Олимпийски игри от 2002 г. или XIX Зимни Олимпийски игри, са проведени през 2002 в Солт Лейк Сити, щата Юта в САЩ.

Другите градове кандидати са: Квебек, Канада; Сион, Швейцария и Остерсунд, Швеция. Солт Лейк Сити е избран за домакин на игрите на 16 юни 1995, на 104-тата Сесия на МОК в Будапеща. Олимпийските обекти са разпръснати около Солт Лейк Сити и близките планини, спортистите са настанени в олимпийското село в Университета на Юта.

Непосредствено преди началото на Олимпийските игри няколко членове на МОК са принудени да напуснат организацията след разкритията, че са приемали неуместно скъпи подаръци в замяна на гласа си за Солт Лейк Сити.

През първата седмица от състезанията по фигурно пързаляне оценките на френски съдия са отменени, в резултат на което канадската двойка също получава златни медали заедно със станалите преди това шампиони Елена Бережная и Антон Сикуралидзе от Русия.

Много участници в състезанията по шорттрек и ски бягане са дисквалифицирани по различни съображения (включително заловени с допинг руски ски бегачки, заради чието наказание Русия заплашва да напусне игрите). Отнет е и златният медал на испанеца от немски произход Йохан Мюлег.

Това са първите олимпийски игри, проведени в САЩ, които са открити от президента на страната. Спортист на Игрите безспорно е норвежецът Оле Ейнар Бьорндален, който печели и 4-те златни медала в състезанията на мъжкия биатлон (10 km, 12,5 km, 20 km, 4 x 7,5 km щафета) и то по безапелационен начин. Симон Аман от Швейцария прави дубъл при ски скачачите като печели състезанията и на голямата (120 м), и на малката шанца (90 м). Хърватската алпийка Яница Костелич печели три златни и един сребърен медал, които са първите за страната в историята на зимните Олимпиади. Герой е и друг норвежец - алпиецът Киетил Андре Аамод, който печели два златни и един сребърен медал, като златото му от супер гигантския слалом е второто му такова след игрите през 1992 г. и той отново ще спечели тази титла и на следващата Олимпиада (14 години след първата).

Скелетонът се завръща в програмата на олимпийските игри, където за последно е бил на зимните олимпийски игри през 1948.

Китай печели първите си златни медали в зимни олимпийски игри, благодарение на титлите в шорттрека на Янг Янг (А).

Един от най-запомнящите се моменти на игрите се случва на трасето за шорттрек. Австралиецът Стивън Бредбъри, носител на бронзов медал с щафетата на страната си от Олимпиадата в Лилехамер 1994, далеч не е сред фаворитите. Той изостава още в полуфиналната серия, но все пак успява да достигне до финала, след като съперниците му се сблъскват. Там той също е далеч от темпото на съперниците си, но най-неочаквано и четиримата други участници във финала се сблъскват, оставяйки го съвсем необезпокояван да пресече финалната линия и така да вземе най-неочаквания златен медал на игрите. Това е не само първото злато за Австралия, а и първото, за която и да е страна от Южното полукълбо в историята на зимните олимпийски игри.

И двете титли в хокея на лед отиват при отборите на Канада, които във финалите и при мъжете, и при жените побеждават представителните отбори на САЩ.

След дисквалификацията на испанския ски бегач Йохан Мюлег за употреба на допинг и отнемането на титлата му в дисциплината 20 км преследване, са присъдени два златни медала. И двата отиват при представители на Норвегия - Томас Олсгард и Фроде Естил, които завършват състезанието с абсолютно равен резултат.

Благодарение на тези две титли Норвегия печели в класирането по медали със своите 13 титли. Германия пък е страната с най-много медали - 35.

Представянето на България (26 души) е забележително, защото за първи път български спортисти печелят в зимни игри повече от един медал. Евгения Раданова (шорттрек) извоюва два медала - сребърен на 500 и бронзов на 1500 м, а Ирина Никулчина (биатлон) - бронзов медал в дисциплината 10 км преследване. Женската щафета (биатлон) в състав Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Ива Карагьозова и Екатерина Дафовска е четвърта, а във фигурното пързаляне танцовата двойка Албена Денкова и Максим Ставийски се класира на седмо място.

