Категория Архив Варна
Балчиклията Анастас Папазов покри норматива за световното първенство по лека атлетика, което ще се проведе в Канада.
Състезателят на Черно море 2005 взе виза за шампионата на планетата по време на днешното национално първенство за юноши и девойки младша възраст. На стадиона в София той хвърли чука на 66.41 метра. Отборът на Андриан Андреев има златен, сребърен и бронзов медал от първия ден. Балчиклии се представят с 14 лекоатлети.
Архив Варна | 01-05-2010, 20:12 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА
Шестата партия от борбата за званието Световен шампион между Вишванатан Ананд и Веселин Топалов завърши реми.
Резултатът е вече 3.5 на 2.5 в полза на шампиона.
Отново както и в предишните две партии, когато Ананд беше с белите, се игра "Каталунско начало". Този път обаче Веско не допусна грешки и бързо изравни позицията, а в един момент дори стигна до леко позиционно предимство. След размяна на фигури на дъската се появи класическа позиция с два коня за белите срещу два офицера за черните. Топалов се опитваше да атакува, но индиецът се бранеше добре. В ендшпила българинът беше по-агресивен, но срещна отличната стратегия на Ананд и се стигна до равенство на 58-я ход.
След края на партията се състоя и първата пресконференция на шахматистите от началото на двубоя. На въпрос как анализират случващото се до мемента и Ананд, и Топалов отговориха, че тази вечер ще правят първите сериозни разбори с щабовете си. В понеделник е седмата партия между двамата, в която отново Ананд ще започне с белите фигури. Според регламента след изиграване на половината партии се обръща редът на играта с белите. По този начин Веско Топалов може да има решително предимство в последния двубой, който трябва и да реши титлата.
Архив Варна | 01-05-2010, 18:21 | ЕКАТЕРИН ДОНЧЕВ
Петима българи преодоляха първия квалификационен кръг на турнира по тенис "Варна Къп".
На кортовете на "Черно море Елит" днес започнаха пресявките преди основната схема на състезанието с награден фонд $ 10 000. От записаните 48 състезатели трябва да останат 8, които да се включат в същинската битка на състезанието.
Поставеният сред квалификантите Серафим Грозев директно премина в следващия етап без да излезе на корта. Андреас Нейков победи без проблеми с 6:1, 6:2 участващия с уайлд кард Мартин Велев. Владислав Матеев макар и по-трудно, но също продължава напред. Той спечели безпроблемнно първия сет с 6:2 над Юмер Юмеров, а във втория се стигна до тайбрек спечелен на 0. На Марсел Радев му се наложи да играе три сета срещу украинеца Александр Видмиш преди да го преодолее с 6:2, 4:6, 6:2. Последен от нашите напред се класира Стефан Трифонов след успех с 6:3, 6:2 над сънародника ни Пламен Авуски.
Борбата напуснаха след само един изигран мач Николай Драганов и Димитър Петров. Всички от поставените 16 в квалификациите продължават напред, тъй като по регламент в първия кръг не срещнаха съперници.
Утре борбата продължава с втори квалификационен кръг, а в понеделник са битките за попадане в основната схема.
Архив Варна | 01-05-2010, 18:06 | ЕКАТЕРИН ДОНЧЕВ
Край на мача. Спартак победи с 6:2. Прекрасна игра на варненци и публиката си тръгва доволна.
На 1.05 варненци посрещат "граничарите" в предпоследната си домакинска среща за това първенство. До мом...
Архив Варна | 01-05-2010, 16:49 | ЕКАТЕРИН ДОНЧЕВ
Варненци посрещат "граничарите" в предпоследната си домакинска среща за това първенство.Мачът минута п...
Архив Варна | 01-05-2010, 16:15 | ЦВЕТОМИР ТРЪНКОВ
Над 300 души от различни етноси взеха участие във фолклорната програма на Авренската поляна край Бело...
Архив Варна | 01-05-2010, 15:14 | ЦВЕТОМИР ТРЪНКОВ
Около 600 туристи пристигнаха във Варна с пътническия кораб "Сага Руби" - първият пасажер за сезона на...
