Фотоизложбата „България в блясък” представя част от историята на България, все още непозната за много хора.

„История на християнството по българските земи” и „Българският принос към световното наследство” са основните теми в експозицията, организирана от движение за национално възраждане „Оборище”. Автор на снимките и текстовете е Тошо Пейков – доктор по социология, пътешественик, фотограф.

Изложбата включва 67 фотопана с размери 180/126 см и още двадесетина миниатюри на православни икони и манастири с размери 50/30 см.

Фотопаната представят български обекти, поставени под закрилата на ЮНЕСКО – манастири, най-прекрасни православни икони от Самоковската, Тревненската и Банската школа. Мотото е „Да включим още български обекти в списъка на ЮНЕСКО.

За 30 месеца фотосите гостуваха на 30 места в Европа, Азия и България. Бяха в Европейския парламент в Брюксел, Баварския парламент в Мюнхен, в Берлин, Хоф и Елванген в Германия, в народното събрание и в галерия „Средец” на Министерството на културата в София, в Браила, Босилеград, Одрин, Ереван, Силистра, Русе, Кърджали, Стара Загора, Пловдив, Трявна, Самоков, Кюстендил, Ловеч, Сливен, Плевен, Видин,  Враца, Търговище, Разград, Шумен.

Варна е 32-та „спирка”, след което изложбата ще видят в Благоевград, Букурещ, Братислава, Канбера, Чикаго.

За духовното осмисляне на изложбата допринася и моноспектакълът „Греховната любов на зографа Захарий” на актьора Детелин Кандев по едноименната повест на Павел Спасов. Режисьор е Петър Митев. Чрез предсмъртната изповед на иконописеца пред съвестта му и пред свещеника актьорът ни превежда през целия духовен и емоционален живот на известния зограф.

Варненци ще видят спектакъла веднага след откриването на изложбата от 19 ч.

Откриване на „България в блясък" - 13 юни - главно фоайе – 18.30 ч.

Двете групи са доста различни, но общото между тях не са само Николай и Витомир (той свири на тромбон), а и това, че на феновете им са много, а на лайвовете им във Варна винаги се събира голяма публика.

Pizza свирят punk, rock, skacore... трудно е да се определи, но няма и значение как ще наречем стила им. Funkaraund пък са фънк - рок група. В тази банда, Николай свири и на флейта.

По думите на Николай, публиките и на двете банди не са от коренно различни хора, напротив, приличат си, но обичат да се забавляват по различен начин. Лайфовете на Pizza са по-диви, по-купонджийски. Феновете на Funkaround не са по-изискани, просто стилът е по-различен и публиката не прави пого, а се забавлява по по-спокоен начин.

Николай е завършил НУИ "Добри Христов" точно с флейта, но от три години свири и на саксофон. Първият му музикален инструмент е пиано, с което е започнал на 7 години, но се е прехвърлил на флейта за да влезе в музикалното.

"Късно започнах да свиря на пиано, а за да влезеш в музикално училище с този инструмент трябва да започнеш съвсем малък. Нямах време да се подготвя и трябваше да избирам между виолнчелото и флейтата. Избрах флейтата, защото е по-малка. Не съжалявам, тя е страхотен инструмент. През 2008-а започнах да ходя на уроци по саксофон. Свиренето на двата инструмента много си прилича, допълват се", казва Николай.

Когато го питам, кой инструмент препочита, ми отговаря: "Ти от коя ръка би се разделила". Същият отговор получавам и на въпроса, с коя група му е по-приятно са свири.

Занимавал се е с много други неща - авиомоделизъм, брейк, пеене, рисуване, "но се държах на музиката и не съжалявам", споделя той и добавя "Музиката е такова нещо, че като се влюбиш в него, не можеш да се откажеш".

На въпроса, дали е добър, Николай ми казва: "Талант имам. Далеч съм от природен виртуоз. При мен нещата стават, но не с лекота. Трябва много да работя. За да стана това, което искам, ще ми трябва много време".

Николай е най-младият член на Pizza, която е основана още през '99-та. През пролетта на 2010-а с групата го свързва учителя му по флейта от Музикалното. Това е и годината, в която Николай завършва училище и вече започва да си търси участия на хонорар, както и повечето му съученици.

По думите му, "диригентът" на Pizza e Косьо (а.k.а Кобо - китара, вокали). Обикновено той композира музиката, но останалите музиканти сами си измислят солата.

