Много ми е интересно, ако един съвсем, съвсем нормален, обикновен човек, живял в човешка държава и при що-годе прилични условия дойде в България и се опита да разбере изключително странния бит и още по-необичайната душевност на светлите личности, които обитават тази демократична обител... колко точно дни ще издържи преди да предприеме самоубийство?   И не бързайте да ме обвинявате, че греша или, че съзнателно произвеждам скандални версии. Не.

За съжаление просто наблюдавах същото, на което всеки един от нас беше свидетел през изминалите дни. От понеделник до събота непрекъснато слушахме диагнозата: неизлечимо заболяване на съдебната система. Впрочем чували сме я не веднъж и преди. А още по-лошото... преживявали сме я на собствен гръб, така че сме наясно.

Само че едно е да се сблъскаш с непреодолимите препятствия, заложени от българската Темида като гражданин, който върви по своята лична пътека и впряга в борбата оскъдните си индивидуални силици. И съвсем друго, когато сутрин, обед и вечер пред теб се изправят представители на изпълнителната власт, метнали мократа кърпа на чело и разтревожено скубещи коси, че няма как да се справят. Всъщност, наблюдавахме именно това, когато вицепремиер огласи нова тактика за избягване на българския съд. Той ни информира за наличието на механизъм едно дело, което е пред провал в България, да бъде гледано от германски съд.

И съм сигурна, че много хора видяха в това надежда. Надеждата, че един камък ще падне и ще раздвижи водите на блатото, а после, дай боже, нещата ще започнат лека-полека да се променят. Вярно е, че тук вече нищо и по никакъв начин не може да ни изненада и най-абсурдното е по-реално от самия живот, а чудесата изглеждат естествена форма на съществуване, обаче... През последните месеци тези специалисти показаха, че са професионалисти, че имат волята и куража да се преборят, да организират нещата, да разчистят собствения двор от плевелите, да се справят и да преодолеят препятствията.

Как точно да ни се отрази това, че те, в чиито ръце народът е връчил хирургичните инструменти, за да изрежат тумора и се взира във всяко тяхно действие с крехка надежда, че ще намерят лекарството и ще възстановят държавния организъм..., та те хвърлят безпомощно скалпела и викват в дружен хор, че по-добре да преместим бездиханния нещастник на някаква друга операционна маса – в Германия?

Понеже при еднаква стартова позиция тамошните тумори отдавна били изрязани, а нашите вече години се влачели и нараствали и така щяло да продължава. Как да реагираме, ако това ни го казва  някой, в чиито единствени ръце е възможността да промени нещата? Ако той е в стрес, че по-добре държавата да се откаже от суверенитета си и да спре да разследва престъпления, извършени от български граждани на българска територия, защото чуждите Темиди поне не са корумпирани. Чуждите Темиди са независими и безпристрастни.

Ако аз бях почтен чуждестранен гражданин, незапознат с абсурд-ландията, където прекарваме времето от своя живот, това много би ме разстроило.

Признавам си, вероятно щях веднага да вляза в интернет и да си запазя обратен билет за там, откъдето съм пристигнала. При това еднопосочен билет. Завинаги. Без никаква идея за завръщане... Когато и да било. Нито в този, нито в някой следващ живот. Само че аз съм родена тук и съм изпълнена с борбеност, както и всички около мен... Решени да оцелеем въпреки всичко, решени да останем, да остареем тук и тук да дочакаме онзи блажен миг, когато душата се отделя от тялото.

По тези скромни причини нямаме друг избор, освен да стискаме зъби, точно както го прави премиерът. Безумното е, че докато той и ние стискаме зъби и преодоляваме препятствия, установяваме, че „прекрасно се знае кой не си е свършил работата” и къде е „политическият чадър”.

Също така сме чували, че би трябвало в държавата да се осигурява справедлив и честен съдебен процес. А за десерт към впечатлението научихме, че МВР знаело за трима родни измамници, заловени да източват банкомати в Германия, но не ги арестували в България, тъй като било ясно, че съдът ще ги освободи.

Така че българските полицаи подали информация на немските си колеги, които осъществили великото дело на ареста. И всичко това, защото немската Темида е справедлива, а нашата за нищо не става. Не зная как Ви въздействат тези разкрития, но според мен те просто провокират човека да се отчае окончателно и в израз на безкрайна безнадежност да посегне към оръжието, ако има такова и... да си тегли куршума.

