заяви премиерът Бойко Борисов днес при откриването на Централизирания архив на комисията по досиетата в Банкя.

Премиерът отказва да плати цена от  "8-9-10 милиарда евро за централата и препоръча следващият да я плати. Той коментира съобщенията, че е възможно руската "Росатом" да се оттегли от проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", което според някои може да е начин за натиск върху българското правителство за ускоряване на строежа на централата.

"Ако задължа държавата с шест милиарда в следващите десет години да ги платим, плюс още този един милиард близо, който идва по външния дълг, който да платим след 2013, как ще повишим доходите, пенсиите? Как ще правим инфраструктура, давате ли си сметка?", обоснова позицията си Бойко Борисов. Според него, "ако руският партньор е коректен, ще се съгласи на по-ниския инфлационен индекс", който по негови изчисления е между 500 млн. и 1 млрд. евро, а не предложеният от тях 2 млрд. и 400 млн. евро.

Министър-председателят попита президента Георги Първанов и бившия премиер Сергей Станишев защо не са обявили високия инфлационен индекс, заложен в договора с "Росатом", подписан по време на управлението на тройната коалиция. "И понеже е приет скъпият инфлационен индекс, затова г-н Първанов толкова обикаля тази тема и не иска да каже какъв е инфлационният индекс, защото разбрах, че ми е давал съвети по енергетика", продължи той.

В статия  на президента за енергетиката, публикувана преди дни на сайта на движението АБВ, АЕЦ "Белене" се разглежда като "стратегически проект за енергийната и за националната ни сигурност". Президентът е на мнение, че 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй" не са алтернатива на "Белене", а "правилният механизъм на индексация... е по-изгоден от твърдата цена".

Варненският апелативен съд също отказа да пусне под гаранция 49-годишната Величка Андонова, която търгувала с бебета "в престъпно сдружение с други лица". Тя е обвинена за набирането на бременни жени, с цел да бъдат продадени новородените им деца. Още при задържането й стана известно, че заради намерени документи от Western Union е възможно спрямо нея да бъде повдигнато и друго обвинение за пране на пари.

Арестът на Величка е плод на международното полицейско сътрудничество между България и Гърция. В края на януари под ръководството на Варненска окръжна прокуратура беше разбита международна престъпна група, създадена за трафик на бременни жени, чиито деца били продавани на гръцки осиновители.  Досъдебното производство е образувано през май миналата година. Според разследващите новородените момченца били "продавани" по 25 000 евро, а момиченцата - от 18 до 20 000 евро. От 5-те първоначално арестувани лица в България, само Величка е в ареста. От края на януари под "домашен арест" са Николай Миланов на 27 години от Варна, Ради Ангеловна-46 години от Ямбол и Митко Симеонов на 59 години от Стралджа, Ямболсоко. Освен за трафик на бременни жени, чиито бебета били продавани в Гърция, Николай и Ради са обвинени и за участие в организирана престъпна група, създадена да набира, превозва и превежда през границата на страната бременни жени от Варна, Шумен, Бургас, Ямбол, Ст.Загора и околните градове към Гърция. Там срещу предварително уговорени суми около 2500 евро, жените раждали децата си. В последствие давали съгласието си бебетата да бъдат осиновени от гръцки семейства.

Преди седмица на семинар за жертвите на домашно насили и трафик стана ясно, че жените продавали бебета си, са били принуждавани да го правят, някои от тях - не за първи път. Те на практика са били превърнати в робини, които получавали много малка част от парите, които бездетните семейства плащали за децата.

В Гърция са задържани други 9 лица, сред които има български и гръцки граждани. За 6 от тях вече са изпратени искания за Европейски заповеди за арест и гръцкият съд трябва да реши дали те ще бъдат екстрадирани в България.