"Имам голям късмет да съм в тази група. Всички музиканти са кадърни. Само брас секцията сме с музикално образование, другите са самоуки, но това не означава, че не са добри. Ники (тромпет - бел. ред) е обиколил света. Косьо пък е много идеен. Той е моторът на групата.", споделя Николай и допълва "Ние сме една от малкото групи, които не са от София, а имат много фенове там. И във Варна и в София събираме много хора".

Например, миналата година на концерт с Wickeda в София са събрали над 1000 души публика. И това не е единственият случай - често препълват софийските клубове.

Но не може да свирят прекалено често, защото на хората им втръсва и не идват на лайвовете им, обяснява още Ники. По думите му, 2 пъти в месеца е най-добре.

"Нашата гордост е участието на SPIRIT of Burgas. Много исках да отида на фестивала и се ядосвах, че няма да мога. Мислех си "Кой ще ни покани нас - дивия ъндърграунд". В крайна сметка ни поканиха в последния момент и изпълнявахме пред 2000 души - беше невероятно".

На другата крайност е един лайв в Девня, доста забавна история - "най-великият концерт на групата", смее се Николай.

"Косьо се обажда миналата година за участие в Девня. Навихме се. Когато пристигнахме, видяхме, че въпросният рок клуб представлява сладкарница, а сцената е с размер на консервена кутия. Публиката ни беше от двама "фена" - единият беше местният луд, а другият един дядо, който ни пя на нас песни на някаква чалга певица. И до ден днешен се шегуваме, че трябва да посветим песен на вярната ни девненска публика". Съответно хонорарът за това легендарно участие е бил покриване на транспортните разходи.

Питам го за амбициите на бандата. "Основно го правим за удоволствие. Наскоро ни предлагаха национално турне, но отказахме. Никого няма да го освободят за 10 дни от редовната му работа. Известни сме в ъндърграунда, много хора ни харесват, но засега сме си в ъндъра", казва Николай.

Във Funkaround Агоп Агопян (китара) е композиторът, но не само, всички участват в правенето на музиката. Това се отнася и за двете групи.

"Funkaround много бързо  набрахме инерция. Това не са високопарни приказки. Няма друга група в България, която да свири такава авторска музика. Това не е само мое мнение, казаха ни го и в Радио Варна. Ставаме все по известни, набираме скорост и се получават добри неща. Когато свирихме за първи път в клуб Menthol, ни казаха, че много по-утвърдени музиканти от нас, не събират такава публика. Клубът беше пълен."

Funkaround бяха и единствената несофийска банда, която беше номинирана да се качи на сцената на LOOP Elevation fest в Разлог в края на юни.

С Funkaround свирят в любимите места на Николай - Радио Варна, Menthol, Look, Alibi...

А дали ще има албум? "Ще видим...", казва Николай: "И в двете групи, основното е удоволствието".

Освен репетициите с двете банди, Николай свири и във Варненската детско-юношеска опера. Той участва в "Мечо пух", "Магьосникът от Оз" (на чиято премиера залата е била пълна), "Скрудж". Николай е част и от мюзикъла “Mamma mia” - той е най-посещаваният от спектаклите на операта и има огромен успех.

Въпреки че много работи, а на лайвовете на двете банди винаги има много хора, засега от музикалния бизнес Николай не е спечелил кой знае колко.

Обикновено музикантите от групата получават процент от входа и съответно заплащането им зависи от посещаемостта на концертите, а в операта хонорарите са по-скоро символични. Все пак, той иска да се занимава с музика и не мисли да се отказва. Дразни се на поговорката "Музикант къща не храни" и споделя, че "Това зависи, дали можеш, и дали имаш късмет. Късметът идва с работата, не можеш да стоиш с кръстени ръце. Виждам и че много от съучениците ми вече се отказаха от музиката. Има хляб, но трябва да работиш, не да те мързи".

В момента Николай си търси работа, но трябва да е такава, че да не му пречи на репетициите и на участията, което няма да е лесно.

Надява се догодина да е студент в Консерваторията.

Обича Варна и казва, че ако зависи от него, би живял тук цял живот, но осъзнава, че възможностите за реализацията в града са малко. Има желание да пътува и са се учи, да се развива.

И Funkaround и Pizza ще свирят на сцена "Амфитеатър" в Морската градина, в рамките на Funcity - Младежкият фестивал на Варна (25 юни-3 юли).

Pizza, заедно с още три групи, ще свирят благотворително в Летния театър на 18 юни за пострадал мотоциклетист.

Полезни връзки:

Funkaround във Фейсбук
Pizza във Фейсбук
Funcity във Фейсбук - събитие, фенгрупа

Обичта ми към теб през последните...лелеее! 19 години! ... Става все по-силна с всеки изминал ден!

