Българското участие на покер турнира в к.к. "Златни пясъци" приключи.

Симеон Найденов рирейзна рейза на Хансен и набралият сила в последните ръце играч за трети пореден път влезе ол-ин. Нашият отговори и преди флопа имаше следните карти:
Симо: Q и 8
Хансен: A и A

Флоп: 10, А и J
търн: 6
ривър: 10

Така Хансен спечели трети пореден ол-ин и от дъното на класирането излезе начело. Нашият Симеон Найденов завърши четвърти и прибра 47 280 евро.

Архив Варна | 06-06-2010, 15:20 | varnautre

Четирима играчи останаха на финалната маса на турнира по покер "Unibet Open".

След като близо два часа никой не напусна надпреварата, в рамките на 10 минути си заминаха двама участници. На ниво 24 с блиндове 12000/24000 и анте 2400 Симеон Найденов влезе ол-ин с Q и J срещу A и J, но на флопа му провървя и след като излезе втора Q, остави Хансен да диша с кислородна маска. Веднага след това Хансен успя да елиминира Александр Шаров от Украйна (с най-малкия стак на масата), а със спечелените пари изхвърли и Бакенс. Лидер продължава да е Мурариу от Румъния със стак повече от 1 300 000.

Нашият Симеон Найденов е втори с малко под 800 000.

Архив Варна | 06-06-2010, 15:02 | varnautre

ВарнаУтре.бг е сайт с новини от Варна. Дотук добре. Но защо утре?

Без цензура | 06-06-2010, 14:32 | varnautre

Странно тройно съвпадение откриха родители,

Новините | 06-06-2010, 13:51 | varnautre

43-годишна варненка е в реанимацията на МБАЛ „Св. Анна”, след като съпругът й я наръга с нож на няколко места.

Д-р Антония Касабова от спешния център в болницата каза за ВарнаУтре.бг, че жената била приета в критично състояние, но благодарение на адекватната намеса на лекарите, тя вече е стабилна. Съпругът, който също е на 43 години, е задържан. Срещу него е образувано предварителтно производство за опит за умишлено убийство, обясниха от прокуратурата.

Семейният скандал се развихрил днес по обед на ул. „Дебър” пред аптеката на номер 33. Съпрузите викали здраво и привлекли към себе си вниманието на жените, които били на работа в аптеката. Те видели как мъжът вади джобния си нож и започва да ръга с него жената. Аптекарките веднага се обадили в полицията и на Бърза помощ. Може би подаденият навреме сигнал е спасил живота на жената. Тя е откарана в болница с рани от нож в областта на шията, гърдите и гърба. Животът й вече е вън от опасност, а съпругът й е арестуван и ще изкара нощта зад решетките.

Архив Варна | 06-06-2010, 13:07 | varnautre

Огромно количество фалшиви цигари, произведени в Китай, са заловени във Варна след 3-седмична операция,

Архив Варна | 06-06-2010, 13:00 | varnautre

Климатът е важно нещо. От него до голяма степен зависи какво, как и до колко вирее на дадено място. В България години наред имахме умереноконтинентален с добре очертани зони на безнаказаност, финансово влияние в политиката и невъзможност нещата да се случват по подходящия и правилен начин. На моменти дори ставахме свидетели на зловещи влошавания. През седмицата председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, призова правителството да ускори работата си по законовите промени, които биха помогнали критерият за безнаказаност да бъде изтрит от характеристиките на националния климат. Защото, както информираха чуждестранни медии,  България се отказа от плановете си да разреши широкоразпространеното конфискуване на нелегално придобито имущество и отложи приемането на закон, смятан за силен инструмент в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Всъщност, идеята да бъде променен образът на страната ни като една от най-разядените от корупция държави, членуваща в Европейския Съюз, премина през доста препятствия. Законопроектът, който позволява на комисията Кушлев собствени разследвания и кофискуване на имущество с неясен и необясним произход, срещна силен отпор от любителите на споменатия вече климат. И това беше логично. Вярвам, никой не е очаквал от тях да ръкопляскат възторжено на опасността престъпленията им да излязат наяве и отгоре на всичко да бъдат наказани: нещо изключително нехарактерно за изминалите години в България. Така че, климатът в природно отношение е въпрос на география, но в обществено, е въпрос на критерий и на организация.

