Задържани са шестима души, сред тях – двама служители на МВР.

Рано тази сутрин е била задържана престъпна група, която е пробивала бензинопровода на „Лукойл” и си е точила гориво в цистерна. Задържан е камион, в който е имало маскирана цистерна, пълна с осем тона бензин, твърди Цветанов.

На място е задържан 38-годишният Георги Иванов. Той е криминално проявен, регистриран за кражби и отнемания на МПС. Камионът с маскираната цистерна е бил ескортиран от два автомобила. В единия е задържан 41-годишният Петър Милчев. Той също е криминално проявен, регистриран за кражби и отнемане на МПС, и 30-годишният Стоян Златев. Той е с 15 криминални регистрации. Задържан е 21-годишен охранител на базата на „Лукойл”, Калоян Атанасов, който не е криминално проявен.

Установено е, че със съдействието на полицаи е конструирано сложно съоръжение от стар водопровод с което се е източвал бензинът. Групата е била оборудвана с прибори за нощно виждане, каза министър Цветанов за „Фокус”.
Задържани са двама полицаи - Георги Богданов и Димитър Стойчев. Двамата са инспектори на пристанището на „Нефтохим”.

Организатори на групата са Валентин Атанасов от Транспортна полиция и Валентин Станев от Първо РПУ Бургас. В момента Валентин Атанасов и Валентин Станев се издирват, защото са избягали в гориста местност.

Операцията е съвместна на Вътрешна сигурност - МВР, ОД МВР Бургас, Жандармерията и със съдействието на охранителната фирма, охранявала „Лукойл”. Наблюдението и събирането на информация за операцията е продължило три месеца.

Това каза пред БТВ лидерът на СДС Мартин Димитров. По повод думите на министъра, че синият лидер също трябва да си подаде оставката, защото е довел партията до лошо състояние и е „политически лилипут", Мартин Димитров каза: „Когато нямаш аргументи, тогава на ниско ниво започваш да обиждаш". Съпредседателят на „Синята коалиция" припомни, че неотдавна премиерът е обещал, че при втори голям гаф на Божидар Димитров ще му поиска оставката. „Представяте ли си министър на Меркел и Саркози да излезе и да каже такова нещо. Това, ако беше станало там, щеше да си тръгне с шут. А тука ни се смее целият свят. Това е проблем и за българските медии, защото този „човек гаф" поставя България в една много смешна ситуация".

Напрежение между ГЕРБ и СДС няма, има принципни различия, е категоричен Мартин Димитров. Той поясни, че въпросът за съвместно участие с управляващата партия на президентските избори не е обсъждан. „Предстои да се решава дали ще имаме отделен кандидат. Моето лично мнение е да има дясно-центристка коалиция без ГЕРБ".

Димитров подчерта, че в момента разликата между българския и средноевропейския стандарт се увеличава, БВП продължава да пада докато в ЕС расте. „Дори следващото тримесечие да имаме някакъв минимален растеж, тази дистанция не може да бъде намалена. Ние трябва устойчиво да растем с 6%, за да достигнем средноевропейския ръст. България трябва да расте поне три пъти по-бързо от средноевропейския растеж", е категоричен Димитров. „Чакаме да видим истинската административна реформа, истинската пенсионна реформа - това са факторите, които ще доведат до повече инвестиции и до този растеж". Димитров подчерта, че минималният растеж няма да доведе до подобряване на стандарта на българина. Това няма да се отрази върху заплатите и безработицата на българите.

Затоплянето на отношенията между Президента и Премиера са всичко друго, но не и обществен интерес, е категоричен лидерът на СДС. „Беше поискан импийчмънт на Първанов, имаше сериозни аргументи, близо 60% от народните представители гласуваха - за. При това положение тази промяна на позицията на ГЕРБ на нас ни изглежда несериозна. Основният въпрос, който Първанов поставя пред кабинета, е какво става с енергийните проекти - явно това е основното". По думите на Димитров най-вероятно затоплянето на отношенията е заради АЕЦ „Белене". За пореден път Димитров обясни неоснователността на идеята да се строи „Белене" вместо да се подобрява съществуващата електропреносна мрежа, заради което са и спиранията на тока по Черноморието това лято.