Класиране по медали

1. Германия 12 златни | 16 сребърни | 7 бронзови | 35 общо

2. Норвегия 11 златни | 7 сребърни | 6 бронзови | 24 общо

3. САЩ 10 златни | 13 сребърни | 11 бронзови | 34 общо

4. Русия 6 златни | 6 сребърни | 4 бронзови | 16 общо

5. Канада 6 златни | 3 сребърни | 8 бронзови | 17 общо

6. Франция 4 златни | 5 сребърни | 2 бронзови | 11 общо

7. Италия 4 златни | 4 сребърни | 4 бронзови | 12 общо

8. Финландия 4 златни | 2 сребърни | 1 бронзов | 7 общо

9. Холандия 3 златни | 5 сребърни | 8 общо

10. Швейцария 3 златни | 2 сребърни | 6 бронзови | 11 общо

11. Хърватия 3 златни | 1 сребърeн | 4 общо

12. Австрия 2 златни | 4 сребърни | 10 бронзови | 16 общо

13. Китай 2 златни | 2 сребърни | 4 бронзови | 8 общо

14. Корея 2 златни | 2 сребърни | 4 общо

15. Австралия 2 златни

16. Испания 2 златни

17. Естония 1 златен | 1 сребърeн | 1 бронзов | 3 общо

18. Великобритания 1 златен | 2 бронзови | 3 общо

19. Чехия 1 златен | 1 бронзов | 2 общо

20. Швеция 2 сребърни | 4 бронзови | 6 общо

21. България 1 сребърeн | 2 бронзови | 3 общо

22. Полша 1 сребърeн | 1 бронзов | 2 общо

23. Япония 1 сребърeн | 1 бронзов | 2 общо

24. Белорусия 1 бронзов

25. Словения 1 бронзов

Архив Варна | 12-02-2010, 07:57 | varnautre

На игрите в Япония, България печели първия си и засега единствен златен медал от бяла Олимпиада.

В ранната утрин на 9 февруари, докато голяма част от страната още спи, Катя прави нещо велико. Секунди след това се променя програмата на всички телевизии и радиостанции и когато България се събужда, вече навсякъде се говори само за едно нещо. Успехът е велик, но за него и за всички български медали от бели игри ще има отделна статия.

Осемнайстата Зимна олимпиада включва рекорд от 2117 атлети от 72 страни и отбелязва първото за 26 години пътуване до Азия.

Нагано е пометен от сняг, киша, дъжд и дори от едно малко земетресение по време на игрите. Времето причинява безброй закъснения, а промените в графиците стават толкова зле, че организаторите трябва да струпат супер гигантския ски слалом за мъже, ски спускането за жени и комбинацията за жени в един ден - първият трибой в олимпийската алпийска история.

Германия печели повечето медали (29) за втори път в третото си участие като обединен отбор. Отборът на домакина Япония надминава очакванията, като печели повече златни медали (5) и общи медали (10) от всеки предишен японски отбор. А отборът на САЩ достига най-доброто си постижение от миналото (1994), печелейки 13 медала.

Австриецът Херман Майер създава най-трайния образ по време на игрите. Ужасно падане по време на спускането при мъжете го завърта във въздуха като парцалена кукла и го запраща, блъскайки го между две греди. Като по чудо, той се възстановява и печели два златни медала в рамките на следващите шест дни.

За трети поредни олимпийски игри жена печели повечето медали. Рускинята Лариса Лазутина е наградена във всички пет състезания от ски бягането, като печели 3 златни, един сребърен и един бронзов медал. Ветеранът в ски бягането Бьорн Дели от Норвегия взима 4 медала, като по този начин става състезателят отбелязал най-много победи по време на Зимните  олимпиади с 8 златни медали и 12 общо.

Американската фигуристка Тара Липински на 15 години, става най-младата жена спечелила златен медал и няколко месеца по-късно става професионалист. САЩ печели първия медал по хокей за жени, докато мъжкият отбор, който за първи път включва професионалисти, предизвика ярост заради разочароващото си шесто място и поведението си. Чешката република, която като Чехословакия печели 7 сребърни медали по хокей, но нито един златен, се превръща в изненадващ победител след като побеждава Русия с 1-0 на финала.

В Нагано за първи път се появяват и спортовете кърлинг и сноубординг.

1. Германия
12
9
8
29
2. Норвегия
10
10
5
25
3. Русия
9
6
3
18
4. Канада
6
5
4
15
5. САЩ
6
3
4
13
6. Холандия
5
4
2
11
7. Япония
5
1
4
10
8. Южна Корея
3
1
2
6
9. Италия
2
6
2
10
10. Финландия
2
4
6
12
11. Швейцария
2
2
3
7
12. Франция
2
1
5
8
13. Чехия
1
1
1
3
14. България
1
0
0
1
15. Китай
0
6
2
8
16. Швеция
0
2
1
3
17. Украйна
0
1
0
1
18. Дания
0
1
0
1
19. Белорусия
0
0
2
2
20. Казахстан
0
0
2
2
21. Австралия
0
0
1
1
22. Белгия
0
0
1
1
23. Великобритания
0
0
1
1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:56 | varnautre