Доказателствата дойдоха тези дни от две места коренно различни по  държавно устройство и по национален манталитет: Украйна и Япония. Президентът на Украйна Виктор Янукович обяви началото на първия етап от икономическите реформи в страната. Благодарение на въпросния висок старт след десет години Украйна ще бъде сред 20тте най-развити страни в света. Така разбрахме от красивите думи. Нещо повече: с интерес оставихме да ни изрисуват една щастлива картинка, в която добрата стара Украйна бързо бяга пред останалите европейски държави и победно развява знамето на висок жизнен стандарт. Според Вас това реалистичен план ли е, или утопия, или просто красота на изразяването? Или въпрос на критерий? Ние – преживелите социализма обичаме отчети, доклади, приказки, балони... Не е задължително всичко това да съвпада с действителността. Дори не изглежда необходимо и да се запомня. Казват се някакви думи. Красиво е. Заслужават аплодисменти. После животът продължава. Все така ръбат, неугледен и неприемлив. И улисани в мъчителната борба с него, хората забравят казаното и не държат сметка нито за илюзиите, нито за обещанията.

В същото време в Япония  министър-председател подаде оставка за  едно неспазено предизборно обещание и за финансов скандал в представляваната от него партия. Обещанието да премести американска база извън остров Окинава Юкио Хатояма не изпълни заради напрежението между двете Кореи и важността на американско-японския пакт за сигурност. А финансовият скандал не беше с негово директно участие, но сътрудници на генералния секретар на Демократическата партия, подправили документи за дарение, получиха условни присъди... И министър-председателят се оттегля, за да стане партията му по-добра и по-чиста. Това е въпрос на чест.  Защото в обитавания от него свят критерият е ясен: обещанията се изпълняват, човек е отговорен за думите си, а не ги изстрелва просто така, понеже  му изглеждат  приятни, обтекаеми и подходящи за момента.

В Япония един политик пое чужда вина. И отстъпи крачка назад от активната сцена заради добра идея, която не е успял да осъществи. Какво ли би трябвало да се случи след десет години, ако Украйна не се нареди сред 20-тте най-развити страни в света? Може би същото, което се случваше у нас години наред, когато някой обещаваше да направи така, че звездите да сияят още по-силно, а след избори се опомняхме, поглеждахме нагоре и виждахме същото черно, грозно, беззвездно небе. После с течение на времето забравяхме, защото всичко е въпрос на търпимост, въпрос на критерий, въпрос на желание да се примириш, или да промениш нещата... и в крайна сметка: въпрос на морал, с какъвто извадените от кухнята на социализма очевидно не блестят толкова много. И така се стига до основната драма, в която имаме желание и политическа воля, обаче... Искаме да конфискуваме имотите, придобити от престъпна дейност, но все не е моментът да се появи подходящия закон. Искаме всичко да е прозрачно и ясно, но някъде отдолу все някой човърка и разваля картината, за да му е по-удобно и безнаказано. И тогава ще дойде поредният доклад. Европа ще ни препоръчва. Ние ще кимаме с глава в знак на съгласие и съпричастност и покорно ще свеждаме поглед надолу. Нещо, което в Япония, предполагам, не правят. Кой знае? Може би не са достатъчно артистични. А може би е просто въпрос на морал и на критерий. Според който думите не са нещо случайно и необмислено и веднъж произнесени, те се превръщат в незаличима отговорност: пред себе си и пред обществото.

Без цензура | 06-06-2010, 12:25 | varnautre

Симеон Найденов нокаутира Педро Фензерес с прекрасен ол-ин в началото на финалната маса.

Само след около 40 минути игра нашето момче рейзна, Фензерес заложи всичко и Симо отговори. Българинът беше с две десятки, а опонентът му с А и К. На флопа излязоха K, Q и 9, но веднага след това излезе заветната десятка и след като търнът не се появи J, Симо прибра чиповете на противника си.

Играта за голямата награда от 150 705 Евро в казино "Интернационал" за наградите на Unibet Open" продължава.

Архив Варна | 06-06-2010, 12:02 | varnautre

Яка група от скинари пребиха младежи, които пътували към митингa в защита правата на чужденците.

Архив Варна | 06-06-2010, 11:53 | varnautre

Към днешна дата, когато сънищата на варненци са бетонирани от богатото разнообразие на молове, темата за Морската градина се превръща в досадно клише. Даже, ако вземем да си позатворим едното око, а второто – наполовина, ще си признаем, че можем и без нея. Строежи?