Пожелавам ти всяка година да ти носи още повече щастие, още повече любов и още повече усмивки - както ги носиш на хората около себе си!

Остани завинаги същото мило, красиво, нежно същество, което прави света едно малко по-добро място!

С много обич,
вечно твой другар - философът Й.Ст. ;)

Освен това няма да допускат език на омразата, нетолерантност и неуважение към политическия опонент, ще се придържат към професионалните и етичните стандарти на журналистиката, ще избягват привилегировано отношение към органите на държавно управление и местната власт.

Много весело лято с много парти Марти ;)

Наздраве!

Повече парти, по-малко работа :)

Много щастие, усмивки, любов, слънце и студена бира на плажа!

С много обич,  от всички нас!

Варна е следващата дестинация от националното турне на TV7 - „TV7 в България”, с което телевизията цели да отрази местните проблеми, забележителности, таланти и актуални теми.

Мобилната сцена на TV7 ще бъде позиционирана пред Фестивалния комплекс във Варна (входа на Морската градина) в сряда, 8 юни, от където през следващите три дни ще се излъчват някои от предаванията на TV7.

В четвъртък и петък (9 и 10 юни), Николай Бареков ще води сутрешния блок „БОдилник” и рубриката „Гореща точка” на живо от Варна. Жителите града ще могат да се включат активно в предаването, което стартира с начален час 8 ч.

Ток шоуто на TV7 „Пряка демокрация” също ще се превърне в трибуна на варненци и гостите на морската столица и ще се снима на живо от сцената на ТV7 в петък от 17.45 ч.

Гостуването на TV7 във Варна ще завърши с концерт на талантливата Поли Генова, която представи България на тазгодишното издание на Евровизия. Поли ще пее за варненската публика в петък, 10 юни от 20:30 ч.

Както в предните градове от проекта, така и във Варна ще се проведат конкурсите „Бъдещите таланти на България” и „Момиче на времето”, а в специалната рубрика „Микрофонът е ваш” жителите на града ще могат да споделят своите проблеми пред камерата на TV7.

Варненският регион е деветата дестинация от проекта “TV7 в България”, след като телевизията посети Плевен, Враца, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен и Бургас.

Проектът „TV7 в България” стартира на 11 април и включва 34 български града, които ще бъдат посетени от националната ефирна телевизия TV7. Целта на проекта е да скъси дистанцията между лицата от екрана и обикновения зрител и да даде възможност на хората от различни части на страната да споделят, както проблемите на техния град, така и нещата, с които се гордеят и които са се превърнали в символ на града.

"Изобразително и приложно изкуство за вътрешен дизайн" на артиста Д-р Тонка Калоферова дмн. на  6 юно 2011 г. от 18.00 ч. на ул. Брегалница №26.

Събраните средства ще бъдат в полза на фонд за подкрепа на жени и деца, пострадали от насилие и трафик на хора и ще подпомогнат центровете за настаняване, закрила и помощ при Фондацация "SOS-семейства в риск".

Мероприятието се провежда под патронажа на Министерство на културата и Телевизия "Черно море"

Днес пред общинските съветници от комисията по „Собственост и стопанство“ беше представен годишният финансов резултат на вестник „Народно дело“ ООД. Във вестника, в който изпълнителен директор е съпругата на бившия председател на общинския съвет Борислав Гуцанов, общината има дял от 20.85%. Оказа се обаче, че тази собственост не носи нито финансови, нито информационни дивиденти на градската управа. Оказа се също, че в дружеството има двама представители на общината: БСП-съветникът Панко Анчев и съпартиецът му Димитър Чутурков, който вече не е съветник. И двамата са неизменно в управлението на вестника от далечната 2002-а година. 

Председателят на комисията Орлин Симеонов от ГЕРБ обяви днес, че е внесъл предложение за освобождаване на представителите. Той вече разговарял с Владимир Тонев от Нашият град, но той отказал да бъде общински представител в общото събрание на вестника. Самият Орлин Симеонов също не пожела да влезе в управлението на най-стария варненски ежедневник, тъй като било „възможно да се наложи да води дела срещу вестника“.

Пламен Андреев от ГЛАС пък директно предложи другият съдружник да изкупи дела на общината, тъй като нямало смисъл тя да има медия и да участва в подобно дружество.

Председателят Симеонов обяви, че по негови данни дружеството има загуби, които местната хазна трябва само да покрива.

Финансови спорове се оказаха препъни камъкът за възкръсването на новинарската част на вестник „Позвънете“. Това стана ясно, след като „Пиктограф“ АД заведе дело срещу собствениците на марката „Позвънете“ за 208 135 лева. Сумата, според управителя на „Пиктограф Медиа“ Стефан Августинов, е равна на разходите, направени от фирмата за издаване на „Позвънете: Вестникът“, който започна да излиза на 31 януари тази година и спря 4,5 месеца по-късно.