Архив Варна | 01-05-2010, 14:53 | ВИОЛЕТА РУСКОВА
Днес в 13 ч започна записването за участие в почистването на Южния плаж. На всеки желаещ бяха раздадени...
Архив Варна | 01-05-2010, 12:30 | ВИОЛЕТА РУСКОВА
В Добрич се провеждат финалите на държавното лично първенство по бокс за мъже.Към статията »{vsig}SPORT...
Архив Варна | 01-05-2010, 12:11 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА
На 1 май Спортист №1 на България Детелин Далаклиев и най-добрият боксьор на Добрич - Мариян Момчев, ще се потрудят за... шампионски титли.
Преди броени минути двамата се класираха за финалите в държавния личен шампионат по бокс за мъже, съобщи за ВарнаУтре треньорът на Добруджа Михаил Георгиев. Далаклиев записа служебна победа на полуфиналите в кат. до 54 кг и е на път да триумфира без бой на ринга в зала "Русалка". Момчев отказа в първия рунд Мануел Манов от Русе. Негов съперник на финала утре ще бъде Ивайло Тонков от Варна. В 10 часа започват срещите за златните медали. Фоторепортаж от събитието, както и информация, ще бъдат поместени във ВарнаУтре веднага след първенството.
Архив Варна | 01-05-2010, 12:10 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА
В Добрич днес бяха определени държавните шампиони на България по бокс при мъжете.
В кат. до 54 кг триумфира Детелин Далаклиев. Действащият Спортист №1 на страната ни, който е и световен шампион от Милано 2009, не стигна лесно до успеха. Неговият съперник Елиан Димитров от бургаския клуб Победа даде максимума от себе си да затрудни противника си, но в крайна сметка Далаклиев взе златния медал с 3:1 точки. Най-убедителният шампион в изиграните срещи на ринга в зала „Русалка” бе представителят на домакините от Добруджа Мариян Момчев, който размаза с 9:0 точки Ивайло Тонков от варненския Викинг. Двубоят между тях бе финал в кат. до 81 кг.
Останалите шампиони:
До 48 кг Георги Андонов (Левски) – Сашо Асенов (Локо Пд) – служебно за Андонов
До 51 кг Александър Александров (НСА) – Галин Паунов (НСА) – служебно за Александров
До 57 кг Любен Тодорв (Септември) – Божидар Тодоров (Русе) 4:0
До 60 кг Симеон Бунарджиев (Победа) – Ангел Димов (НСА) 0:0 – реферите дават победа за Бунарджиев
До 64 кг Калоян Димов (Победа) – Ангел Христов (Кико) 0:2
До 69 кг Георги Копалиев (Спартак Пл) – Никола Николов (НСА) 0:1
До 91 кг Деян Петров (Спартак Пл) – Тервел Пулев (Национал Сф) – служебна победа за Пулев
+ 91 кг Румен Кендов (Пл. Янков) – Жеко Жеков (НСА) 4:2
Архив Варна | 01-05-2010, 12:06 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА
Днешните управляващи са една хунта.
Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев на днешния протестен Първомайски митинг на левицата в София.
На жълтите павета пред сградата на парламента бяха паркирани десетки автобуси, дошли от различни краища на страната. Около 2-3 хиляди социалисти и симпатизанти се събраха на площада между храм-паметник „Св. Александър Невски” и парламента за да изразят отношението си към политиката на управляващите. Митинга започна с развяване на червени знамена и патриотични песни. Хората огласиха площада с възгласи в подкрепа на БСП. Всички скандираха „Оставка“ по адрес на Бойко Борисов и министрите му.
Първи на трибуната се качи Сергей Станишев. От там той зяви, че всеки ден в повече, на това правителство, носи щета на България и затова то трябва да си ходи. Опозиционният лидер призова и да бъде защитена свободата на словото. Според Станишев БСП имала самочувствие да каже, че е направила най-много за това, българският народ да живее добре. И добави, че сега хората живеели в страх от полицейщината. По думите на червения лидер, финансовият министър Дянков трябва да си ходи и това щяло да бъде първата антикризисна мярка.