Комплекси? Хотели? – голяма работа.

Някак свикнах, докато се разхождам сутрин рано, покрай мен да тътрят крака разни бачкатори, дъвчещи мазни баници и храчещи останки от снощни запои. И не само. Поредното застроено петно неминуемо е обвързано с трафик на коли, при това тежкотоварни. Имам чувството, че Морската градина е обхваната от тежка и трудно лечима болест – туморът я превзема постепенно, сигурно, смъртоносно. Но така или иначе тя си остава лъскаво украшение за онези, които имат твърде много пари и твърде малко разум. Имам предвид, че като се натори финансовo една душичка, тя гледа да се покаже я с кола, я с жена, я с къща в Морската градина. Това между другото не е откритие българско. В световен мащаб богаташите стават все повече, а земята не се уголемява, за да могат те да консумират прелестите й. Един ден райските места ще свършат. Предполагам, че долу-горе по същото време Морската градина ще абдикира от позицията си на релаксиращ компонент в представата ни за спасение от шума, трафика и глобализацията като цяло.

Морската градина е представата за рай на Варненци. Там те отмарят, плуват, разхождат се, целуват се и се влюбват. Това е мястото, което би трябвало да събира цялата положителна енергия на града. Дървета, алеи, цветя, атракциони, сцени – всичко това акумулира красиви чувства. Всеки от нас се нуждае от тях. В противен случай трябва да се задоволяваме с ограничените гледки в Панелната обител и да се разхождаме по олятите с масло паркинги. А няма нищо по-приятно и уравновесяващо от това да станеш рано сутрин и да тръгнеш по алеите, за да си подредиш мислите. Помага. До момента, в който някое презадоволено хлапе не профучи с колата, която е получило за рождения си ден. Без значение дали има легнали, подпрени или скрити в храстите полицаи. На крайбрежната алея, всички знаят, е трудно да се насладиш на понятието разходка. Шофьори от най-различен калибър буквално превъртат там и стават много по-склонни към скорости. В главите им по най-графоманския начин е набито клишето, че е голяма работа да си заведеш мацката до морето и да опънеш беемвето до дупка. Живей като на кино, пък нека останалите наивни романтици да се давят в твоите газове.

Сигурен съм, че във всеки един момент Морската градина общува с нас. Или по-скоро природата в нея. Свлачищата винаги са били езикът на нейното недоволство. Нещо й тежи, нещо я тревожи и движението на земните пластове са само първите симптоми на едно стаено недоволство. Всъщност, ако разсъждаваме по този начин, ние никога няма да стигнем до определено заключение. По-скоро гадаенето ще ни отведе в едни мрачни предположения, чийто корен черпи сокове от песимизма. Не бих искал да си представя, че един ден варненци ще си мажат само на филия Морската градина сутрин, докато гледат как поредните туристи са се нанесли в собствената им представа за рай. Имам предвид, че дълго ще дъвчат онова блажено съчетание между растителност и шум на море, което привлича като магнит текстописците и мечтателите. А за успокоение ще дебнат брошури от поредния гигамаркет, който ще им предлага кактуси в саксия на промоция.

Докато сме забили нос в поредната оферта за краставици и банани, някак наивно, струва ми се, позволяваме да бъдем ограбени от представата си за рай. Истинската, дълбоката, душевната. Онази, която е синоним на спокойствие, разпускане и блаженство. Не са ни нужни палати, преситен пясък на плажа, кръчми и певици полуфабрикати, а друго – онова тънко, невидимо, но разтърсващо ни усещане за покой. Поне аз го намирам в Морската градина. Особено зимно време, когато море и градина си говорят на висок глас – заради вятъра, заради силата на самата природа, която зове човекът. Тогава оставам глух за тревогите и се сливам с красотата. Да, това се случва в Морската градина. И сега, когато чета за пет етажни хотелчета, зали и прочее кофражна реч, ми идва да обърна гръб на духовния рай и да се опитам да си инжектирам земен. Тогава сигурно и аз ще бъда заразен с тумора на консуматорите.

Морската градина – това е най-красивата черта на Варненци. Петзвезден грим по това красиво произведение би отнело от правото ни да се наричаме естествени покрай природата, която ни възражда и ни прелива своята енергия. Дали ще я запазим – струва ми се, че това не е само въпрос на политика.