Кой да "потребява" повече: 250 000 безработни, пенсионерите, социално слабите, младите семейства, които едва свързват двата края, твърди Bulgaria News.

След по-малко от 2 седмици изтича срокът за подаване на оферти по една от най-скандалните обществени поръчки за първата година от управлението на ГЕРБ. На 8 юли Министерството на финансите обяви отворена процедура за комуникационна стратегия с точното име: "Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска".

Според публикуваното на сайта на министерството описание другата цел на кампанията е „да повиши информираността на обществото за механизмите за стимулиране на вътрешното потребление, политиките в областта на данъчното облагане, поощряване на производството и осигуряването на условия за прозрачен бизнес чрез медиите”.  Медиите можело да са национални и регионални, като няма ограничение дали са печатни, електронни или интернет базирани.

Освен медийна политика, кандидат-изпълнителите трябва да представят цялостна концепция, включително и за организирането на публични събития по темата.

Срокът за подаване на офертите е до 30 август. При избора на изпълнител цената ще формира 40% от общата оценка, идейният проект -  45 %, а методиката за изпълнение на поръчката ще има тегло 15% при определянето на избрания кандидат.

Министър Симеон Дянков се готви да остърже от опосканата хазна цели 1,5 млн лева  (според сайта Медиапул) за реализирането на тази кампания, а условията към изпълнителите са такива, че пасват буквално само на 1-2 фирми в държавата  Това също е факт, заслужаващ особено внимание, но далеч по-скандално е намерението на вицепремиера да похарчи грешни пари за нещо, което е по-излишно и от учебниците по финанси в библиотеката му.

И наистина, кому е нужно насред повсеместно вихреща се криза и в условия на бюджетен дефицит да дават пари, за да убеждават вятъра ... да духа?!

Нима, ако имаха пари, хората биха си ги складирали под дюшеците, вместо да си ги харчат?

Явно, след цяла година родилни мъки министър Дянков най-после прозря, че кризата в България е преди всичко на потреблението, но съвсем лаишки тръгна  да бори лявата глава на ламята с дясната.

От аматьорска гледна точка нещата са ясни: държавата не се разплаща навреме с изпълнителите на държавните поръчки. Те от своя страна бавят плащанията към снабдители и подизпълнители. Те пък задържат парите на собствените си снабдители  и служители, като за да оцелеят режат поголовно всеки разход, без който могат да минат за известно време. Така фирми пускат целия си персонал за месец в неплатена отпуска, други режат заплати наполовина, трети пъхат глава в торбата и опитват да лъжат държавата, като не плащат осигуровки.

Фирмите летят към сивата икономика на рояци, работниците им се строяват пред бюрата по труда или формират с нищо неразкриваема (и необлагаема!) сива работна маса, която няма никакви договори и следователно никакви права. Разбира се, банките истеризират и в страха си да не потънат от просрочени потребителски кредити правят живота на изрядните платци тъмно черен, лишавайки дори и тях от някой и друг лев за харчене.

Истината е, че никаква кампания, пък дори и най-остроумната, не може да закърпи многобройните дупки в потребителските джобове,
защото освен, че в тях се изсипват по-малко пари, разходите са скочили заради увеличените акцизи и цени на горивата, парното и тока.
Когато преди време магът Дейвид Копърфийлд дойде в България да покаже магическото си изкуство, мнозина погледнаха на уменията му повече от скептично. „Щял да лети във въздуха... Голям праз!

Да дойде да види как 7 милиона българи всеки месец изкарваме по 300 лева, харчим по 1000 и пак сме живи!”,

написа във форума на популярен новинарски сайт анонимен нашенски факир.

