пише днес вестник "Сега". За критиките той си послужи ловко с публицистиката на Ботев по време на зарята във Враца. С прецизно подбрани цитати от творчеството на поета Първанов целенасочено внуши известна аналогия между деспотизма на турския султан и днешната власт в България. И за да не бъде разбран погрешно, направи специални ремарки в словото си.

В иносказателен стил държавният глава упрекна управляващите за посегателство срещу свободната мисъл, калпаво законотворчество и дори за високия дефицит. Язвителен се показа и спрямо медиите. За пръв път, откакто е президент, Първанов си позволява да употреби национално честване за политически препирни. Учудващо, това не предизвика никаква реакция от политическите сили, които подминаха думите му с мълчание.

Скрит зад думите на поета, президентът запита: "В състояние ли е което и да е правителство да ограничи мисълта и да й тури деспотическа юзда? Цели милиони исторически факти доказват, че колкото една мисъл се преследва повече, толкова тя се и разпространява по-лесно и по-бързо". Президентът подчерта и сарказма на Ботев спрямо правителствените закони, "които се пишат и издават не в полза на управляемите, а за мода или да не седиме празни и да се занимаваме барем с що-годе".

През публицистиката на Ботев направи аналогия между властта на султана и днешното управление. За нуждите на политическата борба Първанов си послужи с цитат от Ботев за финансовите проблеми от 1875 г.: "За да успокоят своите кредитори тия (тоест министрите на султана - бел. Георги Първанов) се не забавиха да обнародват в тукашните вестници своите фалшиви икономии и да покажат източниците, с които ще да покрият тазгодишния "нищожен" дефицит".

И към медиите Първанов отправи своето "ботевско" послание: "Хвалете, не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат гюмрюк, (тоест мито - бел. Г.П.), нито бедел-парасъ".

И за да разсее всяко двусмислие, държавният глава поясни, че тоя огън е насочен към онези "...пигмеи, които са се покачили на необозрими кокили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата и пеят баладични песни. Но не за да събудят народа, а да се чуят и порадват на гласа си". Като добави, че и днес, 134 години по-късно, има политици, чиято изява се свежда до това да се порадват на гласа си.

съобщиха от централата на Българския спортен тотализатор.

Мярката е превантивна - джакпотът във II теглене на “6 от 49” неумолимо расте и се очаква за днешния тираж да мине 3 млн. лв. Това означава повече мераклии за големите пари и струпвания на хора пред тотопунктовете. А и на 29 май полицията в столицата светкавично задържа крадец, задигнал приходите от фишове на ул. “Тодорини Кукли”.

От Главна дирекция “Охранителна полиция” са пратили окръжно с нареждания до всички управления пунктовете да бъдат включени в денонощните маршрути на патрулите. Координирани са плановете за охрана с частните охранителни фирми и при поискване полицейски коли ще придружават автомобилите на тотализатора, които събират залозите.

“Подобни мерки за опазване на тотопунктовете бяха предприети в големите градове още миналата седмица, когато джакпотът се очакваше да бъде към 2,7 млн. лв.", казаха вчера висши ченгета.

“Мерките са нормални за очертаващото се събиране на доста хора пред пунктовете - каза Дамян Дамянов, изпълнителен директор на тотализатора. - Сигурността и на участниците, и на нашите служители трябва да е гарантирана. Явно големият джакпот провокира интереса не само на кандидати да го спечелят по честен начин...”

Натрупаната сума в неделя стана точно 2 675 665 лв., а днес се очаква да прехвърли 3 млн. лв. Това ще е джакпот № 5 в историята на тотото у нас. Рекордът е от 5,4 млн. лв., ударени на 12 август 2004 г. в разгара на летните олимпийски игри в Атина. Ако и в днешния тираж няма шестица във II теглене на “6 от 49”, джакпотът до края на седмицата ще стигне 3,5 млн. лв., което пък е границата на тотоистерията, смятат експерти.