Апелативните магистрати приеха днес, че има достатъчно доказателства за това, че Величка е съпричастна към дейността на престъпната организация, организирала трафика и продажбата на български бебета в Гърция. Престъпленията са тежки по смисъла на закона, който предвижда наказание от 5 до 15 години затвор и глоба от 20 до 100 000 лева.

Идеята си той популяризира в най-посещаваната социална мрежа Фейсбук и за първи път говори за нея чрез ВарнаУтре.бг.

Битката с възглавници е насрочена да започвне в 13.30 часа на 12 февруари (събота). В бойно поле е планирано да се превърне най-популярното място за срещи в Добрич - бившата сладкарница "Ропотамо". Няма възрастови ограничения, а единственото условие е всеки участник да си носи възглавница.

"Всички възглавници ще бъдат проверени преди началото на боя, за да няма сложени твърди предмети и да се стигне до нежелани инциденти. След меллето се ангажираме да почистим мястото, където ще се проведе боят с възглавници", заяви за ВарнаУтре.бг Мариян Христов.

Той работи като строител, но в момента е базработен. Случайно е подбрал датата и уточнява, че с това събитие иска неговите съграждани просто да се забавляват в навечерието на Св. Валентин, а не да го използват като някакъв вид протест.

"Очаквам пухените сблъсъци да завършат с много усмивки и без пострадали", каза още Мариян. До момента над 200 души са дали съгласието си, че ще присъстват, като с всеки изминал час расте броят на желаещите да се бият с възглавници. 117 души са посочили, че може би ще посетят интересната инициатива, 740 още не са отговорили, а 218 смятат да я пропуснат, тъй като имат други ангажименти.

„И виждате сега, когато почнахме дори и посланиците да връщаме и да вземаме неотклонен курс – извадихме включително от кабинета единствения министър, който имаше досие, каква яростна съпротива отвсякъде се появи срещу правителството,” каза Борисов.

По думите му – „неслучайно навсякъде са си поставили хора във всички места, които да спират устрема на държавата, на обществото, да прекършват всички инициативи".

Преди 22 години това е било планирано – да се отчаем и да спрем.

Неслучайно и днешни водещи и то вдясно политици тогава са казали - трябва така да се конструираме, така да се обединим, че след време, когато се явят демократични партии и движения, да можем непрекъснато да ги връщаме в изходно положение, народът да се отчае и да си стане нашето, това, което сме си планирали, каза премиерът.

„И виждате, като почнат да изваждат досиетата на бившата ДС, във всички институции-ключови места. В земеделието, животновъдството – малко, в другите институции, в медиите, ако щете, на ключовите места, допълни премиерът, след което премина на тема усилията на правителството.

„Няма държава без инфраструктура, в която да има инвестиции, каза още Борисов и посочи, че заради това е пътувал осем часа вчера до Търговище и обратно, където откри завод за автомобилни стъкла.Той каза, че сега има създадени основи на пенсионна реформа за това как трябва да се работи години напред. Неслучайно Европа е сложила мониторинг на съдебната система, в същото време това е една независима съдебна система, която никой не може да я пипа, но как е конструирана във времето всички знаем, каза Борисов.

Стараем се нещата да станат по-добри и те ще станат, неслучайно международните кредитни агенции го потвърждават, каза премиерът и прогнозира, че кредитният рейтинг на страната ни ще бъде повишен в средата на годината.

Те вдигнаха пенсиите без да кажат откъде ще вземат пари за тях, припомни още той. Платихме високите пенсии. На всички ни се иска доходите да нарастват, но за това трябва да заработи икономиката, заяви  Борисов.

Младият мъж има 9 присъди в досието си и 30 административни наказания по Закона за движение по пътищата. В момента той търпи наказание пробация за срок от три години, определено му с групиране на две присъди от 2007 г. и 2008 г. В момента оспорва наказание №10, което е за управление на автомобил без свидетелство за правоуправление.

