На живо в Xtravaganzza ще звучат не само Remember the Time, Dreams, Lonely, Let it Rain, но и останалите парчета от албуми като NANA - The Album (1997) и Father (1998), които изстрелват звездата на челни позиции в класациите.

Всъщност името му е Nana Abrokwa, но истинските фенове добре познават и псевдонима му – Darkman. Роден е в Гана, но световната му слава тръгва от Германия.

Nana пристига във Варна специално за откриването на клуб Xtravaganzza, а това гостуване ще се превърне и в негово сбъднато желание, защото той отдавна мечтае да посети България. И няма как да е иначе, когато най-ярките му впечатления от страната биват потвърдени от щастливата случайност, срещнала го на летището в Берлин с талантливата българска певица Таня Паскова.

След като поздрави своите почитатели в Xtravaganzza и лятото официално поеме своя ход, Nana ще се посвети на творчество. Във Варна той ще заснеме и видеоклип към дуетното си парче с Таня, което двамата подготвят отдавна.

Оставаме в очакване на всичко, което ни предстои да изживеем с него за краткото време, в което е в морската столица и да си пожелаем да не е запоследно.

Входът за вечерта на откриването е 10 лева.

Чудех се, колко кораба с български екипаж трябва да бъдат отвлечени, за да бъде намерен истинският виновник за трагедията на десетки моряшки семейства в България. Ами разбира се, как не се сетихте по-рано? Журналистите! Благодарим на к.д.п. Андриян Евтимов. Той е бил така мил да ни обвини само за вдигането на размера на откупа. Поне не ни е вменил и самото отвличане. Така де - защо пък да не си спретнем една сензацийка, колко му е да се разберем с пиратите? Те отвличат, ние имаме "журналистически сензации"; ние пишем и с всяка статия вдигаме печалбата им - чисти сметки добри приятели.

Капитан Евтимов, отвличането на 28 българи по време на изпълнение на служебните им задължения

Е сензация,

с или без наше участие. Отсъствието на решение за съдбата на половината от тях вече 5 месеца

Е сензация

Пасивността на българската държава, на гражданското общество, на правозащитните организации

Е сензация

И ние не можем да я подминем, не защото това ни доставя някакво садистично или печалбарско удоволствие, а защото сме се захванали с тази професия, понеже ни пука. Понеже не вярваме, че "няма стрес сред моряците предвид зачестилите отвличания на кораби в района и това се приема, като част от нормален риск", както твърдите вие. Да, нормален риск, но не в смисъл на "неизбежното зло", а на принципа - "точно на мен ли ще се случи?", на принципа, "по-добре да се пробвам, пък току виж ми се разминало, но поне семейството ми в България да не гладува".

Не журналистическите сензации, а главата в пясъка е цинизъм в тази ситуация.

Казвате, че всяка статия вдигала с 1 евро откупа. Според Гугъл за отвличането на "Панега" са написани 16 100 статии на кирилица, още 21 200 има в англоговорящите медии. Няма да издребнявам да вадя от тази цифра препечатките, защото допускаме, че и сред говорещите китайски, датски и арабски колеги има безсъвестни тъсачи на сензации. Значи всеобщото журналистическо зло е вдигнало откупа с близо 40 000 евро. Нека бъдат 50, дори 100 000 евро.

Чудя се дали тези пари не си заслушават гласността, която се полага на тези хора, рискуващи живота си заради нечие безхаберие, заради далавера или международна конспирация, ако щете?

Моля близките на отвлечените да ми простят аналогията, но като чета забраните, с които заплашва кап. Евтимов се сещам за трагичния февруари, в който в Босфора потъна корабът "Хера". С неколцина колеги старателно мръзнехме с дни пред офиса на фирмата, оперираща с плавателния съд. Вътре бяха затворени близките на изчезналите моряци. Кратките ни контакти с тях - пред вратата, на тротоара, завършваха с обвинения и хули срещу лещоядната ни същност. Не сме се обиждали. В часове на непоносима мъка човек има нужда от виновен, върху когото да излее гнева от жестоката съдба. Само няколко месеца по-късно медиите станаха любим събеседник както на близките, които бяха излъгани от корабособственика (уж неизвестен) и фирмата, наела екипажа, така и на държавните органи, които с редовни пресконференции се опитаха да получат индулгениция за бедействието или може би безсилието си в издирването на българските моряци и изясняване на мистериозното корабокрушение. Ситуацията се повтори при потъването на "Ванеса", същото стана и с отвличането на българите на борда на "Маласпина касъл".