В редовни тиражи за седмица постъпленията са в рамките на 1,8 - 1,9 млн. лв., съобщиха от тотализатора. Докато при натрупан сериозен джакпот като сегашния сумата е около и над 4 млн. лв. за седмица.

За това предупреждават пред “Труд” от Асоциацията на обменните бюра. В хотелите по морето едно евро се заменя за 1,80-1,90 лева в зависимост от местоположението на самия обект. Колкото по-близо до центъра, толкова по-скъпа е услугата, е основният принцип при определянето на котировките. В момента големият бизнес на сарафите е именно по морето и зимните курорти. В градовете, в които няма туристически потоци, сарафите хлопват кепенци. Според експерти от асоциацията причината е, че чейндж бюрата вече не обслужват сивата икономика.

“Провеждали сме много срещи с данъчните и полицията. Напоследък масови нарушения на законодателството няма, но има некоректни практики като например много високи маржове между курсовете “купува” и “продава”, казаха от асоциацията. Според браншовата организация през този зимен сезон в Банско нямало нито едно оплакване от измамени клиенти.

Повече от две години няма такива сигнали и от Пловдив. Там масовите измами спряха, след като за нарушения бяха осъдени няколко касиерки. В Русе валутните бюра не рискували с измами, защото те били най-често проверяваните обекти в областта, хвалят се от офиса на Националната агенция за приходите в града. За една година данъчните засекли само едно нарушение на русенско чейндж бюро - собственикът имал над 5000 лв. неплатени задължения към бюджета.

Поради все по-малобройната клиентела сарафите започнали да въртят номера помежду си. Така например някои от тях продавали валута по дъмпингови цени.

“Не е нормално да залагат котировки с 1 ст. печалба. С това не може да се плаща наем в посещаваните курорти”, жалват се от асоциацията.

Въпреки отчетения спад на измамите все още има мошеници.

“Започваме лятна кампания за спазване на данъчното законодателство по морето. Обменните бюра ще бъдат щателно изследвани”, заканиха се от НАП.

Ще се наложи българите да се лишават не само от едно ядене на ден, но и да пренебрегват хляба и млякото, да лишават децата си от дрехи, обувки и училище, да се лишат от лекарства, да се откажат от отопление и хигиена, твърдят от синдиката, чийди лидер и Константин Тренчев.

В декларация се прогнозира, че повишението ще обрече на фалит повечето от топлофикационните дружества заради липса на абонати и ще лиши бюджета от приходи. Поскъпването на природния газ с 15-30% пък щяло да ускори фалитите в бизнеса, да напомпа инфлацията и безработицата.

Синдикатът предупреждава за взрив на социално напрежение и призовава НС и МС да спрат безконтролното печалбарство в енергетиката.

Уредите за дялово разпределение върху радиаторите и водомерите да могат да се дават под наем, да се купуват от собствениците на жилища или да се вземат на лизинг. Тази възможност пък дава промяна в енергийния закон, която бе приета на първо четене в икономическата комисия на парламента. Текстът гласи, че потребителите свободно избират начина, по който да осигурят монтажа и функционирането на тези уреди. Според опозицията той е неясен и те гласуваха против.

За държавен одит на енергодружествата пък да плащат проверяваните е друга промяна. Депутати от БСП, ДПС и ДСБ бяха против. Ако енергото плаща за одита, той може да се получи прекрасен, каза Иван Иванов от ДСБ.

преди да встъпят в длъжност. Специална комисия ще сравнява справките от НАП и имотния регистър с декларираното от кандидат- магистратите. Шефовете на съдилища и прокуратури пък ще бъдат избирани от Висшия съдебен съвет с явно гласуване.

Новите критерии за подбор са част от проекта за промените в закона за съдебната власт, обяснява пред "24 часа" шефката на правната комисия в парламента Искра Фидосова. Според нея било редно магистратите да се проверяват и за връзки с престъпния свят.

