ИНТЕРВЮ НА АГЛИКА ГЕОРГИЕВА, novinar.net

Вярата на българина е свързана повече със суеверието, отколкото с духовността, сочат резултатите на изследване за ценностите на европейците

Доц. д-р М. Паунов има 20-годишен преподавателски, консултантски и управленски опит в България и чужбина. За първи път въвежда в България лекционни курсове по организационно поведение и корпоративни култури. Специализирал и гостувал в редица университети в Европа, САЩ и Япония, включително Харвард. Има над 50 публикации и 9 книги. Изданието "Ценностите на българите. Съвременен портрет на европейски фон", анализира данни, събрани в рамките на „Европейско социално изследване", в което по представителна методика са анкетирани 43 000 лица от 21 страни. Това е достоверна основа за обосновано обяснение на много от особеностите на българския национален характер.

- Наскоро представихте ваш анализ на данните от изследване на European Social Surveys за ценностните характеристики на европейците. То подейства като хладен душ на българите, защото се оказа, че не сме такива, за каквито се мислим.

- Нормално е всеки да очаква да чуе добри неща за себе си. Ние, българите, образно казано, сме „обраснали” в митологеми, които не спираме да повтаряме: че сме трудолюбиви, гостоприемни, че сме надарени с особено богата душевност… За съжаление нещата не са точно такива и това изследване го показва доста добре. То е един обективен и обобщен опит за съвременна картина на днешния светоглед на европееца.

- Оказва се, че притежаваме характер на крайностите, отговорите на ценностния въпросник ни изпращат в двата полюса на скалите. Как ще обясните подобен резултат?

- Почти във всички ценностни измерения, които тук са общо 10, ние сме в двата полюса и сме най-крайни в отговорите. Няколко са най-стряскащите резултати. На простичкия въпрос: хората са създадени, за да си помагат един на друг или предимно да се грижат за себе си, българите отговарят рекордно уверено, че човек трябва да се занимава само със себе си. Не мисля, че това е някаква новост, защото става дума за специфичния български индивидуализъм. Това е индивидуализъм, различен от този на американци и англичани, защото е, меко казано, завистлив. Да си припомним тук култовата фраза „Не искам да съм добре, а Вуте да е зле”. Друга притеснителна характеристика е своеобразното бягство от свободата на българина. Всъщност той разбира свободата не като форма на свободомислие и гражданско достойнство – индивидуално и социално, а като скрита форма на неподчинение. Вече разполагаме и с данни срещу митологемата, че сме търпелива нация. Кротки сме само на повърхността, а под нея всеки си прави сметки как да извлече максимална полза за себе си от ситуацията.

- Според резултатите от изследването българите мразят всичко - държавата, здравеопазването, образованието, полицията… Какво е бъдещето на такава нация?

- Отговорите на българите, свързани с доверието в институциите, сочат пълно отрицание и липса на уважение. В случая наистина може да се говори за омраза. Дори наскоро попаднах на убедителна студия, озаглавена „Омразата като вечния двигател на българското общество”. Институциите в огромна част от българската история може би са си заслужили това отношение. Но всъщност отново става дума за крайно индивидуалистична реакция.

- Как ще си обясните парадокса, че според изследването българина мрази властта, но в същото време неистово се стреми към нея?

- Българите не сме много привързани към идеята за власт в класическата й дефиниция. Както вече казах, основното, което искаме, е да успеем. Властта се превръща във фактор за постигане на целите и ако ни пречи - я мразим, ако ни помага да сме по-добре - я обичаме и се стремим към нея.

- Какво се случва с прочутото българско трудолюбие? Остава ли то ценност само по себе си или е по-скоро средство за материално облагодетелстване?

- Българинът може да работи страшно много, но само ако това е начин той да успее или забогатее. Трудът сам по себе си не е ценност за него и само се залъгваме в това отношение. Ако отворим Българския тълковен речник и прочетем какво пише срещу думата труд, ще се натъкнем на определения като мъка, тегоба, нерадост.

