няма добавени събития

Архив Варна | 17-01-2010, 15:17 | varnautre

няма добавени събития

Архив Варна | 17-01-2010, 15:17 | varnautre

няма добавени събития

Архив Варна | 17-01-2010, 15:17 | varnautre

няма добавени събития

Архив Варна | 17-01-2010, 15:16 | varnautre

Варна

Архив Варна | 17-01-2010, 15:16 | varnautre

няма добавени събития

Архив Варна | 17-01-2010, 15:16 | varnautre

няма добавени събития

Архив Варна | 17-01-2010, 15:16 | varnautre

Синът на принц Чарлз и лейди Даяна – принц Уилям, пристигна на първото си официално посещение в Нова Зеландия като представител на своята царствена баба – кралица Елизабет II. Той беше посрещнат от генералния губернатор на страната – сър Ананд Сатянанд, както и от премиера Джон Кей на летището в Оукланд. 27-годишния принц посети стадиона Идън Парк, на който ще се състоят срещите от Световната купа по ръгби през 2011 г., съобщи телевизия Европа.

Уилям е известен фен на този спорт и прекара известно време с бъдещите звезди на Нова Зелания и остави прекрасни впечатления у присъстващите. Капитанът на отбора All Black заяви, че се радва да види младия принц в страната на кивитата.

След това принц Уилям се качи на борда на новозеландската яхта, която спечели надпреварата Купа Америка.

Уилям беше и специалният гост на традиционната вечеря в маорски стил, организирана от генералния губернатор сър Ананд Сатянанд. В понеделник принцът трябва да откире новата сграда на Върховния съд на Нова Зеландия, както и ще положи венец на националния мемориал в памет на падналите във войните в столицата Уелингтън. Оказа се, че далеч не всички са доволни от визитата на наследника на британския престол.

Представителите на републиканците, които искат окончателното отделяне на страната от Обединеното кралство, попитаха колко ще струва на хората посещението на Уилям и дали има какъвто и да е смисъл. Те дори планират протест в понеделник.

Новините | 17-01-2010, 14:21 | varnautre

Силно земетресение беше регистрирано в южното крайбрежие на Аржентина днес. По данни на Американската геоложка служба то е било с магнитут 6.3 по Рихтер.
Епицентърът на труса е бил на 354 км югоизточно от Ушуая - столицата на провинция Огнена земя. Трусът е бил с дълбочина 21 км. Земетресението е регистрирано в 8 часа сутринта местно време. Няма обявена опасност от цунами.

Новините | 17-01-2010, 14:20 | varnautre

Православната църква почита днес паметта на Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 г.  в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Народът обаче влага различен смисъл в празника. В България Антоновден се чества на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на здравето и защитник от чумата и болестите изобщо. Народното поверие гласи, че Свети Антоний и Свети Атанас са двама братя-ковачи. Затова Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти, а жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка”.

В Поповско празниците им се означават с общото название „сладки” и „медени”, в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради местното название на болестта - леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата ("за лелята", за "болята").

Именници са Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони, Тоня и други.

Вижте фоторепортажа от Катедралата

Архив Варна | 17-01-2010, 13:03 | varnautre

Адът в Хаити и адът по изслушването на българския кандидат за еврокомисар: това ще бъдат спомените от седмицата, която си отива. И колкото и странно да изглежда на пръв поглед, сравнение между изводите след тези драми може да бъде направено. Нищо, че едната беше предизвикана от природата, а другата – от естеството на човешките отношения.

В Хаити разрушителното земетресение остави след себе си хаос, отчаяние, трупове по улиците... пълна катастрофа. За всеки, който вцепенен слушаше новините в някой друг край на света, остана и изтрезняването, че каквото и да градят човешките мисли, действия, хипотези, намеси ли се природата, изграденото може да бъде пометено за секунди. И понеже бедствията не подбират, ако си на мястото – страдаш, ако си далеч – оставаш с поуката, че човек няма нужда от всичко и не на всяка цена.   Светът веднага запретна ръкави да помогне, доколкото това е възможно в трагедия като преживяната на Хаити.

Ние в България също се стреснахме и за всеки случай агенции решиха да проучат има ли сред нас хора, които не смятат за уместно изпращането на помощ. Да. Оказа се, че има. Оказа се, че по мнението  на някои от нас в условия на криза трябва да концентрираме финансовите си усилия към себе си, а  не към другите. Лично аз смятам, че при подобни трагедии не може да не се помага: без скоби, без причини за отказ и без размисъл, но това е мое мнение, с което не ангажирам никого. Не се обединяваме да помогнем и точка. Ние просто много трудно се обединяваме около каквито и да е каузи.