Докато екипът се спуска надолу, водачът забелязва, че Кинлоч започва да губи координация. Подлъзва се и се спъва, след което отново започва да върви нормално. След час Кинлоч се обръща към водача Дейвид О’Браян с необичайна молба – да му покаже как да се смъкне надолу. Отначало признава, че има проблеми със зрението си, но по-късно признава, че не може да види нищо.

Отнема 4 часа на О’Браян и на шерпите (местни планинари) да помогнат на алпиниста да се смъкне надолу по скалата Машруум, на около 300 метра под билото. Още двама шерпи пристигат в следващите 8 часа и всички заедно се опитват да помогнат на Кинлоч да слезе долу, използвайки лекарства и кислород.

В 5:30 часа сутринта, те решават да го изоставят в планината и да се опитат да се върнат в лагера, заради собственото си измръзване – налага се да се борят за собствения си живот.

Тялото на 28-годишният Кинлоч все още е в „мъртвата зона” на връх Еверест и може никога да не бъде открито. Той е 30-тата жертва на планината в последните 5 години.

„Питър беше млад шотландец, който се интересуваше от вълнуващи преживявания. По пътя към последното препятствие, той беше одухотворен, движеше се уверено и в синхрон с екипа. На върха Питър ликуваше жизнерадостно. По-рано - по време на експедицията, докато вечеряше с екипа, той сподели, че изкачването на Еверест е сбъдната мечта за него. Докато бяхме на върха, Питър се снимаше с всички нас. Всички бяха с приповдигнат дух и в отлично здраве. Времето беше слънчево, но невероятно студено, ветровито, със снегонавявания”, пише един от спътниците му в планината.”

Кинлоч е бил IT специалист в полицията на Мързисайд и е имал амбицията да изкачи най-високите върхве на всеки от 7-те континента. До този момент е успял е да покори 4 от тях. Еверест, който се издига на цели 8,848 метра надморска височина, е бил петият. Следващата му цел е бил  Джая (4884 м.) в Индонезия и връх Маунт Винсън (4982 м.) в Антарктида.
По план на всеки покорен връх е искал да носи шапка на любимия си футболен тим ФК Инвърнес Калидоуниън Тисъл.

Чрез изкачванията си е искал да насочи вниманието към благотворителната организация OCD Action, която се занимава с лечение на Обсесивно-компулсивното разстройство (разстройство свързано с тревожността и недоброволни натрапчиви мисли).
Баща му, също Петър Кинлоч,  бивш полицай каза: „Той отиваше в планината, когато беше малко момче. Цял живот е обичал да бъде при хълмовете”.

Сър Пол призна, че е бил „леко нервен” на концерта в негова чест в сряда в Белия дом, където президентът му връчи наградата Gershwin за популярна музика.

Сред големите имена, участвали в концерта, който се състоя в Източната Стая, бяха Джонас Брадърс, Фейт Хил, Стиви Уондър, Джери Зеинфийлд, както и Емилоу Харис, Елвис Катело, вокалистът и китарист на White Stripes, Джак Уайт и фронтменът на Foo Fighters, Дейв Грол.

Всички звезди имаха изпълнения в Източната Стая, включително и самият Маккартни.

67-годишният легендарен музикант е третият награден с наградата Gershwin, която се присъжда от Библиотеката на американския Конгрес. Тя носи името на братята композитори Джордж и Ира Гершуин, чиито колекции се съхраняват в библиотеката. Досегашните носители на наградата са Стиви Уондър и Пол Саймън.

На концерта с отбрани гости в библиотеката във вторник Маккартни каза, че е израснал с музиката на братята Гершуин.

През годините бившият „бийтъл” е получавал десетки награди, но наградата на Библиотеката на Конгреса и изпълнението пред президентското семейство са притеснили музикалния идол.

Маккартни нарече Обама „страхотен човек” и допълни - „За английско хлапе, израснало в Ливърпул, Белият дом – това е нещо доста специално”.