На 2 ноември м.г. първоинстанционният съд е признал Велин за виновен за това, че на 29 май м.г. по бул. Русия в Добрич е управлявал без съответното свидетелство за управление на МПС лек автомобил марка „Фолксваген” в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Районният съд му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което трябва да изтърпи при първоначален строг режим в закрит тип затворническо общежитие.

По молба на подсъдимия и след като той е признал вината си, делото е разгледано и му е определено наказание по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът е отчел, че деянието е извършено при превес на отегчаващите отговорността на Велин обстоятелства – наличие на многобройни минали осъждания за същото по вид деяние, неприключили досъдебни производства и лоши характеристични данни.
В последната си дума Велин поиска да му бъде наложено наказание пробация.

Срещата ще се играе утре от 14:00 часа в курортен комплекс Албена. В надпреварата ще се включат пет отбора - Калиакра, Доростол (Силистра), Спортист (Своге), националните на България до 19 години и Светкавица (Търговище), като принципът на игра е всеки срещу всеки.
За периода от 9-и до 18-и февруари футболистите на Тони Здравков ще изиграят четири мача, от които два в Албена и два в Каварна.

Ето и пълната програма на турнира:
09.02.2011 / сряда
Калиакра (Каварна) – Светкавица (Търговище) – 14:00 часа, Албена
Спортист (Своге) – Доростол (Силистра) – 14:30 часа

11.02.2011 / петък
U-19 – Светкавица (Търговище) – 14:00 часа
Калиакра (Каварна) – Доростол (Силистра) – 14:30 часа, Албена

14.02.2011 / понеделник
Доростол (Силистра) – Светкавица (Търговище) – 14:00 часа
U-19 – Спортист (Своге) – 14:30 часа

16.02.2011 / сряда
U-19 – Калиакра (Каварна) – 14:00 часа, Каварна
Светкавица (Търговище) – Спортист (Своге) 14:30 часа

18.02.2011 / петък
Спортист (Своге) – Калиакра – 11:00 часа, Каварна
Доростол (Силистра) – U-19 – 14:00 часа

Да говорим за това каква ще бъде Варна след 2, 5 или 10 години сме седнали в кафе в центъра на Варна. Признавам, че по-подходящото място за подобна тема е на последния етаж на хотел "Черно море", на терасата на Вълнолома, на Панорамната площадка или на Паметника на българо-съветската дружба, но при минусовите температури предпочитаме да сме на топло и да дадем воля на въображението си.

Росица Пенкова: Отворихме темата какво трябва да има във Варна и започнахме с Парк-паметника. Какво трябва да стане с него?

Свилен Крайчев: Там губим едно място, според мен много подходящо за рекреация на варненци. Първо, защото е запустяло, второ - този бетон. Той си стои там и с него нищо не може да се направи. Имаше идеи, ако си спомняте, в началото на демокрацията дори да бъде затрупан отгоре, но не стана. Не може да бъде взривен, събарянето му ще е безумно скъпо...

Р.П.: Моята идея беше да направят зелена скулптура от него, има такива много по света. Бетонът служи като конструкция, като скелет, който ще бъде облечен в подходящи растения. Те ще скрият тези фигури. И тогава може да остане само богинята на победата Нике, чиито разперени криле уж изобразява този паметник. Така Варна ще има и своя символ.

С.К.: Не знам. Трябва да се помисли. Според мен няма идея и определен ресурс за това място.

Р.П.: Общинският съветник Пламен Андреев предложи там да се оформят зали, да стане културен център. Но се оказва, че има някакъв дипломатически проблем, България е поела ангажимент пред руското правителство да се грижи за мястото.

С.К.: Сигурно ще има такива усложнения, тъй като това на практика е паметник на руската армия - с тези фигури на войници по него. Като Паметника на съветската армия в София, който сега искат да съборят.

Р.П.: Аз лично съм против това да се разрушават тези паметници. Те са част от нашата история. Независимо споделяме ли тези убеждения или не. Но нашият бетонен паметник е грозен, пречи чисто естетически. Той си беше грозен и по социалистическо време.