Освен, ако не става дума за някоя политическа фантастика с модернистични елементи и абсурден резултат. Доказахме го през годините, концентрирайки усилия да се обединим около издигането на няколко политически месии. Но за сметка на това през изминалите дни почти се оказахме единни в отрицанието и в желанието сами да  дискредитираме собствената си държава пред Европа. Изслушването на българския кандидат за еврокомисар се превърна в тъжна пиеса с елементи на квартални сплетни, женски междуособици, политически реваншизъм и всичко друго, което може да ни хрумне и което няма нищо общо с основната цел на задачата: въпроси и отговори по същество.

За перото на един талантлив народопсихолог случилото се даде златни възможности. Трябваше само да прелистиш две-три вестникарски страници и да цъкнеш копчето на телевизора, за да те връхлетят ярки примери за явления, закономерности и национални феномени. Предполагам, че именно дните, които отминаха ще родят незабравими четива и ще влязат в класиката с нови потвърждения за характерните особености на българина. И конкретно за тази особеност (вероятно резултат от строя, през който наскоро преминахме): всеки да е виновен до доказване на противното. Виновен за конфликт на интереси. Виновен за некомпетентност. Виновен, защото е тръгнал нанякъде, защото не е стигнал до там ... и изобщо за всичко наоколо от ланския сняг до разпространението на кривите круши във фолклора и в душевността на българина.

Другата особеност, обаче, която блесна в целия си абсурд и която, вероятно е много по-важна за тази грозна национално-международна история беше, че ние – българите, винаги изместваме темата. Същината губи смисъл на фона на подробностите, които вечно разнищваме на дълго и на широко, разумът пропада някъде, затиснат от емоциите  и, ако сме тръгнали за Брюксел, впиваме поглед в нечия развързана обувка и стигаме до най-близкия магазин да подменим връзките, напълно забравили първоначалната си цел.

На финала в Брюксел вместо представянето на България пред Европа проследихме бурята в отношенията между две жени. Беше доста стряскащо за нацията и много ползотворно за народопсихолозите. Доказахме, че за нас интригите са над каузите, че държавата е в реанимация и  посинели пациенти излизат навън, за да покажат, че нуждата от спешна помощ е наложителна. Доказахме още, че сме единни поне в едно нещо: в отрицанието на всичко, което е произлязло в България и на всички, които идват от тук.

С две думи: доказахме, че ни липсват финес, ниво, благородство и широк хоризонт. Много е тъжно да кажеш това за себе си, защото аз съм българка, а ние – българите сътворихме жалкия евро-спектакъл от предните  дни. Някой може да са го гледали със злорадство, други – с гняв или тъга. Но съм сигурна, че по-голямата част съжаляваха, че това се случва именно с нас. Може би сме такива като нация – обичаме да произвеждаме повечко адреналин и не си позволяваме лукса да скучаем известно време без сътресения. Затова си започнах със сравнението: другите провеждаха евроизпити, а ние се тресяхме от тях, докато Хаити се тресеше от земетресение. Там се случи реална трагедия. Природата я сътвори за минути и последиците ще бъдат неизличими.

Казвам го, защото бях в Шри Ланка веднага след цунамито, което преди пет години опустоши всичко по брега. И още не мога да забравя, че там срещнах най-щастливите хора, които съм виждала някога. Те бяха загубили всичко: домове, покъщнина, минало. Но имаха себе си, бяха оцелели и бяха благодарни за това и знаеха как да оценят живота, човешките отношения, подадената ръка, единството в страданието и в щастливите мигове.

Ние тук имаме много неща, които денонощно се опитваме да сриваме и често опитите ни са напълно успешни. Не сме доволни един от друг, предпочитаме сплетните пред каузите, предпочитаме ниското ниво пред високото, предпочитаме да хулим и обругаваме, не да помагаме и да правим жестове. А сред нас има прекрасни, безценни хора.  Тогава защо? Отрицателният ефект на средата? Закономерности на народопсихологията? Или желание да си спретваме бедствия, за да оцеляват единици? Не зная. Да се произнесат специалистите. Зная само, че ако цялата тази отрицателна енергия, която сме впрегнали да изличим себе си от Европа и от света, бъде използвана за разумни и добри каузи, ние - българите ще постигнем чудеса.