Библиотекарят на Конгреса Джеймс Билингтън каза, че Маккартни  „символизира и очовечава световния музикален пейзаж ” с музиката и активизма си за различни благородни каузи по целия свят.

Ритъмът на тяхната кръв

И други две неща изключително ги отличаваха от други националности. Първо, че въпреки жегата хората навсякъде  ухаеха на свежо, чисто и хубаво... И второ, че животът им беше песен и танц. Танцуваха непрекъснато и на всякакви места. Танцуваха невероятно, великолепно, фантастично! Ритъмът беше в кръвта им, задвижваше я точно с мелодията на танго, румба, ча-ча, боса нова... По ресторантите двойки енергично се въртяха до главозамайване. Изглеждаха сякаш не стъпват по земята, а летят сантиметри над нея. Като ефирни летни облачета. Елеганти, едри, пълни, слаби, ниски, стройни... без значение какви бяха двойките. Ритъмът сякаш избухваше вътре в тях, огъваше ги, въртеше ги, вдъхновяваше ги. За мен остава незабравимата гледка на танцуващи хора... навсякъде в Бразилия. А ние вкусно похапвахме морски дарове и искахме тези мигове да траят вечно.

Барове и бирени къщи отваряха в началото на вечерта и хора се трупаха в тях до малките часове на сутринта. Барбекю-къщи, ресторанти, пицарии и бюфети не случайно предлагаха интернационална кухня за всякакви вкусове. В Сантос се събира половин свят. Срещнахме французи, японци, испанци, италианци, англичани, руснаци, араби, австралийци. Сред най-големите атракции за тях бяха фестивалът на раците и Банана Фест, които се провеждаха на градския пазар и фестивалът на ягодите в Ботаническата  градина на Чико Мендес.

Няма умора

Животът в Сантос нямаше и минутка покой. Нямаше време да поспи, да почине, да се кротне поне за малко. По цяла вечер хора се събираха по заведенията, танцуваха до края на нощта, смеховете им съживяваха тъмните улици, а рано сутрин се трупаха по плажа ... като за пореден фестивал.

Още с изгрева на слънцето цели групи работници се втурваха да чистят пясъка, минаваха багерчетата, камиони извозваха боклуците и докато слънцето даде старт на новия ден плажът вече изглеждаше лъснат до прашинка. Тогава по него се втурваха разни хора. Бягаха, разхождаха се, срещаха се, разминаваха се. Изобщо: плажът като начин на живот и място за срещи и за социални контакти.

А отстрани – само на крачка от него се извиваше най-дългата крайбрежна градина регистрирана в Рекордите на Гинес през 2001 година. Цветята, храстите, палмите – всичко беше като нарисувано. Нито едно листенце не растеше по-различно или по-разперено от останалите. Нито едно камъче край алеите не беше по-ръбесто от другите. А отсреща през улицата се редяха жилищни сгради и хотели. На една пряка от тях беше историческият център на Сантос: очарователно място, изпълнено с дух на култура и старини. По сгради, улици и площади ненадейно откривахме послания от историята на Бразилия и научавахме повече за личности, родени тук: бащата на независимостта Жозе Бонифацио де Андрада е Силва, известният художник Бенедито Каликсто.

От светиите до кафето

Ако не започвахме разходката от плажа, имаше друг вариант: хълмът на Света Катарина – малко хълмче, на което през 1532 г. били построени първите къщи на двойката Луиз де Гоез и Катарина Акуилар. Там имало и параклис, посветен на Света Катарина, разрушен от пиратите, които изхвърлили иконата на светицата в океана. Години по-късно роби открили иконата, която днес се намира в Музея на религиозното изкуство - на върха на хълма Сао Бенто в едноименния манастир.