Не се обиждам на близките, но съм убедена, че мълчанието на институциите, опитът им да накарат роднините да мълчат, да ги принудят и заплашат дори, е престъпно. Естествено, че никой няма да оповести стенограма от преговорите. Естествено, че е грозно да се тиражират кървави предположения, но да се мълчи за това кой и как трябва да охранява нашите кораби край бреговете на Сомалия, как са оборудвани срещу пиратите родните екипажи, каква е подготовката на моряците ни срещу бандитите, това също е престъпно.

Дали, ако си бяха мълчали украинските медии и близките на отвлечените моряци, немският канцлер Ангела Меркел щеше да научи за драмата на украинския екипаж, бедстващ в плен на борда на кораб с немски собственик? Дали криворазбраното мълчание щеше да я накара да заплаши корабособственика с държавни санкции за бизнеса му, ако не плати светкавично откупа за кораба и украинския екипаж?

Затова, кап. Евтимов, не ми пука, че Българска Морска Камара ще излезе със "становище да се спрат всякакви журналистически опити за разследване". Нещо повече, ще се престоря, че не съм прочела тази позорна заплаха. Защото по моите скромни изчисления живеем в 2010 година. Времената, които сънувате, останаха на плаца във ВВМУ.

Жан-Люк Годар, Матю Амалрик и Ксавие Дюбоа са сред имената, подписали петицията, в която се казва, че искането за екстрадиция е "основано на лъжа". Това твърдяха и адвокатите на Полански (на малката снимка) в съда.

В понеделник в Лос Анджелис съдия каза, че швейцарските власти имат достатъчно доказателства за вината на 76-годишния носител на Оскар и могат да вземат решение, дали да го екстрадират.

В петицията, публикувана на уеб сайта на френския философ Бернард-Хенри Леви, се казва: "По този начин апелираме към швейцарските власти, без да настояваме те да не повярват на думата на Арнолд Шварценегер и на прокуратурата на щата Калифорния".

Леви допълва в изявление: "Няма значение колко брилянтни филми ще бъдат представени на фестивала тази година, един човек ще блести в отсъствието си: Роман Полански".

Режисьорът с френско-полски произход е под домашен арест в дома си в Швейцария, където беше арестуван, по американска заповед миналата година.

Калифорнийските прокурори искат Полански да се върне в щата, за да бъде осъден за незаконната сексуална връзка през 1977 г. с 13-годишно момиче.

Режисьорът избяга в чужбина през 1978 г. от страх, че тогавашният съдия по делото, който отдавна е покойник, няма да спази обещанието си да намали присъдата му на 42 дни, които той вече е излежал в институция за оценка на психичното му състояние.

Български кораб бе пленен от сомалийските пирати...-  хоп, значи задължително трябва да пратим там фрегатата „Дръзки”. ВМРО за пореден път бе осенена от тази належаща антипиратска мярка, а президентът Първанов се видя принуден да обяснява очевадното – че никой не е примрял до нашия кораб и с него, или без, е все тая.

ВМРО е малка хубава българска партия, чиято прелест е дълбоката опозиционност, освобождаваща я от отговорност за думите и идеите й. И има право да мечтае България да бъде не на три, а четири морета, като последното може да е Червено, плюс Индийския океан. Но предния път, когато ВМРО пусна това „врабче” в информационното пространство, то ненадейно стана орел, който хвърли сянка върху всякакъв разум – журналистите взеха да питат ВМС дали може да прати кораба, военните рапортуваха положително, военният министър Николай Младенов взе да се обяснява...
В словесната вакханалия публиката за малко да остане с впечатление, че в ход е нова успешна операция, под името „Чирози”, с таен щаб в къща в Банкя. Същото може да стане и сега, поради което следва навреме да се кажат няколко истини – трезви, обективни, не толкова градусови, както са свикнали военните и не толкова патетични, каквито произвежда ВМРО.