Трудът е ценност в държави като Холандия например, където доминира протестантската етика. Там да работиш е благо, което те доближава до съзидателя Бог. Между другото желанието за успех може да бъде и много хубава характеристика и на нея са базирани икономическите успехи на най-развитите държави в света. Нарича се постигаща мотивационна ориентация. Ние я имаме в рекордно високи стойности, но нямаме добри канали за реализацията й. В крайна сметка тя се изражда в едно доста грозно противопоставяне на един човек срещу друг, стремеж за надмощие и смачкване. А що се отнася до споменатия Бог и вярата на българина, те също са особени – „инструментални” и повърхностно-ритуални - и имат повече общо със суеверието, отколкото с духовността. Представям си как би звучала на полски например мъдростта ни „Вържи попа да е мирно селото”.

- Дълги години народопсихолози като проф. Марко Семов и Иван Хаджийски формираха знанието за националния ни характер. Не е ли вече време то да се осъвремени?

- Лично аз смятам, че има голяма разлика между проф. Марко Семов и Иван Хаджийски. Позитивизмът на Хаджийски е много силен и той много силно иска да бъде оптимист, оставайки си обаче много прецизен изследовател. И на мен би ми се искало да говоря само за хубавите черти на българина, но повечето от тях е трудно да бъдат напипани в днешно време. По-добре да бъдем честни със себе си, доколкото можем, с риск дори и да сме леко жестоки. Всичко това ще е в името на нашите деца, които, както виждате, ги няма в България. Няма ги не толкова заради идеите за реализация, а защото – опознавайки света - бяха отблъснати от действителността ни. Образно казано, ако сложим в един чувал казаното от проф. Марко Семов и журналиста Мартин Карбовски и го разтръскаме, може би ще имаме балансирания модел на адекватното съвременно говорене по темата.

- Как най-ясно може да се опише състоянието на духа на днешния българин?.

- Духът на българина е болен. Дълбоко съм убеден в тази диагноза и мисля, че всеки от нас го е усетил, стига кракът му поне веднъж да е стъпвал в чужбина. Духът на българина е болен и това му личи - вижте мръсотията по улиците, недостроените магистрали, политическите нрави, наглата корупция, чалга културата, която е пуснала дълбоки корени навсякъде, отчаянието на финеса, добротата, представите за успех и ценност, агресията дори у децата..

- С какво е свързана представата на българина за успех в живота?

- Успехът в живота за българина е дълбоко материално понятие, където особено място няма за категории като любов, приятелство и мъдрост. Може би е лесно да обясним това с трудните времена на историята ни, но има много други народи, които са преминавали през не по-малки изпитания. Пуснете си новините по телевизията и ще се убедите в подобна констатация.

- Докъде стига хоризонтът на съвременниците ни?

- Интересите ни се разпростират до семейството и приятелите, не по-далеч. Абстрактни идеи като глобалното затопляне не са истински вълнуващи за българина.

- Когато заминем в чужбина, сякаш настъпва моментът на отрезвяване. Българинът сякаш става друг. На какво се дължи подобна промяна?

- Българинът е доста интелигентен дори в уличния смисъл на думата, който включва оправност, комбинативност, адаптивност, ако щете и тарикатлък. Когато попаднем някъде другаде, успяваме бързо да се адаптираме.

- Усещането за сигурност ли е най-търсеното в наши дни?

- В изследването българите са рекордьори по негативизъм - най-малко си харесваме демокрацията, най-малко си харесваме стандарта на живот, най-малко си харесваме здравеопазването, образованието, политиците. Сигурно има и защо. Но между другото има едно особено черногледство у нас. Няма друга нация с абсурдната поговорка „Много хубаво не е на хубаво”. От друга страна, най-силно сме привързани към сигурността. Това е парадоксално: ако нещо толкова не ти харесва, по-добре го промени. Само че българинът чака нещото да СЕ промени, някой друг да свърши работата. А и сама по себе си промяната го плаши, защото го изважда от временния комфорт, свързан именно с обитаването на определена персонална ниша.