За добро или лошо, игрите в Лилехамер остават в паметта на хората с две имена. Тоня и Нанси. Грозното нападение над кънкьорката Нанси Керигън, преди Американсия шампионат по фигурно пързаляне извършено от група нападатели на съотборнчката и и съперничка Тоня Хардинг определят най-очакваните моменти на игрите.  Биячите на Хардинг са арестувани веднага след  побоя над Керигън и обвинени в замисъл за подобряване на шансовете на Хардинг при спечелването на медал чрез премахването на Керигън от надпреварата. Планът се проваля и Керигън се състезава, взимайки сребърен медал. Тя всъщност завършва на равно с 16-годишната украинака- сирак- Оксана Баюл, но точките за  артистичност развалят равния резултат и тя губи златото. Хардинг, на която  се налага да заплаши със съдебен процес , за да не и забрани Американският олимпийски комитет участие в игрите, завършва осма. Излъчването на женския финал по фигурно пързаляне е шестата най-излъчвана програма въобще в американската телевизионна история.

И все пак има още много емблематични имена от тези игри. Норвежецът Йохан Олав Кос отбелязва 3 световни рекорда и печели 3 златни медала при мъжете за 1 500, 5 000 и 10 000 метра на състезанията по кънки бягане. Американците също бележат успех в тази дисциплина. Дан Янсен най-после печели мечтания медал като взима златото на 1000 метра поставяйки световен рекорд в последното си състезание. Бони Блеър печели два златни медала при жените на 500 и 1 000 метра. И това са само състезателите по кънки бягане.
Тези игри са също и най- екологичните в историята. Технологиите на Норвегия за рециклиране и енергоспестяване са толкова успешни, че в крайна сметка МОК променя процедурите за избор на град домакин.

1. Русия
11
8
4
23
2. Норвегия
10
11
5
26
3. Германия
9
7
8
24
4. Италия
7
5
8
20
5. САЩ
6
5
2
13
6. Южна Корея
4
1
1
6
7. Канада
3
6
4
13
8. Швейцария
3
4
2
9
9. Австрия
2
3
4
9
10. Швеция
2
1
0
3
11. Япония
1
2
2
5
12. Казахстан
1
2
0
3
13. Украйна
1
0
1
2
14. Узбекистан
1
0
0
1
15. Белорусия
0
2
0
2
16. Финландия
0
1
5
6
17. Франция
0
1
4
5
18. Холандия
0
1
3
4
19. Китай
0
1
2
3
20. Словения
0
0
3
3
21. Великобритания
0
0
2
2
22. Австралия
0
0
1
1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:55 | varnautre

Резултатът от първите Олимпийски игри след обединението на Германия през 1990 и разпадането на Съветския съюз  през 1991 е рекордните 2174 атлети от 65 страни.

Те се провеждат за трети път във Френските Алпи. Въпреки сътресенията немският обединен отбор и обединеният отбор на бившите съветски атлети отново са най-големите победители, като германците надминават руснаците с малка разлика в общото класиране по медали, 26-23.

Звездите при жените от Обединения отбор по ски бягане присъстващи в повечето новини за медалите са Любов Егорова (3 златни и 2 сребърни) и Елена Вялбе (1 златен и 4 бронзови), както и 39-годишната Раиса Сметанина, която поставя рекорд от зимните олимпиади с десетия за своята кариера медал като участник в 20-километровото отборно състезание.

Норвегия печели същия брой медали като Обединения отбор, благодарение главно на състезателите по ски бягане Бьорн Дели и Вегар Улванг, всеки един от които си тръгва с по 3 златни и един сребърен медал. Норвежците, в лицето на Фин Кристиан Яге (слалом) и Киети Андре Аамод (супер гигантски слалом),  също печелят злато за първи път от 40 години.

Водени от победите на Бони Блеър на 500 и 1 000 метра при кънки бягането, жените печелят всички златни медали за САЩ. Към Блеър се присъединяват фигуристката Кристи Ямагучи, фристаий състезателката свободен стил  Дона Уинбреч и състезателката по шорт трек Катти Търнър.