И искрено съжалявам, че хабим време в неправилни усилия. А времето на никого и за нищо не е безкрайно.
 

Без цензура | 17-01-2010, 13:00 | varnautre

Голдман Сакс, Морган Стенли, Ситигруп и Мерил Линч ще оповестят идната седмица долълнителните годишни възнаграждения на персонала. По същото време се очаква да бъдат публикувани и официалните финансови резултати за 2009г. Тази новина неминуемо ще възроди ожестояения спор относно огромните бонуси, които банкерите получават във времена на икономическа криза. Във Великобритания също се очаква следващата седмица Кралската Банка на Шотландия, която е 84% собственост на британския данъкоплатец, да реши размера на годишните бонуси на своите служители.
Решението на банките отвъд океана идва само дни след като Президентът Барак Обама оповести намерението да наложи допълнителни такси на банките, във връзка с годишните възнаграждения, като по този начин правителството се опита да ограничи безрасъдната практика от годините преди икономическата криза. Очаква се недоволството и гневът на обществеността да се засили поради фактът, че три от споменатите банки ще отчетат загуба за 2009г. Според анализатори единствено Голдман Саксс се очаква да  реализира годишна печалба. Плащането на бонуси при липса на положителен финансов резултат е сериозен удар по аргумента на всички големи банки, с който досега са защитавали огромните суми изплащани на банкерите, а именно, че бонусите се плащат за добро представяне. Само за пример: Ситигруп се очаква да отчете загуба от около $8.5 милиарда, а да раздаде в годишни бонуси $5 милиарда, като през годината са изплатени около $30 милиарда за заплати и други възнаграждения.
Повечето от банките в Америка получиха значителни суми като допълнително финансиране от спасителния фонд на Правителството за излизане от икономическата криза.

Архив Варна | 17-01-2010, 11:59 | varnautre

41-годишна жена от Русе, загинала в катастрофа на 16-и януари, върна към живота германец и двама българи, след като близките й дариха органите й. Тя е й първият уникален случай, в който България участва в организацията Евротрансплант. Благодарение на благородния жест на опечаленото й семейство ще се подпогне и дейността на Фондa за транспланатации в чужбина занапред.

Днес от МБАЛ-Русе беше експлантиран черен дроб от германски екип специалисти, който ще бъде присаден в клиниката в Кампус Кил на мъж с чернодробна недостатъчност. Сложната международна операция е извършена, след като у нас не е имало подходящ реципиент за черния дроб на жената и ИАТ е осъществила връзка с Евротрансплант. Оттам са открили най-подходящия реципиент за ЕС в Германия. Днес органът вече отпътува, съобщи БГНЕС.

У нас ще бъдат трансплантирани двата бъбрека на починалата русенка. Най-вероятно това ще стане от екипите на „Александровска болница” в София. Сърцето няма да бъде трансплантирано. Причината е, че у нас няма подходящ реципиент, а няма технологично време органът да бъде транспортиран в друга държава. Животът на сърцето след експлантация е най-кратък - 3-4 часа.