Следващата спирка Кармо Конюнкт така и не можа да ми омръзне с привлекателния влак за бойно снаряжение и с особената архитектура на сградата на митниците, а в църквата наблизо по време на неделна литургия успях да се насладя на Грегорианско песнопение. Изображенията и склуптурите на Бенедито Калисто и каменните съдове със светена вода подсилваха впечатлението от песента, а до параклиса тихо се извисяваше Андрадас Пантеон. Неговите надгробни плочи напомняха за Жозе Бонифацио де Андрада е Силва и за братята му, а гравирана бронзова табела охотно разказваше историята на Бразилия.

Всяка слънчева разходка по улиците на Сантос задължително минаваше през площад „Мауа” и двореца на Хосе Бонифацио – мястото на изпълнителната власт на града. Тук чужденците се трупаха пред индикацията за „нулевия километър” или на спирка „ Бък Джонс”, откъдето тръгваха автомобилните турове. Наоколо магазини, ресторанти и кафетерии действаха като магнит на аудиторията и придаваха вдъхновение на всяко събитие.

По улица „15 ноември” продължавахме към Музея на кафето. Впрочем, това е улицата, на която всеки петък има „щастлив час” за хора от всички възрасти – в различни барове и ресторанти с местни състави, които забавляват вечерната публика. А по-нататък е търговската улица, на която срещнах Христос. Оказа се, че тя е твърде популярно място за действие. Освен моята история, по нея са се разигравали и други сюжети: например в някои сериалчета, снимани от Globo Television Network.

Един ден мисля, че зърнах Христос и пред най-невероятната сграда в Сантос - сградата с фасадата на плочки. Тя сладко се мъдри сред старите къщи още от 1865 г. насам. Покрита е с повече от 7000 португалски плочки, които представят развитието на икономиката на Сантос и на кафеиндустрията.

415 стъпки по пътя на мъката

И понеже странната среща с Христос беше първото, което ми се случи в този град, за „сбогом”  се отправих към Мон Сера. Докато се качвах към върха, минах край 14 олтара, които представяха пътя на мъката. И когато извървях своите 415 стъпки нагоре, стигнах до върха на Светицата от Мон Сера Сантуари – покровителка на Сантос. Пред мен се откри чудната гледка към Сао Висенте, Кубатао и Прая Гранде. Стоях на 157 метра над най-голямото пристанище на Латинска Америка, над мястото, където срещнах един добродушен човек и кой знае защо го кръстих Христос и над града, където хората знаят, че животът е хубав и имат точна представа защо е така... Стоях и не исках да отместя поглед. Заради синьото на океана и заради усещанего за съвършена ваканция, което сигурно преживява всеки, стигнал до този край на света.

Ужасените жители на региона, пешеходци и туристи бяха предупредени да останат у дома, след като властите съобщиха за стрелба в  главно селската и рядко населена област Къмбрия. Само за час в полицейското управление са получени над 50 сигнала за помощ.  

Полицията и всеки въоръжен офицер в Къмбрия са участвали в акцията за залавяне на Бърд, който е работел в крайбрежния град Уайтхевън, където е започнала стрелбата в 9:35 ч. гринучко време.  

След масивното полицейско преследване за залавянето на заподозрения стрелец – 52-годишния Дерек Бърд, служителите на реда съобщиха, че са намерили тяло в изолирания регион Буут, отдалечено селце в долината Ескдейл.

”Мога да потвърдя, че намерихме тяло в гористата местност Буут, което вярваме е на Г-н Бърд, както и огнестрелно оръжие”, каза Стюарт Хайд, помощник главен полицай на управлението в Къмбрия.  

Точният брой на пострадалите не се знае, но британският премиер Дейвид Камерън каза пред Парламента, че поне 5 души са били убити. Полицията съобщи за поне 25 души, които са били ранени, а преди броени минути се разбра, че жертвите са достигнали 12.