С.К.: За съжаление, това се случва с тези паметници. Не е само той, нека погледнем този в Шумен за 1300-годишнината. Същата история. Много е грозен. Нека погледнем паметниците, които са строили в Европа, какво излъчване имат.

Р.П.: Причината може би е в материала - този бетон навсякъде. А красивите паметници са от мрамор, гранит, от гипс в краен случай. Горе-долу като да сравняваме бетонни панелки с красивите сгради от началото на миналия век.

С.К.: Важното е след този период на социалистически комунизъм нещата в това отношение да не продължават. Погледнете тази сграда срещу общината на какво прилича. Това естетика ли е? Добра архитектура ли е?  Дори когато бях още в общината, си мислех, че тя стои още на бетон и после с нещо ще я облицоват. А то се оказа, че това си е фасадата. Ако я съпоставим с онези стари сгради в центъра на Варна: линия, изящество...

Р.П.: Възможно е този вид на ъгловата сграда да е бил нужен, за да смекчи контраста на ужасната архитектура на Общината с останалите постройки наоколо.

С.К.: Всичко е въпрос на архитектура, но аз лично считам че тук нямаме добри съвременни архитекти. И нямаме добри урбанисти.

Р.П.: Не знам дали изобщо има такава специалност в нашите университети.

С.К.: В Хонландия аз познавам  човек, на който на визитната му картичка пише "урбанист", а не архитект. Той се занимава с хармонията в един град.

Р.П. Е, Вие се размечтахте... Ама Вас и без друго Ви нарочиха за непоправим мечтател покрай монорелсовия път?

С.К.: Всеки човек е мечтател. И ти си мечтател, всеки варненец иска да живее в по-добра среда. И тази по-добра среда той си я представя. Някога градът се е развивал около морето. Пристанището от там тръгва, старата част на Варна, Морската градина  и това развитие не се е запазило, за съжалениe. В това ново време накъде се строи Варна?

Р.П.: А не е ли пренаселено вече край морето?

С.К.: Покрай езерото къде е пренаселено? Това са най-добрите, най-скъпите места. Южната страна на езерото е абсолютно голо поле.

Р.П.: Може би липсата на комуникация с тези места е причината те да пустеят.

С.К.: Аз за това казвам, че трябват урбанисти, които да мислят за това и да го развият.

Р.П.: Може би трябва да има още два-три моста, за да се развие тази зона?

С.К.: Да, защо да няма?

Р.П.: Ами няма пари. А и в България първо правим къщите и след това инфраструктурата, но в случая и това няма как да стане, защото става дума за път през канала и езерото.

С.К.: Винаги трябва да е обратното. Трябва да има един път, откъм северния бряг, оттатък жп релсите и тези жп релси също трябва да се махнат. Гарата трябва да се премести, централна гара да остане само за пътнически влакове, два или три коловоза и нищо повече. Всичко останало трябва да се изчисти и да мине някъде в края на града. Сточна гара просто трябва да я махнат. Не може да има в града такова нещо. Всички товарни коловози и т.н. трябва да се изместят.

Р.П.: В интервю за ВарнаУтре.бг колегата Ви Павел Димитров обяви, че още през пролетта може да бъде отворено пристанището за варненци. Не трябва ли за това първо да бъде построено новото контейнерно пристанище и там да бъдат преместени кейовите места?

