Смесването на биодизел в дизеловото гориво става задължително от 1 март т.г. Целта е преодоляване на изоставането при изпълнение на целите, свързани с потреблението на биогорива в транспорта.

"Надавяме се да се увеличи производството на биодизел, след като от март задължително 2 на сто от дизела трябва да е биогоривото, а през септември тази година добавката към минералната суровина трябва да стане 3 на сто. Безспорна помощ за нас като производители е решението да има нулев акциз на биодизела, което е облекчение в условията на криза", заяви изпълнителният директор на една от най-големите рафинерии за биодизел в страната "Клас олио" Зия Боев.

Фирмите, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход за транспортни нужди, ще са длъжни при освобождаване за потребление да предлагат горива за дизелови двигатели, смесени с биогорива в следното процентно съотношение:

- от 1 март 2010 г. - със съдържание на биодизел минимум 2% обемни;
- от 1 септември 2010 г. - със съдържание минимум 3%;
- от 1 март 2011 г. - със съдържание минимум 4%.

В срок от 2 месеца от влизането на всяка една стъпка бензиностанциите ще трябва да предлагат само съответстващи с тези изисквания дизелови горива. Това означава, че реално шофьорите ще зареждат дизелови горива, смесени с биодизел, най-късно от 1 май 2010 г.

Зия Боев сподели още, че не може да коментира дали цената на дизела би могла да падне, след като в състава й се включат задължителните 2 на сто биодизел. Причината – образуването й е сложен компонент. От друга страна и цената на слъчогледа като суровина за производство е доста висока. Боев допълни, че докато през есента слънчогледът на международните пазари се търгувал за 320-350 лв/т без ДДС, то в момента цените се движели от 520 до 550 лв/т.

“Ежегодно има тенденция на покачване в края на януари - февруари, докато се появи на пазарите реколтата от Аржентина - един от големите производители. Но пак е относително, тъй като зависи от добиви и много други фактори", коментира Боев. Досега добруджанската рафинерия е изнасяла произведения биодизел предимно в Румъния.

Шефът на компанията каза още, че олиото е сезонна стока и през зимния период ежегодно преструктурират производството си, за да оцелеят. През студените месеци потреблението спадало, а и допълнително тази година то е било свито заради кризата, което още повече налагало преструктуриране на производствените на фирмата мощности до март. Овен за българския пазар фирмата работи и за страни от ЕС като Румъния, Словакия, Кипър, Унгария, Гърция и други.

Архив Варна | 17-01-2010, 17:26 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА

Момчетата до 14 години на Евроинс Черно море загубиха от Славия в последна среща от първия етап на надпреварата. Варненци имаха теоретични шансове да завършят на първо място в класирането, но не успяха.
В залата в Самоков „белите” започнаха силно и взеха с огромна разлика първите 2 части. Тогава столичани отбелязаха съответно 19 и 21 точки срещу 10 и 8 и общо 40 на 18. След почивката ситуацията се подобри, но вече беше късно. Срещата приключи при 70:65 за Славия. За варненци най-много точки отбеляза Илиян Георгиев – 33. Влезлите като резерви Ваньо Маринов и Стефан Костадинов добавиха съответно 11 и 10 точки.
Начело в класирането след първия етап на първенството са отборите на Доростол и Спортист Своге с 5 победи и 2 загуби. Варненци са трети с 4 победи и три поражения.
Следващите два турнири са по региони и ще се играят от 12 до 14 февруари в София и Силистра.

Архив Варна | 17-01-2010, 17:21 | ЕКАТЕРИН ДОНЧЕВ

Красимир Маринов - Големия Маргин, беше пуснат на свобода от СГС, въпреки че прокуратурата поиска за него най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража".
Големия Маргин напусна ареста срещу „подписка". В четвъртък на него му бяха повдигнати обвинения за организиране и ръководене на престъпна група за разпространение на наркотици, рекет и грабежи.
За участието си в бандата беше арестуван и Стефан Бонев-Сако. За него СГС е категоричен, че трябва да остане в ареста. На свобода вече е и Милен Алексиев, също обвинен за участие в групата на Големия Маргин, съобщи Дарик.
След като чуха решението на магистратите, тримата напуснаха съдебната зала със засилена полицейска охрана. Наблюдаващият прокурор Чавдар Ангелов отказа да коментира случилото се.
За последните четири дни Големия Маргин за втори път чу, че може да напусне ареста. На 14 януари САС го освободи по обвинението за поръчителство на убийството на Боби Цанков. Веднага след това обаче Красимир Маринов получи ново обвинение за ръководене на престъпна група и пак попадна зад решетките.