И си е точно така – докато делът на сивата икономика расте, докато междуфирмената задлъжнялост записва рекорд след рекорд, а парите все така по чудо се озовават все при други, по-големи пари, потребление няма да има.

Кой е по-голям лицемер?! Бойко Борисов ли, който забрани на чиновниците да купуват с "представителни пари" букети цветя, кафета, минерална вода, служебни подаръци и прати министрите да пътуват с метрото. Или Симеон Дянков, който "откликна" на премиерския повик и обяви, че ще пътува с колело от къщата си в резиденция Бояна до министерството на финансите на ул."Г.С.Раковски", а направи фитнес в мазето на ведомството, ремонтира кабинета си и служебния вход, редовно разхожда любимата си "съветничка" Ирина Велкова из страната и чужбина на държавни разноски?!

Стимулират потреблението в Австралия. Като дават по 300 австралийски долара на пенисонерите и по 200 долара на работещите, за да пазаруват и да инвестират. Стимулират потреблението във Великобритания, като намаляват ставката на ДДС с 2%. Потреблението се стимулира с раздвижване на икономиката, а не с пропаганда по медиите.

Очевидно трябва да бъде уредена някоя приятелска пиар агенция. Коя може да е тя?! С имиджа на Симеон Дянков се занимава Агенция "Янев и Янев" на Елена Вълчева. Приближен на Симеон Дянков е и рекламният бос Красимир Гергов, който преди няколко дни спечели обществена поръчка за рекламиране на българския туризъм във Великобритания.

Задържани са два автомобила, натоварени с около 120 килограма амфетамини.


Издирвателни действия за откриването и задържането на избягалия при акция „Амфетамините” се провеждат в момента. Едно лице е обявено за издирване и засилено полицейско присъствие в района, където е избягал криминално проявеният мъж.

С полицейски кучета в специализираните екипи е установено, че първият автомобил "Мерцедес" е конвоирал пратката, а  амфетамините са били във втория автомобил - "Волво". "Волвото" с амфетамините е шофирал 36-годишният Атанас Шавулев, брат на Васил Шавулев. При задържането на наркотика Атанас Шавулев, който също е криминално проявен, е избягал в гората.

вчера кредитния рейтинг на България - чуждестранна валута краткосрочен "F3", дългосрочен "„ВВВ-" и местна валута дългосрочен "ВВВ", съобщи Министерството на финансите.

Връщането към устойчив растеж и намаляване на риска от външни шокове би могло да доведе до корекция на перспективата от отрицателна на стабилна, посочват от агенцията, съобщава vesti.bg.

Перспективите за дългосрочния рейтинг са отрицателни.

Анализът на Фич идва в много важен момент, когато особено внимателно следим промените на макроикономическите показатели и играчите на международните финансови пазари, коментира зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева.

"Особено ценна е оценката за развитието на бизнесклимата, човешкия капитал и стабилността на политическата система на страната. Това е силен сигнал към чуждестранните инвеститори и най-вече показва, че правителствената политика за придържане към строга фискална дисциплина, запазване на данъчната тежест и подобряване на бизнессредата е в правилната посока", посочва още зам.-министър Пенчева.

Анализът на агенцията сочи, че перспективите на страната ни остават стабилни - основен принос за това има стабилността на българските публични финанси, които са главен позитив за определянето на рейтинга.

Консолидираният държавен дълг възлиза на едва 14.8% от БВП в края на 2009 г. и е доста под осреднения размер за рейтинг "BBB", който е 34.6%.

Бюджетните излишъци през годините на бум помогнаха за намаляване на дълга и натрупване на фискален резерв в размер на 5.6 млрд. щ. д. (11.6% от БВП) в края на 2009 г., осигурявайки силен буфер и финансова гъвкавост за справяне с кризата.

Въпреки това, рецесията и разхлабването на политиката преди парламентарните избори през юли 2009 г. са причина бюджетът да премине от излишък от 1.8% от БВП през 2008 г. на дефицит от 3.9% през 2009 г. (на база ESA 95), въпреки затягането на фискалната политика след изборите от страна на новото правителство, констатират от Фич.

