Детски градини и училище, ремонтирани с пари от европейските фондове, разгледа днес в Аксаково министърът по европейските фондове Томислав Дончев.

Преди заседанието на кметовете от българските черноморски общини в областната администрация, министърът видя сградата на СОУ „Св. Климент Охридски” в Аксаково, централния площад на града, който бе изграден също със средства, привлечени по проекти, ОДЗ „Детство мое”, ОДЗ „Дружба” и част от уличната мрежа на общинския център, която бе рехабилитирана с пари от програма САПАРД. Гид му беше кметът на Аксаково инж. Атанас Стоилов.
От 2000 г. до сега община Аксаково е реализирала с пари от външно финансиране проекти на обща стойност 23 142 107 лв.

Новините | 02-07-2010, 09:12 | varnautre

След 10-годишно прекъсване Добрич отново е домакин на Националната среща на млади балетни изпълнители “Анастас Петров”.

Архив Варна | 02-07-2010, 08:56 | varnautre

Капани за разсеяни или слънчасали туристи пак са заложили некоректни чейндж бюра по родното черноморие, показа проверка на ВарнаУтре.бг.

Туризъм | 02-07-2010, 08:29 | varnautre

В МВР изпълняваме изцяло ангажиментите си през тази една година.

Този извод направи пред БНТ вицепремиерът Цветан Цветанов, след като отчете направеното в министерството му. "Създадените специализирани екипи дават резултат. Ликвидирахме тежък за страната проблем от последните години - отвличания, както и обвързването им с Октопода, каза министърът. Въоръжените грабежи също са преустановени, ще се облекчи и трафикът по магистралите през лятото, върви борбата с конвенционалната престъпност, въпреки че безработицата и ниският социален статус на ромите води до опустошителни действия", рапортува той.
На пункта на Калотнина сложих изключително принципен човек, но иначе повече от 20 години на всеки ТИР се взимаха по 5 евро или 5 долара, каза Цветан Цветанов.
Всеки месец "нагоре" се отчитали хиляди. Парите се отчитали по ерархията и стигали до управлението на МВР. Срещу тази "традиция" сега се води тежка война. Една от идеите била за постоянно видеонаблюдение на пункта с изведен сигнал към съответните управления в София. Хората, които влизат и излизат в и от страната не бива да чувстват неудобство, поиска той.

На 5 юли е професионалният празник на служителите на МВР. Тогава за първи път Веселин Маринов ще изпълнени новата Песен за полицая на композитора Тончо Русев.

Архив Варна | 02-07-2010, 08:11 | varnautre

Поне така казват хората. Че задължително на коледната елха на семейство Ющенко  има по една лялка-моталка.

Това са парцалени кукли без лица. Украинците ги смятат за съдбовни. Те придружават хората в най-важните мигове от живота. От раждането до смъртта. Така е според поверията и според бабите, чиито разкази се повтарят вечер край огнището... От поколение на поколение.
{gallery}Afish/2010-02-07-kukli{/gallery}
Тетяна Ющенко е майстор на народното творчество и сама се убеждавам, че да спретне подобна красота за нея е нещо изключително лесно за пръстите и много специално за духа. Лялки-моталки, както ги наричат украинците, са страстта на Тетяна. Тя се смее, че е възможно големият й интерес да се дължи на факта, че фамилията й съвпада с тази на третия украински президент Виктор Ющенко. И тъй като всяка шега крие в себе си известна доза истина, като доказателство във Върховната Рада на Украйна пазят доста лялки-моталки, сътворени от ръцете на Тетяна и на нейни ученици. Просто никой не би съчинил по-подходящ национален сувенир за подарък при официални случаи. Пък и не само.

Тетяна Михайловна е заместник-директор на 55-то киевско училище и провежда своите майсторски класове по национално изкуство винаги облечена в носия. Учи децата не само на сръчност, но и на история, на любов към рода, на отношение към нещата и на прецизност във всичко, до което човек се докосва.

- Синът ми ме нарича „Лялка-моталка!” – смее се тя на невинната закачка на момчето и продължава да ми разказва пламенно за куклите от украинските поверия.   