Класиране по медали

1. Германия 10 златни | 10 сребърни | 6 бронзови | 26 медала общо

2. Норвегия 9 златни | 6 сребърни | 5 бронзови | 20 медала общо

3. ОНД 8 златни | 5 сребърни | 8 бронзови | 22 медала общо

4. Австрия 6 златни | 7 сребърни | 8 бронзови | 21 медала общо

5. САЩ 5 златни | 4 сребърни | 2 бронзови | 11 медала общо

6. Италия 4 златни | 6 сребърни | 4 бронзови |14 медала общо

7. Франция 3 златни | 5 сребърни | 1 бронзов | 8 медала общо

8. Канада 2 златни | 3 сребърни | 2 бронзови | 7 медала общо

9. Финландия 2 златни | 1 сребърен | 3 бронзови | 6 медала общо

10. Южна Корея 2 златни | 1 сребърен | 1 бронзов | 4 медала общо

11. Япония 1 златeн | 2 сребърни | 4 бронзови | 7 медала общо

12. Холандия 1 златeн | 1 сребърен | 2 бронзови | 4 медала общо

13. Швеция 1 златeн | 3 бронзови | 4 медала общо

14. Швейцария 1 златeн | 2 бронзови | 3 медала общо

15. Китай 3 сребърни

16. Люксембург 2 сребърни

17. Нова Зеландия 1 сребърен

18. Чехословакия 3 бронзови

19. КНДР 1 бронзов

20. Испания 1 бронзов

Архив Варна | 12-02-2010, 07:54 | varnautre

Рекордните 1 750 атлети от 57 страни идват в западна Канада за първите зимни олимпийски игри на север от американската граница. Игрите се запомнят с покритата си писта за кънки бягане и спорадичните топли ветрове, благодарение на които температурите напомнят за далеч не зимните от 70-те.
Мати Никанен от Финландия става първият състезател само в дисциплината ски скок, който печели 3 титли, печелейки златни медали на 70 и 90 метра и добавяйки трети в новото отборно състезание по ски скок.
Никанен може и да е участникът с най-много медали в Калгари, но не той обира овациите. Тази чест се пада на Майкъл ( Еди- орелът) Едуърдс, постоянно падналят, контузен, летящ гипс от Британия. Едуардс завършва 58-ми последен в скока на 70 метра и 55-ти последен  при 90 метра, след игрите е посрещнат у дома, на летище Хитроу,  от стотици фенове.
От сериозната част, датският състезател по кънки бягане Ивон Ван Генип печели 3 златни медала, източногерманската фигуристка Катарина Вит печели втората си последователна титла, а СССР побеждава Източна Гемания както при златото, така и в общото класиране по медали в последната зимна конфронтация на великите комунистическите сили.

1. СССР
11
9
9
29
2. ГДР
9
10
6
25
3. Швейцария
5
5
5
15
4. Финландия
4
1
2
7
5. Швеция
4
0
2
6
6. Австрия
3
5
2
10
7. Холандия
3
2
2
7
8. ФРГ
2
4
2
8
9. САЩ
2
1
3
6
10. Италия
2
1
2
5
11. Франция
1
0
1
2
12. Норвегия
0
3
2
5
13. Канада
0
2
3
5
14. Югославия
0
2
1
3
15. Чехословакия
0
1
2
3
16. Япония
0
0
1
1
17. Лихтенщайн
0
0
1
1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:52 | varnautre

През 1980 СССР и Източна Германия завършват зимните олимпийски игри практически на равно в неофициалния отборен шампионат. СССР печелят повече златни медали (10-9), но ГДР имат водят в общия брой медали (23-22).
През 1984 Източна Германия повежда в битката в контролираните от държавата атлетични програми, печелейки още три златни медала (9-6), докато Съюзът печели още един от общото класиране (25-24) .
Карин Енке е най-добре представилата се германка, с два златни и два сребърни в четирите състезания по кънки бягане за жени. Съотборничката и Андреа Шьоне печели един златен и два сребърни. Състезателката по ски бягане  Мария-Лиза Намалайнен от Финландия е единственият атлет, спечелил 3 състезания и една от трите, заедно с  Енке и шведската ски бегачка Гунде Сван, която печели общо 4 медала.
Американсият хокеен отбор не успява да се класира в тройката, но мъжкият отбор по алпийско ски спускане, който никога преди не е печелил, отбелязва две победи. Бил Джонсън побеждава при ски спускането, а братята Махре, Фил и Стив, завърщват съответно първи и втори в слалома.

1. ГДР
9
9
6
24
2. СССР
6
10
9
25
3. САЩ
4
4
0
8
4. Финландия
4
3
6
13
5. Швеция
4
2
2
8
6. Норвегия
3
4
2
9
7. Швейцария
2
2
1
5
8. Канада
2
1
1
4
9. ФРГ
2
1
1
4
10. Италия
2
0
0
2
11. Великобритания
1
0
0
1
12. ЧССР
0
2
4
6
13. Франция
0
1
2
3
14. Япония
0
1
0
1
15. Югославия
0
1
0
1
16. Лихтенщайн
0
0
2
2
17. Австрия
0
0
1
1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:51 | varnautre