„Позвънете: Вестникът“ беше създаден на мястото на спрения през есента „Позвънете: Новини“. Финансов недоимък тогава принуди собствениците на „Позвънете“ АД да съкратят журналистите и да оставят вестника само във варианта му с малките обяви. Изданието възкръсна на принципа на франчайзинга, но угасна след спор за таксата за ползване на марката (по информация на ВарнаУтре.бг - 5000 лева, поискани от „Позвънете“ АД).

„Сумата, за която сме завели дело, е тази, която сме изхарчили за заплати, разпространение, адвокатски и консултантски хонорари“, обясни Стефан Августинов. Според него фирмата му не е получила и стотинка от приходите от коричната цена на общия вестник (увеличена от 80 на 90 ст. след възраждането на новините в „Позвънете“), въпреки че с новото тяло тиражът на изданието се е вдигнал с над 20%.

След месец пауза „Вестникът“ ще се върне при читателите, заричат се ентусиастите, „виновни“ за възраждането му. Екипът вече събира интересни сюжети за първия „след“-брой. На поста изпълнителен директор пък от седмица е назначен някогашният шеф на телевизия М САТ Ангел Киряков.

За основа му служат личния опит, наблюдения и разговори с представителки на нежния пол.

Според Югов трудното битие на българките е отнело от естествения им чар, но не е спряло духовното им развитие, въпреки псевдоценностите, които се появиха, а дефицитът на морал не е изместил желанието им да израстват, като личности.

Авторът споделя, че обича жените, които са търпеливи, толерантни, умеят да прощават и са способни на жертви непосилни за мъжете. В книгата "Забранено за жени" има лични истории, поднесени с чувство за хумор, разсъждения върху психологията на жените,
представени са техните странности и умения да завладеят мъжкото сърце и ум. Според автора, мъжете не полагат достатъчно усилия, за да разберат половинките си, а Бог ги е създал да живеят заедно и ако не виждат различията помежду си, са обречени на неразбирателства и разочарования. Според Иво Югов : "Жената е фино създание изтъкано от копнежи, желания и страсти, които трябва да долавяме. Ако бъдете себе си, показвате мъжката си сила, когато е необходимо, закриляте я и вдъхвате сигурност - тя ще ви уважава и почита. Но ако усети, че сте слаб, безволев и инертен, тайно ще ви презира. Интуицията, хитростта, манипулативното мислене помагат на жените да водят мъжете в желаната от тях посока. Важно е накъде - към успешна кариера и просперитет или към разорение. Има жени от които трябва да се пазим. Те използват природните си дадености, само за да задоволяват прищевките си. Искрените, любящи и всеотдайни дами трябва да бъдат уважавани - те работят, грижат се за нас и жертват младостта си, за да отгледат и възпитат децата ни. И заслужават романтични жестове, внимание, нежност и обич."
Книгата "Забранено за жени" може да бъде закупена в книжарниците "Параграф 22" и "Театъра" и в разпространителската мрежа на град Варна, в края на месец май.

За автора:

Иво Югов е главен редактор на електронните сайтa www.barometar.net. Работил е като журналист във вестниците "Черноморие", "Варна експрес" и е водил авторско предаване в телевизия МСАТ. Автор е на поредиците "Мениджърите на Варна" и "100-те най-популярни личности на Варна". Негова е новелата по действителен случай "Копнеж за живот" и стихосбирките "Канкан за скорпиони" и "Сила за любов".

Премиерата на книгата ще бъде на 2 юни от 18.00 ч. в книжарница "Параграф 22", ул. “Княз Борис I” № 65 (срещу галерия "Графит")

Алианс франсез-Варна и Представителството на Френски институт във Варна, с любезното съдействие на Фестивален и Конгресен център организират  Седмица на френското кино, която ще се проведе от 3 до 9 юни 2011 в Кафе-театъра на Фестивален комплекс.

Тази година в селекцията са включени  класически френски филми на емблематични френски режисьори като Жан Люк Годар с „До последен дъх”,”Красавицата и звярът” на Жан Кокто ,”Празник” на Жак Тати,филмът „Сатърът” на носителя на Оскар Коста Гаврас. Наред с тези култови филми, публиката ще има удоволствието да види и някои нашумели през последните години ленти като „Шивачки” на Еленор Фуше , „Самя” на  Филип Фокон и др.  

