В списъка попадат 19 неизрядни наематели, а акцията ще започне следващата седмица, съобщи управителят на дружеството Илия Михайлов. Той посочи, че това са жилища, чиито стопани дължат големи суми за наем, вода и ток и от тяхна страна не е предприето нищо. Общият дълг на наемателите е на стойност 18 783 лв.

Близо 50 % от сумата е за вода - 9 550 лв. За наеми дължат 5 425 лв., а за ток -  3 806 лв. От началото на годината досега принудителната мярка е била наложена спрямо наемателите на 53 общински жилища. Фондът, който общинското дружество стопанисва, включва 1546 жилища. В списъка с чакащи за общинско жилище има 771 души. От началото на годината досега са настанени 56 наематели.

Експулсираните от Франция роми кацнаха късно снощи на летището в София и днес пристигнаха във Варна с първия полет от столицата. На летището журналистите бяха много повече от пристигащите. Повечето от тях се скриха и отказаха категорично да коментират. Всички, обаче, изглеждаха доста по-добре от образа на рома, който живее в съзнанието на повечето българи. "Френските" роми бяха добре облечени, възпитани, държаха се нормално и успяха да изненадат всички. Типично по български обаче не закъсня и скандалът.

Едно от семействата имаше много багаж и дълго търси такси, което да ги вземе. В един момент таксиджията се развика, че жената, която иска да го наеме, му откраднала портмонето, в което имало 300 евро. След като летището здраво зажужа и пристигна полиция, се оказа, че шофьорът се е увлякъл доста. Мъжът си бил забравил портмонето на бензиностанция.

Единствената жена от групата, която не отказа коментар, е варненката Севдалина Алексиева. Тя обясни, че е от три години във Франция и изобщо не е обидена на властите, че я връщат в България. Работила е нелегално като чистачка в ресторант. Полицаите във Франция им обяснили, че трябва да се регистрират, да си наемат квартира и да легализират престоя си в държавата или да напуснат. Решението да се върнат във Варна, било тяхно. Никой не ги принуждавал насила.

Тъй като са си тръгнали доброволно, ромите имат право да се върнат отново във Франция, но всичко трябва да е законно.

През 2008 г, когато излиза лентата, 36-годишната дебютантка не е подозирала, че „Замръзналата река” ще стане носител на наградата на журито в „Сънданс” -фестивала със сериозна репутация и новаторски дух. Следват награди за играта на 48-годишната актриса Мелиса Лио („Сан Сабастиян”, номинация за „Оскар” за женска роля). Режисьорката има номинация „Оскар” за сценарий. Филмът е отличен на фестивала за независимо кино „Готам”, получава отличие в Хамбург, Женева. Всички награди показват (23 награди и 14 номинации), че от една нискобюджетна лента с камерен сюжет може да се получи шедьовър с качества на силна драма и добра психологическа игра.

Действието на „Замръзналата река” се развива на границата на щата Ню Йорк с Канада. Рей е самотна майка, отглеждаща своите синове без мъжка подкрепа. Семейството дължи вноски за нова, дългоочаквана от децата подвижна къща, а Рей се надява на повишение в службата си. Случайно открива изоставения лек автомобил на своя екс съпруг и се запознава с Лайла, странна нощна птица-индианка от близкия резерват, за която се носи лошата слава,че се занимава с контрабанда на нелегално пребиваващи в Америка. Постепенно между Рей и Лайла се заформя приятелство и двете жени, подтиквани от различни стимули, се втурват в контрабандното и опасно пресичане на замръзналата река, деляща Америка и Канада. Една кола с автоматичен багажник и две жени започват рисковано пътуване между смъртта, морала, съдбата на азиатци, пакистанци, заплащащи с живота си заради американската мечта.

„Замръзналата река” е филм за съпричастността. Колкото и странни да са една за друга Рей и Лайла, те са пример, че жените, донякъде и благодарение на майчинския си инстинкт, могат да намерят справедливо решение и да преодолеят успешно кризисни ситуации.

„Замръзналата река” без излишни емоции гради своя разказ. Изпълнението на Мелиса Лио и Мисти Ъпъм (Лайла) е заредено с нежност, топлина и естественост.

Някъде на края на света по Коледа стават чудеса, Лайла заживява с малкото си момче, пакистанско бебе е спасено от бяла смърт, децата на Рей се сдобиват с нов дом, а Рей дава втори шанс на Лайла да открие щастието.