Ерик и чудесата.
Над 1 100 атлети от 37 страни участват в Зимната олимпиада през 1980, но единствените, които ще се запомнят са 21-годишния американски ски бегач Ерик Хайдън, който взима пет индивидуални златни медали, както и американсия хокеен отбор, състоящ се от група колежани на средна възраст от 22 години, които побеждават непобедимия руски отбор.
Никой до тогава , а и до сега не е печелил пет индивидуални златни медали в една оломпиада (3 от тези на  плувеца Марк Шпиц са от щафетни състезания). Постижението на Хайдън от кънки бягането остава неповторено.
Хокейният отбор от друга страна е предрешено падение. Останали седми от дванайсет отбора през първия кръг, те също са разгромени от Съветския съюз с 10 на 3, по време на контрола седмица преди игрите.
Независимо от това, американците дотигат финалния кръг с резултат 4-0-1. Играейки пред шумна, развяваща знамена родна публика, САЩ побеждават СССР с 4-3 (капитанът Майк Ерузионе отбелязва победния гол по средата на играта, през третата третина, а вратарят Джим Крейг прави 39 спасявания). Следва победата над Финландия с 4-2, с която печелят златния медал. „Вярвате ли в чудеса?”, пита телевизионният репортер на ABC-TV, Ал Майкълс, докато изтичат финалните секунди от мача с Русия. „Д-а-а-а-а!”
Тази игра се играе на 22 февруари, пет дни преди да се навършат точно двадесет години от победата през 1960 на САЩ над СССР с 3-2, която им донесе златния медал в Скуо Вали. Други препратки към миналото са дясното крило Дейв Крисчън, чиито баща Били и чичо Роджър са съотборници в отбора от 1960 и треньорът Хърб Брукс, който е последно отпадналият играч от тима през 1960.
Шведският алпийски скиор Ингемар Стенмарк, който се пенсионира през 1989 с 86 победи на Световната купа, печели слалома и гигантския слалом, които остават единствените му две олимпийски победи.

1. СССР
10
6
6
22
2. ГДР
9
7
7
23
3. САЩ
6
4
2
12
4. Австрия
3
2
2
7
5. Швеция
3
0
1
4
6. Лихтенщайн
2
2
0
4
7. Финландия
1
5
3
9
8. Норвегия
1
3
6
10
9. Холандия
1
2
1
4
10. Швейцария
1
1
3
5
11. Великобритания
1
0
0
1
12. ФРГ
0
2
3
5
13. Италия
0
2
0
2
14. Канада
0
1
1
2
15. Япония
0
1
0
1
16. Унгария
0
1
0
1
17. БЪЛГАРИЯ
0
0
1
1
18. Франция
0
0
1
1
19. Чехословакия
0
0
1
1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:51 | varnautre

Първоначално МОК дават Зимните игри през 1976 на Денвър, но през 1972 гласоподавателите в Колорадо отхвърлят издаването на облигации за 5 милиона , за да се финансира събитието. Денвър веднага изтегля кандидатурата си за домакин и МОК се спира  на Инсбрук, мястото на провеждане на игрите през 1964.
За втория пореден Зимен карнавал СССР и Източна Германия завършват съответно на първо и второ място в класирането по медали.През 1972 датският състезател по кънки бягане Ард Шенк и съветската  ски бегачка Галина Кулакова печелят по три златни медала. През 1976 никой от участниците не печели три, но 25-годишната скиорка от Западна Германия Роси Митермайер е много близо, спечелвайки два златни и един сребърен в алпийските дисциплини за жени.
Руският отбор по хокей, който печели златен медал през 1972 и шест месеца по-късно побеждава канадския отбор от Националната хокейна лига, поставяйки го в безизходно положение, се завръща с почти същите играчи и печели четвърта поредна олимпийска титла.
Във фигурното пързаляне, 19-годишната американка Дороти Хамил и британецът Джон Къри взимат златни медали, като и двамата са тренирани от Карло Фаси, който е треньор и на Пеги Флеминг през 1968. 
Също така, Бил Кох става първият американски скиор, който някога е печелил олимпийски медал на ски бягане, като се класира втори в 30-километровото състезание.

1. СССР
13
6
8
27
2. ГДР
7
5
7
19
3. САЩ
3
3
4
10
4. Норвегия
3
3
1
7
5. ФРГ
2
5
3
10
6. Финландия
2
4
1
7
7. Австрия
2
2
2
6
8. Швейцария
1
3
1
5
9. Холандия
1
2
3
6
10. Италия
1
2
1
4
11. Канада
1
1
1
3
12. Великобритания
1
0
0
1
13. Чехословакия
0
1
0
1
14. Лихтенщайн
0
0
2
2
15. Швеция
0
0
2
2
16. Франция
0
0
1
1

 