Каменните рисунки, на които са изобразени куклите без лице, са открити в Черниговска област и датират от преди 7000 години.

- Представяте ли си къде ни връща това изкуство? – възкликва Тетяна и погледът й вече е там някъде – в миналото, когато нещата са били много по-различни и по-зависими от символиката.

Впрочем, всичко в нейното изкуство е символи. От началото до края. Куклите се изработват само от натурални материали: лен, памук, коноп. Забранено е ползването на игла, освен в редки случаи, за да се украси облеклото, защото според поверието пробождането с игла може да навреди на този, на когото куклата е наречена.

Куклите без лица нямат нито очи, нито уста и това не е случайно. Оформяйки й очи, човек рискува да я дари с характер и да я направи строго определена, а това, според Тетяна Михайловна не бива да се случва. Кръстът е в основата на тези кукли, някой от тях са специално белязани с кръст на лицето: символ на връзката между женското и мъжкото начало. Едното е хоризонтално, другото – вертикално. Символ и на съчетаването на материалното и духовно начало. Намотаването на конците и тъканта задължително се прави по посока на часовниковата стрелка, защото такъв е пътят на слънцето. Конците се вързват на възел три пъти.

Тетяна Михайловна разпалено ми обяснява, че лялка-моталка за специален човек се прави също по строги правила. Трябва да си в добро настроение и да пращаш по куклата само хубави пожелания към този, на когото ще я подариш. После вади от чантата си една парцалена красавица в преобладаващо бяло-розово-червени тонове и гордо заявява:

- Тази ми е подарък от моята учителка Варвара Прокоповна Мацелла, която сега е на 84 години – майстор на народното творчество на Украйна... И работи без очила! – Събеседничката ми нежно поглежда малката кукла и добавя: - Винаги я нося със себе си. Абсолютно навсякъде.

Да. Забелязвам. Щом този талисман се оказва с нея край брега на един курортен комплекс в България, явно двете са неразделни!

Тетяна Михайловна може да разказва денонощно за красивите малки кукли. Толкова е увлекателна, че всеки, който я слуша, на петата минута би грабнал конците и би се гмурнал в преживяването...

Може би защото звучи и мистериозно, и страшновато като емоционален заряд. Има включени и философски концепции, и история... Вече става дума за Питагор. Тетяна ми показва кукли с лица като спирали и допълва обясненията за реката на живота, за символа на безкрайността, за прехода от по-малко към по-голямо, за пътя на развитието, за началото и края на спиралата – като началото и края на човешкия живот. После ми обяснява за фестивалите в музея по етнография и бит на Украйна, за славянския фестивал „Купалски венец”, за деня на Киев всяка последна неделя на месец май, когато хората се събират на фестивала на народното  творчество и булевард „Андреевский” прелива от кукли и цветове.

Показва ми любимите си снимки от тазгодишната традиционна изложба за деня на славянската писменост и култура в Киев, озаглавена „Светлината на любовта” и организирана от Националния съюз на журналистите в Украйна и от Славянския Университет в Киев. На тази изложба учениците на Тетяна се представят блестящо и ако съдя по снимките ярко и многоцветно.

А цветовете са изключително важно нещо в това изкуство. Куклата трябва да е ярка. Да те грабва. Червено-зелените кукли се подаряват за здраве, зелено-жълтите: за пари и благосъстояние, червените: за любов. Има кукли зърновушки. Те са топчести, дебели и кръглолики. Тъпчат ги с най-хубавото жито, подаряват ги за Коледа, а после, щом дойде време за сеитба, разпарят ги и първо засяват житото от тях. Има кукли-билкарки. Поставят в парцалените им телца билки за здраве. Най-важна, обаче, е куклата – княгиня. Тя е с продълговата физиономия и е първото, което се изработва за чеиза на едно момиче.

Ако се питате защо на капака на сватбените коли винаги има кукла, Тетяна Михайловна ми разкрива украинската фолклорна теория по въпроса. За сватбените коли се изработват т.н „княз и княгиня”. Тя е по-едра от него, защото носи женското начало и е продължител на рода. Правят телата им слети с обща ръка, за да са винаги заедно. И когато ги поставят върху автомобила, хорските погледи попадат първо върху тях. А има различни погледи ... Така куклите са първите, които посрещат и поемат   негативната енергия и предпазват от нея младоженците.