Дата на прожекцията 28 август, зала 1, 22.00, ФКЦ.

Но не е само това. На 31 август ще си тръгнат окончателно и онези мили наши сънародници, които изтупаха дрехите си, преди да заминат по чужбина. Понякога ми се струва, че социалните мрежи са създадени в тяхна чест, за да могат да засищат естествената си нужда да разсъждават на български език. Активността им по този повод е пословична. Да не говорим за коментарите им за това как може да се оправи България и как безумно много неща тук трябва да се променят, за да посегнат те един ден евентуално по обратния път. Мили са ми с тези техни наивни откровения. Поне докато не станат прекалено агресивни с чупките си в кръста, че, видите ли, само простаци и невежи бъхтят тук, а истинската, умната България, вирее по чужди земи.

Та от първи септември ще събираме откровения и впечатления на всички, които бяха на гости у дома. През това време керванът си върви.

Да, забравих да кажа, че и прогнозата за времето от края на този месец не е особено симпатична. Напомня ми за земята, която обитават нашите български души, която също изстива. Но добре дошли в света на символите и на самата истина. След двадесет години преход, нашата родина направи стотици хиляди спонтанни аборта, изхвърляйки децата си извън утробата. В кувиоза на другостранна цивилизация, къде с промивки, къде със зъби и нокти – те оцеляха. Но има и такива, които останаха. Останаха и чакаха нещо да се промени. Ден след ден, година след година. Прекалено много обичаха родния си дом и заради това бяха благословени с безгранично търпение. Дори когато Запада обичайно се държеше като скъпа проститутка, предлагайки стандарт срещу определена цена – дори тогава заклети романтици и наивници искаха да изповядват красива любов към милата си родина.

Но нещо в тях се пречупи. Не знам дали е заради символиката в окончанието на лятото. Просто твърде дълго нищо не се променя. Нещата си стоят закотвени. Ако отнякъде са ви останали брошурки от избори в България преди двадесет години и ги подредите до днешните, разлика няма да забележите. Но не толкова, че имам причини да обвинявам само политиката. По-скоро пречупването настъпи дълбоко в нас. И ето сега, хора, които винаги са вярвали, че ще оцелеят с любовта си към родината, вече стягат багажа си за чужбина. Не, те не са от онези хленчещите лигли и пресметливковци, за които родният брашнен чувал е посинял от ударите им. Години наред те се бореха за своето право да бъдат добри и по някакъв начин тази доброта да стигне за всички. Искаха да имат сигурност, че добрите им намерения ще променят нашия малък свят. И всеки ден, когато се събуждат, да търсят сили в себе си и приятелство наоколо. Това са хората, които неведнъж са ви подавали ръка и са искали поне частица от тази топлина да им се върне. Сега те се превръщат в най-тъжните емигранти. И имам чувството, че насила си отиват. Те не са влюбени в никоя държава. Просто вече в нашето обиталище няма къде да стъпиш без да се оцапаш. Нищо, че се пишат закони за това, че не трябва да оставяме кучетата свободно да цапат градинките.

Отиват си туристите, дърдорковците по чужбина; отива си и хубавото време. Свършват и отпуските. Макар кучетата цяло лято да не са спрели да лаят, скоро още повече ще започнем да ги чуваме. Имам предвид онзи глас в нас, който постоянно ни повтаря, че нещо не е наред. Докато бяхме на плажа, на сенчица, с компания, гласът бе четвърти или пети дубъл на ехо. От септември той ще застане начело в съзнанието ни. Стъпка след стъпка ще ни се струва, че вървим по изстинала пътека, където не са останали ни приятели, ни добра среда. Добрината, която се мъчихме толкова трудно да отгледаме, стои разпиляна като боклук от красиви опаковки. Ще ни се прииска да отидем на гости при приятел, но къщата му ще се окаже празна. Не, няма да има прощално писмо, защото нито те, нито ние, които все пак ще останем, сме наясно кой на кого трябва да се извинява и прощава.

Всички ще си тръгнат, рано или късно. Дори вибриращите родолюбци, за които национализмът е вече политика, а не лична кауза. Ще останат само онези, чиято резба е толкова ситно нарязана, че не би паснала към никое друго общество. В тази резбичка, ако се вгледате по-внимателно, може да се проследи историята на цялата ни българска история. Като при линиите на дърветата. Но това ще стане, когато и този клон бъде отсечен и България престане да съществува.