Архив Варна | 12-02-2010, 07:50 | varnautre

Най-голямото противоречие в 48-годишната история на Зимните игри възникна само 3 дни преди да бъде насрочена подготовката за церемонията по откриването в северна Япония. Точно тогава пенсиониращият се президент на МОК Ейвъри Бръндидж заплашва да дисквалифицира 40 алпийски скиори за липса на професионализъм.
В Гренобъл през 1968 Бръндидж настоява всички търговски марки да бъдат премахнати от ските на състезателите, но накрая се съгласява оскърбителните  ски да бъдат взимани преди снимките на победителите. Сега 84-годишният пазител на олимпийския огън иска всички аргументи „за” да бъдат захвърлени.
И се постига странен компромис, когато изпълнителният комитет на МОК гласува с 24 на 14 гласа  изкупителна жертва да стане най-комерсиална звезда, 33-годишният шампион от Австрийската световна купа Карл Шранц, който печелел над 50 000 долара на година от „тестване” на ски оборудване.
На всички другие позволено да участват.
След забраната Шранц казва: „Това за аматьорската чистота е нещо, което датира от 19 век когато на спортистите аматьори се е гледало като на джентълмени, всички останали са били отхвърлени от общесвото. Олимпиадата трябва да бъде състезание за сила, умение и скорост и нищо повече.” 
След игрите Шранц се пенсионира без да успее да спечели златем медал.
Въпросът за аматьорството предизвиква също противоречия и в хокея. Канада отказва да изпрати отбор в Сопоро, като преди това се е оттеглила от международните аматьорски състезания през 1969 за да протестират срещу „професионалните аматьори” използвани от Русия и други страни от източния блок.


1. СССР
8
5
3
16
2. ГДР
4
3
7
14
3. Швейцария
4
3
3
10
4. Холандия
4
3
2
9
5. САЩ
3
2
3
8
6. ФРГ
3
1
1
5
7. Норвегия
2
5
5
12
8. Италия
2
2
1
5
9. Австрия
1
2
2
5
10. Швеция
1
1
2
4
11. Япония
1
1
1
3
12. Чехословакия
1
0
2
3
13. Полша
1
0
0
1
14. Испания
1
0
0
1
15. Финландия
0
4
1
5
16. Франция
0
1
2
3
17. Канада
0
1
0
1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:50 | varnautre

За първи път откакто започват да участват в зимните игри, през 1956, не руснаците, а Норвежците печелят най-много медали.

Това също е първата година, през която МОК позволява на  Западна и Източна Германия да участват като самостоятелни държави.
Отборът домакин на Франция завършва четвърти в цялостното класиране, най-доброто им представяне някога, благодарение основно на 24-годишния Жан-Клод Кили, който е първият скиор след Тони Сейлър, който през 1956  печели във всички три алпийски дисциплини.

Кили взима третия си златен медал в слалома, само след като първоначалният победител Карл Шранц от Австрия е дисквалифициран, защото пропуска две врати във второто си спускане. Позволяват на Шранц втори опит след като един от зрителите прекъсва първоначалния му опит, но съдиите решават, че пропуснатите врати са станали преди прекъсването. 

И тук САЩ печелят само един златен медал за 19-годишния Пеги Флеминг при фигурното пързаляне. Три от петте сребърни медали спечелени от САЩ са  в една дисциплина- 500 метра кънки бягане при жените, където Джени Фиш, Даян Холъм и Мери Майърсразделиха второто място с 46.3 секунди.

1. Норвегия 6 6 2 14
2. СССР 5 4 2 11
3. Франция 4 3 2 9
4. Италия 4 0 0 4
5. Австрия 3 4 4 11
6. Холандия 3 3 3 9
7. Швеция 2 2 3 7
8. ФРГ 2 2 3 7
9. САЩ 1 5 1 7
10. ГДР 1 2 2 5
11. Финландия 1 2 2 5
12. Чехословакия 1 2 1 4
13. Канада 1 1 1 3
14. Швейцария 0 2 4 6
15. Румъния 0 0 1 1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:47 | varnautre

Смърт и неестествено меко време тегнат над Зимните игри в Тиролските Алпи.

Двама атлети, петдесетгодишният британски състезател по спускане с шейни Казимиерц Кай и деветнайсетгодишният австралиец, ски-спускачът, Рос Милне, загиват по време на тренировки по-малко от седмица преди започването на игрите. А 3 години по-рано, на 15 февруари 1961, самолетна катастрофа в Белгия отнема живота на 18 члена от американския отбор по фигурно пързаляне, включително и на най-добрата кънкьорка, шестнадесетгодишната Лорънс Оуен.

Пролетни температури мъчат Инсбрук, както преди, така и по време на игрите и принуждават австрийските боенни да пренасят по повече от 50 000 кубични метра сняг от по-високите части.

СССР печелят 10 златни медала - 7 от тях са на състезателката по кънки бягане Лидия Скобликова(4) и на Клаудия Боярский(3)- ски бягане. Сред другите звезди са скиорките-сестри Гойтшел от Фрация, ски бегачът Еро Мантиранта от Финландия и 34-годишният Сикстен Йернберг от Швеция.

Единственият златен медал за САЩ е спечелен от 23-годишния бръснар Тери Макдермот при кънки бягането.