Без цензура | 06-06-2010, 11:36 | varnautre

През шестия ден от фестивалното театрално лято на Варна родната публика се наслади на работата на младия румънски режисьор Раду Аферим.

Той все още не е преминал Христовата възраст, но според статистиката е поставил над 45 пиеси. Носител е на множество награди, като едни от най-престижните са: наградата на пресата на Офф-програмата на Авиньонския фестивал и Европейската културна награда за 2009, връчена му от КултурФорум Европа.

Режисьорът заедно с актьорския екип на Театър „Андрей Муресану”-Сфънту Георге, представиха пиесата на младата литовска  филмова режисьорка Лаура Синтия Черниаускайте „Лучия се пързаля по леда”. С тази пиеса Синтия пък печели наградата на форума за драматургично писане към фестивала „Театертрефен” в Берлин.

Предложената фактология е вид равносметка за онези български театрални институти, които би трябвало да подкрепят всяка свежа и нова творческа провокация в родния театър, но вместо това залагат на сигурни, познати стереотипи както в областта на поставяне на родни текстове, така и на изпитани, авторитетни режисьорски имена, някои от които отдавна вместо да изненадват публиката я отегчават с мъртвородени спектакли. Вероятно в Румъния театърът също има проблеми с кризата, но артистите работят с фантазия, с лекота, с умение да се учудваш по детски на всяка дума, жест, текст, послание.

Първото чудо в тази постановка е условното пространство на случването на историята - ледена пързалка. Актьорите се пързалят на кънки, танцуват, играят с микрофони и високоговорители свободно, сякаш са на дископарти, в което всичко е позволено. Основните персонажи Феликс и Лучия са част от сложната мозайка на познатото, на обкръжаващото ни чувство за самота и същевременно те не драматизират самотата си. Те я възприемат по детски - сюрреално, с лекота и малко тъга.

Лучия може би не обича Феликс, Феликс може би е имал трудно детство, майка му може би не е обичала баща му, но това „ може би” не лишава живота от красота, от забава, от фантазия. Някои от фрагментите в драматургията наподобяват усещането за наивен рисунък в стил картините на Едуард Хикс или Анри Русо - по сцената се разхождат гигантски риби, зеленчуци в найлонови пликове, пълни с вода, забавни авантюристи, загубени патици, сини чорапогащи, които са напоени с мириса на море, живи декоративни рибки се гонят в стъкленици...

Раду Аферим е изградил чист, опростен свят, в който хората са симпатични, дори когато не обичат и правят грешки или изоставят ближния си, като му изневеряват. Дискотечният и закачливият електронен саунд на спектакъла се вписват хармонично с живите картини, с комиксовите решения на част от конфликтите между персонажите. Сещам се, че подобни практики в етюдите ни като режисьори по време на следването ни в НАТФИЗ не се посрещаха положително, да, но в случая точно тази комиксова игра вдъхва на текста емоция, жизненоутвърждаваща и излъчваща позитивна енергия.

Драматургията на Лаура Черниаускайте не се стреми да оригиналничи, да флиртува с модерните модели на писане, очарованието й е в атмосферата: поезия на смислите, вплетени в динамичен, остроумен диалог с романтично светоусещане. Искреността в срещата между драматургичното и режисурата се дължи на възможността за интерпретация, в която всичко е позволено. Така се е постигнала хармония, в която актьорите, докато играят, се забавляват, а публиката излиза с усещането за радост от живота, дори когато той ни предлага полуфабрикати вместо реални чувства.

Архив Варна | 06-06-2010, 11:03 | ЕЛИЦА МАТЕЕВА

С победа на Евробоец завърши празникът на аматьорския футбол "Каменица Фен Къп 2010" във Варна.

Във финалната среща победителите надделяха с 2:1 над Блъсков. Двата отбора ще представят Варна на финалния турнир в Стара Загора. Тогава в града на липите мачовете между всички финалисти ще започнат вечерта и ще се играят на осветление. От "Каменица" обещаха една мини Шампионска лига за всички участници.

Купата на победителите беше връчена от бившия шеф на футболните съдии и координатор на Министерството на спорта във Варна Димо Момиров. Освен купи и медали за победителите имаше и много от кехлибарената течност.  

Архив Варна | 06-06-2010, 10:19 | varnautre

Спомням си първата ми  професионална среща с Ангелина преди три години, когато бяхме колеги в Младежки Театър „Николай Бинев”.