Архив Варна | 17-01-2010, 16:28 | varnautre

След 20-я кръг на Серия „А” се получиха следните резултати

Архив Варна | 17-01-2010, 15:59 | ЕКАТЕРИН ДОНЧЕВ

Синът на принц Чарлз и лейди Даяна – принц Уилям, пристигна на първото си официално посещение в Нова Зеландия като представител на своята царствена баба – кралица Елизабет II. Той беше посрещнат от генералния губернатор на страната – сър Ананд Сатянанд, както и от премиера Джон Кей на летището в Оукланд. 27-годишния принц посети стадиона Идън Парк, на който ще се състоят срещите от Световната купа по ръгби през 2011 г., съобщи телевизия Европа.

Уилям е известен фен на този спорт и прекара известно време с бъдещите звезди на Нова Зелания и остави прекрасни впечатления у присъстващите. Капитанът на отбора All Black заяви, че се радва да види младия принц в страната на кивитата.

След това принц Уилям се качи на борда на новозеландската яхта, която спечели надпреварата Купа Америка.

Уилям беше и специалният гост на традиционната вечеря в маорски стил, организирана от генералния губернатор сър Ананд Сатянанд. В понеделник принцът трябва да откире новата сграда на Върховния съд на Нова Зеландия, както и ще положи венец на националния мемориал в памет на падналите във войните в столицата Уелингтън. Оказа се, че далеч не всички са доволни от визитата на наследника на британския престол.

Представителите на републиканците, които искат окончателното отделяне на страната от Обединеното кралство, попитаха колко ще струва на хората посещението на Уилям и дали има какъвто и да е смисъл. Те дори планират протест в понеделник.

Новините | 17-01-2010, 14:21 | varnautre

Силно земетресение беше регистрирано в южното крайбрежие на Аржентина днес. По данни на Американската геоложка служба то е било с магнитут 6.3 по Рихтер.
Епицентърът на труса е бил на 354 км югоизточно от Ушуая - столицата на провинция Огнена земя. Трусът е бил с дълбочина 21 км. Земетресението е регистрирано в 8 часа сутринта местно време. Няма обявена опасност от цунами.

Новините | 17-01-2010, 14:20 | varnautre

Мъжко трио от Старо Оряхово разигра селския вариант на отвличанията. За разлика от бандата на Наглите, които за всички отвличания са успели да "причепелят" повече от 15 млн., нашенците измъкнали 180 лв. И, ако наглите ги разработваха и разследваха няколко години докато се стигне до арести, тримцата от Старо Оряхово бяха разкрити от варненските полицаи за няколко часа.
Пишман похитителите са трима безработни младежи на по 21 и 23 години. Двама от тях са набори, а третият - най-младият, е обявен за издирване и арестуването му е въпрос на броени часове. По данни на ОДП Варна и за тримата това ще бъде първия сблъсък със Закона, но за сметка на това и тримата ще го помнят цял живот. Срещу тях е образувано предварително производство за отвличане, средна телесна повреда и грабеж.
Селският екшън се разиграл в събоща през нощта във Варна. Тримата бабаити, както е по правилник, се движели с кола. В техния случай с потрошена стара лада. те нападнали на улицата 29-годишен мъж от Долни чифлик, натикали го в руското возило и го откарали в Голен чифлик. По пътя мъжът отнесъл порядъчно количество бой и бил заплашван с пистолет и нож. В крайна сметка старооряховските наглеци отмъкнали от човечеца 180 лв. и мобилния му телефон.
Пострадалият успял да се измъкне и отишъл веднага в полицията. Според медицинското му свидетелство след побоя той е със счупена челюст и строшен нос. Полицаите са направили оглед и на местопроизшествието. Случаят е докладван в окръжна прокуратура.

Архив Варна | 17-01-2010, 14:00 | ЛИЛЯНА ТРЪНКОВА

Ръководството на Черно море има сериозни намерения да закупи нападателят на Черноморец (Бургас) Георги Божилов. В момента текът преговори и още утре Божилов може да се присъедини към лагера на варненци. Той е висок 185 см и тежи 78 кг. В кариерата си е играл освен за Черноморец и за отборите на Люлин, Септември, ЦСКА, Нафтекс, Локомотив Пловдив.
Ако трансферът се осъществи, това ще е второто ново попълнение на „Тича”. В началото на годината от Берое премина защитника Александър Александров.

Архив Варна | 17-01-2010, 13:57 | ЕКАТЕРИН ДОНЧЕВ

Опашки се извиха още от ранни зори в Генералното консулство на Украйна във Варна от желаещи украинци д...