След сватбата също е отредено специално място за парцалената кукла. Малко преди да дойде моментът на раждането, бъдещата майка отваря сандъка, вади от него куклата-княгиня и я поставя в люлката, за да затопли място за бебето. Когато бебето проходи и вече не се нуждае от люлка, поставят в нея куклата, за да топли място за следващото дете или за внуците и я прибират на тавана.

Ако детето боледува, майката изработва специална кукла, поставя я в люлката, за да прибере болестта, а после я изгаря.

Има и други кукли – за пожелание. Тетяна артистично ми обяснява как подаряваш на тази кукла някакво копче, пришиваш го към дрехата й, после заставаш с нея пред огледалото и й казваш:

- Ето, направих ти подарък! Виж колко си красива! Сега искам да ми сбъднеш едно желание...

Понякога се сбъдвало.

Интересна и безкрайна парцалена история. Най-привлекателното в нея са необятните мистични светове и горещият пламък в очите на моята събеседничка. Страстта й към изкуството, на което се е отдала е толкова силна, че тя е решена задължително да ме научи да правя такива кукли. Кой знае... може някой ден да ме уговори и да грабна конците, разгръщайки четиво за Питагор, за любовта към мъдростта и за копнежа към истината.

Варна Лайф | 02-07-2010, 07:57 | varnautre

Нивото в категория музика е стигнало до гушата. Пренесено в буквалния смисъл на думата. Ден и нощ електронни и механични медии се надпреварват да обясняват как данъчните ще си съберат дължимото от концертите по стадионите. Дреме му на Джеймс Хетфийлд на кухата китара – идва, забива и си отива по живо по здраво с аплодисменти. Феновете на по-твърдата музика едва ли се впечатляват кой знае колко от напъните на НАП да се окичи с медал. Но кампанията за събирането на дължимото набира скорост и скоро информационният бюлетин ще ни удави преди Дунава.

Да видим какво става на брега на литературата. В България има само двама писатели – един от мъжки и друг – от женски пол. С лодка до тях, обаче не се стига. Нивото на водите около писателския бряг е толкова нисък, че ще забиете нос в тинята. Но не се притеснявайте, Георги Господинов и Людмила Филипова всеки ден ще ви навестяват. Те дават интервюта, правят представяния, превеждат ги – от единия до другия бряг на съвременния ни начин да се разписваме като творци. Дори няма нужда да пишат качествено или по принцип да издават, за да знаем, че те представят новото поколение писатели. Ура! Колкото до останалите им колеги, не че ги няма, но всички са се покрили по разни тихи високопланински селца, където не могат да бъдат докоснати нито от читатели, нито от информационни бюлетини за нивото на тяхното творчество.

Киното - летвата обикновено там сочи винаги бедствие. Не знам защо, обаче, ако трябва да измерваме качествено нивото при това най-мащабно съвременно изкуство, все нещо ме бие в кокалчетата. Разбира се, че говорим в случая за Българското кино. То, като тенденция, както и при Дунава, ближе нашия БГ бряг по време на всички преходи. Но, кажете ми, как е възможно един филм като „Източни пиеси”, правен на компютър, без барабанене за субсидии, помощи и прочее мрънканици, че щом няма пари няма и кино – та как е възможно този филм да отвее абсолютно всички прехвалени заглавия? Той, скрит зад тиха гениалност, дори няма нужда от течения или някой да му духа в платната. Достатъчно е авторът да е талантлив. След това течението винаги ще се оказва в негова полза. Колкото до водоизместимостта на творбата тя донякъде оправдава покачването на зрителския интерес към съвременното ни кино.