- Как бихте коментирали днешните ни политици?

- С риск да бъда обвинен в политически пристрастия, каквито всъщност нямам, мога да заявя, че през последната година у нас се случват и някои положителни неща. Най-важното е, че като че ли се разклаща наложилата се през последните 20 години перверзна и крива представа за човешка ценност, морал и добродетели. А ако трябва да обрисувам един достоен (и виртуален) образ на съвременния български политик, той би трябвало да притежава хитростта на Тодор Живков, особеното чувство за чест на Бойко Борисов, финеса и дипломатичността на Симеон Сакскобургготски, склонността към риска и родолюбието на Стефан Стамболов. Но да не забравяме, че и политиците ни са българи. Както казва Маркс, всеки народ си заслужава управниците.

- Колко далече сме от реалността в преценката за себе си?

- Не мисля, че толкова лесно ще рухне една илюзия, пък и не смятам, че тя е била кой знае колко дълбока. От една страна, вижте сред колко парадокси живеем. Ние сме с накърнено национално самочувствие и имаме изразен комплекс за малоценност, но щом опре въпросът до героизъм в миналото, сме почти толкова устати, колкото македонците. В същото време обичаме да отричаме родното и да се прекланяме пред всичко чуждо. Има една поговорка, която много точно описва подобна симптоматика - хубава работа, ама българска. Мъдрости като тази съществуват не случайно, защото показват някои посоки на мисленето. Картината е доста сложна и динамична, защото определени качества на характера се оказват устойчиви във времето и не търпят промяна, други пък спорадично се появяват и изчезват като отклик на конкретни социално-исторически събития. За съжаление с днешна дата ние сме, меко казано, особени на фона на съвременните европейци. И то далеч не в положителен смисъл

- Откъде се появи толкова много агресия у нас?

- От тази болест на духа. Един от проблемите, че никой не се интересува реално от темата за възпитанието. Кой реално възпитава децата ни? Родителите са ценностно дезориентирани, училището няма авторитет и достатъчно власт, църквата реално отсъства, живеейки в свой собствен свят, а медиите – ще ме прощавате – масово са се превърнали в лешояди заради тиражи и рейтинги или пък почти откровено се продават.

Архив Варна | 10-08-2010, 02:04 | varnautre

ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА, 24 часа

Бившият образователен министър и настоящ университетски преподавател Даниел Вълчев, който днес навършва 48 години, е пред ново предизвикателство.

През летните месеци той работи върху сборник с къси разкази, който ще публикува до края на годината, научи “24 часа”.

Вълчев се отнася много сериозно към новото си начинание и дори си е взел домашно за ваканцията от университета - докато си почива в родната Варна, отделя време и за писане. Разработва отдавна нахвърляни идеи, като на първо време подготвя за издаване десетина разказа. “Речта винаги ме е вълнувала, чета много и безразборно, а от време на време и пиша. Много хора прописаха в последните години. Дори тенденцията е колкото по-малко четат, толкова повече да пишат”, с типичното си чувство за хумор се шегува с новото си амплоа Вълчев. Досега се е изявявал основно на правна тематика, затова сега с удоволствие се е потопил в света на литературата.

Разкрива, че черпи сюжетите си от чуто, разказано и дори прочетено във вестника. Първо пише текста, а заглавието “идва” накрая само.

Обикновено създавам историите си около някакъв повод и макар случките в тях да не са напълно идентични, все пак има нещо, което се закача за действителността, разказва детайли от “кухнята си” авторът. Така се получава смешна закачка, която обаче в повечето случаи разкрива тъжна истина за българите.

Преди година Вълчев издаде и книжката “Да обичаш на инат”. И сам определи изданието не толкова като литературно произведение, колкото като книжка с размисли за ставащото в страната, “За свободата, “Аз съм българче”, Мечо Пух и други важни неща”.

Специално за читателите на “24 часа” Вълчев предостави един от разказите от бъдещия си сборник. Не е лошо да го прочетат и дванадесетокласниците, че току-виж бъде включен като автор в матурите догодина.