Архив Варна | 17-01-2010, 13:54 | IMPACT PRESS GROUP

{vsig}photo-report/zimenfutbol{/vsig}Студът не попречи на ентусиазирани варненци да си спретнат футболе...

Архив Варна | 17-01-2010, 13:31 | СНИМКИ: IMPACT PRESS GROUP

Свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия отслужиха празнична литургия в катедралния храм...

Архив Варна | 17-01-2010, 13:06 | IMPACT PRESS GROUP

Православната църква почита днес паметта на Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 г.  в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Народът обаче влага различен смисъл в празника. В България Антоновден се чества на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на здравето и защитник от чумата и болестите изобщо. Народното поверие гласи, че Свети Антоний и Свети Атанас са двама братя-ковачи. Затова Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти, а жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка”.

В Поповско празниците им се означават с общото название „сладки” и „медени”, в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради местното название на болестта - леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата ("за лелята", за "болята").

Именници са Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони, Тоня и други.

Вижте фоторепортажа от Катедралата

Архив Варна | 17-01-2010, 13:03 | varnautre

Адът в Хаити и адът по изслушването на българския кандидат за еврокомисар: това ще бъдат спомените от седмицата, която си отива. И колкото и странно да изглежда на пръв поглед, сравнение между изводите след тези драми може да бъде направено. Нищо, че едната беше предизвикана от природата, а другата – от естеството на човешките отношения.

В Хаити разрушителното земетресение остави след себе си хаос, отчаяние, трупове по улиците... пълна катастрофа. За всеки, който вцепенен слушаше новините в някой друг край на света, остана и изтрезняването, че каквото и да градят човешките мисли, действия, хипотези, намеси ли се природата, изграденото може да бъде пометено за секунди. И понеже бедствията не подбират, ако си на мястото – страдаш, ако си далеч – оставаш с поуката, че човек няма нужда от всичко и не на всяка цена.   Светът веднага запретна ръкави да помогне, доколкото това е възможно в трагедия като преживяната на Хаити.

Ние в България също се стреснахме и за всеки случай агенции решиха да проучат има ли сред нас хора, които не смятат за уместно изпращането на помощ. Да. Оказа се, че има. Оказа се, че по мнението  на някои от нас в условия на криза трябва да концентрираме финансовите си усилия към себе си, а  не към другите. Лично аз смятам, че при подобни трагедии не може да не се помага: без скоби, без причини за отказ и без размисъл, но това е мое мнение, с което не ангажирам никого. Не се обединяваме да помогнем и точка. Ние просто много трудно се обединяваме около каквито и да е каузи.

Освен, ако не става дума за някоя политическа фантастика с модернистични елементи и абсурден резултат. Доказахме го през годините, концентрирайки усилия да се обединим около издигането на няколко политически месии. Но за сметка на това през изминалите дни почти се оказахме единни в отрицанието и в желанието сами да  дискредитираме собствената си държава пред Европа. Изслушването на българския кандидат за еврокомисар се превърна в тъжна пиеса с елементи на квартални сплетни, женски междуособици, политически реваншизъм и всичко друго, което може да ни хрумне и което няма нищо общо с основната цел на задачата: въпроси и отговори по същество.

За перото на един талантлив народопсихолог случилото се даде златни възможности. Трябваше само да прелистиш две-три вестникарски страници и да цъкнеш копчето на телевизора, за да те връхлетят ярки примери за явления, закономерности и национални феномени. Предполагам, че именно дните, които отминаха ще родят незабравими четива и ще влязат в класиката с нови потвърждения за характерните особености на българина. И конкретно за тази особеност (вероятно резултат от строя, през който наскоро преминахме): всеки да е виновен до доказване на противното. Виновен за конфликт на интереси. Виновен за некомпетентност. Виновен, защото е тръгнал нанякъде, защото не е стигнал до там ... и изобщо за всичко наоколо от ланския сняг до разпространението на кривите круши във фолклора и в душевността на българина.

Другата особеност, обаче, която блесна в целия си абсурд и която, вероятно е много по-важна за тази грозна национално-международна история беше, че ние – българите, винаги изместваме темата. Същината губи смисъл на фона на подробностите, които вечно разнищваме на дълго и на широко, разумът пропада някъде, затиснат от емоциите  и, ако сме тръгнали за Брюксел, впиваме поглед в нечия развързана обувка и стигаме до най-близкия магазин да подменим връзките, напълно забравили първоначалната си цел.

На финала в Брюксел вместо представянето на България пред Европа проследихме бурята в отношенията между две жени. Беше доста стряскащо за нацията и много ползотворно за народопсихолозите. Доказахме, че за нас интригите са над каузите, че държавата е в реанимация и  посинели пациенти излизат навън, за да покажат, че нуждата от спешна помощ е наложителна. Доказахме още, че сме единни поне в едно нещо: в отрицанието на всичко, което е произлязло в България и на всички, които идват от тук.

С две думи: доказахме, че ни липсват финес, ниво, благородство и широк хоризонт. Много е тъжно да кажеш това за себе си, защото аз съм българка, а ние – българите сътворихме жалкия евро-спектакъл от предните  дни. Някой може да са го гледали със злорадство, други – с гняв или тъга. Но съм сигурна, че по-голямата част съжаляваха, че това се случва именно с нас. Може би сме такива като нация – обичаме да произвеждаме повечко адреналин и не си позволяваме лукса да скучаем известно време без сътресения. Затова си започнах със сравнението: другите провеждаха евроизпити, а ние се тресяхме от тях, докато Хаити се тресеше от земетресение. Там се случи реална трагедия. Природата я сътвори за минути и последиците ще бъдат неизличими.

Казвам го, защото бях в Шри Ланка веднага след цунамито, което преди пет години опустоши всичко по брега. И още не мога да забравя, че там срещнах най-щастливите хора, които съм виждала някога. Те бяха загубили всичко: домове, покъщнина, минало. Но имаха себе си, бяха оцелели и бяха благодарни за това и знаеха как да оценят живота, човешките отношения, подадената ръка, единството в страданието и в щастливите мигове.

Ние тук имаме много неща, които денонощно се опитваме да сриваме и често опитите ни са напълно успешни. Не сме доволни един от друг, предпочитаме сплетните пред каузите, предпочитаме ниското ниво пред високото, предпочитаме да хулим и обругаваме, не да помагаме и да правим жестове. А сред нас има прекрасни, безценни хора.  Тогава защо? Отрицателният ефект на средата? Закономерности на народопсихологията? Или желание да си спретваме бедствия, за да оцеляват единици? Не зная. Да се произнесат специалистите. Зная само, че ако цялата тази отрицателна енергия, която сме впрегнали да изличим себе си от Европа и от света, бъде използвана за разумни и добри каузи, ние - българите ще постигнем чудеса.

И искрено съжалявам, че хабим време в неправилни усилия. А времето на никого и за нищо не е безкрайно.
 

Без цензура | 17-01-2010, 13:00 | varnautre

Не е тайна, че Стоянка Мутафова е перпетуум мобиле. Тя вдигна на крака публиката на театър „Българан”, може би както всяка вечер, когато е на сцена.

„Палавите вдовици” не е най-невероятната пиеса, която съм гледала, но със сигурност е едно приятно занимание за вечерта след напрегнат делничен ден. Впечатляваща е пълната хармония в партньорството на тримата актьори, които съживяват комедията по  Азис Несин: Стоянка Мутафова, Златина Дончева и Николай Атанасов-Шуши. Леките, закачливи вмятания от типа: ”Това не са твои снимки. Те са на Стоянка Мутафова – една актриса от епохата на нямото кино”, или: „ В Египет една мумия се надигна и запита: „Как е моята съученичка Стоянка Мутафова?” поддържат доброто настроение. А гордото предизвикателство, изречено от незабележимия малък човек, при благоприятно стечение на обстоятелствата склонен да повярва, че е роден за генерал: „Аз съм Дон Жуан! Аз съм Казанова! Аз съм Бат`Бойко!” хвърля мост към другия свят – онзи, в който се завръщаме на излизане от театралния салон.

За тъжно-смешния живот, за фантазиите и желанията на две палави вдовици вече сме чели достатъчно в анонсите на този спектакъл. Мога да допълня само, че към финала смехът се превръща в терапия, в катарзис, в онова, което ни е необходимо, за да се оттърсим от натрапчивите делнични тежести и да продължим напред – с повече светлина в погледа. А талантът и енергията на неуморната Стоянка Мутафова отново и отново изпълваше публиката с възхищение. Първият непринуден зрителски коментар, който чух още в началото на спектакъла, беше възклицанието на едно детенце: „Но те не са баби! Виж как подскачат по сцената и как танцуват!” А към финала на съседния ред възрастна жена, може би връстница на актрисата уплашено ахкаше: „Ето сега вече няма да стане! Ще трябва някой да й помогне”. А неуморната Стоянка се търкаляше по пода като фитнес-звезда. Не само стана, но и продължи да танцува кан-кан и латино. Талантите не познават граница. И добре, че е така.

 

Архив Варна | 17-01-2010, 12:57 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия отслужиха празнична литургия в катедралния храм...

Архив Варна | 17-01-2010, 12:34 | IMPACT PRESS GROUP