Не са пропуснати и любителите на документални филми за околната среда и на анимационни филми , предназначени за всякаква публика.

Входът за прожекциите е свободен. Учениците ще се пускат с предимство! Филмите са със субтитри на български език.

За всички любители на френското кино, Алианс франсез подготвя изненада! Тези, които посетят поне 5 прожекции, ще участват в томбола. Краен срок за участие в томболата – 15 юни. Тегленето ще се състои на 16 юни и победителят ще бъде оповестен на сайта на Алианс франсез още същия ден. Голямата награда е ваучер за кратко обучение  по френски език в Алианс франсез.

Програма

3 юни 2011
Шивачки
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 18:00

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 18:00

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 20:00

Зърното и мулето
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 20:00

4 юни 2011

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 18:00

Хронополис
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 18:00

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 20:00

Сатърът
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 20:00

5 юни 2011

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 18:00

Капитан Ашаб
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 18:00

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 20:00

До последен дъх
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 20:00

6 юни 2011

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 18:00

Светът според Монсанто
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 18:00

Празник
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 20:00

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 20:00

7 юни 2011

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 18:00

Убиецът от Монмартр
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 18:00

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 20:00

Зим и сие
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 20:00

8 юни 2011

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 18:00

Самя
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 20:00

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 20:00

9 юни 2011

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 18:00

Красавицата и звярът
Фестивален и конгресен център, Кафе-театър, 20:00

Концертът
Фестивален и конгресен център, зала 6, 20:00

Заповядайте на среща с автора и с неговата поезия, която нестандартно ще представят г-жа Ванухи Аракелян – председател на Варненския окръжен съд и адвокат Карен Бейлерян.

За автора...

Красимир Чернев е роден на 15.01.1960г. във Варна. Възпитаник е на Математическа гимназия „Д-р Петър Берон” – Варна, завършва „Българска филология” във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Магистър по право – юридическто си  образование придобива в Бургаския свободен  университет. „Дванадесет пясъчни лета до есента” е петата му самостоятелна стихосбирка. Има десетки публикации в регионални и национални периодични издания, алманаси, антологии на съвременната българска поезия. Член на Съюза на българските писатели от 2002г. От 2005г. е административен секретар на Варненския окръжен съд. Женен, щастлив баща на две дъщери – Мария и Калина.

От същия автор...

„Бряг на заточение”, 1991

„Камък за ъгъл”, 1992

„Нежен полъх в синия атол”, 1994

„Скалисти размисли”, 2004

За новата стихосбирка...

Реализирана е от издателство „Български писател” – София през 2011г., художник е Антония Дончева, фотограф – Юлиан Недев, художественото оформление на „Арт дизайн 2001”, посветена е „на Приятелите, помогнали да види бял свят”...

Ще си позволя да добавя и малко лична рефлексия...„Дванадесет пясъчни лета до есента” е знакова за поета. Замислена за петдесетгодишния му юбилей, книгата видя бял свят година по-късно, затова и стихотворенията, включени в нея от 50 логично станаха 50 плюс едно,  „Дъждовно”... Четирите поетичните цикъла отмерват дванадесетте мили до есента, будните дванадесет луни време до нея, правят брод  през дванадесет реки, които поетът и неговият лирически герой прекосяват, за да я стигнат, и надуват дванадесет ветрила, които ни водят отвъд златния сезон към безкрая... Откровен, емоционален, едновременно тъжен и страстен, лиричен и суров, много себе си и в тази своя книга за любовта и пътя, Краси Чернев отново разбива митовете за съвременния мъж, за мъжа, който не говорел, за мъжа, който не споделял, за мъжа, който не можел да се свърже с чувствата си... Чрез тази книга един мъж на прага на есента говори, споделя и чувства докрай, без недомлъвки и без премълчано, мечтае, обича, желае, намира и губи, отърсва се от илюзиите и потъва в тях отново, сънува и разказва своя „Сън на гларус”:

Аз съм само един тъжен остров

в есенното море на безкрая.

Загубено камъче от Вселената в архипелага на нищото.

Няма го моето име –

не съм отбелязан на никаква карта

и в никоя книга за мен нищо не пише.

Обезличен съм от делничност –

като илюзия в мрака витая,

не забелязва никой даже, че все още дишам...

Ако сторя добро – приема се –

като задължителна запетая,

ако нищо не сторя – отблъскват ме –

като досадна мисъл...

И плувам, плувам в дълбокото,

но не изпускам от поглед брега, защото зная –

крехка дъга изписва моят килватер...

Мечтая за бури, за океански безкрай мечтая,

а слушам само коралите вечер

и сънувам, сънувам екватора...