Дебюси

Заведението беше пълно и персоналът се задъхваше. Даже леля Цонка, дето отговаряше за тоалетните и обикновено седеше зад табелката Toilletten - 2 lv, беше извикана да помага в кухнята. На всичкото отгоре на централната маса точно срещу циганския оркестър беше настанена делегация от неизвестна африканска държава. Преводачката им ги разположи на запазената лично от кмета маса и изчезна някъде. Двайсетината мъже бяха до един облечени с бели ризи, които странно контрастираха с черните им, лъщящи в августовската вечер лица.

-От мен да знаеш, Маринчо- след втората мастика управителят обичаше да дава акъл с елементи на важни житейски обобщения, - тия черните са много капризен народ. Вечно недоволни от нещо. Миналата година имаше един такъв от Бостън. Аз като човек му говоря на чист английски, оня нищо не разбира и нещо ми гъгне да извикам управителя. Разбираш ли колко е загубен? Хем говори с управителя, хем не разбира, че говори с управителя.

За да подчертае абсурдността на разказаното, управителят се захили беззвучно, но се задави и хиленето му премина в дрезгава тютюнджийска кашлица.

- Аз обаче не съм вчерашен и му изпращам леля ти Цона. Оня десет минути й обяснява нещо, а тя нищо не разбира, обаче му кима на глупостите. И се разбраха. Ей ги и тия сега, преди малко бях при тях, а тоя, шефът, им пак маха нещо. Абе тия черните са много капризен народ, ти казам.

Марин погледна към централната маса. Човекът, който седеше в средата и по поведението на останалите личеше, че е най-високопоставен, правеше плахи жестове с ръка. Марин работеше втори месец в “Цигански табор” и се беше понаучил да разпознава клиентите.

Африканецът никак не му се виждаше капризен. Напротив, изглеждаше му възпитан човек. Усмихваше се сдържано и говореше тихо на отличен английски. Марин беше студент втора година английска филология и веднага оцени, че онзи е завършил добър университет някъде в Англия.

След няколко минути управителят се върна.

- Ей, мама му стара. Нали ти казах - капризни хора.

Управителят млъкна, за да се наслади на ефекта от своята правота.

- Сега иска да му изсвирят нещо от Дебюси. Викам му - тука имаме само джипси оркестър. Обаче тия сигурно нямат цигани и тоя не знае какво е това джипси. И само ми повтаря “Дебюси плийз, Дебюси плийз”.

Управителят отиде да говори с оркестъра. Разправяха се известно време и накрая Велко кларинетистчето започна да свири нещо, което далечно напомняше на Бетовеновата “Ода на радостта”. По едно време се включи и тъпанът. Първо неуверено, но после все по-темпераментно се намеси и акордеонът. Цигуларят, който беше излязъл да изпуши една цигара, се върна и започна да прави чевръсти импровизации, обикаляйки около масата на африканците. Свиреше маниерно, като се чупеше от кръста, блещеше се и дяволито им намигаше в очакване на бакшиш.

Продължиха така петнадесетина минути и завършиха с ефектно забързване в седем осми. Двете момичета от трета маса, които с готовност се опитваха да хванат такта на ръченицата, седнаха разочаровани.

Докато вземаше поръчка на една съседна маса, Марин видя, че управителят пак говори с африканеца.

- Абе тоя е голям чешит - управителят беше наистина раздразнен. - Пак иска Дебюси. Какъв е тоя Дебюси, бе, да не е някой от техните? Ама и от техните да е, цяла вечер Дебюси ли да слушат хората? Да ходи да си го слуша в Африка!

Иза да не излезе, че думите му са обикновено следствие от баналното противоречие клиент - персонал, превключи на патриотична вълна.

- Ето ний, българите. Колко композитори имаме само. Това тоя, кажи го де, това оня, другия. Все големи хора, как да не се гордееш с тях. Ама като ходим по света, не искаме всеки да ни ги свири. Нали не искаме?

Мрачната му въздишка подсказа, че макар и с неудоволствие, се примирява с факта, че не всички народи могат да бъдат като нас.