През 2009 г. вътрешното търсене е намаляло с 14.8% в сравнение със средно 4.1% за ЕС. БВП се e свил с 5% през 2009 г. и 2.5% през първата половина на 2010 г. (на годишна база) и Фич очаква БВП да спадне като цяло с 0.5% през 2010 г.

Дефицитът по текущата сметка е намалял до около 4% от БВП през първата половина на 2010 г.,

сравнен с 24% през 2008 г.

Силен обнадеждаващ сигнал е бързото възстановяване на износа и увеличението на пазарния дял.

През първата половина на 2010 г. се наблюдава и значително нетно погасяване на външния дълг и свързано с платежния баланс намаление на резерва с 1.2 млрд. евро.

В допълнение, високият показател за брутен външен дълг от 113% от БВП в края на 2009 г. (повече от два пъти от медианата от 49% за рейтинг "BBB") показва необходимостта страната да привлече по-големи капиталови потоци, за да рефинансира задълженията си и за да се върне към икономически растеж с цел осигуряване на външна платежоспособност при една по-малко благоприятна международна конюнктура.

Рейтингът на България се подкрепя и от сравнително доброто равнище на развитие на човешкия капитал, бизнесклимат и политическа стабилност, резултат и от членството в ЕС.

БВП на глава от населението и показателите за управление на Световната банка са в общи линии в съответствие с медианите за рейтинг "BBB". Връщането към устойчив растеж и намаляване на риска от външни шокове би могло да доведе до корекция на перспективата от отрицателна на стабилна.

Обратно, перспективата би могла да бъде намалена в случай на голямо нетно изтичане на капитали, свързано с повишено външно финансиране и по-силен финансов и макроикономически натиск, съществено влошаване на публичните финанси или сериозен пренос от нови отрицателни шокове, например проблеми в гръцките банки-майки.

Рецесията доведе до рязко увеличаване на показателя за необслужваните кредити - на 9.5% (90 дни просрочие) през юни 2010 г., отбелязва Фич и очаква този показател още да се покачи.

Въпреки товa банковата система е добре капитализирана,

с рисково претеглена капиталова адекватност от 18% и провизии, които покриват 80% от необслужваните кредити. Ликвидността е много добра, констатира агенцията.

През юни правителството упълномощи вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков да прекрати съществуващите правоотношения между България и "Фич".

Споразумението за държавен рейтинг между България и "Фич" е от 2004 г. и е подновено през 2007 г., в сила до 31 декември 2009 г., уточни тогава правителствената информационна служба.

България има  договори с три рейтингови агенции - "Мудис" (Moody's), "Стандард енд Пуърс" (Standard&Poor's) и "ДжейСиАрЕй" (JCRA).

През март т.г. "Фич" обяви, че може да понижи кредитния рейтинг на България заради високия външен дълг на частния сектор.

Тогава Симеон Дянков съобщи, че още месец по-рано отношенията с агенцията са били прекратени.

- Дебело ли я искате нарязана?

Бях сигурен, че червените й кръвни телца зовяха за същия въпрос, но зададен с нечовешка антипатия, а именно: „Чш, ти знаеш ли, че мога с таз машина ушите ти на пача да направя?” Любезността й бе орнамент в несъществуващата катедрала на мразещите хората по принцип до дъното на душата си.

Да си призная, предпочитах откритата агресия. Бих зарязал шунката, ако нещата стигнат до две натурални плюнки, двадесет и четири каратови обиди и два или в краен случай три честни шамара. Но тя си даваше сметка, че е продавачка на щанд, а не човекоядец.

Всъщност вие навярно сте я срещали тази продавачка. Аз няма да ви казвам къде точно във Варна и в кой супермаркет работи. Не, не от дискретност го правя. Просто точно тази продавачка вече не съществува, защото успях да я превъзпитам. Как? Слушайте (четете).