„Нашата цел сега е да разберем какво е причините за това и къде е бил Г-н Бърд през последните 24 часа и най-вече последните няколко”, каза още Хайд.  
Лорейн Римър, която работи за таксиметровата фирма Stirling Cabs каза, че Бърд е застрелял трима таксиметрови шофьори, след скандал, като е убил единия от тях, а друг е в много тежко състояние.  
„Той се скара с таксиметров шофьор вчера сутринта и абсолютно обезумя”, допълни Римър. „Той беше самотник и рядко говореше с хората”, допълни тя.

 
Инциденти със стрелба по случайни хора са рядкост във Великобритания, където има стриктен контрол над огнестрелните оръжия.  

При подобна кървава баня във Великобритания през 1987 г. Майкъл Райън, почитател на огнестрелните оръжия  застрелва с автомат "Калашников" и с револвер 16 минувачи, след което се самоубива. Трагедията се разиграва в Хънгърфорд.  

През 1996 г.  обезумелият Томас Уот Хамилтън нахлу с огнестрелно оръжие и уби 16 деца и учителя им в шотландския град Дънблейн. Сред оцелелите деца са и тенисистът Анди Мъри и Брат му Джейми, които са се скрили под бюрото в директорския кабинет. Преди разтърсващата случка Анди посещавал предучилищна група, в която Хамилтън бил асистент. Майката на Анди често возела бъдещия масов убиец в своята кола.  

Именно убийствата в Дънблейн доведоха до нови закони за забрана на личното притежание на огнестрелно оръжие, освен с разрешително от полицията.

Разрешение за строеж Nо 137

Център за възстановяване и рехабилитация с конферентен блок и хотел

Разрешение за строеж Nо 138

Център за възстановяване и рехабилитация

Хиляди останаха бездомни, а десетки са все още са изчезнали, след първата за сезона тропическа буря. Спасителните екипи се борят да достигнат до изолираните общности, за да им доставят храна и вода.

"Това е тотална трагедия", каза Хосе Висенте Самайоа, президент на гражданско обединение от Аматитлан - наводнен град, южно от гватемалската столица.

Властите в страната съобщиха за 152-ма загинали и за 100 изчезнали в департамент Чималтенанго - провинция, западно от Гватемала сити - свлачищата са погребали индиански общности и са убили поне 60 души.

Любопитна е огромната и почти перфектно кръгла дупка, която Агата издълба и която погълна цяло кръстовище, заедно със завод за дрехи, в столицата през уикенда, но не взе жертви.

Властите оценяват размера на дупката на 20 метра в диаметър и 30 метра в дълбочина, но все още разследват как точно е била направена.

Почти 125 хиляди души са евакуирани в Гватемала, а хиляди се принудиха да напуснат домовете си в съседен Хондурас, където властите съобщиха за 18 жертви късно във вторник. Почти всички училища отмениха часовете във вторник в Хондурас.

В Салвадор 11 хиляди души са евакуирани. Президентът Маурицио Фунес съобщи в понеделник вечер за 10 жертви и 2-ма изчезнали, в резултат на стихията.

Около 95 % от пътищата в Салвадор са засегнати от свлачищата, но все още са отворени, съобщи министърът на транспорта Герсон Мартинез. Той каза още, че 179 моста са срутени.

Агата предизвика свлачища по границата между Мексико и Гватемала в събота. Тропическата буря удари Централна Америка със скорост от 75 км/ч. В неделя Агата вилня в западните части на Гватемала.

Растящият брой жертви предизвиква паника в засегнатите територии, припомняйки на населението 1998 г., когато ураган вилня дни наред в Централна Америка и причини наводнения и свлачища, които взеха почти 11 хиляди жертви, а още 8000 могат да бъдат прибавени към броя на мъртвите, защото се водят изчезнали вече 12 години.

Усилията на спасителите в Гватемала са затруднени, заради изригването на вулкана Пакая, близо до столицата миналия четвъртък, което затъмни небето над областта с прах, затруднявайки въздушния транспорт. Очакваше се във вторник международното летище в Гватемала сити да отвори, но след разрушителната буря не се знае кога ще се случи това.