1. СССР 10 8 5 23
2. Австрия 4 5 3 12
3. Норвегия 3 6 6 15
4. Финландия 3 4 3 10
6. Франция 3 4 0 7
7. Швеция 3 3 1 7
5. ООГ (ГДР и ФРГ) 3 2 3 8
8. САЩ 1 2 3 6
9. Холандия 1 1 0 2
10. Канада 1 0 2 3
11. Великобритания 1 0 0 1
12. Италия 0 1 4 5
13. КНДР 0 1 0 1
14. Чехословакия 0 0 1 1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:42 | varnautre

Съветският съюз излиза от сенките на студената война през  1952, за да дебютира на Олимпийските игри през лятото в Хелзинки.

Завършвайки на второ място, много близо до САЩ със съотношение на медалите 74-71, руснаците дават заявка за световна суперсила в атлетиката, с която трябва да бъде призната. В Кортина Д'Ампецо ФРГ и ГДР участват с обединен отбор под името Олимпийски Отбор на Германия (ООГ).

През  1956 СССР се поява за първи път на Зимните олимпийски игри и не само взима повече медали от всички 32 държави, но също така детронира Канада като хокиен шампион. Четири от седемте медала на СССР са при кънките, където Евгени Гришин повежда със златни медали при 500 и 1 500 метра.

Въпреки липсата на сняг в северна Италия По време на седмите Олимпийски игри, впечатление прави представянето на скиора Сейлър. Побеждавайки в ски спускането и гигантския слалом, Тони Сейлър от Австрия става първият скиор спечелил във всичките три алпийски дисциплини и петият зимен атлет спечелил три златни медала на Олимпийските игри.

Шведският състезател по ски бягане Сикстен Йернеберг , който в крайна сметка участва в три олимпийски игри и печели общо 9 медала, побеждава всички участници в Кортина с 4 медала, включително златен на 50 км.

Титлите при фигурното пързаляне за мъже и жени са спечелени от американците Тенли Олбрайт и Хейз  Дженкинз, които са световни шампиони по онова време. Олбрайт печели сребърен медал през 1952, а Дженкинз завършва четвърти.

Челна класация
Класацията по национални за спечелени медали не са признава от МОК. Неофициалната класация по точки се основава на 3 точки за златен медал, 2 за сребро и 1 за бронз. Общият брой медали е в скоби.


1. СССР            7 3 6 16 33
2. Австрия         4 3 4 11 22
5. Швеция          2 4 4 10 18
3. Финлaндия       3 3 1  7 16
4. Швейцария       3 2 1  6 14
6. САЩ             2 3 2  7 14
7. Норвегия        2 1 1  4  9
8. Италия          1 2 0  3  7
9. ООГ (ФРГ и ГДР) 1 0 1  2  4
10. Канада         0 1 2  3  4
11. Япония         0 1 0  1  2
12. Полша          0 0 1  1  1
13. Унгария        0 0 1  1  1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:29 | varnautre

За първи път Олимпийските игри се провеждат на практика в столица на европейска държава, а не далече от големи градове в някакви селца.

Освен това тази страна е Норвегия - държава където зимните видове спорт се смятат за национални.

Има ли смисъл да говоримч че VI Бяла Олимпиада преминава с невиждан до този момент блясък и разкош. Според учасниците в предишните форуми, за първи усещат, че техният спорт е отишъл в други измерения, на друга планета - планета където винаги са ги чакали.

За Олимпиадата се е готвила цялата страна. Маршрутът за щафетата с огъня започва зад полярния кръг. Пламакът на Олимп се носи от знаменити шампиони - скиори и кънкобежци и на 14 февруари Егил Нансен, внук на легендарния полярен иследовател Фритьоф Нансен, запалва огъня на стадиона.

Естествено заради домакините са разширява и се включват нови дисщиплини. За първи път се провеждат по ски бягане за жени, а алпийските ски вече са с три дисциплини: слалом, гигантски слалом и спускане. Първи по медали са спортистите на Норвегия - нищо неочаквано. За най-добър спортист е обяван кънки-бегача Ялмар Андерсен, спечелил 3 златни медала.

За първи и последен път се провеждат демонстративни мачове по бентли (хокей с топка). Участват отборите на Швеция, Норвегия и Финландия, а печелят шведите.

На Олимпиадата в Осло се случва нещо знаменателно, което променя хода на олимпийското движение за винаги. За първи път присъстват като наблюдатели представители на СССР. Представителят на Олимпийския Комитет на Съветския Съюз Константин Андрионов присъства на сесията на МОК и взема участие в работата на чиновниците. Само след 4 години на спортната карта ще се появи нова супер спортна сила и хегемонията на Норвежците ще е застрашена, но до тогава има още 4 години. 