Дали ще е ниско или високо нивото на интерес край брега на театъра едва ли е от значение. Това е така, защото културната институция стои като на понтон. Колкото е високо нивото на теченията, на топящите се ледници и сухите режими – понтонът си стои на едно място и променя само височината си според пълноводието. Има една забележка само: че не бива много да му се стягат въжетата на театъра. При положение, че тенденциите се променят и отвсякъде започнат да преливат реки, току-виж някой е решил да държи театъра изкъсо и той се удавил.
Най-после стигнахме и до дърводелството. Това е едно от най-изявените културни формации у нас. Този занаят никога няма да се удави по простата причина, че една дърворезба винаги остава на повърхността на водата. Та нали и ние непрекъснато плуваме върху изкусно изографисаната илюзия, че някога ще се оправим. И това, ако не е изкуство. Дървените философи, социолози и политици ги разбират тия неща. Не ти трябват сачмени идеи, а дървен релеф и посока на движение. Останалото само се нарежда. Промотират, обещават, прогнозират а ние им ръкопляскаме като малчугани на сал. И така си ни носи течението до следващия бряг.

Трудно можем да го наречем даже бряг, защото земята е под нивото на самата река. Ето защо милиметър покачване над трудно изградената дига винаги е гаранция за унищожително бедствие. Добре дошли на нашия бряг! Ние не го заварихме такъв. Получил се е от тъпчене на едно място. По-умните от нас дълбаха за полезни изкопаеми и си направиха палати над нивото на реката. Ние живеем в постоянна заплаха и се молим на Германци и Австрийци по горното течение да не пият много бира; молим им се още и за субсидии, които само храносмилателната система на горните етажи е в състояние да поеме. Да си кажем честно в цялата тази работа няма нищо културно. То от такъв бряг ни театър се вижда, ни кино и книга. Кризата е нашето оправдание за позагубеният интерес. Не че като сме богати сме толкова културни и всеки ден хващаме корабче до книжарницата и салона. Заповядано ни е мълчание. И ние стоим със затворени усти, защото някой може да ни развали дигата. Нивото на реката е в сантиметри, а банковите сметки на пазачите ни е в долари. На едните децата са до изворите на цивилизациите, а останалите им запушват носовете, защото живеят до тръбата на канала. За оправдание и успокоение си имаме чалгата. Единствено бюстовете, торсовете и тор от този вид изкуствено осветление ни държат будни. Иначе никой не може да ни отнеме призванието, че сме една от древните и много културни нации на Европа. Сто на сто е така. 100 сантиметра – това е височината на един средно статистичен Българин, когато е наведен.

Без цензура | 02-07-2010, 07:50 | varnautre

Нивото в категория музика е стигнало до гушата. Пренесено в буквалния смисъл на думата. Ден и нощ електронни и механични медии се надпреварват да обясняват как данъчните ще си съберат дължимото от концертите по стадионите. Дреме му на Джеймс Хетфийлд на кухата китара – идва, забива и си отива по живо по здраво с аплодисменти. Феновете на по-твърдата музика едва ли се впечатляват кой знае колко от напъните на НАП да се окичи с медал. Но кампанията за събирането на дължимото набира скорост и скоро информационният бюлетин ще ни удави преди Дунава.

Да видим какво става на брега на литературата. В България има само двама писатели – един от мъжки и друг – от женски пол. С лодка до тях, обаче не се стига. Нивото на водите около писателския бряг е толкова нисък, че ще забиете нос в тинята. Но не се притеснявайте, Георги Господинов и Людмила Филипова всеки ден ще ви навестяват. Те дават интервюта, правят представяния, превеждат ги – от единия до другия бряг на съвременния ни начин да се разписваме като творци. Дори няма нужда да пишат качествено или по принцип да издават, за да знаем, че те представят новото поколение писатели. Ура! Колкото до останалите им колеги, не че ги няма, но всички са се покрили по разни тихи високопланински селца, където не могат да бъдат докоснати нито от читатели, нито от информационни бюлетини за нивото на тяхното творчество.

Киното - летвата обикновено там сочи винаги бедствие. Не знам защо, обаче, ако трябва да измерваме качествено нивото при това най-мащабно съвременно изкуство, все нещо ме бие в кокалчетата. Разбира се, че говорим в случая за Българското кино. То, като тенденция, както и при Дунава, ближе нашия БГ бряг по време на всички преходи. Но, кажете ми, как е възможно един филм като „Източни пиеси”, правен на компютър, без барабанене за субсидии, помощи и прочее мрънканици, че щом няма пари няма и кино – та как е възможно този филм да отвее абсолютно всички прехвалени заглавия? Той, скрит зад тиха гениалност, дори няма нужда от течения или някой да му духа в платната. Достатъчно е авторът да е талантлив. След това течението винаги ще се оказва в негова полза. Колкото до водоизместимостта на творбата тя донякъде оправдава покачването на зрителския интерес към съвременното ни кино.