И тъй като е крайно време да си признаем, че български оптимизъм може да се открие в съвременния синонимен речник и под думата лудост – нека постоплим земята под краката си с една хубава притча за финал. Беше цитирана във филма „Мъдростта на крокодилите” и става въпрос за Конфуций. Толкова пъти съм я ползвал за пример, че вече окончателно си позволих да я подобря.

Един Българин сънувал, че отива в ада. В една голяма зала заварил огромна маса, отрупана с всевъзможни блюда. Наоколо имало много непознати лица и всички те били тъжни, дори при това изобилие от храна и напитки. Причината за това били дългите пръчки, с които трябвало да се хранят – с тях просто не можели нищо да поставят в устата си.

На другата вечер Българинът сънувал рая. Същата зала, маса, блюда. Наоколо той видял всички свои приятели и хора, които обичал. Лицата им, за разлика от ада, били усмихнати и сияели от щастие. Те пак имали същите дълги пръчици за хранене, но тук, в рая, всеки хранел ближния.

Пожелах си този сън. Трябва ли да съм луд, за да повярвам, че дори наяве можем да помислим как да нахраним ближния, преди той да си е тръгнал, а ние да се озовем на земята изпързаляни, защото тя вече се е смразила?

От 7 до 10 септември на зенитния полигон на Военновъздушните сили – Шабла ще се проведат бойни стрелби на подразделения за противовъздушна отбрана от въоръжените сили на България и Сърбия.

В стрелбите ще участват самолети МиГ-29 и Су-25, и зенитно-ракетни комплекси SA-2 „Волхов”, SA-3 „Нева”, SA-6 „Куб”, SA-8 „Оса” и ПЗРК SA-7 „Стрела-2М”.

На 10 септември на зенитния полигон - Шабла ще се проведе Ден за високопоставени гости и медиен ден на учението. В него ще участват министрите на отбраната на Република България и Република Сърбия Аню Ангелов и Драган Шутановац.

въпреки предварителната информация, че те ще пристигнат във Варна с полет от Париж.

Пет от тях са деца. На летището ги очакваше служителка от Агенцията за социално подпомагане, която да им окаже подкрепа, ако имат нужда от такава.

Снощи експулсираните трябваше да останат в София, откъдето днес ще летят за Варна със самолет.

Тези, които пожелаха да застанат пред журналистическите камери, увериха, че се връщат доброволно в България, без да им е оказан натиск за това. Друга част не пожелаха да отговорят на медийните въпроси, като дори отправиха заплахи, че ще счупят фотоапарати и видеокамери на фоторепортерите и операторите, пише "Труд".

Ромите обясниха, че разходите им дотук се поемат изцяло от Франция.

Пред "Дарик" Севдалина Алексиева от Варна твърди, че не е обидена на френските власти. Жената разказва, че е от три години във Франция. Работила е нелегално като чистачка в ресторант за дюнери в малък френски град. Сега се връща в родната си Варна, където живее в ромската махала. С  роднините й сами са взели решение да се върнат, тъй като френската полиция им поставила условие или да се регистрират и да живеят на квартира, или да напуснат държавата.

пише "Сега". Въпреки че доскоро се кълнеше, че порочните анекси и оскъпяването на шосетата остават в историята на тройната коалиция, в първото си интервю от началото на лятната ваканция министърът обяви, че непроменяеми договори няма. Освен това Плевнелиев даде да се разбере, че скоростта на строителството е по-важна от качеството.

"За мен важно е първо да си направим магистралите, после винаги може да ги оправяме", обяви министърът по Би Ти Ви във връзка с притесненията, че завършен само преди 2 години участък от "Тракия" е изпълнен некачествено и е започнал да пропада.

През май, когато се отваряха офертите на кандидатите да строят отсечката Нова Загора-Ямбол, Плевнелиев бе категоричен: "Договорът за "Тракия" е железен. Не може да има никакво оскъпяване или забавяне на строителството". Вчера, обаче, той бе много уклончив по въпроса: "Всеки договор за всеки обект на тази планета - и кокошкарник, и магистрала, може да бъде анексиран и това е нормално, винаги може да се случи нещо в хода на строителството, но държавата този път е в силна позиция и ще се бори здраво".

Трите търга за последните отсечки от "Тракия" минаха в ожесточена конкуренция, при която победителите спечелиха с "феноменално ниски" по думите на Плевнелиев цени. Вчера той не пропусна да се похвали, че е спестил много пари на държавата и че вместо за предвидените 350 млн. евро аутобанът ще се довърши за 250 милиона. Ако няма анекси, разбира се.