1. Норвегия        7 3 6 16
2. САЩ             4 6 1 11
3. Финландия       3 4 2 9
5. ФРГ             3 2 2 7
4. Австрия         2 4 2 8
6. Италия          1 0 1 2
7. Канада          1 0 1 2
8. Великобритания  1 0 0 1
9. Холандия        0 3 0 3
10. Швеция         0 0 4 4
11. Швейцария      0 0 2 2
12. Франция        0 0 1 1
13. Унгария        0 0 1 1
 

Архив Варна | 12-02-2010, 07:27 | varnautre

Олимпиада, провеждана само тре години след края на Втората Световна война е събитие не само спортно, но и политическо.

А да се намери място в Европа за провеждането на такива състезания не е проста работа.

Летните игри през 48-ма година са поверени на Великобритания, като страна на чиято територия не са се водили бойни действия (по Албиона се е стреляло само от самолети, без сухопътни действия).  На страната се предлага да организира и бялата Олимпиада, но англичаните се отказват от предложената чест, изтъквайки финансови причини. МОК се оказва пред крайно ограничен избор - Швеция или Швейцария (страни не взели участие във войната). Шведският Фалун е имал предпочитания в очите на членовете на МОК, но липсата на трасета за ски алпийски дисциплини накланя везните в посока на столицата от 1928 година.

За изминалите 20 години Сен Морис не се е променил много: същите неголеми хотели, малки трибуни за зрителите и разхвърляни спортни обекти на големи разтояния един от друг. Обидените шведи наричат игрите от 48-ма "Олимпиада в хотелите", намеквайки на това, че дори малкоте зрители не ходят по площадките и залите, а е имало какво да се види. Между другото сериозно и изключително важно изменение в игрите е поставянето на първите големи хронометри по стадионите. Те са се включвали автоматически по сигнала на стартера и изключвайки се на финала. Така се избягва от ситуацията през 28-ма, когато се втъчват 2 златни и 4 бронзови медала при ръчното измерване на кънки-бегачите.

Сравненията с довоенната Олимпиада се набиват на всяка крачка: ако през 28-ма в Сен Морис пристигат 491 спортиста от 25 страни, то след 20 години вече 713 от 28, а и програмата на игрите се разширява. Между другото в програмата се завръща скелетона, за последно именно тук преди 20 години. За съжаление на домакините в този вид спорт те отново остават без медал, за сметка на сензацията Джон Хейтон. Американецът отново печели медал като преди 20 години и отново сребърен.

Силно пострадала от войната Норвегия не успява да изпрати боеспособен отбор на игрите и за първи път шведите печелят неофициалното класиране по медали.

1. Швеция          4 3 3 10
2. Норвегия        4 3 3 10
3. САЩ             3 4 2 9
4. Швейцария       3 4 2 9
5. Франция         2 1 2 5
6. Канада          2 0 1 3
7. Австрия         1 3 4 8
8. Финландия       1 3 2 6
9. Белгия          1 1 0 2
10. Италия         1 0 0 1
11. Чехословакия   0 1 0 1
12. Унгария        0 1 0 1
13. Великобритания 0 0 2 2

Архив Варна | 12-02-2010, 07:25 | varnautre

Олимпиадата в Гармиш-Партенкирхен  влиза в историята на олимпийското движение като една от най-скандалните.

Проведена под фашистка идеология, тя става свидетелство за капитулацията на МОК пред моща на политическата и военна машина, набираща обороти в тези години.

Не е излишно да се припомни, че през 1936 година, Германия приема две Олимпиади - зимна и лятна. Става това защото Франция се отказва от зимните игри. Намирайки се в трудна ситуация, МОК се съгласява на предложението на Хитлер и поверява на неговата страна втори форум за една година.

В това, че са направили огромна грешка, членовете на МОК се убеждават много бързо. Обществеността в много странирешително протестира против провеждането на зимните и летните игри във фашистката държава толкова силно, че да се игнорират протестите е било невъзможно. МОК е трябвало да вземе някакво становище по този въпрос, но не успявайки да проявят длъжната принципиалност, олимпийските мъже поддържат Германия.

В игрите участват 756 спортиста (76 жени) от 28 страни. В програмата са влизали състезания по бобслей, ски (бягане, скокове и за първи път алпийски дисциплини), кънки бягане, фигурно пързаляне и хокей. Разширява се женското участие. В Гармиш-Партенкирхен  те участват освен с състезанията по фигурно пързаляне, но и в алпийските ски.

В неофициалното класиране по медали първи са Норвегия. Отличава се кънкибегача Ивар Балангруд с три златни медала и един сребърен и фигуристката Соня Хени - трето злато от трета Олимпиада.



МЕДАЛИ

1. Норвегия        7 5 3 15
2. Германия        3 3 0 6
3. Швеция          2 2 3 7
4. Великобритания  1 2 1 4
5. САЩ             1 1 3 5
6. Австрия         1 1 2 4
7. Швейцария       1 1 0 2
8. Финландия       1 0 3 4
9. Унгария         0 0 1 1

Архив Варна | 12-02-2010, 07:15 | varnautre