Дали ще е ниско или високо нивото на интерес край брега на театъра едва ли е от значение. Това е така, защото културната институция стои като на понтон. Колкото е високо нивото на теченията, на топящите се ледници и сухите режими – понтонът си стои на едно място и променя само височината си според пълноводието. Има една забележка само: че не бива много да му се стягат въжетата на театъра. При положение, че тенденциите се променят и отвсякъде започнат да преливат реки, току-виж някой е решил да държи театъра изкъсо и той се удавил.
Най-после стигнахме и до дърводелството. Това е едно от най-изявените културни формации у нас. Този занаят никога няма да се удави по простата причина, че една дърворезба винаги остава на повърхността на водата. Та нали и ние непрекъснато плуваме върху изкусно изографисаната илюзия, че някога ще се оправим. И това, ако не е изкуство. Дървените философи, социолози и политици ги разбират тия неща. Не ти трябват сачмени идеи, а дървен релеф и посока на движение. Останалото само се нарежда. Промотират, обещават, прогнозират а ние им ръкопляскаме като малчугани на сал. И така си ни носи течението до следващия бряг.

Трудно можем да го наречем даже бряг, защото земята е под нивото на самата река. Ето защо милиметър покачване над трудно изградената дига винаги е гаранция за унищожително бедствие. Добре дошли на нашия бряг! Ние не го заварихме такъв. Получил се е от тъпчене на едно място. По-умните от нас дълбаха за полезни изкопаеми и си направиха палати над нивото на реката. Ние живеем в постоянна заплаха и се молим на Германци и Австрийци по горното течение да не пият много бира; молим им се още и за субсидии, които само храносмилателната система на горните етажи е в състояние да поеме. Да си кажем честно в цялата тази работа няма нищо културно. То от такъв бряг ни театър се вижда, ни кино и книга. Кризата е нашето оправдание за позагубеният интерес. Не че като сме богати сме толкова културни и всеки ден хващаме корабче до книжарницата и салона. Заповядано ни е мълчание. И ние стоим със затворени усти, защото някой може да ни развали дигата. Нивото на реката е в сантиметри, а банковите сметки на пазачите ни е в долари. На едните децата са до изворите на цивилизациите, а останалите им запушват носовете, защото живеят до тръбата на канала. За оправдание и успокоение си имаме чалгата. Единствено бюстовете, торсовете и тор от този вид изкуствено осветление ни държат будни. Иначе никой не може да ни отнеме призванието, че сме една от древните и много културни нации на Европа. Сто на сто е така. 100 сантиметра – това е височината на един средно статистичен Българин, когато е наведен.

Без цензура | 02-07-2010, 07:48 | varnautre

Dow Jones Industrial Average загуби 0,44% от стойността си до ниво от 9731 пункта. S&P 500 се понижи с 0,3% до 1027 пункта, а NASDAQ спадна с 0,4% до 2101 пункта.

Щатските акции започнаха новото тримесечие с понижения след разочароващи данни за трудовия пазар, производството и продажбите на жилища в САЩ. Постепенно, след първоначалния рязък спад, индексите все пак възстановиха част от загубите, не успявайки обаче да излязат на положителна територия. Вместо това силният негативизъм се пренесе при суровините.
Причина за разпродажбите стана поредицата от разочароващи данни за състоянието на американската икономика. Отрицателни сигнали дойдоха от пазара на труда, жилищния пазар и производството.
Молбите за помощи при безработица са се увеличили през седмицата с 13 хил. до 472 хил. лв., докато икономистите очакваха спад в показателя. Други данни от днес пък показаха ръст в планираните от компаниите съкращения, а частният сектор е добавил едва 13 хил. работни места през юни – доста под очакванията.
Новините от света също допринесоха за натиска върху американския фондов пазар. Данните от Китай показаха забавяне в ръста на индустриалното производство през юни.
Водещите кредитни агенции S&P and Moody's предупредиха за възможно намаляване рейтинга на Испания, което обаче не попречи на страната безпроблемно да пласира облигации за 3,5 млрд. евро.