А мистерията с "пропадащия" участък на "Тракия" продължава. След като неотдавна стана ясно, че не били взети мерки за отводняване, вчера министърът намекна, че може би не строителната компания, а проектантите са отговорни за проблемите с поддаващия асфалт на аутобана край Чирпан. В момента работна група проверява какви са дефектите и кой е отговорен. Има коловоз, призна Плевнелиев, но уточни, че модерната техника ще каже има ли "спестени" материали, а понеже отсечката е в гаранция, строителят ще поправи нещата.

За него обаче най-важно е да се строи и България по-бързо да се опаше от магистрали, отстраняването на дефектите било по-лесно. "Новината е, че утре подписваме ЛОТ4 - от Ямбол до Карнобат, строим ускорено, в график сме", похвали се министърът. От фирмата, спечелила поръчката, обаче, обявиха, че нямат покана за такова събитие за днес. "През следващия месец в цялата страна всеки втори ден ще се правят първи копки на различни пътни обекти от 2-ри и 3-ти клас благодарение на ускоряването на оперативна програма "Регионално развитие", похвали се още Плевнелиев по време на първата копка на кръговото кръстовище при моста в град Бяла.

твърди днес "Стандарт". Дамите не умеят да пестят и продължават да харчат за дрехи и козметика, сочат данните на Националния статистически институт за 2009 г.
Според тях българските мъже тотално са свили покупките си на ризи, костюми и техника за дома.
За последните 10 години покупателната способност на българите значително е скочила, сочат данните на НСИ. През 1999 г. с годишните си доходи мъжът е можел да си купи само 36 чифта обувки или 13 костюма, докато сега работи година за 99 чифта обувки или 23 костюма. Дамите с годишните си доходи преди 10 години са можели да си купят само 41 чифта обувки или 23 костюма, докато сега парите им стигат за над два пъти повече дрехи - 114 чифта обувки или 53 костюма. През 1999 г. с годишния си доход човек е можел да си купи само 3 телевизора, докато сега може да се обзаведе със 7.

Цяла година трябва да работим, за да си купим 99 чифта мъжки обувки, или 23 мъжки костюма, или 7 телевизора. Това сочат данните на Националния статистически институт за доходите през 2009 г. и покупателната способност на домакинствата. 418,67 лв. е средният месечен доход на човек през миналата година. Средната заплата е по-висока, но в средния доход влизат и получените пенсии и социални помощи.
Дрехите на дамите като цяло явно са по-евтини, защото със същия годишен доход те могат да си купят 114 чифта обувки или 53 костюма.
Заради кризата българските мъже са свили покупките си на дрехи и техника за дома. Всеки 100 домакинства, колкото има в един средно голям блок, са си купили 2,4 телевизора през миналата година при средна цена 500 лв. През 2007 г., преди световната криза да засегне страната ни, домакинствата в същия блок са си купили 4,2 телевизора със средна цена 322 лв.
Мъжете в целия блок през миналата година са си купили 53 панталона и 18 ризи. Докато през 2007 г. същите мъже от 100-те домакинства са купили 63 панталона и 30 ризи. Техните съпруги обаче не са усетили така кризата и липсата на пари в семейния бюджет. Дамите в блока са си купили 118 блузи и ризи, както и 17 връхни дрехи през миналата година. С точно толкова дрехи са попълнили гардероба си и две години по-рано. А покупките на рокли в блока дори са се увеличили от 10 на 11, въпреки че средната им цена се е вдигнала от 44 лв. на 50 лв. Докато мъжете през последните две години купуват и по-малко кожени обувки (от 72 чифта за целия блок на 64 чифта), дамите не се лишават от това удоволствие. Жените в блока през миналата година са си купили 110 чифта кожени обувки, което е дори малко повече, отколкото преди две години, когато кризата не се усещаше. Цените също стимулират дамите да пазаруват повече. Средната цена на дамските костюми е 67 лв., докато на мъжките е над два пъти по-висока - 154 лв., сочат данните на НСИ. Свиването на продажбите на мъжки дрехи е довело до скок на цената на техните костюми с 30% за две години.

предлага Комисията за регулиране на съобщенията.