С.К.: Идеята е да бъдат отворени и свързани с Морската градина от първо до четвърто кейово място на пристанището. На пето място контейнерният терминал продължава да си работи, на шесто и седмо място зърненият терминал продължава да си работи. А от 1-во до 4-то се маха оградата и става открито пространство. Сега тук има складирани контейнери. Всички пристанища веднага транспортират в специални складове далеч от брега, защото, ако ги държиш тук, цената е много голяма. Затова големите фирми сключват договори за складови площи извън пристанищата на много по-ниски цени, прехвърлят ги на друго място и от там нататък ги транспортират.  Това е системата. А ние какво правим? Държим ги на пристанището на най-скъпата зона и заемат място. Тук има и натрупан скраб, който ичезва, където иска: на 12-то или на 8-мо място могат да го сложат или на Варна запад. Така първите четири кейови места стават новата зона за разходки и забавления без да се нарушава работата на пристанище Варна-изток. Говорихме с шефа на пристанището Данаил Папазов и той каза, че, ако има решение, веднага го правим. И Морската градина се отваря още повече към морето.

Р.П.: Ще трябва много работа. Доста е разбито тук. На практика варненци имаха свободен достъп точно до тази част от пристанището миналата пролет по време на регатата Тол Шипс и видяхме какво е - стари релси, разбит асфалт, никаква зеленина.

С.К.: Да. Цялостната идея е това пристанище да се махне. Пасажерският терминал ще се измести в южната част на сегашното пристанище и всичко останало става атрактивни зони.  Но за да стане всичко това, трябва да се направи този терминал.

Р.П.: Къде е най-добре да се направи този терминал?

С.К.: На Острова. Такава беше моята идея от самото начало.

Р.П.: И така се решава проблемът с газенето и минаването под моста?

С.К.: За мен там е номер едно, не толкова в канала. Там сега има възможност по-бързо да се направи. Единият вариант е на мястото на старшинското училище, което вече не се използва, а теренът е изключителна държавна собственост. Но за там ще трябва да се удълбочи каналът. Също трябва да се направи удължение на вълнолома. А това ще бъде много скъпо - знаете, че дъното е нестабилно под вълнолома, той и сега потъва.  Друг вариант е до терминала на "Петрол", но там трябва да се насипе още пръст, да се отнеме от морето един участък.

Р.П. Всъщност този разговор започна във Facebook със спор за сградата на сцена "Филиал" на Варненския драматичен театър.

С.К.: Не знам дали Ви харесва това нещо в момента. Няма никаква обстановка в него, никаква атмосфера.

Р.П. Отвътре да, но отвън е часовниковата кула?

С.К.: Аз не виждам някаква архетектура в момента. Една кутия общо взето. За мен по-добрият вариант е да се събори и да се направи една хубава сграда както операта, каkто Спортна зала, с емблематична архитектура. Какви добри архитекти е имало навремето. Морско училище също е уникална сграда.

Р.П.: Неслучайно имаше мераци за продажбата й на голяма хотелска верига.

С.К.: Спомням си този случай, тогава бях в общината. С кмета тогава ходихме да проверим нещата. Военният министър Цонев тогава тържествено се закле, че няма такова нещо. Но има нещо друго във връзка с Морско училище: спокойно можe да бъде махната оградата и хората да се разхождат из парка. Ето Медицинският университет е достъпен, Техническият - също. Но Морско училище си е оградило парка, а даже не го поддържа. А тук е паметникът на Вапцаров, трябва да могат гражданите спокойно да преминават.

Р.П.: В съседство е Дворецът на културата и спорта. Той също е в много лошо състояние.

С.К.: Общината трябва да отпуска пари за ремонт. Аз по принцип винаги съм за частната инвестиция. Лично тук не мога да преценя дали ще е по-добре или не.

Р.П.: То публично-частното партньорство май стана мръсна дума още преди да заработи във Варна?

С.К.: Ние не сме направили и кой знае какво тук. Публично-частното партньорство не е развито достатъчно все още.

Р.П.: За целта трябва явно по-голям размах. Всичко е все още на ниво кърпежи.