Архив Варна | 02-07-2010, 07:40 | varnautre

По нови правила ще се провеждат търговете за текущ ремонт и поддържане на пътищата,

за които през последните пет години се изразходваха годишно по около 200 млн. лв., съобщава "Дневник". Вместо провежданите досега 120 процедури за избор на изпълнители ще се обявяват само 27, колкото са областите. За всяка област ще се избира по една компания. Така броят на участниците в тази дейност рязко се ограничава, още повече че има възможност една фирма да спечели в повече области.

За това са се разбрали представителите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), браншова камара "Пътища" и Камарата на строителите по време на консултативния съвет при министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, съобщиха от организациите.

Предвижда се също срокът на новите договори вече да е 4-годишен, а не както досега за една година. Целта на новия модел е да се спестят средства и време, което се губеше при ежегодните процедури.
Победителите ще се определят въз основа на комплексна оценка, която ще определи икономически най-изгодната цена, каза Румен Йовчев, председател на камара "Пътища".

За тази година бяха избрани само по най-ниска цена. В новите търгове освен това фирмите няма да посочват фиксирана сума за срока на договора, а единични цени за вид дейност, като например пълнене на дупка, косене, зимно почистване на километър, посочи Лазар Лазаров, член на управителния съвет на АПИ.

Той обясни, че това се прави, защото агенцията няма фиксиран бюджет и той става ясен по пера едва през март на текущата година. По тази причина се сменя подходът към текущото почистване и всеки месец до 25-о число на фирмите ще им се спуска задачата за следващия. През тази година за тази дейност са заделени общо 65 млн. лв.

Браншовата камара трябва да убеди компаниите, които имат действащи договори с АПИ, да ги прекратят доброволно. Миналата година най-много поръчки спечелиха фирми на "Холдинг Пътища", "Пътно строителство" - Добрич, "Пътинженерингстрой-Т" - Търговище, "Трейс груп" и др.

Архив Варна | 02-07-2010, 05:16 | varnautre

През днешният ден най-важното е да не губите увереност в собствените си сили и да запазите душевно равновесие. Общуването с близки хора, както и последователността в действията, ще ви помогнат за това. Все още имате добра възможност да споделяте мислите и чувствата си с думи. Много е важно да насочите усилията си именно към обяснения, а не към постъпки.
Настъпва моментът за събиране на плодовете от личните постижения, даване на обективна самооценка и сравнение на личните успехи с тези на околните. Това създава атмосфера на конструктивно съперничество и стремеж да се изтъкнат собственните преимущества. Следва да избягвате обаче откритото противопоставяне срещу конкретни хора-сега това може да предизвика неприязън дори и сред онези които обичайно ви поддържат и ви се възхищават. Заради проявена грубост и наглост можете да влезете в конфликтна ситуация която едва ли ще ви даде възможност да докажете превъзходството си, но със сигурност ще урони авторитета ви.

Астрологична картина - 02 юли Слънце Рак, Луна Риби, 20лунен денПрез днешният ден най-важното е да н...

Архив Варна | 01-07-2010, 21:00 | varnautre

Продължава поредицата от сензационни открития на останки от древни страховити хищници в най-различни части на света.

Архив Варна | 01-07-2010, 19:51 | varnautre

От 8.30 до 14.00 часа утре - петък, ще бъде прекъснато електрозахранването в района на местността ”Ракитника” и част от местността „Боровец” – района на обръщача на №46.

Това съобщиха от електроразпределителното дружество. Причината за неудобството е планов ремонт на съоръженията.

Мисия Варна | 01-07-2010, 19:22 | varnautre

Франция следи изкъсо развитието на скандалната афера "Бетанкур", която разбуни много духове в страната на любовта.

В Париж днес започна процес срещу фотографа Франсоа-Мари Бание. С него влиза в съдебната зала една афера, която месеци наред вълнува пресата и политическите среди във Франция.