Първо да я опиша: Слаба, прескочила четиридесетте, без да го осъзнава. С плитка, обеци и с нос, който е създаден предимно да носи тежки очила, отколкото да вдишва свеж оптимистичен въздух. Движенията й бяха провлачени, понеже пред тях вървеше ненавистта й, пренебрежението и абсолютната апатия. Те се изписваха и на лицето й – по-скоро като плакати на прословутото: „Ти знаеш ли на мене колко ми плащат?” Любезността смяташе за недъг, а усмивката – инфантилен сантимент. Тя отиваше на работа със същото настроение, с каквото потеглят изпълнителите на смъртни присъди. Да, моята продавачка просто копнееше да убие още един ден от досадното си ежедневие да обслужва клиенти.

Един ден я заварих още по-мрачна. Сякаш тъмен облак бе опрашил мислите й, докато в очите й върлуваше непрогнозиран от синоптиците смерч. Изплаших се, но приех предизвикателството да съм й клиент. В мен вече зрееше планът да пречупя тази костелива душица. Поисках шпек – просто да ми го опакова. Без да го бели, реже и да ми показва парченцата колко са големи. Тя като че ли в един момент всмука отнякъде по-обемен от обичайния въздух: наду се, надигна се и стана една такава голяма, втасала за жлъч и жилещ коментар по мой адрес. „От кой шпек да ти нарежа – вика ми, а в гласа й усещам примесена високооктанова слюнка, – от дебелия или от тънкия и дългия?”

Не беше шега. Затова й отвърнах предпазливо: От малотрайния.

Тя грабна малотрайното парче месо и го тръшна на кантара. Злобата й натежа до 25 килограма – изписа се достоверно на дисплея; после се върна до обичайно тегло на салама. Продавачката грабна хартията така, както майсторите на дюнер-кебапи ги лепват от масата с удар и увиват артикула. Шпекът почти не мина през ръцете ми, а, кажи-режи, полетя сам към кошницата.

На следващия ден се появих на нейния щанд с изненада. Поисках риба. Но не я оставих да опложда апатията си. Директно й казах: Искам ей онази риба със зелените очи (нали знаете онези съвети от рибари, че риба се избира по бистрите очи. Именно този акъл използвах като антре за моята следваща стъпка към всекидневната на нашите взаимоотношения). Погледът й включи на дълги. Не исках да знам какво точно ври в казана й, наречен съзнание. Бързо нанесох следващия си удар: Моля те да я изчистиш и опаковаш, докато аз си вземам биричка от хладилника.

Усетих студ да лази по гърба си. В контраст, обаче, топла усмивка грейна на моето лице, запътвайки се не толкова към хладилника с бира, а колкото да направя почетна обиколка из магазина заради победата си. Когато се върнах на нейния щанд заварих онова, което очаквах: рибата ми стоеше опакована, изчистена, с етикетче.

Благодарих, а тя ме изпрати с наведена глава и поне дузина преглътнати горчиви слюнки. Злобичката, с която обичаше да ме посреща, просто се бе обърнала срещу нея. Докато аз правех обиколката си, тя си я бе нарязла, овкусила и преглътнала. Понеже я лиших скорострелно от присъствието си тя не можеше да ме обстреля с негативната си енергия. Зърнах за миг в погледа й една прясна примиреност, която би могла да ферментира в доброкачествен самоанализ.

При следващото си посещение надминах себе си. Поисках два кренвирша и бързо я помолих да ми ги нареже тънко. В този момент имаше реална опасност, ако ми се облещи словесно, да изплюе някой болен зъб в лицето ми. Побързах с репликата: Шегувам се!

И тогава настъпи промяната. Тази прехвърлила четиридесетте жена се усмихна. Да, усмивката й беше като милувка от стръвница или като близване от гладна лъвица. Но все пак се усмихна. После очите зад очилата й блеснаха – като капчици сутрешна роса в чашката на момина сълза.