Румен Овчаров пък беше категоричен, че момента България има най-некадърното и най-некомпетентно правителство за всичките 20 години. Той поиска оставката на правителството на Бойко Борисов. “Няма как да не протестираме, щом денят започва и завършва с подвизите на Цветан Цветанов”, каза още Овчаров.
Архив Варна | 01-05-2010, 11:01 | varnautre
ЕДВИН СУГАРЕВ
svobodata.com
Масов тупаник и дим от димки в украинската Рада ознаменува заличаването на националната независимост на страната и връщането й в орбитата на путиновска Русия. Председателят на Радата Владимир Литвин удържа заседанието, прикрит зад разпънат чадър – в заседание, при което предателския договор, сключен между между украинския президент Виктор Янукович и руския му колега Дмитрий Медведев, бе приет с десетина гласа над необходимото мнозинство.
Договорът на практика зачерква Украйна като страна, кандидатстваща за членство в НАТО. Неговите клаузи предвиждат удължаване присъствието на руския боен флот в базата в Севастопол до 2047 г. Просто няма как да се надяваш на участие в северноатлантическия пакт, докато позволяваш на военния флот на една чужда държава да пребивава в страната ти.
Разменната монета е бонус за газта: 10-годишно споразумение за евтин газ за Украйна, като общата стойност на Путиновия дар се изчислява на 40 милиарда долара. Скъпо било, нацупи се той, и наема за флота му бил скъп. Не е скъпо – особено когато срещу тази сума купуваш страна като Украйна – стратегическия важния адвантпост за газовата ти експанзия.
Паралелно с тупаниците в Радата московската Дума също одобри договора – с огромно мнозинство и аплодисменти. По този повод руският премиер отбеляза, че "събитията в Киев ни показаха, че новите власти на Украйна са готови да изграждат наново отношенията си с Русия". Звучи като похвала за руските тайни служби: добре се справихте, момчета.
Наистина са се справили добре момчетата. Може би ако още от самото начало бяха успели да отровят Юшченко, щеше да е по-добре – но всяко зло за добро. Компрометираха и него, и самата оранжева революция; умело напомпаха Партията на регионите и яхнаха страната чрез добре познатия кагебистки похват: подставено правителство, оглавявано от тяхна кукла на конци.
Москва се сподоби с такъв съюзник, който е на път да измести дори и родния наш Гоце по раболепие и сервилност. Съдете сами: от избирането на Янукович на 7 февруари досега между Украйна и Русия са се състояли вече пет срещи на най-високо ниво: между премиерите и държавните глави на двете страни. И на всичкото отгоре на 17-18 май предстои още една визита в Киев – на президента Дмитрий Медведев. Съвет към пазвантите му: носете големи чадъри. Но може би пък украинскита милиция ще носи големи тояги.
Та затова е доволен Путин. Уж скъпичко му излиза, но пък – както съм твърди: "За нас обаче това е въпрос не само на пари, но и на сътрудничество с Украйна, което в крайна сметка е най-важното". Най-важното е, разбира се, как да не е най-важното. Военният флот в Севастопол, Украйна – просната в краката му, хоризонтът за разни стратегически тръби на запади на север – открит.
И не само това – на украинската марионетка са подхвърлени и други интегративни възможности. Например още по-тясно сътрудничество в самолетостроенето и корабостроенето. Например сливане в общ холдинг на цялата ядрена индустрия на двете държави. В перспектива може би и – защо не – сливане и на държавите. Въстановяване на СССР – макар и в малко редуциран вид. Идеите щели да бъдат обмислени. Вероятно и гласувани – на заседание, на което прозаседавшите се крият зад разпънати чадъри.