- Маринчо, я иди и кажи на Велко пак да изсвирят последното парче.

Оркестърът послушно засвири. След половин час управителят влетя в кухнята. Комбинацията от мастиката, задушната вечер и музикалните претенции на гостите беше избила в гъсти червени петна по лицето му.

-Абе тоя пак иска Дебюси. Маринчо, ти нали учеше нещо по езиците. Иди, мойто момче, при тоя черния келеш и му обясни, че тука не е филхармония. Той ако не се беше обадил кметът, аз сам щях да ги пратя, айде да не казвам къде, ама... Един час ще му свирим, да му таковам и Дебюсито.

Марин отиде при африканеца и започна внимателно да обяснява. Човекът беше видимо напрегнат и нетърпеливо го прекъсна с жест. Личеше си, че едва се сдържа, но не успява да надмогне възпитанието си. Посочи устните си с пръст и отчетливо произнесе: ДАБЪЛ Ю СИ. После взе една салфетка и като гледаше Марин умолително, написа с едри нервни букви: WC.

-WC, please. PLEASE!

Марин се засмя и посочи тоалетните. Африканецът стана и пъргаво се понесе натам. Бързите му стъпки почти съвпаднаха с такта на оглушителната музика, която оркестърът за четвърти път изпълняваше в негова чест.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ

Архив Варна | 10-08-2010, 01:29 | varnautre

Петролни продукти и напоени с тях парцали, натъпкани в черни чували за смет, са изхвърлени в района на един от най-чистите плажове край Варна.

Новините | 09-08-2010, 20:33 | varnautre

Най-накрая с кеф да напиша статия за българсия футбол.

Браво на Левски, браво и на Локомотив. Браво и на феновете на двата отбора. Най-накрая се случи нещо положително.

Мачът не само се игра, но се игра на високо темпо и с положения пред двете врати.

Левски започна както срещу Калмар, с разигравания, с опити да наложат превъзходството си. Насреща имаше един не само добре организиран отбор, Локо играха футбол и беше интересно. Символичните гости създадоха положения пред Петков, можеха дори да открият резултата. Този път ще го кажем така: наистина късмет, а не липса на майсторство.

Майната му на резултата, игра се мач на високо темпо, с положения, с интрига.... За това си мечтаем в България.

Гара Дембеле вкара три гола за Левски. Преслав Йорданов върна един за Локо при 3:0.

Аплодисменти за двата отбора. ИГРА СЕ ФУТБОЛ!!!

Архив Варна | 09-08-2010, 19:40 | varnautre

"Жега, не, сауна, на летище Варна!"

Това морно възклицание долетя в редакцията на ВарнаУтре.бг откъм туроператори, които ежедневно са изложени на гнева на летовниците. А гневът, справедлив, както се увери екип на ВарнаУтре.бг, е заради непоносимата жега в салоните на заминаващите пътници на Летище Варна. С термометър в ръка посетихме летището още в неделя - по обед там беше повече от спокойно и, уви, адски горещо.

В неделя има едва 30 полета, научихме от дежурните служители, затова е толкова спокойно. 30 градуса измери термометърът в първата зала, в която влизат туристите. На практика нямаше разлика между температурата от двете страни на автоматичната врата. Далеч по-хладно беше в залата с гишетата за чекиране. Там, оказа се, работят няколко вертикални климатика, но централната система за охлаждане и тук не функционира. Непоносимо горещо било и в чакалнята преди отвеждането към самолета, до която екипът ни нямаше достъп заради паспортния контрол.

"Така е от 2 август. Централният климатик не работи и температурите са непоносими, както за нас, така и за туристите. Днес е спокойно - има само 30-ина полета, и затова се диша. В понеделник и петък, когато са "руските" дни има над 90 полета, само Джъмбо джетовете са няколко. Хиляди хора се тъпчат в непоносима жега из залите", обяснява потна служителка.

