми.

Иначе повечето от свидетелите вече са разпитани, остават малко и след тях - вещите лица. По предварителен график делото беше определено да приключи до 12-и май, но явно той няма да бъде спазен.

С днешното си отлагане процесът не изневери на начина, по който се развива до момента - на ръба на скандала. Всички заседания, още от тези за определянето на мерките за неотклонение на задържаните, минават в непрекъснати скандали между страните, които ескалираха във финалната фаза. Именно затова съдът налага глоби наред. По няколко пъти дотук бяха глобявани с по 500 лв. някои от обвиняемите и някои от защитниците. Затова днешните две глоби са поредните.

А процесът е пред приключване на първа инстанция.

Иван Славков, Свилен Николов, Пейчо Пейчев, Николай Хаджимихалев Найка и Янко Колев Каратиста останаха единствените подсъдими от 24-мата задържани по делото, станало известно с номера си - 130. Останалите, сред които Веселин Данов, синът му Христо, Веселин Жеков, Радослав Калчев, Недялко Цвятков, Александър Цанев и други, сключиха споразумения с прокуратурата, като признаха вината си и получиха малки присъди. Някои от тях дори вече са на свобода.

Самият Славков отговаря пред Темида за това, че създал организирана престъпна група за пране на пари от дрога, проституция и трафик на хора през есента на 1996 година. Другите четирима подсъдими се включвали в дейността й заедно с множество други лица в различни периоди от време до септември 2008 година.

На 21-и май протестите и обжалванията ще бъдат разгледани на втора инстанция от Варненския апелативен съд.

Първо Варненската окръжна прокуратура е внесла протест срещу доживотната присъда на признатия за виновен Георги Цветанов и иска тя да бъде заменена с доживот без право на замяна. Освен това държавното обвинение протестира и частта, в която магистратите признават Георги за виновен за блудство и искат той да бъде признат за виновен за изнасилване.

Родителите на зверски убитото момиче, които се конституираха като частни обвинители и граждански ищци,  също искат присъдата на Георги да е доживот без право на замяна.

Адвокатите на Цветанов пък продължават да поддържат версията си, че клиентът им е невинен и да искат той да бъде оправдан напълно.

Следващият петък апелативните магистрати ще изслушат кратките протести и жалби на страните и трябва да обяват решението си в рамките на един месец.

Жестокото убийство на младото момиче потресе цяла Варна. Студентката от Икономическия университет беше убита брутално на 6-и март миналата година. Ден по-късно криминалистите задържаха за убийството сина на синия лидер в града Цанко Цветанов - Георги. Броени дни преди да се изпълни една година от убийството Варненският окържен съд му даде доживотна присъда. По-малко от месец след това магистратите публикуваха мотивите си. И вече има насрочено дело за втора инстанция.

Днес той получи 1 година затвор при строг режим, но ще бъде пуснат на свобода.

Самото дело не успя да приключи по-рано, защото жертвата на престъплението - Николай Ковачев, не беше открит от властите и не се явяваше на определените дати в съда. Днес той отново не дойде. И така се получи сложен правен казус, който в крайна сметка повлия и на квалификацията на престъплението.

В отсъствието на жертвата страните и подсъдимият можеха да се съгласят да бъдат прочетени показанията на пострадалия от досъдебното производство, или делото да мине само с другите събрани доказателства. Обвиняемият Станьо категорично отказа да се четат показанията на Николай и така прокуратурата разполагаше само със съдебно-медцинска експертиза и свидетелски показания. А обвинението от опит за убийство стана превишаване на законната самоотбрана. Което естествено се наказва много по-леко.

Самият екшън се разигра на 22-и юли миналата година в двора на Техническия университет, където двамата клошари оставали да пренощуват. В импровизирания им дом символичен домакин бил Николай, защото го открил пръв. Във фаталния ден по обяд той направил забележка на "съквартиранта" си Станьо, че е много мръсен и мирише. Без да прецени, че мъжът е подпийнал сериозно и е докачлив. В следващия момент Станьо забил в гърдите на Николай нож. Раненият мъж се добра в този вид до близката пиаца и взе акъла на лекари и пациенти в спешния център, като се появи там с нож в гръдите. Неговият живот беше спасен, а Станьо беше открит чак в София, след като беше обявен за общодържавно издирване.