Впрочем, твърде възможно е, ако въпросният човек е немски гражданин, преди да стигне до фаталния край, с типична германска прагматичност и прецизност да допусне, че след като оставяме правосъдието на Германия да ни върши работата, би било редно да пренасочим към въпросната държава и данъчните си  и осигурителни вноски, таксите, плащанията, правата и задълженията и да обявим собствената си система във фалит... И не виждам никакви причини да оспорваме предложенията му.

   Ако някой от почтените хора, дошли от прилично място, където се живее нормално и законите имат значение и решили да навлизат в калните подробности на нашето всекидневие, се окажат по-държеливи духом и не се докарат  до черни мисли от факта, че  изпълнителната власт е вдигнала ръце, следователно: положението е безизходно..., могат да се огледат още малко в държавата и със сигурност няма да оцелеят задълго. Най-много да попаднат на фокусите, които устроихме със смъртта на един бивш шеф на политически кабинет: заразмятаха името на покойника, запрелистваха биографията му: агент  на службите, инструмент на служителите, смъртта му - сценарий за удар по партията... Сигурно е възможно в тази държава, където всички знаят кой и за какво е виновен, но наказание – справедливо или не - може да получи предимно покойник. А, пардон! Наказват и онези, които отскачат до Германия, понеже тук това няма как да се случи и властите Ви го заявявт официално.

Ако сте редовен човек от редовна държава, си задавате въпроса: „Какво правите тук?” и действате максимално бързо да поправите грешката.

Ако сте местен нещастник, стискате зъби и продължавате напред. Вече сте сигурен, че няма правосъдие, няма оправия, няма възможности, няма надежда, нищо няма.

В същото време в държавата, на чиято Темида разчитаме, строят най-голямата соларна яхта в света. Захранването й ще бъде с 38 000 клетки от ново поколение, всяка от тях с ефективност поне 22% над всичко, което в момента  може да се купи свободно на пазара. Там създават. Тук стискаме зъби и преодоляваме препятствия. Просто начин на мислене и форма на живот. Тези, които трябва да ни водят при оправянето на нещата, тъжно въздишат, че работата няма да стане, а на нас още повече ни домъчнява, но продължаваме да се държим. Защото сме с бит и душевност на българи. А това е нещо много, много специално. Няма го никъде другаде по света. И дано оцелее.

Без цензура | 27-02-2010, 13:28 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

"Първа информация: в бг посолство в Сантяго няма разрушения нито пострадали. Постепенно се възстановява тел връзка. Chile".

 Това съобщи преди малко на страницата си във Фейсбук министърът на външните работи Николай Младенов. По-рано чрез връзка с мобилния си телефон Младенов пък предупреди 3 318-те си приятели в социалната мрежа, че  "МВнР установява връзка в BG посолства в Чили/ Ю Америка във връзка с земетресението/предупреждението за цунами. Ще информираме". Скоро последва тревожното: "Все още нямаме връзка с посолството в Чили, продължаваме да правим опити #Chile да се свържем", заменено след час от добрата новина за това, че мисията ни в Сантяго не е пострадала. В 15.46 Младенов допълни: "В Чили се намират около 130 БГ гражд. До момента няма инфо за пострадали съграждани. Държим връзка със ситуационния център на ЕС #Chile".

Външният министър е един от малкото политици в България, които реално използват социалната мрежа, а не присъстват в нея единствено с пасивни страници за почитатели. 

Новините | 27-02-2010, 13:26 | varnautre

14:45 ч.43' След поредица от нарушения на Стоян Стефанов, главният арбитър му показа жълт картон. Това Георги Кабаков можеше да стори и преди 2-3 минути, но тогава отправи само устна забележка на играча на Калиакра.

45' жълт картон и за голмайстора Петков. При едно спречкване около страничната линия той посегна с бутоните и добре, че не уцели в лицето Стоян Георгиев.

 В последните секунди Садула изпусна да направи резултата 2:0. Останал сам срещу Георгиев, той стреля в аут. Веднага след това съдията свири край на полувремето. 1:0 за Калиакра.

При гола на Калиакра жълтия картон е бил за Детелин Димитров, а не за Петков.