Архив Варна | 17-01-2010, 11:57 | varnautre

Полицията в Пекин прекрати първия гей-конкурс час преди започването му миналата вечер, съобщават азиатските медии.
Осем полицаи е появили в луксозния клуб в центъра на Пекин, където след броени минути трябвало да започне модно шоу и гей-конкурсът.
„Те казаха, че няма нищо лошо в идеята на конкурса, т.е. в хомосексуалността, но не са изпълнени необходимите процедури”, каза Бен Жанг, един от организаторите. От местната полиция му обяснили, че няма необходимото официално одобрение за подобни събития.
Китайските власти често намират процедурни причини за да забранят събития, които са политически неудобни. Въпреки че конкурсът няма изявен политически смисъл, подобни събития, като парадът по време на фестивала на Гордостта в Пекин миналата година, традиционно биват блокирани от властите.
„Със сигурност причината е в моралните стандарти и културата”, казва 26-годишният претендент за титлата „Мистър Гей” Емилио Лу. „Ако повечето хора не могат да го приемат, тогава правителството няма да позволи да се случи”.
Жанг пък се надявал конкурсът да предизвика вниманието върху хомосексуалната общност в Китай, където тя често е дискриминирана и отлъчвана. Осем мъже трябваше да се борят за спечелването на конкурса и правото да участват в Световния „Мистър Гей” през февруари в Осло.
Конкурсът в Китай все пак успя да привлече вниманието на пресата. Билетите, които стуват 100 йени (приблизително 15 щатски долара) и 150 йени (22 долара), са били продадени три дни преди датата на конкурса.
„Чувствам се наистина тъжен. Това събитие щеше да покаже в положителна светлина гей-обществото”, каза съдията на конкурса Уей Ксиаоганг и водещ на популярното Интернет шоу, посветено на гей-проблемите „Queer Comrades” („Странните другари”).
След тъжното съобщение за отмяна на шоуто състезателят Саймън Уанг, който планирал да изпълни танц на песента на Лейди Гага „LoveGame” по негова собствена  хореография, позира ведро пред обективите на над 50 медии в клуба, облечен само в зелени панталони и черни кожени ленти по голите си гърди. Някой беше надраскал на черния фон зад него „Революцията не постигна успех, другарите трябва да работят по-усилено”. „Другар” е жаргон за „гей” в Китай.
Организаторите все още планират да изпратят представител на Китай в Осло, като вероятно съдиите ще изберат някой от състезателите.
Гей-правата в Китай имат дълга история след комунистическата революция през 1949 г. Тогава хомосексуалността се е смятала за зараза от упадъчния Запад и капиталистическите общества и гейовете са били арестувани. Содомията е била декриминализирана през 1997 г., а хомосексуалността е премахната от списъка с умствени разстройства едва през 2001 г. 
Повечето от участниците в конкурса се представиха пред Associated Press с английските си псевдоними, вместо с истинските си имена, за да запазят анонимност. Въпреки законовото затопляне на отношението към хомосексуалистите в Китай през последните години, те все още често са дискриминирани в обществото и на работното си място.
Китайските власти са по-отворени за дискусии на гей-проблемите през последните месеци. Първият национален гей-фест беше спрян в Пекин миналия юни. През същия месец обаче се проведе и 5-дневният „Другарски” филмов фестивал, който полицията забрани през 2001 г. и през 2005 г.
Китай официално е атеистична страна и без религизони възражения към хомосексуалността, в градовете постепенно нагласите се променят от непоносимост към безразличие. Гейовете, които живеят в големите градове – подобно на  почти всички учасници в конкурса, твърдят, че най-голямото предизвикателство пред тях е било да обяснят на родителите си своята сексуалност, заради очакванията им да се оженят и да имат деца.
Лу не изрази оптимизъм за бъдещето на гей-конкурсите в Китай. Според него ще минат 10 години, преди подобно събитие да премине безпроблемно. „Промените в културните нагласи искат време, обществото няма да се промени утре”, каза той.

Новините | 17-01-2010, 11:55 | varnautre

Голдман Сакс, Морган Стенли, Ситигруп и Мерил Линч ще оповестят идната седмица долълнителните годишни възнаграждения на персонала.

По същото време се очаква да бъдат публикувани и официалните финансови резултати за 2009 г. Тази новина неминуемо ще възроди ожесточения спор относно огромните бонуси, които банкерите получават във времена на икономическа криза.

Във Великобритания също се очаква следващата седмица Кралската Банка на Шотландия, която е 84% собственост на британския данъкоплатец, да реши размера на годишните бонуси на своите служители.

Решението на банките отвъд океана идва само дни, след като президентът Барак Обама оповести намерението да наложи допълнителни такси на банките, във връзка с годишните възнаграждения, като по този начин правителството се опитва да ограничи безрасъдната практика от годините преди икономическата криза.

Очаква се недоволството и гневът на обществеността да се засили поради факта, че три от споменатите банки ще отчетат загуба за 2009 г. Според анализатори единствено Голдман Сакс се очаква да  реализира годишна печалба.

Плащането на бонуси при липса на положителен финансов резултат е сериозен удар по аргумента на всички големи банки, с който досега са защитавали огромните суми изплащани на банкерите, а именно, че бонусите се плащат за добро представяне. Само за пример: Ситигруп се очаква да отчете загуба от около $8.5 милиарда, а да раздаде в годишни бонуси $5 милиарда, като през годината са изплатени около $30 милиарда за заплати и други възнаграждения.

Повечето от банките в Америка получиха значителни суми като допълнително финансиране от спасителния фонд на правителството за излизане от икономическата криза.

Архив Варна | 17-01-2010, 11:21 | varnautre