Тя ме попита деликатно какво мисля за спектакъла „Жажда”- дело на студенти от НАТФИЗ. По-късно този спектакъл бе включен в програмата „Младите в Младежкия”, за която се грижех близо две години. Същият бе номиниран за „ИКАР”. След това Ангелина бе разпределена в спектакъла „Заболяване на младостта” и направи от една поддържаща роля запомнящ се образ, детайлно изваян и поднесен на публиката. Като студент в НАТФИЗ съм гледала Ангелина Славова в постановки на един от най-изтънчените актьори в българския театър Николай Бинев. Тя се вмъква под кожата на всеки любопитен персонаж, независимо дали ще я наблюдаваме в представление за деца или възрастни и може би в това се крие очарованието на лекотата, с която създава топли, сетивни светове. Тази година Ангелина получи АСКЕЕР за главна женска роля като Олга в спектакъла „NORDOST” – приказка за разрушението. Спектакълът ни въвлича в едни от най-кошмарните 57 часа, разтърсили света. И отново всичко се развива в театър ( Театър „Дубровка” в Москва”) само че този път няма актьори, а реални човешки съдби, толкова реални, колкото смъртта на жертвите, попаднали в плен на чеченска терористична акция. Авторът на пиесата е актьор – Торстен Бухщайнер използва документалната основа и фактология, за да изгради три преплитащи се истории на три жени, които ще запомнят за цял живот представлението „NORDOST”. Зура е чеченска вдовица, Тамара е лекарка, а Олга е майка, съпруга и може би онзи образ, който дава дефиниция на понятието „смирение и опрощение”.

- Какво бе първото ти впечатление след срещата ти с драматургията на Торстен Бухщайнер?

- Ужас! Това как ще се направи?!? Дали ще мога активно да участвам в него. (Ангелина бе претърпяла преди известен период сериозна контузия и дълго време не можеше да бъде активна за нови проекти - б.а.)

- Тероризмът има различни измерения, той не е само форма на физическо посегателство, а и гравитира като емоционално подтисничество. Освен чрез тази художествена реалност „докосвал” ли те е тероризмът?

- Тероризмът е насилие над психиката с цел да всява всеобща паника. Именно на това извънконтролируемо масово объркване разчита. И аномалията е, че медиите, отразявайки терористичните актове с цел да осветлят причините и да предупредят хората и да им помогнат, всъщност без да искат се явяват в услуга на терористите: всяват бързо още по-голям страх, а страхът е основно оръжие на терора. Така с този нож с две остриета тероризмът ловко жонглира в животоопасната непредвидима „игра” със света. Гледах документални филми, четох много книги - информацията ме разтърси. Запознах се с родени в миналто противоречия, заредени с взривноразпространяващи се идеи и страх чрез най-съвременните средства за масова комуникация – например  безкрайните интернет възможности са един способ за внушение и влияние. Представете си тази масова атака, насочена към лабилната психика на човечеството-психиката е мишената за самоунищожението на живота... Не ми се мисли какво би станало, ако светът не е мъдър в единността си и в добрите си помисли.

- След този терористичен акт, година по-късно, когато летях от Москва за България, на летището ни събличаха по тениски и чорапки за проверка. Това за мен също бе като вид посегателство, граничещо с тероризма. Как се чувстваш след подобни проверки?

- Светът сега се учи на оцеляване и противодействие в тази нова, съвременна, с неписани правила игра на живот и смърт, наречена „тероризъм”. Допуска грешки. Дано не се окажат фатални... Разбира се, този вид проверки са унизителни, но предвид изобретателността на терористичния зъл гений, може би са нужни като форма за осигуряване на защита.

Алчността за пари е превърнала в ухо и джоб целия свят-не знаеш къде и кой слухти под привидна невзрачност, готов да продаде и погуби света за тридесет сребърника. Аз съм за човешкото право на свобода, което се проявява чрез отговорност да се спазват правилата. Всичко се съдържа в десетте Божи заповеди.

- Ти, Койна Русева, Искра Донова сте като един античен хор, разклонен в три посоки-всъщност всички сте едно голямо човешко, плачещо око... Как постигнахте това единство на сцената?

- Колко хубаво го казваш... Благодаря! Това „заЕДНО”, което сме в спектакъла е привилегията на професията ми, която обичам: да имаш възможност да преживяваш с такава осезаема мощ единството на партньорството по време на работа, е специален дар за добрия екип.