И така, факт 1: Пращането на български военен кораб няма да повиши сигурността на българските търговски съдове. Най-малко пък на българските моряци, повечето от които плават под чужд флаг. Охраната в Аденския залив не става на принципа „всяка държава си пази корабите”, а чрез конвои, направлявани от централното командване. Ако българи биват отвличани, то не е защото там липсва фрегатата „Дръзки”. А ако е там, сигурността им ще бъде като сегашната, защото „Дръзки” просто ще поеме дежурство в общите конвои. Всякакъв апел „Да пратим фрегатата, за да опазим нашите кораби”, просто не е верен.

Факт 2. Охраната в Аденския залив не се извършва толкова от военните кораби, колкото от хеликоптери. Корабите просто пренасят вертолетите, за да могат бързо да реагират. На „Дръзки” няма площадка за хеликоптери. Ако отиде там, ще да осъществява някаква логистика. Т.е. помощта му ще бъде косвена. Поради тази причина няма и искане към България корабът да бъде пратен.

Факт 3. В Аденския залив в момента гъмжи от военни кораби. Нашият ще бъде 101-вият. Да си мислим, че ще свърши по-добра работа от руски, американски, китайски и т.н., е просто абсурд. Още по-голям е, да си въобразяваме, че другите държави ни третират втора ръка и не ни пазят приоритетно. Там всички са равни, ако са отвличани моряци, т.е. заради неизчакване на конвоите, намалена бдителност от екипажите, късен сигнал към военните, бавен ход и нисък борд на кораба, вследствие на товара, който го прави лесна плячка. „Дръзки” няма нищо общо с това.
Факт 4. България наистина няма пари да прати кораба надалеч. Ако намери, матросите ще трябва да се приберат на автостоп. Тезата на ВМРО „но как намираме пари да участваме в Афганистан” е вярна, но непродуктивна. Да си въобразяваме, че България може да изтегли другите си мисии, за да акцентира върха тази, е утопия.

Факт 5. Да тръгнеш да обезоръжаваш противник с калашници е равносилно на война. Т.е, когато се призовава да пратим български войници където и да е, означава да хвърлиш тези момчета срещу куршуми. Това е много, много сложно решение. Не става само с думи, метнати пред вестниците. Още повече, когато няма никаква пряка полза от участието на войниците в защитаването на националните интереси.

Факт 6. Лозунгът „Ние сме морска нация” е красив, но е история. Има много по-морски от нас. Отвличат се и техни кораби, макар да имат много по-модерно въоражение, че и много военни в залива. Участието на „Дръзки” ще донесе много патос, но никакви преки ползи. Вероятно само щети.
Тогава? Какво да правим? Трябва ли въобще да дискутираме изпращане на наш военен кораб при положение, че той нито ще пази български моряци, нито разполага с оборудване за борба срещу пиратите, нито може да свърши нещо повече от многобройните съдове там? Пък и не се знае дали може да тръгне, тъй като наскоро се разбра, ме му трябва някакъв важен трансформатор. Няма трансформатор, а и пари няма.

Може би е редно да признаем, че, докато трае световният проблем в Аденския залив, ние кой знае какво не можем да сторим. Рисковете си съществуват независимо от военното присъствие. Не само към българските, но и към всички моряци. Решение ще се намери тогава, когато най-после големите озаптят малките немирници. Ние не сме големи. И да искаме, не можем да помогнем.

Наскоро руски командоси освободиха руски кораб. Но ключът не е в това, че руските военни са пазели сънародниците си, а че екипажът навреме е подал сигнал и се е заключил в машинното отделение. Така пиратите са се щурали безцелно на палубата, докато дойдат баретите. Т.е., разковничето е в дисциплинираността и обучеността на екипажа, правилните инструкции, екипността и способността да реагират в такива ситуации. В тази посока трябва да бъдат насочени усилията.

Как е у нас? Ниските заплати, съкращенията отказаха много кадърни хора от БМФ. Занижен е подборът на екипажите. „Панега” дори е нямал помещение, където да се скрият и заключат моряците, да не говорим за бронирано такова.

Някои компании вече качват въоръжени охранители на борда, докато минат опасния район. Скъпо е, но ефективно. БМФ не може да си позволи подобен лукс.

Всичко това са дребни подробности. Не са чувствен и красив лозунг като: „Да пратим кораб, да набием пиратите”. Но са по-важната част от истината. Другото са просто празни приказки.