"Непрекъснато е така. Ту го пускат, ту го спират този климатик. Икономии правят", негодуваше туроператор, чакащ група арабски туристи да опаковат куфарите си. "През зимата пак не работеше климатикът, защото не издържал на студа. Сега пък жегата го била уморила. Някаква резервна част чакали. В понеделник климатикът щял да работи", обясни продавач.

Тактично изчакахме понеделника, но до вечерта захлаждане на Летище Варна така и не се усети. Очакваме официалната позиция на фирмата-концесионер, както и всяка информация на тема бъдещите им планове за инвестиции и реконструкция в морските аеропортове.

Туризъм | 09-08-2010, 18:49 | varnautre

Отворено писмо до г-н Борин Белчев, относно неговото нарушение на договор по време на "Фестивал Mas que Nada 2010" във Варна, България

Париж, 09.08.2010 г.

Уважаеми всички,

Бихме искали да изразим нашата дълбока тъга и чувство на неудовлетвореност за това, че трябваше да отменим шоуто на кубинската група Maraca, насрочено във Варна миналия петък - 6-ти август в Морската градина на фестивала "Mas que Nada 2010".

Ние бяхме много развълнувани да свирим в България за първи път и да представим нашата музика и изкуство в страната, която щеше да ни бъде 45-тата, откакто групата Maraca е основана преди 15 години.

Бихме искали да се извиним, но ние дълбоко чувстваме, че не ние сме виновни и не трябва да носим отговорност вместо директора на фестивала, г-н Борин Белчев, управител на Groove Connection Ltd, за пълната му липса на професионализъм и на уважение към договорните му ангажименти.

Под наш натиск и в отговор на опасенията ни, че не само няма да ни се плати за концерта, но и няма да ни се възстановяват разходите за визи и за турнето, както беше споразумението ни, г-н Борин Белчев призна няколко минути преди шоуто, че "той няма пари да плати на групата, но със сигурност ще ни плати през август "(цитат).

В резултат на това останаха неясни 2 въпроса: ако решим да изпълним концерта, излизаме на сцената без гаранция, че ще ни бъде платено някога. Освен това разходите, които бяхме направили, може да не ни бъдат възстановени. За да бъдем точни, единствената причина, поради която групата Maraca остана 5 почивни дни в Париж от 1-ви август до 5-ти, с хотелски и дневни разходи, беше, за да участваме във Варна на фестивала "Mas que Nada". За да изпълненим договора си и да изнесем концерта във Варна, ние трябваше да се променим датата на самолетните билети на групата за Куба от 1-ви август на 8-ми август.

След изумителните откровения г-н Борин Белчев, привидно нервен и изключително страннен, просто изчезна около 22.30 в нощта на насроченото шоу, изоставяйки групата без транспорт до летището и без платени билети за връщане - ние разбрахме за тази много мошеническа ситуация на другия ден, на път за летището на Варна.

Благодарение на добрата воля и съвестта на няколко доброволци на фестивала, наистина разстроени и засрамени от положението, предизвикано от действията на г-н Белчев, ние съвместно организирахме транспорт към летището, а липсващите пари за издаването на билети за групата за полета обратно към Париж, бяха внесени в последната минута от г-жа Милена Миланова, управител на туроператорската компания MM TRAVEL ООД. Г-н Борин Белчев така и не се появи отново. Ако групата не беше успяла да се регистира на летището, не само щеше да изтърве полета обратно към Париж, но и връзката за Куба на следващия ден, което щеше да доведе до абсолютна катастрофа от логистична и икономическа гледна точка.

Ръководството на хотела (хотел mOdus, Варна - бел. прев.), мениджърите на групата, ММ ТРАВЕЛ ООД, както и много други хора, които са работили усилено, за да се осъществи фестивалът на г-н Борин Белчев, все още чакат г-н Борин Белчев да обясни безотговорните си действия и да изпълни договорите си.

С това писмо ние напълно осъждаме измамата на г-н Борин Белчев и го считаме за мошеник. Ние може да го съдим за нарушение на договора, освен ако не намерим приятелско споразумение в рамките на следващите дни.