Най-циничното в цялата тази история е, че най-тежко пострадалата страна от безчинствата на съветския режим е именно Украйна. Предизвикания от политиката на руското правителство Голодомор доведе до смъртта на милиони украинци в периода 1932-1933 г. Налага се уточнението: гладната смърт. Един от най-свирепите геноциди в световната история, довел хората дотам, че канибализма се бил превърнал в често срещан феномен. Пак на Украйна бе съдено да изпита на свой гръб сигурността на руската ядрена енергетика – чрез Чернобил, който след аварията беше възхвален от “българският” поет Венко Марковски в цяла поема, пълна със стихове като “смел реактор под съветски флаг”. (Слагаме определението “български” в кавички, защото той е един от идеолозите на “македонския език” и един от авторите на т. н. “македонска граматика”.) И след всичко това какво? Флотът в Севастопол, а ядрените индустрии – слети. Може би тези слети индустрии ще реставрират и централата в Чернобил?
Но все пак при тази срамна история имаше украинци, които се биха – и в парламента, и пред него. Ще има ли замеряне с яйца и размяна на тупаници в българския парламент, ако примерно утре Трайчо Трайков поиска ратификация на договор за довършване на АЕЦ “Белене” с руски капитали? Ето това е нещо, в чийто положителен отговор за съжаление хич не съм сигурен...
Архив Варна | 01-05-2010, 09:10 | varnautre
Самолетът от Ташкент за Бухара беше в неделя, 6 ч сутринта.
Полетът беше приятна изненада, бърз и удобен, с Боинг, който продължаваше за Москва и струваше само 14 долара. Връщането на следващия ден беше отрезвяващо, с Ан24, на нормалната цена от 23 долара.
Като цяло бях впечатлена от представителността на Узбекските авиолинии. Изглежда узбекското правителството им отдава особено значение. Самолетите са много, всички изглеждат добре поддържани, стюардесите са спретнати и чисти в свежи светлосини униформи, държат се вежливо и се усмихват. Интересното е, че независимо от силния узбекски национализъм (вече никъде из страната не се виждат надписи на руски език), служителите, заети в авиолиниите, се обръщаха към пасажерите само на руски или английски.
В Бухара ни посрещна Хабиб от туристическа агенция „Ташриф”, която бяхме организирали от Ташкент след случайно запознанство с Лариса - също техен служител. Хотелчето „Саша и синове” беше скътано в една от тесните и криви улички на стария еврейски квартал в сърцето на Бухара: отвън нищо особено, но отвътре много автентично, като изключим някои „модерни” забежки, като металните парапети по стълбите и евтините китайски часовници окачени отвън, показващи различното време в пет града по света. В английското дворче от голям кафез пееха канарчета, по стъпалата бяха наредени калайдисани съдове и саксии с цветя – алое, „мечове” и др. подобни.
Прозорците – скрити зад старовремски дървени капаци, а около вратите висяха тъкани украшения. Стаите бяха обзаведени в стар, типичен за града ислямски стил, с гипсови панели изрисувани с цветя и други шарки и малки ниши в стените, напомнящи малко на монашески килии.
{vsig}TOURISM/2010-05-01-Buhara{/vsig}
Тъй като пристигнахме още в 7 часа, в 8.30 вече бяхме готови за обиколка на града. Пристигна екскурзоводката Нойла от Историческия музей – жена на средна възраст, с дългогодишен опит и богати познания. Тя ни заля с информация, която естествено не можахме да запомним изцяло, но някои от интересните факти бяха, че кореняците от градските жители са всъщност таджики и говорят персийския „фарси” език помежду си. Тъй като узбеките били номади, които пристигнали по-късно по тези места и обикновено се заселвали в покрайнините на градовете, те и до днес се възприемат от таджикските граждани като селяни, необразовани и неизискани. Докато таджиките държат на образованието и изкуствата, узбеките са ориентирани към земеделието, скотовъдството, те са ценители на добрата храна и плодовете на природата. Нойла каза, че и досега като чуеш някой да говори узбекски в Бухара – макар че това е официалният език на Узбекистан – разбираш, че не от благородно потекло.