Всички телефони от догодина да се набират с код отпред, дори да са домашни и да са в един и същи град. Това предлага Комисията за регулиране на съобщенията с промяна в наредбата за националния номерационен план. Така, ако живеете в София, например, и трябва да изберете съседа, ще трябва да слагате кода на столицата 02 пред самия телефонен номер. Същата формула ще важи и за всички населени места в държавата.

Мотивите са, че с тази промяна ще се улесни преносимостта и на стационарните телефони и ще се уеднакви начинът на избиране, както е при мобилните услуги. При тях всеки телефон се избира задължително с кода на оператора, дори този, на когото се обаждате, да е абонат на същата компания като вас.

Освен това въвеждането на избиране задължително с код щяло да освободи и номера, които да бъдат предоставени на алтернативните оператори. В момента имало населени места, където целият капацитет бил зает от БТК.

Предложението на регулатора обаче изправя почти на бунт оператори, особено БТК. От компанията твърдят, че въвеждането на код при избирането на номера в едно и също населено място единствено ще затрудни потребителите. На тях щяло да им се наложи да запомнят и набират повече цифри. Това ще се отрази най-вече в малките населени места, където самите телефонни номера са от 4 или 5 цифри, а кодът е също толкова дълъг. Това означава хората, вместо да ползват кратък номер, както е сега, да трябва да набират 9 цифри, обясняват от телекома. Затруднение щели да имат и по-възрастните хора със запомнянето на дългите номера. Особено пък тези, които нямали апарати с памет, където те могат да бъдат въведени и избирани автоматично.

Освен това, ако някой се обърка и не сложи код преди номера, ще чува сигнал свободно и ще реши, че отсреща не му отговарят, а всъщност няма да се свързал с никого. В същото време компанията нямала право да пренасочва повиквания в такива случаи, тъй като това означавало да заобиколи изискването за избиране задължително с код.

Компанията предложила подобна схема, но само за 13 500 абоната, които все още не били цифровизирани. Така щяла да се осигури възможността за преносимост и на техните номера. Друго предложение на БТК било да свие кодовете в по-малките населени место от 5- на 3-цифрени. Така щял да се освободи ресурс, който да се ползва от алтернативните оператори, ако има интерес от тях.

Регулаторът обаче решил да предложи вариант всички телефони да се избират с код.

Няма проблем да изпълним това технически, но то ще струва няколко милиона лева инвестиции. Тези допълнителни разходи трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин и може да се стигне всъщност до увеличение на цените на услугите, твърдят от БТК.

От телекома допълват, че никъде в Европа няма изискване номера в едно и също населено място да бъдат избирани с кода.

Истински отпор и от трите оператора - "Виваком", "М-Тел" и GLOBUL, среща идеята на регулатора за промяна в бизнеса с телефоните с добавена стойност, които се използват за игри, набиране на средства и други.

С мотив за по-добра защита на потребителите комисията въвежда единен код за тези номера и прави изменения, свързани с обявяването на услугите.
Телефоните, които предлагат т.нар. услуги с добавена стойност, да се избират с единен код, който е 090.
Според комисията въвеждането на единен префикс преди самия номер ще улесни потребителите и ще им даде веднага информация, че се обаждат на такъв телефон. Регулаторът е постановил още, че за услуги с добавена стойност вече няма да могат да се използват т.нар. кратки номера, които досега обикновено бяха от 4 цифри. Занапред телефоните ще бъдат с 9 цифри, както са всички останали.

Друга промяна е изискването да има гласово съобщение, което да уведомява абонатите, че са се свързали с телефон с добавена стойност. То трябва да се включва веднага след избирането на номера и няма да се таксува.

Решението е на Международния кънки съюз и не може да се обжалва от спортиста. Поводът за драстичната санкция е отказа на руснака да участва в Световното първенство в Торино, след като е заявил, че има травма в крака. По същото време Евгений се е включил в телевизионно шоу на лед и е взел голям хонорар.

Войната между МКС и Плющенко започна веднага след Олимпийските игри във Ванкувър, където той бе оставен на второ място, въпреки сложната си програма и доброто изпълнение. Веднага след надпреварата Евгений нарече съдиите мафия и реакцията не закъсня.

Единственият вариант символът на руското фигурно пързаляне да продължи да се състезава е от местната федерация да обжалват решението пред арбитражния спортен съд. Имайки предвид огромното влияние на Русия в международния спорт, нейните неизчерпаеми икономически възможности и не на последно място игрите в Сочи през 2014, има някаква вероятност наказанието да бъде намалено и да изтече до края на 2013 година.