Ние искаме всички - медии, публика и народът на България да знаят как г-н Борин Белчев постъпи с нас и с други, работещи за неговия фестивал. Но също така искаме да благодарим на всички хора във Варна, които дойдоха да съдействат за концерта на Maraca, както и за тяхната привързаност и солидарност, която ни показаха.

Ние повече от всякога искаме да споделим нашата музика, култура и приятелство с българския народ и се надяваме да имаме възможност да го направим съвсем скоро.

С уважение,

Орландо Вале "Maraca", ръководител на групата

[email protected]

www.myspace.com/maracavalle

www.maraca.cult.cu

www.myspace.com/maracathemontereyproject

Селин Шово, мениджър

[email protected]

Дирк Фейс (Tsahara Production), агент

Мисия Варна | 09-08-2010, 18:28 | varnautre

Мениджърът на Астън Вила Мартин О'Нийл изненадващо подаде оставка и напусна клуба няколко дни преди началото на новия сезон в Англия.

В официалното съобщение на клубния сайт е написано следното: Астън Вила потвърждава, че мениджърът Мартин О'Нийл напусна клуба.

До момента няма никакви подробности каква е причината водещата фигура в отбора да вземе това решение само няколко дни преди началото на новата кампания. Капитанът на българският национален отбор Стилиян Петров ще направи първа тренировка с новия наставник най-рано в четвъртък. За временен мениджър е назначен треньорът на втория отбор Кевин Макдоналд.

Архив Варна | 09-08-2010, 18:14 | varnautre

Андрей Аршавин до последно ще бъде под въпрос за контролната среща между Русия и България в сряда на стадион "Петровский" в Санкт Петербург.

Звездата на "Сборная" и Арсенал чувства болки в десния крак и участието му ще се реши два часа преди срещата. Според думите на Шава (галеното име от руските запалянковци) при нормално бягане не се чувстват никакви болки, но при спринт с топка в крака го боли.

Старши треньорът на Русия Дик Адвокат реши да скрие играчите от пресата. Единствено днес след тренировката, представителите на медиите ще имат възможност да си поговорят, при това не повече от 15 минути с играчите. Достъпът на всякакви журналисти до хотела на рустаците е абсолютно забранен, а на утрешната тренировка дори няма да се снима в първите 15 минути.

Контролата Русия - България е първи мач на Дик Адвокат начело на "Сборная". Преди около една година той беше уволнен от Зенит въпреки, че спечели първата титла за отбора от Санкт Петербург в първенството на Русия и едва втората в цялата история на клуба (Зенит е шампион на СССР през 1984). Отделно холандецът триумфира с купата на УЕФА (2:0 на финала срещу Рейнджърс) и със Суперкупата на Европа (2:1 срещу Манчестър Юнайтед).

Архив Варна | 09-08-2010, 18:09 | varnautre

Дойдох в България да слушам и да се уча. Тук съм по покана на премиера Борисов и на моя добър приятел Кристалина Георгиева.

Новините | 09-08-2010, 17:59 | varnautre

30-годишна баба в Добрич работи като ... бременна просякиня, откри репортер на ВарнаУтре.бг.

Архив Варна | 09-08-2010, 17:52 | varnautre

Над 200 души се наредиха днес на опашката пред паспортната служба в Добрич, видя репортер на ВарнаУтре.бг.

Архив Варна | 09-08-2010, 17:31 | varnautre

Софиянката Христин Илиева спечели конкурса за красота "Мис Шабла 2010".

Архив Варна | 09-08-2010, 17:19 | varnautre

Във Варна не е регистриран случай на опасната западнонилска треска до момента, каза шефът на отдела за надзор на заразните болести в Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве д-р Светла Станева.