С.К.: Точно така е, защото за 20 години какво се е направило във Варна - общо взето - нищо. Сега има автобуси, дори и тук във Варна, с открит втори етаж за екскурзии, туристически. И откъде минават, какво показват на чужденците?  Къде ти е площад Пикадили, къде ти е Триумфалната арка? Няма ги. Защо, например, не се направят в Морската градина някакви макети, които да показват забележителностите на България в умален вид, да разказват историята й. Ние сме туристически град, като такъв трябва да има нещо интересно.

Р.П.: Ами тези автобуси имат спирки до Моловете, не до Римски терми. Но и да отидат, как ще минат до там. Да не говорим за Побити камъни, като туристически обект, той е абсолютно изгубен и занемарен. Я да си представим Побити камъни, представени и уредени като атракция както Стоунхендж? Англичаните правят туристическа индустрия там от една легенда. Има и някакви разкопки постоянно, но основно са легендата и хипотезите. Побити камъни имат далеч по-интересна история. Да не говорим колко е запазено от римско време в Бат и колко във Варна, но как в Бат всичко е възстановено, мултимедия, актьори с костюми от епохата, интересно е, идват хиляди туристи.

С.К.: Много си права, че трябва да има някаква новина първо. В Европа където и да отидеш, има някакви история или легенда.

Р.П.: Като замъка на Дракула - най-скучният замък за разглеждане, но легендата, литературният образ примамват там милиони хора.

С.К.: Да, а ние не можем да го направим. Първото в света, най-древното обработено злато е във Варна, а ние не му знаем вече точното място. Може да се сложи поне един камък там край езерото, където е намерено. Да обяснява къде и какво е намерено. Трябва да има някаква митология. Дори ние в България нямаме нужда да я създаваме тази митология, защото нашата история е достатъчно интересна и богата.

Р.П.: За мен емблематичен пример в това отношение е гробът на Света Богородица край Ефес в Турция. Неспирен поток от хора. Плащат по 20 евро за входа. А какво виждат? Параклис и стена с написани на парцалчета и листчета желания. Но легендата е велика сила. Затова, когато откриха мощите на Йоан Кръстител край Созопол, написах, че ако трябва, нека заделим половината бюджет на България, но да поддържаме и да разпространим легендата. Това е толкова силен коз, толкова печеливш бизнес за държавата...

С.К. Проблемът ни на нас, българите е, че не можем да се обединим около една идея, за да продължим напред. Който и да предложи нещо, да излезе да каже нещо, той бива оплют.

Р.П.: Това народопсихология ли е?

С.К.: Абсолютно. А с Варна нещата са още по-зле. Градът изостана. София дръпна много напред. Разликата никога не е била толкова голяма. През последните 20 години какво е направено във Варна? А е най-добрият град за живеене. Аз не съм видял една публична сграда, която да е направена от общината, нещо култoво.  Съгласен съм, че трябваше да се направят спортни площадки. Те са много важни за децата. Но тръгвайки само в тази посока, ние се ограничаваме.

Р.П.: Много ти благодаря за това мечтателно интервю.

С.К.: Мечтателно не е, защото няма импулс, няма я целта, мечтата, която да гониш и подкрепяш. Да си кажеш, след година това ще стане, няма я тази визия. Или поне аз не я виждам. Времето като зам.-кмет ми даде да видя как работи общината, да опозная това ноу-хау, да видя отвътре как стоят нещата, но не съм видял към какво се стремим - няма я визията. Тук-там се правят някакви неща, но това го прави частният инвеститор. Община или държава нищо не правят. Наскоро чета, дошли англичани да предлагат синя зона във Варна. А ние откога говорим за това. И автомати монтирахме, те сега стоят и ръждясват по улиците. Хората си мислят, че синята зона е да си паркираш колата и да си платиш - като паркинг. Синята зона не е това. Тя е инструмент на общината да разчисти колите. Т.е. икономически да те принуди ти да не спираш. Синята зона може да е, примерно, край моловете. Защото там се натрупват колите сега.  

Р.П. Пак се размечта...

С.К. Е, трябва да се разболеем, ако не мечтаем.