Три часа по-късно я засякох в автобуса. Беше толкова любезна с кондукторката: Благодаря, мерси... Настъпи един човек и веднага взе да му се извинява. Не знаех дали тя си е такава по принцип или просто днес нещо й се бе случило. Слязох преди нея. Видях лицето й, почти опряно в стъклото. Да, наистина нещо  бе станало с моята продавачка.

При следващото ми посещение на нейния щанд заварих доста народ. Беше петък и всеки търсеше мезе за масата или блажна компенсация за постния откъм емоции ден. Продавачката ме позна – видя ме като леко се надигна на пръсти. Другите клиенти престанаха да я вълнуват. Обслужи ги с фабрична бързина и като дойде моя ред, тя скръсти ръце в стил: Я сега да те видим какво ще измъдриш. Тука, отбелязвам, нямаше ни злоба, ни ирония, ни провокация в поведението й. Продавачката ми се усмихваше. Лицето й сияеше, а очите й подскачаха като доказателство за съществуването на перпетуум мобиле в света на вечното щастие. Поисках кайма, от насипната. Нейно право бе да ме направи мен на кайма – с нож, с нокти, с машина. Нямаше да й се разсърдя кой знае колко, защото бях заложил всичките си карти до този момент: Или-или. „Слушай, зеленооки ми приятелю – заклатушка се тя в такт със сричките, – тази кайма не струва, по добре си вземи от пакетираната.” После ми я опакова така, както се сгъва чеиз на булка или подарък на особено близък роднина. А беше просто едно кило кайма.

Мислено се зарекох, че утре ще отида да запаля свещ. Нищо не бе толкова отчайващо, докато сам не се опиташ да го промениш. После с моята продавачка стигнахме до крайностите на любезността, но това е вече друга история.

Политикът, който неотдавна омъжи единствената си дъщеря Челси, линее и здравето му рязко се влошава, пише "24 часа" като се позовава на информация в американското сп. “Нешънъл инкуайърър”.

Според семеен приятел Бил бил убеден, че няма да доживее до пролетта. Мнозина напоследък също забелязали, че бившият стопанин на Белия дом не е в добра форма. “Сякаш изведнъж е остарял с 10 години”, казал приятелят. Въпреки това Бил Клинтън опитвал да се държи оптимистично. Вярвал, че ще дочака да види внуци. Но тайно и той, и близките му давали още най-много 6 месеца живот.

Щерката Челси с нетърпение очаквала мига, когато ще съобщи на баща си, че вече е бременна. Бил Клинтън бил завещал състоянието си на своите бъдещи внуци.

През септември 2004 г. бившият президент претърпя сърдечна операция. Заради усложнения следващата година отново легна под ножа. След подобни операции пациентите обикновено влизат в болница на всеки 5-6 години, смятат лекарите. “Такива заболявания прогресират”, казва Клайд Янси, шеф на американската кардиологична асоциация.

През февруари 2010 г. Бил Клинтън отново влезе в болница с оплаквания от болки в гърдите и бе опериран. В този случай обаче нямаше сърдечен пристъп и той бе изписан за домашно лечение.

“Сърцето на Бил е болно, а артериите - запушени. Имаме усещане, че е обречен”, обяснил семейният приятел.

РОЖДЕНИК

Днес Бил Клинтън става на 64 години. Идва на бял свят в Хоуп, Арканзас.

Пълното му име е Уилям Джеферсън Блайт III. Баща му загива в катастрофа 3 месеца преди раждането му. Майка му се омъжва повторно за Роджър Клинтън.

Завършва университета “Джорджтаун”. Специализира в Оксфорд и Йейл. Там среща бъдещата си съпруга Хилари, за която се жени през 1975 г. По-късно става губернатор на щата Арканзас.

През 1992 г. печели президентските избори в САЩ като кандидат на демократите. В Белия дом изкарва два мандата. В края се забърква в афера с младата асистентка Моника Люински.