Наименованието „узбеки” им било донякъде изкуствено дадено по името на някой си хан Узбек – иначе са едно от многобройните тюркски племена. До присъединяването на Бухара от руснаците през 1920 г. тя е била емирство също като други в региона – Хива, Хоканд и т.н. Четири години след присъединяването към Съветския съюз тези емирства били произволно поделени между днешните републики. Затова попадането на Бухара и Самараканд в Узбекистан не е резултат от естестевено демографско разделение, а от сталинските идеи за география.
Днес между Узбекистан и Таджикистан има строг граничен контрол, както и скъпи изходни и входни визи. Много от роднините на Нойла по стечение на обстоятелствата са останали да живеят в Душанбе и пътуването до там по повод на сватби и др. семейни събирания е свързано с много неудобства. Интересна подробност за таджиките се оказа кръвосмешението, най- често изразено в бракове между първи братовчеди – разминаващо се някак с иначе високата им образованост.
Известна древна общност в града са евреите от Бухара, познати под това име независимо дали са местни или идват от Самарканд, Хива и други градове в региона. Много от тях са се изселили след промените в Израел, но еврейските квартали с типичните за тях къщи в градовете са големи.
Бухара е основан преди повече от 2000 г.. През VIII в. е превзет от арабите Местните мразели арабите заради високите данъци, но от друга страна астрономията и други науки впоследствие били силно развити. Авицена е сред по-известните личности, живяли в Бухара. Също се смята, че астрономите в Бухара знаели, че земята има сферична форма още 300 г. преди Николай Коперник. Монголските нашествия нанесли поражения през 13 в., а по-късно Бухара става емирство – чак до първото идване на руснаците през 19 в. Жителите на Бухара, по думи на пътешественици от 19 в., били „парижаните на Централна Азия” – ценели скъпите и изкусно изработени облекла от коприна и памук. Бубарството и до днес е добре развито. Между 15 и 17 в. Са били построени една след друга няколко медреси – ислямски духовни училища, които представляват масивни, високи сгради от камък с четири крила и входни арки, инкрустирани със сини керамични плочки, с голям вътрешен двор. Днес само една от тях е изцяло действаща. Останалите исторически обекти са осеяни с щандове, където се продават ръчно тъкани и бродирани с коприна ковьори за стена, писани дървени предмети – кутии, шахматни дъски и фигурки и др., калиграфски рисунки на страници от корана, всевъзможни калъфки, чанти, шапки, елеци и други фолклорни атрибути. Качеството им е много високо. Може да се каже, че градът се е превърнал в капан за туристи. В центъра има изкуствено езеро, в което плават две-три патици, а отстрани са наредени маси, столове и чадъри, хората похапват традиционните за района овнешки шашлици с лук, зелен чай и лепьошки (кръгли плоски хлебчета, които се пекат в тандури (глинени пещи) и още горещи се мажат с масло). Тук-там са наредени бронзирани статуи на камили и атмосферата напомня на панаирите в нашите села от градски тип по соц. време. В градинката до езерцето има бронзова статуя на Настрадин Ходжа, възседнал магарето си – оказва се, че е техен и на всички тюркски народи любим фолклорен герой.
С Нойла обиколихме стария град, където са съсредоточени медресите и минарето – от което се вижда града като на длан (признавам, че ние не се наехме да се качим), старата крепост със зимния дворец и летния дворец извън града. Последният бил превърнат в санаториум за бъбречно болни по съветско време и беше като цяло доста занемарен, но по времето на последните емири бил тяхно основно жилище, тъй като зимата е кратка. Там бил и харемът, където събирали девойки още на по 12-13 години. При превземането на града от руснаците харемът бил разрушен, наложниците се разбягали, а на негово място по-късно била построена столовата на санаториума. Недалеч от летния дворец днешният президент – несменяемият вече 20 години Ислам Каримов, си е построил президентски дворец, „а ла” онзи на Людмила Живкова в Арбанаси, който може да се види само отдалеч.