110 са биотопите, в които се развъждат комари и които са били проверени през миналата година, каза още тя. В същото време обаче се оказва, че е възможно те да са по-малко или повече, защото има новообразуваните мочурливи места, както и развили се на язовири и водни басейни.  Местообитанията, в които се развъждат комарит,е отново се проучват, до момента не са проверени всички, допълни д-р Станева. През годините досега обаче не е установено насекомо преносител на заразата, нито болен от западнонилската треска.
Истерията около заразата се разрази, след като трима души в Гърция починаха от нея. Затова през летните месеци всеки заболял от менингит се изследва и за този тип треска, казаха от варненската здравна инспекция. За разпространяването на комарите в момента спомагат горещото време и честите превалявания.

Мисия Варна | 09-08-2010, 16:18 | ТЕОДОРА ПЕТРОВА

Можем да вземем колкото си искаме пари от тях (б.р. Световната банка), заяви премиерът Бойко Борисов в присъствието на шефа на групата на Световната банка Робърт Зелик.

Това се случи на пътния участък Варна - Добрич, където Борисов, Зелик, еврокомисарят ни Кристалина Георгиева и министрите Трайчо Трайков и Росен Плевнелиев инспектираха качеството на ремонта на пътната настилка. За целта беше направена демонстрация с новозакупена техника, която проверява асфалта.

Днес с тази техника показваме на Брюксел, качествено ли работим или се краде. Съответно дали ще бъдат платени парите или не. При тази работа и 50 милиарда евро заем да поискаме от Световната банка, пак ще ни дадат“, заяви премиерът вместо отговор на въпрос дали България ще иска 1 милиард евро заем от банката.

Робърт Зелик, който Борисов приятелски наричаше Боб, коментира, че ако страната ни се справи с корупцията и бюрокрацията може да разчита, че ще получи пари и от Световната банка, и от фондовете на ЕС. Той похвали правителството, че за една година е постигнало много в борбата с корупцията, но подчерта, че в тази насока има още много работа.

Участъкът по пътя Варна - Добрич се изпълнява по проект за рехабилитация на пътната инфраструктура и е съфинансиран със заем от Световна банка. Отсечката, чийто ремонт струва 5,5 млн. лв., е част от Лот 3 на проекта. Със средства от заема е финансирано и закупуване на измервателни уреди за Централния институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти.

Борисов, Зелик, Кристалина Георгиева и министрите пристигнаха да инспектират пътната отсечка с група от около 20-30 души. Естествено с черни лимузини с буркани, кортеж от полицейски коли и прочие екстри. И с половин час закъснение, но пътя от резиденция „Евксиноград“ до Аксаково явно е дълъг пък дори и да се движиш с кортеж и буркани.

Усмихнатата и весела тумба се стовари на новоасфалтирания пътен участък и започна да разглежда с интерес техниката, която проверява качеството на пътната настилка. Е, изключение правеха късо подстриганите момчета със слушалки в ушите, които гледаха нещо друго.      

Строителните компании имали лоши сънища заради новата техника

Въпросната техника представлява микробус и камион, които са наблъскани с електроника. Цената им 1,5 милиона евро – пари от Световната банка. За 5 години двата автомобила трябва да минат по всички пътища в страната за да замерят състоянието на асфалтовата настилка. По думите на премиера, строителните компании имат лоши сънища заради новата техника. За това Борисов с усмивка коментира, че автомобилите трябва да бъдат пазени все едно са застрашени от терористичен акт. „Големият камион прави разрез на пътя  и анализра колко асфалт, колко чакъл, качествен ли е ремонта... Ще го пратим да замери на автомагистрала „Тракия“ да видим какво е Свършил Станишев с неговите фирми“, закани се още премиерът.

По думите на Борисов, основната цел на правителството при реализирането на инфраструктурни проекти в България са отговорността и прозрачността при усвояването на средствата. Премиерът обясни още, че един от специализираните автомобили може да заснема и инспектира работата на фирмите, които полагат асфалта. „По този начин ние ще можем да следим от близо тяхната работа и да плащаме само за качествен труд”, посочи премиерът.

Новините | 09-08-2010, 15:54 | varnautre

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) кани всички желаещи да участват в младежка природозащитна бригада "Атанасовско езеро 2010".

Архив Варна | 09-08-2010, 14:31 | ВарнаУтре