Идеята е плажовете да бъдат разделени на плажове от национално значение, които са в национален курорт, и на такива от затворен тип, които са пред големите и скъпи хотелски комплекси от типа ол инклузив. На тях няма да се допускат туристи, които не спят в хотела, или пък ще бъдат принудени да плащат такса за ползване на плажната ивица.

И в момента няколко хотелски комплекса искат от външни туристи такса за плажните ивици пред тях, но тя е незаконна.

Идеята за промените в Закона за Черноморското крайбрежие дали управителите на крайморските области. Това потвърди губернаторът на Бургас Константин Гребенаров.

Идеята е била обсъждана със зам.-министъра на регионалното развитие Екатерина Захариева, твърди той.

От регионалното министерство отказаха вчера да дадат подробности за готвените промени в закона. Причината е, че Захариева и повечето чиновници, които са запознати с промените, са в отпуск.

Според служители на ведомството придвижване на въпроса можело да има през следващата седмица, когато зам.-министър Захариева се връща на работа.

Свалиха цените, за да им намерят стопани

Правителството свали началните цени за концесиониране на плажните ивици с 30%, за да върви по-лесно отдаването им за дългосрочно стопанисване от частни фирми.

По предложение на регионалното министерство дори се даде възможност при повторен търг цената на концесията да се свали и с 50% спрямо тази от първия.

Над 8 млн. лв. е спечелила през 2009 г. държавата от отдаването на плажове на концесия. Тогава частни фирми са стопанисвали 71 плажни ивици. Тази година пък 1/3 останаха без стопани и бяха давани на общините.

жалваха се в “Труд” потребители.
“Купих си косачка от реномирана марка, която се развали на 15-ия месец. В сервиза ми казаха, че гаранцията на тези уреди е само 1 г., затова си платих ремонта на повредата”, разказа в редакцията на “Труд” Теодора Хаджиева от София.

По-късно тя разбрала, че по закон уредите имат двегодишна гаранция, но вече било късно да се разправя. “Българските търговци са много кръвожадни, жив ще те изядат и вечно ни мислят за баламурници”, възмущаваше се жената.

Според Емил Алексиев, началник-отдел “Политика за потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, това е абсолютно нарушение на законните разпоредби.

Според Закона за защита на потребителите гаранционният срок на стоките е 2 г., но някои търговци дават по-малко. В случая става дума за нелоялни практики, които подвеждат клиента. Контролният орган обаче трябва да прилага закона и да налага санкции, посочи Емил Алексиев.

Проверка на “Труд” показа, че кратките гаранционни срокове са се превърнали в истинска напаст. Дават ги за лаптопи, фотоапарати, вентилатори, климатици, скъпа градинска техника. В голяма търговска верига например се продава видеокамера “Канон” за 6999 лв. с едногодишна гаранция. Ако човекът не си знае правата и надигне глас, му обясняват, че щом е купил уреда при тези условия, значи се е съгласил с тях.

В същото време има и лоялни продавачи. В “Мосю Бриколаж” например ви напомнят, че дори електрическите крушки имат гаранционен срок от 2 г. Тези, които са сигурни в продуктите си, гарантират за тяхната изправност в продължение на 3, дори 5 години.

Хората не знаят също къде се предявяват рекламациите. Обикновено те отиват в някой от сервизите, посочени в гаранционната карта. Правилният подход е да се обърнете към магазина, откъдето сте купили стоката независимо дали това е голяма търговска верига или малък обект.

Потребителите са в договорни отношения с търговеца, а не с обслужващия сервиз. Той може да прецени как да уреди проблема - дали да отремонтира стоката, дали да я смени, да върне парите или да направи отбив от цената. Това са четирите възможности, предвидени в закона, които е добре всеки да знае, съветват специалистите.

Друго важно изискване е да пазим документа за покупко-продажба. Без него рекламацията ни няма да бъде приета. Често хората грабват кутията с обувки и тръгват, без да изчакат касовата бележка. Но ако се появи проблем, търговецът може да откаже рекламацията и тогава никой не може да ни помогне.