В крепостта така нареченият Зимен дворец е доста скромен. Там се помещава сега Историческият музей. Любопитно беше, че последният емир имал няколко спални, за да не знае никоя от жените му къде точно ще нощува. Практикувал това от страх да не му се случи същото като на един от предците му: кръвожадният Нурсала „Касапина”, който в 1841 г. пленил и убил двама известни английски шпиони, Конъли и Стодарт, бил отровен от едната си съпруга, която като в „Хамлет” му наляла отрова в ухото, докато спял. Останките от крепостта – малка част от нея – са с доста внушителни размери – стените са над 25 м високи и много, много дебели. Постройките във вътрешността не са особено впечатляващи, пък и занемарени с времето. Детайл, на който са обръщали по-специално внимание, са колоните от резбовано дърво и дървените врати и капаци. Причина за това е че дървесината е била голяма рядкост и задължително предметите, изработени от нея, се украсявали. Сред експонатите са и стари снимки на местни жители и на дервиши – странстващите ислямски духовници, които подобно на богомилите и др. се лишавали от всички земни блага и се изхранвали от милостинята на жителите в градове и села. Изображенията им са доста страховити – с разчорлени катранено черни дълги коси, бради и мустаци, груби вълнени роби, препасани с въже. За просия използвали дървена копаня, закачена с кожен каиш на врата. Въртящите се дервиши с белите одежди и високи шапки са само една част от дервишите като цяло, а въртенето (логично) било метод за изпадане в транс.
Преди вечеря отидохме за час в едната медреса, в чийто вътрешен двор за туристите в града всяка вечер се провежда фолклорен концерт. Освен разните носии, в музиката и танците бяха преплетени най-различни азиатски традиции. Движенията на ръцете са много подобни на тези в индийските и южноазиатски танци, на места танцьорките се хващаха като на хоро, въртяха се като дервишите и т.н.
Вечеряхме в „Къща Акбар”, друг стар еврейски дом, приличен на етнографски музей, с множество антични предмети от различен произход, подредени в гипсовите ниши в стените, с високи тавани, ниски дървени масички и пейки, застлани с множество черги. Домакинята ни посрещна „по пантофи” като домашни гости и се държа много непринудено, карайки всички посетители да се чувстват точно като у дома си. Ядохме салати, телешка супа и месен гювеч. Понеже по-голямата група гости бяха организирани френски туристи, домакинята реши да ни включи като помагачи – да пускаме музиката, щото тя „не й разбирала”, да отваряме по някоя бутилка бира и т.н. Накрая оставихме групата френски гости да се забавляват с танци, предрешени в местни облекла.
На следващата сутрин, натоварени с разни сувенири се запътихме към летището, където ни очакваше Ан-чето за Ташкент. За жалост, събитията в Андижан, Югоизточен Узбекистан по-късно през годината доведоха до репресии вътре в страната и прогонване на повечето чуждестранни мисии, както и строго ограничаване на визите за посетители, особено от „капиталистическия лагер”. В резултат на това пътуването до Узбекистан стана много по-трудно и така и не успяхме да се върнем и разгледаме други интересни места.
Узбекистан, 24-25 април 2005 г.
* ВарнаУтре.бг: Публикуваме този пътепис, въпреки давността на пътешествието, което той описва, защото Узбекистан е рядка дестинация за българския турист и информацията за тази страна от първа ръка е оскъдна дори в Интернет. Готови сме да публикуваме и друг, по-съвеременен поглед върху живота в бившата съвестка република, както и всяко интересно пътешествие, което могат да ни разкажат нашите читатели.
Архив Варна | 01-05-2010, 08:53 | СЕВДАНА ЙОРДАНОВА
„Ще разследват кораб „Калиакра”? Това пита уводното заглавие на днешния брой на вестник „Черно море”, като причината за въпроса е инцидент в Северно море. Българският товарен кораб „Калиакра”, менажиран от Cosmos Shipping, се е блъснал в холандския риболовен съд „Andries de Vries” в Северно море. Инцидентът е станал на 29 април сутринта близо до холандското крайбрежие. „Калиакра” се е ударил в десния борд на холандския кораб и един от рибарите паднал зад борда. За щастие хората от екипажа веднага го извадили от морето. След инцидента „Калиакра” е отплавал за Дания, където се очаква да започне разследване на случая. Това не е първият инцидент с този български кораб. Статистиката показва, че той е получил най-много забележки заради нередности по европейски пристанища. При направени 4 проверки инспекторите са констатирали общо 48 нередности.