- Кога ще работим заедно, защото ти си великолепна - можеш да ми донесеш и на мен един АСКЕЕР?

- Ха-ха...Отново се сещам за тази взаимност, споделяна всеотдайно през целия репетиционен процес и по време на представленията на „NORDOST” сега. Не преувеличавам от години не съм имала такова вдъхновено и подкрепящо случване на нещата в екип! Затова този „ АСКЕЕР” е признание за общия ни труд: на Койна, Искра, Василена, Ели, Мартин и...на мен. Радвам се, че това личи. Хубаво е, че съм част от това ЦЯЛО. Пожелавам го и на теб!

Архив Варна | 06-06-2010, 10:09 | ЕЛИЦА МАТЕЕВА

Симеон Найденов ще е единственият българин, който ще седне на финалната маса в казино "Интернационал" за финала на турнира по покер "Unibet Open".

Надпреварата започва в 14:00, а преди нея разпределението на стаковете е следното:
1. Дан Мурариу $ 1,053,000
2. Ласе Ниелсен $ 756,000
3. Бярке Хансен $ 605,000
4. Симеон Найденов $ 556,000
5. Александр Шаров $ 296,000
6. Мосиен Ел Якоби $ 249,000
7. Туан Бакенс $ 176,000
8. Педро Фанзерес  $ 169,000
9. Николас Дерваукс $ 98,000

Играчите ще започнат от 22 ниво с блиндове 8000/16000 и анте 1000. Победителят ще прибере над 300 000 лева.

Архив Варна | 06-06-2010, 09:52 | varnautre

54 деца в България носят името на голмайстор №1 на световните първенства по футбол за всички времена – Роналдо.

Това установи проучване на екипа на ВарнаУтре.бг в Добрич, разровил се в регистрите на ГРАО.

На името на легендарния бразилец, който има 15 гола в сметката си от последните 4 шампионата на планетата, е кръстено и 11-годишно момче от Балчик. През 1998 г. фамилията му е била впечатлена от играта на футболиста на Мондиала във Франция. Година по-късно те кръщават детето си Роналдо. Главният виновник малчуганът да се казва така е бабата Галя Асенова.

„Мъжът ми много гледаше мачове тогава и аз винаги бях залепена до него пред телевизора. Много харесах Роналдо от Бразилия. Ама много го пазеха във Франция, за да не вкарва голове. На следващата година – на 26 ноември 1999 г., на сина и снахата им се роди момченце. Казах им да го кръстят Роналдо – като футболиста от световното, и те ме послушаха”, разказва баба Галя.

Трите имена на момчето са Роналдо Звезделинов Огнянов. Завършило е 4 клас в СОУ „Христо Ботев” (Балчик). За първи път застава пред медия и казва, че името го е направило едно от най-популярните деца в училище, но признава, че не обича футбола и е далеч от този спорт.

„Обичам да играя на лимки. Много обичам животните, но нашите не ми позволяват да ги гледам в двора ни”, споделя детето. В момента то има проблем със зрението с едното си око. На 5-годишна възраст Роналдо си играл със свой приятел и се опитвали да отрежат въже. След миг невнимание нож се забива в окото му и в момента е с 65 процента зрение. 

През деня момчето посочва, че обича да играе с приятелите си Окан, Онур и Омут, а вечер е до прабаба си и гледа турски сериали. Обича и компютрите, но в момента няма възможност да шари из нета, защото нямат ток.

Роналдо живее с родителите си, леля си, баба си и прабаба си. Всички големи са безработни. Преживяват с пенсията на най-възрастната жена, която е 114 лева. 5 месеца не са плащали квартира, а този месец са и без ток. „Ще го платим, за да гледаме световното и турските сериали”, зарече се баба Галя. Доскоро тя е осигурявала парите у дома. 15 години се занимавала с търговия в Полша, а след това е гледала болни хора в Турция и Германия. Наскоро се завърнала от Леверкузен. При едно от прибиранията си у дома е купила на внука си шапка на Бразилия с надпис Ronaldo. Момчето с гордост я носило винаги, когато е излизало да играе. Когато го питали как се казва, той само посочвал към шапката и казвал: „Тук пише”.

Архив Варна | 06-06-2010, 09:44 | varnautre