Основна фигура в скандала е една жена, с която е бил свързан 63-годишният фотограф. Скандал изобщо нямаше да има, ако въпросната жена не беше Лилиан Бетанкур, наследничката на козметичната империята Л'Ореал, най-богатата жена във Франция. Аферата доведе до политически скандал, когато се оказа, че в нея е замесен министър, свързан с реформите на президента Саркози, съобщи БНТ.

Една дъщеря съди приятел на майка си, защото използвал преклонната й възраст, за да получава скъпи подаръци и големи суми пари. Това щеше да бъде битова драма, ако майката не беше Лилиан Бетанкур, която заема 17-то място в класацията на Форбс на най-богатите жени в света.

Обвиняемият е известният фотограф Франсоа-Мари Бание. Факт е, че Лилиан е похарчила за него близо 1 млрд. евро. Адвокатът на дъщеря й го нарича "хищник", който е ограбил богатата дама. Според Оливие Мецнер, главната подбуда на Франсоаз е тревогата за майка й.

Известно е още, че Франсоаз искаше да наложи настойник на майка си, ако бъде призната за невменяема. 87-годишната Лилиан Бетанкур твърди, че е вършила всичко напълно съзнателно.

Според нейния адвокат истинският й противник е дъщеря й и уликите, с които се е сдобила, са събрани чрез шпиониране и кражба на документи.

Шпионин се оказа домоуправителят на Лилиан Бетанкур, който тайно е записвал нейни разговори. Записите дават материал за доста по-мащабна афера. Оказва се, че Бетанкур има недекларирани сметки в Швейцария.

Най-скандални са разкритията за подозрителни връзки с министъра на труда Ерик Вьорт и неговата съпруга. Тази част от скандала може да му струва поста и вече създаде притеснения за президента

Архив Варна | 01-07-2010, 18:26 | varnautre

Варненската районна прокуратура промени днес обвинението срещу скандално известния варненски адвокат Пламен Луков и отложи делото срещу него за есента.

Той отговаря пред съда за това, че с фалшиви документи -  молби, жалби, пълномощни и др., купил от името на майка си от публична продан по изпълнително дело единствения недвижим имот на варненеца Митко Алексиев.

През 2007 г. майката на Луков – Елена Йоргакиева, закупи жилището на Алексиев от 155 кв. м. само за 90 000 лв. Това стана възможно, след като частният съдебен изпълнител Станимира Костова Данова го обяви за публична продан. Днес обвинението беше форумиларано по следния начин - Адвокат Пламен Луков е съставял фалшиви частни жалби и пълномощни от лятото на 2007 г. до средата на ноември. ВРП е установила, че периода, през който Луков е сочен за извършител на престъпление, е с два месеца повече.

Новото обвинение твърди, че в продължение на 5 месеца той е изготвил и употребил фалшиви документи, за да докаже че майка му е взискател по изпълнителни дела и по този начин да се снабди със съдебни удостоверения на свое име. Удостоверенията са използвани за присъединяване към друго изпълнително дело от 2006 г. на частен съдебен изпълнител.

След като обвинението беше променено, днес Луков поиска време да се запознае с новите параметри и съдът му даде срок до септември.

Архив Варна | 01-07-2010, 17:39 | varnautre

Около 60-70% от търговските обекти в страната крият части или целия си оборот, сочат данните на звеното за анализ на риска в НАП.

Това стана ясно от изнесените данни на днешното заседание на Консултативния съвет към изпълнителния директор на агенцията, съобщи БТВ.

Според констатациите на звеното за анализ на риска, около 20 млн. лв. годишно не влизат в хазната само от укритите обороти на търговците на хранителни обекти, още около 11-12 млн. лв. се губят от укритите обороти на дискотеки и заведения, съобщи говорителят на НАП Росен Бъчваров.

Общо около 900 000 активни икономически субекти трябва да се контролират от около 2 000 данъчни инспектори, което означава, че може единствено да се анализира рискът и да се прави контрол по извадки, посочиха от НАП.

Новините | 01-07-2010, 16:37 | varnautre