„Новият шеф на ОбС встъпва в длъжност до седмица”, съобщава заглавие от 2-ра страница на вестника. Николай Апостолов най-вероятно официално ще се нанесе в кабинета на председателя на общинския съвет следващата седмица. Областният управител и кметът са единствените, които могат да оспорят решението, по силата на което герберът оглави местния парламент. Градоначалникът обаче няма право да се произнася, тъй като решението се отнася до вътрешната организация на работа на общинския съвет. Губернаторът пък ще трябва да излезе със становище в рамките на 7 дни, след като получи протоколите от сесията.
Междувременно вчера Николай Апостолов влезе в новото си качество, като взе участие в срещите на кмета Кирил Йорданов с посланиците на Индонезия и Словакия.
„Кметът отмени забраната за прокопаванията”, съобщава уводното заглавие на 2-ра страница. Става въпрос за разкопаването на улици и тротоари и въобще цялата транспортна мрежа. Забраната обаче остава в сила за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Забраната за прокопавания беше безсрочна, тъй като беше пряко свързана с възстановяването на всички щети, нанесени при изкопните работи.
„Парите за кризи – харчени за заплати”, информира заглавие от 5-а страница на „Черно море”. Парите, заделени в общинските бюджети за кризи, са харчени най-вече за заплати на дежурните по пунктовете в областта. Това стана ясно на форум по подготовката за бедствия в региона, който се проведе вчера в Долен чифлик. 85% от средствата за кризи са изхарчени именно за заплати на дежурните по пунктове. Другите 15% са отишли за спешни ремонти.
„Вдигат дувари срещу наркодилърите”, твърди уводното заглавие на „Народно дело” днес. Да се заключват училищните дворове дори през междучасията, предлагат директори. Идеята е да се ограничи употребата на наркотици и проявите на агресия сред младежите, които използвали за целта местата извън оградите през междучасията. Трябвало да се издигнат дори по-високи ограждения, за да нямат достъп вътре съмнителни лица. Тази практика била широко застъпена в чужбина, става ясно от форум посветен на проектозакона за средното образование.
„Варненското „Еврокаре” събира прах в София”, алармира уводното заглавие на 2-ра страница във вестника. Все още не е направена оценка на проекта за цялостна реконструкция и благоустрояване на района между булевардите „Чаталджа”, „Осми приморски полк” и улиците „Ген. Колев” и „Царевец”. Цялата документация за обекта, чиято стойност е 10 милиона евро, е предадена още през месец февруари. От тогава до сега продължава да се чака решението на управляващия орган към МРРБ. От общината чакат документите към средата на май, а след това ще започне избор на изпълнител. Кога реално ще тръгне работата не е ясно. Идеята на проекта е да се даде изцяло нов, европейски облик на междублоковите пространства в споменатата част на района. Заедно с това ще се направи сериозна рехабилитация на ул. „Ген. Колев”, която е една от най-натоварените.
„Питбул изяде бигъл пред очите на дете”, информира уводното заглавие на 4-та страница в „Народно дело”. Злобен питбул разкъса бигъл пред очите на собственика му – шестокласника Веско. Ученикът е стресиран от кошмарния инцидент. Детето решило да покани своя приятелка, взело домашния си любимец – бигълът Стела, и към 20 часа излезли на разходка в двора на училище край бул. „Сливница”. „Изтървах Стела, тя побегна и аз тръгнах да я гоня”, разказва Веско. Изведнъж към бигъла се устремил разярен питбул. Ученикът усетил задаващата се опасност и започнал да крещи за помощ. В това време собственикът на питбула започнал да го насъсква – „Дръж, дай, дави го”, крещял младежът от отсрещния тротоар, за който Веско казва, че е на около 20 години.
Архив Варна | 01-05-2010, 07:51 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ
